№ 6213
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Златка Чолева
Членове:Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20241100502096 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №2174 от 14.02.2023год., постановено по гр.дело №8630/2021 год. по описа
на СРС, ГО, 173 с-в, е признато за установено на основание чл.124, ал.1, вр.чл.422 ГПК,
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, че ответникът „С.****"ООД с ЕИК:**** дължи на ищеца „А1 Б."ЕАД с
ЕИК:**** сумата от 791,76 лева- неплатени абонаментни такси и потребени услуги за
периода 23.09.2020г.-22.05.2021г. по Договор №********* между страните, ведно със
законната лихва за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
21.09.2021г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявения от
ищеца „А1 Б."ЕАД срещу ответника „С.****"ООД иск с правно основание чл.124, ал.1,
вр.чл.422 ГПК, вр.чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 70 лева- неустойка за прекратяване на договора при условията на т.54.12 от
Общите условия на ищцовото дружеството, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 21.09.2021г. до окончателното изплащане.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца 298,60 лева разноски в заповедното производство
по ч.гр.д.№54802/2021г. на СРС и 730,42 лева разноски в първоинстанционното исково
производство, а ищецът е осъден да заплати на ответника 4,06 лева разноски в заповедното
производство и 28,43 лева разноски в първоинстанционното исково производство,
съразмерно на уважената, респективно- на отхвърлената част от исковете.
Срещу така постановеното решение в частта с която е отхвърлен предявеният иск с
1
правно основание чл.124, ал.1, вр.чл.422 ГПК, вр.чл.92, ал.1 ЗЗД, е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „А1 Б."ЕАД.
Жалбоподателят поддържа, че процесният договор е сключен между търговци и
договорената клауза за неустойка не е нищожна, доколкото такова ниво на защита не се
предоставя от закона и на потребители- физически лица. Твърди, че в този смисъл е както
практиката на националните съдилища, така и практиката на СЕС. Моли решението на СРС
да бъде отменено в тази част, а искът за установяване дължимостта на неустойката– уважен
изцяло. Претендира разноски.
В подадения в срок отговор на въззивната жалба на ищеца, ответникът оспорва същата
като неоснователна. Твърди, че чрез тази неустойка ищецът би получил доход, равен на този
ако договорът е действащ, но без да предоставя реално усугите по договора, което
представлява неоснователно обогатяване. Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено в тази му част.
Срещу решението в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.124, ал.1,
вр.чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, е подадена в срок въззивна жалба от ответника
„С.****"ООД. Жалбоподателят твърди, че не е ползвал предоставените от ищеца услуги,
което може да се установи от представените по делото неразпечатана обложка с карта
/пластика/ и фактури с нулево потребление. На 31.03.2020г. ответникът подал молба до
ищеца за временно преустановяване на услугите поради настъпили форсмажорни
обстоятелства- пандемия от Ковид 19. На 11.12.2020г. било подадено последващо
уведомление за прекратяване на договора поради същите обстоятелства. Въпреки
получаването на уведомления, ищецът продължил да начислява такси и да издава фактури.
Моли обжалваното решение да бъде отменено в тази му част, а искът за установяване
дължимостта на абонаментни такси и цена на потребени услуги- отхвърлен изцяло.
Претендира разноски.
Ищецът оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна и моли
обжалваното решение в тази част да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните
жалби е необходимо да се добави и следното:
2
По въззивната жалба на ищеца:
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. С чл.9 от ЗЗД се установяват пределите на свободата на договаряне между
страните по договора- страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Следователно целта и специфичната функция на неустойката е от една страна да обезпечи
изпълнението, а от друга- да обезщети вредите от евентуално неизпълнение. В случая
страните са уговорили неустойката да е равна на всички дължими стандартни месечни
абонаментни такси от датата на прекратяването до края на срока на договора, което и според
настоящия състав далеч надхвърля горепосочените специфични цели и функции на този
инструмент. По така уговорения начин кредиторът всъщност ще получи изцяло цената на
предоставената услуга за целия срок на договора, но без реално да я предоставя. Това не
само води до неоснователно обогатяване на кредитора, но и напълно обезсмисля правото на
другата страна да развали договора. Такава уговорка противоречи на добрите нрави и
добросъвестната търговска практика. Ето защо въззивната жалба на ищеца следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно в тази му част.
По въззивната жалба на ответника:
От заключенията на изслушаните в първоинстанционното производство СТЕ и ССЕ,
както и от представените по делото писмени доказателства се установява, че от момента на
сключване на договора до 23.06.2021г., съответно- до 09.04.2021г. ищецът е предоставил на
ответника възможността да ползва услугите по договора между тях. Установява се също
така, че ищецът е удовлетворил своевременното искане на ответника за временно
преустановяване на действието на договора за период от 6 месеца, считано от 01.04.2020г.
предвид въведеното извънредно положение във връзка с пандемията. След приключване на
този 6-месечен период обаче не са били налице обективни причини или такива, за които
ищецът отговаря, за прекратяване на договора. Неизползването на практика на
предоставените от ищеца услуги е ирелевантно, доколкото изцяло зависи от волята на
ответника. Следователно ответникът дължи заплащането на определените с договора
месечни абонаментни такси за посочения в исковата молба период, до датата на
прекратяване на договора. Ето защо и въззивната жалба на ответника следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно и в тази му част.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски за въззивната
инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №2174 от 14.02.2023год., постановено по гр.дело
№8630/2021 год. по описа на СРС, ГО, 173 с-в.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4