П Р
И С Ъ
Д А
Номер:
3, 22.05.2020г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и
втори май през 2020 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател:
Юлияна ЦОНЕВА
Съдебни заседатели: П.Е.
Д.Р.
Секретар: Анна
Василева,
Прокурор: Пенчо
Минков,
като разгледа
докладваното от председателя НОХД № 24 по описа за 2020 година и
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА
подсъдимият Е.А.А., роден на ***г***, български гражданин,
живущ ***, без образование, неженен, ЕГН-**********, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН
в това, че на 31.08.2019г., в с.Кривица, обл.Разградска, е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение с лице, навършило 14-годишна възраст – Ф.С.Б.,
ЕГН-********** ***, като деянието е извършено по отношение на лице, което не
разбира свойството или значението на извършеното, с което подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.150, ал.3 във вр. с ал.1 от НК,
на което основание го
ОСЪЖДА на наказание “Лишаване от
свобода” за срок от 4 (четири) години, което
при условията на чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 от НПК във вр. с
чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛЯВА с една трета и му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ “Лишаване от
свобода” за срок от 2 (две) години и 8 (осем) месеца.
ОТЛАГА, на
основание чл.66, ал.1 от НК, изтърпяването на така наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ за изпитателен срок от 5 (пет) години.
ВЪЗЛАГА, на основание чл.67, ал.2 от НК, на РУ на МВР - гр.Исперих възпитателните грижи по отношение на условно
осъдения през време на изпитателния срок.
ОСЪЖДА подсъдимия Е.А.А., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на
гражданския ищец – непълнолетната Ф.С.Б.,
ЕГН-**********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител С.Б.М.,
ЕГН-**********, сумата 3 000.00 (три хиляди) лева – обезщетение
за претърпените неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на увреждането – 31.08.2019г. до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
гражданския иск в останалата му част – за разликата до първоначално
претендирания размер на обезщетението от 5 000.00 (пет хиляди) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА,
на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия
Е.А.А., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:
-
в полза на Държавата по сметка на МВР сумата
от 688.00 (шестстотин осдемдесет и осем) лева – направени разноски на
досъдебното производство;
-
по сметка на РС-гр.Исперих сумата от
30.00 (тридесет) лева – направени разноски в хода на съдебното производство
– за преводач и отделно сумата от 120.00
(сто и двадесет) лева – дължима ДТ върху уважения размер на гражданския
иск.
Присъдата
подлежи на обжалване и протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен
срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/
2/
МОТИВИ към Присъда № 3/22.05.2020г.
по НОХД № 24/2020г. по описа на РС-Исперих
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Повдигнато е обвинение срещу
подсъдимия Е.А.А., ЕГН-********** ***, за това, че на 31.08.2019г., в с.Кривица, обл.Разградска, е извършил действия с цел да
възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение с лице,
навършило 14-годишна възраст – Ф.С.Б., ЕГН-********** ***, като деянието е
извършено по отношение на лице, което не разбира свойството или значението на
извършеното - престъпление по чл.150, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
Срещу
подсъдимия е предявен граждански иск и е конституирана като граждански ищец и
частен обвинител в наказателното производство пострадалата от престъплението - непълнолетната Ф.С.Б., ЕГН-**********, действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител С.Б.М., ЕГН-**********.
Претендира от подсъдимия заплащане на сумата от 5 000.00 (пет хиляди) лева
– обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, произтичащи от
престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането – 31.08.2019г. до окончателното му изплащане. В съдебно заседание
чрез служебно назначения от съда повереник поддържа първоначално повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия и пледира за осъждането му, като предоставя на
преценката на съда относно определяне на наказанието, така, че да бъдат
постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция. Претендира за
уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Подсъдимият Е.А.А., ЕГН-********** ***, в
производство за предварително изслушване на страните по реда на чл.370 във вр.
с чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти при водене на съкратено съдебно следствие. Твърди, че много съжалява за
случилото се. Няма ясен мотив за постъпката си, бил пиян.
Представителят
на Районна прокуратура-гр.Разград, ТО-гр.Исперих поддържа обвинението от
фактическа и правна страна. Пледира за осъдителна присъда, като при воденото
производството по глава 27 от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството
пред първата инстанция”, предлага налагане на минималното, предвидено от
закона наказание „Лишаване от свобода”,
което да бъде изтърпяно ефективно в затворническо общежитие, при първоначален
строг режим. Евентуално, ако с редукцията на наказанието по чл.58а от НК, съдът
определи наказание „Лишаване от свобода”под минималния размер от 3 (три)
години, предлага да бъде приложено и условно осъждане при определяне на 3
години изпитателен срок. Отчита, че въпреки осъжданията на подсъдимия, същият
няма тежки криминални прояви, не може да се приеме, че има утвърдена престъпна
практика, но отчита и обществената опасност на конкретното деяние, което
обосновава по-голяма строгост при определяне на наказанието.
Защитата на подсъдимия не оспорва
обвинението от фактическа и правна страна, като пледира за налагане на наказание
в минимума с приложението на чл.58а от НК, като бъде намалено с 1/3 и
изтърпяването му да бъде отложено за по-дълъг изпитателен срок. Изтъква
наличието на смекчаващи вината обстоятелства, а именно, че престъпленията по
предишните му осъждания не са с висока обществена опасност, осъзнава
сериозността на извършеното и дълбоко се разкайва, съжалява за постъпката си,
оказал е пълно съдействие на разследването. По отношение на гражданския иск,
моли съдът да съобрази размера му с финансовото положение на подсъдимия,
предвид че получава минимална работна заплата.
При водено съкратено съдебно
следствие, в условията на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК, съдът
ползвайки самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства и без да събира нови доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствана част на обвинителния акт, изцяло възприема
същите.
Подсъдимият Е.А.А. е роден на ***г***. Необразован. Трудово ангажиран е като общ работник в
„Тракция“ АД-с.Самуил, но получава минимална работна заплата. Няма други
постоянни доходи и не притежава движимо и недвижимо имущество, от което да се
издържа. Осъждан е двукратно:
- по влязла в сила на 20.11.2003г.
присъда по НОХД № 237/2003г. на РС-гр.Исперих за престъпление по чл.346, ал.2,
т.2, предл.1 във вр. с ал.1 от НК, извършено на 24.10.2003г., като му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изтърпяването на
което е отложено за изпитателен срок от 3 години и
- по одобрено и влязло в сила на
07.12.2004г. споразумение по НОХД № 871/2004г. на РС-гр.Разград, за
престъпление по чл.216, ал.4 във вр. с ал.1 от НК, извършено за периода от
24.08 до 26.08.2004г., като му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 150.00
лева.
Подсъдимият не е женен, няма данни
за семейното му положение, но е баща на две деца – Еркан Е.А. и Серкан Е.А..***, заедно с баща си и 13-гошния си син Еркан.
Непълнолетната Ф.С.Б., ЕГН-**********,*** с майка си С.Б.М.,
ЕГН-**********, която е единственият известен биологичен родител на
детето. Живеят заедно с Хюсеин Аптрахим Хюсеин – дългогодишен фактически
съжителник на майката и предполагаем биологичен баща на Ф. и останалите деца в
семейството. Ф. има три сестри и един брат, от които най-голямата сестра
(пълнолетна) е омъжена, а останалите четири деца са в ученическа възраст и
живеят заедно в едно домакинство. Ф. е освидетелствана с ЕР № 1905/05.09.2017г.
на ТЕЛК, като страда от общо заболяване „Умерена умствена изостаналост“, с
определени 80 % вид и степен на увреждане с чужда помощ, със срок до
01.09.2020г. Детето е редовна ученичка в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ -
с.Самуил, но на индивидуална форма на обучение в 8 клас. Момичето има извършени
противообществени прояви през 2017г. и 2019г., за които са й налагани
възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.1 и т.5 от ЗБППМН, съответно
„Предупреждение“ и „Поставяне под възпитателен
надзор на обществен възпитател“, като с нея работи
обществен възпитател и ползва услугите на ЦОП-с.Самуил за психологическо и
педагогическо консултиране.
На 31.08.2019г., непълнолетната Ф.
заедно с по-малката си сестра Емел С.Б., били сами у дома си. Същият ден майка
им С.Б.М. и фактическия й съжителник Хюсеин Аптрахим Хюсеин пасяли животни извън
селото.
На същата дата подсъдимият Е.А.А. бил заедно със сина си Еркан, като към обяд решили
да натоварят и продадат за скрап стари железа, намиращи се у дома им. За
товаренето на железата извикали двете момичета Ф. и Емел да им помогнат.
Подсъдимият бил близък на семейството на момичетата (братовчед на Хюсеин Аптрахим Хюсеин),
като децата и друг път са ходили у дома му.
След като натоварили
железата в каруцата, подсъдимият заедно със сина си потеглили към с.Ясенково,
обл.Шуменска, където щели да продадат отпадъците. 14-годишната Ф. също пожелала
да отиде с тях и те я взели. По-малкакта Емел останала в дома на подсъдимия.
След като продали
железата, подсъдимият, синът му Еркан и Ф. ***. По пътя минали през хранителен
магазин в центъра на селото, където Е.А. изпил две бири от половин литър, купил
още една половинлитрова бутилка за по пътя до дома си и една голяма двулитрова
туба за вкъщи. Когато стигнали в къщата, подсъдимият установил, че е забравил
двулитровата туба с бира на прозореца на магазина. По този повод изпратил
малката Емел Б. да вземе бирата. Синът му Еркан бил на двора, където разпрегнал
коня от каруцата и отишъл да храни зайците, които отглеждали. По същото време
14-годишната Ф. влязла вътре в къщата, а след нея и подсъдимият. В една от
стаите, вътре, той накарал Ф. да се съблече. Започнал да я целува по устните и
гърдите. Милвал я по гърдите и по половия орган. Първо през бельото, а след
това си пъхнал ръката под него. Той също се съблякъл гол. Накарал Ф. да хване с
ръка половия му член и да го целуне. По същото време по-малката сестричка на Ф.
не била тръгнала още за магазина и била в двора на къщата. Видяла как сестра й Ф.
излязла от къщата полугола да пълни шише с вода от чешмата, след което се
върнала обратно в къщата. Веднага след това от къщата излязъл подсъдимия, който
отпратил Емел да тръгва към магазина и заключил пътната врата след нея.
Момичето се качило на велосипеда си, но не тръгнало към магазина, а отишло при
родителите си и разказала на майка си какво е видяла. Майката веднага се
обадила на тел.112.
В това време
непълнолетната Ф. вече била напуснала дома на подсъдимия Е.А.А. и се прибирала
към дома си, когато по пътя срещнали майка си, заедно с полицейски служители,
които я придружавали.
Полицаите посетили дома на
подсъдимия, където го намерели да спи. Започнало разследване по случая.
Според
заключението на извършената по делото съдебно-медицинска експертиза,
освидетелстваща подсъдимия Е.А.А. (л.21 от Досъдебното производство), при
прегледа му на процесната дата – 31.08.2019г. не са установени травматични
увреждания по главата, тялото, крайниците и половата област.
Такава
експертиза е назначена и по отношение на непълнолетната пострадала Ф.С.Б., с навършени 14 години, като
заключението (л.25-26 от ДП), установява, че от прегледа на момичето, извършен
на 31.08.2019г. не са установени механични увреждания по главата, тялото,
крайниците, половата област и половия орган, както и в аналната област.
Експертизата подчертава, че при евентуални блудствени действия не винаги
остават следи от механични увреждания.
По отношение
на момичето е назначена и комплексна съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза (л.30-37 от ДП), чието заключение констатира, че същата страда от
психично заболяване „Умерена умствена изостаналост – имбецилна лека
степен”. Характеризира се с
примитивизъм, крайно ограничени до отсъстващи общи познания за живота, ценности
и личностови нагласи; емоционална незрялост, зависимост, невъзможност да
прогнозира негативните последици от собственото поведение и да структурира
решения за справяне. Същата е неспособна да възпроизвежда случилото се и да
участва в процеса относно деянието, като свидетел. Негодна е да разбира истинския
смисъл на извършеното с нея, не може да разбира свойството и значението на
случилото се, както и да окаже каквато и да било съпротива. Поведението може да
се оцени като внушаемо и подчинено. Била е повлияна от факта, че подсъдимият е
роднина, има създадена емоционална връзка с него, което допълнително снижава
ресурса за противодействие.
Според същото
експертно заключение, към момента на изготвянето му – на 11.12.2019г., т.е.
четири месеца след инцидента, не са регистрирани поведенчески промени, емоционална
нестабилност, засилена тревожност или други симптоми, съотносими с
инкриминираното деяние и водещи до отрицателно въздействие върху
психо-емоционалното състояние на детето.
Възложеният
от съда и изготвен по делото, по реда на чл.15, ал.6 във вр. с чл.21, ал.1,
т.15 от Закона за закрила на детето, Социален доклад от 13.05.2020г. на
Дирекция „Социално подпомагане”-с.Самуил, също изследва отношението на детето Ф.
към извършеното спрямо нея престъпно посегателство и последиците за момичето.
Според социалното проучване, непълнолетната Ф. е в добро психо-емоционално
състоание. Няма наблюдения за емоционално разстройство от извършеното спрямо
нея деяние. При разговор с нея дава различни версии. Семейството твърди, че не
контактува със семейството на подсъдимия Е.А.А..
Изслушана
в съдебно заседание на 22.05.2020г., майката
С.Б.М., ЕГН-**********, като единствн родител и законен
представител на детето, дава сведение, че децата са възприемали подсъдимия като
близък на семейството, защото често ходел в дома им. Твърди, че след процесния
инцидент Ф. започнала да трепери, когато ляга да спи, което майката обяснява
със страх у детето. Това състоанието започнало след случая с Е., като преди
това не треперела. Описаното състояние продължавало и до момента, като майката
лягала заедно с момичето, за да не се страхува, а през деня не я оставяли да
стои сама. След инцидента Ф. отказавала да играе със сина на подсъдимия.
Така
изложеното от фактическа страна се очертава и подкрепя изцяло от събраните по
делото гласни, писмени доказателства и обсъдените горе експертизи. Комплексният
анализ на същите формира за съда извод, че обвинението е ДОКАЗАНО.
Самопризнанието на подсъдимия относно фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, подкрепени от доказателствата, събрани на Досъдебното
производство, в съвкупната им преценка допринасят за изясняване на фактическата
обстановка по делото досежно самото извършване на деянието, установяват отделни
елементи от състава на престъплението - времето на неговото осъществяване,
мястото, начина, по който е извършено, обекта на посегателство и неговото
авторство. Доказателствата са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Въз
основа на тях, съдът приема за категорично и по несъмнен начин доказано, че
спрямо личността на пострадалата 14-годишна Ф.С.Б.,
ЕГН-**********, е бил осъществен на 31.08.2019г. в с.Кривица,
обл.Разградска, състав на престъпление
“престъпно блудство” по чл.150, ол.3 във вр. с ал.1 от НК .
Престъплението
е с висока степен на обществена опасност предвид спецификата на неправомерните
действия и тяхната насоченост, като имат за обект
обществените отношения, охраняващи половата неприкосновеност и полов морал на
подрастващите.
От обективна страна изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено чрез извършване
на действия от подсъдимия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление. Подсъдимият
е предприел противоправно поведение спрямо пострадалата Ф.С.Б., ЕГН-**********, като с осъществяване на визираното изпълнително
деяние престъплението е било довършено.
Субектът на престъплението също се
характиризира с особено качество, като съставомерността на деянието предполага
да е наказателноотговорно лице, навършило пълнолетие, с пол противоположен на
пола на пострадалата, което също е безспорно доказано по делото – подсъдимият Е.А.А.
е мъж, а пострадалата – лице от женски пол.
В конкретният
случай налице е и особения обект
визиран от закона – към момента на осъществяване на инкриминираното деяние
пострадалата Ф.С.Б., ЕГН-**********, е била
непълнолетна, с навършени 14 години, както и страдаща от психично заболяване, което не й е позволявало да разбира свойството или значението на
извършеното
спрямо нея.
От субективна страна деянието е
осъществено при пряк умисъл от страна на подсъдимия Е.А.А.. Той е съзнавал, че осъществява действия, засягащи
половата неприкосновеност на момичето, с престъпната цел да възбуди или
удовлетвори полово желание, като е искал тяхното осъществяване и е съзнавал,
както възрастта на пострадалото лице,
така и неговото болестно състояние. Действал е със знание за
общественоопасния характер на извършеното от него деяние и желание за
настъпване на неблагоприятните последици от него. Субективният елемент на
престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпната проява, в
предшестващите и последващите същата събития и действия на подсъдимия.
Действайки по
описания по-горе начин, подсъдимият ангажира наказателна отговорност и следва
да понесе наказание, съответно на общественоопасния характер на извършеното от
него престъпление и степента на обществена опасност на личността си. В тази връзка като отегчаващо вината и отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът
отчете високата обществена опасност на извършеното неправомерно посегателство,
произтичаща от непосредствения обект на засягане. Както беше отбелязано
по-горе, престъплението по чл.150, ал.3 във вр. с ал.1 от НК засяга
обществените отношения, свързани със защита на половата неприкосновеност и полов морал на подрастващите.
Посегателствата срещу деца представляват изключително укоримо поведение.
Държавната политика и законодателството в тази насока са били винаги
последователни към създаване на все по-големи гаранции за обезпечаване защита
на правата и законните интереси на младото поколение и особено на децата, като
се има предвид в случая непънолетната възраст на обекта на посегателството и
допълнително болестното състояние на момичето, каето също е благоприятствало
извършеното спрямо нея посегателство. Следва да се отчете и факта, че
подсъдимият
също е родител, баща на две деца, като отглежда сам непълнолетен син и трябва
да бъде пример за доброто възпитанието на сина си. Подобен тип престъпни прояви
са изключително невъзпитателни и укорими като пример за подражание.
Като смекчаващи вината и отговорността обстоятелства съдът съобрази показанато от
подсъдимия критично отношение към проявата и правосъзнание за поправяне.
Подсъдимият е осъждан, но престъпленията му (обсъдени по-горе две осъжания)
датират отпреди повече от 15 години, като са с по-ниска степен на обществена
опасност и не са от вида на процесното посегателство. Конкретната престъпна
проява не може да се определи като типично и присъщо за подсъдимия поведение и
склонност от негова стана към такъв тип престъпния прояви. Към момента на
деянието е бил алкохолно повлиян, което не оправадава постъпката му, но това състояние е способствало липсата на
задръжки и самоконтрол върху поведениетому.
За извършеното престъпление по чл.150,
ал.3 във вр. ал.1 от НК, законът предвижда наказание “Лишаване от свобода” от 3
(три) до 10 (десет) години. Съдът определи такова в средния размер, а именно 4 (четири) години, което при условията на чл.373, ал.2 във вр. с
чл.372, ал.4 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛИ с една трета и му
НАЛОЖИ НАКАЗАНИЕ “Лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години и 8 (осем)
месеца.
Съдът отчете, че са налице
материалните и формални предпоставки за прилагане института на условното
осъждане, поради което, отложи изпълнението на така наложеното наказание за максималния, предвиден от закона,
изпитателен срок от 5 (пет) години, на основание чл.66, ал.1 от НК.
Съдът приема, че така наложеното наказание ще окаже необходимото възпитателно и
поправително въздействие върху личността на подсъдимия и ще бъдат постигнати целите на
наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК.
По отношение на предявения граждански иск:
Съдът приема за безспорно
установено, че в резултат на извършеното престъпление спрямо личността на
непълнолетната пострадала Ф.С.Б., ЕГН-**********, същата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от психични травми, които
неизбежно и обичайно съпътстват процесния тип посегателства и предполагат
продължителен възстановителен период до подобряване състоянието на пострадалото
лице. Като последица тези травми произтичат пряко и непосредствено от
поведението на подсъдимия - налице е пряка причинна връзка с престъпното
посегателство и представляват неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД), за чието обезщетяване деецът отговаря.
Съдът отчита преживяния от пострадалата емоционален стрес, уплахата от
възникналата ситуация, в която е била поставена. За доказване на така
претърпените вреди съдът кредитира данните, които майката съобщава, но
същевременно отчита и компетентното мнение на експертите по комплексната съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза, които установяват, че четири месеца след инцидента, не са
регистрирани поведенчески промени, емоционална нестабилност, засилена
тревожност или други симптоми, съотносими с инкриминираното деяние и водещи до
отрицателно въздействие върху психо-емоционалното състояние на детето. Такива
данни са отчетени и в Социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане”-с.Самуил, изготвен значително по-късно на 13.05.2020г.
Въз основа на горното, съдът прецени, че подсъдимият ангажира освен наказателна, също така и
гражданскоправна отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно да обезщети
пострадалата за причинените й вреди при наличие на осъществен от негова страна
състав на непозволено увреждане
спрямо личността й.
Съобразявайки горното, съдът прие
предявения граждански иск за основателен и доказан до размера от 3 000.00 (три хиляди) лева, воден от чувството си
за справедливост по отношение на претърпените от пострадалата неимуществени
вреди (чл.52 от ЗЗД). В останалата му част, до първоначално претендирания
размер от 5 000.00 (пет хиляди) лева, съдът прецени, че искът е неоснователно
завишен, с оглед на което го отхвърли като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Върху присъденото обезщетение
подсъдимият дължи и законната лихва, считано от датата на деликта –
31.08.2019г. до окончателното му изплащане. При непозволеното увреждане лихвите
са компенсаторни и се дължат като допълнение на обезщетението от деня на
събитието - чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Е.А.А., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:
-
в полза на Държавата по сметка на МВР сумата
от 688.00 (шестстотин осдемдесет и осем) лева – направени разноски на
досъдебното производство;
-
по сметка на РС-гр.Исперих сумата от
30.00 (тридесет) лева – направени разноски в хода на съдебното производство
– за преводач и отделно сумата от 120.00
(сто и двадесет) лева – дължима ДТ върху уважения размер на гражданския
иск.
По изложените съображния,
възприемайки по този начин обективната истина по случая, ръководен от закона и
своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: