Решение по адм. дело №1387/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от И. К. К., чрез процесуален представител адв. Б. Д., против Заповед № 3286з-2902/15.07.2025г., издадена от впд директор на Главна дирекция „ Национална полиция“.

Жалбоподателят иска отмяна на акта. Счита, че същият е издаден в нарушение на съдопроизводствените правила. Заявява, че въпреки че е реабилитиран по право, считано от 24.02.2025 г., полицейската му регистрация не е снета. Според него, отказът за снемане на полицейска регистрация е постановен в нарушение на изискванията на Наредбата за реда за извършването и снемането на полицейска регистрация, Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680 на ЕП и Съвета. Заповедта е необоснована и постановена при непълнота на доказателствата. Позовава се на решение от 30.01.2024г. на СЕС, постановено по дело №С-118/22г. Отбелязва, че според посоченото решение, е налице задължение на полицейския орган- администратор на лични данни, съхраняващ лични данни, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо. Посочва, че в случая такава проверка не е извършена от полицейския орган. Същият не е събрал и анализирал информация относно заявителя- субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл.68, т.1-т.5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри, които включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено е влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Сочи, че в обжалваната заповед не са изложени аргументи защо, не се уважава направеното искане за изтриване на събраните лични данни на жалбоподателя, което според него предпоставя извод за липса на мотиви- самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед .

В съдебно заседание пълномощникът на касатора адв. Д. поддържа жалбата по изложените в нея, съображения. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът, впд директор на Главна дирекция „ Национална полиция“ не се явява и не изпраща представител. По делото е представена писмена защита от процесуалния му представител, в която излага съображения за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокатска защита и иска същото да бъде намалено до минималния размер, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност.

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок.

I.ФАКТИТЕ:

На 13.03.2025г. И. К. К. подал молба до директора на ОДМВР Бургас с искане, на осн. чл.18 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, да издаде заповед, с която да бъде снета полицейската му регистрация. В молбата посочил, че наложеното му с присъда № 260099/06.07.2021г., постановена по НОХД №9/2021г. по опис на Районен съд гр.Бургас, изменена с Решение №24/18.02.2022г., постановено по ВНОХД № 928/2021г. по опис на Окръжен съд Бургас, наказание е изтекло и към настоящия момент против него няма образувани други досъдебни производства и наказателни дела. С молбата представил свидетелство за съдимост.

На 15.04.2025г., с писмо, директорът на ОДМВР Бургас изпратил подадената от К. молба до директора на Главна дирекция „Национална полиция“ ведно с документи от извършена проверка- предложение за издаване на писмена заповед за отказ от снемане на полицейска регистрация рег.№ УРИ 251р-19530/15.04.2025г.; докладна записка, изготвена от старши експерт В. Г. и копия от документи, въз основа на които било изготвено предложението.

В предложението посочил следните факти:

Установено наличие на обработване на лични данни, както следва: - „Лице с предявено разследване“ по Досъдебно производство № 194/29.03.2019г. по описа на Четвърто РУ Бургас при ОДМВР Бургас, образувано за извършено престъпление по чл.144, ал.3, т.1 от НК- закана за убийство; - Полицейска регистрация № 3131/17.02.2020 по описа на Четвърто РУ Бургас при ОДМВР Бургас, извършено престъпление- Досъдебно производство № 194/29.03.2019г. по описа на Четвърто РУ Бургас при ОДМВР Бургас.

С Присъда от 06.07.2021 г. по НОХД № 9/2021 г. И. К. К., [ЕГН] се ОСЪЖДА на „лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание се ОТЛАГА за срок от 3 /три/ години. С Решение по ВНОХД № 928/18.02.2022 г. Окръжен съд - гр. Бургас ИЗМЕНЯ присъда от 06.07.2021 г. по НОХД № 9/2021 г., постановена от Районен съд - Бургас, като намалява наложеното на И. К. К. наказание на 3 /три/ месеца лишаване от свобода. Потвърждава присъдата в останалата й част.

Въз основа на тези факти, директорът на ОДМВР Бургас изразил становище, че не е налице основание съгласно чл.68, ал.6 от ЗМВР за снемане на полицейската регистрация на К., тъй като приключването на делото и настъпила реабилитация не са сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейската регистрация.

На 7.05.2025г. впд директор на Главна дирекция „ Национална полиция“ върнал преписката на директора на ОДМВР Бургас с указания за извършване на допълнителна проверка, при която да се извърши следното: Проверка в регистър образец № 1 за завеждане на заявителски материал на 04 РУ Бургас - ОДМВР Бургас за ЗМ № 407/09.07.2019 г., какъв е повода, инициирал регистрирането на заявителския материал (разпореждане на прокуратурата, сигнал на длъжностно лице или друго), данни за № на прокурорска преписка и процесуалното му движение, има ли обединяване на същия и към кой №, като се изготви справка и се приложат копия от установените данни; По служебен ред да се поиска постановените от PC Бургас съдебни актове за решение № 2128/12.12.2013 г. по съдебно дело № 10036/2013 г., определение № 2866/05.04.2019 г. по съдебно дело № 2901/2019 г.и определение № 1708/04.07.2019 г. по съдебно дело № 2901/2019 г.; Да се въведат чрез АИС ИРПС - ОДМВР Бургас данните за присъда № 260099/ 06.07.2021 г. на PC Бургас, постановена по НОХД № 9/2024 г., влязла в сила на 18.02.2022 г.

На 28.05.2025г. директорът на ОДМВР Бургас изпратил до директора на Главна дирекция „ Национална полиция“ второ предложение за отказ за снемане на полицейска регистрация със съдържание, идентично с предходното като посочил и извлечение от постановената присъда №260099/06.07.2021г., постановена от Районен съд, гр. Бургас по НОХД №9/2021г. и приложил и изисканите допълнително документи както следва:

Електронна справка за съдимост, съдържаща вписване на посочената по- горе присъда и извлечение от акта на съда:“ ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 28.03.2019 година, в град Бургас, се заканил с убийство на Р. С. К., като изрекъл думите: „Ще те намерят в канавката! Малко време ти остава! Ще те убия!“ и това заканване би могло да възбуди у К. основателен страх от осъществяването му. Ето защо на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на „лишаване от свобода” за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА. ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода” за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ. ИЗМЕНЯ присъда №260099/06.07.2021г., постановена от Районен съд, гр. Бургас по НОХД №9/2021г,, като намалява наложеното на К. наказание на 3 /три/ месеца/ лишаване от свобода. Потвърждава присъдата в останалата й част.“ Отбелязване на настъпила реабилитация на осн. чл.86, ал.1, т.1 от НК на 24.02.2025г.

Решение № 2128/12.12.2013г., постановено по гр. дело №10036/2013г. по опис на Районен съд Бургас, с което са наложени мерки за защита на Р. С. К. и малолетния син на страните К. И. К., като И. К. К. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу бившата си съпруга Р. С. К. и малолетния си син К. И. К. и му е забранено да се доближава на по- малко от 100м. жилището на двете лица.

Определение от 5.04.2019г., постановено по гр. дело № 2901/2019г. по опис на Районен съд гр.Бургас, с което са наложени мерки за незабавна защита на Р. С. К., малолетното дете К. И. К. и молителката Д. П. Н., идентични по вид с наложените с посоченото по- горе решение за деяния, извършени от К. на 28.03.2019г., изразяващи се в отправяне на обиди към Р. С. К. и К. И. К. и заплахи, отправени към Р. С. К..

Решение № 1708/4.07.2019г., постановено по гр. дело № 2901/2019г. по опис на Районен съд гр.Бургас, с което са наложени мерки за защита на Р. С. К., малолетното дете К. И. К. и молителката Д. П. Н. във връзка с извършени от К. деяния на 28.03.2019г., посочени в Определение от 5.04.2019г., постановено по гр. дело № 2901/2019г. по опис на Районен съд гр.Бургас

С предложението на директора на ОДМВР Бургас е представена и справка за нарушител/ водач, според която за периода 31.01.2021г. -18.12.2024г. срещу К. са издадени 10бр. наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП и за периода 18.07.2013г.- 21.05.2025г.- издадени 14бр. електронни фишове.

На 15.07.2025г. впд директора на Главна дирекция „Национална полиция“ издал оспорената заповед, с която отказал снемането на полицейската регистрация на И. К. К..

Изложил фактите такива, каквито са посочени в предложенията, изготвени от директора на ОДМВР Бургас на 15.04.2025г. и 28.05.2025г.

Посочил, че в случая е налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност по чл. 8, ал. 1 ат ЗМВР, осъществявана на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от същия закон. Данните са необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото. Позовал се на Съображение 27 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета и Съображение 55, 61, 66 и 68 от Решение на съда на ЕС (голям състав) от 30 януари 2024 r., по дело № С-118/22 г.

В хода на съдебното производство по делото е представена Заповед № 8121з-267/10.03.2015г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която същият на осн. чл.68, ал.6 във вр. с чл.29, ал.1 и чл.33, т.9 от ЗМВР оправомощава директора и заместник директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация.

II. ПРАВОТО:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, съгласно който полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания. Администратор на лични данни по смисъла на Закона за личните данни е министърът на вътрешните работи – чл. 29, ал. 1 от ЗМВР. В чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация е регламентирано, че такава регистрация се снема или снемането й се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е представена заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която са оправомощени директорът и заместник-директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация.

В хода на развилото се административно производство са спазени процесуалните правила, регламентирани с нормата на чл. 19 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация.

При издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Същата е лишена от мотиви. Според съда, изложените мотиви в акта са изключително формални и не се базират на извършен анализ на установените факти. От тях не може да се прецени каква е необходимостта правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за жалбоподателя и по какъв начин тези данни ще способстват за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото.

Материалният закон е приложен неправилно.

Според чл. 68, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Според ал. 2 на същия член полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на ЗМВР.

Според чл. 68, ал. 6 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания когато: 1) регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2) наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; 3)наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4) лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание, и 5) лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

В случая полицейската регистрация на И. К. е извършена във връзка във връзка с водено срещу него досъдебно производство, по което същият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.144, ал.3 от НК. За това престъпление жалбоподателят е осъден с присъда № 260099/06.07.2021г., постановена по НОХД №9/2021г. по опис на Районен съд гр.Бургас, изменена с Решение №24/18.02.2022г., постановено по ВНОХД № 928/2021г. по опис на Окръжен съд Бургас, като на осн. чл.86, ал.1, т.1 от НК реабилитация е настъпила на 24.02.2025г.

Действително настъпилата реабилитация не изрично предвидена в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР предпоставка за изтриване на личните данни на жалбоподателя, обработвани и съхранявани в информационните фондове на МВР, но преценката за законосъобразност на оспорения акт следва да бъде съобразена и с решение на СЕС от 30.01.2024 г., постановено по дело С-118/2022г., което е задължително за съдилищата.

Следва да се отбележи, че към настоящия момент в българското законодателство все още не са транспонирани разпоредбите на чл. 4, § 1, буква "в" и "д" на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., съобразно които администраторът на лични данни трябва да установи срокове за изтриване на събраните лични данни или периодичен преглед за разглеждане на основателността на полицейската регистрация.

Според решение на СЕС от 30.01.2024 г., постановено по дело С-118/2022 г., чл. 4, § 1, буква в) и д), разглеждан във връзка с чл. 5 и чл. 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от Директива 2016/680 в светлината на чл. 7 и чл. 8 от Хартата на основните права на ЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

Според т. 70 от решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г., чл. 5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им, но от т. 45 от решение на СЕС по дело С-118/2022 г. следва, че за да се подходящи сроковете за такава периодична проверка трябва - в съответствие с чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680 и в светлината на чл. 52, § 1 от Хартата - в крайна сметка да позволява изтриване на разглежданите данни, когато съхранението им вече не е необходимо. Според тълкуването на СЕС, подобно изискване не е изпълнено, когато, както в случая, единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му.

Съществено в съображенията на СЕС е задължението на полицейския орган- администратор на лични данни, съхраняващ лични данни, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо. Извършването на проверка в горния смисъл е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по този ред.

Това означава, че в хода на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР административния орган трябва да извърши действителна проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката освен предвидените в чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, ал. 6, т. 1-5 ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта във връзка с редица параметри. Те включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа и са относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото.

Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (в този смисъл т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/22 г. на СЕС), но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението ми вече не е необходимо.

Такава проверка в случая не е извършена.

Издателят на заповедта се е позовал единствено на факта, че жалбоподателят е бил осъден за едно престъпление, за което осъждане е настъпила реабилитация. Реабилитацията, макар да не е формално основание за снемане на полицейската регистрация, е факт, който е релевантен към искането за снемането на тази регистрация и който има значение при анализа на данни, свързани с личността на жалбоподателя, които следва да бъдат реализирани от административния орган при постановяване на акта по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Такъв анализ в обжалваната заповед липсва.

Отделно от това, съдът отбелязва, че в хода на административното производство са събирани доказателства, касаещи личността на жалбоподателя- налагане на мерки за защита на лица в резултат на извършени от него действия, но значително предхождащи осъждането или свързани с него; данни за налагане на административни наказания. Установените обаче факти са останали извън обхвата на оспорения акт и не са анализирани и в този смисъл не могат да бъдат приети като фактически основания за отказа за снемане на полицейската регистрация.

Горното предпоставя извод, че административният орган при постановяване на процесния отказ не е направил качествен и съобразен с доказателствата анализ на събраните данни за жалбоподателя, въз основа на който да е възможно да се прецени налице ли са или не предпоставки за снемане на полицейската регистрация.

По изложените съображения, съдът намира, че Заповед № 3286з-2902/15.07.2025г., издадена от впд директор на Главна дирекция „ Национална полиция“, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по молба вх. № 251005-32/13.03.2025г., подадена от И. К. К., като административният орган следва да извърши анализ (който да опише в мотивите на акта си) на всички обстоятелства, описани по-горе от съда, и едва тогава да прецени дали в конкретния случай при определяне на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация и правото на това лице на изтриване на съхранените данни е надделяла нуждата от снемане на полицейската регистрация на жалбоподателя или обратното, все още тази нужда е преобладаваща пред правото му да иска изтриване на съхранените данни.

Предвид изхода на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, които са своевременно поискани и доказани в размер на 400лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, според представени списък по чл.80 от ГПК.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и е под размера, посочен в чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Воден от горното и на основание чл.172, вр. с чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд гр. Бургас, IV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 3286з-2902/15.07.2025г., издадена от впд директор на Главна дирекция „ Национална полиция“.

ИЗПРАЩА преписката на впд директор на Главна дирекция „ Национална полиция“ , който в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, следва да се произнесе по молба вх. № 251005-32/13.03.2025г., подадена от И. К. К., при съобразяване на тълкуването и прилагането на закона, дадено в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Национална полиция" да заплати на И. К. К. сума в размер на 400 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му.