№ 290
гр. Враца, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221400500375 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Депозирана е въззивни жалби от С. Ж. С. и И. Ж. П., които процесуалния им
представител адв. М. М., срещу решение № 114/10.06.2022г. постановено по гр.д №
1439/2021г. по описа на Районен съд Бяла Слатина.
Жалбоподателите намират решението за необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, по съображения, изложени в жалбата, с оглед на което молят съдът да го
отмени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от въззиваемите.
В съдебно заседание въззивниците не са взели участие, като са депозирали молба с
искане делото да се гледа в тяхно отсъствие и в отсъствието на техния представител. В
молбата си процесуалния представител на жалбоподателите заявява, че поддържа жалбата.
Претендира разноски за първоинстанционното производство и за въззивната инстанция.
Процесуалният представител на въззиваемата И. Д. М., в съдебно заседание оспорва
изцяло въззивната жалба. Излага становище, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира заплащане на разноски
във въззивната инстанция.
Назначеният особен представител на ответника В. Д. И. адвокат Ц. Й. В. от ВрАК
не е депозирала отговор, не се е явила в съдебно заседание без да е поискала делото да се
гледа в нейно отсъствие. С молба от 16.11.2022г е заявила, че оспорва изцяло въззивната
жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен взе предвид
следното:
Районен съд Бяла Слатина е сезиран от С. Ж. С. и И. Ж. П., чрез пълномощника им
адв. М. М. с искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК да се признае за установено
спрямо И. Д. М. и В. Д. И., че същите са собственици на 1/2 идеална част от описаните в
искова молба 6 бр. земеделски имоти по наследство от техният дядо П. Д. Б., б.ж. на с.***,
обл.Враца починал на 10.12.1953г.
Поискали са на основание чл. 537, ал.2 от ГПК съдът да отмени изцяло Нотариален
акт № 97, том 5, рег.№ 5455,н.дело № 798/22.12.2011 г. по описа на Нотариус А. К., вписан в
Служба по вписванията гр.Бяла Слатина вх.рег.№ 6344/22.12.2011 г., акт № 13, том 12, дело
№ 2085/2011 г., с който П. И. М. е признат за собственик на процесните поземлени имоти в
частта му, с която е обективирано това право с носител П. И. М. починал на 17.03.2017г.-
наследодател на двамата ответници.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата И. Д. М., чрез пълномощника си адв.В.С. от
ВрАК е оспорила исковата молба като неоснователна и недоказана по изложените в
писменият отговор съображения. Прави възражение за придобиване на имотите по давност
на основание присъединено владение по реда на чл.82 от ЗС.
Назначеният особен представител на ответника В. Д. И. е депозирал писмен
отговор, с който оспорва исковете на ищците по съображения изложени в него. Прави
възражение за погасяване по давност на предявеният иск и счита, че същия е процесуално
недопустим. съдът с определение постановено от 11.03.2022г. по реда на чл.140 от ГПК
оставил без уважение възражението за недопустимост на предявения установителен иск
поради погасяването му давност, като неоснователно.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства.
Установено е от у-ние за наследници № У12-37/12.05.2021г. изд. от Кметство с.***,
че П. Д. Б., б.ж. на с. *** е починал на 10.12.1953г., за което е съставен акт за смърт №
0189/14.12.1953г. от Кметство с.***. От същото се установява още, че П. И. М. е негов внук
и е починал на 17.03.2017г., а негови наследници са съпругата му И. Д. М. (ответницата по
делото) и В. Д. И. (ответника по делото) , е негов внук.
Ищците И. Ж. П. и С. Ж. С. също са наследници на П. Д. Б., като негови внучки и
дъщери на един от синовете му Ж. П. Б., поч.на 20.03.1991г.
С Решение № 04900/28.04.1995 год. на ПК гр. Бяла Слатина, на наследници на П. Д.
Б. е възстановено правото на собственост върху следните поземлени имоти: 1/Нива с площ
16.199 дка, четвърта категория, имот № 022002, в м. „***“ в землището на с.***, обл.Враца,
2/Нива с площ 37.796 дка, втора категория, имот № 033002, в м. „***“ в землището на с.***,
обл.Враца, 3/Нива с площ 20.001 дка, трета категория, имот № 057001, в м. „***“ в
землището на с.***, обл.Враца и 4/Нива с площ 5.000 дка, трета категория, имот № 057027,
в м. „***“ в землището на с.***, обл.Враца, при граници и съседи посочени в решението.
