Р Е Ш Е Н И Е
№….........../04.02.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 19736 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „Банка ДСК” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, срещу Ю. М.Д., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 12314,88 лв., представляваща
непогасена главница по споразумение за обединяване на кредити от 25.04.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано
от датата на заявлението в съда – 25.07.2019 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 2734,19 лв.
(след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер),
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 25.07.2017 г. до
21.07.2019 г., сумата от 108,82 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 25.07.2017 г. до
21.07.2019 г., сумата от 10,26 лв.,
представляваща законна лихва за периода от 22.07.2019 г. до 25.07.2019 г., както и сумата от 120 лв.,
представляваща разход за изискуем кредит, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. 11855/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба, на 25.04.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД
и Ю.Д. било сключено споразумение, с което страните се съгласили да обединят
съществуващи три задължения на ответницата към банката, произтичащи от договор
за кредит за текущо потребление от 22.01.2016 г., договор за кредит овърдрафт
от 28.01.2016 г. и договор за кредитна карта от 28.01.2016 г., в един общ
кредит под формата на кредит за текущо потребление за сумата от 11995 лв.,
която следвало да бъде върната в срок от 120 месеца, считано от датата на
подписване на споразумението, на месечни вноски с падеж 25-то число на месеца,
съобразно уговорения погасителен план. Договорена била променлива
възнаградителна лихва по кредита, формирана от стойността на 6-месечния СОФИБОР
(0,326 % към датата на споразумението) и надбавка в размер на 10,406 %, както и
шестмесечен гратисен период, през който е дължима
само 50 % от договорната лихва. На 25.04.2017 г. банката обединила старите
кредитни задължения на ответницата в едно общо и открила нова кредитна сметка, по
която да се отчита консолидираното ново задължение, като закрила старите
кредитни сметки и така изпълнила задълженията си по споразумението.
Кредитополучателят, от друга страна, изпаднал в забава в плащането на 24
месечни погасителни вноски, първата от които с падеж 25.07.2017 г., поради
което банката обявила кредита за предсрочно изискуем с покана-уведомление от
10.06.2019 г., връчено лично на ответницата на 11.07.2019 г. Неизплатени
останали следните задължения по споразумението: 12314,88 лв. главница,
формирана като сбор от непогасената главница по споразумението от 11995 лв. и
капитализираната на основание чл. 3.3 от споразумението след изтичането на гратисния период възнаградителна лихва от 319,88 лв.,
2468,19 лв. договорна лихва за периода от 25.07.2017 г. до 21.07.2019 г.,
108,82 лв. лихва за забава по т. 18.1. от ОУ в размер на 10 % върху
просрочената главница, начислена за периода от 25.07.2017 г. до предсрочната
изискуемост - 21.07.2019 г., 10,26 лв. – законна лихва за забава върху цялата
предсрочно изискуема главница, начислена за периода от 22.07.2019 г. до 25.07.2019 г., и 120 лв. за
разход при изискуем кредит, който кредитополучателят дължи съгласно т. 5 от
Тарифата на „Банка ДСК“ ЕАД, към която препраща т. 10 от споразумението. За
тези суми в полза а ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по
същество моли за уважаване на предявените установителни искове и претендира
сторените в заповедното и исковото производство разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. Биляна Чернева, поддържа исковата молба и предприема
изменение на предявения иск за възнаградителна лихва, чрез увеличаване на
неговия размер до сумата от 2734,19 лв. Представя и списък на разноските по чл.
80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира
отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание не се явява
лично и не изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приложеното споразумение от 25.04.2017 г., сключено
между „Банка ДСК“ ЕАД и Ю.М.Д. (л. 13 и сл.), се установява, че страните са се
уговорили да бъдат обединени като един кредит за текущо потребление
неиздължените остатъци по усвоени вече предишни кредити на ответницата по
следните договори и за следните суми: 1.) договор за кредит за текущо
потребление от 22.01.2016 г. за 10000 лв., по който неизплатените задължения
възлизат на 9527,88 лв., от които
9277,62 лв. главница, 249,01 лв. редовна лихва, 1,25 лв. лихва за забава; 2.)
договор за кредит овърдрафт от 28.01.2016 г. за 1600 лв., по който
неизплатените задължения възлизат на 1655,27
лв., от които 1600 лв. главница и 55,27 лв. редовна лихва, както и 3.)
договор за кредитна карта от 28.01.2016 г. за 1000 лв., по който неизплатените
задължения възлизат на 898,21 лв.,
от които 896,59 лв. главница и 1,62 лв. редовна лихва. Според уговорките
кредитополучателят е внесъл сумата от 101,42 лв., с която е погасена частично
дължимата редовна лихва, а кредиторът се отказва от лихвата за забава, начислена
до сключване на споразумението. Посочен е общ размер на обединените кредити от
11 995 лв. (чл. 2), срокът за издължаване на който е 120 месеца (чл. 3.1). Уговорен
е гратисен период от 6 месеца, през който
кредитополучателят заплаща 50 % от дължимата лихва (чл. 3.2), като непогасената
част от начислената лихва се капитализира към остатъка от главницата на кредита
на първия работен ден, следващ последната падежна дата от гратисния
период (чл. 3.3), което правило е неприложимо при настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита в гратисния период (чл. 3.4).
В чл. 5.1 е постигнато съгласие кредитът да се олихвява с променлив лихвен
процент (10,732 % към датата на споразумението), формиран от стойността на
6-месечния СОФИБОР и фиксирана стандартна надбавка в размер на 10,406 %, с
възможност за неговата промяна при изменение на лихвения индекс (чл. 5.2). В
чл. 10 е предвидено, че кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги
на клиента, действаща в деня на съответното плащане.
Видно от приложения погасителен план към споразумението (л. 16-19), общо
дължимата сума по кредита възлиза на 20214,95 лв., от която 11995 лв. главница,
8021,95 лв. възнаградителната лихва и 198 лв. такса. Същата е платима на 120
месечни погасителни вноски с падеж 25-то число на съответния месец, първите 6
от които в размер на 55,29 лв., включващи 50 % от лихвата (53,64 лв.) и част от
таксата (1,65 лв.), а останалите – в размер на по 174,41 лв. (без последната
вноска от 174,88 лв.), включващи съответните части от главница, договорна лихва
и такса. Според плана падежът на първата вноска е 25.05.2017 г., а крайният
срок за издължаване – на 25.04.2027 г.
Споразумението е сключено при Общи условия, които са приложени по делото,
подписани от страните на всяка страница (л. 20-27). Според чл. 18.1 от ОУ
(версия от 02.08.2016 г.), при забава на плащането на месечната погасителна
вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилага при
погасяване до седмия ден след падежа. Съгласно чл. 18.2 от ОУ при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до
предявяването му за събиране по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава от 10 процентни пункта,
а след това – със законната лихва за забава.
От страна на ищеца е ангажирана и Тарифа по кредити за текущо потребление
(л. 29), съдържаща подпис на кредитополучателя, според която се дължат разходи
при изискуем кредит в размер на 120 лв.
Видно от приложената покана-уведомление
с изх. № 06-20-01391/10.06.2019 г. (л. 31), банката е отправила уведомление до ответницата
за обявяване предсрочната изискуемост на договора за кредит от 25.04.2017 г.,
отпуснат в размер на 11955 лв. От извършеното отбелязване върху поканата се
изяснява, че същата е получена лично от адресата на 11.07.2019 г.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 77 и сл.) и изслушването на вещото лице по
реда на чл. 200 ГПК (л. 87) се установява, че общият размер на обединените
главници по споразумението са в размер на 11 774,21 лв., а на договорните лихви
– в размер на 305,90 лв., от които са погасени 101,42 лв., респ. непогасеният
остатък от лихвите възлиза на 204,48 лв., а на всички обединени задължения – в
размер на 11 978,69 лв. (без
начислената наказателна лихва от 1,25 лв.). Изяснява се, че са заплатени изцяло
само първите две вноски от гратисния период с падежи
25.05.2017 г. и 25.06.2017 г., а от третата вноска с падеж 25.07.2017 г. е
погасена сумата от 15,90 лв. с извършени частични плащания на 25.07.2017 г.
(1,22 лв.) и на 15.12.2017 г. (14,68 лв.). Според заключението на 26.10.2017 г.
са погасени падежиралите отсрочени лихви от 319,88
лв., като неизплатена е останала част от вноската с падеж 25.07.2017 г. и
останалите вноски с падежи от 25.08.2017 г. Вещото изчислява дължимите суми по
споразумението към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда в
общ размер на 15022,15 лв., от които 12 314,88
лв. главница (11995 лв. главница по споразумението и 319,88 лв.
капитализирана лихва след гратисния период), 2313,41 лв. договорна лихва за периода
25.07.2017 г. до 11.07.2019 г. (изчислена върху обединените главници по
споразумението в общ размер на 11 774,21 лв., без да се отчитат
капитализираните договорни лихви – л. 84), 139,81 лв. обезщетение за забава в
размер на законната лихва, изчислено върху главницата от 11 995 лв., от които 126,48 лв. за периода 25.07.2017 г. –
21.07.2019 г. и 13,33 лв. за периода
22.07.2019 г. – 25.07.2019 г. (л. 88), както и 120 лв. такса за изискуем
кредит.
