РЕШЕНИЕ
№ 17191
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110155430 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от .... срещу В. Д. Г., с
която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата от 337,58 лева, представляваща сбор от
неизплатени задължения за ползвани мобилни услуги и неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, за която сума е издадена крайна фактура №
**********/15.04.2019 г., ведно със законна лихва от 11.02.2020 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 26.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7089/2020 г. по описа на СРС, 87 състав.
В депозираната искова молба от .... се твърди, че между него и ответника е сключен
Договор за мобилни услуги от 27.12.2018 г., съгласно който на ответника са предоставени
мобилни услуги с клиентски номер № ********* по предпочитан мобилен номер
359897853245, с избрана абонаментна програма Тотал 26,99 лева, с неограничени
национални минути, с уговорен срок на действие 24 месеца до 27.12.2020 г., както и му било
предоставено мобилно устройство ALCATEL 1 DUAL BLACK на преференциална цена,
възползвайки се от отстъпка в размер на 269,90 лева. Излага, че на ответника били
начислени парични задължения в общ размер на 75,30 лева, съгласно издадена фактура №
**********/15.01.2019 г. и фактура № **********/15.02.2019 г., които след корекция на
дълга с Кредитно известие № **********/15.03.2019 г., възлизали на 67,21 лева. Поради
неизпълнение на задълженията си да заплати дължимата сума за ползваните мобилни
услуги, договора на ответника бил предсрочно прекратен, за което също му била издадена
крайна фактура № **********/15.04.2019 г., включваща задължение за заплащане на
неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 270,37 лв. Ищецът излага, че
изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след
издаването й и тъй като ответникът не е платил стойността на горепосочените услуги
начислени за отчетните периоди, .... ги претендира в настоящото производство. Претендира
направените разноски по делото.
1
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в указания
законоустановен срок по делото е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявените
установителни искове като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на доводите на страните, включително и тези изложени в
допълнителни молби от ищеца, и обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже следните предпоставки: че между страните са били налице облигационни отношения
по сочените в исковата молба договори; че ищецът е изпълнил задълженията си, определени
в него да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесните периоди, както
и стойността на доставените услуги по договорите за посочените периоди. При установяване
на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи плащане.
По делото е представен процесният договор, а именно Договор за мобилни услуги от
27.12.2018 г. /л.8 по делото/, от който се установяват поетите от страните права и
задължения, и въз основа на които ищцовото дружество е обусловило издаването на
процесните фактури поради неизпълнение от ответника на задължението си за погасяване на
сумите по сключените от него съглашения.
Представени към процесните договори са приложения-ценови листа, подписани от
абоната, в които са инкорпорирани декларации-съгласие от последния, че е получил
подписан от оператора – ищец в настоящото производство на екземпляр от общите му
условия за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и/или общите
условия за взаимоотношения с потребителите на фиксирани телефонни услуги. Писмено
ответникът е заявил съгласието си, че приема тези общи условия, като декларация-съгласие
е приложена при подписване на всеки един от гореупоменатия договор за мобилни услуги.
Това води до извод за съда, че приложимите общи условия валидно са обвързали ответника
В. Д. Г. и са действали по отношение на него в процесния период, за който се претендират
вземанията по фактурите.
Представени са следните фактури с № **********/15.01.2019 г., с получател В. Д. Г.,
за отчетен период 27.12.2018 г. – 14.01.2019 г. с обща сума за плащане 45,90 лева, №
**********/15.02.2019 г., с получател В. Д. Г., за отчетен период 15.01.2019 г. – 14.02.2019
г. с обща сума за плащане 75,36 лева; № **********/15.03.2019 г., с получател В. Д. Г., за
отчетен период 15.02.2019 г. – 14.03.2019 г. с обща сума за плащане 67,21 лева и №
**********/15.04.2019 г., с получател В. Д. Г., за отчетен период 15.03.2019 г. – 14.04.2019
г. с обща сума за плащане 337,58 лева.
По делото не е спорно и видно от обсъдените писмени доказателства, че между
страните е съществувало облигационно отношение с предмет предоставяне
на мобилни услуги за тел. номер мобилен номер 359897853245, с избрана абонаментна
програма Тотал 26,99 лева, с неограничени национални минути, с уговорен срок на действие
24 месеца до 27.12.2020 г., както и му било предоставено мобилно устройство ALCATEL 1
DUAL BLACK на преференциална цена, възползвайки се от отстъпка в размер на 269,90
лева. Процесният договор за мобилни услуги, сключен между страните в настоящото
производство, по своята правна природа представлява ненаименован, консенсуалн,
двустранен и възмезден договор, по силата на който в момента на сключването му и за двете
страни по него са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното действие на сключения ненаименован договор попада под приложното
поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
лица, едно от които е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286,
2
ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл.
298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя – настоящ ответник, тъй като писмено
ги е приел, както вече беше обсъдено по-горе.
В производството по делото не е оборена формалната доказателствена сила на така
сключения между страните договор, представляващ частен диспозитивен документ, поради
което следва да се приеме, че обективираните в последния изявления изхождат от страните,
сочени като техни автори.
Съгласно чл. 20 и сл. от представените общи условия на ...., в сила от 10.09.2010 г.,
задължението за плащане на уговореното възнаграждение възниква след получаване на
процесните мобилни услуги от абоната. Обстоятелството, че операторът е изпълнил своите
договорни задължения точно в качествено и времево отношение подлежи на пълно и главно
доказване от ищеца по правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл.154,
ал.1 ГПК.
От допусната по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като
професионално изготвена и обоснована, се установи, че потреблението, което е отбелязано
във фактурите, т.к. използваните от ответника услуги, са вярно регистрирани от
информационните системи на ищцовото дружество и правилно са отбелязани във
фактурите.
Въз основа на изложеното съдът достигна до извод за основателност на предявения
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД с оглед на всички предпоставки, които по
правилото на чл. 154 ГПК бяха в разпределени в доказателствена тежест на ищеца, и които
бяха установени при условията на пълно и главно доказване от него, доколкото от своя
страна ответникът не установи погасяване на задълженията си по процесните фактури.
По иска по чл. 92 от ЗЗД за неустойка:
За основателността на претенцията за неустойка в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора
поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, както и размера на
уговорената неустойка. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил задължението си.
С оглед твърдяното в исковата молба основание за начисляване на неустойка поради
предсрочно прекратяване на договора при виновно неизпълнение на задълженията на
потребителя и релевираното възражение в отговора на исковата молба следва да се
отбележи, че така направената уговорка за неустойка се явява валидна.
Безспорно ответникът е физическо лице и като такова има качеството потребител по
смисъла на §. 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и се ползва от
защитата на потребителите, предвидена в този нормативен акт. 3ЗП следва да намери
приложение към горепосочения договор и доколкото ищецът е търговец по смисъла на §. 13,
т. 2 от ДРЗЗП, а договорът е сключен след влизане в сила на ЗЗП (обн., ДВ, бр. 99 от
9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.). така по отношение на същите приложение намират
правилата за неравноправните клаузи по ЗЗП - чл. 143 и сл. ЗЗП.
От представения по делото като писмено доказателство договор за мобилни услуги се
установява, че неустоечната клауза е валидно уговорена, тъй като в него е посочено, че при
непогасяване на задълженията си по съглашението, ищцовото дружество ще упражни
потестативното си право на предсрочното му прекратяване, както и правото си да начисли
неустойка. Видно от установеното по делото от ищцовото дружество по отношение на
размера на претендираните от него вземания, се установява, че неустойката в размер на
270,37 лева не излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като нейният размер не надвишава значително този на дължимата главница, т.е.
3
същата не противоречи на добрите нрави, което прави уговорката валидна /съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3 - за съответствието на тази уговорка със закона съдът следи
служебно/. Ищцовото дружество е начислило неустойка в съответствие с условията на чл.
1.2, във вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите
и .... по гр.д. 15539/2014 г. и гр.д. 16476/2014 г. на Софийски градски съд, приложими и при
прекратяване на договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения, сключени
преди посочената дата. Съгласно посочения документ вземанията за неустойки следва да се
формират като сбор от не повече от 3 стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с
добавени: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове,
съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са
уговорени от страните), и 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни
услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане
в брой).
От така приетата за доказана фактическа обстановка, съдът приема, че предявеният
иск по чл. 92 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 205 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер от 755 лв. (за
държавна такса, за възнаграждение на вещо лице, за адвокатско възнаграждение и за
възнаграждение на особен представител на ответника).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД, че В. Д. Г. , ЕГН **********, дължи на ...., ЕИК.... .....,
сумата от 337,58 лева, представляваща сбор от неизплатени задължения за ползвани
мобилни услуги /67,21 лева/ и неустойка /270,37 лева/ за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги, за която сума е издадена крайна фактура №
**********/15.04.2019 г., ведно със законна лихва от 11.02.2020 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 26.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7089/2020 г. по описа на СРС, 87 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. Д. Г. , ЕГН **********, да заплати
на..... /с...../, сумата от 205 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от
755 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4