№ 51
гр. Пловдив , 14.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20215300500924 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.129, ал.3
от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. А., ЕГН **********,
действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на
Д. И. А., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. М.К.,
против Определение №1532 от 18.03.2021г., постановено по гр. д.
№4296/2021г. на Районен съд- Пловдив, ХVII гр.с., с което е прекратено
производството по подадената от нея молба за защита от домашно
насилие. В жалбата се излагат съображения за неправилност на
обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на
делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
1
Пъровинстанционния съд е бил сезиран с молба за защита от
домашно насилие, подадена от М. Д. А., ЕГН **********, действаща
лично и в качеството й на майка и законен представител на Д. И. А.,
ЕГН **********, против И. Д. А., ЕГН **********- бивш съпруг на
М.А. и баща на Д.А., и Ж.М. М., ЕГН **********- лице, с което И.А.
живее на съпружески начала. В първоначалната молба и в уточнението
към нея, подадено по указание на съда, са описани два случая- от
09.02.2021г. и 10.02.2021г.,при първият от които детето на ответницата
Ж.М. е спънала Д. и той е паднал и си е ударил главата, а при вторият
го е щипала по седалището и бедрата, както и определени действия и
бездействия на ответниците във връзка с всеки от двата случая, които
молителката счита, че съставляват домашно насилие по смисъла на ЗЗДН
спрямо нея и детето Д.А.. С обжалваното определение
първоинстанционният съд е приел, че изложените в молбата за защита
твърдения се отнасят за отношенията между детето Д.А. и дъщерята на
ответника Ж.М.- С., срещу която не е подадена, а е и недопустимо да
бъде подадена молба за защита, като те не съдържат описание на
случаи на домашно насилие, извършено от ответниците И.А. и Ж.М.
спрямо молителката М.А. и Д.А.. Изложил е и съображения, че в
случая се касае за отношения между родителите, свързани с упражняване
на родителските права по отношение на детето, като изложените от
молителката факти биха съставлявали основание за предявяване на иск
изменение на режима на същите. Ето защо съдът е приел, че
производството по делото следва да бъде прекратено.
Частната жалба срещу така постановеното определение е частично
основателна.
В частта му, с която е било прекратено производството по делото
по подадената молба за защита от М. Д. А. в лично качество срещу Ж.М.
М., определението следва да бъде потвърдено, тъй като в разпоредбата
на чл.3 от ЗЗДН не е предвидена възможност да се търси защита по
реда на закона срещу лице, с което бившият съпруг на молителя живее
във фактическо съпружеско съжителство. В случая е неприложима
хипотезата на чл.3, т.10 от ЗЗДН, тъй като тя се отнася само за лице, с
което родителят на молителя живее във фактическо съпружеско
2
съжителство.
В останалата му част, с която е прекратено производството по
делото по подадената молба от М.А. в лично качество спрямо бившия й
съпруг И.А., както и от името на малолетното дете Д.А. срещу И.А. и
Ж.М. определението е неправилно, тъй като при постановяването му
съдът се е произнесъл по допустимостта на подадената молба за защита,
излагайки съображения, свързани с нейната основателност. В случая в
подадената по указание на съда допълнителна молба молителката е
посочила действията и бездействията на всеки от ответниците, които тя
счита за актове на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН спрямо нея и
детето Д.А.. По този начин съдът е бил валидно сезиран с молба за
защита, подадена в срок и срещу легитимирани съгласно чл.3 от ЗЗДН
да отговарят по нея лица. Дали в действителност описаните в молбата
действия и бездействия на ответниците съставляват актове на домашно
насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН е въпрос по съществото на делото,
по който съдът следва да се произнесе с решението. Към настоящия
момент нито в ГПК, нито в ЗЗДН е предвидена възможност за
предварителна преценка на основателността на подадена молба за
защита и съдействие и за произнасяне по същата в закрито заседание.
Поради изложеното обжалваното определение в посочената му част
следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №1532 от 18.03.2021г., постановено по гр. д.
№4296/2021г. на Районен съд- Пловдив, ХVII гр.с., в частта му, с която е
прекратено производството по подадената от М. Д. А., ЕГН **********,
действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на
Д. И. А., ЕГН **********, молба за защита от домашно насилие срещу
И. Д. А., ЕГН **********, както и по подадената от М. Д. А., ЕГН
**********, действаща в качеството й на майка и законен представител
на Д. И. А., ЕГН **********, молба за защита от домашно насилие
3
срещу Ж.М. М., ЕГН **********, и ВРЪЩА делото в посочената част
на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1532 от 18.03.2021г., постановено
по гр. д. №4296/2021г. на Районен съд- Пловдив, ХVII гр.с., в частта му,
с която е прекратено производството по подадената в лично качество от
М. Д. А., ЕГН **********, молба за защита от домашно насилие срещу
Ж.М. М., ЕГН **********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4