№ 365
гр. Стара Загора, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милена Рибчева
при участието на секретаря Александра Н. Танева
като разгледа докладваното от Милена Рибчева Административно
наказателно дело № 20215530202284 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № *** от 17.08.2021 год., издадено началник
група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, упълномощен със
заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-515 от 14.05.2018 год.
Жалбоподателят Т. Н. Р. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено. В съдебно заседание поддържа направеното с жалбата искане.
Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара Загора, редовно призовани, не изпращат
представител.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № *** (серия GА, бланков № 437810) от 22.06.2021 год.,
жалбоподателят е санкциониран за две нарушения по ЗДвП - Закон за движението по
пътищата, извършени на 22.06.2021 год. в 17.25 часа на ул.*** при управление на МПС –
лек автомобил марка ”М. Е 250 Д”, с рег. № ***, собственост на Н.Д. Р., в посока изток-
запад.
По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.4, т.7 от
ЗДвП (”Наказва се с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението
за използване на предпазен колан или носене на каска“) за нарушение на чл.183, ал.4, т.7,
предл.2 от ЗДвП, изразяващо се че превозва пътник, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан.
1
Макар и задължението за поставяне на обезопасителни колани да е въведено с
чл.137А, ал.1 от ЗДП, процесното нарушение се изразява в превозване на пътник без
поставен колан, поради което, както санкцията, така и дължимото поведение се съдържат в
нормата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, която правилно е посочена от наказващия орган. В
случая обаче, от словесното описание на така констатираното нарушение и от събраните
доказателства, се установява, че на посочената дата жалбоподателят е управлявал в град
Стара Загора лек автомобил, като на задната седалка е превозвал пътник, който е бил без
поставен обезопасителен колан, но не се събраха доказателства, че автомобилът е бил
оборудван с такъв. Нещо повече, това обстоятелство не е отразено и в съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП. При така събраните доказателства, съдът намира, че по
делото липсват доказателства, които категорично да установяват допуснато от страна на
жалбоподателят нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, респективно на разпоредбата на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани и чл.182, т.2 от ППЗДвП,
съгласно която пътниците са длъжни да използват обезопасителните колани, монтирани в
автомобил. Както е посочено и по-горе по делото липсват данни за това процесният
автомобил да е бил оборудван с обезопасителни колани на задната седалка към момента на
проверката и ако е бил оборудван същите били ли са изправни. Съдът намира, че това
обстоятелство изрично е следвало да намери отражение и в обстоятелствената част на
съставения АУАН, и възпроизведено и в издаденото НП. Съдът намери за безпредметно да
събира доказателства в тази насока, тъй като меродавно в случая е дали към момента на
проверката автомобила е бил оборудван с обезопасителни колани на задните седалки и дали
същите са били в изправност, а не към настоящия момент, каквито доказателства евентуално
биха се събрали в един последваш момент. Макар че е несъмнено, изрично следва да се
посочи, че правните изводи на съда не могат да се основават на предположения и вероятни
възможности, а на безспорно установени факти и обстоятелства. При липсата на
доказателства, че процесният автомобил е бил оборудван с обезопасителни колани на
задните седалки и че същите са били в изправност не може да се приеме, че жалбоподателят
е нарушил изискванията на горепосочените законови разпоредби.
По изложените съображения и наличието на допуснати съществени нарушения
при издаването на обжалваното НП по т.1, съдът намира, че същото в тази му част следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.185 от ЗДвП (”За
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не
е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.”) за нарушение на чл.70,
ал.3 от ЗДвП (”През деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за
движение през деня или с къси светлини.”), изразяващо се в това, че управлява МПС през
деня без задължително включени светлини за движение през деня или с къси светлини.
Видно от гореизложеното, фактическото описание на извършеното деяние касае
2
управление на МПС без наличие на включени къси или дневни светлини.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП се оспорват от
жалбоподателя, но същите се потвърждават изцяло от приетите по делото писмени и гласни
доказателства - показанията на актосъставителя АТ. Ж. К. и справка от ОД на МВР Стара
Загора, поради което съдът намира, че описаното в НП нарушение и извършването му от
жалбоподателя е доказано по несъмнен и безспорен начин.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно по следните
съображения:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидения от закона ред и в
предвидената от закона форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. При съставянето
на АУАН не са допуснати нарушения, непреодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.3 от ЗДвП през деня моторните превозни средства се
движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. В случая следва да
се отчете обстоятелството, че жалбоподателя е управлявал МПС вследствие на възникнала
необходимост от медицинска интервенция по отношение на пътник в автомобила и
обстоятелството, че нарушението е първо за жалбоподателя. От посочените обстоятелства,
съдът прави преценка, че обществените отношения в случая не са били засегнати
съществено и деянието представлява маловажен случай. Налице са всички основания да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а именно да не се налага наказание, като се
предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
наказание. Процедурата по чл.28 от ЗАНН в пълна степен би изпълнила целите на закона.
Съдът намира, че разглежданото административно нарушение разкрива по-ниска степен на
обществена опасност от обичайната. Действително касае се за нарушение от категорията на
”простото извършване”, но не може да се приеме, че при определяне степента на обществена
опасност на конкретното деяние се изключват обстоятелствата от кръга на засегнатите
интереси, допълнителни факти настъпили след извършване на нарушението, целите на
наказанието и др. При преценка степента на обществена опасност на нарушението с оглед на
тези обективни критерии, настоящият състав намира, че е приложима разпоредбата на чл.28
от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП и по т.2 е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление (НП) № *** от 17.08.2021 год., издадено
началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, упълномощен
със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-515 от 14.05.2018 год., като
незаконосъобразно.
3
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4