Р Е Ш Е
Н И Е
№ 11
гр.
Габрово, 15.02.2019
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито
съдебно заседание от двадесет и втори януари,
две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радина Церовска,
постави за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.д. № 226 на Административен съд Габрово
по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на искова молба с вх. №
СДА-01-1338 от 9.08.2018 г., подадена от Н.П.А., с ЕГН: **********, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, със стойност на иска 10
000.00 /десет хиляди/ лв. Материално-правното основание на исковата молба е чл.
3 от ЗИНЗС /Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража/, а
процедурата е по чл. 284 – 286 от същия нормативен акт и глава единадесета от
АПК.
В исковата молба се твърди, че като юридическо лице ГД „ИН“,
София, е отговорна за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
пораждане на чувство за тревожност, страх, психически и физически дискомфорт,
незащитеност, малоценност, уронване на човешкото му достойнство. Основанията за
претенцията произлизат от условията, при които същият е престоял в следствения
арест в гр. Габрово в периода от 15.05.2013 г. до 8.08.2013 г. Арестът се
намира в подземен етаж, а самият той бил разпределен в килия № 6, която е с
размери от приблизително 12 кв. м. Описано е обзавеждането й – две неподвижно
разположени двойни легла, пластмасова маса, пластмасови столчета и шкафчета за
съхранение на лични вещи, както и замърсено кошче за боклук. Прозорецът е бил с
решетки и мрежа, като горната му част била на нивото на уличния тротоар, поради
което през него било невъзможно да се получи достъп до пряка естествена
слънчева светлина и свеж въздух, който поради това бил застоял, влажен и горещ
през процесния период. Липсата на слънчева светлина за период от около три
месеца съществено уврежда и организма на човека, поради лишаването му от
витамин Д. Имало инсталирана аспирация, но тя не функционирала. Подсигурено
било изкуствено осветление в периода от 6.00 до 22.00 часа, след което
поставената за целта луминесцентна лампа бивала изключена. Подът в килията бил
от циментова замазка и се хигиенизирал само чрез замитане. Ищецът сочи, че не
му бил предоставен постоянен достъп до тоалетна и течаща вода, както и до
телефон. Храната била непитателна и нездравословна. Липсвали условия за
двигателна активност.
Според ищеца условията в
ареста са по-неблагоприятни за задържаните дори в сравнение с условията, при
които пребивават лишените от свобода при специален режим /от писмената защита
на страната/. Така на практика без наличие на доказана вина за извършено
престъпление и без да е налице постановяване на такъв режим от компетентен съд
на практика задържаните в ареста лица търпят лишения и са поставени при
условията на такъв режим. В писмената си защита ищецът добавя по отношение на
оплакванията му относно хигиената в ареста, ме не твърди, че не е бил
предоставян дезинфектант за почистване, а че той не може да се ползва реално,
т. к. подовете в килиите са циментова замазка, а тя, за разлика от балатума,
теракота, мозайката, например, не може да се почиства с препарат. Въпросният
препарат е ползван, но не в килиите, а в общите помещения и в стаите на
персонала, които са с балатум на подовете. В случай, че такъв препарат се
ползва за почистването на циментов под, то същият би се абсорбирал и задържал в
порите и хлорът, съдържащ се в него, с оглед липсата на адекватно проветрение,
би се материализирал като хлорни изпарения и би се задържал в килията дълго
време, което е вредно за обитателите й.
Исковата молба е изпратена
на 7.08.2018 г. по пощата, видно от поставената на пощенския плик дата /л.17/,
неоспорен от страните.
За условията в следствения
арест в гр. Габрово отговорност, според ищеца, следва да носи ГД „ИН“ - София.
При направената от съда
служебна проверка за редовност и допустимост на исковата молба ГАС установи, че
същата се явява редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по
същество. Тя
съдържа всички изискуеми по ГПК реквизити - страни, размер и основание на исковата претенция, мотиви. Предявена е от дееспособен
правен субект- физическо лице, против юридическото лице - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София,
която придобива статута на самостоятелен правен субект с
приемането и влизането в сила на ЗИНЗС, обн. ДВ
бр. 25 от 3 април 2009 г., в сила от 1 юни 2009 г. – чл. 12, ал. 2, във вр. с чл. 16, ал. 1 от него, във вр. с чл.
205 от АПК. „Юридическото лице, което следва да
отговаря за вредите от пребиваването на частния жалбоподател в следствения
арест, предвид разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията".” В този смисъл: Определение № 7188 от
31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6482/2018 г., VIII о.; Определение
№ 15489 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14543/2018 г., I о.; Определение
№ 8260 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7093/2018 г., IV о.; Определение
№ 2929 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2018 г., I о. и др.
Освен това
съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от АПК само за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се
прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража, както и стандартите на
извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския
съюз. Разпоредбата на чл. 205 от кодекса изрично
урежда кой е ответник по дела, разглеждани от административните съдилища въз
основа на искови молби за причинени на ищците щети от неправомерна
административна дейност и това са само юридическите лица, представлявани от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адв. Р.Б.
от ГАК, която поддържа иска.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт О., който оспорва иска
като недопустим, алтернативно – като неоснователен. В писмения си отговор на
исковата молба страната прави възражение за изтекла давност, т.к. краят на
периода е 8.08.2013 г., а исковата молба е от 9.08.2013 г., видно от входящия
номер в съда. Както бе посочено, обаче, същата е била подадена по пощата два
дни по-рано, на 7.08.2013 г., видно от пощенския плик, с който е изпратена.
Съдът намира за неоснователно
възражението за изтекла давност
поради обстоятелството, че при претенция за вреди от неоснователни фактически
бездействия, началният момент, от който тече погасителната давност за
предявяване на иска е моментът на преустановяване на фактическото бездействие.
Доколкото, включително това преустановяване в
случая е налице към 8.08.2013 г., когато ищецът е напуснал ареста, а исковата
молба е подадена ден преди това, следва да се приеме, че
не е налице изтекла погасителна давност за посочения от ответника период. Съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2004 г.
началния момент на погасителната давност за предявяване на иск за вреди от
незаконосъобразните действия и бездействия на административни органи, тече от
момента на преустановяването им. Съгласно
чл. 110 ЗЗД
давността за предявяване на иск по ЗОДОВ, респективно ЗИНЗС, с
оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. В случая става въпрос за едно продължено увреждащо
поведение на администрацията на ответника, против което ощетените лица могат да
търсят държавна защита в 5-годишен срок от преустановяването му, което в случая
е краят на процесния период, след което ищецът е бил преместен от ареста.
