Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „Д" въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря Илияна Коцева,
разгледа докладваното от младши съдия Лазарова в. гр. д. № 13035 по описа на съда за 2019 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение № 95535 от 16.04.2019 г.,
постановено по гр. д. № 59313/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), I
Гражданско отделение (I ГО), 124-ти състав, районният съд e признал за
установено по реда на чл. 422 ГПК, че Д.Г.К., ЕГН **********, дължи на Етажната
собственост на адрес: град София, ж.к. *******, следните суми: 387,60 лв. –
дължими месечни вноски към Етажната собственост за периода месец септември,
2016 г. – месец октомври, 2017 г., включително, ведно със законна лихва от
24.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, 35,10 лв. – дължими
разходи за ремонт на комини в Етажната собственост, и 3,49 лв. – лихва за периода
01.11.2016 г. – 23.10.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по гр. д. № 75388/2017 г. по описа на СРС, 124-ти състав. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът е разпределил отговорността за разноските.
Срещу решението в законоустановения срок по реда
на чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника е подадена въззивна жалба, в която се
поддържа, че същото е неправилно и необосновано. Изложени са подробни доводи,
че съдът неправилно е приел, че в процесния имот в релевирания от ищеца период
са живели двама възрастни и куче, както и че дължимите суми за имота не са
платени. Акцентира се, че съдът не е анализирал всички представени по делото
доказателства, поради което е достигнал до неправилни изводи по същество на
спора. Направени са доказателствени искания за приемане на писмени
доказателства и изискване от ответника на домова книга и технически паспорт на
сградата. Съобразно изложените доводи е направено искане решението на районния
съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да предявените
установителни искове да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни.
В законоустановения указан
срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, в който е
заявено становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Предмет на делото са предявени за разглеждане обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1 и 2 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС.
По аргумент от чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение единствено в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Настоящият съдебен
състав приема, че решението е валидно и допустимо. Разгледано по същество, същото
е неправилно, като по конкретно наведените във въззивната жалба непреклудирани доводи,
които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
С оглед непреклудираните доводи на
страните спорът пред въззивния съд се концентрира по въпросите какъв е броят
обитатели в процесния апартамент № 20 в релевирания период, съответно какъв е
размерът на дължимите за него суми за управление и поддържане на общите части
на сградата и такса за ремонт и обновление, както и платени ли са същите от
ответника.
Спорни са и въпросите дължими ли са
претендираните суми в размер на 35,10 лв. за извършен ремонт на комини на
сградата и начислената върху нея мораторна лихва за забава в размер на 3,49 лв.
По аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно твърдените от него факти, от които
черпи изгодни правни последици, т.е. в тежест на Етажната собственост е да
докаже твърденията си, че в релевирания период – месец септември, 2016 г. –
месец октомври, 2017 г., в апартамента са живяли двама възрастни и куче. При
преценка на събраните по делото доказателства не се установява това да е
сторено. Напротив, от представения протокол № 2 от 21.12.2016 г. от Общо
събрание на собствениците на етажната собственост (л. 12 и сл. от заповедното
производство) се установява, че е взето решение домоуправителя „Входове БГ” ЕООД
да изготви подписка за доказване на брой живущи в апартамент № 20, т.е. към
датата на вземане на решението броят на същите не е бил ясен и/или не е
съответствал на документално установения в книгата на етажните собственици – виж
решение по т. 4 от протокола.
Съгласно чл. 7 ЗУЕС, книга на етажната
собственост се създава, съхранява и поддържа във всяка сграда или вход в режим
на етажна собственост, като в нея се вписват, включително, но неизчерпателно
данни за собственика или ползвателя на имота и за членовете на домакинството,
които живеят заедно със собственика и/или ползвателя, включително данни за
притежавани или взети за отглеждане от тях домашни любимци. В конкретния случай
по делото такава не е представена от ищеца, независимо, че с определение от
25.10.2019 г. въззививаемият-ищец е задължен, на основание чл. 190 ГПК да представи такава.
Не е представена и подписка на живущите съгласно т. 4 от решението по протокол №
2 от 21.12.2016 г. Не са ангажирани и други доказателства в тази насока.
Предвид изложеното, възиввният съд намира за недоказани твърденията на ищеца,
че в обсъждания период в апартамента са живяли двама възрастни и куче, поради
което намира, че претендираните такси се дължат в размер, определен за един
обитател.
От представените по делото платежни
нареждания (л. 40 и сл. от делото пред СРС), ценени в съвкупност с приложения
протокол от проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в
сградата от 04.06.2018 г. (л. 38 и сл. от делото пред СРС), видно от който
преди датата на депозиране на исковата молба – 10.09.2018 г., по т. 9 от
дневения ред е взето решение да не бъдат
предприети съдебни действия по реда на ГПК срещу некоректни към Етажната
собственост платци с оглед събиране на дължимите към етажната собственост
вземания, въззивният съд намира, че задълженията за апартамент № 20 за
процесния период за такси за управление и поддържане на етажната собственост, ремонт
и обновление, включително и за сумата в размер на 35,10 лв., са погасени с
плащане, поради което и предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло,
като неоснователни. Във връзка с оспорването на въззиваемия, че сумите, за
плащането на които са представени платежни нареждания, не са заплащани по
коректна банкова сметка, ***, че банковата сметка, по която са превеждани
същите, съвпада с банковата сметка с титуляр „Входове БГ” ЕООД – управител на Етажната
собственост за процесния период, посочена в депозираното заявление по чл. 410 ГПК.
За неоснователна съдът намира и
предявената искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. В процесния случай от данните по делото не се установява
да е определен конкретен ден за изпълнение на възникналото задължение на
ответницата за плащане на сума в размер на 35,10 лв., представляващо разход за
ремонт на комини в Етажната собственост, във връзка с което е сключен договор
за ремонт на 27.10.2016 г. (л. 18 и сл. от заповедното производство). Не се
твърди и не се установявана на същата да е изпратена покана за плащане на
процесната сума, поради което по делото не е доказано ответницата да е изпаднала
в забава за плащането й. Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума в размер на 3,49 лв., представляваща начислена върху главницата в
размер на 35,10 лв. мораторна лихва за периода 01.11.2016 г. – 23.10.2017 г. следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен, а решението в частта, в която е уважен –
отменено.
В обобщение, предвид несъвпадането
на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, а предявените от ищеца по
реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове, следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
По
разноските:
При този изход на спора и по аргумент от чл. 78, ал. 1
вр. чл. 273 ГПК, право на разноски има въззивника Д.С.. От последната не се
претендират такива, поради което и съдът не дължи произнасяне във връзка с тях.
По аргумент
от чл. 280, ал. 3
ГПК, въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийския градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 95535 от
16.04.2019 г., постановено по гр. д. № 59313/2018 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), I Гражданско отделение (I ГО), 124-ти състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Етажната
собственост на адрес: град София, ж.к. „Манастирски ливади”, ул. „*********,
срещу Д.Г.К.-С., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл.
38, ал. 1 и 2 ЗУЕС за признаване на установено, че Д.Г.К.-С. дължи на
Етажната собственост на адрес: град София, ж.к. „Манастирски ливади”, ул. „*********,
следните суми: 387,60 лв. – дължими месечни вноски към Етажната собственост за
периода месец септември, 2016 г. – месец октомври, 2017 г., включително, ведно
със законна лихва от 24.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,
35,10 лв. – разходи за ремонт на комини в Етажната собственост, и 3,49 лв. –
лихва за периода 01.11.2016 г. – 23.10.2017 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 75388/2017 г. по описа на СРС, 124-ти
състав. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът е разпределил отговорността за
разноските.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.