Присъда по дело №144/2021 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 1
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Гюрай Алиев Мурадов
Дело: 20215320200144
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. Карлово , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ в публично
заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Гюрай А. Мурадов
при участието на секретаря Маргарита С. Тянчева
и прокурора Александър Цанков Михайлов (Териториално отделение К. към
РП-П.)
като разгледа докладваното от Гюрай А. Мурадов Наказателно дело от общ
характер № 20215320200144 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимият К. И. И., роден на ****** год. в гр. К., общ.
К., обл. П., живущ в с. В.Л., общ. К., обл. П., ул. „****“, № *, *****, ******,
****** образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН ********** ЗА
ВИНОВЕН в това, че:
На 22.03.2021 г. в с. В.Л., общ. К., обл. П. е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Хонда“, модел „*****“ с рег. №
****** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно –
3,51 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство
„Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № ARBA-0091, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда - Определение за одобряване на споразумение №
118/29.11.2017 г. по НОХД № 681/2017 г. на Районен съд К. за деяние по чл.
1
343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.343б, ал. 2, във вр. с ал. 1
от НК, във вр. с във вр. с чл. 373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1, във вр. с
във вр. с чл. 54 ал. 1, т.1 от НК му се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, както и „Глоба“ в размер на 1000
/хиляда/ лева в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, вносима
по сметка на Районен съд – К..
На осн.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определя първоначален „общ“ режим за
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
На осн. чл.59 ал.1 от НК при изтърпяването на така определеното
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА приспада времето през което
подсъдимия К. И. И. с ЕГН **********, със снета по делото самоличност, е
бил задържан по настоящото производство по ЗМВР за срок от 24 часа на
22.03.2021 със Заповед № 281зз-49/22.03.2021г., като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.343г, във вр. с чл.343б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във
вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК ЛИШАВА подсъдимия К. И. И. с ЕГН **********
с установена по-горе самоличност от правото да управлява МПС за срок от 3
/три/ години, като на основание чл.59, ал.4 от НК ПРИСПАДА времето, през
което подсъдимият е бил лишен от това си право по административен ред за
същото деяние, считано от 22.03.2021 г. с АУАН серия АA №980304 от
22.03.2021 г .
Обявява, на основание чл.359, ал.1, предл. 2-ро от НПК, че мотивите ще
бъдат изготвени в 7 дневен срок.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15- дневен срок от
днес пред Окръжен съд гр. П..
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите



М О Т И В И

Към присъда по НОХД № 144/2021 г. по описа на КРС

Районна прокуратура Пловдив, ТО - Карлово е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия К. И. И. от с. В.Л., общ. К., обл. П. за това, че:
На 22.03.2021 г. в с. В.Л., общ. К., обл. П. управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Хонда“, модел „*****“ с рег. № ****** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 3,51 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ 7510 с фабр. № ARBA-0091, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда - Определение за одобряване на споразумение № 118/29.11.2017 г.
по НОХД № 681/2017 г. на Районен съд К. за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК -
престъпление по чл.343б, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие,
подсъдимият И. и неговият защитник - адвокат Ш. заявиха, че желаят делото
да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. За това, производството по делото
е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ от
НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като, след като съдът разясни на
подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и след като го уведоми, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от
него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване
на присъдата, подсъдимият направи самопризнание и в съдебно заседание
заяви, че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, че признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Предвид направеното
самопризнание от подсъдимия, съдът, след като установи, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, с определение по чл.372, ал.4 от НПК обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид
прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с
чл.371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не извърши
разпит на подсъдимия и на свидетелите за фактите, изложени в
1
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението със същата правна квалификация на деянието. Заема становище,
че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин
установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до
извод, че именно подсъдимият е автор на възведеното спрямо него обвинение.
По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното
деяние, като му бъде наложено наказание при условията на чл.58а от НК, а
именно „лишаване от свобода” за срок между 1 и 2 години, което да изтърпи
при строг режим, наказание „Глоба“ ориентирана към максимума, както и
лишаване от правото да управлява МПС за срок от около 3 години.
Подсъдимият И. в съдебно заседание признава вината си и съжалява за
стореното. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на
предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на
чл.371, т.2 от НПК, както и, че не оспорва фактическата обстановка, посочена
в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за
изложените в обвинителния акт факти. В хода на съдебните прения изцяло
поддържа защитника си.
Защитника на подсъдимия - адв. Ш. пледира, че по отношенията на
осъжданията на подсъдимия е настъпила реабилитация, поради което моли на
подсъдимия да се наложи наказание лишаването от свобода за срок от 3
години, изтърпяването на което да се отложи за срок от 5 год., алтернативно,
ако съдът приеме, че подсъдимия не е реабилитиран да му се наложи
наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 год., намалено с 1/3, което да
изтърпи при общ режим. Не взима отношение относно наказанията глоба и
лишаването от правото да управлява МПС.
Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Подсъдимия К. И. И. е роден на 25.03.1982 год. в гр. К., общ. К., обл. П.,
живущ в с. В.Л., общ. К., обл. П., *****, ******, ****** образование,
безработен, неженен с ЕГН **********, осъждан общо 2 пъти със следните
съдебни актове:
1. Със Споразумение по НОХД №687/2013г. на Военен съд гр.П., влязло
в законна сила на 06.12.2013г. за извършено на 31.05.2013г. престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК му е наложено наказание „Пробация“ със следните
пробационни мерки:
1). Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 7 месеца два
2
пъти седмично;
2). Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
7 месеца, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца.
Видно от отразеното в справката за съдимост, И. е изтърпял това
наказание от 21.12.2013г. до 21.07.2014г. и следователно е реабилитиран по
право, считано от 22.07.2016г. /при по-благоприятната хипотеза/
2. Със Споразумение по НОХД №681/2017г. на Районен съд гр.К.,
влязло в законна сила на 29.11.2017г. за извършено на 13.11.2017г.
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 години, като на осн. чл.66 от НК
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от 3
години.
По това осъждане не е настъпила реабилитация по право тъй като
веднъж вече И. е бил реабилитиран на това основание за осъждането му по
НОХД №687/2013г. на Военен съд гр.П.. Наказателният закон освен
реабилитацията по право, регламентирана в разпоредбата на чл.86 от НК,
предвижда още един вид реабилитация по право и това е пълната /абсолютна/
реабилитация, регламентирана в чл.88а от НК, според който настъпването на
реабилитацията зависи от изтичането на един, по правило, относително по-
дълъг период от време от изтърпяване на наложеното наказание, в който
осъденият не е извършил ново престъпление. Сроковете в чл.88а от НК не са
определени в самата норма, а се препраща към сроковете по чл.82, ал.1 от
НК, с изтичането на които се погасява правото да се изпълни наложеното
наказание, който предвижда различни хипотези само за наказанията свързани
с лишаване от свобода.
При така изложените по-горе факти, съдът намира, че не са налице
условията на чл.88а от НК, тъй като на И., по НОХД №681/2017г. на Районен
съд гр.К. е наложено наказание лишаване от свобода за срок 2 години,
изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години.
Разпоредбата на чл.88а от НК препраща към тази на чл.82 от НК, относно
размера на изискуемия срок, който трябва да е изтекъл от изтърпяване на
наложеното наказание за да е налице реабилитация. В настоящият случай,
срока по чл.82 ал.1 от НК, съобразно наложеното наказание по НОХД
№681/2017г. на Районен съд гр.К. е 5 години - чл.82, ал.1, т.4 от НК, който
при условно осъждане започва да тече от деня в който е изтекъл
изпитателният срок /чл.88а, ал.3 от НК/, в случая - от 30.11.2020г.
В резюме - следва да се посочи, че съгласно чл. 88а, ал.3, вр. ал. 1, вр.
чл.82, ал.1, т.4 от НК подсъдимия следва да се счита за реабилитиран по
осъждането по НОХД №681/2017г. на Районен съд гр.К. считано от
3
30.11.2025г.
На 22.03.2021 г., след обяд, в с. В.Л., общ. К., обл. П., свидетелите Й.Г.
и М.С. и двамата служители на РУ на МВР К. изпълнявали задълженията си
като автопатрул на територията на общ. К., като се движили бавно с
полицейски патрулен автомобил. Около 16.30ч. на ул.“2-ра“ в селото се
разминали с лек автомобил марка „Хонда“, модел „*****“ с рег. № ****** ,
като и двамата забелязали водача и по изражението на лицето му преценили,
че е употребил алкохол и за това Г. незабавно променил посоката на
движение и потеглил след лекия автомобил марка „Хонда“, модел „*****“ с
рег. № ******, като в близост до №1 от улицата те подали звуков и светлинен
сигнал на водача на това МПС за да спре и той спрял. След спирането на
автомобила, свидетелите С. и Г. подходили към него и се представили на
водача. В хода на проверката на документите на шофьора установили, че
водач е подсъдимия К. И. И. от с. В.Л., общ. К. и същият лъха на алкохол,
поради което му било предложено да бъде тестван за употреба алкохол. Подс.
И. се съгласил и бил изпробван от св. С. за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабричен номер ARBA-0091, което
отчело наличие на 3,51 на хиляда алкохол в издишания от подсъдимия
въздух. Междувременно на мястото на проверката пристигнал и друг
автопатрул на РУП К. в състав свидетеля Б. Н. и Х.С.. Служителите на РУП К.
предложили на подсъдимия да даде кръвна проба, като му издали и талон за
изследване №071865, но той категорично отказал кръвна проба. Въпреки това
бил отведен в ЦСМП К., където пред дежурния медицински екип също
отказал до даде кръвна проба.
За констатираното нарушение на ЗДвП на подс. И. бил съставен и
връчен АУАН № 980304/22.03.2021 г., който той подписал без възражения.
Подс. И. заявил, че приема показанието на техническото средство и не желае
да даде кръв за изследване.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита, че с
деянието си подсъдимият И. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.2, във вр. с ал. 1
от НК, за което следва да бъде признат за виновен и да носи наказателна
отговорност.
От обективна страна на 22.03.2021 г. в с. В.Л., общ. К., обл. П.
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда“,
модел „*****“ с рег. № ****** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5
на хиляда, а именно – 3,51 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № ARBA-0091, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда - Определение за одобряване на
споразумение № 118/29.11.2017 г. по НОХД № 681/2017 г. на Районен съд К.
за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК.
4
Несъмнено е доказано изпълнителното деяние – управление на МПС
след употреба на алкохол, който в случая е надлежно документиран в размер
на 3,51 на хиляда /промила/, като деянието е извършено при условията на
наличие на предходно осъждане /повторност/, въздигнато в квалифициращ
признак съгласно чл.343б, ал.2 от НК. По надлежен ред е установено
наличието на алкохол в кръвта на подс. И. при управление на МПС съгласно
изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. Несъмнено е установено и че
дееца е бил осъждан за същото престъпление по НОХД №681/2017г. на
Районен съд гр.К. по което не е реабилитиран по изложените по-горе
причини.
Налице са всички съставомерни признаци на престъплението, за което
срещу подсъдимия И. е повдигнато обвинение. Безспорно е установено
времеизвършването на престъплението – 22.03.2021 г., както и мястото на
неговото извършване – в с.В.Л., обл.П.. Подсъдимият е управлявал МПС –
лек автомобил марка „Хонда“, модел „*****“ с рег. № ******, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,50 на хиляда а именно 3,51 на
хиляда, което е установено по надлежния ред – с техническо средство
„Алкотест Дрегер“ 7510 с фабр. № ARBA-0091, при спазване на процедурата
за установяване съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС.
От субективна страна деянието е извършено от подс. И. умишлено, при
форма на вина – пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подс. И. е
съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е искал настъпването на тези последици,
като същевременно е имал представа за всички обективни елементи на
състава. Съзнавал е, че е бил осъждан за деяние по чл.343б, ал.1 от НК –
управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, както и че е употребил алкохол и въпреки това
съзнателно привел в движение лекия автомобил и го е управлявал до
спирането му от органите на полицията.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК и
кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство - показанията на свидетелите Й. А. Г., М. Ц. С. и Б.
В. Н., АУАН № 980304/22.03.2021 г., Талон за изследване, ЗППАМ №21-
0281-000128 от 22.03.2021г., справка за водач/нарушител, справка за
собственост на МПС, справка от лаборатория за проверка на СИ, копие от
СУМПС, копие от КТ, справки АИС – БДС, справка за съдимост на
подсъдимия, характеристична справка за подсъдимия, като в тази насока
следва изрично да се отбележи, че събраните и изброени по-горе
доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради
което и не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
5
Показанията на цитираните свидетели, съдът намира за обективни,
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в
съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото, подкрепящи
направеното от подсъдимия самопризнание. Противоречие относно
релевантните факти от предмета на доказване в събраните гласни
доказателства – свидетелски показания, не се наблюдава, като всеки от
разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически
обстоятелства по делото.
Поради изложеното съдът намира, че са налице всички елементи от
обективната и субективната страна на състава на престъплението по чл.
чл.343б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на наказанията съдът взе предвид:
-принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната
и специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
-предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление, което
е „лишаване от свобода“ от 1 до 5 години и глоба от 500 до 1500лв.;
-наличие на лоши характеристични данни, в предвид и на
обстоятелството, че видно от справката за водач-нарушител, подсъдимия е
бил наказван многократно по административен ред за управление на МПС
след употреба на алкохол.
Съдът трябва да изясни смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства и да ги съпостави. Ако преобладават отегчаващите
обстоятелства, то той следва да наложи по-тежко наказание.
Единственото смекчаващо обстоятелство в случая е признанието на
вината.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за настоящото
престъпление, съдът отчита като отегчаващи вината обстоятелства наличието
на предходно осъждане на дееца за такова престгъпление и многократното му
наказване по административен ред за управление на МПС след употреба на
алкохол, които са показателни с това, че наложените наказания по никакъв
начин не са постигнали целите по чл.36 от НК. Подсъдимият е осъждан за
извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и освен това, обстоятелство,
което се изразява в изключително високия алкохолен промил на подс. И. в
кръвта при управление на МПС – 3,51% промила на хиляда, който е над 7
пъти повече от минимално предвидения за съставомерността на
престъплението – над 0.50% промила на хиляда, налага несъмнения извод, че
6
същият е личност с висока степен на обществена опасност и поначало има
изцяло нихилистично отношение към правовия ред в страната и тоталното му
пренебрегване и незачитане е негов обичаен стил и начин на поведение.
Въз основа на тези обстоятелства съдът определя за подсъдимия
наказание ориентирано между средата и максимума на предвиденото в закона
– в чл.343б, ал.2 от НК при превес на отегчаващите вината обстоятелства, а
именно „лишаване от свобода” за срок от 3 години, както и глоба в размер на
1000 /хиляда/ лева. Наказанието лишаване от свобода, с оглед разпоредбите
на чл.372, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде намалено с
една трета и съгласно чл.54 от НК на подсъдимия следва да се определи за
изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години.
Съдът наложи и наказанието глоба в посочения размер, тъй като в
случая е налице обществена необходимост да се засили репресивното
въздействие върху подсъдимия, чрез подбор на по-силни средства за такова
въздействие.
След преценка на цялостната престъпна дейност на подс.И.,
обществената опасност на извършеното деяние, личната обществена опасност
на самия подсъдим, подбудите за извършване на престъплението, степента и
вида на вината и другите отегчаващи обстоятелства посочени по-горе, се
налага извода, че същият следва да бъде изолиран от обществото за един по
по-дълъг период от време, като единствен начин да му се отнеме
възможността да извършва престъпления, т.е. да представлява потенциална
заплаха за обществото. Съдът намира, че деецът е личност с висока степен на
обществена опасност, която изначално не съобразява поведението си с
нормите за поведение в обществото и по отношение на него следва да се
въздейства с по-интензивна форма на наказателна репресия. Този подсъдим е
наказван по реда на Наказателния кодекс, както и по административен ред по
ЗДвП, като тези наказания не са постигнали на практика никакъв ефект в
насока съобразяване на поведението му с установения правов ред.
Воден от гореизложеното съдът определи за подсъдимия К.И. и наложи
наказание при превес на отегчаващите вината му обстоятелства, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години /след редукцията/, както и глоба в
размер на 1000 /хиляда/ лева, като предвид съдебното му минало постанови
ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ при
първоначален „общ“ режим, съобразно чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Съдът прие, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на
специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 НК, като с това на
подсъдимия ще се въздейства поправително-възпитателно и
предупредително-възпиращо по такъв начин, че същия в бъдеще няма да бъде
субект на престъпление.
7
На осн. чл.59, ал.1 от НК при изтърпяване на наказанието ,,Лишаване
от свобода‘‘ съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил
задържан за срок от 24 часа по ЗМВР на 22.03.2021г. със Заповед рег.
№281зз-49/22.03.2021г., като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
На основание чл.343г, във вр. с чл.343б, ал.2, във вр. с ал.1 и чл.37, ал.1,
т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия И. от право да управлява МПС за срок от
3 /три/ години, като намира, че така определеният срок най-пълно ще
способства за постигане на целите, установени в чл.36 от НК и най-вече за
поправянето и превъзпитанието на дееца. На основание чл.59, ал.4 от НК
съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от
22.03.2021г. тъй като именно тогава с АУАН серия АA бл. №980304 от
22.03.2021г. СУМПС му е било отнето.
С така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се
осъществят индивидуалната и генерална превенции на наказанието, визирани
в чл.36 от НК и преди всичко ще се въздейства поправително,
превъзпитателно и предупредително върху подсъдимия, за да спазва в бъдеще
установения в държавата правов ред.

Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ
8