Решение по дело №150/2022 на Районен съд - Първомай

МОТИВИ към Решение № 36 от 10.11.2022 г. по АНД № 150/2022 г. по описа
на РС Първомай

Производството е по реда на Глава двадесет и осма от НПК.
С Мотивирано постановление от Териториално отделение – Пловдив при
Районна прокуратура – Пловдив е повдигнато обвинение против обвиняемия А. А. А.
от с. Брягово, общ. Първомай за това, че на 13.08.2021 г. в землището на с. Искра, общ.
Първомай, обл. Пловдив, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, по хулигански
подбуди е причинил на Б. Н. Б. от гр. Първомай, обл. Пловдив, леки телесни повреди,
изразяващи се в разкъсно-контузни рани по левия горен крайник и контузия на гръдния
кош, поотделно и по съвкупност, довели до разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 НК – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1, т. 4 НК.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за
безспорно установено по делото, че обвиняемият е осъществил състава на
престъплението. Намира, че са налице предпоставките на чл. 78а НК и предлага А. А.
А. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание обществено порицание или възпитателна мярка.
Защитникът на обвиняемия адв. С. С. се присъединява към представителя на
Държавното обвинение за освобождаване на подзащитния му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Обвиняемият А. А. А. моли да му бъде наложено административно наказание.
Съдът, след запознаване с приложените по делото доказателствени материали,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за
установено следното:
Обвиняемият А. А. А. е роден на *** в гр. Първомай, обл. Пловдив, ЕГН:
**********, турчин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно
образование, ученик в ПГСС „Васил Левски“ – гр. Първомай, с адрес: ***.
На 13.08.2021 г., около 23 ч., непълнолетният обвиняем А. А. А. и негови
близки – свидетелите В.Р.С. (сочен като биологичен баща на обвиняемия), А. Д. А.
(майка на обвиняемия), Р.П.М. и С.Т.М., както и двете малолетни деца на първите
двама свидетели, пътували от с. Искра, общ. Първомай, обл. Пловдив, където били на
събор, към домовете си в с. Брягово, общ. Първомай, обл. Пловдив. Придвижвали се по
път PDV 1217 с две каруци, като обвиняемият и св. Р.М. били в едната каруца, а
свидетелите В.С., А. А., двете им малолетни деца и С.М. – в другата, която ги следвала.
По същото време, пострадалият – св. Б. Н. Б. и негови познати свидетелите
П.К.К. и А.Т.К., които също били на въпросния събор в с. Искра, пътували по същия
път към гр. Първомай с лек автомобил марка „Рено Сценик“ с рег. № ***. Св. Б. Б.
управлявал автомобила, св. П.К. бил на предна дясна седалка, а св. А.К. – на задната
седалка.
В района на 16-ти километър на път PDV 1217 – землището на с. Искра,
пострадалият настигнал с автомобила си каруците, с които се придвижвали
обвиняемият и останалите посочени по-горе лица. Тъй като движещата се отзад каруца
нямала каквато и да е светлинна сигнализация, пострадалият не я забелязал навреме,
1

