Решение по дело №16174/2014 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1838
Дата: 27 май 2015 г. (в сила от 11 юни 2015 г.)
Съдия: Таня Аспарухова Георгиева-Точевска
Дело: 20145330116174
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2014 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

         № 1838                    27.05.2015г.                    Гр. Пловдив

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ АСП. ГЕОРГИЕВА

 

 

при участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16174 по описа на ПРС за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 262 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № *****/17.11.2014г., подадена от Т.С.К., с ЕГН: **********,***, с адрес за призоваване: *****, адв. кантора ****, срещу „Нур Ве Гюл” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Източен”, ул. „Острец” № 16, ет. 5, ап. 40, представлявано от **** Е. П. А.

Предявен е иск за признаване уволнението на ищеца, извършено със заповед № *****/17.10.2014г., с която ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие, за незаконно и неговата отмяна, да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „*******” в ответното дружество, да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 1410 лева (хиляда четиристотин и десет лева) – обезщетение за това, че в периода 20.10.2014г. – 20.04.2015г. е останала без работа вследствие на незаконното уволнение, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1898 лева (хиляда осемстотин деветдесет и осем лева) – неплатено трудово възнаграждение за периода 17.02.2014г. – 20.10.2014г., да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 4 224 лева (четири хиляди двеста двадесет и четири лева) – възнаграждение за положения извънреден труд за всички работни дни в периода 17.02.2014г. – 20.10.2014г., по 6 часа изв. труд дневно, да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 2239 лева (две хиляди двеста тридесет и девет лева) – възнаграждение за положения изв. труд в 64 почивни дни в периода 17.02.2014г. – 20.10.2014г., законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане и присъждане на разноски.

Ищцата твърди да е работила по ТПО с ответника в периода 17.02.2014г. – 20.10.2014г., като „******” с 4-часов работен ден и ОМВ 235 лева. ТПО било прекратено със заповед № *****/17.10.2014г., на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие, като ищцата твърди да не е давала съгласието си за прекр. на ТПО, да не е подавала молба с такова съдържание на 13.10.2014г., както било записано в заповедта. Твърди в резултат на незаконното уволнение 6 месеца да е останала без работа.

Твърди да е полагала труд, но за периода на съществуване на ТПО да не й е платено изцяло дължимото ТВ, като неплатеният остатък от същото възлизал на 1898 лева, помесечно посочен в ИМ.

Ищцата твърди, че ТПО е било за 4 часа, но реално всеки работен ден е работила по 10 часа, без право на обедна почивка, като работила и във всички почивни дни. Така положеният труд от 6 часа дневно над установеното с ТД раб. време в делнични дни и всички 10 часа в почивни дни представлявал положен изв. труд, за който на ищцата не било заплащано никакво възнаграждение. Твърди в периода 17.02.2014г. – 20.10.2014г всеки раб. ден да е полагала по 6 часа изв. труд, дължимото възнаграждение за който било 4 224 лева. В същия период работила извънредно през 64 почивни дни, за което й се дължало ТВ в р-р на 2239 лева, което също не й било платено.

Ето защо моли исковете да се уважат, претендира разноски.

В съдебно заседание от 13.05.2015г. производството по исковете по чл. 344, ал. 1, т, 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване уволнението на ищеца, извършено със заповед № *****/17.10.2014г., с която ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие, за незаконно и неговата отмяна, да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „******” в ответното дружество, и да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 1410 лева (хиляда четиристотин и десет лева) – обезщетение за това, че в периода 20.10.2014г. – 20.04.2015г. е останала без работа вследствие на незаконното уволнение е прекратено на осн. чл. 232 от ГПК поради оттеглянето на същите след първото с.з. по делото с изричното съгласие на ответната страна, като производството е продължило по исковете с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 262 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на неплатено трудово възнаграждение и възнаграждение за положения извънреден труд, ведно със законната лихва върху тях от завеждане на иска до окончателното им изплащане. Към момента определението за частично прекратяване на производството е влязло в сила.