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 11855/2019
г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 25.07.2019
г. заявление от „Банка ДСК” ЕАД срещу Ю. М.Д. е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за следните суми по процесното
споразумение:12314.88 лв. главница, 2468,19 лв. договорна лихва за периода
25.07.2017 г. – 21.07.2019 г., 108,82 лв. лихва за забава за периода от
25.07.2017 г. до 21.07.2019 г., 10,26 лв. законна лихва за периода от
22.07.2019 г. до 25.07.2019 г., както и 120 лв. за разход при изискуем кредит.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като кредиторът
е предявил настоящите установителни искове в указания едномесечен срок по чл.
415, ал. 4 ГПК (л. 34 от заповедното дело).
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предмет на предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо
съществуването на обективираните в издадената заповед
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК вземания, поради което е необходимо
предметът на исковите претенции да съвпада с този на заповедното производство.
Затова и в мотивите към т. 11б от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС е прието,
че в това производство не намират приложение правилата на чл. 214 ГПК за
изменение на основанието на иска чрез заменяне или добавяне на друго основание,
от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение в размера на иска, като в тези хипотези следва да бъдат предявени
осъдителни претенции за другото основание (в условията на евентуалност), респ.
за разликата в размера на вземането.
В настоящия случай заповедта по ч.гр.д. №
11855/2019 г. по описа на Районен съд – Варна е издадена за възнаградителна
лихва от 2468,19
лв., като с предприетото от ищеца изменение на иска е увеличен неговият размер
до сумата от 2734,19 лв., която не съответства на вземането в заповедното
производство, респ. установителната претенция за тази разлика е недопустима и
производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част.
По отношение на останалата част от исковете са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото
на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.
422, ал. 1 ГПК, поради което производството е допустимо и претенциите за
установяване съществуването на вземанията по заповедта за незабавно изпълнение
следва да бъдат разгледани по същество.
Основателността им е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а
именно: 1.) наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните въз основа на процесното споразумение, 2.) точното изпълнение на
поетите от ищеца задължения по споразумението, 3.) настъпила изискуемост на
задълженията и 4.) неизпълнение на същите от страна на ответника. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани
в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания,
както и техния размер. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен
факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва, а именно точно изпълнение.
От коментираните по-горе писмени доказателствени средства се доказва, че на
25.04.2017 г. между страните е сключено валидно
споразумение за преструктуриране на задълженията на ответника по
предхождащи договори, чрез обединяването им в общ кредит на стойност от 11995
лв., включващи неизплатените усвоени вече главници (11774,21 лв.) и натрупани договорни
лихви (204,48 лв., формирани като разлика между дължимите 305,90 лв. по трите
договора и внесената сума от 101,42 лв.), платими в срок от 120 месеца,
съобразно подписания нов погасителен план. Уговорените изменения, касаещи промяната
в срока на договора и начина на плащане, капитализирането на редовна лихва по
обединените кредити и предвиденото допълнително олихвяване на текущия дълг, не
касаят съществен елемент от договорите, поради което, при липса на изрично изразено в споразумение
намерение за новиране на страните, в случая не е
налице твърдяната от ищеца обективна новация. В този
смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 145 от 09.01.2017 г. по
т.д.
№ 31/2015 г. на ВКС, II ТО, решение №
210 от 22.12.2014 г. по т. д. № 4090/2013 г. на ВКС, I ТО, решение № 175 от
25.02.2016 г. по т. д. № 2602/2014 г. на ВКС, II ТО и др., според която
способите за преструктуриране на даден кредит, вкл. разсрочването му за
облекчаване на съществуващия дълг, не са индиция за
наличие на воля у съконтрагентите за подновяването му
по смисъла на чл. 107 ЗЗД, която, за да е релевантна, трябва да е изрична и
недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път.
С подписването на споразумението ответникът е признал съществуването на
стария дълг по обединените кредити, респ. предоставянето на сочените главници и
техния неизплатен остатък, както и дължимостта на капитализираните редовни
лихви, поради което е налице точно
изпълнение на задълженията на банката по облигационното правоотношение.
Във връзка с изискуемостта на вземанията ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита при
условията на т. 18.2. от ОУ, а именно при допусната забава в плащанията над 90
дни.
Според задължителните указания,
дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки:
обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита
за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който
волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да
предхожда по време сезирането на заповедния съд.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че редовното
погасяване на кредита е преустановено на 25.07.2017 г. и забавата е продължила
повече от деветдесет дни, съответно е доказано настъпването на уговореното
между страните обективно условие за отнемане преимуществото на уговорения в
полза на длъжника срок.
Доказано е също и упражненото от ищеца право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Волеизявлението му в този смисъл е обективирано в обсъдената по-горе
покана-уведомление, която е надлежно връчена лично на длъжника на 11.07.2019 г.,
тоест преди датата на подаване на заявлението в съда (25.07.2019 г.).
От изложеното следва, че са изпълнени кумулативните предпоставки за това и предсрочната изискуемост на процесния
кредит е настъпила на 11.07.2019 г., когато длъжникът е редовно уведомен за
промяната в споразумението.
Към тази дата са настъпили и правните последици на изменението, като цялата
неизплатена главница в размер на 11995 лв. е станала изискуема. На основание
чл. 3.3 от договора е капитализирана към главницата и непогасената част от
начислената лихва след изтичане на последната падежна дата от гратисния период – 25.10.2017 г. Според експертното
заключение тази лихва възлиза на 319,88 лв. и същата е погасени на 26.10.2017
г. Следователно неизплатеният остатък от
главницата се равнява на сумата от 11995
лв. и за същата предявеният установителен иск следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва, а за разликата до пълния предявен размер от 12314,88 лв. –
отхвърлен като неоснователен.
До датата на предсрочната изискуемост (11.07.2019 г.) ответникът дължи и падежиралата възнаградителна
лихва по кредита, а след това уговореното възнаграждение за ползване на
предоставените средства не се дължи, предвид упражнения избор от кредитора да
иска изпълнението преди първоначално определения срок и преустановеното
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника (в този смисъл – т. 2 от
Тълкувателно решение № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС).
Настоящият съдебен състав намира, че договорната лихва се дължи само върху
главниците по обединените кредити (в общ размер на 11 774,21 лв.), тъй като
начисляването на възнаградителна лихва върху капитализираните със
споразумението редовни лихви води до анатоцизъм по
смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД и е недопустимо. Със споразумението е
преструктуриран дългът по обединените кредити поради финансови затруднения на
длъжника (с оглед временната му нетрудоспособност, заявена в подадената молба
от 07.04.2017 г. – л. 12), за да се направи възможно изпълнението на
задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез олихвяване на
изтекли лихви, каквито последици са налице при увеличаване на главницата
посредством прибавяне към същата на просрочени задължения за лихви, върху които
на свой ред се начислява възнаградителна лихва. Анатоцизмът е
допустим само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ
случаи. Такова изрично законово предвиждане се съдържа в разпоредбата на чл.
294, ал. 2 ТЗ, според която уговарянето на лихва върху лихва е допустимо между
търговци, но в случая насрещната страна е потребител, съответно икономически
по-слаба страна в правоотношението, поради което и договарянето на такова
олихвяване е недопустимо. Липсва, от друга страна, приета от БНБ наредба по чл.
10, ал. 3 ЗЗД, която да регламентира изрично олихвяването на лихви върху лихви.
Налице е и съдебна практика (решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г.
на ВКС, II т.о., решение № 101/19.08.2019 г. по т.д. № 439/2017 г. на ВКС, II
т.о. и др.), според която липсва основание за банките да прилагат начисляване
на лихва върху лихва, вкл. при преструктуриране по чл. 13 от Наредба №
9/03.04.2008 г. на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.).
Доколкото в случая не е налице новация, редовната лихва
по обединените кредити, била тя и капитализирана, не може да бъде третирана
като предоставен от банката кредитен ресурс, за ползването на който да се дължи
възнаграждение. Същата запазва характеристиките на възнаградителна лихва,
поради което приложеното
от банката олихвяване на тези натрупани лихви е лишено от правно основание.
Въз основа на изложените
съображения съдът кредитира заключението на вещото лице в частта, която
определя дължимата възнаградителна лихва по споразумението за периода 25.07.2017 г. до 11.07.2019 г. в размер на 2313,41 лв., изчислена само върху
обединените главници в общ размер на 11 774,21 лв. До този размер и период установителният иск за редовна лихва следва да бъде уважен,
респ. отхвърлен за разликата над тази сума до сумата от 2468,19 лв. и за
периода от 12.07.2019 г. до 21.07.2019 г.
От експертното заключение се доказва, че ответникът е изпаднал в забава на 25.07.2017 г., поради което и на основание чл.
33, ал. 1 ЗПК за същия е възникнало задължение за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва. За периода от 25.07.2017 г. до 21.07.2019
г. вещото лице изчислява дължимата законна лихва върху цялата главница от 11995
лв. в размер на 126,48 лв., а за периода 22.07.2019 г. – 25.07.2019 г. – в
размер на 13,33 лв. Тези суми надвишават претендираните такива от 108,82 лв., съответно 10,26 лв., поради което тези претенции
следва да бъдат изцяло уважени.
Освен установителните искове за главница и лихви по
процесното споразумение, предмет на разглеждане е и обективно кумулативно
съединен с тях установителен иск за сумата
от 120 лв. за начислени разходи при изискуем кредит.
С оглед характеристиките на обединените с процесното
споразумение договори, съдът намира, че правоотношението между страните се
регулира от материалноправните норми на Закона за
потребителския кредит, които са императивни и за спазването им съдът следи
служебно. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав
констатира, че клаузата на т. 5 от Тарифата на банката, въз основа на която е
начислена претендираната такса разходи, е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. На първо място, няма данни въпросната такса да е свързана с предоставени
от кредитора допълнителни услуги, които да оправдаят насрещната парична престация на длъжника, поради което е налице противоречие с
чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Второ, таксата е начислена поради настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, респективно е обусловена от забавата на длъжника, което
води до недопустимо разширяване на неговата отговорност над нормативно установения
в чл. 33, ал. 2 ЗПК максимум до размера на законната лихва. Отделно от това,
таксата е свързана с управлението на просрочения кредит и е недължима и по
аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПК.
Начислените въз основа на нищожна
клауза разходи при изискуем кредит са недължими, поради което предявеният иск
за тези разходи е неоснователен и следва да бъде изцяло отхвърлен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 711,56 лв., при извършени разноски от 740,89
лв., от които 440,89 лв. за заплатена държавна такса (л. 2), 200 лв. за депозит
за вещо лице (л. 64) и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за незабавно
изпълнение в размер на 350,44 лв. (300,44 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение), като от тях, съразмерно с уважената част
от исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 336,57 лв.
Ответникът не е направил
искане за присъждане на разноски нито по заповедното дело, нито в исковия
процес, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. №
19736/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав, В ЧАСТТА по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Банка ДСК” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***,
срещу Ю. М.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
положителен установителен иск с правно основание чл.
9, ал. 1 ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца разликата над
сумата от 2468,19 лв. (две хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и
деветнадесет стотинки) до сумата от
2734,19 лв. (две хиляди седемстотин тридесет и четири лева и деветнадесет
стотинки) за възнаградителна лихва за периода от 22.07.2019 г. до 25.07.2019 г.
по споразумение за обединяване на кредити от 25.04.2017 г., като недопустимо.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът Ю. М.Д., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ
на ищеца „Банка ДСК” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, следните
суми: сумата от 11995 лв. (единадесет хиляди деветстотин деветдесет и пет
лева), представляваща непогасена главница по споразумение за обединяване на
кредити от 25.04.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на заявлението в съда – 25.07.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 2313,41 лв. (две хиляди триста и тринадесет лева и
четиридесет и една стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 25.07.2017 г. до 11.07.2019 г., сумата
от 108,82 лв. (сто и осем лева и осемдесет и две стотинки), представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 25.07.2017 г. до 21.07.2019 г., както
и сумата от 10,26 лв. (десет лева и
двадесет и шест стотинки), представляваща законна лихва за периода от
22.07.2019 г. до 25.07.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
11855/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК, като
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове, както следва: иска за главница – в частта за разликата над
сумата от 11995 лв. (единадесет
хиляди деветстотин деветдесет и пет лева) до
пълния предявен размер от 12 314,88 лв.
(дванадесет хиляди триста и четиринадесет лева и осемдесет и осем стотинки),
ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението в съда – 25.07.2019
г., до окончателното изплащане на задължението, иска за договорна възнаградителна лихва – в частта за разликата над сумата от 2313,41 лв. (две хиляди триста и
тринадесет лева и четиридесет и една стотинки) до сумата от 2468,19 лв.
(две хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и деветнадесет стотинки) и за периода от 12.07.2019 г. до 21.07.2019
г., както и изцяло иска за начислени разходи за изискуем кредит
в размер на 120 лв. (сто и двадесет
лева).
ОСЪЖДА Ю. М.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Банка ДСК” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 711,56 лв. (седемстотин и единадесет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща сторени в исковото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА Ю. М.Д.,
ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати на
„Банка ДСК” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, сумата
от 336,57 лв. (триста тридесет и шест лева и петдесет и седем
стотинки), представляваща сторени в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: