Р Е Ш Е Н И Е
№ 260139 31.05.2021 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
Секретар: Геновева Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев
АНД № 258 по описа на Районен съд - Хасково за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Е.Р.С. *** срещу Наказателно постановление № 21-1253-000026 от 18.02.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 2, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 20 лева, за нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че определеното наказание било явно несправедливо и не кореспондирало с разпоредбите на закона и тежестта на административното нарушение, установявало се и несъответствие между съставения АУАН и издаденото НП, без да се излагат конкретни съображения. Моли жалбата да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление – отменено.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призована, не се явява. Чрез упълномощения пои делото представител – адв. В.Ч. заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощения по делото адвокат.
Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата, която предлага да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 03.02.2021 г., свид. Д.М.В., на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, в присъствието на свид. Х.В.Х., на длъжност полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково, съставил, въз основа на подаден сигнал /жалба от лицето Б. К. Б.в от град Хасково/ с приложен снимков материал и след извършена проверка по него от органите на РУ на МВР- Хасково, Акт за установяване на административно нарушение бл. № 187556, за нарушение, квалифицирано по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен срещу жалбоподателя Е.Р.С., въз основа на подадена Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата от М. П. Я., собственик на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № ******, видно от приложената справка за собственост, за това, че на 24.08.2020 г. в около 15:22 часа в град Хасково, ул. „Христо Ботев“, управлявала посочения лек автомобил, собственост на М. П. Я., ЕГН: **********, като „водачката С. паркира неправилно автомобила на горепосочената улица в зоната на действие на пътен знак В27. Актът, след предявяването му, бил подписан от лицето Е.Р.С., а в съответната графа за възражения и обяснения вписала, че има такива, без конкретно да посочи в какво се състоят. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне – 03.02.2021 г., според изричното отбелязване в тази насока.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок за това от връчването му.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган посочил, че отговорността на лицето се ангажира за това, че „на 03.02.2021 г. в 15:22 часа в град Хасково, ул. „Христо Ботев“, като водач на лек автомобил „Тойота Корола Версо“, с рег. № *****, държава България, при обстоятелства: …“, след което възпроизвел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, включително относно датата на деянието, и на основание чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП, наложил процесната глоба.
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаният в хода на производството по делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.М.В. относно обстоятелствата, свързани с действията, възложени във връзка с процесната проверка и на показанията му, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата - Чл. 6. Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
По силата на чл. 183, ал. 2, т.1 от ЗДвП - (2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба 20 лв. водач, който: 1. неправилно престоява или е паркирал неправилно;
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо, към датата извършването му.
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат на това основание отмяна на наказателното постановление. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити. Нарушението, макар и лаконично, е описано по необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние се привлича към административно наказателна отговорност, за да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Фактическото описание на деянието съответства на правната квалификация по относимия текст от Закона за движението по пътищата.
При издаване на наказателното постановление обаче, е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените в процеса на ангажиране на отговорността на жалбоподателя, свързани с отправянето на твърдения от наказващия орган за друга различна дата на деянието – 03.02.2021г. от тази, за която е повдигнато административнонаказателното обвинение, с което по недопустим начин за пръв път едва със санкционния акт е въвел нова фактическа обстановка, по отношение на която жалбоподателят не е имал възможност да се защитава като възрази срещу съставения акт и то относно основен признак, характеризиращ всяко деяние, в това число и процесното, от обективна страна, а именно датата на неговото извършване. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да узнае въз основа на какви конкретни обстоятелства се ангажира отговорността, доколкото не просто се въвеждат нови фактически твърдения от наказващия орган, а поради това, че се поддържат и вече въведените в съставения АУАН, с което се е стигнало до отправяне на различни и взаимноизключващи се твърдения за датата на извършване на процесното нарушение. Това от своя страна препятства и възможността за съдебен контрол, като санкционният акт следва да бъде отменен на процесуално основание, без да се проверява неговата обоснованост и правилност, тъй като поради самото си естество, визираното процесуално нарушение изключва възможността за анализ по същество.
Във връзка с горното съдът намира за необходимо да отбележи, че по делото не се събраха доказателства жалбоподателката да е извършила процесното нарушение на посочената в НП дата. Липсват каквито и да са доказателства, че на 03.02.2021г. жалбоподателката е управлявала процесният автомобил изобщо. Напротив макар и скромните доказателства са за управление и съответно паркиране на автомобила но на дата 24.08.2020г. тоест описаното нарушение е недоказано. Поради това следва да се отмени изцяло.
Иначе като се има предвид правната квалификация на нарушението съдът намира, че правилно е квалифицирано и съответно санкционирано с единствено възможното наказание. Следва обаче отново да се отбележи, че това е вярно при доказване на нарушението. В случая обаче същото остава изцяло недоказано.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че същите са действително сторени от страната по делото, като не е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради прекомерност, което да налага да се изследва въпросът за съответствието с фактическата и права сложност на делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1253-000026 от 18.02.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на Е.Р.С., ЕГН: ********** *** сумата в размер на 300 лева, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./