Решение по дело №476/2023 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от .

 

Образувано е по жалба, подадена от М. Т. Б. гр.В. Търново [улица]против Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/ 8663#7 /14.6.2023г. издадено от Заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с което е отказана оторизация от 11 231,51 лева за 2019г. по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020,с което по заявената схема е одобрена сума за подпомагане в размер на „0“ лева и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 11 231,51лв.

В жалбата се твърди, че този де факто повторен частичен отказ от субсидиране е издаден в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения на административното производство, в несъответствие с целта на закона. Освен това намира, че този отказ е нищожен като се позовава на чл. 177, ал.2 от АПК, а именно неизпълнение на дадените от съда с влязло в сила решение указания. Новият акт, издаден след като първоначалният отказ е бил отменен в хода на съдебния контрол отново има нарушение на изискването за форма, доколкото не се съдържат мотиви , не са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване. Освен това се прави недопустимо препращане към документи, които не се съдържат в административната преписка, не се посочва конкретното нарушение от страна на жалбоподателя, което да влече до тези неблагоприятни последици от отказ от оторизация и начисляване на санкция в посочения размер. Освен това въпреки решенията на ВАС за съществени процесуални нарушения на ЗНА, Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 Биологично земеделие за ПРСР 2014-2020г е отменена, АО отново се позовава на нея. Допуснато е съществено процесуално нарушение, доколкото фактическата обстановка не е била напълно изяснена преди постановяване на акта. Намира, че макар да е материално компетентен ответникът неправилно е приложил и материалния закон Регламент 640/2014г., четири години преди кампанията за 2019г биологическия статус на ореховите насаждения и в четирите парцела, за което АО разполага служебно с информация от контролиращото лице. Органът за втори път се е позовава в отказа си на Заповед за одобрения специализиран слой „Площи допустими за подпомагане“, датираща от 2020г, която касае подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, а не за биологични насаждения мярка 11. От съда се иска да отмени обжалвания отказ, респ. да прогласи неговата нищожност.

В о.з. се представлява от ... Т., която поддържа така подадената жалба развива подробни съображения в депозирана по делото писмена защита. Претендира разноски, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Ответник жалба – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – чрез процесуален представител юк Ц. оспорва жалбата, като я намира за неоснователна и недоказана. Намира, че с оглед всички събрани по делото писмени доказателства и изслушаната по делото СТЕ се установява, че заявените от жалбоподателката за подпомагане площи са извън допустимия слой, одобрен със съответната Заповед на МЗГ, поради което за същата не възниква субективното право за безвъзмездно подпомагане със средства от европейските фондове. Представя в указания от съда срок подробна писмена защита. Претендира присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

Съдът след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна намира за установено следното :

Предмет на настоящото съдебно производство e Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/ 8663#7 /14.6.2023г. издадено от Заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с което е отказана оторизация от 11 231,51 лева за 2019г. по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020,с което по заявената схема е одобрена сума за подпомагане в размер на „0“ лева и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 11 231,51лв.

 

