МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260005/21.03.2022г. по НОХД №2071/2020г. на БРС.
Районна прокуратура – гр.Бургас е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство N°
337/2018 г. по описа на Второ РУ Бургас, пр. пр. вх. № 3972/2018 г. по описа на
РП - Бургас, пор. № 1333/2018 г. по описа на РП - Бургас, с който е повдигнато
обвинение срещу:
Т.Г.М., ЕГН **********,***, българин, български гражданин, осъждан, постоянен адрес *** за това
че, на 05.05.2018г. в гр. Бургас в ж-к ***, в условията на
опасен рецидив се съвкупил, като вкарал половият си орган във влагалището на
ненавършилата осемнадесет годишна възраст В.Р.М., родена на ***г. (на петнадесет
години) - лице от женски пол, като я принудил към това със сила и заплашване -
извадил пистолет „Екол Р29“ с фабр.№ЕР13120244, насочил го към нея и й забранил
да се съпротивлява, както и заедно със З.С.П. с дърпане разтворили краката й,
за да бъде осъществено съвкуплението, като деянието е извършено от две
лица-престъпление по чл. 152, ал.2, т.1,вр. ал.З, т.1 и т.5, вр. с ал.1,
т.2, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК.
Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и
срещу З.С.П., ЕГН ********** е родена в гр.***, българка, българска гражданка,
неосъждана, постоянен адрес *** това, че:
-в периода
от 05.05.2018г. до 08.05.2018г. в гр. Бургас в ж-к ***, противозаконно лишила
от свобода непълнолетната В.Р.М., родена на ***г., на петнадесет годишна
възраст, като заключила входната врата на жилището, извадила ключа от
ключалката и не я пуснала да си тръгне и лишаването от свобода е продължило
повече от две денонощия - престъпление по чл.142а, ал.З, т.1 и ал.4, вр. с ал.1
от НК;
-на
05.05.2018г. в гр. Бургас в ж-к ***, в условията на реална съвкупност с
престъплението по пункт 1, принудила ненавършилата осемнадесет годишна възраст В.Р.М.,
родена на ***г. (на петнадесет години) - лице от женски пол, чрез употребата на
сила - запушила устата й с ръка и с дърпане й разтворила краката, в резултат на
което Т.Г.М. се съвкупил с В.М. - вкарал половият си орган във влагалището й,
като деянието е извършено от две лица - престъпление по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.З,
т.1, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.23, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата
поддържа обвиненията, за които са
предадени на съд подсъдимите, като изтъква, че са събрани достатъчно писмени и
гласни доказателствени средства, че подсъдимите М. и П. са осъществили престъпленията за
които са обвинени. Извършва
подробен анализ на доказателствата, подкрепящи описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка. Прави крайни изводи за наличие на обективните и
субективни признаци от състава на визираните престъпления. Моли при постановяване на крайния си акт БРС да
вземе предвид ниската възраст на пострадалата към датата на извършване на
престъплението /едва 15 годишна/ и
фактът, че подсъдимите са били на значително по – голяма такава. При
индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимите предлага на М. да
се определи наказание за престъплението по чл. 152, ал.2, т.1, ал.З, т.1 и т.5,
вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК по реда на чл.54 НК от 5
години лишаване от свобода, което да се търпи при строг режим. За подс.П. се
предлага за престъплението по чл.142а, ал.З, т.1 вр. ал.4, вр. с ал.1 от НК да
се определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства по см. на чл.55 ал.1 т.1 НК, а именно пробация с първите две
мерки. За извършеното от нея престъпление по чл.152, ал.2, т.1, ал.З, т.1, вр.
с ал.1, т.2, вр. с чл.23, ал.1 от НК се предлага наказание лишаване от свобода
за срок от 1 година, което да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 НК за
изпитателен срок от три години.Предлага се и определяне на едно общо наказание
по реда на чл.23 НК – а именно най-тежкото. Пледира разноските по делото да се
възложат на подсъдимите.
Особ.представител
на пострадалата В.М. – адв.К. също изразява
становище за доказаност по безспорен начин на фактическата обстановка, изложена
в обвинителния акт. С оглед на това, моли подсъдимите да бъдат признати за
виновни в извършването на вмененото им във вина престъпление, като им бъде
определено наказание в пределите, посочени от БРП. Насочва вниманието на съда
към показанията на пострадалата, като моли те да бъдат кредитирани в пълна
степен, тъй като съвпадат с останалия доказателствен материал. Посочва също така силното отрицателно влияние на
случилото се върху личния живот на пострадалата и тежките психически и физически травми, които процесното деяние й е причинило. Счита гражданските искове за основателни, поради което и моли за уважаването им в пълен размер.
Защитникът на
подсъдимия М. – адв.К. изразява становище за недоказаност на
обвинението, подкрепящо се по негово мнение единствено на показанията на
пострадалата. Намира,
че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка остана недоказана по един
ясен и категоричен начин. Прави
анализ на приетите експертизи, като посочва, че твърдението на пострадалата, че
подс.П. и М. са и дали алкохол и наркотици остана недоказано. С оглед на изложеното моли за постановяване на
оправдателна присъда спрямо подзащитният му М..
Защитникът на
подсъдимата
П. – адв.К., моли за постановяването на оправдателна
присъда спрямо подзащитната му. Намира,
че в обвинителния акт се съдържат взаимоизключващи се факти и фактическата
обстановка не се доказа. Намира, че пострадалата М. доброволно е отишла на
гости на подсъдимите, пила е алкохол и е решила сама да се включи в
последващите актови действия. Насочва се
вниманието на съда към наличието на пропуски по разследването, както и липсата
на видими следи от престъплението по тялото на пострадалата. В този ред
на мисли предлага подс.П. да бъде оправдана.
Подсъдимият М. се придържа към казаното от неговия защитник.
Заявява също така, че изложеното в обвинителния акт не отговаря на действително
случилото се, поради което и моли да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Подсъдимата
П. поддържа казаното от защитника си и също моли да бъде оправдана.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Със съдебно решение №1778/02.12.2011г. на PC Бургас, пострадалата
В.М. била настанена в Центъра за настаняване на деца от семеен тип - гр.Бургас,
находящ се в ж-к „Славейков“ до навършването й
на пълнолетие,
тъй като майка и била починала, а баща и водел скитнически начин на живот и не
се грижел за нея.
Постр.М. има нормално изграден интелект за възрастта
си, можела да възприема и запаметява факти и обстоятелства имащи отношение към
делото, да дава достоверни обяснения за тях, да участва в наказателното
производство и да дава показания за фактите така както ги е възприела. За
периода на нейното настаняване в дома се
отглеждали общо седем деца на възраст между 15-18 години, едно от които била
пострадалата В.М.. Децата в дома имали определен режим за почивка,
хранене и посещаване на училище, а след 17:00 часа, както и в събота и неделя,
били свободни
да излизат с разрешение на възпитателие. Всяко от децата имало мобилен телефон, по който служителите от дома
се свързвали с него. Пострадалата се познавала с подс.З.П., тъй като тя била
леля на друго момиче настанено в дома – св.С.И.. Така на 05.05.2018г. около обяд, св.В.М. си писала в социалната мрежа „Фейсбук“ с подс.З.П., с която се познавали отпреди. По това
време подс.З.П., живеела във фактическо съжителство с подс.Т.М. ***. Около 17:00 часа, пострадалата В.М., излязла от дома и се отправила към
дома на П., за да се срещнат и да се разходят. Когато пристигнала пред блока, М.
позвънила на
П. и я извикала да слезе. Подс.П. заявила
на пострадалата да се качи в апартамента, тъй като
в момента не можела да слезе. Тя се
качила и влязла в жилището, а З.П. й казала че е сама, а подс. Т.М., с когото живеела бил на работа. В този момент подс.П. заключила входната врата и извадила ключа от
бравата, след което завела М. в хола и й предложила да седне. Междувременно П.
й наляла в чаша безалкохолна напитка, към която добавила и алкохол. После й
дала една
таблетка лекарство - „Зопиклон“, което
я накарала да изпие, за да не мирише на алкохол, когато се прибере в дома.
Малко
по-късно подс.Т.М. се
прибрал и влязъл в хола при тях и седнал на дивана до М..
Започнали разговор, след което той казал на непълнолетната М. да се съблече гола, като си свали всички
дрехи. Пострадалата
видяла, че подсъдимия има пистолет, което допълнително я уплашило. М. налял в чашата й още алкохол и я накарал да изпие
още една таблетка
сънотворно. Тя го изпила, а междувременно М. стоял на дивана и
гледал порно програма. В този момент той казал
на св.М.,
че трябва да влезе в банята, за да се изкъпе. Дал й
самобръсначка, за да се избръсне във вагиналната област. М. влязла в банята и се съблякла гола, а с нея
влязла и подс.П., за да й помогне. Пострадалата се обезкосмила в областта
на влагалището, а подс.П. й изтъркала
гърба. В
банята св.М. се чувствала замаяна от изпитите хапчета и не се
чувствала добре, а подъдимата я придържала да не падне. М.
изрично искал да наблюдава как М. се
обезкосмява и седнал пред вратата на банята.
Когато приключила с банята, М. се покрила с дадената й от П. хавлия и тримата
се отправили към хола. В този момент св.М. заявила, че иска да си тръгва тъй
като не се чувствала удобно. Решила да избяга и направила опит да отвори
външната врата, но тя била заключена, а на бравата нямало ключ. Тъй като не успяла да избяга, св.М. влязла в хола с подсъдимите,
които и казали, че не може да си тръгне. В този момент подс.М. насочил към нея пистолет „Екол Р29“ с фабр. №ЕР 13120244 - газ - сигнален. Заплашил я, като и
казал да не мърда, да не бяга и да стои на дивана и в
това време свалил хавлията от тялото и, при което пострадалата останала чисто гола. М.
завързал ръцете на М. отзад на кръста и я блъснал към дивана, при което тя
паднала. Тогава той си свалил панталона и бельото и накарал
непълнолетната М. да постави половия му орган в устата си. Тя го
направила, тъй като била силно уплашена и се страхувала. После той започнал да ближе влагалището на пострадалата М.. След това и двамата
подсъдими започнали да вкарват пръсти във влагалището на св.М.,
от които им действия тя почувствала силна болка и започнала да се дърпа и вика за помощ. Тя им заявила, че
иска да престанат и да я пуснат да си ходи, но те не сторили това. Въпреки, че била изпила две таблетки с
неустановено количество алкохол, М. имала ясен
спомен за случилото се и яростно се
съпротивлявала. Двамата
подсъдими не се съобразили с желанието и, и продължили насилствените си
действия. В този момент подс.М. вкарал половия си член във влагалището на М.. Тя
почувствала силна болка и рязко се дърпала, но за да елиминира съпротивата на момичето подс. П., запушила устата и, като в този момент държала
разтворени краката и, за да елиминира съпротивата на момичето и да помогнала на подс.М. да осъществи съвкуплението. След това подс.М. обърнал М. по корем и вкарал половия си член в
ануса й. М. продължила да се дърпа и вика за помощ, а П. продължила да й запушва устата и да я
притиска към дивана. През цялото време подс. П. и М. слушали и гледали пуснатата по телевизията
порно програма. Внезапно
М. усетила, че по задната част на краката й се стича бяла течност и тогава М. прекратил насилствените
действия. След известно време той решил да прави секс и
с подс.П., като изрично казал на М., че иска да ги гледа по време на
половия контакт. След като приключили, П.
дала от своите дрехи на М., за да се облече.
След неустановен период от време, подс.П. извела от апартамента непълнолетната В.М. и я завела в дома на брат
си Б.И. ***,
тъй като не я пускала да се прибере в дома. М. била все още под въздействие на лекарствата, които приела и тя не могла да окаже съпротива.
На 07.05.2018г. около 17:00 часа, св. Б.И. се прибрал
в дома си и видял там сестра си З.П. и св.М.. Тъй като забелязал, че
момичето било в неадекватно състояние, той попитал сестра си кое е момичето и какво
прави в дома му. Тя му обещала по-късно да му разкаже. И. предложил на момичето
храна и вода, но то поискало само вода. П. напуснала къщата на брат си и
когато, след известно време се върнала събудила В.М., която през цялото време
спала и с такси я върнала в гр.Бургас.Таксито ги оставило пред блока в ***, в който живеели подсъдимите. Неустановено лице помогнало на М. да се качи на площадката на 8-я етаж и там я
оставил да легне на земята, след което мъжът заедно с подс.Зина П. слезли на 5-я етаж, където живеела. По-късно, в ранните часове на 08.05.2018г., когато М.
се събудила на етажната площадка на 8-я етаж, тръгнала надолу по стълбите и по
средата на етажите била спряна от двама полицейски служители, които я отвели в районното
управление. След това била предадена на възпитателите
на дома, където била настанена и с нея започнали беседи психолози и инспектор
ДПС за установяване на случилото се.
По доказателствата:
Така
изложената по – горе фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена
от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: от показанията на разпитаните свидетели – пострадалата В.М.,
св.И.А., Т.Г., Р.С.,
Б.И., Б.И., С.И., Г.К., П.Д., психиатрично-психологична експертиза, ДНК експертиза, СМЕ експертиза,
балистична експертиза, справка съдимост, както и от другите множество приложени
по делото писмени доказателства.
Съдът
кредитира на първо място показанията на пострадалата В.М., както и на свидетелите разпитани в хода на
съдебното следствие, тъй като те са еднопосочни,
непротиворечиви, звучат достоверно и намират опора в писмените доказателства по
делото. Показанията на същите съдът приема за непредубедени, отговарящи на
обществения и социалния статус на свидетелите, както и на образователния им
ценз. Със свои думи, отделно един от друг и съобразно спецификата на човешката
памет да запомня и забравят различни
факти, свидетелите дават своите показания за случилите се събития преди по време и след инкриминираните
деяния.
Следва да се
вземе предвид, че в основата на така постановената присъда стоят на първо място
показанията на пострадалата, дадени в съдебно заседание пред състава на съда. Във връзка
със събитията развили се на 05.05.2018 година пострадалата последователно,
както в хода на ДП, така и на съдебното следствие, дава изключително детайлно
описание. Липсват съществени противоречия между показанията на тази свидетлка,
дадени в хода на ДП и тези дадени пред БРС. Отдалечеността на случката във
времето съчетана с факта, че свидетелката си спомни и пресъздаде пред съда
изключително подробна картна на разигралите се тежки за нея събития, навежда
към извода, че същите са имали силно травматично въздействие върху нея. Въпреки
обективно изминалия период от време пострадалата изключително подробно посочва
времето, часовете, мястото на извършване на самото деяние, неговия механизъм,
предхождащите и последващите го събития. Това безспорно води до извода за
достоверност на показанията й. Още повече, че липсват обективни факти, които да
навеждат към извода за заинтересованост на пострадалата във връзка с лансиране
на версия относно инкримионираното деяние и неговите извършители, различна от
действително случилото се. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че
достоверността на гласните доказателствени средства зависи не само от
съпоставката им с други доказателствени средства, но и от собствената им
убедителност, в която настоящия състав не се усъмнява.
На първо
място съдът намира за безспорно установено, че пострадалата е била извикана от
подс.П. с цел осъществяване на съвместен полов контакт. Поради своята наивност
и доверчивост, тя не се е усъмнила, че би могло да и се случи нещо подобно.
Горните действия на двамата подсъдими по мнение на настоящия съдебен състав са
били целенасочени и предварително планирани от тях. Очевидно те са целели
посредством тях М. да дойде, за да може да осъществят сексуалните си нагони.
Действително, данни относно самия акт на изнасилването са изводими главно от
показанията на М.. В тази връзка обаче следва да се има предвид, че
престъпленията като цяло се осъществяват предимно в отсъствието на други лица –
свидетели или при минимален брой такива. Това в още по – голяма степен се
отнася за престъпленията против половия морал. В този смисъл, не може да се
очаква и наличието на голяма публичност на същите и съответно на голям брой свидетели,
които да потвърдят думите на пострадалата. Тъкмо напротив, обикновено при
самото осъществяване на престъплението деецът и пострадалата са сами, тъй като
по начало изнасилването не е публичен акт и рядко има странични необвързани
наблюдатели, които пряко да свидетелстват за начина, по който то се извършва.
Не е изключено и за упражнената принуда да отсъстват обективни белези,
установими по експертен път. Затова и основен източник на информация в
болшинството от случаите се явяват показанията на пострадалото лице, които
поради това му качество следва да бъдат подложени на внимателна проверка за
достоверност. В този смисъл е Решение № 100 от 24.03.2010 г. по н.д. № 720/2009
г., ІІ н.о. на ВКС.
БРС приема с доверие показанията на
пострадалата, тъй като е налице идентитет между изложеното от нея във връзка с
инкриминираното деяние, данни, съобщени от останалите свидетели и констатациите
на комплексна психиатрично – психологична експертиза. Именно на тази основа е
възможно да се направи извод за тяхната вътрешна логичност и последователност,
а също и за необвързаност с користни или други подбуди, които да са оказали
влияние при уличаването на подсъдимите като извършители на престъплението.
Проверка на тези показания БРС извърши на
първо място посредством съпоставянето им с тези на останалите свидетели по
делото. Така например, непосредствено след изнасилването на М. и завръщането й в
Социалния дом, тя споделя за случилото се своята приятелка - св.Б.И., чиито
показания бяха прочетени в цялост на осн.чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 НПК, след
изрично дадено съгласие от страните. Тази свидетелка ясно посочва, какво и е
казала В.М., след завръщането си в дома, като показанията и напълно съвпадат с
тези на пострадалата. В тази насока са и показанията на св. И.А. и Т.Г. –
възпитатели в социалния дом. Те изнесоха идентични факти с тези изложени от
пострадалата, тъй като са присъствали на първоначалната беседа с М.. Техните
показания, макар и производни от тези на пострадалата разкриват напълно
идентична фактическа обстановка при сходни обстоятелства.
Данни
относно психическото състояние на пострадалата след случилото са изводими от показанията
на св.Т.Г. – управител на ЦНСТ, където е била настанена пострадалата, както и
от показанията на св.Р.С. – инспектор ДПС. Показанията им са последователни и
убедителни и съдът ги кредитира с доверие. В разпита си пред съда те са категорични,
че докато й е разказвала за случилото се пострадалата е плачела, чувствала се е
неудобно и се е срамувала. Посочват, че случилото се се е отразило в негативна
посока върху характера и личността на пострадалата.
Съдът
кредитира на следващо място показанията, дадени от полицейските
служители – св.Г.К., В.Р. и П.Д., които са участвали в издирването на постр.М..
Ясно си спомнят момента, в който са я открили и изнесените от нея факти относно
престъпната деятелност на подсъдимите.
Всички
посочени по – горе свидетели са установили състоянието на уплаха и стрес, в
което се е намирала М. на 08.05.2018г. и негативното отражение на случилото се върху нея.
Показанията на посочените свидетели са логични, последователни и непротиворечиви,
поради което се възприемат от съда с доверие. Същите имат характера на косвени
гласни доказателства за вида и състоянието на пострадалата и съставляват индиция във връзка с
истинността на нейните показания.
Независимо от
непълнолетната възраст на свидетелката М. както към времето на извършване на престъплението, така и към момента
на провеждане на разпитите на лицето в хода на досъдебното производство,
възражението на защитата за неправилно разбиране и възприемане на релевантните
обстоятелства е крайно необосновано. В
подкрепа на горното е заключението на изготвената комплексната психиатрична- психологична експертиза в частта относно възможността
на лицето да бъде свидетел. От същата се установява, че към момента на
изготвянето й е установено временно разстройство на психичната дейност – конкретно същото е определено от вещите лица като
посттравматично стресово разстройство, прераснало в реактивно депресивно
състояние с тревожно депресивен синдром. Експертите посочват също така, че
степента на интелектуално развитие към датата на процесното деяние е била
релевантна на календарната й възраст, въпреки установената лека степен на
умствена изостаналост.
Установяват се леки празноти в казаното от нея, но това се дължало на приетите
сънотворни „Зопиклон“. Те констатират и
че не съществуват интелектуално-ментални и възрастово обусловени причини за "изкривяване" и
несъответност на показанията дадени от непълнолетната към момента на деянията. Не се констатират от вещите лица и паметови пречки
за правилно възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на
събитията, имащи отношение към делото. Съдът намери тази експертиза за
еднопосочна, мотивирана и компетентно изготвена и съдът кредитира същата в цялост.
По отношение
на останалите събития, предшестващи и последващи самото изнасилване прави
впечатление, че показанията на свидетелката Ст.И. и тези на свидетелите Г.К., В.Р., П.Д.,
И.А. и Б.И. са непротиворечиви и взаимодопълващи се. Посредством
показанията на тези свидетели съдът извърши и проверка относно достоверността
показанията на пострадалата, като намери същите за отговарящи на обективната
истина.
С доверие се ценят и показанията на св.Бл.И. –
брат на подс.П., който посочва, че сестра му е докарала в дома му в с.Росен
едно непознато момиче, което трябвало да остане за няколко дни. Посочва, че са
вечеряли и момичето легнало да спи, защото била замаяна, а на сутринта сестра
му извикала такси и откарала момичето обратно в Бургас.
Един от
основните факти, подлежащи на установяване при ангажиране на наказателната
отговорност на дадено лице за
извършване на изнасилване, е липсата на съгласие на пострадалата да участва
доброволно в половия акт. Константна е практиката на ВКС, че дори и
пострадалата да не е викала за помощ, доброволно да е отишла на мястото, да не е извършвала активни действия, това само по
себе си не е достатъчно, за да се направи извод, че е участвала доброволно в
половия акт. В конкретния казус не може да бъде направен извод, че пострадалата е била съгласна да
осъществи полов акт с подсъдимия, тъй като тя е била принудително лишена
от свобода – направила е опит да напусне жилището, но тъй като подс.П. е
заключила апартамента не е могла да си тръгне. Тя явно е демонстрирала нежеланието си да остане в
дома на подсъдимите, както и в последствие да осъществи полов акт. Пострадалата е лице от женски пол, което към датата на
извършване на деянието е било на 15 години,
като в същото време подъсъдимите са пълнолетни и значително по – големи на възраст и с по – силна
физика. Пострадалата
е възприела и пистолета на подсъдимия, като заплашително средство. Това безспорно е поставило пострадалата в положение
на невъзможност за оказване на съпротива, още повече, че подс.П. е
подпомогнала М., като е запушвала устата на М., разтваряла и краката с цел
осъществяване на половия контакт. Изложеното не е
наложило и извършване на действия по преодоляване на съпротивата й в по – голям
обем, а именно нанасянето на удари с такъв интензитет, че да оставят трайни и
видими следи върху тялото на пострадалата. Принудата чрез сила или заплашване като обективен съставомерен
признак, предпоставя не само целенасочена активна дейност за сломяване на
оказаната съпротива при извършване на неправомерния сексуален акт, но и
реализирано психическо и физическо въздействие, в предхождащ го момент или
период от време, при субективната насоченост към неговото осъществяване, или
чрез поставянето на жертвата в такава обстановка и при условия, непозволяващи
изход и алтернативи в избора на поведение, при които тя се съгласява на полово
съвкупление. При това не могат да се поставят и формални изисквания по
отношение на реализираната съпротива, нейния интензитет и продължителността й.
В тази насока релевантни са редица фактори – зрелостта, смелостта и силата на
жената, положението и обстановката, в която тя е поставена, състоянието на
уплаха и смущение, в което може да изпадне и което може да парализира в
значителна степен съпротивителните й способности. /в този смисъл е Решение № 250
от 14.05.2012 г. по н. д. № 778/2012 г., ІІІ н.о. на ВКС/.
Ето защо в
разглеждания случай поведението на пострадалата за защита на половата й
неприкосновеност, преценено при доказаните по делото факти за нейните физически
данни и характерови индивидуалности, установени от съдебно
психолого-психиатричната експертиза по делото, и за времето, мястото и механизма на
упражнената принуда и сексуално насилие, непозволяващи изход и алтернативи в
избора, е достатъчно да демонстрира очевидно нежелание за интимни контакти.
Подсъдимите са пренебрегнали волята на пострадалата да си тръгне от
жилището, неутрализирали са съпротивителните й способности
чрез сила и заплашване, като подс.П. е спомогнала подс.М. да
осъществи вагинално сношение и блудствени действия с нея, въпреки нейното
несъгласие.
Защитата на
подсъдимите се гради до голяма степен върху липсата на белези върху тялото на
пострадалата. Действително, М. била прегледана от съдебен лекар, като след освидетелстването й е издадено и съдебно медицинско удостоверение.
Видно от този документ, както и от изготвената съдебно-медицинска експретиза, пострадалата
е съобщила на съдебния лекар, че с нея е
осъществен вагинален контакт. При освидетелстването е установен хименален
пръстен, позволяващ полов контакт без да има разкъсвания, като се установили
кръвонасядания по ръбовете и дъното на естествената щърбина.В тази връзка следва да се отбележи и че
изследването на пострадалата е следвало да се извърши по – рано, за да може да се установи с по – голяма точност. Изминалият период от 3 дни
между освидетелстването и датата на извършване на самото деяние обективно може
да са довели до заличаване на някои белези от деянието. В тази насока бяха и
изявленията на д-р М., което също така се явява и медицинското
лице, извършило първия преглед на пострадалата.
С доверие
се цени и приетата ДНК експертиза на вещото лице К.. При иззетите от дома на
подсъдимите бикини и завивка се установяват петна от биологичен материал,
съвпадаща с ДНК профила на пострадалата В.М..
Тази
доказателствена съвкупност напълно съответства на изложената от прокурора в
обвинителния акт фактическа обстановка, поради което и съдът я възприе изцяло.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Относно престъплението по чл.152 ал.3 НК:
Систематически престъплението по чл. 152 НК се намира в раздел VIII
"Разврат" на глава II от Особената част на Наказателния кодекс. Родов
обект на престъпленията в този раздел са обществените отношения, свързани с
половата неприкосновеност на личността, със свободния избор на сексуален
партньор, с осигуряване на половия морал, като частично се засяга и представата за лична чест и достойнство.
Престъплението по чл. 152, ал.3 от НК е форма на
усложнена престъпна дейност, тъй като е двуактно престъпление. Осъществява се
чрез две или повече деяния функционално свързани помежду си, преследващи една
цел като всеки от актовете или сам по себе си не осъществява престъпление или
само някой от тях не осъществява престъпен състав. Половият акт съпроводен със
съвкупление сам по себе си не съставлява престъпление. Когато обаче той е
съпроводен с принуда, функционалната връзка между двете деяния обуславя наличие
на престъпния състав по чл. 152, ал.3 във вр.ал.2 вр. ал.1 от НК.
Престъплението
по чл. 152 НК е двуактно, резултатно, като се явява довършено с осъществяване
на съвкуплението. За да се приеме, че е реализиран посоченият престъпен състав
следва да са налични следните елементи: 1/ осъществяване на съвкупление на
дееца/дейците с жертвата, 2/ без нейното съгласие и 3/ посредством използване
на сила и/или заплашване.
В конкретния
случай от обективна страна двамата подсъдими в съучастие помежду си като
извършители са осъществили изпълнителното деяние на престъплението по чл. 152, ал.3, т.1, пр.1-во, вр.ал.1, т.2, а за подс.М.
и по т.5 на същия член от НК, като се е съвкупил с лице от женски пол – пострадалата М., принуждавайки я към това със сила и заплашване.
Съдът приема, че половият акт е осъществен против
волята на пострадалата, в резултат на указаното върху нея насилие и от
двамата подсъдими. Същата е била принудена към
съвкупление със сила – хващане, дърпане, бутане на леглото и притискане с тялото - лягайки върху нея и разтваряйки и
краката, придружено и със заплашване –
посредством отправени заплахи и демонстриране на сила и показване на
пистолет. Съвкуплението е осъществено против волята на
пострадалата, която ясно е изразила несъгласието си за такова посредством –
изрично изразен отказ за полов контакт, отправени молби към единият от
подсъдимите за помощ, а впоследствие и в опит да избяга като напусне
апартамента, но не успяла, тъй като бил заключен. Упражнената принуда не е била самоцелна, а във връзка с втория акт на
изпълнителното деяние, тъй като е целяла да сломи съпротивата на пострадалата. В случая
подс.З.П. е участвала само в осъществяването на принуда по това престъпление. За съизвършителство в изнасилването е
необходимо деецът да участва поне в едно от двуактното изпълнително деяние -
принудата или съвкуплението /Решение № 360 от 11.06.1998 г. на ВКС по н. д. №
197/98 г., II н. о./, като в тази насока в съответствие със закона прокурора е
повдигнал обвинение на П. за изнасилване.
Обстоятелството, че пострадалата е непълнолетна - на
15 години, възрастовата разлика по между им,
обстоятелството, че мястото на осъществяване на деянието е домът на подсъдимите, който е бил
заключен е обусловило и
употребата на принуда с по-нисък интензитет, който е бил обаче достатъчен, за
да сломи волята на
М. и да я подчини на действията на подсъдимите.
Деянието е
извършено от две лица, в съизвършителство, тъй като в изпълнителното му деяние
са участвали и двамата подсъдими, с което е осъществено изискването на чл. 93,
т.12 от НК. Тъй като изнасилването е двуактно престъпление, то за да е
съставомерно по чл. 152, ал.3 от НК, е достатъчно съучастникът да е участвал в
реализирането на един от двата акта, при съзнание, че наред с него за постигане
на целта действа и друго лице. Това престъпление се осъществява чрез преодоляване съпротивата на пострадалата
посредством сила или заплашване. В практиката и теорията последователно се
застъпва виждането, че няма пречка деянието да е осъществено и при едновременно
употребени от дееца на сила и заплашване.
Именно в така очертаната хипотеза е приела, че се намираме понастоящем БРП, като е посочила в диспозитива на обвинителния акт, че пострадалата е била
принудена да се съвкупи с М. със сила и заплашване. Отделно от това подсъдимите са и дали да
приеме сънотворни с неустановено количество алкохол, с цел да сломят евентуална
нейна съпротива. От цялостното поведение на
двамата подсъдими преди, по време и след осъществяване на процесното деяние
личи една добра синхронизация между техните действия, а по думите на
св.Ст.И., тези техни действия не са епизодични, тъй като тя посочва
извършването на блудствени действия преди настоящите деяния. Това навежда към извода, че двамата безспорно са
действали по предварително изготвен от тях план за отделяне на пострадалата от нейните
приятелки от дома, за да може да задоволят половите си нагони.
В тази връзка следва да се отчете също така
цялостното поведение на подсъдимия М., който още преди осъществването на половия контакт с пострадалата я отвежда в банята,
за да избръсне половите си органи, като подс.П. и помага. Той демонстративно
показва на пострадалата притежавания от него пистолет, за да сломи евентуалната
и съпротива, а П. я кара да изпие сънотворни с алкохол. Изложеното навежда към единствено възможния извод, че двамата
подсъдими изключително добре са съгласували предварително действията си и са
разпределили ролите си при осъществяване на престъпната деятелност. Ето защо този състав
на съда намира, че е налице общност на умисъла между двамата
подсъдими, обхващаща и използваните от тях методи за сломяване на съпротивата
на жертвата, като
М. е участвал и в двете изпълнителни деяния на двуактното престъпление – а
именно принудата и съвкуплението, а подс.П. само в принудата.
В горния
смисъл е и практиката на ВКС, съобразно която за съизвършителство към
изнасилване не е необходимо всеки от съучастниците да участвува в насилието и в
осъществяването на половия акт. Достатъчно е участието в едно от деянията. /в този смисъл Решение № 430 от 11.VIII.1992 г. по н. д. № 349/92 г., I н. о./. Налице е по-тежката квалификация по чл. 152, ал.3, т.1 от НК, тъй като
изнасилването е извършено от две лица.От събраните по делото доказателства се
установи, че подс.М. е осъществил насилствено полово сношение с пострадалата
св.М., а подс.П. е участвал в упражненото насилие, поради което съгласно
цитираната съдебна практика тя също следва да носи наказателна отговорност за
посоченото престъпление. Подсъдимият М. е извършил деянието, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, както и два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едното от тях изпълнението на наложените
наказания не е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК в този смисъл съдът
съобрази разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 6/30.06.2014 г. на ВКС
по тълк. дело № 6/2013 г. ОСНК/, като горепосоченото престъпление е извършено
при условията на "опасен рецидив"по смисъла на чл. 29, ал. 1 б. А и
б. Б от НК и съдът прие за меродавна квалификацията на инкриминираното
престъпно и по този квалифициращ признак по чл. 152, ал. 3, т. 5 от НК. Видно от приложените доказателства пострадалата е
непълнолетна, т.е. лице ненавършило 18 години. Ето защо е налице и квалифициращия белег по чл. 152, ал.2, т.1, във вр. с
чл. 152, ал.1, т.2 от НК.
От субективна
страна подсъдимите са действали със знание за общественоопасния характер на
извършеното от тях деяние и са желаели настъпването на неблагоприятните
последици от него, с оглед на което съдът възприема тяхното поведение за
виновно, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК.
Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на
престъпната проява, в предшестващите и последващите същата събития и действия
на подсъдимите. Същите са знаели, че нямат съгласието на пострадалата и поради
тази причина са употребили спрямо нея принуда под формата на сила и заплашване.
Горното е лесно изводимо от самото поведение на пострадалата, която ясно и
недвусмислено е демонстрирала нежеланието си за осъществяване на полов контакт
с тях, като се е дърпала, плакала, молила ги е да спрат. Причини за извършване на престъплението изнасилване
се свеждат до незачитане на човешките ценности, незачитане половата
неприкосновеност на личността и нейния свободен избор на интимен партньор, съчетано със стремежа за бързо задоволяване на
желанията си.
За престъплението по чл.142а от НК:
С оглед
приетата по-горе фактическа обстановка, настоящия състав счита, че подс.П. е
осъществила от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.142а, ал.5, вр. с ал. 3 т.1
НК, за което и е повдигнато първоначално обвинение, а сегашна редакция на
закона в ал.5 от същия член с оглед настъпила законодателна промяна в хода на
процеса.
Непосредствен
обект на престъплението противозаконно лишаване от свобода са обществените
отношения, чрез които се осигурява обективната възможност на всеки човек да се
придвижва свободно в пространството. Тази възможност може да бъде ограничавана
само със закон, и то само от оправомощени за това държавни органи. Пострадал от
престъплението е лице, по отношение на което не съществува законово основание
да бъде лишено от свобода. Елемент от обективната страна на състава е
съдържанието на волята на жертвата, тоест, деянието е несъставомерно, ако
пострадалият е дал своето съгласие да бъде лишен от възможността за свободно
придвижване. Касае се за резултатно престъпление. То е довършено в момента, в
който бъде отнета обективната възможност на лицето да се придвижва свободно. От
субективна страна, деянието се извършва умишлено: деецът следва да съзнава, че
не съществува законово основание за ограничаване свободата на жертвата, и това,
че жертвата не е дала съгласие да бъде ограничена свободата й. От установената по
делото фактическа обстановка може да се направи категоричен извод за наличие на
престъпление насочено срещу свободното формиране на волята на пострадалата М.
да определя местопребиваването си и свободно да се придвижва в пространството
за инкриминираните дни. Както стана ясно съдът кредитира основните части на
показанията на пострадалата, като приема твърденията й, че е пребивавала в
жилището на подсъдимите против волята й, въпреки че доброволно е отишла в дома им.
Въпреки това тя е била заключена от подс.П. и не и е било позволено да напусне
жилището. Отделно от това подсъдимата след акта на съвкупление е откарала
пострадалата в дома на брат и, където също не е могла доброволно да си тръгне,
тъй като е била под въздействието на сънотворни. Налице са и квалифициращи
признаци по това обвинение – пострадалата да е непълнолетна и лишаването от
свобода е продължило повече от два дни – от 05 до 08.05.2018г. Предвид
гореизложеното съдът намира обвинението спрямо П. по чл.142а, ал.4, вр. с ал. 3
т.1 НК /изм. в ал.5 със ЗИДНПК ДВ бр.16/2019г./ за доказано по категоричен
начин и я призна за виновна и по това обвинение.
По вида и размера
на наказанието:
Относно подс.М.:
Отегчаващо
вината обстоятелство е на първо място
фактът, че престъплението по чл. 152 НК е осъществено чрез преодоляване
съпротивата на пострадалата посредством и двата механизма - сила и заплашване, както вербална, така и чрез
пистолет. Въздействието върху психиката и физиката на
жертвата едновременно посредством и двете форми безспорно се явява отегчаващо
вината обстоятелство, в който смисъл е и практика на ВКС. Осъщественото деяние
се явява също така с особено високата степен на обществена опасност. След
престъпленията против личността, тези срещу половата неприкосновеност и
здравето на личността са най-тежките и сериозно наказуеми. В същото време с оглед очертаната по – горе
фактическа обстановка следва да се приеме, че двамата подсъдими са действали при предварително планиране и разпределение на ролите. Очевидно съвместният им умисъл за
осъществяване на деянието е бил формиран далеч преди действителното му
осъществяване, поради което те са
имали възможност и в сравнително спокойна обстановка да обсъдят всички обстоятелства
преди осъществяването му. Не без значение е й поведението им, и отношението към жертвата по време и след
осъществяване на изнасилването. Това очертава и двамата дейци като лица с очевидно завишена степен на
обществена опасност. Относно М. са налице и два квалифициращи признака – по
т.1 и т.5 на чл.152 ал.3 НК. На следващо място
съдът намира, че следва да отчете при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия и отражението, което деянието е имало върху живота, психическото и
физическото здраве на пострадалата.
Съдът
констатира също така и допълнителни отегчаващи вината на подсъдимия М. обстоятелства, а именно предишни
осъждания, извън квалификацията опасен рецидив – бил е
многократно осъждан за престъпления против собствеността, личността, реда на
управление, транспортни престъпления, други престъпления в раздел „разврат“, престъпления
против правосъдието, общоопасни престъпшления, които характеризират един такъв
извършител с доста висока степен на обществена опасност. Липсва и критичност
към извършеното. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете единствено продължителния
период от време, изминал от деянието до настоящия момент.
Ето защо
съдът наложи на подсъдимия за извършеното от него деяние по по чл. 152, ал.З,
т.1 и т.5, вр. ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.2, вр.с чл.29, ал.1, б."а" и
б. „б" от НК на основание чл.54 от НК, наказание „Лишаване от свобода” за
срок от ДЕВЕТ ГОДИНИ. Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в
пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще
способства за поправянето и превъзпитанието на дееца и наред с това ще
въздейства върху същия предупредително и най-вече ще му отнеме възможността да
върши други престъпления в един сравнително продължителен период от време. Освен
всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите
на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По
отношение на режима: доколкото настоящето умишлено престъпление е извършено
преди да са изтекли повече от пет години от изтърпяване на предходно наложено
наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл.66 от НК, то и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "Б" ЗИНЗС на подсъдимия
следва да бъде определен първоначален "СТРОГ" режим за изтърпяване на
така наложеното наказание лишаване от свобода.
Относно
подс.П.:
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение престъпленията по които е
обвинена съдът прие - извършени са две деяния против личността и половата
неприкосновеност на пострадалата, липсва и критичност към извършеното. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът прие, че подсъдимата З.П. не е осъждана, грижи се за
новородено дете и продължителния период на наказателното производство.
Съдът
намира, че за всяко едно от деянията наказателната и отговорност следва да се
определи при приложение на чл. 54, ал.1 от НК, тъй като не се констатираха
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което и няма как да се
приложи чл.55 от НК. При превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът и
определи за престъпление по чл.142а, ал.5, вр. с ал.З, т.1, вр. с ал.1 от НК /предишна
ал.4/ минимално предвиденото в закона наказание от три години лишаване от
свобода. За престъплението по чл.152, ал.З, т.1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2,
вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът също определи минимално предвиденото наказание от
три години лишаване от свобода. Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага
изтърпяването на така наложеното наказание за всяко от престъпленията за
изпитателен срок от пет години, тъй като няма пречка за прилагане на този
институт, тъй като П. не е била осъждана на лишаване от свобода. Съдът намира,
че така определеното и наложено на подсъдимата наказание за всяко едно от двете
престъпления ще постигне целите на наказанието визирани от законодателя в
нормата на чл.36 от НК, като по този начин тя ще се превъзпита. Отделно от това
подсъдимата отглежда новородено дете и по-целесъобразно би било осъждането да
не е ефективно, за да полага грижи за низходящия си.
Определяйки наказание в посочения размер,
съдът намира, че би се постигнало целите както на генералната, така и на
индивидуалната превенция спрямо лицето. Тъй като са налице предпоставките на
чл.23 ал.1 НК съдът определи едно общо наказание на подс.П., а именно три
години лишаване от свобода, което на осн. чл.66 ал.1 НК отложи за изпитателен
срок от пет години.
По предявените граждански искове.
Приетите за съвместно разглеждане граждански искове са
с правно основание чл. 45 ЗЗД, изразяващо се в задължението всеки да репарира вредите, които
виновно е причинил другиму. Против М. и П. в условията на солидарност е
предявен гр.иск от постр.М. за заплащане на сумата от 20000 лв., представляващ
претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.152 ал.3. НК.
Срещу П. е предявен и гр. иск за претърпени от М. неимуществени вреди в
резултат на престъплението по чл.142а ал.4 НК/ сега ал.5/ в размер на 10000 лв.
От
доказателствата по делото се установи наличието на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Установи се, че от
деянията на подсъдимите са причинени на пострадалия - граждански ищец
неимуществени вреди, изразяващи се в болка от нанесените и от подсъдимите закани,
уплаха и стрес. Налице е следователно непозволено увреждане, изразило се в
причиняване на неимуществени. Тази вреда е пряка и непосредствена последица от
престъпленията. Налице е и причинна връзка между престъпленията и причинените с
него вреди, както и виновно поведение - действие при пряк умисъл на
подсъдимите, при която форма на вина те са извършили престъпленията, довели до
посочените вреди.
Неимуществените
вреди - т.е. преживените от пострадалата болка от противозаконното лишаване от
свобода и упражнено сексуално насилие, уплаха и стрес, предвид и крехката
възраст на пострадалата, се доказаха безспорно от показанията на свидетелите
цитирани по-горе и приетите експертизи. Предвид така установеното досежно
неимуществените вреди – претърпените от пострадалата болка, уплаха и стрес, при
спазване на принципа за справедливото им възмездяване, прогласен в чл.52 ЗЗД, съдът уважи гражданския иск по първото
обвинение по чл.152 ал.3 НК, като присъди солидарното осъждане на подсъдимите
да заплатят на пострадалата сумата от 15000 лв., а за горницата до пълно
предявения размер от 20000 лв. отхвърли иска като неоснователен. По отношение на г.иск за неимуществени вреди
насочен срещу подс.П. за деянието по чл.142а ал.4 НК /сега ал.5/, съдът уважи
също частично до размера на сумата от 2000 лв., а за горницата до 10000 лв.
отхвърли същия като неоснователе. Според съдебният състав този размер ще обезпечи
сторените от подсъдимите неимуществени вреди. Беше присъдена и законната лихва
по двата иска, считано от деня на увреждането – 05.05.2028г. до окончателното
погасяване на сумата.
По разноските:
Съдът се произнесе и относно направените в хода на наказателното
производство съдебно-деловодни разноски в смисъл:
Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимия М., да заплати направените деловодни разноски както
следва: в
полза на ОДМВР Бургас сумата от 1041,76 лв., в полза на Държавата по сметка на Районен съд гр. Бургас сумите в
размер на 215 лв., представляваща разноски в хода на съдебното
следствие, 300 лв., представляваща държавна такса върху размера на уважения
гр.иск и 5 лева,
представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът осъди на основание на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимата П., да заплати направените деловодни разноски както
следва: в полза на ОДМВР Бургас сумата от 1041,76 лв., в полза на Държавата по
сметка на Районен съд гр. Бургас сумите в размер на 215 лв., представляваща
разноски в хода на съдебното следствие, 380 лв., представляваща държавна такса
върху размера на уважения гр.иск и 5 лева, представляваща държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
По веществените доказателства:
Съдът отне
на основание чл. 53, ал. 1, б. "а" и ал. 2, б. "а" от НК в
полза на държавата веществените доказателства: един брой пистолет марка
„Екол" с фабр.№Ер-13120244, ведно с пълнител с 5 бр.патрони, находящ се на
съхранение в служба КОС Бургас.
Съдът отне
и един брой розова тениска без ръкави, един брой сива на цвят горница от анцуг
с надпис „Адидас", един брой дънков панталон марка „Онли", един брой
розови на цвят дамски бикини, един блистер с две таблетки „Зопиклон -
такеда" от 7,5 мл, един брой розова на цвят покривка от плат, всички на
съхранение във Второ РУ Бургас, които след влизане на присъдата в сила да бъдат
унищожени като вещи без стойност.
Съдът върна
на подсъдимия Т.М., вещественото доказателство - един бр. мобилен телефон марка
„Самсунг" с ИМЕЙ: 356044040718916, ведно със СИМ карта и батерия.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
За
изготвените мотиви да се съобщи писмено на страните!
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /А.
Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.