Р
Е Ш Е
Н И Е №140
гр. Русе, 18.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 19 март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при секретаря Анелия Генчева, като
разгледа докладваното от съдията
ЧЕРКЕЗОВА В. гр. дело № 154
описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
М.В.К., А.Г.Н. и Г.Н.К. са обжалвали
Решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 1747/2018г., по
съображения, че е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните
правила и на материалния закон.
Искат отмяната на атакувания съдебен
акт и постановяване на нов, с който предявените искове се отхвърлят изцяло.
Пълномощникът на ответниците по въззивната
жалба изразява становище, че същата е неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
На основание чл.272 от ГПК, окръжният
съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както
относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и
счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
Предмет на делото са обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл. 108 от ЗС.
От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:
С. М. Х. притежавал полска култура, с площ 8,996
дка в местността У**** в землището на гр. Г**** с планоснимачен
№**** (процесния
имот), собствеността върху която била възстановена на основание чл. 27 ППЦСПЗЗ,
с Решение № 233/ 23.09.1996г. След смъртта му на 15.07.2003г. законните му наследници, децата му М.С.М., С.С.М., Т.С.К. и Х.С.М. / ищци в първоинстанционото
производство/ продължили
да отдават имота под аренда на А.Н., като земеделски производител.
С нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти, придобити по давност, №****, том.****, рег. №****, дело №**** от 09.11.2016г. на нотариус А. Ф., с рег. № **** и район на действие РС – Р****, А.Г.Н. бил признат за собственик по давностно владение на 20 поземлени имота, сред които и
процесния имот, посочен под №5 в нотариалния акт. Свидетели по
обстоятелствената проверка били Г.Н.К., И. П. Б. и В. В. И.
С нотариален акт № ***, том ***, рег. №****, дело №****/2016г. на нотариус И. К.,*** действие РС – Р****, А.Г.Н. и Г.Н.К. прехвърлили
собствеността върху придобитите по давност имоти, включително и на процесния,
на М.В.К.. С договор от 18.07.2017г. последният отдал под наем на А.Н., в качеството му на представляващ ЕТ „Д****“ имоти, измежду които и процесния.
При така установените факти правилно районният
съд е приел, че А.Н. не е придобил по давност получения от
ищците в наследство имот, съответно не се е разпоредил с него в качеството на
собственик в полза на К..
По делото е установено, че в период от десет години преди съставянето
на оспорения констативен нотариален акт, Н. като земеделски производител е обработвал
процесния имот. Последното обаче не е акт на осъществявано владение, а на държане на недвижимия имот, тъй като,
видно от приложените по делото заявления по чл. 70 ал.1 от ППЗСПЗЗ, отнасящи се
за периоди в десетгодишния срок на който Н. се позовава, той е декларирал, че
правното основание за ползване от него на процесния имот е договор за наем. Т.е
липсва субективният елемент от фактическия състав на придобивната
давност - намерението да се свои вещта като своя. Допълнителни аргументи в
подкрепя на последния извод са изявленията на Н. в съдебно заседание, че при
претенции от страна на собственик на имот, е щял да му плати, както и свидетелските показания на Н.А. и И.М., че ищецът Х.М. поне до 2009г. е
получавал рента за процесния имот.
Ето защо е правилен и законосъобразен
изводът на първоинстанционния съд, че Н.
е бил държател, а не владелец на процесния имот, поради което не би
могъл да го придобие по давност, съответно не са били налице и предпоставките
за издаването на констативен нотариален акт за собственост по отношение на
имота.
Последното обуславя и уважаването като основателни на предявените от ищците установителен иск
спрямо ответниците Н. и К. и ревандикационен спрямо
ответника К., съответно отмяната на нотариалния акт, който легитимира последния
като собственик на спорния имот.
Доводите във въззивната жалба са
неоснователни. Настоящата инстанция не констатира твърдяната необоснованост на
атакувания съдебен акт. В Решението, въз основа на приетата за установена
фактическа обстановка, подкрепена с ангажираните в производството
доказателства, съдът е достигнал до единствения правилен и законосъобразен
извод,че Н. не е владял непрекъснато,спокойно и явно процесния имот, а го е обработвал в качеството си на негов
наемател/арендатор, поради което и не може да го придобие по давност, съответно
да се разпорежда с него като собственик. Не се констатира и общо твърдяното
нарушение на процесуалните правила при анализа на доказателствата по делото.
По изложените съображения въззивната
инстанция намира,че обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се потвърди.
С оглед изхода от делото, на
жалбоподателите следва да бъдат възложени разноските на ответниците по в.жалба за
въззивното производство -1000 лева
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1935/04.12.2018г
., постановено по гр. д. № 1747/2018г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА
М.В.К., ЕГН **********,***, А.Г.Н., ЕГН **********,***, и Г.Н.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.С.М., ЕГН **********, С.С.М.,ЕГН
**********, Т.С.К., ЕГН ********** и Х.С.М., ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***,
адв.К., сумата от 1000 лева – разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
1-месечен срок пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: