РЕШЕНИЕ

 

гр. София, ……………. г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV „Д” въззивен състав, в закрито заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                        Мл. съдия: БИЛЯНА КОЕВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Коева  ч. гр. дело № 13951 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК

Образувано е по жалба на длъжника А.В.В. и ипотекарните длъжници А.К.Д. и Н.Й.Д. срещу разпореждане на ЧСИ Я. с рег. № 844 на КЧСИ при СГС София по изп. дело № 20178440400870., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело е незаконосъобразен и неправилен. Излага съображения, че взсикателят се е снабдил с изпълнителен лист на 17.09.2008 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 146/2008 г. по описа на ЧСИ Василка Илиева, като последното изпълнително действие по изпълнителното дело е извършено на 22.12.2011 г. Поддържа, че без наличие на писмени доказателства ЧСИ В.И.е изпратила съобщение до ЧСИ Якимов, че взискателят е подал молба с вх. № 01782/28.01.2015 г. по и.д. № 224/2016 г. за възлагане на висящо и.д. № 224/2016 г. за продължаване на изпълнителното производство. Излага съображения, че по делото взискателят с молба от 10.11.2016 г. е поискал да се прекрати и.д. № 146/2008 г. по описа на ЧСИ Илиева и да се предаде оригинала на изпълнителния лист, а на 01.03.2017 г. е изготвено постановление от помощник ЧСИ П.В.за образуване на настоящото изпълнително дело. Поддържа се, че не е ясно настоящото изпълнително дело по молба на взискателя ли е образувано. Поддържа, че са налице предпоставките на §л. 433, ал. 1, т.8, тъй като последното изпълнително действие е извършено на 22.12.2011 г.  Искането към съда е да отмени обжалваното постановление.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя.

В мотивите си съдебният изпълнител излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Твърди, че не са налице поддържаните от жалбоподателя предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело.

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Процесното изпълнителното дело е образувано по молба от 10.11.2016 г. г. на взискателя “Ю.Б.” АД срещу ЕТ “А.В.” въз основа на издаден на 17.09.2008 г. изпълнителен лист по гр.д. № 24308/2008 г. по описа на СРС, ГО, 29 с-в, за сумата от 30 000 лв. – главница по извлечение от счетоводните книги по договор за кредит от 28.04.2006 г, 5162,41 лв. лихва от 21.03.2007 г. до 19.08.2008 г. и законна лихва от 19.08.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата 703,25 лв. за държавна такса и 691,24 лв. юрисконсултско възнаграждение. В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочено , че на ЧСИ се възлагат правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ , прави се искане за насрочване на опис и оценка и  вписване на възбрана върху ипотекирания недвижим имот, направено е искане за налагане на запор върху вземания на длъжника.

Въз основа на така подадената молба, съдебният изпълнител е предприел действия по изпълнението.

Относно предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК:

Съгласно мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Съгласно същото тълкувателно решение, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ).

В конкретния случай, в подадената от взискателя молба за образуване на ново изпълнителното дело с вх. №1603/10.11.2008 г. е налице именно възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, с оглед на което молбата не е нередовна и същата е валидно изпълнително действие, с което е прекъсната давността, поради което и оплакванията на жалбоподателя в този смисъл са неоснователни. Следва да се отбележи, че обстоятелството, че първоначално образуваното изпълнително дело е било прекратено и изпълнителният лист е бил върнат на взискателя, не представлява пречка за образуване на ново изпълнително дело. Именно при настъпила перемпция по изпълнителното дело, следва да бъде образувано ново, доколкото при настъпването й не се погасява установеното с изпълнителния титул право, а само се прекратява по силата на закона, конкретното изпълнително дело, по което не са били предприети изпълнителни действия в определения от закона срок.

Следва да се отбележи, че подадената от взискателя “Ю.Б.” АД молба от 10.11.2008  г., е прекъснала давността, тъй като в нея взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ, а именно да бъдат наложен е възбрана, както и наложен запор на вземанията на длъжника. Следва да се отбележи, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи" - съгласно мотивите към т. 10 на цитираното по-горе ТР, поради което е неоснователен доводът на жалбоподателя, че ЧСИ не бил предприел изпълнителни действия по посочената молба.

След образуване на изпълнителното дело на 06.03.2017 г. от ЧСИ Я.с рег. № 844 на КЧСИ при СГС София е постъпила молба до Служба по вписеанията при Агенция по вписванията за налагане на възбрана върху съсобствения между длъжника и ипотекарните длъжници недвижим имот.

На 05.04.2017 г. от ЧСИ Я.с рег. № 844 на КЧСИ при СГС София е изготвен протокол за опис и оценка на процесния недвижим имот.

На 25.03.2019 г. е изготвено постановление от помощник ЧСИ при ЧСИ Я.с рег. № 844 на КЧСИ при СГС София, с което е постановено вписване постановление за налагане на възбрана от 01.03.2017 г. за ипотекарния длъжник А.Д..

На 18.04.2019 г. от ЧСИ Я.с рег. № 844 на КЧСИ при СГС София е изготвен протокол за опис и оценка на недвижимия имот.

Всички горепосочени изпълнителни действия представляват валидни изпълнителни действия, осъществени в рамките на конкретен изпълнителен способ, годни да прекъснат, както давността, така и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, който съгласно посочената разпоредба е две годишен.

 Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителното дело не е било прекратено по силата на закона, поради настъпила перемпция.

Относно доводите на жалбоподателя за изтекла погасителна давност за вемането на основание чл. 111 ЗЗД.:

 В разпоредбата на чл. 433, ал.1 от ГПК, са изброени изчерпателно основанията за прекратяване на изпълнителното производство, като института на погасителната давност не е визиран измежду тях като основание за прекратяване на изпълнителното производство. Предвидена е възможността за съдебния изпълнител да прекрати с постановление изпълнителното производство, тогава когато в продължение на две години взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия, с изключение на делата за издръжка и това основание е визирано в чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, като същото съставлява своеобразна санкция за бездействието на кредитора по изпълнителното дело.

Твърдението за наличие на правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт- погасителната давност, не може да бъде обсъждано и проверявано от

съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния процес респ.в производството по чл. 435 и сл. ГПК , поради следните съображения:

Съдебният изпълнител не може да решава дали притезателното право, което е материализирано в изпълнителния титул, съществува или не и дали същото е погасено по давност. Именно поради тази причина в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК, където основанията за прекратяване на изпълнителното производство са лимитивно и изчерпателно изброени от законодателя, приложението на института на погасителната давност не е предвиден. Предвидено е обаче изрично в нормата на чл. 433, ал.1, т. 7, че изпълнителното производство може да бъде прекратено от съдебния изпълнител, ако бъде представено в хода на насоченото срещу длъжника принудително изпълнение, влязло в законна сила решение, с което е уважен иск по чл. 439 от ГПК.

На длъжника е предоставена от закона/чл. 439 от ГПК/, процесуалната възможност да оспорва чрез иск изпълнението, с който може да го оспори по общия исков ред и при това основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден съдебния акт като изпълнително основание./чл. 439, ал. 2 от ГПК/. Касае се за едно исково, състезателно производство, в което длъжникът може да прави доводи срещу изпълнението, когато то е основано на съдебно изпълнително основание, какъвто е и настоящия казус, при това да наведе правни доводи, основани на факти настъпили след влизане в сила на съдебното решение въз основа на което е издадения изпълнителен лист. Безспорно такъв довод може да е и погасяването на вземането по давност. В аспекта на изложеното, безспорно е че тази преценка не може да бъде предоставена на съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, тъй като такава преценка може да бъде извършена само от съда, в рамките на състезателен исков процес, в който следва да участват както кредитора, така и длъжника, като бъдат обсъдени и евентуалните техни доводи за спиране и прекъсване на давността, каквато преценка съдебният изпълнител в рамките на изпълнителното производство не би могъл да извърши. Именно поради тази причина, давността, може и следва да бъде навеждана като процесуален довод или възражение, само в рамките на нарочното съдебно състезателно производство, при участието на двете страни, което законодателят е предоставил на длъжника чрез предявяване на иск с правно основание чл. 439 от ГПК, но не и в производството по чл. 435 ГПК тъй като в производството по чл. 435 от ГПК , в което не могат да се оспорват материалните предпоставки на принудителното изпълнение. 

Предвид гореизложеното, подадената жалба срещу прекратяването на изпълнителното дело е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на А.В.В., А.К.Д. и Н.Й.Д. срещу разпореждане на ЧСИ Я.с рег. № 844 на КЧСИ при СГС София по изп. дело № 20178440400870., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:  1.                                  2.