О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 232

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      гр. ПЛОВДИВ  20.07.2020 г .

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от 20.07.2020 г. в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

 

                   ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

 

                                                                                     РАДКА ЧОЛАКОВА

                                                                                                                                                                                                                                                

като разгледа  докладваното от съдия СПАСОВ,  ч. т. дело № 340 описа на  ПАС за 2020 г., установи следното:

Производство по чл. 274 от ГПК.

Същото е започнало по повод изходяща от Д.М.Б., ЕГН **********,*** частна жалба против постановеното по т. дело № 384/2019 г. на Сз ОС, определение № 482 от 28.05.2020 г. с което производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК е спряно до приключване на наказателното производство по ДП ***г. по описа на РУП-К., пр.пр. № 2483/2017г. на ОП-С.З...

 В жалбата са изразени подробни съображения за незаконосъобразност на определението, поискана е отмяната му и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и съдържанието на делото, по което същият е постановен намери за установено следното:

На 23.12.2019 г. в СзОС е постъпила искова молба изходяща от Д.М.Б. против „Г. Ф.“***.

В обстоятелствената част на същата се говори, че  на 16.09.2017г.  на път І-5 от гр. Ш. за гр.К. се движил товарен автомобил „М.С..“, peг. ***, управляван от ***. Той при управлението на автомобила нарушил правилата за движение по пътищата, при което блъснал излязла на пътното платно каруца управлявана от ***. В резултат на ПТП-то загинал ***. Сочи се, че по случая било образувано ДП ***г. по описа на РУП-К., пр.пр. № 2483/2017г. на ОП-С.З.., което все още не било приключило и нямало образувано наказателно дело, респ. съдебен акт по същото.

Направен е извод, че причина за произшествието е виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача ***, поради което блъснал странично излязла на пътното платно каруца управлявана от загиналия ***. Твърди се, че е налице пряка причинна връзка между деянието на водача *** и настъпилите обществено опасни последици - смъртта на ***.

Съответно е посочено, че ищцата е наследник на ***и са изложени съображения за претърпени неимуществени вреди от смъртта му, които следвало да бъдат обезщетени. Размерът на дължимото според ищцата обезщетение е определен на 180 000 лв.

Наред с това е отбелязано, че задължителната застраховка „***” на автомобилистите е предназначена да покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди свързани с притежаването и използването на МПС. Посочено е също, че съгласно чл.557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ при липса на сключена задължителна застраховка ГО, обезщетението се заплаща от Гаранционния Ф.. В случая такава застраховка липсвала, което накарало ищцата да отправи претенция за заплащане на обезщетение на това основание пред Ф.а. В определения от закона срок плащане не последвало.

На тази база е отправена частична искова претенция за осъждането на Ф.а да заплати сумата от 25 500 лв., явяваща се част от общо дължимото обезщетение от 180 000 лв.

В отговора на ИМ, ответникът говори за липса на установено виновно противоправно поведение, на обвинителен акт или на друг акт, които да бъдат в хипотезата на чл. 300 ГПК. Сочи се, че нито по делото, нито при  отправяне на претенцията за обезщетение пред него били представени доказателства за установяване на фактическия състав на риска „***“. Твърди се също, че няма и влязла в сила присъда установяваща механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на процесното ПТП,, а и поведението на пострадалия. Липсвали авто-техниеска експертиза,медицинска експертиза и т.н.

Липсата на присъда, която е задължителна с оглед чл. 413 от НПК и чл. 300 от ГПК за фактите и обстоятелствата твърдени в исковата молба и преюдициалността на ДП № 1090/2017г. по описа на РУП К. е дало основание да се отправи искане производството по делото да бъде спряно на осн. чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК.

По повод на това искане от страна на Сз ОС е постановено определението предмет на обжалване, с което делото е спряно.

В него е посочено, че искането за спиране е основателно, но съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, а не чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

В подкрепа на това становище е казано, че изходът на гражданския спор зависи от установяване на престъпните обстоятелства по надлежния ред. Прието е, че фактическият състав на отговорността за вреди включва извършено от деликвента престъпление, а и че в ИМ причините за настъпилото ПТП се свързват с виновно нарушение от страна на *** на правилата за движение по пътищата.

 Недоволна от определението е останала ищцата и е подала жалбата станала причина за образуване на настоящето дело.

По повод на същата съставът на ПАС намира за нужно да посочи, че съгласно чл. 229, ал.1 т. 5 от ГПК съдът спира производството, когато при разглеждане на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства от установяване, на които зависи изходът на гражданския спор.

Анализът на тази разпоредба води до извод, че ОСНОВАНИЕТО ЗА СПИРАНЕ ще е налице ако тези обстоятелства ПРЯКО влияят на изхода на съответния граждански спор и същите подлежат на установяване единствено в наказателното производство, т.е. тяхното установяване в гражданското такова е невъзможно.

В случая за ПАС не е налице пречка въпросите свързани с извършване на ПТП-то от значение за решаване на гражданския спор- извършването, противоправността му и вината да се разрешат и в хода на настоящето производство.

Това сочи, че случая спирането на основание чл. 229, ал.1 т.5 от ГПК е незаконосъобразно и определението на Сз ОС следва да се отмени, а делото да се върне за разглеждането му по същество, ако разбира се вече не са възникнали предпоставките за спиране на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК.

Водим от това съдът

 О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 384/2019 г. на Сз ОС, определение № 482 от 28.05.2020 г. с което производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК е спряно до приключване на наказателното производство по ДП ***г. по описа на РУП-К., пр.пр. № 2483/2017г. на ОП-С.З...

Връща делото на Сз ОС за продължаване на съдопроизводствените действия по същото и разглеждането му по същество.

Определението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          

                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                

                                        2.