ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1900
гр. Пловдив, 09.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20245300500852 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.423 ал.1 т.1 от ГПК.
Постъпило е от И. Б. К., ЕГН – **********, в качеството на длъжник,
чрез адв.Р. Н., Възражение с вх.№ 16578/13.02.2024г., ведно с допълнителни
уточнения, направени с Молба с вх.№ 22140/27.02.2024г. и Молба с вх.
№27434/12.03.2024г., във връзка с дадени указания с Разпореждане №
6121/28.02.2024г. и Разпореждане № 1841/07.05.2024г. на Районен съд, XXIV
гр.с., с които се твърди, че Заповед № 5014/24.07.2023г., изд. на осн. чл.417 от
ГПК, по ч.гр.д.№ 2719/2023г., не му е била връчена редовно, въпреки, че е
налице върната обратна разписка, подписана от работодател, с оформяне от
ЧСИ, и опити за призоваване на друг адрес в гр.П., ул.“****“. Това станало,
въпреки, че по изп.д.№ 459/2023г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№
823, имало налична справка, от която е видно, че в последните три години
имал постоянен/настоящ адрес в с.С., който не бил променян. Позовава се на
разпоредбите за поредност на връчването с приоритет на личното връчване на
осн. 45 от ГПК, а едва след това приложение на останалите хипотези по чл.46
ал.1 и ал.2 от ГПК. Посочва също, че седалището и администрацията на
работодателя се намират в гр.****, докато работното му място по трудовото
1
правоотношение било в гр.П., което било и прекратено. Моли да се приеме
Възражението на осн. чл.423 ал.1 т.1 от ГПК, ведно със законните последици.
Въззиваемата страна „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, в
качеството на взискател, чрез адв.Х. И., депозира писмен отговор, с който
оспорва изцяло твърденията, направени с Възражението, ведно с
допълнителните писмени уточнения, като счита, че е налице надлежно
връчване на заповедта по чл.417 от ГПК и на следващо място - че същото е и
просрочено, тъй като е подадено извън едномесечния срок по чл.423 от ГПК.
С Разпореждане № 1841/07.05.2024г. въззивният съд констатира, че за
целите на проверката на въведените твърдения и оспорвания на двете
насрещни страни, е необходимо да се изиска и приложи препис в цялост на
изп.д.№ 459/2023г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег.№ 823, поради което
производството е било насрочено.
В открито съдебно заседание на 24.06.2024г. съдът приложи по делото
изпратеното в цялост заверено копие на изп.д.№ 459/2023г. по описа на ЧСИ
Мариана Кирова, рег.№ 823.
Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, след запознаване
с доводите и възраженията на страните, както и с материалите от изпратеното
в цялост изп.д.№ 459/2023г., констатира следното:
Изп.д.№ 459/2023г. е образувано по молба на „Юробанк България“ АД
против И. Б. К. с приложени изпълнителен лист № 4322/24.07.2023г. и Заповед
№ 5014/24.07.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадени по ч.гр.д.№ 2719/2023г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XXIV гр.с.
С Възражение с вх.№ 16578/13.02.2024г. и като неразделна част
допълнителни уточнения, направени с Молба с вх.№ 22140/27.02.2024г. и
Молба с вх. №27434/12.03.2024г., във връзка с дадени указания с
Разпореждане № 6121/28.02.2024г. и Разпореждане № 1841/07.05.2024г. на
Районен съд, XXIV гр.с., се излагат доводи, че по делото е приложена ПДИ с
изх.№ 13392/08.11.2023г., ведно с приложение Заповед № 5014/24.07.2023г.,
изд. на осн. чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№ 2719/2023г., която, според записаното,
му била връчена на 24.11.2023г. чрез работодател „Брадърс комерс“ ООД,
гр.Стара Загора.
2
Длъжникът И. Б. К. възразява срещу тази констатация за връчване на
заповедта и поддържа, че е прекратил трудовото си правоотношение с този
работодател на 14.12.2023г. и до момента на напускането не му е било връчван
никакъв документ. Уточнява също, че работното му място за изпълнение на
трудовото правоотношение е било в гр. Пловдив, а седалището на
работодателя и администрацията му се намират в гр. С.. Допуска, че е
възможно в деловодството на работодателя да е получен някакъв документ, но
такъв на него не му е бил връчван. Документите за прекратяване на трудовото
правоотношение са му били предоставени в Пловдив от представител на
работодателя и той ги е подписал лично. В случай, че е имало за връчване
документ, работодателят е щял да му го връчи към онзи момент.
На следващо място, длъжникът И. Б. К. поддържа, че има постоянен и
настоящ адрес в с. С., който не е променян в последните три години. Прави
възражение за спазване на поредността на връчване съгласно разпоредбите на
чл. 45 от ГПК и чл. 46 и сл. от ГПК.