Аналогично се приема, например, в Решение № 8759 от
28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3323/2018 г., III о.; Решение № 14703 от 1.12.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 9081/2016 г., III о.; Решение
№ 9229 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 488/2017 г., III о. и др.
Позицията на ответната
страна по отделните оплаквания на ищеца е следната:
Процесната килия № 6 е с
площ от 12.38 кв. м, с капацитет за настаняване на три лица и е била
достатъчна, съгласно изискванията за площ. А. е разполагал с вещите, предвидени
като задължителни за задържаните в килия. В ареста са монтирани два телефона,
чрез които задържаните могат да разговарят с близките си. Слънчевата светлина и
свежият въздух се подсигуряват от прозорци към улицата на нивото на тротоара и
вътрешния двор, както и посредством изградена вентилационна система в арестния
блок. През прозорците прониква естествена светлина и допълнително е налице и
изкуствено осветление, обезопасено по съответния ред. Поддържането на хигиената
в килиите и другите помещения, ползвани от арестантите, се извършва от самите
тях, като всяка сутрин се измитат подовете и после се измиват с разтвор и
дезинфекциращ препарат. Задържаните се извеждат до санитарния възел при
необходимост и тогава се съпровождат един по един извън килиите без ограничения
в денонощието. Извеждането става след ползване на звънец, намиращ се до врата
във всяка от килиите. Също така в ареста е налице място за престой на открито,
където на задържаните се подсигурява възможност за двигателна активност. Менюто
на предоставяната безплатна храна е изготвено и одобрено от специалисти, същото
е разнообразно и в достатъчно количество.
Представителят на Окръжна прокуратура
Габрово - прокурор М. Генжов,
намира, че искът е частично основателен
и следва да бъде уважен като такъв, но в
по-малък размер.
По делото са постъпили
подробни писмени защити на ищеца, на процесуалния му представител и на
ответника.
Като редовна и
допустима исковата претенция следва да се разгледа по същество.
Фактологията, относима към
спора, се изразява в следното:
По делото се установи по
несъмнен начин, че ищецът Н.А. е бил през процесния период в следствения арест
в гр. Габрово. Видно от приложената Справка на Министерство на правосъдието,
ГД“ИН“, Областна служба „Изпълнение на наказанията“– Велико Търново, Районна
служба „Изпълнение на наказанията“ – Габрово /л.27 и сл./, същият е постъпил
там на 15.05.2013 г., като е бил настанен в килия № 6. До края на периода -
8.08.2013 г., той е отсъствал от ареста за два дни – частично на датите 21 и
22.05.2013 г. и на 7.08.2013 г. Или ищецът е прекарал в това заведение за
задържане през процесния период, уточнен в исковата молба, близо три месеца.
Докато е бил в ареста,
ищецът е бил посещаван многократно от адв.
П.С., разпитан като свидетел в настоящото дело, който дава показания в
насока въздействието, което е оказало задържането на ищеца на това място. Като
адвокат свидетелят С. не е влизал в килиите, а е провеждал срещите си А. в
друго помещение, предназначено за такава цел – специална стая с решетки. От
приложена по делото справка и показанията на свидетеля се установява, че
посещенията са били редовни през процесния период, средно по два пъти седмично.
Ищецът му споделял, че в затвора условията били по-добри, тъй като в ареста
било много мизерно. Искал да го изпратят по-бързо в затвора, за да напусне това
място. Когато се виждали, Н., излизайки от килията си, миришел „на старо“
отвътре, въпреки, че редовно давал дрехите си за пране на жената, с която
живеел на семейни начала. Тя перяла редовно и дрехите на другите задържани от
килията, за да се поддържа нужната чистота, доколкото това е било възможно.
Ищецът побелял видимо по слепоочията пред очите на свидетеля за трите месеца
престой в ареста. Свидетелят е виждал „карето“ /мястото за разходка/, което му
приличало на клетка – малко по размер /“два на два“/, с решетки отгоре, в което
едновременно били двама-трима души. Това място било „унизително, отвратително“,
по думи на свидетеля.
В същия арест през част от
процесния период е бил и другият свидетел – Ц.И.Ц., видно от справката, находяща се на л. 146 от делото, от
чиито показания могат да се направят изводи за условията в това място. Според показанията му той е пребивавал в ареста в гр.
Габрово през лятото на 2013 година и с ищеца са се срещали през процесния
период там. Свидетелят е пребивавал във всичките шест килии на ареста и твърди,
че условията в тях са еднакви. Малка разлика съществува само по отношение на
големината, като килии № 5 и № 6 били с около 15 см по-широки от останалите
четири. Той дава сведения във връзка с факти, свързани с голяма част от
твърденията на ищеца. А. е споделял лично с него как се е чувствал в този
период. Бил отчаян, пребледнял, неконтактен, отговарял на въпроси само с „да“ и
„не“, гледал в една точка и стискал постоянно някаква гума, за да си раздвижва
ръката, която била травмирана /счупена/.
Третият
свидетел, ***, е фелдшер в ареста от
2011 г., вкл. през процесния период. През 2011 г. според него там било наистина
студено и миришело неприятно. Следващата година била направена аспирация, която
има две функции – да затопля въздуха през зимата и да доставя свеж въздух в
помещенията. Той потвърждава, че в килиите няма пряка слънчева светлина, но все
пак влиза дневна такава, като не може да говори за количеството й. Прозорците
са покрити с решетки за обезопасяване и с мрежи, но сам не знае колко пласта
са. Имало е оплакване от задържан, че слабата светлина му пречела на очите. *** работи само дневна смяна. Сочи, че ползването
на тоалетната, която е обща и извън килиите, става след ползването на звънец.
Килия № 6 е с площ от около 12 кв. м и в нея има две двойни легла,
предназначени за четирима души, като през 2013 г. настанените в нея са били
четирима. Според „новите изисквания“ там се слагат не повече от трима, но това
ставало от 2017 година. Той, като медицинско лице, е предоставял препарат за
дезинфекция на килиите и общите помещения, като го дава на дежурния на ареста.
Последният го предоставял сутрин, около 6.00 часа, на задържаните, за да
почистят помещенията, но самият свидетел тогава не е бил на работа, т. к.
започва по-късно. За почистването задържаните разполагат с метли, лопати, конци
и кофи. За деня се избира дежурен един от задържаните, който да почиства общите
помещения – баня, тоалетна. Поради това, че в килиите няма течаща вода, те си
наливат такава в пластмасови шишета за пиене.
