№ 264
гр. Разград, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20253330100006 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Топлофикация – Разград“ АД, с която са предявени
обективно съединени искове срещу И. А. Г. за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите: 923,18 лв. – главница за доставена (потребена) топлинна енергия и
за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия за отоплителен период 01.11.2023 г.
– 31.03.2024 г., ведно със законната лихва от 07.11.2024 г. до окончателно изплащане и 78,73
лв. – обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва, начислена за периода от
31.12.2023 г. до 06.11.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
2028/2024 г. по описа на Районен съд Разград. Претендира разноски за настоящото
производство, както и тези, сторени по заповедното производство.
Твърди, че ищцовото дружество продавало (доставяло) на ответника топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия (ОУ), одобрени от КЕВР,
при спазване изискванията на Закона за енергетиката и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
за топлоснабдяването и по цени, определени от Комисията, за жилище в сграда-етажна
собственост с централно топлоснабдяване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сгради-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, били клиенти на топлинна енергия. Тъй като ответникът бил
собственик на топлофициран имот с адрес: ************************************,
между него и ищцовото дружество съществувало облигационно правоотношение с предмет
„продажба на топлинна енергия“ при Общи условия, с чиито клаузи, според правилото на
чл. 150 от ЗЕ, били обвързани клиентите, без да е необходимо изричното им приемане.
Съдържанието на продажбеното правоотношение било определено в ОУ. Основното
задължение на дружеството за доставка на топлинна енергия било изпълнено точно и
качествено, но ответникът не престирал дължимата сума, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителна сметка, изготвена по реда за дялово разпределение от
топлинния счетоводител „Бруната“ ООД.
За отчетен период м. ноември 2023 г. – м. март 2024 г. по партидата на ответника с
абонатен № 201401 била начислена 4,44709 МВтч прогнозна топлинна енергия на стойност
776,68 лв. при цена на топлинната енергия 144,540 лв./МВтч, без ДДС, определена от КЕВР.
С такса партида от 14,00 лв. и такса разпределители от 8,40 лв. се получавала крайната
прогнозна сума 799,08 лв. с ДДС. След извършен отчет на уредите за дялово разпределение
от топлинния счетоводител било установено, че реално потребената топлоенергия за
1
посочения период е по-голяма – 5,09503 МВтч или 889,84 лв. С начислените такса партида в
размер на 16,80 лв. с ДДС, такса разпределители в размер 10,06 лв. и такса смяна на ампула
в размер 6,48 лв., общата сума за реално доставената енергия, ведно с всички начислени
такси за процесния период била в размер на 923,18 лв. с ДДС. За да се изравни
фактурираната спрямо реално потребената топлинна енергия било издадено дебитно
известие на стойност 124,12 лв. с ДДС и прибавено към прогнозно начисленото.
С оглед на това, че задължението не било изпълнено, на основание чл. 32, ал. 6 от ОУ
и чл. 86 от ЗЗД, ответникът дължал и обезщетение в размер на законната лихва (ОЛП+10 %)
за всеки ден забава, след изтичане на 30-дневен гратисен период, считано от издаване на
фактурата, до окончателното плащане. За периода 31.12.2023 г. – 06.11.2024 г. обезщетението
за забава върху претендираната главница било в размер на 78,73 лв.
Поради неизпълнение на задължението си да заплати стойността на доставената
топлинна енергия, заедно с таксите за извършване на услугата „дялово разпределение“,
ищецът подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. По
образуваното ч. г. д. № 2028/2024 г. по описа на Районен съд Разград съдът издал Заповед за
изпълнение, с която разпоредил ответникът да заплати на ищцовото дружество процесните
суми, ведно с разноските по заповедното производство.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Топлофикация – Разград“ АД бил нА.це правен
интерес от предявяване на настоящия установителен иск, който е депозиран в дадения от
заповедния съд едномесечен срок.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника, който чрез
назначения особен представител в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор, в който изразява
становище за допустимост, но по същество за неоснователност на исковите претенции с
искане за отхвърлянето им изцяло.
Твърди, че от представените към исковата молба справки и фактури за доставена
топлинна енергия не следвал извод, че ответникът е носител на задължението за заплащане
на процесните суми, като клиент на „Топлофикация – Разград“ АД за обект с адрес
************************************.
Възразява, че липсват доказателства, които да обосноват нА.чието на вА.дна
облигационно-правна договорна връзка по отношение на доставена топлинна енергия за
посочения адрес. Твърденията на ищеца, че ответникът е негов клиент били голословни и не
намирА. подкрепа в представените от него доказателствата.
Не били представени и доказателства, които да удостоверят, че е спазена
задължителна процедура, регламентирана в ОУ и нА.чието на документите, изискуеми от
тази процедура, на основание на които продавачът е открил и завел партида за ответника в
качеството му на купувач.
Съгласно Общите условия, потребител на топлинна енергия за даден обект можел да
бъде както собственикът, респ. носителят на вещното право на ползване, така и друго лице,
като наемател или други, за които титулярят е дал съгласие, но от представените
доказателства не ставало ясно кой е потребител на топлинна енергия в посочения обект.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия.
Видно от представеното по делото заявление от 12.06.2019 г. за промяна на партида,
ответникът е поискал партидата с абонатен номер 10496 за жилище, находящо се в
*************************************** да бъде прехвърлена от А. И. Г. на И. А. Г.,
към което е посочил, че прилага удостоверение за наследници. От представения по делото
формуляр за отчет на „Бруната“ ООД се установява, че е извършен отчет на ползваната в
жилището топлинна енергия, като същият е подписан от ответника. За доставената и
отчетена топлинна енергия са съставени и съответните фактури, приложени към исковата
молба, както и дебитно известие от 05.07.2024 г. към тях, в което е посочена изравнителната
стойност за отоплителния период.
По реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2028/2024 г. е издадена заповед за
изпълнение № 1019/11.11.2024 г. срещу И. А. Г. в полза на „Топлофикация Разград“ АД за
сумата 923,18 лв. незаплатена топлинна енергия и такси за услугата „дялово разпределение“
2
за периода 01.11.2023 г. – 31.03.2024 г., ведно със законната лихва от 07.11.2024 г. до
изплащане на вземането и за сумата 78,73 лв. лихва за периода 31.12.2023 г. – 06.11.2024 г.
По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация Разград” АД гр. Разград на потребители за битови нужди и
решение № ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл. 3, ал. 1
на същите, купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл. 13 от ОУ е посочено, че купувачът е длъжен
да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок, който съгласно чл. 32, ал. 1 е 30-
дневен след изтичане на периода, за който се отнасят, а относно заплащането на
изравнителните сметки, този срок тече от датата на издаване на данъчните дебитни известия
– ал. 2. При неизпълнение в срок на задължението за плащане, купувачът заплаща на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащане на топлинна енергия, съгласно чл. 32, ал. 6.
Видно от приетото и неоспорено по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, сградата – етажна собственост е присъединена към топлопреносната мрежа на
ищеца, което е установено от вещото лице при посещение на място. Апартамент № 11 е
присъединен към сградната инсталация, видно от подаденото от ответника заявление за
промяна на партидата и документите, показващи нА.чието на отоплителни тела с монтирани
прибори за индивидуално отчитане на потреблението на топлинна енергия. Вещото лице е
установило, че в ап. 11 са монтирани 3 отоплителни тела: 1. Отоплително тяло тип RMK в
трапезария с монтиран прибор за индивидуално отчитане № Е 22240; 2. Отоплително тяло
тип RMK в хол с монтиран прибор за индивидуално отчитане № Е 249256 и 3. Отоплително
тяло тип RMK в стая с монтиран прибор за индивидуално отчитане № Е 19742. В
апартамента на ответника, както и в цялата сграда, не се използвала топлина от абонатната
станция за подгряване на битова гореща вода. Дяловото разпределение на потребената
топлинна енергия в процесния имот се извършвала от „БРУНАТА“ ООД (с настоящо
название „Далсия“ ООД). За процесния период фирмата топлинен счетоводител е извършила
отчитане на показанията на уредите на 16.05.2024 г., което е документирано с „Формуляр за
отчет“, подписан от клиента. Вещото лице е направило проверочни пресмятания в
съответствие със Закона за енергетиката, Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването и приложената към нея Методиката за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради – етажна собственост и съвпадението на получените резултати
с аналогичните, получени от топлинния счетоводител показват, че правилата за дялово
разпределение са спазени.
От приетото и неоспорено по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че задълженията на ответника за доставената топлинна енергия в размер на
923,18 лв. са отразени в счетоводството на ищеца по сметка 411 – Клиенти /И. Г./, а
обезщетението в размер на законната лихва от 78.73 лв. е отразено в счетоводството на
ищеца по сметка 621 – Разходи за лихви. Вещото лице е изчислило размера на
обезщетението по чл. 86 от ЗЗД върху задължението на ответника, съобразно представеното
извлечение за неплатени сметки по партидата на същия, считано от изтичане на 30-дневния
гратисен период до подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК и същото е 78,73 лв.
Съдът кредитира изцяло заключенията на СТЕ и СЧЕ, като обосновани, компетентно
изготвени, кореспондиращи на приетите писмени доказателства и неоспорени от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е допустим, тъй като за претендираните суми е
издадена заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан относно
претендираните вземания, по следните съображения:
Относно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоподаването и Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Разград“ АД на потребители за
битови нужди. Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ предвижда, че продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сгради-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
3
топлинна енергия. Установено е, че ответникът е собственик на топлофициран имот с адрес:
************************************ и между него и ищцовото дружество съществува
облигационно правоотношение с предмет „продажба на топлинна енергия“ при Общи
условия, с чиито клаузи, според правилото на чл. 150 от ЗЕ, е обвързан, без да е необходимо
изрично да ги приема.
Въз основа на приетите и неоспорени заключения на СТЕ И СЧЕ съдът приема, че
процесният апартамент № 11, собственост на ответника, е присъединен към сградната
инсталация и в него са нА.чни отоплителни тела с монтирани прибори за индивидуално
отчитане на потреблението на топлинна енергия. За процесния период фирмата топлинен
счетоводител е извършила отчитане на показанията на уредите на 16.05.2024 г., което е
документирано с „Формуляр за отчет“, подписан от клиента, като задълженията на
ответника за доставената топлинна енергия са в размер на 923,18 лв., а на обезщетението в
размер на законната лихва – 78.73 лв. Последното се дължи на основание Общите условия и
чл. 86 от ЗЗД, който изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при
неизпълнение на парично задължение. Следователно, ответникът като собственик на имот в
сграда с централно топлоснабдяване, е страна по договор за доставка на топлинна енергия
при общи условия и дължи заплащане на ползваната в имота топлоенергия.
В съответствие с разпоредбата на чл. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл. 422 от
ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, поради което на ответника
следва да се възложи сумата 75 лв. разноски по заповедното производство – 25 лв. за
държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски в исковото производство в общ размер на 924,59 лв., от които
78,70 лв. държавна такса, 200 лв. платен депозит за възнаграждение на особен представител,
545,89 лв. възнаграждение за вещи лица, както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. А. Г. с ЕГН **********, с
адрес: ************************************, че дължи на „Топлофикация – Разград“ АД
с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр. Разград, Индустриална зона, ул.
„Черна“ № 7, сумата от 923,18 лв. (деветстотин двадесет и три лв. и 18 ст.) главница за
доставена (потребена) топлинна енергия и за услугата „дялово разпределение“ на топлинна
енергия за отоплителен период 01.11.2023 г. – 31.03.2024 г., ведно със законната лихва от
07.11.2024 г. до окончателното изплащане и сумата от 78,73 лв. (седемдесет и осем лв. и 73
ст.) законна лихва, начислена за периода от 31.12.2023 г. до 06.11.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2028/2024 г. по описа на Районен съд Разград.
ОСЪЖДА И. А. Г. с ЕГН **********, с адрес:
************************************, да заплати на „Топлофикация – Разград“ АД с
ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр. Разград, Индустриална зона, ул.
„Черна“ № 7, сума в размер на 924,59 лв. (деветстотин двадесет и четири лева и 59 ст.)
съдебни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА И. А. Г. с ЕГН **********, с адрес:
************************************, да заплати на „Топлофикация – Разград“ АД с
ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр. Разград, Индустриална зона, ул.
„Черна“ № 7, сума в размер на 75 лв. (седемдесет и пет лева) разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 2028/2024 г. на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4