Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

21.02.2024

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

07.02

Година

2024

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов  Айгюл Шефки

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

Василева

като разгледа докладваното от

Съдията

КАН

дело номер

161

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от „Трейд Ин“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ******, действащо чрез пълномощника адв. Г.Б., против Решение № 87/31.10.2023 г., постановено по АНД № 174/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград. С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на „Трейд ин“ ЕООД, с ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на  2000 лв., за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.

Счита решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Излага съображения, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 7 от ЗАНН, тъй като неправилно е тълкувал нормите на чл. 647, ал. 3 от КЗ и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В този смисъл твърди, че юридическо лице не може да бъде субект на административно нарушение — „управление на МПС“ без застраховка, а само на неизпълнение на възложено по закон задължение. В КЗ и ЗДвП не била предвидена възможност за санкциониране на юридически лица и налагане на имуществена санкция чрез ЕФ. Предвид това, след като е наложена такава санкция на юридическото лице „Трейд ин” ЕООД, то било налице неправилно приложение на процесуалния закон и издаденият ЕФ се явявал незаконосъобразен, поради което следвало да бъде отменен. Счита, че ЮЛ би могло да бъде санкционирано, но след като бъде съставен АУАН, основан на събраните данни с АТСС и издадено НП.

Развива съображения, че в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП било предвидено единствено наказание „глоба“, но не и „имуществена санкция“, т.е. ЕФ се издавал само при налагане на наказание „глоба“.

Цитира Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на ВАС и дадените с него разяснения относно института на наказанието „глоба“ и „имуществена санкция“.

Въвежда доводи, че в процесния ЕФ не била отразена нужната информация, която да съдържа изискуемите данни за нарушението от фактическа и правна страна.

На следващо място сочи, че нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (към която препращал чл. 647, ал. 3 от КЗ) предвиждала като условие за издаване на ЕФ, нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство. Това означавало, че техническото средство следвало да установи автоматизирано, т.е. без намесата на служител, всички елементи от състава на нарушението и то по начин, възможен за по-нататъшната му автоматизирана обработка, която в крайна сметка да има резултат. В тази връзка счита, че в случаите по чл. 638, ал. 4 от КЗ е необходимо системата за установяване на нарушенията автоматично да събира данни за наличието на действаща застраховка „Гражданска отговорност“ за съответния автомобил, респ. ако системата не събира такива данни и се налага извършването на справка от служител, то тогава  за установяване на нарушението следвало да се състави АУАН, а не да се издава ЕФ, какъвто бил и настоящия случай.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 87/31.10.2023 г., постановено по АНД № 174/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което се произнесе по същество и отмени Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали.

Претендира присъждане на разноски за две инстанции, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение.

 В съдебно заседание не изпраща представител. От пълномощника адв. Г.Б. е постъпила молба с вх. № 345/02.02.2024 г., в която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение и процесния ЕФ, идентични с тези, въведени в касационната жалба. Моли съда да отмени Решение № 87/31.10.2023 г., постановено по АНД № 174/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград и Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, след което присъди деловодни разноски за две инстанции, произтичащи от заплатено възнаграждение на адвокат. 

Ответникът по касация – ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява. От пълномощника главен юрисконсулт С. Ч. е постъпила молба с вх. № 375/06.02.2024 г., в която оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение. Правилно бил преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

 Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Оспорва твърденията в касационната жалба за неправилно ангажиране на отговорността на ЮЛ. В тази връзка намира, че съдът е извършил правилна и законосъобразна преценка на фактите по делото, въз основа на която е приел за доказано извършването на административното нарушение и законосъобразно е приложил нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния и процесуалния закон се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Момчилград е потвърдил Електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия ** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на „Трейд Ин“ ЕООД, с ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на  2000 лв., за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.

Първоинстанционният съд е приел, че „Трейд Ин“ ЕООД, с ЕИК *** *** е извършило процесното административно нарушение, тъй като към 05.08.2023 г. не е изпълнил задължението си да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за притежаваното МПС - „***“ с рег. № ***, установено да се управлява на горепосочената дата, поради което и правилно е била ангажирана отговорността му с процесния електронен фиш. При извършената служебна проверка съдът не е констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на електронния фиш. Предвид разпоредбите на чл. 647, ал. 3 и чл. 638, ал. 4 от КЗ и уредената в тях задължителна процедура по налагане на наказание с електронен фиш, е приел, че в случая законосъобразно е издаден електронен фиш. Районният съд е изложил мотиви, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е пълно описано в обжалвания електронен фиш, като словесното описание на констатираното нарушение съответствало напълно на посочената като нарушена правна норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

По горните съображения стигнал до извода, че обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в ЕФ нарушение е установено от обективна и субективна страна, районния съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при нализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Съображенията на касационния съд за това са следните:

В процесния ЕФ е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, която норма въвежда задължение за сключване на  договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България, което не е спряно от движение. За неизпълнение на това задължение в чл. 638, ал. 1 от КЗ е предвидено налагането на: глоба от 250 лв. - за физическите лица (т. 1) и  имуществена санкция от 2 000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец (т. 2).

Съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, на собственика на МПС се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.

Редът за установяването на нарушенията и издаването на АУАН, НП и ЕФ, е регламентиран в чл. 647 от КЗ. Ал. 1 на нормата постановява, че АУАН се съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 – от длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата. По силата на ал. 3 от разпоредбата, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Видно от събраните в първоинстанционното производство доказателства, в конкретния случай се касае за установено с автоматизирано техническо средство управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което относими към процесния случай са разпоредбите на чл. 638, ал. 4, във вр. с чл. 647, ал. 3 от КЗ. Както бе посочено по-горе, в цитираните норми е регламентиран редът за установяване на нарушенията, свързани с  управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както и за заплащане на определения размер на санкцията. Този ред на установяване на нарушението с АТСС и издаване на ЕФ е отклонение от общото правило, въведено в чл. 638, ал. 1, вр. с чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, изискващо съставяне на АУАН и издаване на НП.

От съдържанието на ЕФ се установява, че на „Трейд Ин“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** е наложена имуществена санкция при следните фактически обстоятелства: на 05.08.2023 г. на Път *** км. *** м., *** на р-н ***, в посока от *** към ***, е установено управление на МПС – товарен автомобил „***“, с рег. № ***, заснето с автоматизирано техническо средство/система № ***, за което МПС, регистрирано в РБългария и не е спряно от движение, собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО. Така описаното деяние реализира състава на нарушението по чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ във връзка с чл. 638, ал. 4 от КЗ, посочено и в издадения ЕФ, което от своя страна обоснова извода за правилна правна квалификация, респ. правилно приложение на материалния закон.

Във връзка с горното, съдът намира, че в процесния ЕФ е налице ясно и конкретизирано описание на нарушението, в какво се състои неговото осъществяване, на коя дата, при какви обстоятелства е било установено и кой е извършителят. С други не е налице твърдяното от касатора нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на описание на нарушението от фактическа и правна страна, което да кореспондира с дадената му в ЕФ правна квалификация. В този смисъл настоящият състав счита за необходимо да посочи, че словесното описание на деянието в процесния ЕФ не дава основание за съмнения относно обстоятелството, че движението на МПС е било установено на Път *** км. *** м., *** на р-н ***, в посока от *** към ***. Изрично в ЕФ е отразено, че с АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Република България и не спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка. Посочено е конкретното МПС -   товарен автомобил „***“, с рег. № ***. 

На следващо място, по делото липсва спор за това, че „Трейд ин“ ЕООД с ЕИК *** е собственик на МПС, чието управление е установено с АТСС, по реда предвиден в ЗДвП, на посочените в ЕФ дата и място. Предвид това и с оглед обстоятелството, че за посоченото МПС няма сключен валиден договор за застраховка ГО, в съответствие с чл. 638, ал. 4 от КЗ, юридическото лице като собственик на процесното МПС носи административнонаказателната отговорност за неизпълнение на задължението за сключване на задължителната застраховка ГО, а не лицето, което е управлявало МПС. Последното касае случаите, предвидени в разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, сред които обаче процесния такъв не попада.

Настоящият касационен състав намира за неоснователни и доводите в жалбата, че ЕФ бил издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, тъй като за приложение на същата следвало АТСС да събира данни и за наличието на действаща застраховка ГО за заснетото МПС. В тази връзка следва да се посочи, че за реализирането на отговорност с ЕФ за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е необходимо кумулативното наличие на следните е фактически елементи: 1. Наказаното лице да е собственик на процесното МПС; 2. За процесното МПС да липсва сключен договор за застраховка ГО; 3. Да е установено управление на процесното МПС, независимо кой е бил неговия водач; 4. Управлението да е установено с АТСС по реда на ЗДвП. С други думи, за приложението на нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, с АТСС следва да е установено единствено факта по управление на МПС като елемент от фактическия състав на нарушение, но не и наличието на данни, че за процесното МПС няма сключена съответната застраховка. Последните се констатира след извършване на справка за конкретното моторно превозно средство.

Необосновани са и твърденията за липсата на нормативна уредба, визираща възможността на ЮЛ да бъде налагана „имуществена санкция“ за установено с АТСС нарушение на КЗ. Както вече бе посочено по-горе разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ въвежда задължение за сключване на  договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България, което не е спряно от движение. За неизпълнение на това задължение в чл. 638, ал. 1 от КЗ е предвидено налагането на: глоба от 250 лв. - за физическите лица (т. 1) и  имуществена санкция от 2 000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец (т. 2).

Съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, на собственика на МПС се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. По силата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Безспорно, редът и условията за издаване на електронен фиш е посочен в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която норма обаче, при установено и заснето управление на МПС без сключени и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“, е приложима относно изискванията за съдържанието на ЕФ, редът за уведомяването на лицето, чиято отговорност е ангажирана, срокът и редът за обжалването му. Въведеният в горецитираната норма израз: „за налагане на глоба“ не би могъл да обоснове незаконосъобразност на издаденият ЕФ за налагане на имуществена санкция. Последната е изрично предвидена в чл. 638, ал. 4 във вр. с  ал. 1, т. 2 от КЗ, поради което в хипотезата на чл. 647, ал. 3 от КЗ на ЮЛ, в качеството на собственик на МПС, чието управление е установено с АТСС, без наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, се налага предвиденият в КЗ размер на имуществена санкция, чрез издаването на ЕФ.

По изложените мотиви, настоящият касационен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на „Трейд Ин“ ЕООД ***, против Решение № 87/31.10.2023 г., постановено по АНД № 174/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград за неоснователна, поради което и решението на първоинстанционния съд като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмена защита искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и относимата редакция на нормата на чл. 63д, ал. 5 във вр. с ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр.  с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдено „Трейд Ин“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:******, да заплати в полза на ОДМВР гр.Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87/31.10.2023 г., постановено по АНД № 174/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ОСЪЖДА „Трейд Ин“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:******, да заплати на ОДМВР гр.Кърджали, с административен адрес: ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.