По отношение на
предоставяната безплатна храна фирмата – доставчик е определена с обществена
поръчка и в края на всяка седмица предоставя в ареста седмичното меню по дни за
следващата. Храната се приема на място от дежурния в ареста и е пакетирана
индивидуално, за всеки задържан, като е поставена в пластмасови съдове,
разпределена по грамаж, съобразно таблиците. Свидетелят лично е правил
измерване на грамажа, като много рядко е установявал несъответствие с до около
10-15 гр. по-малко или в повече. Относно вкусовите качества храната се опитва
от дежурния по арест и се оставят 48-часови проби за съхранение в хладилник. Не
е имало проблеми по отношение на качеството. За калорийното съдържание
свидетелят няма възможност да направи изчисление, поради което помолил
доставчикът да подава изчисленията и да ги изпраща на място. В специален
дневник се описва предоставената за деня храна по вид, количество и брой
задържани лица. Част от дневника, относим за процесния период, е приложен по
делото.
През процесния
период свидетелят *** потвърждава, че арестът е разполагал само с един телефон
за ползване от задържаните с фонокарта, като ползването му е за тяхна сметка.
Предоставена им е била възможност за един телефонен разговор дневно.
Банята и
тоалетната за задържаните е обща, извън килиите. Топлата вода се е предоставяла
от бойлер. Дезинфекция на помещението трябвало да се прави след всяко къпане,
но дали това е било така свидетелят не може да каже. Според него винаги при
поискване от страна на задържаните е предоставяна възможност да се изкъпят,
стига да е имало налице топла вода.
По отношение на установеността на твърденията за
релевантните към предявения иск факти съдът намира следното:
Видно от справката /л.27/,
изготвена и подписана от началник на РС „ИН“ – Габрово, сградата, в която се
помещава процесният арест, е построена през 1941 г. с предназначение за
полицейско управление с помещения за арест. По тази причина в архивите на
ответната страна не е налице специален акт, по силата на който се създава
процесният арест. Съгласно становището на автора на справката, с оглед годината
на създаване на ареста, следва да се вземе предвид, че по отношение на него не
важи докладът на комисията по чл. 45, ал. 1 от ЗИНЗС, т.к. те касаят само
новооткритите арести. Съгласно тази разпоредба условията
за създаване и закриване на места за лишаване от свобода се оценяват от
комисия, назначена от министъра на правосъдието.
Спорът не касае обаче доклад на тази комисия, а реалните условия за пребиваване
на задържаните в процесния арест и доколко те са в състояние да обосноват иск
от вида на процесния. Дали тази комисия оценява или не ареста като място за
закриване в случая е без значение за правния спор.
1. По отношение
твърдението в исковата молба за липса на здравословна и питателна храна съдът е изискал и по делото са
приложени седмични менюта за процесния период, от които е видно, че
за арестантите са предвидени тридневни хранения и за всеки ден калоричността на
храната е 2622 калории. Менютата са разнообразни, като всеки ден и всяко
хранене се състои от различни ястия. Документите не са оспорени по реда на чл.
193 от ГПК, поради което съдът приема, че същи са достоверни и отразяват вярно
съдържащата се в тях информация досежно вида и количеството на предоставената
за периода храна.
На задържаните
се предоставя безплатна храна за
времето на престоя им в ареста, съгл. т. 32 от Заповедта на главния директор на
ГД“ИН“ от 26.07.2010 г. Храненето е трикратно за деня, с достатъчно по
химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на
правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на
финансите. Количеството и вкусовите качества на храната се контролират от медицинско
лице към съответния сектор „Арести“, командира на отделение или дежурния по
арест и това се отразява от тези лица в дневник за контрол на получавана и
раздавана храна на задържаните. За процесния арест са приложени конкретни
таблици за вида и количеството на предоставената подневно храна за периода и за
трите дневни хранения, одобрен от началник сектор и главен инспектор, както и
от мед. фелдшер. Приложени са и извадки от предвидения в Заповедта дневник, в
който по дати са отбелязани резултатите от изпитванията на храната в точки
/неясно по какъв начин и на каква база определяни/ за съответния брой задържани
лица, отчетени на съответната дата и подпис на служителя, извършил проверката.
Таблиците за
безплатна храна са утвърдени по реда на чл. 31, ал. 1, б.“а“ от ЗИН, като
дневният оклад според тях се равнява средно на 2622 ккал, отнасящи за всички
възрастни лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода или задържани под
стража. Количеството на предлаганите храни и калоричността им са определени по Таблица
№ 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един
лишен от свобода на главен директор при ГД“ИН“, съгласувано с министъра на
здравеопазването и министъра на финансите, който документ не е оспорен от
страните.
Свидетелят Ц.
не може да каже със сигурност каква точно е била храната през 2013 година.
Заявява само, че не помни да е ял тогава риба, плодове, зеленчуци, яйца и
млечни продукти, но задържаните получавали редовно храна по три пъти на ден.
АСГ намира, че
няма основание да приеме, че информацията, съдържаща се в документите по
отношение на предоставената храна, е неистинна, т.к. тези документи не са
оспорени и са приети по делото като доказателствен материал относно фактите, за
които свидетелстват. За оспорването на отразените в тях факти не са представени
доказателства, които да ги оборват. Прави впечатление, че всеки ден в менюто се
съдържа месо, варива, често има кисело мляко, мляко с ориз, понякога има плод
за вечеря. Посочената калоричност за деня следва да се приеме като
ориентировъчна, тъй като е невъзможно тя да се пресметне с точност само въз
основа на посочената храна и количеството й, а и, както посочи свидетелят ***,
се е случвало порциите да имат отклонение в повече или по-малко от 10-15 грама.
Общата калоричност на храната зависи и от начина й на приготовление,
допълнителни продукти за обработка /напр. масло – растително или животинско/ и
от други фактори. АСГ не може да възприеме като надеждна информацията относно
калоричността на продуктите, съдържаща се в сайт в интернет, тъй като остава
неясно кой и въз основа на какви налични знания е публикувал такава информация.
Освен това в различните интернет сайтове често има и различни данни по темата.
Затова при наличието на представени по делото и неоспорени официални документи,
съдът следва да приеме доказателствената им сила.
Съгласно чл.