Тези имоти съгласно по кадастъра на неурбанизираната територия на землището на
с.***, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, одобрени със заповед № РД-18-904/03.04.2018г. на
Изпълнителния Директор на АГКК тези земи представляват имоти с идентификатори:
1/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 725521.22.2,
2/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 725521.33.2,
3/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 725521.57.1,
4/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72521.57.27,
С Нотариален акт № 97, том 5, рег.№ 5455,н.дело № 798/22.12.2011 г. по описа на
2
Нотариус А. К., вписан в Служба по вписванията гр.Бяла Слатина вх.рег.№ 6344/22.12.2011
г., акт № 13, том 12, дело № 2085/2011 г. приживе П. И. М. придобил по наследство и
давностно владение процесните поземлени имоти, както са описани в Решение №
04900/28.04.1995 год. на ПК гр. Бяла Слатина.
От изпратеното по разпореждане на съда от Нотариус А. К. заверено ксерокопие на
Протокола по обстоятелствена проверка по н.дело № 798/22.12.2011 г./л.101-102 от делото/
се установява че разпитаните пред Нотариуса свидетели С. Т. Т., Ц. Й. Х. и А. Г. И. са
заявили, че имотите описани в молбата- декларация/процесните поземлени имоти/ били
собственост на П. Б., който починал повече от 30 години. Той имал четири деца-Д., В., Ц. и
Ж., които също са починали. Д. и Ц. нямали преки наследници. Ж. има две дъщери - С. и И.,
но те живеят отдавна в гр.Самоков и никога не са се интересували от имотите и нямат
никакви претенции към тях. Единствено П. И. М. е сключвал договори за аренда за имотите
и той получавал цялата рента за тях. Никой друг от наследниците на П. Б. не е търсил
имотите, нито е искал рента. П. М. е владял имотите непрекъснато, явно и необезпокоявано
повече от 10 години.
Представени са арендни договори от 02.12.2011г. и от 01.02.2017г. с нотариална
заверка на подписите и вписани в СВ при БСлРС, приживе П. И. М., чрез пълномощника си
С. Т. е отдал процесните поземлени имоти под аренда на ЕТ“П. - Ц. П.“ гр.София за срок от
6 години с договорено арендно плащане в натура, респ.в парична равностойност/л.71-73 от
делото/.
От приложено гр.д.№ 1222/2016г. по описа на БСлРС е видно, че същото е
образувано по повод постъпила искова молба от И. Ж. П. и С. Ж. С. против П. И. М., с
правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на поземлените имоти описани в Решение
№ 04900/28.04.1995 год. на ПК гр. Бяла Слатина. Делото е прекратено с Определение №
131/07.03.2017г. поради оттегляне на исковата молба от ищците на основание чл.232 от ГПК
преди да бъде извършена размяна на книжата. В кориците на гр.д.№ 1222/2016г. по описа на
БСлРС няма данни за отправени заплахи от страна на П. М. към ищците И. Ж. П. и С. Ж. С.,
както се твърди в исковата молба.
От приложено гр.д.№ 1906/2017г. по описа на БСлРС е видно, че е допусната и
извършена съдебна делба по реда на чл.353 от ГПК на процесните поземлени имоти между
И. Д. М. и В. Д. И., които са наследници на П. И. М. и същите се легитимирали за
собственици на зем.земи с Нотариален акт № 97, том 5, рег.№ 5455,н.дело № 798/22.12.2011
г. по описа на Нотариус А. К., вписан в Служба по вписванията гр.Бяла Слатина вх.рег.№
6344/22.12.2011 г., акт № 13, том 12, дело № 2085/2011 г.
При съдебната делба в изключителна собственост на И. М. са разпределени
имотите, предмет на настоящият иск, както следва:
1/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72521.57.1, с трайно предназначение на
територията-земеделска, с начин на трайно ползване-нива с площ 20001 кв.м., категория на
земята при неполивни условия-3 в местността „***”, с граници: поземлени имоти с
идентификатори 72521.57.2, 72521.57.3 и 72521.57.197.
2/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72521.33.8, представляващ НИВА с площ
27659 кв.м. в местността „***”, който имот е образуван и представлява част имот с
идентификатор 72521.33.2 целият с площ 37802 кв.м. по одобрената със Заповед № РД-18-
904/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК кадастралната карта и кадастралните
регистри за неурбанизираната територия в землището на с.***, община Бяла Слатина,
област Враца, при граници: имоти с идентификатори: 72521.33.1, 72521.33.9 и 72521.33.369.
3/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72521.22.10, представляващ НИВА с площ
12150 кв.м. в местността „***”, който имот е образуван и представлява част имот с
идентификатор 72521.22.2 целият с площ 16200 кв.м. по одобрената със Заповед № РД-18-
3
904/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК кадастралната карта и кадастралните
регистри за неурбанизираната територия в землището на с.***, община Бяла Слатина,
област Враца, при граници: имоти с идентификатори: 72521.316.2, 72521.316.3, 72521.319.59,
72521.22.59, 72521.22.11 и 72521.316.1.
При съдебната делба в изключителна собственост на В. Д. И. са разпределени
имотите, предмет на настоящият иск, както следва:
1/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72521.57.27, с трайно предназначение на
територията-земеделска, с начин на трайно ползване-нива с площ 5 000 кв.м., категория на
земята при неполивни условия-3 в местността „***”, с граници: поземлени имоти с
идентификатори 72521.57.197, 72521.63.203, 72521.63.3, 72521.63.202 и 72521.57.29.
2/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72521.33.9, представляващ НИВА с площ
10143 кв.м. в местността „***”, който имот е образуван и представлява част имот с
идентификатор 72521.33.2 целият с площ 37802 кв.м. по одобрената със Заповед № РД-18-
904/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК кадастралната карта и кадастралните
регистри за неурбанизираната територия в землището на с.***, община Бяла Слатина,
област Враца, при граници: имоти с идентификатори: 72521.33.1, 72521.33.5, 72521.33.6,
72521.33.369 и 72521.33.8.
3/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72521.22.11, представляващ НИВА с площ
4050 кв.м. в местността „***”, който имот е образуван и представлява част имот с
идентификатор 72521.22.2 целият с площ 16200 кв.м. по одобрената със Заповед № РД-18-
904/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК кадастралната карта и кадастралните
регистри за неурбанизираната територия в землището на с.***, община Бяла Слатина,
област Враца, при граници: имоти с идентификатори: 72521.316.1, 72521.22.10, 72521.22.59,
72521.22.3 и 72521.22.4.
По делото са изслушани четирима свидетели В. И. Ц.,М. Б. С., Ю. Ц. П. и С. Т. Т..
Всички те знаят, че на общия на страните наследодател П. Б. са възстановени земеделски
земи, които са стопанисвани от П. И. М.. До неговата смърт през 2017г. той ги отдавал под
аренда и взимал арендата. През 2010-2011г. П. М. си прехвърлил земята на негово име по
давностно владение със свидетели.
Свидетелката В. И. Ц. , твърди, че ищците С. и И., които имат къща в с.***, ходили
в магазина в който работила да пазаруват. Били в добри отношения с П. И. М. до 2015г.,
докато подали искова молба за връщане на наследствените си земи от дядо им П.. Поради
заплахи от П. М. и от полицаи, те били предупредени повече да не се връщат в селото,
защото ще имат проблеми и впоследствие оттеглили исковата си молба.
Според свидетелката до 2015г. ищците С. и И. посещавали селото и постоянно се
интересували от земята от хората в селото. Получавали отговор, че П. си е прехвърлил
земята на негово име, взимал рентата и няма да им даде нищо.
Другата свидетелка М. Б. С. е работила като секретар в Кметство с.*** в периода от
м.август 2015г. до м.януари 2016г., като преди това узнала, че ищците ходили в Кметството
да се снабдят с удостоверение за наследници на общия наследодател, но не били допуснати
от Кмета Ц. Й. и предходната секретарка Н. Т.. След като ищците били изгонени от селото,
подали молба за дело, но П. ги бил заплашил и те приключили всичко и се прибрали в
своите населени места.
Свидетелката Ю. Ц. П. –съседка на И. и П. М.и твърди, че те имали зем.земя в с. ***
около 80-100 дка, но не можа да посочи местности, нито граници и съседи. Земята била на
няколко парчета, всяко в размер около 15-20.000 дка, която била наследствена на П. М. от
баща му И.. Тази земя му е възстановена от Поземлената комисия, а П. я дал под аренда и
това било в продължение над 20 години. Не знае под каква форма е получавал рентата, дали
в пари или в натура. Не знае дали е давал и на другите наследници от тази
4
рента.Свидетелката не знае дали другите наследници са проявявали интерес към земята,
нито приживе П. е споделял това със свидетелката.
Другият свидетел С. Т. заявил, че от 1999г. е пълномощник на фирма ЕТ „Ц. П.“ с.
*** и като такъв сключвал договори за аренда и за наем. За зем.земи сключвал договор за
аренда с П. И. М.. Свидетелят знае, че първоначално земята била на дядо му П. Б. и на
майка му В. И.а, но не знае с точност П. М. от дядо му П. Б. колко декара имал.
П. М. получавал първоначално рентата в натура, тъй като гледал животни, но след
като заболял я получавал в пари. От тази рента до колкото свидетелят знае, П. М. не е давал
нищо на останалите наследници, тъй като имал нотариални актове за земята.
След смъртта на П. М., съпругата му И. и внукът му В. се интересуват от земята,
като представили нотариални актове и си получават рентата за нея.Твърди, че не познава
ищците С. и И. и те не са ходили във фирма ЕТ „Ц. П.“ с. *** да получават рента за земята.
С Решение № 114/10.06.2022г. постановено по гр.д № 1439/2021г. по описа на
Районен съд Бяла Слатина, първоинстанционният съд отхвърлил предявения от С. Ж. С. с
ЕГН ********** от гр.Бургас, и И. Ж. П. с ЕГН ********** от гр.София, чрез
пълномощника им адв. М. М. от ВрАК, против И. Д. М. ЕГН ********** от гр.Враца, и В.
Д. И. с ЕГН ********** от гр.София, положителен установителен иск с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на
1/2 идеална част от придобитите по наследство от техният дядо П. Д. Б., б.ж. на с.***,
обл.Враца починал на 10.12.1953г., земеделски имоти,както следва:
1/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72521.57.1, с трайно предназначение на
територията-земеделска, с начин на трайно ползване-нива с площ 20001 кв.м., категория на
земята при неполивни условия-3 в местността „***”, с граници: поземлени имоти с
идентификатори 72521.57.2, 72521.57.3 и 72521.57.197.
2/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72521.33.8, представляващ НИВА с площ
27659 кв.м. в местността „***”, който имот е образуван и представлява част имот с
идентификатор 72521.33.2 целият с площ 37802 кв.м. по одобрената със Заповед № РД-18-
904/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК кадастралната карта и кадастралните
регистри за неурбанизираната територия в землището на с.***, община Бяла Слатина,
област Враца, при граници: имоти с идентификатори: 72521.33.1, 72521.33.9 и 72521.33.369.
3/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72521.22.10, представляващ НИВА с площ
12150 кв.м. в местността „***”, който имот е образуван и представлява част имот с
идентификатор 72521.22.2 целият с площ 16200 кв.м. по одобрената със Заповед № РД-18-
904/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК кадастралната карта и кадастралните
регистри за неурбанизираната територия в землището на с.***, община Бяла Слатина,
област Враца, при граници: имоти с идентификатори: 72521.316.2, 72521.316.3, 72521.319.59,
72521.22.59, 72521.22.11 и 72521.316.1.
4/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72521.57.27, с трайно предназначение на
територията-земеделска, с начин на трайно ползване-нива с площ 5 000 кв.м., категория на
земята при неполивни условия-3 в местността „***”, с граници: поземлени имоти с
идентификатори 72521.57.197, 72521.63.203, 72521.63.3, 72521.63.202 и 72521.57.29.
5/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72521.33.9, представляващ НИВА с площ
10143 кв.м. в местността „***”, който имот е образуван и представлява част имот с
идентификатор 72521.33.2 целият с площ 37802 кв.м. по одобрената със Заповед № РД-18-
904/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК кадастралната карта и кадастралните
регистри за неурбанизираната територия в землището на с.***, община Бяла Слатина,
област Враца, при граници: имоти с идентификатори: 72521.33.1, 72521.33.5, 72521.33.6,
72521.33.369 и 72521.33.8.
5
6/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72521.22.11, представляващ НИВА с площ
4050 кв.м. в местността „***”, който имот е образуван и представлява част имот с
идентификатор 72521.22.2 целият с площ 16200 кв.м. по одобрената със Заповед № РД-18-
904/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК кадастралната карта и кадастралните
регистри за неурбанизираната територия в землището на с.***, община Бяла Слатина,
област Враца, при граници: имоти с идентификатори: 72521.316.1, 72521.22.10, 72521.22.59,
72521.22.3 и 72521.22.4, и за ОТМЯНА НА НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост върху
поземлени имоти придобити по наследство и давностно владение № 97, том 5, рег.№
5455,н.дело № 798/22.12.2011 г. по описа на Нотариус А. К., вписан в Служба по
вписванията гр.Бяла Слатина вх.рег.№ 6344/22.12.2011 г., акт № 13, том 12, дело №
2085/2011 г., с който П. И. М. е признат за собственик на процесните поземлени имоти в
частта му, с която е обективирано това право с носител П. И. М. починал на 17.03.2017г.-
наследодател на двамата ответници, както и направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
С решението С. Ж. С. с ЕГН ********** и И. Ж. П. с ЕГН ********** са осъдени
ДА ЗАПЛАТЯТ на основание на чл.78,ал.3 от ГПК на И. Д. М. ЕГН **********
направените разноски по делото в размер на 600,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Недоволни от решението останали ищците С. Ж. С. и И. Ж. П., които чрез своя
процесуален представител са депозирали въззивна жалба, в която твърдят, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно по следните съображения:
Предвид разпоредбата на чл.79 ал.1 от Закона за собствеността, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години.
С осъществяване на условията по чл.79 ал.1 ЗС владелецът придобива в собственост
владения обект и без значение за настъпване на предвидената от закона правна последица е,
че същата вещ дотогава е била притежание на друг правен субект. Правата на последния се
погасяват с придобиването им от новия собственик. За субективния елемент на
придобивната давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не причините,
поради които владелецът счита имота за свой.
В жалбата се твърди, че снабдяването с констативен нотариален акт не е елемент от
фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС. Нотариалното удостоверяване има за цел да даде
известност на вече настъпилата правна последица, формално да легитимира собственика
като такъв пред трети лица, като се снабди с документ за правото си. В този смисъл е и
трайната съдебна практика - Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС
по тълк.д. № 11/2012 г.-„Обстоятелството, че издаването на констативен нотариален акт се
извършва по специално регламентиран от закона ред, след проверка от нотариуса на
представени писмени доказателства или след разпит на трима свидетели, не обосновава
презумпция за вярност на направения от него извод относно принадлежността на правото на
собственост, предвид факта, че тази проверка се извършва в рамките на едностранно
охранително производство, в което оспорващата страна не е участвала”.
Нататък в жалбата се подчертава, че съгласно задължителните указания на ТР №
1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г.на ОСГК на ВКС, когато съсобственикът е започнал да владее
своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части,
като е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си. Съдебната
практика по чл.290 ГПК е константна, че за да промени държанието във владение,
държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е
6
открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да
предприеме действия за защита на правото си. Управителните действия, включително
сключването на облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които
да отричат правата на собственика, респ. съсобственика от чието име е установено
материалното държане на вещта. Сключването на договор за аренда представлява действие
на обикновено управление, което поначало може да извърши всеки съсобственик, без да е
необходимо съгласие на останалите участници в общността /ТР № 91 от 01.10.1974 г., гр. д.
№ 63/74 г. на ОСГТК/. Поради което, договорът за аренда съставлява управително действие
по отношение на вещта и само по себе си не може да обоснове извод за наличие на явно и
несъмнено владение.
Според въззивниците в случая собствеността не се губи от ищците, ако в
продължение на години не посетят имота си, или не го поддържат и не се грижат за него,
или не заплащат дължим за имота данък. Ищците знаят, че по силата на наследствено
правоприемство са сънаследници на тези имоти и не е необходимо да доказват това
постоянно с действия. Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако
собственикът се откаже от него - чл.99 от ЗС. Ищците не са се отказали от правото си на
собственост/отказ от наследство, продажба на наследствени права и др./, а в настоящото
съдебно производство не се установи по безспорен и категоричен начин, че друг е придобил
тяхната част от имотите.
С оглед събраните в хода на процеса доказателствата по делото, счита, че
ответниците не са придобили по давност процесните поземлени имоти в продължение на 10
години, тъй като не се установи владението върху имотите да е било постоянно,
непрекъснато, явно, несъмнително и с намерение да се държат същите като свои собствени в
рамките на 10 години преди да се снабди с констативния нотариален акт за собственост.
Във връзка с гореизложеното моли съда да отмени Решение № 114/10.06.2022 г. по
гр.д. № 1439/2021 г. по описа на PC Бяла Слатина и вместо него да постановите друго с
което да уважи предявените искове.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства. Настоящият съдебен
състав след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с изложените от страните прави следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.124, ал.1 от ГПК, като с
решението си го е отхвърлил като неоснователен и е осъдил ищците да заплатят на
ответницата И. Д. М. деловодни разноски в размер на 600 лева. Решението се обжалва
изцяло от ищците.
След проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваното решение е
валидно и допустимо като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или ограничено вещно право
чрез фактическото упражняване съдържанието на това право през определен период от
време, фиксиран от закона. За придобиването по давност е необходимо да бъде
установено владение върху един имот. Съгласно чл.68, ал.1 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя, и включва обективен елемент – упражняване на фактическа власт и
субективен елемент – намерение за своене на вещта. Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС
предвижда, че правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с
непрекъснато владение в продължение на десет години, като ал.2 от същата разпоредба
гласи, че, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на пет години, т.е. придобивната давност се
7
характеризира с два съществени елемента - изтичане на законно определен период от време
и извършване на дейност на фактическо господство върху определен имот, с намерение да
се свои. Според чл.70, ал.1 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена. Добросъвестността се
предполага до доказване на противното и е достатъчно да е съществувала при възникване на
правното основание. В чл.69 от ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта
като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази презумпция не важи в
отношенията между сънаследници. Когато един от наследниците упражнява фактическа
власт върху наследствен имот, той продължава владението на своя наследодател, но само в
рамките на наследствената си част и е държател по отношение наследствените части на
останалите наследници от имота. За да се приеме, че този наследник е установил владение и
върху притежаваните от другите наследници идеални части, не е достатъчно да упражнява
фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал
владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерението си да
владее целия имот само за себе си – напр. като отказва да ги допуска в имота, или доведе до
знанието им намерение да се разпореди с него в своя полза, или като го ползва по начин,
който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници. Изключение се
допуска единствено в хипотезата, при която владението на претендиращия придобиване по
давност сънаследник е установено въз основа на постигнато съгласие между сънаследниците
за извършване на т.нар. неформална делба.
Декларирането на имота в данъчните служби на свое име, без това да е станало
известно на останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на правата им.
Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на ремонти и
подобрения също не са такива действия.
За придобиване на имота по давност не е достатъчно държателят да го ползва
според неговото предназначение, да го поддържа, да го преотстъпва на трети лица и да
събира плодовете от него, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за
своене. За да се придобие имота по давност е необходимо намерението за своене на
държателя да бъде противопоставено на собственика по категоричен начин, чрез действия,
които демонстрират отричане на неговите права върху вещта. Действията, с които се
демонстрира намерение за своене следва по категоричен начин да отричат правата
на третите лица, да сочат на намерение за своене на имота и да са достигнали до знанието на
собственика, т.е., чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен
индивидуален собственик на имота. Знанието на собственика следва да е доказано по
категоричен начин, като инициативата за създаването му като субективен елемент трябва
да изхожда от владеещия несобственик, който е длъжен да афишира намерението си да свои
вещта по несъмнен начин, дори и при проявена от титуляра на вещното право
незаинтересованост към нея. В противен случай, при липса на знание у собственика, дори и
обективирано пред други, владението в определен срок от време, съпроводено с намерение
да се свои, не поражда право на собственост за владеещия несобственик.
В конкретния случай, между страните не се спори, че процесните земеделски имоти
са възстановени на наследниците на общия им наследодател П. Д. Б., б.ж. на с.***,
обл.Враца починал на 10.12.1953г., както и, че страните по делото са негови наследници по
закон. От удостоверението се установяват и правата на всеки един от наследниците, а
именно 1/2 идеална част общо за ищците и 1/2 идеална част общо за ответниците.
Вззиваемите оспорват предявения иск, като се позовават на придобиване на имота
въз основа на изтекла придобивна давност в полза на техния пряк наследодател П. И. М. с
ЕГН **********, починал на 17.03.2017г, както и изтекла придобивна давност в тяхна
полза.
8
От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че след
възстановяването на имотите на наследниците на П. Д. Б., б.ж. на с.*** с Решение №
04900/28.04.1995 год. на ПК гр. Бяла Слатина, П. И. М. с ЕГН **********, до смъртта си на
17.03.2017г е ползвал същите еднолично. От събраните по делото доказателства не може да
се направи извод, че преди снабдяването си с Нотариален акт № 97, том 5, рег.№ 5455,н.дело
№ 798/22.12.2011 г. по описа на Нотариус А. К., той е афиширал пред ищците
недвусмилено намерението си за своене на имотите по начин, по който то да стане известно
на съсобствениците без да оставя съмнение у тях относно съдържанието му. Изслушаните по
делото свидетели, доведени от ищците, установяват само, че той не е допускал ищците до
имотите, използвал сила и заплахи със съдействието на длъжностни лица и институции, но в
един по-късен момент, през 2016г, когато те предприели действия за връщане на имотите си.
До този момент според тези свидетели те били в добри отношения. Доведените от
ответниците свидетели установяват само, че до смъртта си П. И. М. с ЕГН **********,
починал на 17.03.2017г е ползвал еднолично имотите, като ги е отдавал под аренда. Те
заявяват, че не познават ищците и не установяват извършени от П. И. М. до 2016г действия,
с които той е уведомил ищците за намерението си да владее процесните имоти за себе си.
След като няма доказателства за оповестяването от страна на П. И. М. на другите
съсобственици за установяване на владение върху техните идеални части до снабдяването
му с Нотариален акт № 97, том 5, рег.№ 5455,н.дело № 798/22.12.2011 г. по описа на
Нотариус А. К., съдът приема, че това е сторено именно с издаването на описания
нотариален акт, който е надлежно вписан в службата по вписванията. Съдът приема, че
възражението на въззиваемите за изтекла придобивна давност в тяхна полза и в полза на
техния пряк наследодател П. И. М. с ЕГН ********** е неоснователно и следва да се
отхвърли, тъй като както вече се установи до датата на снабдяването с нотариалния акт не
може да се приеме , че в полза на П. И. М. е текла придобивна давност, а от 22.12.2011г -
датата на издаване на Нотариален акт № 97, том 5, рег.№ 5455,н.дело № 798/22.12.2011 г., от
която дата съдът приема, че П. И. М. с ЕГН **********, е оповестил намерението си за
своене на имотите до депозиране на исковата молба на 28.10.2021г не е изтекъл предвидения
в чл.79, ал.1 от ЗС десет годишен давностен срок.
В съответствие с изнесените фактически и правни доводи настоящата инстанция
приема, че от материалите по делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателките
са собственици по наследство от дядо си П. Д. Б., б.ж. на с.***, обл.Враца починал на
10.12.1953г., на 1/2 ид.ч. от спорните имоти, и съответно предявеният установителен иск е
основателен и доказан и следва да се уважи.
Поради горното съдът заключава, че обжалваното решение е неправилно и следва
да се отмени изцяло, като, вместо него бъде постановено друго, с което да се признае за
установено по отношение на въззиваемите, че двете жалбоподателки са собственици общо
на ½ идеална част от възстановените на техния наследодател П. Д. Б., б.ж. на с.***,
обл.Враца, починал на 10.12.1953г., земеделски имоти. Следва да бъде отменен издаденият в
полза на П. И. М. с ЕГН ********** , наследодател на въззиваемите констативен
нотариален акт за собственост върху същите имоти по отношение на наследствената
на жалбоподателките 1/2 ид.ч.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на жалбоподателките следва да
бъдат присъдени разноски за двете инстанции – 1176,75лева за първата инстанция /500лева
адв. хонорар, 600лева за особен представител на В. Д. И., 55,75лева –държавна такса,
11лева- вписване ИМ и 10 лева - данъчна оценка/ и 328,15 лева за въззивната инстанция
/300лева адвокатски хонорар, и 28,15 държавна такса/. Съдът с определение №
645/12.12.2022г е отказал да заплати на назначения особен представител на В. Д. И.
внесеният депозит от 600лева, тъй като същия не извършил никакви действия пред
настоящата инстанция . този депозит може да бъде възстановен на въззиваемите след
9
влизане на определение № 645 /12.12.2022г в сила.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 114/10.06.2022г. постановено по гр.д № 1439/2021г.
по описа на Районен съд Бяла Слатина и, вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Д. М. с ЕГН********** и В.
Д. И. с ЕГН **********, че С. Ж. С. с ЕГН ********** и И. Ж. П. с ЕГН ********** са
собственици на 1/2 идеална част от придобитите по наследство от техният дядо П. Д. Б., б.ж.
на с.***, обл.Враца починал на 10.12.1953г., земеделски имоти, както следва:
1/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72521.57.1, с трайно предназначение на
територията-земеделска, с начин на трайно ползване-нива с площ 20001 кв.м., категория на
земята при неполивни условия-3 в местността „***”, с граници: поземлени имоти с
идентификатори 72521.57.2, 72521.57.3 и 72521.57.197.
2/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72521.33.8, представляващ НИВА с площ
27659 кв.м. в местността „***”, който имот е образуван и представлява част имот с
идентификатор 72521.33.2 целият с площ 37802 кв.м. по одобрената със Заповед № РД-18-
904/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК кадастралната карта и кадастралните
регистри за неурбанизираната територия в землището на с.***, община Бяла Слатина,
област Враца, при граници: имоти с идентификатори: 72521.33.1, 72521.33.9 и 72521.33.369.
3/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72521.22.10, представляващ НИВА с площ
12150 кв.м. в местността „***”, който имот е образуван и представлява част имот с
идентификатор 72521.22.2 целият с площ 16200 кв.м. по одобрената със Заповед № РД-18-
904/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК кадастралната карта и кадастралните
регистри за неурбанизираната територия в землището на с.***, община Бяла Слатина,
област Враца, при граници: имоти с идентификатори: 72521.316.2, 72521.316.3, 72521.319.59,
72521.22.59, 72521.22.11 и 72521.316.1.
4/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72521.57.27, с трайно предназначение на
територията-земеделска, с начин на трайно ползване-нива с площ 5 000 кв.м., категория на
земята при неполивни условия-3 в местността „***”, с граници: поземлени имоти с
идентификатори 72521.57.197, 72521.63.203, 72521.63.3, 72521.63.202 и 72521.57.29.
5/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72521.33.9, представляващ НИВА с площ
10143 кв.м. в местността „***”, който имот е образуван и представлява част имот с
идентификатор 72521.33.2 целият с площ 37802 кв.м. по одобрената със Заповед № РД-18-
904/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК кадастралната карта и кадастралните
регистри за неурбанизираната територия в землището на с.***, община Бяла Слатина,
област Враца, при граници: имоти с идентификатори: 72521.33.1, 72521.33.5, 72521.33.6,
72521.33.369 и 72521.33.8.
6/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 72521.22.11, представляващ НИВА с площ
4050 кв.м. в местността „***”, който имот е образуван и представлява част имот с
идентификатор 72521.22.2 целият с площ 16200 кв.м. по одобрената със Заповед № РД-18-
904/03.04.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК кадастралната карта и кадастралните
регистри за неурбанизираната територия в землището на с.***, община Бяла Слатина,
област Враца, при граници: имоти с идентификатори: 72521.316.1, 72521.22.10, 72521.22.59,
72521.22.3 и 72521.22.4, и
10
ОТМЕНЯ Нотариален акт № 97, том 5, рег.№ 5455,н.дело № 798/22.12.2011 г. по
описа на Нотариус А. К., вписан в Служба по вписванията гр.Бяла Слатина вх.рег.№
6344/22.12.2011 г., акт № 13, том 12, дело № 2085/2011 г., с който П. И. М. с ЕГН
********** е признат за собственик на описаните в него земеделски земи, възстановени на
дядо му П. Д. Б., б.ж. на с.***, обл.Враца починал на 10.12.1953г, ЧАСТИЧНО, до размера
на наследствената на С. Ж. С. и И. Ж. П. 1/2 ид.ч. от имотите.
ОСЪЖДА И. Д. М. с ЕГН********** и В. Д. И. с ЕГН **********, да заплатят на
С. Ж. С. с ЕГН ********** и И. Ж. П. с ЕГН **********, деловодни разноски в
първоинстанционното производство в размер на 1176,75лева и деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 328,15лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен
срок от връчването му на страните, по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11