В същото съдебно заседание е поискано от ищеца и допуснато от съда изменение на исковете по чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда и  чл. 262 от КТ, като искът за осъждане на ответника да заплати на ищцата неплатеното трудово възнаграждение за периода 17.02.2014г. – 20.10.2014г. е намален от сумата 1 898 лева (хиляда осемстотин деветдесет и осем лева) на сумата от 1 485, 71 лева (хиляда четиристотин осемдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки), искът за осъждане на ответника да заплати на ищцата неплатеното възнаграждение за положения извънреден труд за всички работни дни в периода 17.02.2014г. – 20.10.2014г., по 6 часа изв. труд дневно е увеличен от сумата от 4 224 лева (четири хиляди двеста двадесет и четири лева) на сумата от 4 264, 52 лева (четири хиляди двеста шестдесет и четири лева и петдесет и две стотинки), и искът за осъждане на ответника да заплати на ищцата неплатеното възнаграждение за положения извънреден труд в 64 почивни дни в периода 17.02.2014г. – 20.10.2014г. е увеличен от сумата от 2 239 лева (две хиляди двеста тридесет и девет лева) на сумата от 3 476, 24 лева (три хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки). Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв. П. взема становище за доказаност на исковете по основание и в изменения им въз основа на експертизата размер и моли да се уважат. Представя писмена защита, с която взема становище за доказаност на исковете по чл. чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда и  чл. 262 от КТ, за това, че е установено ищцата да е работила по 10 и повече часа на ден, без да е ползвала почивни дни, като всички часове, положени в работни дни, от 4 часа нагоре и всички часове труд, положени в почивни и празнични дни, следва да се заплатят като извънреден труд. Сочи се, че работодателят не е ангажирал доказателства работното време на магазина да е било различно от 9 до 19 часа, и в същия да е работило друго лице освен ищцата, както и че същият в процесния период е имал три магазина и общо трима продавач - консултанти, всички на трудови договори с 4-часов работен ден, като е било невъзможно с този персонал да се спази работното време на магазина, без съответният продавач-консултант да полага посочения извънреден труд. Ето защо се моли исковете да бъдат уважени.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. Г.И., с който се взема становище за неоснователност на исковете.

Твърди се, че ищцата е подписала молба за прекратяване на ТПО, която подала в дружеството, поради което взаимно съгласие било налице. Оспорва се ищцата да е полагала какъвто и да било извънреден труд, тъй като дружеството имало и други продавач-консултанти, които също работели. Твърди се да е постъпило запорно съобщение след прекратяване на ТПО, което вероятно било причината ищцата да напусне. Становище по иска за заплащане на трудовото възнаграждение (ТВ) не се взема, моли се същият да се отхвърли, без да се твърди ТВ да е платено. 

Ето защо се моли за отхвърляне на исковете, претендират се разноски.

В съдебно заседание дава съгласието си за оттегляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. По останалите искове взема становище, че същите са неоснователни по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.

За да се уважи исковата претенция за заплащане на положен изв. труд, е необходимо ищцата да установи, че всеки работен ден е работила по 10, а не по 4 часа, че е полагала труд по 10 часа през почивните дни и размерът на дължимото възнаграждение за положените часове в повече.

Между страните не се спори, и от приложените към исковата молба писмени доказателства – заверено копие от трудов договор от 14.02.2014г., длъжностна характеристика, акт за встъпване в длъжност от 17.02.2014г., заповед за прекратяване на ТПО, справка за приети и отхвърлени уведомления се установява, че в периода 17.02.2014г. – 20.10.2014г. ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност „*****”, при уговорено работно време – непълно такова, от 4 часа дневно, с основно месечно възнаграждение 235 лева и ДТВ за ТСПО 0,6 % годишно. Уговорен е ПГО в р-р на 20 дни. ТПО е прекратено, считан от 20.10.2014г. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, като предвид прекратяването на производството по иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ и влизане в сила на определението, уволнението на това основание, считано от посочената дата, се е стабилизирало. В трудовата книжка на ищеца е вписано ТПО с ответника в посочения период.

За установяване твърдението на ищцата, че е полагала изв. труд, по делото са събрани писмени доказателства и са разпитани двама свидетели на ищцовата страна.

От представената справка от ТД на НАП – Пловдив е видно, че в периода от 17.10.2014г.  до 20.10.2014г. действащите трудови договори на лица на длъжност „******” с работодател ответното дружество са били, както следва: трудов договор с ищеца, като ТПО е съществувало в периода 14.02.2014г. – 20.10.2014г., трудови договори с А.Г.С., както следва – за ТПО в периода 14.05.2012г. – 23.02.2014г. и в периода от 08.05.2014г. и непрекратен към датата на справката – 06.02.2015г., ТПО с Г.Ш.А. от 02.07.2014г., непрекратен към датата на справката, и ТПО с Е.С.Х. от 14.10.2014г. и непрекратен към датата на справката. По делото е бил задължен ответникът и е представил трудовите договори на така изброените лица, видно от които всички са на 4-часово работно време, ОМВ 235 лева, като същите са почти идентични с ТД на ищеца. Представя се и ТД на В.Б.И. от 27.10.2014г., идентичен с предходните, с тази разлика, че в част от новите ТД е включена и клауза за заплащане на извънреден труд със съответното увеличение.

От показанията на свидетеля В.З.И., живущ в същото населено място с ищеца, се установява, че пътят му за работното място минава през подлеза на Централна гара, където е бил магазинът, в който ищцата е полагала труда си. Когато се връщал от първа смяна, около 15-16 часа следобед, я виждал там, когато е втора смяна я виждал около 20 часа вечерта. Когато минавал оттам на път за работа или от работа към вкъщи, ищцата била в магазина, не е имало случай той да е бил затворен или ад работи друг ****** в него. Установява се, че когато имат повече поръчки, свидетелят работи и в почивните дни – събота и неделя, като всеки път, когато отивал или се връщал от работа в такъв ден, магазинът работел и ищцата продавала. Касаело се за магазин за обувки в подлеза на Централна гара, като свидетелят забелязвал ищцата не защото си го е поставил за цел, а защото са се познавали и са от едно и също село – *****, дори е имало случай да влезе в магазина, за да вземе пари за пътни назаем от ищцата. Свидетелят е работил в „******” от 2006г. и до момента, като в процесния период всеки ден е виждал ищцата, по различно време, тъй като пътят му от/към Автогара Родопи за с. *****  минавал през подлеза и покрай магазина.

От показанията на свидетелката Р.К., дъщеря на ищцата се установява, че майка й през 2014г. от февруари до октомври е работила в магазин за обувки във високата част на подлеза на Централна гара в гр. Пловдив. Магазинът работел от 9 до 19 часа, като свидетелката познавала и служителите, и собствениците на ответното дружество. В магазинът за обувки в подлеза единствена продавачка била майката на свидетелката. Магазинът работел и събота, и неделя, като ищцата не е ползвала почивни дни освен две недели през цялото времетраене на правоотношението си, което всъщност довело и до това, че се разболяла. Свидетелката лично е ходила в магазина, помагала е на майка си, особено когато получавала стока, защото не можела да се справи сама. Друг продавач в магазина нямало. Дружеството имало общо три магазина – един за обувки в подлеза на гарата, близо до него в същия подлез – магазин за аксесоари за мобилни телефони, и един на пешеходния мост на р. Марица, като на свидетелката било предложено да започне работа в магазина на пешеходния мост. Магазинът, в който работела майка й, работел всеки ден, без почивен ден и без почивка в рамките на работното време, поради което храна на майка й купували продавачките от съседните магазини, като същите пазели магазина, докато тя отиде до тоалетната. В магазина за аксесоари започнала работа съпругата на собственика, като същата била в болнични по времето, по което майка й започнала работа там. Нямало кой да замества майка й, тъй като управителят и съпругата му работели в магазина за аксесоари.