84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода
имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав,
съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с
министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Таблиците са приложени по делото /л. 164 и
сл./. В случая така приложените менюта отговарят на тези изисквания. Така цитираната разпоредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно
действие или бездействие, свързано с осигуряването на безплатна храна на
задържаните, трябва да се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна
храна или предоставената такава да не отговаря по химически и калориен състав
на утвърдените таблици. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказа
подобна хипотеза.
2. Със Заповед № 6399 от
26.07.2010 г. на Главния директор на ГД“ИН“ за вътрешния ред в арестите са
определени условията, при които следва да пребивават задържаните лица в такива
места. В т. 19 са изброени мебелите, които
следва да притежава всяка килия: легла, шкафчета за лични вещи, маса, столове,
осветителни и отоплителни тела, монтирани неподвижно и при възможност с условия
за пряк достъп на дневна светлина и естествено проветрение.
Съгласно
писмото на началник РС“ИН“ от 15.10.2018 г. достъпът на свеж въздух се
осъществява от прозорци към улицата на нивото на тротоара и вътрешния двор,
както и изградена вентилационна система. През прозорците влиза естествена
светлина и е изгладено допълнително изкуствено осветление.
Според
показанията на свидетеля Ц., дневна светлина не влиза в килиите, поради
разположението на прозорците, които са под нивото на пътя и са малки /около 1 х
1,5 м/. Освен това по тях има решетки и мрежи, запълнени с паяжини и боклуци,
което допълнително затруднява проникването на светлина отвън. При липса на
изкуствено осветление е невъзможно да се чете на процеждащата се отвън слаба
светлина. През зимата е много студено, а през лятото е задушно и не може да се
проветрява. Прозорецът по принцип се отваря нагоре от външната страна, като се
подпира с нещо, за да не се затвори, по искане на задържаните от служители, но
самите задържани не могат да го правят. При вдигнат капак на прозореца отвън не
влиза светлина, евентуално влиза въздух. Но като се има предвид, че прозорците
са на нивото на тротоара, до улица, то не може да се приеме, че въздухът, който
би влязъл, би бил особено чист и свеж /б .м./. Поради липсата на достатъчна
светлина и свеж въздух свидетелят споделя личните си впечатления от състоянието
си и последиците от това– когато излезе навън очите му се дразнят и трудно се
адаптират, като от това се оплаква всеки задържан, с когото той е разговарял. В
килиите и изобщо в помещенията на ареста постоянно мирише на мухъл.
В тази връзка
АСГ намира, че по делото е установено, че в килиите на ареста в гр. Габрово не
е налице достатъчна естествена светлина, нито възможност за естествено
проветрение, тъй като те се намират под земята. Имат прозорци, които са на
нивото на земята /тротоара/, зарешетени и замърсени и през тях не прониква
пряка слънчева светлина, нито арестантите могат да отворят прозорците, за да
навлезе през тях свеж въздух. През 2013 осветлението в килиите се състояло от
само една крушка със слаба светлина. Какво е било реалното количество светлина
в конкретната килия не може да се установи. Със сигурност обаче като
разположена под земята, килията не е предоставяла на задържаните лица
естествена слънчева светлина и свеж въздух. Наличието на мухъл в помещенията
също е нещо, което уврежда здравето, особено на лица, които пребивават в такива
помещения денонощно и не излизат често и редовно навън.
Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за
прилагане на закона.
Според чл. 20,
ал. 2 от Правилника в спалните помещения
се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията
на съответните стандарти за обществени сгради. По отношение на изкуственото осветление следва да се отбележи, че не може
да се установи нито броят на осветителните тела, които са били налице в ареста
през процесния период, нито тяхната мощност, поради което съдът не може да
изчисли дали количеството светлина от тях е достатъчно или не. АСГ намира, че
останалите изисквания по тази разпоредба не са спазени. С оглед
местоположението на килиите и въз основа на горецитираните свидетелски
показания става ясно, че пряк достъп на дневна светлина и възможности за
редовно проветрение не са били налице. В тази връзка са били давани и указания
за преместването на ареста в друга сграда, но това и до днес не е направено.
3. Съгласно т. 19.1 от Заповедта от 26.07.2010 г. на задържаните се осигурява
достъп до санитарен възел и течаща вода
по всяко време, ако липсват такива в килиите. По делото не се оспорва липсата
на такива в килиите. За лицата, пребиваващи в ареста, на подземния етаж, на
който се намират килиите, е налице обща тоалетна с обща баня – по един брой от
двете, които се ползват от всички задържани, като те нямат свободен достъп до
тези общи помещения, а отиват до там с помощта на охраната, която ги води един
по един.
Свидетелят Ц.
потвърждава, че в килиите няма санитарни възли и течаща вода. За да се ползват
такива е нужно задържаните да звънят, за да бъдат заведени в общите части и ако
това се случи през нощта, дежурните се сърдели, бавели се, казвали, че трябва
да се изчака, тъй като санитарните възли били заети. По този начин се налагало
да потискат физиологичните си нужди до сутринта. Затова задържаните ходели по
малка нужда в пластмасови туби и шишета, като бивали подканяни към това и от
самите надзиратели. Вода за пиене също си наливат от общата чешма пред общия
санитарен възел в шишета.
Съгласно Писмо
на началник РС“ИН“ /л.132 и сл./ в килиите няма наличие на санитарен възел и
течаща вода. При необходимост задържаните се извеждат самостоятелно,
съпровождани от НОС през цялото денонощие, след ползването на наличния звънец,
находящ се до врата на съответната килия.
Според чл. 20,
ал. 3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения. Няма причина за задържаните в следствен арест да не се признават и
предоставят ако не същите, то дори по-добри условия. В случая тези изисквания
не са били спазени през процесния период. Те не се спазват и в момента в ареста
в гр. Габрово, като килиите не са снабдени както със собствен санитарен възел,
който задържаните да могат да ползват по всяко време от денонощието, съобразно
нуждите си, без да се нуждаят от чужда помощ или да зависят от чужда воля, така
и с течаща вода за питейни нужди и за миене.
4. В т. 23 от горепосочената Заповед от 26.07.2010 г. на задържаните лица се
предоставя възможност за къпане
веднъж седмично, а през летния период по два пъти /по възможност и по график/.
Свидетелят ***,
фелдшер в ареста, сочи, че по принцип, особено през лятото, не е налице проблем
престояващите в ареста да се къпят всеки ден, стига да има такава обективна
възможност.
По отношение на
банята свидетелят Ц. намира, че същата е била и е в лошо състояние, като
хигиена. За целия арест има само един душ, като през 2013 г. пускали хората от две
килии да го ползват. Течащата вода е на една обща мивка пред тоалетната, където
всички се мият и бръснат. През процесния период задържаните се къпели по веднъж
на седмица, а сега /2019 година/ – по два пъти. Ако има малко хора в ареста
може и по-често, ако това бъде разрешено.
Според чл. 151,
т.3 от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват условия за къпане по възможност всеки ден, но най-малко два пъти
седмично, като след всяко ползване на баня помещението се почиства и
дезинфекцира. От свидетелските
показания става ясно, че през зимния период на задържаните е била предоставяна
възможност за къпане по веднъж в седмицата, а през лятото /когато се включва
процесният период/ - по два пъти седмично. Според показанията на свидетеля ***
банята се предоставя на разположение на задържаните винаги при поискване, стига
да има топла вода и да не се ползва в момента от друг. Така е реализиран
минимумът на изискването за летния период, когато ищецът е бил в ареста.
Липсата на постоянна течаща вода в стаите за спане се обсъжда отделно в
настоящия съдебен акт като нарушение на съответните нормативни правила.
5. В т. 25 от Заповедта се предвижда поддържането
на хигиената в помещенията и местата за общо ползване да се извършва от
задържаните лица. Това става ежедневно под контрола на отделение, дежурния по
арест и медицинския специалист към ареста. Килиите и общите помещения се
дезинфекцират два пъти годишно и при необходимост под контрола на медицинските
лица от съответния сектор „Арести“.
Съгласно
писмото на РС“ИН“ на л. 132 хигиената в помещенията се осигурява от самите
задържани, като ежедневно те измитат подовете, след което ги измиват с
дезинфектант.
Според
показанията на свидетеля Ц. подовете в ареста са циментови, много мръсни и задържаните
ги почистват сами чрез метене на сухо, само с метла и лопата, при което се
вдига голям прах. Сочи, че ако се постави на място предмет с гланцирана
повърхност вечерта, на сутринта е вече покрит с прах. Свидетелят твърди, че не
е виждал да се предоставят препарати за почистване на помещенията. В
помещенията е влажно и мирише на мухъл. Не може да се проветрят добре.
Показанията му
не са оборени посредством други доказателства. Свидетелят *** твърди, че е
предоставял редовно дезинфектант с хлор за почистване на помещенията, като го е
предавал на съответния дежурен, но не може да даде сведения дали и кога
препаратът е бил предоставян на задържаните и дали е бил ползван. За други
почистващи средства, предоставени на задържаните, не се споменава. АСГ намира,
че е недостатъчно като хигиена единствено премитането на пода на килиите, който
е циментова замазка. Необходимо е и редовно измиване на прозорците, за които се
установи, че са мръсни, с паяжини и боклуци по тях, като те не могат да бъдат
достигнати свободно от пребиваващите в килиите и за чието почистване също са
нужди съответни пособия и препарати, за които не се упоменава да са бивали
предоставяни. За хигиенизирането на под от такъв вид е недостатъчно и
неподходящо предоставяне само на хлорен препарат, особено при липсата на добро
проветрение. Наличието на постоянна миризма на „гнило“ и мухъл също говори за
лоша хигиена, увреждаща здравето и душевния комфорт, което обстоятелство не
зависи от задържаните.
6. В пункт 54 от Заповедта е предвидено, че задържаните имат право на престой на открито в делнични дни, а
при възможност и в почивни и празнични, за времето от 8.30 до 17.30 часа на
специално определено за целта място в района на ареста, под наблюдението и
контрола на служители от надзорно-охранителния състав.
Съгласно
писмото на началник РС“ИН“ мястото за престой на открито е обособено през 2012
г. То се намира във вътрешния двор на сградата. Изгладено е от метална
конструкция с размери 4 х 3 м и височина от 3 м.
Свидетелят Ц.
разказва за обособеното място, като упоменава размери на същото 1,5 х 4 м. На
обособеното място имало и пейка, поради което ширината ставала към 1-1,5 м. На
това място по принцип излизали хората от една килия, но се събирали и хора от
две килии заедно, около 4 до 6 души общо. В място с такива размери няма
възможности за движение на толкова хора. Надзирателите искали да ги откажат от
излизане навън, като се случвало да им предлагат такова, когато вали. Не е
имало точно фиксирано време от денонощието за излизане навън. В обособеното
място прониквало слънце само на обяд между 12.00 – 13.00 часа, тъй като то се
намира между сгради, във вътрешен двор, но в този часови диапазон задържаните
пък не излизали. Условия за физическа активност в ареста не били налице. Затова
по време на престоя на открито задържаните просто седели и си приказвали.
Престоят на
открито е важна част от задължението на съответната администрация по ЗИНЗС за
предоставяне на нормални здравословни условия на живот на лишените от свобода и
задържаните. Този престой е важен както за физическото, така и за психическото
им здраве. По тази причина и чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС предвижда, че лишените от свобода имат право на престой на открито не по-малко от
един час на ден. На основание
чл. 164, ал. 1 и 2 от закона на всеки лишен от
свобода се осигуряват условия за участие в спортни игри и упражнения по един
час на ден извън времето, определено за престой на открито, а при
неблагоприятни условия спортните игри и упражнения се провеждат на закрито. В ареста в гр. Габрово не са налице условия
за изпълнението на тази разпоредба. Дори самият престой на открито се
осъществява на твърде малка площ от 4-8 кв. м с височина от 3 м, където поради
сложена пейка мястото дори за свободна разходка е изключително недостатъчно. Особено
в случай, че по едно и също време там се съберат хора от две килии, става
невъзможно дори обикновеното движение, според показанията на свидетелите Ц. и С..
В т.нар. „каре“ задържаните стоели по-малко от час, в противоречие с горното
правило, като „няма условия за физическа активност“ /Ц./.
7. Задържаните имат право на телефонни
разговори, които, според т. 58 от Заповедта от 26.07.2010 г., са за тяхна
сметка и те могат да се провеждат във времеви интервал от 8.30 ч. до 17.00 ч.
Лицата и телефонните номера, с които могат да се провеждат такива разговори, се
утвърждават от началник сектор „Арести“ след направено от правоимащите искане.
В писмото на
началник РС“ИН се сочи, в тази връзка, че в ареста има монтирани два телефона,
чрез които задържаните могат да разговарят с близки, приятели и адвокати.
За процесния
период свидетелят Ц. сочи, че задържаните не можели да ползват телефон в
почивни и празнични дни. До такъв имали достъп само в делничен ден и то работно
време. Телефонът се намирал при надзирателите и през 2013 г. задържаните можели
да се обаждат по веднъж на ден. Имало ограничение и по отношение на адресата на
обаждането, като такива можели да бъдат само близки роднини и адвокати. Преди
да се обадят по телефон, арестуваните подавали молби, в които посочвали на кого
ще телефонират, след което молбите бивали разгледани и евентуално се давало
разрешение от началника.
Според чл. 86,
ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС лишените от свобода
имат право телефонна връзка по ред и начин, определени от главния директор на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Целта на
телефонната връзка е формулирана в чл. 72 от ППЗИНЗС и е свързана със съхраняване на семейните връзки и контакти с
външния свят. Съгласно чл. 79 от ППЗИНЗС,
в сила до 2017 г., лишените от свобода
провеждат телефонни разговори за своя сметка чрез телефонен апарат от доставчик на
телефонни услуги, с който има сключен договор. Тази възможност е била предоставена в ареста през процесния период. Освен
това в Правилника е предвидено, че лицата, с
които лишените от свобода могат да провеждат телефонни разговори,
се утвърждават от началника на затвора, поправителния дом или затворническото
общежитие след представена от тях заявка в писмена форма. Телефонните разговори
на лишените от свобода с техните защитници и повереници
не се контролират. Разпоредбата е
била изменена едва през 2017 г., като е отпаднало предвиждането телефонните
разговори да се разрешават предварително от затворническата администрация след
представена писмена форма за заявка. В сега действащата разпоредба на ал. 1 не
се предвижда ограничение в броя на телефонните обаждания, нито се изисква
предварително разрешение след подадена писмена заявка.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. Б., международните договори,
които са ратифицирани по конституционен ред и са влезли в сила за страната са
част от вътрешното право, като се ползват с върховенство спрямо нормите, които
им противоречат. Предвид това, правилно и с оглед
установените обстоятелства по делото в контекста на съответствието им с
изискванията на материалноправната норма на чл. 8, § 1 от ЕКПЧ,
следва да се вземе предвид, че в редица свои дела Европейският съд по правата
на човека е имал случай да посочи, че дори и в условията на изтърпяване на
наказание лишаване от свобода, правата на лишените от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ
не могат да бъдат ограничавани на други основания и намесата от страна на
властите в упражняването на тези права не може да бъде оправдана с други
причини, освен тези по чл. 8, § 2 от ЕКПЧ.
Дори при прилагане на изключенията по § 2 на чл. 8 от ЕКПЧ
се изисква прилагане на принципа на пропорционалност при намесата в упражняване
на тези права и свободи, т. е. намесата следва да отговаря на изискването за
необходимост в едно демократично общество. В случая,
намесата в правото на лични
отношения с близки на задържания в аспекта й - провеждане
на телефонни разговори, е предвидена в закона и се приема, че преследва
легитимна цел, а именно защита на обществения ред. По делото няма твърдения от страна на ищеца,
че му е било забранено да се обади по телефон, когато е имал нужда от това и е поискал. На задържаните е предоставена
такава възможност по предвидения ред, те не са били лишени от такава. В случай,
че се търси обезщетение за причинени вреди, ищецът трябва конкретно да посочи и
да докаже, че точно по отношение на него е налице препятстване на контакти с
близки по телефон, въпреки, че е направил искане за това. Получени откази в
тази насока не се твърдят, коментират и установяват, за да може съдът да
установи доколко с тях е нарушено субективното му лично право на кореспонденция
и поддържане на контакти с външния свят. При това положение се налага изводът, че принципът на пропорционалност е бил приложен спрямо ищеца. - Решение № 5079 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7890/2016 г.,
III о. Съдът не установи нарушения и причиняване на
вреди във връзка с това обстоятелство.
8. Видно от писмо на Началник РС“ИН“ /л.132 и сл./ площта на килия № 6 е 12.38
кв. м и в момента е предназначена за три лица, като на всяко се пада
разполагаема жилищна площ от около 4 кв. м. Свидетелят Ц. сочи, че през процесния
период арестантите били по четирима души в килия, макар че в момента вече не
било така. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Халкин. Така за
помещение /килия/ от 12 кв. м на задържан се падат по 3 кв. м площ.
Съгласно чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС минималната жилищна в спалното помещение не може да е по-малка от 4 кв. м., като Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" поддържа
актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода. Вярно е, че този текст е в сила от 2017 г., но според ал. 3 на същата
разпоредба към процесния период изискванията са били същите /“Минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4
кв. м.“./. При килия от 12 кв. м и настанени
четирима задържани на по две двойни легла изискването следва да се счита за
неспазено, в нарушение на принципа и по чл. 3, ал. 2 на закона.
9. Обзавеждането на килиите включва самостоятелно легло за всеки
пребиваващ в ареста в качеството на задържан, постелъчен инвентар, пластмасова
маса, табуретка и шкафче за лични вещи. Обзавеждането отговаря на изискванията
по чл. 21 от ППЗИНЗС към 2013 г. Свидетелят Ц. сочи, че тези вещи са налице,
само столове не е имало винаги във всяка килия „Столове някъде има, някъде
няма.“, по които показания не може да се установи със сигурност, че точно в
килия № 6 през процесния период е имало липсващи части от задължителното
обзавеждане.
Въз основа на фактическите
установявания и релевантни нормативни разпоредби съдът прави следните правни изводи:
АСГ взе предвид, че според
чл. 42, ал. 2 от ЗИНЗС арестите са места за лишаване от
свобода за настаняване на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс,
от което следва, че задържаните в тях лица се третират като лишени от свобода и
следва да имат същите права като тях. Правилата, относими към защита на субективните права на
лишените от свобода следва да се прилагат и спрямо задържаните лица, още
повече, че същите не са субекти, по отношение на които е налице установеност на
вина за извършено престъпление и за тях не се преследват целите на наказанието
по НК. Рамката на ограничението на тези права е очертана общо в чл. 75 от
закона, според която лишените от свобода могат да се
ползват от правата си, с изключение на правата: 1. от които са лишени с
присъда; 2.
които са им отнети или ограничени изрично със закон; 3. чието упражняване е
несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на наказанието. Всяко друго отнемане или ограничение на права е
недопустимо и противоправно.
