Решение по дело №1670/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 939
Дата: 25 юни 2025 г.
Съдия: Валерия Родопова Диева
Дело: 20241100901670
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 939
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20241100901670 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 517, ал. 4 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от К. В. К. срещу „Итал
импорт” ЕООД.
Ищецът твърди, че е взискател по изпълнително дело № 20248410400252/2024 г. по
описа на ЧСИ Н.М., с район на действие СГС, рег. № 841 по описа на КЧСИ, което е
образувано за принудително събиране на негови вземания срещу длъжника М.Н.Ц.,
присъдени с изпълнителен лист от 08.01.2024 г., издаден по ч.гр.д. № 8082/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, 27 състав. Посочва, че длъжникът М.Н.Ц. е едноличен
собственик на капитала на ответното дружество „Итал импорт” ЕООД и принудителното
изпълнение е насочено към притежаваните от него дружествени дялове – наложен е запор
върху всички дружествени дялове от капитала на „Итал импорт” ЕООД. Твърди, че до
настоящия момент вземането на взискателя, за събиране на което е образувано посоченото
изпълнително дело, не е погасено, поради което моли съдът на основание чл. 517, ал. 4 ГПК
да постанови решение, с което да прекрати дружеството „Итал импорт” ЕООД.
Ответникът по иска не е подал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 517, ал. 4 ГПК постановява, че когато принудителното
изпълнение за дълг е насочено върху всички дялове в дружеството, притежавани от
длъжника по изпълнението, чрез налагане на запор върху тях, но дългът остане
неудовлетворен, то взискателят в изпълнителното производство може да бъде овластен от
1
съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на дружеството.
Предмет на предявения в процеса конститутивен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК е
упражняване на уреденото в закона потестативно право за прекратяване на едно търговско
дружество, което възниква за взискателя по образувано и висящо изпълнително
производство, по което длъжник е лице, което притежава всички дялове от капитала на
дружеството. Абсолютни процесуални предпоставки за предявяването на този иск са
следните: 1) наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има
качеството на взискател, както и 2) наличието на изрично овластяване на взискателя от
съдебния изпълнител да предяви този иск.
В случая от представените в производството доказателства се установява, че е
образувано изпълнително дело № 20248410400252 по описа на ЧСИ Н.М., с район на
действие СГС, рег. № 841 по описа на КЧСИ, като взискател по делото е К. В. К., а длъжник
– М.Н.Ц.. Следва да се приеме, че така образуваното изпълнително производство е висящо
към момента. Това е така, тъй като не се установява то да е прекратено от съдебния
изпълнител в нито една от хипотезите на чл. 433, ал. 1, т. 1 – т. 7 ГПК, нито пък поради
пълно изпълнение на задължението, което е предмет на принудителното изпълнение. По
делото не се твърди и не са представени доказателства, от които да е видно, че са настъпили
предвидените в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК правнорелевантни факти, при които изпълнителното
производство се прекратява по силата на закона. Напротив, от представената на л. 42 от
делото справка от ЧСИ Н.М. се установява, че изпълнителното дело е все още висящо, а
дългът на М.Н.Ц. не е погасен.
В настоящото производство се доказа, че е налице и изрично овластяване на ищеца от
съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на дружеството „Итал импорт” ЕООД,
което е направено с Разпореждане за овластяване за предявяване на иск за прекратяване по
чл. 517, ал. 4 ГПК от 05.08.2024 г. – л. 6 от делото.
Ето защо, следва да се приеме, че предявеният конститутивен иск е допустим и съдът
следва да се произнесе по неговата основателност.
При тълкуване на нормата на чл. 517, ал. 4 ГПК се налага изводът, че за да се приеме,
че е възникнало правото на взискателя да прекрати търговско дружество с
правноорганизационна форма ООД, следва да се докаже настъпването на следните елементи
от фактическия състав: 1) че длъжникът по изпълнението притежава всички дялове от
капитала на ответното дружество, чието прекратяване се иска; 2) че изпълнението по
образуваното и висящо изпълнително производство е насочено върху всички дялове от
капитала на ответното дружество.
Както беше посочено, от приетите по делото доказателства се установява, че длъжник
по изпълнителното дело, по което ищецът е взискател и по което е налице овластяване за
предявяване на конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, е лицето М.Н.Ц.. От вписванията,
извършени в търговския регистър по партидата на ответното дружество, е видно, че това
физическо лице е едноличен собственик на капитала на „Итал импорт” ЕООД, който е в
2
размер на 200 лв.
При извършена от съда служебна справка за обстоятелствата, вписани в търговския
регистър по партидата на „Итал импорт” ЕООД, както и относно документите, въз основа на
които са извършени вписванията, се установява, че принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 20248410400252 по описа на ЧСИ Н.М., образувано за събиране на
парични вземания на взискателя К. В. К., е насочено именно върху тези дружествени дялове,
собственост на длъжника по изпълнението – М.Н.Ц., което е осъществено с налагането на
запор върху тях по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК. Това е видно от запорно съобщение до
Агенция по вписванията, съставено на 26.01.2024 г. по посоченото изпълнително дело.
Запорът върху всички дружествени дялове от капитала на „Итал импорт” ЕООД се счита
наложен на 06.02.2024 г., когато се установява, че е вписан в търговския регистър по
партидата на това юридическо лице.
Следователно по делото се доказа, че са осъществени всички предпоставки,
предвидени в правната норма на чл. 517, ал. 4 ГПК, което означава, че в полза на взискателя
К. В. К. е възникнало уреденото с нея потестативно право. С оглед на това и доколкото не се
представиха доказателства вземането на ищеца към М.Н.Ц., предмет на образуваното
изпълнително дело, да е погасено, то предявеният в процеса конститутивен иск е изцяло
основателен и съдът следва да постанови исканата с него правна промяна, а именно – да
прекрати дружеството „Итал импорт” ЕООД. Съгласно чл. 517, ал. 4 ГПК след влизане в
сила на решението, препис от него следва да се изпрати на Агенция по вписванията за
служебно вписване в Търговския регистър. След вписването се извършва ликвидация от
назначен от длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията ликвидатор.
По разноските:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищеца е заявено
своевременно искане за присъждане на направените в производството разноски за платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, такива му се следват. По делото се доказаха
реално заплатени разходи в размер на 3080.00 лв. – платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца посочената сума.
Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, предявен от К. В. К.,
ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, местност „*********, дружеството "Итал Импорт"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. "Света
Троица", Офис сграда "Сити Парк", бул./ул. "*********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "Итал Импорт" ЕООД, ЕИК *********, със
3
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. "Света Троица", Офис сграда "Сити
Парк", бул./ул. "********* да заплати на К. В. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна,
местност „*********, сумата от 3080.00 лв. /три хиляди и осемдесет лева/, представляваща
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на Агенция по
вписванията за извършване на служебно вписване на прекратяването на дружеството в
търговския регистър и за започване на производство по ликвидация по отношение на него.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4