видял я в последния момент, опитал да я заобиколи, но не успял и я ударил, при което
тя се разпаднала. Пътуващите в каруцата паднали на земята, а другата каруца, в която
бил и обвиняемият, веднага спряла. Св. Б. Б. също спрял, като останал в автомобила си
със закопчан предпазен колан. В същото време, обвиняемият и св. Р.М., след като
разбрали, че няма пострадали, наобиколили автомобила на св. Б. Б., отворили предната
лява врата и обвиняемият започнал да нанася удари с ръце и крака на св. Б. Б. – в
областта на главата, гръдния кош и лявата част на тялото, включително ръката и
корема. Св. Б. Б. не успял нито да се отстрани, нито да се предпази, тъй като бил с
предпазния колан. В същото време, св. Р.М. се пресегнал и взел контактния ключ от
автомобила на пострадалия. През цялото време, обвиняемият и останалите лица,
наобиколили автомобила, псували и крещели по адрес на пострадалия.
Междувременно покрай мястото на инцидента преминал полицейски
автопатрул на РУ на МВР – Първомай – свидетелите П.К.П. и З.Ж.З., които забелязали
автомобила на пострадалия, наобиколен от посочените по-горе лица, както и
разпадналата се каруца. Двамата полицейски служители спрели служебния автомобил,
слезли и се приближили, за да установят какво се случва. Впоследствие на място
пристигнал и дежурният мл. автоконтрольор при управлението св. Г.П.К., който
съставил актове за установяване на административно нарушение на водачите на
пътните превозни средства участници в пътно-транспортното произшествие. На място
пристигал и екип на Бърза помощ, който прегледал лицата. След това в РУ на МВР –
Първомай били снети и обяснения по случая, за което и след извършена проверка е
било образувано настоящото наказателно производство.
След като приключила цялата процедура, около 6 ч. на 14.08.2021 г.,
пострадалият се прибрал в дома си в гр. Първомай и уведомил за случилото се
съпругата си – св. Й.Д. Б.а. Тъй като имал силни болки, същия ден отново посетил
болнично заведение, където му били направени рентгенови снимки, но счупване не се
установило. Впоследствие, св. Б. Б. посетил отделението по Съдебна медицина при
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, където бил освидетелстван.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че на
пострадалия били причинени две разкъсно-контузни рани на левия горен крайник и
контузия на гръдния кош, поотделно и по съвкупност, довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, и кръвонасядане и оток по лицето
вляво, кръвонасядане на корема вляво и кръвонасядания и охлузване на ляв горен
крайник, довели до болка и страдание, без разстройство на здравето. Според
експертното заключение описаните травматични увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети и е възможно по начин и време да са възникнали
така, както се съобщава в гласните доказателства, а именно – при нанесен побой над
пострадалия на 13.08.2021 г. Посочено е и че е налице причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и причинените увреждания на пострадалия.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се изяснява, че
непълнолетният обвиняем не се води на отчет и не страда от психично заболяване. Към
момента на извършване на престъплението, предмет на обвинението, същият е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Обвиняемият може да възприема, запаметява и възпроизвежда факти (даване на
обяснения в качеството си на обвиняем) от значение за делото. Според експертното
заключение по време на инкриминираното деяние обвиняемият не е действал по
увлечение или лекомислие.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично
2

установена от приложените писмени доказателства: справка за съдимост (л. 16 от
делото), от обясненията на обвиняемия в досъдебното производство (л. 60), от
показанията на свидетелите (л. 13 – л. 28 от досъдебното производство), заключенията
на съдебно-психиатричната (л. 30 – л. 35 от досъдебното производство) и
съдебномедицинската експертизи (л. 40 – л. 44 от досъдебното производство),
характеристична справка (л. 68 от досъдебното производство) – всички приобщени по
реда на чл. 283 НПК и преценени и по реда на чл. 378, ал. 2 НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като логични, обективни,
взаимно допълващи се и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност,
както и изготвените експертизи и приобщените по предвидения в НПК ред писмени
доказателства, като кореспондиращи помежду си и в цялост на установената по делото
фактическа обстановка. В случая не са налице противоречия, свързани с предмета на
доказване, които да влияят върху преценката на съда, изградена по вътрешно
убеждение, за виновното участие на обвиняемия в престъпното деяние.
При така установената безспорна фактическа обстановка въз основа на
кредитираната доказателствена съвкупност съдът намира от правна страна, че с
поведението си обвиняемият А. А. В. е осъществил обективните и субективни
признаци от състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1, т. 4 НК, тъй като на 13.08.2021 г. в землището на с. Искра, общ. Първомай,
обл. Пловдив, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди е причинил
на Б. Н. Б. от гр. Първомай, обл. Пловдив, леки телесни повреди, изразяващи се в
разкъсно-контузни рани по левия горен крайник и контузия на гръдния кош, поотделно
и по съвкупност, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК.
От обективна страна обвиняемият е осъществил признаците от състава на
посоченото престъпление, тъй като с действията си на 13.08.2021 г. в землището на с.
Искра, общ. Първомай, насочени към телесния интегритет на св. Б. Н. Б., обвиняемият
А. А. А. му е причинил, удряйки го с ръце и крака в областта на главата, гръдния кош и
лявата част на тялото, включително ръката и корема, множество травми, изразяващи се
в две разкъсно-контузни рани на левия горен крайник, контузия на гръдния кош,
кръвонасядане и оток по лицето вляво, кръвонасядане на корема вляво и
кръвонасядания и охлузване на ляв горен крайник Тези наранявания – разкъсно-
контузни рани по левия горен крайник и контузия на гръдния кош, са довели до
разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК, което представлява
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
Налице е по-тежко наказуем квалифициращ деянието признак с оглед на
начина и мястото на извършването на престъплението, а именно – телесната повреда е
причинена по хулигански подбуди по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 НК.
Предприемането на действия, насочени към здравето на лице, което е станало на
обществено място – на път, отворен за обществено ползване, пред погледа на
множество лица, без наличие на личен към пострадалия мотив, съдът преценя като
проявено поведение на незачитане на личната неприкосновеност, на демонстрация на
несъблюдаване добрите нрави и установените норми на дължимо поведение в
обществото. Това агресивно поведение съдът прие, че се дължи на проявени
хулигански подбуди от страна на обвиняемия, заради което е и налице този по-тежко
наказуем състав на деянието.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при пряк умисъл –
3

