Решение по дело №12597/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 554
Дата: 29 октомври 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия: Елена Радева
Дело: 20211100512597
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 554
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева

Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело №
20211100512597 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх.№50153/15.09.2021 година, подадена
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, срещу отказ на ЧСИ С.Х. да намали приети по
делото разноски, представляващи адвокатски хонорар от 300лева и
пропорционална такса по т.26 ТТРЗЧСИ, въз основа на подадено възражение
от настоящия жалбоподател срещу постановление за разноски,
инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение, издадено по изп.дело
№20218630402157 по описа на този ЧСИ. В жалбата се съдържат твърдения за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и размера на
пропорционалната такса, която следва да се редуцира, тъй като длъжникът е
изпълнил в срока за доброволно изпълнение. Претендира разноски по това
дело в размер на 50лева юрисконсултско възнаграждение и платената
държавна такса.
В срока за отговор на жалбата взискателят по делото Б.Б.К. не дава
отговор и не взема становище по жалбата.
На основание чл.436, ал.3 ГПК ЧСИ С.Х. излага мотиви затова, че
жалбата е допустима, но неоснователна.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
1
Изпълнително дело №20218630402157 по описа на ЧСИ М.Х., рег.№863
на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от 04.082021 година, подадена от
Б.Б.К., ЕГН **********, чрез адв. С.С., за принудително събиране на
вземанията на взискателя спрямо „Т.С.“ ЕАД в размер на 685,90лева,
представляващи разноски по гр.д.№60623/2020г. по описа на СРС. В молбата
страната е поискала от ЧСИ да образува изпълнително дело и да предприеме
действия по принудително събиране на дължимата сума, като претендира и
заплащане на адвокатското възнаграждение. Към молбата е представен
изпълнителен лист, издаден на 09.07.2021година по гр.д.№ 60623/2020г. по
описа на СРС. Към молбата е представено пълномощно на адв.С.С. и договор
за правна помощ между взискателя и адв. С., съгласно който уговореното и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение е сумата от 300лева.
По делото е налична сметка от 04.08.2021 година, от която се установява,
че дължимите от взискателя такси са в размер на 48 лева, заплатени от него
на същата дата.
На същата дата е издадена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) в
която е инкорпорирано постановление за разноски, за която няма данни кога е
връчена на длъжника. Съобразно този документ дължимата от „Т.С.“ ЕАД
сума е в размер на 1 152,21лева и тя включва в себе си 685,90лева присъдени
по гражданското дело разноски, 300лева адвокатско възнаграждение,
166,31лева такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 18.08.2021 година.
На 20.08.221 година е извършено плащане от длъжника на посочената в
ПДИ сума.
На 26.08.2021 година по делото постъпва възражение от „Т.С.“ ЕАД,
основаващо се на нормата на чл.78, ал.5 ГПК, с което страната моли ЧСИ да
редуцира адвокатското възнаграждение до размер на сумата от 200лева и да
намали съответно пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
На 01.09.2021 година ЧСИ издава разпореждане, с което отказва да
намали размера на адвокатското възнаграждение и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ,
получено от длъжника на 08.09.2021 година.
Жалбата е постъпила на 15.09.2021 година и се явява допустима, като
подадена в срок от надлежна страна, имаща интерес от обжалването.
По основателността и.
По размера на адвокатското възнаграждение.
Упълномощеният адвокат е подал молба за образуване на
изпълнителното дело. Минималното адвокатско възнаграждение за това,
съгласно чл.10, ал.1,т.1 от Наредба №1/2004 година на ВАС, е сумата от
200лв. Няма подадени допълнителни молби от взискателя и няма извършени
от него последващи процесуални действия, а от данните по делото се
установява, че дължимата от „Т.С.“ ЕАД сума е преведена по сметката на
2
ЧСИ. Следователно, минималното възнаграждение, което се дължи на
адвоката на взискателя е сумата от 200лв и в тази част жалбата е основателна.
Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
Общият размер на вземането е сумата от 885,90лева, която
стойност е сумарна величина от адвокатско възнаграждение в размер на
200лева и претендираната за принудително изпълнение сума от 685,90лева.
Съгласно б. „б“ от цитираната норма за изпълнение на парично вземане от от
100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. Следователно,
общият размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е сумата от 68,59лева. Съгласно
изготвената от ЧСИ сметка от04.08.2021 година дължимите такси по
образуваното изпълнително дело са в размер на 48лева. Тази сума събрана с
таксата по т.26 ТТРЗЧСИ дава общ размер на разноските 116,59лева, а не
посочената от ЧСИ в ПДИ общо в размер на 166,31лева. Ето защо в тази част
съдът приема жалбата по отношение на разноските и в частност на таксата по
т.26 ТТРЗЧСИ за основателна.
По разноските.
Съобразно нормата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва
делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски.
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски.
Направените от него разноски са заплатената държавна такса от 25 лв.
Дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 50лв.
Съобразно съдебната практика – определение№122/14.04.2021
година, постановено по ч.гр.д.№1269/2020г. на ВКС, Г.К. трето г.о. -правото
на разноски по делото е признатата от закона възможност за страната, която е
постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество,
респективно при обжалване, да получи заплащане на направените в
производството пред съответната инстанция разноски. Разноски за оказаната
правна помощ в производство по чл. 248 ГПК не се дължат, тъй като
производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно. Ето защо искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски в това производство не следва да
бъде уважено.
При изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба с вх.№50153/15.09.2021 година, подадена от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** отказ на ЧСИ С.Х. от 01.09.2021 година за намаляване
на адвокатско възнаграждение и постановление за разноски в тази му част,
обективирано в покана за доброволно изпълнение от 04.08.2021 година по
изп.дело №20218630402157 в размер на сумата над 200лв и такса пот.26
3
ТТРЗЧСИ над сумата от 68,59лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, за
присъждане на разноски, направени в това производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4