Ответната страна се е отказала от събиране на гласни доказателства за опровергаване показанията на свидетелите на ищцовата страна.

За установяване размера на дължимото на ищеца трудово възнаграждение за уговореното работно време, както и за размера на дължимото възнаграждение за положен изв. труд в работни и почивни дни в случай, че същият е положен. От заключението на в. лице М.М., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено се установява, че съгласно ведомостите за целия процесен период ищцата е полагала труд и й е начислено БТВ общо 1895, 33 лева, на база ТВ от 235 лева на месец за 4 часа на ден, за дни, съответстващи на работните дни в съответния месец – от 20 до 21, като за м. 07.2014г. е ползвала 3 дни ПГО, за който й е начислено възнаграждение (това съвпада с показанията на дъщерята на свидетелката, че майка й е почивала общо около 2 дни), нетна сума за получаване в периода 17.02.2014г. – 20.10.2014г. – 1485, 71 лева, начислени са нормативно установените удръжки, като няма писмени данни от нетната сума за получаване да е изплащано на ищцата каквото и да било. На същата по ведомост за м. 10.2014г. е начислено обезщетение по чл. 224 от КТ бруто 123, 10 лева, чиста сума за получаване 110, 79 лева, която също е дължима на ищцата и не й е изплатена. Изчислен е и размерът на  възнаграждението за извънреден труд, като в случай, че в периода 17.02.2014г. – 20.10.2014г. във всички отразени по ведомост като работни дни ищцата вместо по 4 е работила по 6 часа, за положения изв. труд в работни дни в размер на 1014 часа би й се дължало възнаграждение в размер на 4264, 52 лева чиста сума за получаване. В случай, че ищцата е работила в почивните дни в периода с изключение на тези, за които е ползвала отпуск, същата е положил 700 час изв. труд, за които и се дължи нетно възнаграждение в размер на 3476, 24 лева.

След приемане на заключението ищцата е изменила исковете си в установените от в. л. размери.

При така установените факти от значение за спора съдът намира за безспорно доказано, че ищцата е полагала труд в периода 17.02.2014г. – 20.10.2014г., дължимото й трудово възнаграждение за този период възлиза на 1485, 71 лева, като същото не й е заплатено. Ето защо искът за заплащане на тр. възнаграждение за установеното за ищеца раб. време от 4 часа като доказан по основание и по размер ще се уважи изцяло.

По исковете за заплащане на изв. труд, положен в работните и почивните дни съдът намира следното:

Ищцата доказва да е работила извънредно по 6 часа в работните дни в периода на трудовото й правоотношение, като всеки един час над установеното с трудовия й договор раб. време от 4 часа представлява положен изв. труд и се заплаща като такъв. Същата доказва и да е работила през почивните дни по 10 часа на ден, като общо положеният от нея изв. труд в работни дни възлиза на 1014 часа, а в почивни дни 700 часа. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията и на двамата свидетели напълно кореспондират на събраните по делото писмени доказателства. Установи се, че ответникът е имал 3 обекта, в периода на съществуване на ТПО на ищеца е имало само още двама служители, чиито периоди на работа частично се припокриват с този, в който е работил ищеца, те също са били на 4-часов раб. ден, ответникът не опроверга показанията на свидетелите на ищеца за работното време на магазина, нито доказа в него да е работил някой друг освен ищеца, който да я е сменял. При така посочените обекти и  така установеното работно време, и видно от броя лица, с които работодателят е разполагал, всеки от които ан 4-часов работен ден, е било обективно невъзможно обектът, в който е работела ищцата, да работи по 10 часа всеки ден, без тя да е положила претендираните часове изв. труд. Работодателят не твърди и не доказва обектът да е бил с различно работно време, нито доказа някой да е сменял ищеца, дори някой да й е помагал при приемане на стоката. Установява се безспорно, че ищцата е работила по цял ден, общо 10 часа, всеки ден, съгласно установеното работно време за магазина, по устно разпореждане на работодателя. Ето защо исковете за възнаграждение за изв. труд следва да се уважат изцяло.

Вземанията за трудово възнаграждение и изв. труд са лихвоносни, исковата молба има х-р на покана, поради което претенцията за присъждане на законна лихва от завеждането им до окончателното плащане на сумите ще се уважи.

С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Доколкото всички искове, предявени от ищеца, се уважават, и съдът не се произнася с отхвърлителен диспозитив, същият има право на пълния размер на адв. възнаграждение, което е претендирал. Същото възлиза на 1200 лева платено адв. възнаграждение в брой, видно от договора на л. 27 от делото, който в тази част има х-р на разписка. С оглед изхода на спора същото следва да се възложи в тежест на ответника.

Ответната страна е претендирала разноски, като има право на такива съразмерно с прекратената част от исковете,  тези по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Същият е претендирал разноски за адв. възнаграждение в р-р на 400 лева, като видно от договора на л. 16 от делото, от същите са платени 200 лева, а останалите 200 са платими в срок до 31.12.2014г. Ответната страна не доказва същите да са платени, поради което разноските, направени от ответника, са в размер на 200 лева. Доколкото производството по половината  - 3 от първоначално предявените 6 иска, е прекратено, на ответника се полагат разноски в р-р на 100 лева платено адв. възнаграждение.

При извършване на компенсация на разноските на ищеца с тези на ответника, на ищеца следва да се присъдят разноски в р-р на 1100 лева (хиляда и сто лева), а на ответника разноски не следва да се присъждат.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 59, 42 лева по иска  по чл. 128 от КТ, 170, 58 лева по иска по чл. 262 от КТ за положен изв. труд в работни дни и 139, 05 лева по иска по чл. 262 от КТ за положен изв. труд в почивни и празнични дни, общо 369, 05 лева (триста шестдесет и девет лева и пет стотинки). В негова тежест следва да се възложат и направените разноски от бюджета на съда за съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Същите възлизат на сумата от 70 лева (седемдесет лева), като следва да бъдат заплатени по сметката на съда.

Разноските за съдебно-графологична експертиза в р-р на 70 лева от БС следва да останат в тежест на бюджета, доколкото оспорването на молбата за прекратяване на ТПО е неуспешно проведено. Ето защо не са налице основания за възлагането им в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Нур Ве Гюл” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Източен”, ул. „Острец” № 16, ет. 5, ап. 40, представлявано от **** Е. П. А. да заплати на Т.С.К., с ЕГН: **********,***, с адрес за призоваване: ******, адв. кантора П. следните суми: сумата от 1 485, 71 лева (хиляда четиристотин осемдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки)- главница, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 17.02.2014г. – 20.10.2014г., сумата от 4 264, 52 лева (четири хиляди двеста шестдесет и четири лева и петдесет и две стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за положени 1014 часа извънреден труд, по 6 часа на ден в работните дни, за периода 17.02.2014г. – 20.10.2014г., сумата от 3 476, 24 лева (три хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за положени 700 часа извънреден труд, по 10 часа на ден в почивните дни, за периода 17.02.2014г. – 20.10.2014г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2014г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и сумата от 1 100 лева (хиляда и сто лева) – разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност и компенсация.

ОСЪЖДА „Нур Ве Гюл” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Източен”, ул. „Острец” № 16, ет. 5, ап. 40, представлявано от ***** Е. П. А. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд следните суми: сумата от 369, 05 лева (триста шестдесет и девет лева и пет стотинки), представляваща държавна такса върху уважените искове, и сумата от 70 лева (седемдесет лева) - разноски за ССчЕ от бюджета на съда. 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 27.05.2015г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/ Таня Асп. Георгиева

 

 

Вярно с оригинала.

Е.А.