По делото е
приложен Годишен доклад на омбудсмана
като Национален превантивен механизъм /НПМ/ от 2012 г. В Раздел втори от
него, наименован „Арести“, се сочи общо, че при извършените проверки през
същата година на тези места за задържане са установени трайни проблеми, като
пренаселеност, липса на достатъчно пространство, на санитарни възли в килиите,
на достатъчен достъп до естествена светлина и адекватно изкуствено осветление,
липса на места за престой на открито, на достатъчно материали за почистване на помещенията.
Такива са и несъответствията с изискванията и по настоящия казус. Съдът приема, че в нарушение на ЗИНЗС и
ППЗИНЗС през процесния период по отношение на ищеца са нарушени изискванията за
поставяне на задържаните лица в благоприятни условия, като се установява: -
липса на достатъчно жилищна площ; -осветление; - липса
на възможности за проветряване; - липса условия за двигателна активност; - лоша
хигиена в помещенията не по вина на задържаните; - липса на санитарни възли и постоянно течаща вода в спалните помещения,
които в своята съвкупност навеждат на извода, че са налице действия,
бездействия от страна на ответника, както и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, пораждат чувство
на страх, незащитеност или малоценност, което доказва наличието на основание за водене на процесния иск по чл. 3,
ал. 2 от този нормативен акт.
Конкретно в
периода 30.07.2012 г. – 3.08.2012 г. е извършено посещение на процесния арест,
по отношение на който е налице становище същият незабавно да се премести /в друга
подходяща сграда/, като проект за преместване е налице в предоставена сграда на
МВР.
През 2014 г. е
изготвен нов доклад, в който е
отбелязано, че следва да се предприемат спешни мерки за изпълнение на
направената през 2012 г. препоръка от НПМ за закриване на помещенията за
настаняване на задържани лица в ареста в гр. Габрово и изпълнение на
предвидената инвестиционна програма за развитието на арестите от 2008 г. на МП
чрез преместването му в друга сграда. Изрично е посочено, че въпреки
извършените в него ремонтни дейности и подобряване на условията, спрямо
задържаните лица е налице жестоко и
нечовешко отношение, изразяващо се в поставяне в неблагоприятни условия, т. к.
арестът се намира под земята. Препоръката е отново да се предприемат спешни
действия по преместването му на подходящо място.
Арестът в гр.
Габрово е бил посетен от представители на Национален
превантивен механизъм /НПМ/ през 2012 г. и тогава е установено неизпълнение
на Решение № 767 от 8.12.2008 г. на Министерски съвет, прието на основание чл.
13, ал. 3, т. 5 от Устройствения правилник на МС и неговата администрация
относно Стратегия за развитие на местата за лишаване от свобода в Република
България за периода 2009 г. – 2015 г., План за действие и Инвестиционна
програма за строителство, реконструкция и модернизация на материалната база на
пенитенциарната и пробационната система за същия период. За резултатите от
посещението по делото е приложено писмо на омбудсмана на Република България от
27.11.2018 г. /л.175/, в което се сочи, че по отношение на ареста в гр. Габрово
в тези документи е било предвидено: Изграждане на нов арест в имот, предоставен
с Решение на МС № 857 от 11.12.2006 г. на МП за нуждите на ОЗ“ИН“ – Габрово със
срок на изпълнение до 30.05.2009 г.; Изграждане на нов арест – втори етап –
преходен обект до 30.10.2010 г. В годишния доклад на НПМ, публикуван на
интернет страницата на омбудсмана, е указано и неизпълнено протоколно решение
от 8.09.2010 г., в което за ареста е било предвидено преустройство и
реконструкция на бивша сграда на КАТ в града. През 2014 г. била извършена по
същия повод втора проверка за анализ на цялостната обстановка в ареста.
Съществен проблем е местоположението му – подземна част от сграда, в която се
намират килиите. Материално-битовите условия са определени от НПМ като
изключително лоши, поради което е направен извода, че спрямо настанените в
ареста лица е налице жестоко и нечовешко отношение, изразяващо се в поставяне в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието – недостатъчно жилищна
площ, отопление, осветление, проветряване, условия за двигателна активност –
съобразно чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС. Този извод касае именно процесния период
през 2013 г., който е между двете проверки от 2012 г. и 2014 г.
Аналогични
нарушения са приети от АСГ и по дело,
приключило с Решение № 50 от 4.05.2018 г. на АдмС -
Габрово по адм. д. № 159/2017 г., както Решение № 8759 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3323/2018 г., III о.
През този
период е монтирана вентилационната система, обособено е място за престой на
открито /описано по-горе/. Площта на това място е 8 кв. м, оградено е с
ламаринени плоскости, което ограничава видимостта към задържаните лица.
Отчетено е, че задържаните лица използват телефонни услуги за своя сметка.
Направена е
препоръка да се предприемат спешни мерки за изпълнение на направената през 2012
г. препоръка на НПМ за закриване на помещенията за настаняване на задържани
лица в Арест – Габрово. Макар че са предприети мерки за подобряване на
условията в него продължава да е налице необходимост от преместването му в
друга пригодена за целта сграда, т. к. спрямо задържаните в него лица е налице
жестоко и нечовешко отношение поради местонахождението на ареста под земята.
В делото „Нешков срещу
България“ ЕСПЧ постановява свое пилотно решение от 27.01.2015 г., с което
установява нарушения на чл. 3 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС, като постановява, че в
страната съществува системен проблем с лошите условия в местата за лишаване от
свобода и липсват ефективни средства за защита срещу тях. В тази връзка към
този момент са постановени редица осъдителни решения срещу България, обединени
в групата „Кехайов и други срещу България“, чието изпълнение се наблюдава от
Комитета на министрите на СЕ. Решението по делото „Нешков срещу България“ дава
насоки как да бъде изпълнено и поставя срок до 18 месеца /1.12.2016 г./ за
въвеждане на ефективни превантивни и компенсаторни средства за защита.
В Мотиви към предложенията
за изменение на ЗИНЗС, НК и НПК се сочи, че Исковете за обезщетяване на вреди
поради нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ, респ. на ЗИНЗС, водени до момента по ЗОДОВ,
са неефективни основно поради твърде формалистичния подход при прилагане на
принципа, според който тежестта на доказване лежи върху ищеца. Затова и се
предприема ново решение, въз основа на което е достатъчно той само да установи
реално условията, при които е бил задържан и ако същите не отговарят на
изискванията за нормални условия и с тях се надхвърля допустимата
пропорционална мярка за лишаването от свобода и задържане, то се презумира, че
от това той търпи вреди. Принципът е обективиран посредством разпоредбата на
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която в
случаите на нарушения по чл. 3 от закона
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Разпоредбата на чл. 3 е
материално правното основание и за водене на настоящия иск. Според нея осъдените
и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Алинея
втора дава примери за това, какво означава „изтезание“, „жестоко, нечовешко или
унизително отношение“, като изброяването е неизчерпателно. Според нея за
нарушение на ал. 1 се смята поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Както
вече бе посочено по-горе в настоящия съдебен акт съдът установява наличие на
такива обстоятелства във връзка с предявения иск.
Държавата е длъжна, по силата
на ЕКПЧОС и измененията на ЗИНЗС, да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода е
при условия, които са съвместими с човешкото достойнство, че начинът и методът
на изпълнение на тази мярка не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи
неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите
изисквания на лишаването от свобода, доброто здравословно състояние е
обезпечено. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКЗПЧОС, затворната администрацията е длъжна да осигури нормални условия
за пребиваване в местата за лишаване от свобода. Конвенцията е ратифицирана от
Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие
и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 от КЗПЧОС в исковия период представлява задължение, пряко произтичащо от
закон. Установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на
извод за допуснато спрямо ищеца нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС. Същият е бил поставен в положение да търпи негативни и
унизителни изживявания, които правилно са квалифицирани от съда като унижаващи
човешкото достойнство по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Налице са всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността
на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие от страна на
администрацията в местата за задържане и доказана настъпила вреда от него в
пряка връзка с първото. Затова исковата претенция за обезщетяване на тези вреди
следва да се приеме за доказана по основание, поради което и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се уважена частично исковата молба за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Следователно то,
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, следва да бъде определено при съобразяване характера,
вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността
на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването
на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени
по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице. Следва да бъде
съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото "Н. и
други срещу България", съгласно което при определянето на паричната
компенсация, като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, могат
да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно
фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на
нечовешко или унизително отношение, от една страна, а от друга времето, през
което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важния фактор за оценка на
претърпените вреди. Според чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора. В
случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението
на чл. 3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС в съвкупност /става въпрос за няколко увреждащи условия/;
периода на исковата претенция /времето, през което ищецът е бил поставен в
условия унижаващи човешкото достойнство – 3
месеца/; предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, за които са налице и свидетелски
показания, без конкретно увреждане на здравето и при
прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, съдът приема, че искът следва да бъде
уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 1000.00 /хиляда/ лв. В останалата
си част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 10 000 лв., искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Воден от горното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да
заплати на Н.П.А. ***, с ЕГН: **********,
сумата от 1000.00 /хиляда/ лв., съставляваща причинена му вреда – последица от незаконни
действия и бездействия на администрацията при същата, касаещи условията за
пребививане на задържаните в следствен арест в гр. Габрово за периода от
15.05.2013 г. до 8.08.2013 г.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен
срок от съобщаването му чрез Административен съд Габрово пред Върховен
административен съд.
Препис от съдебното решение да се връчи на
страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………
гр. Габрово, 15.10.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в закрито съдебно заседание от
петнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм. дело № 226 по описа за 2018 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана искова молба с вх. №
СДА-01-1338 от 9.08.2018 г., подадена от Н.П.А., с ЕГН: **********, против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, със стойност на иска 10000.00
/десет хиляда/ лв.
В исковата молба се твърди, че като юридическо лице ГД „ИН“,
София, е отговорна за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
тревожност, страх, психически и физически дискомфорт, чувство за незащитеност,
малоценност, уронване на човешкото му достойнство. Основанията за претенцията
произлизат от условията, при които същият е престоял в следствения арест в гр.
Габрово в периода от 15.05.2013 г. до 8.08.2013 г.
С Молба от 10.10.2018 г. А.
е поискал да бъде допуснат до разпит като свидетел лицето Ц.И.Ц., находящ се в
затвора в гр. Ловеч или в Следствен арест в гр. Габрово. Същият е пребивавал в
следствения арест на гр. Габрово по време на исковия период и има впечатления
за общото физическо състояние на ищеца, както и условията, при които последният
е пребивавал в същия арест. Същото искане е направено и по отношение на Иван
Йорданов Йонков, по настоящем в затвора в гр. Ловеч, пребивавал в ареста по
време на исковия период. В тази връзка ГАС следва да изиска справка от
Следствен арест – Габрово дали и за какъв период през 2013 г. тези лица са били
в ареста.
С Определение № 596 от
19.09.2018 г. съдът е задължил ответната страна да представи исканите от ищеца
с Молба вх. № СДА-01-1387 от 23.08.2018 г. писмени доказателства. Някои от тях
са представени по делото, но съдът следва да изиска повторно непредставените
такива, а именно: 1. Заповед на министъра на правосъдието, с която е
разпоредено създаването на следствения арест в гр. Габрово според изискванията
на чл. 43, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС. 2. Доклад на комисията по чл. 45, ал. 1 от ЗИНЗС
относно създаването на следствения арест – Габрово, като място за лишаване от
свобода, както и такъв по ал. 3.
Въз основа на
гореизложеното Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА
ответната страна в 7-дневен срок от получаване на съобщението или най-късно до
първо открито съдебно заседание да представи по делото: 1. Заповед на министъра
на правосъдието , с която е разпоредено създаването на следствения арест в гр.
Габрово според изискванията на чл. 43, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС. 2. Доклад на
комисията по чл. 45, ал. 1 от ЗИНЗС относно създаването на следствения арест –
Габрово, като място за лишаване от свобода, както и такъв по ал. 3.
При непредставяне на същите
следва да се приеме, че такива документи не са съставяни и не съществуват.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от
Следствен арест гр. Габрово за това, дали в периода 15.05.2013 г. – 28.08.2013
г. в него са били настанени и за кои дати лицата: 1.Ц.И.Ц. и 2.Иван Йорданов
Йонков. Имали ли са същите пряк досег в този период с ищеца, и ако да – кога,
по какъв повод и на кое място.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от
затвора в гр. Стара Загора относно това дали и какви суми получава ищецът през
настоящата 2018 година, вкл. до момента.
ДА СЕ ИЗИСКА СПРАВКА от
НАП, офис Габрово и Дирекция „Местни данъци и такси“, от които да е видно какви
имоти и моторни превозни средства притежава ищецът, има ли декларирани доходи и
на каква стойност през 2018 година.
Препис от определението да се изпрати на ответника и ищеца в едно
със съобщението.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/