Реално по делото няма спор за факти. М. Т. Б. е физическо лице, регистрирано като земеделски производител с УРН 590158, като е подала заявление за подпомагане УИН 04/130519/81728, с което кандидатства за четвърта поредна година по направление „Биологично растениевъдство „ от мярка 11 „Биологично земеделие „ от ПРСР 2014-2020, като е заявила за подпомагане пет парцела с обща площ от 10,31 ха култура Орехи с код на дейност БР 12 –за биологично растениевъдство – трайни насаждания, лозя и маслодайна роза, съгласно Приложение № 1 от Наредба № 4/24.2.2015г. за условията и реда за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие „ от ПРСР 2014-2020, наричана по- долу за краткост Наредбата. Както се посочи по- горе подаденото заявление за подпомагане за кампания 2019г. е по следните схеми и мерки - схема за единно плащане на площ 10,31 хектара, схема заплащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда 10,31 хектара и схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар 43,1 хектара, биологично земеделие 33,74 хектара и компенсаторно плащане в планинските райони 10,31 хектара. Съгласно Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ 2019г. е заявено направление биологично растениевъдство и е отбелязано заявление за плащане. Към заявлението са представени Договор за контрол и сертификация на биологични продукти между М. Т. Б. и ООД „Маком Сертифициране“ – орган за контрол и сертификация и Удостоверение за професионално обучение. На горепосоченото заявление са извършени всички административни проверки на основание чл. 37 от Закон за подпомагане на земеделските производители ЗПЗП, резултатите от които са предоставени на жалбоподателя, при което същият не е попаднал в извадката на риск на анализа за проверка на място, поради което такава не е извършена от дирекция „Технически инспекторат „ към ДФЗ – РА. От ответник жалба чрез И. С. за администриране и контрол ИСАК е извършена проверка на заявлението, като не са били констатирани площи, заявени повече от един стопанин. Извършени са проверки на допустимостта на площите за наличие на недопустима- наддекларирана площ въз основа на специализирания слой, „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2019. Последният е бил одобрен съгласно последните изменения на чл. 33 от ЗПЗП от МЗХГ със Заповед № РД 46-485/27.11.2019г. като окончателните данни за допустимост за подпомагане са одобрени със Заповед № РД 09-228/28.2.2020г. В резултат на извършени административни проверки, извършени с цел да установят дали заявените за кампания 2019г. площи за подпомагане попадат в този одобрени в СЕПП е констатирано, че всичките пет парцела са извън този слой, което е отразено в табличен вид. Тези данни са взети предвид при калкулиране на финансовото подпомагане по мярка 11 „Биологично растениевъдство „ с код БР12 т.е. че наддекларираната площ е в размер на 10,31 ха, което представлява 100% от заявената за подпомагане площ. АО е приложил разпоредбите на чл. 19 от Делегиран регламент ЕС № 640/2014: когато при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ е над 50% не се заплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период от 3 години до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и установената наддекларирана площ. АО е обективирал волята си в Уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/8663 от 9.12.2021г като е отказал изплащането на заявената помощ за кампания 2019г. и е наложил санкция от 100% за наддеклариране на дейност БР12 по направление „Биологично растениевъдство, което представлява сумата от 11 231,51 лева за бъдещ период. Това писмо е било оспорено по съдебен ред, като с Решение № 112/29.4.2022г. постановено по адм.д.62/2022г. Административен съд Велико Търново го е отменил като е изложил съображения, че същото се явява немотивирано по смисъла на чл. 59, ал.2 от АПК. Съдът е намерил, че писмото представлява попълнена таблица, в общо 7 колони – колона 2 „заявена площ за участие“ – 10,31; колона 4 и колона 5 „наддекларирана площ“ 10,31 и 100; колона 12 „Установено неспазване в текущата година на всички базови изисквания по управление, засягащи над 50% от заявените площи“ – не; колона 13 „Установено неспазване в текущата година на всички базови изисквания по управление, засягащи над 50% от заявените площи, животни и пчелни семейства по същото направление за втора поредна година“ – не; колона 14 „намаление и санкция за наддеклариране“ – 11 231,51 и колона 23 „Общо“ - 11 231,51. В колона № 3 „установена/определена/ площ“ е вписана 0, като съгласно поясненията за съдържанието на таблицата в колона 3 се отразява площта, съгласно чл.2, параграф 1, т.23, буква „б“ от Делегиран регламент № 640 / 2014г., за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, преди налагане на намаления за неспазени базови изисквания и други изисквания, различни от размера на площите, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015г. и Методика за намаляване и отказване на плащанията по м.11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020“.“ Решението на АСВТ е било потвърдено с Решение № 89/5.1.2023г. постановено по адм.д. 5909/22г. на ВАС в резултат на което административната преписка е върната на АО за постановяване на нов законосъобразен акт в съответствие с мотивите на отменителното Решение. В хода на новото производство не се извършвани никакви нови действия, а направо е постановено процесното Уведомително писмо, което има същият табличен вид като отмененото със същите попълнени колони, като единствено в пояснението на колона 3 е посочено, че след извършване на кръстосани проверки е установено, че не са налице площи , които да попадат в слой „Площи, допустими за подпомагане“ т.е. всички парцели, заявени за подпомагане по м.11 попадат с цялата си площ извън допустимия слой. В писмото е посочено, че допустимият слой е одобрява от МЗХГ като част от СИЗП съгласно чл. 33 от ЗПЗП. На стр. 34 от преписката се съдържат в табличен вид идентификаторите на всеки един деклариран БЗС – парцел , неговата площ, разликата между декларираната и наддекларирана площ и причините за наддеклариране за всеки един от петте парцела на жалбоподателката. На стр. 39 от делото е посочена справка за проследяване на пратка, от която се вижда , че УП е връчено на жалбоподателя на 19.6.2023г., а жалбата срещу него до Административен съд Велико Търново е подадена на 4.07.2023г. чрез ответник жалба.

 

Тази фактическа обстановка, съдът установи на база приетата административна преписка и приложеното адм. д. 62/ 22г. по описа на Административен съд Велико Търново.

 

За изясняване на фактите по спора, съдът по искане на ответник жалба е допуснал СТЕ, която намира за обективна и безпристрастна. Същата е потвърдила горните констатации, като на стр. 5-7 от заключението се намират картите, предоставени на вещото лице в резултат на заснемането на парцелите направено на 18.8.2019г. , от които е видно, че всичките пет парцела на жалбоподателката заявени за подпомагане попадат във физическия блок, но са извън слоя „Площи допустими за подпомагане“ . За нагледност вещото лице е изразило на картите със синя линия границата на ДПП, жълто границата на всеки един от парцелите на жалбоподателката и в розово – границата на Физическия блок. Освен това вещото лице е посочило, че след извършване на проверки и цифрови заснемания от страна на МЗХ за процесната 2019г. е одобрен ДПП със Заповед № РД 46-485/27.11.2019г. като от страна на жалбоподателката срещу нея няма подадено възражение и процедурата за одобряване на ДПП е приключила с обнародваната в ДВ Заповед № РД – 09-228/28.2.2020г., която не е обжалвана и е влязла в сила. В заключение вещото лице посочва, че всички заявени пет парцела за подпомагане за кампания 2019г. по м 11 от жалбоподателката попадат извън ДПП, поради което същите са приети като наддекларирани.

 

По реда на чл. 192 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК от трето неучастващо в производството лице- МЗХ е поискана информация и доказателства дали заявените за подпомагане парцели по м. 11 „Биологично земеделие“ попадат в допустимия слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2019г. и дали жалбоподателката е подала жалба срещу обхвата на проекта на допустимия слой , както и на окончателния такъв за 2019г. С писмо изх. № 11-415/19.10.2023г. от МЗ Х е постъпила изисканата информация, от която е видно, че заявените парцели с площ от 10,31 ха излизат извън обхвата на окончателния допустим слой за кампания 2019г. и че жалбоподателката не е подала възражение срещу Заповед № РД -485/27.11.2019г. на МЗХ , с която е одобрен проекта за ДПП, както и че не е обжалвала Заповед № РД -09-228/28.2.2020г. с която окончателно е одобрен допустимия за подпомагане специализиран слой за кампания 2019г.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е Изпълнителен директор и на Разплащателната агенция и като такъв организира и ръководи дейността на РА и я представлява . В чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидена възможност Изпълнителният директор на ДФЗ да делегира със Заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявление и / или сключване на договори за финансово подпомагане на Заместник изпълнителен директор и на Директорите на Областните дирекция на фонда, съобразно териториалната им компетентност . По делото е представена Заповед № 03-РД/3088 от 22.8.2022г. на ИД на ДФЗ за делегиране на горните правомощия на Заместник изпълнителен директор –В. К., която е автор на процесното Уведомително писмо.

 

Актът е издаден и в предписаната от закона писмена форма, във връзка с влязлото в сила отменително Решение № 112/29.4.2022г. постановено по адм.д.62/2022г. по описа на Административен съд Велико Търново. Основното възражение на жалбоподателя в тази насока е, че новото Уведомително писмо изцяло възпроизвежда съдържанието на отмененото такова, поради което освен, че е налице противоречие с чл. 59, ал.2 т. 4 от АПК е налице и основание за прогласяване нищожността му на основание чл. 177, ал.2 от АПК. Същата постановява, че в случай, че не са спазени дадените задължителни указания на съда в отменителното решение, административният акт се обявява за нищожен. С горепосоченото решение на АСВТ е прието, че е налице нарушение на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК изразяващо се в липса на мотиви и делото е върнато като преписка на АО с указание същият да изложи подробни мотиви. В настоящия случай, макар като диспозитив УП да възпроизвежда отмененото Уведомително писмо, с което се отказва плащане по м.11 за 2019г., в него са изложени подробно фактическите установявания и правните изводи на АО. Последният е извършил нова преценка на доказателствата и е изложил конкретни мотиви за постановения отказ, като сочените от него фактически и правни основания не са били предмет на контрол за законосъобразност при предишното обжалване. Въпреки, че отново УП е в табличен вид, в него са посочени и петте заявени парцела за 2019г., техния размер и индивидуализиране, както и фактът, че същите се намират извън допустимия за подпомагане специализиран слой, като е посочен както органа , който го е одобрил МЗХ, така и актовете, които същият е издал. Посочена е наддекларираната поради това площ за всеки един парцел, която представлява общо 100%, поради което е определена и санкция за следващ период в размер на 100% или изчислена като сума от 11 231,51 лева. С оглед на горното настоящата инстанция намира, че процесното УП е издадено в съответствие с дадените в отменителното Решение на АСВТ задължителни указания, а именно да се изложат подробни мотиви – направените от органа фактически установявания, въз основа на какви доказателства, както и формираните правни изводи. За това УП не е в противоречие с влязлото в сила съдебно Решение, поради което възражението за прилагане на чл. 177, ал.2 от АПК се явява неоснователно. В този смисъл е и практиката на ВАС напр. Решение № 4037 /3.4.2024г. по адм. д. 4616/23г. Както се посочи по- горе, след като първото УП е отменено поради липса на мотиви- нарушение на чл. 59, ал.2 ,т. 4 от АПК, то АО не е било необходимо да събира нови доказателства, да установява нови, различни или допълнителни факти. Съдът не е дал задължителни указания по прилагането на закона извън тези за излагане на мотиви фактическите установявания и правните изводи. В този смисъл Решение 3737/28.3.2024г. по адм.д. 10505/23г. по описа на ВАС.

 

Настоящата инстанция намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. От него не се правят оплаквания в горния смисъл. Тъй като производството е започнало по подадено искане за плащане, то АО не е бил длъжен да уведомява страната по чл. 26 от АПК. На жалбоподателя са представени всички събрани в хода на производството доказателства, като му е дадена възможност да прави искания и възражения. УП е издадено след като е изяснена фактическата обстановка в съответствие с разпоредбата на чл. 35 от АПК.

 

По приложението на материалния закон съдът намира следното :

Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за 2014-2020 г е изцяло нормативно уредена в Регламент ЕС № 1305/2013г на ЕП и съвета от 17.12.2013г. относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР като съобразно чл. 29 §1 от него подпомагането по мярката се представя на хектар земеделска площ на земеделски стопани, които доброволно се ангажират да преминат към биологично земеделие или да поддържат практиките и методите за биологично земеделие, определени в Регламент ЕО № 834/2007г. и които са активни земеделски стопани по смисъла на чл. 9 от Регламент ЕС № 1307/2013г. така както се прилага в съответната държава – членка. Съгласно чл. 29 §3 от горепосочения Регламент ангажиментите по мярката се поемат за период от пет до седем години, като при предоставяне на помощта държавите членки могат да определят по- кратък първоначален период за преминаване към биологично земеделие, като в РБългария е приет петгодишен ангажимент. Според чл. 29 § 4 и 5 от Регламента, помощта се отпуска чрез годишни плащания, които покриват изцяло или частично размера на допълнителните разходи и пропуснати доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите задължения, но не могат да надвишават размерите в приложение 2 римско. По приложението на посочената мярка е издадена Наредба № 4/ 22.2.2015. , с която се уреждат реда и условията за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПСР 2014-2020 като съгласно чл. 12 – финансовата помощ се предоставя за парцели, които са одобрени за участие и за които земеделските стопани са поели задължения да спазват всички изисквания и да изпълняват дейности по съответното направление за срок от пет последователни години. Чл.12 от Наредбата посочва, че когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели не са спазени базовите изисквания съгласно Приложение № 2 минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно Приложение № 3 и изискванията за управление, плащанията за биологични дейности се намаляват или отказват съгласно методика, одобрена от МЗХ.

Съгласно действащата нормативна уредба – чл. 37 от ЗПЗП и чл.10б, ал.1 от Наредба № 5/27.2.2009г. и чл.46 от Наредба № 4/24.2.2015г. за прилагане мярка 11“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г.образуваното административно производство по подадено заявление за подпомагане по схеми за директни плащания задължително приключва с изричен акт- Уведомително писмо, с което ДФЗ РА уведомява кандидата за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 от ЗПЗП по реда на АПК. Съгласно горепосочения текст на Наредбата, ДФЗ РА одобрява, намалява или отказва изплащането на годишните финансови помощи след извършване на автоматични административни проверки и проверки на място за спазване на изискванията по съответната мярка, съгласно чл.17 от Наредба №5/2009г, чл.28 и чл.29 от Регламент ЕО 809/2014г. на Комисията от 17 юли 2014 г, чл. 74 от Регламент ЕО № 1306 от 17.12.2013г. и Делегиран регламент ЕС № 640/2014г на Комисията от 11 март 2014г. за допълване на Регламент ЕО№ 1306/2013г. на ЕП и Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането и развитието на селските райони и кръстосаното съответствие.

Съгласно чл. 49, ал.1 от Наредба № 4/24.2.2015г. ДФЗ РА създава и поддържа система, в която контролиращите лица въвеждат данни за извършените през текущата година проверки, като съгласно чл. 33 от ЗПЗП специализирания слой „Площи , допустими за подпомагане „ като част от СИЗП се създава и поддържа от МЗХГ, от което е поискана информация по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, от която както и от заключението на допуснатата по делото СТЕ безспорно се установява, че процесните пет заявени за подпомагане парцела на жалбоподателката попадат извън този специализиран слой за 2019г С оглед горното АО е посочил в колона три площта за която съгласно чл.2, параграф 1, т.23, буква „б“ от Делегиран регламент № 640 / 2014г., са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, преди налагане на намаления за неспазени базови изисквания и други изисквания, различни от размера на площите, съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015г. и Методика за намаляване и отказване на плащанията по м.11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020“.“,В конкретния казус, доколкото АО е приел, че всички площи не са допустими за подпомагане, то размерът е 0, поради което в УП е посочено, че сумата, която е оторизирана е 0. Съгласно горепосочения Регламент №640/2014г.“неспазване“ по отношение на „Установена площ“ означава а/ за схеми за помощи за площ – площта, която отговаря на всички критерии за допустимост или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта, независимо от броя на правата на плащане, с които разполага бенефициерът и б/ за мерките за подпомагане за площ – площта на участъците или парцелите идентифицирани посредством административни проверки или проверки на място.

Няма спор по делото, че по отношение на жалбоподателя от страна на ДФЗ –РА има поет петгодишен ангажимент за плащания по м. 11 „Биологично земеделие“, като за същите декларирани от жалбоподателя парцели, му е отпускана помощ за предишните четири години. От ответник жалба не се навеждат други оплаквания за неизпълнение на задълженията по ангажимента: налице са посочените площи, същите са засадени с орехови насаждения, жалбоподателката е завършили необходимия курс за екологично земеделие и има съответно сключен договор със сертифицираща компания. Следователно единственият спорен въпрос е този, дали след като заявените за подпомагане площи са извън одобрения със Заповед на МЗХ специализиран допустим слой, при условие, че за предишните четири години от ангажимента такива са заплащани следва да се откаже оторизирането на финансова помощ за 2019г. Следва да се има предвид разпоредбата на чл. 22 от Наредбата, която посочва, че за участие по м. 11 се одобрява целия блок на земеделския стопанин, като всички парцели в блока следва да отговарят на изискванията за биологично производство, а чл. 17 от Наредбата посочва, че дейностите по биологично земеделие се осъществяват върху едни и същи площи.

С оглед на горното настоящата инстанция намира, че следва директно да приложи правния принцип на оправданите правни очаквания и правната сигурност., които могат да се изведат от множество произнасяния на СЕС напр. С42/59 и С -49,С-61С-7/56. Тези принципи следва да се спазват не само от институциите на ЕС, но и от държавите членки при упражняване на правомощията им, предоставени от производното право на съюза. Националното законодателство по прилагането на правото на ЕС следва да отговаря на условията за яснота, предвидимост и последователност. Когато държавата членка приеме национални мерки по приложението на правото на ЕС , същите следва да осигуряват предвидимостта на правните положения или правоотношения, които попадат в правото на ЕС напр. С9/97 С -118/97. В юриспруденцията на СЕС са установени няколко критерия за проверка на спазване на принципа на оправданите правни очаквания, при което е необходимо наличието на три условия:1 АО да е предоставил на заинтересованото лице конкректни, безусловни и непротиворечиви уверения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници, 2 тези уверения следва да са от естество да породят оправдано правно очакване в съзнанието на този, до когото са адресирани 3. Дадените уверения да се съобразени с приложимите норми. В този смисъл ако частноправният субект е взел участие в конкретна мярка за подпомагане, неговото правно положение не следва да се влошава чрез последващо приета правна уредба или други административни актове в този смисъл С 120/86. В настоящия казус, съдът намира, че са налице горните три кумулативни изисквания, доколкото жалбоподателят има петгодишен ангажимент с ответник жалба, същият е изпълнявал добросъвестно задълженията си по него, получил е плащания за предходните четири години, които е създало у него оправдани правни очаквания за получаване на последното плащане за 2019г. Наличието на последващ акт, какъвто е Заповедта на МЗХ за одобрение на допустимия слой за 2019г, която е постановена при очевидна фактическа грешка не може да влоши положението на жалбоподателя и да доведе до отказ за отпускане на финансова помощ за 2019г. С оглед на горното съдът намира, че издаденото УП се явява материално незаконосъобразно.

 

Неоснователни обаче са доводите на жалбоподателя, че искането не е за отпускане на директни плащания за площ, поради което не са приложими посочените от ДФЗ –РА норми. Доколкото се касае за биологично земеделие в сектор растениевъдство, всички плащания се определят както се посочи по- горе на единица ха.

Неоснователно е възражението на ответник жалба, че съгласно Тълкувателно решение № 8/11.12.2015г. на ВАС по т.д.1/2015г на ОСС ДФЗ-РА действа при условията на обвързана компетентност, поради което не следва да преценява наличието на нормативно установените предпоставки за отпускане/ отказване на претендираната помощ. С горепосоченото решение, което има задължителна сила по чл. 130 от ЗСВ са разрешени въпросите относно дали актовете на ДФ – РА по Наредба № 9/3.4.2008г. са ИАА и дали е допустим съдебен контрол на Заповедта на министъра на земеделието и храните на основание чл. 16г, ал.4 от Наредба № 105/22.8.2006г. Това произнасяне обаче не ограничава настоящата инстанция да извърши косвен съдебен контрол върху този административен акт във връзка с производството по обжалване на УП.

 

Съгласно чл. 19 от Делегиран регламент ЕС № 640/2014: когато при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ е над 50% не се заплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период от 3 години до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и установената наддекларирана площ. Настоящата инстанция намира, че незаконосъобразно АО е наложил санкция на жалбоподателката, представляваща 100% от заявената помощ, която да се приспадне за следващи периоди, доколкото липсват основания по чл. 77, §2 б“г“ от Регламент ЕС № 1306/2013г, доколкото жалбоподателят няма вина за непосочването в Заповедта на МЗХ за допустимия специализиран слой на неговите парцели. Възможността, същият да подава възражения срещу тези актове, не може да промени горния извод на съда. Освен това в настоящата хипотеза на жалбоподателя са били предоставени доказателства, че се касае за грешка, която определено е задължение на АО да я отстрани. Следователно и в тази си част УП е постановено в противоречие на материалния закон и следва да бъде отменено.

 

С оглед изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя по чл. 143 от АПК за присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък с разноските и доказателства за действителното им плащане.

 

Неоснователно е обаче искането на жалбоподателя съдът да се произнесе по съществото на спора, без да връща преписката на АО, тъй като както се посочи по- горе в настоящото решение отпускането или отказа за изплащане на парична помощ по съответните мерки за подпомагане , в настоящия случай м.11 „Биологично земеделие“е в изключителна компетентност на ДФЗ – РА.

 

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал.2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на М. Т. Б. гр.В. Търново [улица], Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/ 8663#7 /14.6.2023г. издадено от Заместник изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“, с което е отказана оторизация от 11 231,51 лева за 2019г. по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020,с което по заявената схема е одобрена сума за подпомагане в размер на „0“ лева и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 11 231,51лв.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда в едномесечен срок от получаване на решението.

ОСЪЖДА Държавне фонд Земеделие РА да заплати на М. Т. Б. гр. В. Търново ,[улица] сумата от 1410- хиляда четиристотин и десет . лева разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжлаване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщението му до страните.