№ 3422
гр. София, 21.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА
СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА
Административно наказателно дело № 20231110203216 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно Постановление (НП) № 22-4332-
014767/05.08.2022 г. издадено Началник "група" към СДВР, отдел "Пътна
Полиция", упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Я. Я. Т. са му наложени: 1.). административно
наказание парична "глоба" в размер на 2000. 00 лева и административно
наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 (двадесет и
четири) месеца за административно нарушение по състава на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП вр. чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и 2). административно наказание
парична "глоба" в размер на 200. 00 лева за административно нарушение по
състава на чл.20,ал.2 вр. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП.
В депозираната въззивна жалба се навеждат доводи, че издаденото НП
е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени
процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
не се представлява .
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок от
процесуално легитимирана страна, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна
На 20.07.2022г в 23.10 ч жалбоподателят Я. Я. Т. управлявал лек
автомобил **************** в гр. София по бул. „Цар Борис III“ с посока на
движение от бул. „Акад. Ив. Гешов“ към ул. „Софийски герой“. По същото
време, ************* управляван от свид. П. М., бил спрял на кръстовищвто
с ул. „Софийски герой“ и изчаквал червен сигнал на светофарната уредба.
Непосредствено след него бил срял лек автомобил ************ управляван
от свид. М. С.. Управлявайки автомобила си с несъобразена с пътните условия
скорост, жалбоподателят реализирал ПТП с лек автомобил ************
като ударил последния в задната му част. От удара, лекият автомобил
******** ударил спрелия пред него л.а. ********** в десния калник. След
удара, св. П. М. сигнализирала орданите на МВР по тел.112 . Забелязала, че
нито жалбоподателя, нито св. С. се движат и се опитала да помогне на св. М.
С. като го извади от автомобила, но последният не реагирал. Св. М. се
насочила към автомобила на жалбоподателя, който първоначално също не
реагирал. Впоследствие, св. М. С. и жалбоподателя Т. излезли от своите
автомобили, като говорили завалено, не можели да ходят, изглеждали видимо
в нетрезво състояние, използвали нецензурни думи, дърцали се грубо като
обиждали св. М. и пристигналите на място полицейски служители-
свидетелите В. П. и Р. Л.. Последните огледали местопроизшествието и
пристъпили към проверка по ЗДвП за наличие на употреба на алкохол. На
21.07.2022 г., при начало на проверката в 00: 15 часа жалбоподателят отказал
доброволно да бъде проверен за наличие на концентрация на алкохол в кръвта
2
си чрез предоставяне на проба с техническо средство "Алкотест" дрегер 7510.
Отказът му бил удостоверен в от свидетеля В. П., който издал талон за
изследване №107684. Жалбоподателят се подписал в талона. В него било
отразено предписанието, че до 45 минути следва да посети УМБАЛ "Света
Анна" гр. София за предоставяне на кръвна проба. Жалбоподателят не
посетил лечебното заведение, нито предоставил кръвна проба за изследване за
проверка на наличието на алкохолна концентрация в кръвта му. Свидетелите
В. П. и Р. Л. съставили протокол за ПТП и скица на местопроизшествието.
Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН от свидетеля В. П. в присъствието
на свидетеля Р. Л.
Въз основа на съставения АУАН било постановено от
административно-наказващия орган процесноото наказателно постановление,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН на жалбоподателя са наложени: 1.).
административно наказание парична "глоба" в размер на 2000. 00 лева и
административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок
от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по състава
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и 2).
административно наказание парична "глоба" в размер на 200. 00 лева за
административно нарушение по състава на чл.20, ал.2 вр. чл. 179, ал. 2, пр. 1
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда
на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и от показанията на свидетелите П. М. ,
М. С. и Р. Л..
СРС намира, че показанията на свидетелите П. М. , М. С. и Р. Л. са
логични, изчерпателни, непротиворечиви, и последователни,
взаимодопълващи се и корелиращи помежду си и на останалия кредитиран от
съда доказателствен материал. Същите спомагат за изясняването на
обективната истина и фактите по делото, водещи до безспорна доказаност на
извършените от жалбоподателя административни нарушения, за които е била
правилно и законосъобразно ангажирана отговорността му.
Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
3
наказание, направи следните правни изводи:
Съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма и
съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН - издадени са от
надлежни органи и в рамките на техните пълномощия, като констатираните
нарушения по всеки отделен пункт от НП са изчерпателно описани в акта за
установяване на административните нарушения и в наказателното
постановление. Описаните деяния като административни нарушения са
субсумирани правилно под съответните норми на материалния закон. Съдът
намира, че административнонаказващия орган и/или актосъставителя не са
извършили съществени процесуални нарушения при провеждане на
процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление и
приложения към него АУАН, като обратните съображения на жалбоподателя
срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и недоказани.
Обстоятелствата, описани в АУАН, съставен срещу жалбоподателя са
разбираеми и ясно отразени, при което за съдебният състав не възникват
затруднения да разбере волята на актосъставителя,
Съдът приема, че административните нарушения на жалбоподателя
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл.20,ал.2 са доказани и установени.
1.). По отношение на нарушението по чл.20,ал.2 вр. чл. 179, ал. 2, пр.
1 от ЗДвП.
Съдът приема, че от обективна страна жалбоподателят е извършил
възведеното административно нарушение чл.20,ал.2 вр. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
ЗДвП като на 20.07.2022г в 23.10 ч жалбоподателят Я. Я. Т. управлявал лек
автомобил **************** в гр, София по ул. Цар Борис III с посока на
движение от бул. „Акад. Ив. Гешов“ към ул. „Софийски герой“ и на
кръстовищвто с ул. „Софийски герой“ реализирал ПТП със спрелите в колона
л.а.********** и лек автомобил ******** с *************
Разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП посочева факторите на пътната
обстановка, с които водачът на пътното превозно средство е длъжен да се
съобразява, за да избере съобразена скорост за движение. Посочената правна
норма съдържа примерно изброяване на факторите на пътната обстановка,
които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението.
Във всички случаи обаче, величината на скоростта трябва да бъде в
зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и
понеблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да
бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива.
Избирането на по-малка скорост на движение от своя страна ще позволи на
4
водача да осъществи контрол над механизмите на управлявания от него
автомобил и ако е необходимо – дори да спре. Друго задължение е за
намаляване на скоростта или за спиране на пътното превозно средство в
случаите, когато възникне опасност за движението. Намаляването на
скоростта е в зависимост от характера и степента на опасността. Колкото
опасността за движението е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде
помалка, за да може тя да бъде преодоляна. Спирането на пътното превозно
средство се налага при пътни условия и ситуации, когато движението дори и с
минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно
произшествие.
Водачът на пътното превозно средство във всички случаи трябва да се
движи със съобразена скорост, като отчита факторите, посочени в чл.20,ал.2
от ЗДвП, между които фактори са спрелите в изчакване на червен сигнал на
светофарната уредба леки автомоболи, които са били възприети от
жалбоподателя при движението му по пътя. Предвид изложеното, в случая
нарушителят е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Правилна и законосъобразна е преценката на
административно-наказващия орган, че жалбоподателят в инкриминираните
ден и място не се е движил със съобразена с конкретните пътни условия
скорост, което е довело до причиняване на ПТП с материални щети. Деецът
сам се е поставил в невъзможност да избегне произшествието, като не е
изпълнил изискванията чл.20,ал.2 от ЗДвП и не е моглъл да овладее лекия си
автомобил по пътния участък, като е предизвикал катастрофа, предвид
скоростта му на движение.
За нарушението, което не съставлява престъпление, е наложено
предвиденото в кореспондиращата санкционна норма на чл. 179, ал. 2 от
ЗДвП административно наказание в абсолютен размер от 200. 00 лева.
Извършеното от нарушителя деяние е съставомерно и от субективна страна.
Същевременно съдът намира, че деянието по чл.20,ал.2 от ЗДвП,вр. чл. 179,
ал. 2, пр. 1 от ЗДвП не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена
опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 НК).
2.). Настоящият съдебен състав намира на основание събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства че се
5
доказва от обективна страна вмененото в административно-наказателна
отговорност на жалбоподателя административно нарушение по състава на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП:
Жалбоподатеят е отказал след ПТП да бъде проверен за алкохолна
концентрация. Този отказ е обективиран пред пристигналите на място
полицейски служители. Часът на отказа му е удостоверен писмено . съгласно
талона за медицинско изследване. Съдът намира, че жалбоподателят
противоправно е реализирала отказ на 21.07.2022 г., в 00: 15 часа в гр.
София да бъде проверен за употреба на алкохолна концентрация чрез
техническо средство "Алкотест" дрегер 7510. Отказът на жалбоподателя да
бъде проверен за употреба на алкохолна концентрация, поради причиняването
на интензивно ПТП като водач на МПС с техническо средство алкотест дрегер
е доказано по безспорен и абсолютен начин. От субективна страна съдът
счита, че установеното като доказано административно нарушение по състава
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е извършено при субективна форма на вината – пряк
умисъл. Жалбоподателят е знаел, че управлява своето МПС след употреба на
прието количество алкохол, преследвал е тази цел, осъзнавал е обществената
опасност на своето поведение, и противоправно отказал да бъде тестван за
алкохолна концентрация в кръвта с техническо средство дрегер, като е
съзнавал, че извършва умишлено състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП , съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че не
бива да управлява МПС след употребата на алкохол, независимо от
консумираното количество, чието установяване с точност е отказал чрез
съдействие да установи по регламентирания от закона ред, но независимо от
това и въпреки знанието на правилото на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП с оглед своята
придобита правоспособност като водач на МПС, е нарушил пряко
установените от ЗДвП запрети, с което е целял настъпването на обществено-
опасните последици за деянието си.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: "Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
6
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв. ".
В случая, водачът е наказан за това, че е отказал да му бъде направено
изследване с техническо средство "Алкотест" дрегер 7510 , поради което с
този отказ е осъществен съставът на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП от
обективна страна.
Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води
или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона способи за
приложение за доказване на алкохолна концентрация – чрез отказ от
изпробване с техническо средство или чрез неизпълнение на предписание за
медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и
също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази насока е Решение №
984 от 02.06.2017 г. на АдмС – Бургас по к. а. н. д. № 973/2017 г.
Съдът намира, че административно-наказващия орган правилно е
приложил материалния закон като е наказал жалбоподателя с наказанията
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, които в дадения случай са правно лимитирани от
закона като основание и размер. Наказанията, предвидени от закона за
нарушенията, са в правилно индивидуализиран размер, поради което за съда
не съществува възможност да ревизира същите, като ги намали.
Настоящият състав приема, че по отношение на извършеното деяние
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП не са налице предпоставките за приложение на чл. 28
от ЗАНН, тъй като описаното нарушение е свързано пряко и непосредствено с
осигуряването на безопасни условия за движение на водачите и на останалите
участници в движението. При това извършеното нарушение засяга и
застрашава обществените отношения, като среща широк, отрицателен,
административен и обществен отзвук, с оглед на големия обем на деяния от
този вид.
С оглед на всичко гореизложеното съдът счита, че подадената жалба
се явява неоснователна, поради което обжалваното НП в цялост следва да се
7
потвърди като законосъобразно и обосновано.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СРС, НО,
147-и състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Наказателно Постановление (НП) № 22-4332-014767/05.08.2022 г.
издадено от Началник "група" към СДВР, отдел "Пътна Полиция",
упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на Я. Я. Т. са му наложени: 1.). административно
наказание парична "глоба" в размер на 2000. 00 лева и административно
наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 (двадесет и
четири) месеца за административно нарушение по състава на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП вр. чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и 2). административно наказание
парична "глоба" в размер на 200. 00 лева за административно нарушение по
състава на чл.20,ал.2 вр. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8