Твърди, че от справката, която бил направил по изпълнителното дело
установил, че през цялото време са му били правени опити да му бъде връчено
съобщение на адрес в гр. Пловдив, на ул. „***", въпреки наличните данни, че
постоянният и настоящ адрес му е в с. С.. За изпълнителното дело научил,
след като разбрал, че е наложена възбрана върху недвижимия имот в с.С..
Също така, длъжникът твърди, че за образуваното изп.д.№ 459/2023г.
узнал, след като установил, че има запор на банковата сметка. Направил
справка на 15.01.2024г. по изп. дело и подал Възражение с вх.№
16578/13.02.2024г.
Въззивният съд установи от преписката по изп.д.№ 459/2023г., че
съдебният изпълнител е приложил Справка – НБД Население с вх.№
19116/24.10.2023г., 14,17 часа /на л.19/, от която е видно, че настоящият адрес
на И. Б. К. е в гр.Пловдив, ул.“****, а постоянният адрес в с.С., ул.“***-А.
Съдебният изпълнител е изпратил ПДИ с изх.№ 13392/08.11.2023г. чрез
„Брадърс комерс“ ООД, гр.Стара Загора, с което е допуснато нарушение на
основните правила за връчване на съобщения и призовки. Съгл. чл.45 /Доп.
ДВ, бр.110/2020г./ от ГПК – Съобщението се връчва лично на адресата.
Съобразно чл.38 ал.5 от ГПК – Когато не може да се извърши връчване по
ал.1-3, съобщението се връчва на настоящия адрес на страната, а при липса на
3
такъв – на постоянния. В конкретния случай, ПДИ с изх.№ 13392/08.11.2023г.
/на л.92 по преписката/ е изпратена за връчване на настоящия адрес, но според
информация на съседите К.и, търсеното лице е продало ап.4 от 4 – 5 години.
Тази информация е потвърдена и от направената справка в АВписванията –
Пловдив, както и при опита за връчване на Съобщение за налагане на запор с
изх.№ 14612/05.12.2023г. /на л.106 по преписката/, като според
домоуправителят Д. И. търсеното лице не живее на адреса, а собственик на
ап.4 е Н. Г..
На следващо място, няма данни, че работодателят е връчил ПДИ,
ведно със заповедта на длъжника, а и също така, е приел книжата, без да е
записано поето задължение за връчването им на лицето.
С Разпореждане № 2921/06.11.2023г. е наложена възбрана на имота,
собственост на И. Б. К., в с.С., няма писмени данни за узнаването на това
обстоятелство от длъжника. Ето защо, относими остават изводите за
неспазване на процедурата по връчване на ПДИ, ведно с приложение
процесната заповед, както и за спазване на едномесечния срок за подаване на
настоящето Възражение с вх.№ 16578/13.02.2024г. по чл.423 ал.1 т.1 от ГПК
от узнаването на заповедта за изпълнение, което в случая съгласно
представената Справка за образувани изпълнителни производства е
обозначена с изх. № 688/15.01.2024г. /на л.15 по възз.ч.гр.д.№ 852/24г./.
Възражение с вх.№ 16578/13.02.2024г., ведно с допълнителни
уточнения към него, направени с Молба с вх.№ 22140/27.02.2024г. и Молба с
вх. №27434/12.03.2024г., подадени от длъжника И. Б. К., ще бъде прието от
съда, на осн. чл.423 ал.1 т.1 от ГПК; ще бъде спряно изпълнението на
заповедта и ще бъде върнато делото на РС – Пловдив за продължаване на
процедурата за даване на съответните указания към заявителя, на осн. чл.415
от ГПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Приема на осн. чл.423 ал.1 т.1 от ГПК Възражение с вх.№
16578/13.02.2024г., ведно с допълнителни уточнения, направени към него с
Молба с вх.№ 22140/27.02.2024г. и Молба с вх. №27434/12.03.2024г., подадени
4
от И. Б. К., ЕГН – **********, чрез адв.Р. Н., против Заповед №
5014/24.07.2023г., изд. на осн. чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№ 2719/2023г. по описа
на Районен съд - Пловдив, XXIV гр.с.
Спира изпълнението на Заповед № 5014/24.07.2023г., изд. на осн.
чл.417 от ГПК, по ч.гр.д.№ 2719/2023г. по описа на Районен съд - Пловдив,
XXIV гр.с., въз основа на която е издаден изпълнителен лист №
4322/24.07.2023г. и е образувано изп.д.№ 459/2023г. по описа на ЧСИ Мариана
Кирова, рег.№ 823.
Връща делото на РС – Пловдив, XXIV гр.с., за даване указания на
заявителя по чл.415 ал.1 от ГПК – че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса и
представи доказателства затова /за изпълнение на указанията/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5