със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици. Относно
възрастовата особеност на субекта на отговорност в случая – непълнолетният
извършител А. – същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си.
Тъй като към момента на извършване на това деяние с правна квалификация по
чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК обвиняемият А. е бил непълнолетно лице – с
навършени 15 години, правната квалификация на инкриминираното деяние се преценя
на такава по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК.
С оглед на посочената правна квалификация настоящата инстанция прие, че
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
ал. 1 и ал. 6 НК, тъй като в случая са налице всички кумулативно предвидени
предпоставки за прилагането на този законов институт. В тази връзка обвиняемият А. е
непълнолетен към момента на извършване на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12,
вр. чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4, НК, не е осъждан и че не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а
НК. За осъщественото от него престъпление, което е извършено при форма на вина
пряк умисъл, законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години, като
след редукцията на наказанието съобразно чл. 63, ал. 1, т. 4 НК наказанието е
„лишаване от свобода“ до две години. От престъплението, предмет на наказателното
производство, не са налице причинени съставомерни имуществени вреди, като не са
налице и изключващите института на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание ограничения, разписани в чл. 78а, ал. 7 НК.
Поради това и съдът с решението си освободи обвиняемия от наказателна отговорност
за извършеното от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1, т. 4 НК.
Що се касае до административното наказание, което следва да наложи съдът,
нормата на чл. 78а, ал. 6 НК предвижда административно наказание за непълнолетни
извършители обществено порицание или налагане на възпитателна мярка.
Съобразявайки обществената опасност на деянието и дееца и воден от
целесъобразността на крайния съдебен акт, съдебният състав прие да наложи спрямо
обвиняемия административно наказание, а не да прилага възпитателна мярка. Затова и
съдът с настоящото си решение определи и наложи на обвиняемия А. А. А.
административно наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез
прочитане на решението пред преподавателите и учениците в училището, в което учи.
Съдът намира, че това наказание съответства на степента на обществена опасност на
деянието и на дееца, като прецени, че ефективно ще съдейства за поправянето на
обвиняемия А., без да се накърнява принципът за пропорционалност между
преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.
В хода на досъдебното производство са били направени разноски за
съдебномедицинска и съдебно-психиатрична експертизи в общ размер от 507 лв. С
оглед признаването на обвиняемия А. А. А. за виновен по повдигнатото му обвинение,
същият на основание чл. 189, ал. 3, вр. ал. 1 беше осъден да заплати посочената сума
по сметка на Областна дирекция на МВР – Пловдив.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

Районен съдия: (п)
РХ/ВХ
4

Номер на акта:	36
Дата:	10 ноември 2022 г. (в сила от 25 ноември 2022 г.)
Съдия:	Радина Василева Хаджикирева

Дело:	20225340200150
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 октомври 2022 г.

Решение по дело №150/2022 на Районен съд - Първомай

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите