Определение по дело №296/2021 на Районен съд - Левски

Мотиви към определение №72/25.10.2021г., постановено по ч.н.д.
№296/2021г. по описа на РС – Левски

Производството е по реда на чл. 427 и сл. от НПК.
В РС - Левски е постъпило предложение от РП - Плевен за прилагане на
принудителни медицински мерки по реда на чл. 89, б. „б” от НК по
отношение на АЛ. ИВ. ИЛ., ЕГН **********, от с.****.
В с. з. представителят на РП Плевен поддържа предложението.
Упълномощеният защитник изразява становище, че не са събрани
доказателства, които да подкрепят обвинителната теза, изложена в
предложението, че И. е извършил общественооопасно деяние. Моли съда да
отхвърли искането на РП - Плевен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
По досъдебното производство не са привличани лица в качеството на
обвиняеми и не са налагани мерки за процесуална принуда.
Досъдебното производство е образувано за това, че на 28.12.2020г. в с.
Аспарухово, обл. Плевен, се заканил на З.И. от с.с. с убийство и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
С постановление от 20.07.2021г. прокурорът е прекратил наказателното
производство по ДП по преписка №244/2021г. по описа на РП – Плевен, на
основание чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.5 от НПК, тъй като от
назначената в хода на ДП съдебно–психиатрична експертиза е установено, че
А.И. страда от параноидна шизофрения и към времето на деянието не е могъл
да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
В с.з. е изслушана пострадалата З.И., която заявява, че А.И.
многократно е посягал към нея със земеделски сечива, като от много години
са такива отношенията им. И. много пъти я е удрял, но го е правил така, че да
няма следи и имал особено агресивно отношение към нея.
В съдебно заседание се явява в.л. изготвило съдебно–психиатричната
експертиза по досъдебното производство. Вещото лице разяснява, че А.И. от
дълги години боледува от параноидна шизофрения, довело до дълбока и
цялостна промяна в мисленето и поведението на болния, че към периода на
инкриминираното деяние не е могъл да разбира свойството и знамението на
извършеното и да ръководи постъпките си.

Според психиатъра протичането на заболяването и достигане по едно
по - добро качество на живот се постига в амбулаторни условия близко до
средата, в която може да упражнява социалните си навици, че семейството
има огромна роля при лечение на шизофренно болните и че съдействието
или несъдействието от страна на семейството оказва въздействие върху
протичане на заболяването. Вещото лице разяснява, че в случая конфликтът
между освидетелствания и неговата сестра влияе неблагоприятно на
1

протичане на заболяването.
Установава се от заключението, че А. винаги е проявявал доверие в
професионализма на специалистите, които са му оказвали съответното
лечение и е провеждал дългосрочно такова без да го прекъсва самоволно. При
него е избран дългодействащ антипсихотик, който се поставя инжекционно на
15 дни и това е известна гаранция, че няма да се пропуска приема на
медикаменти, съобразено с протичане и стадия на заболяването. Той
регулярно посещава психиатър. Психиатърът счита, че в случая е удачно
спрямо А. да се приложи медицинска мярка по чл.89 б.”а” от НК, и
категорично смята, че в стадия на заболяването при А. не е удачна мярката,
визирана в разпоредбата на чл.89 б.„б” и б.„в”. Според вещото лице
отношението на сестрата не е адекватно, предвид заболяването на брат й и че
тя провокира болен човек, което означава, че обостря заболяването му.
Внесеното от РП – Левски предложение е по отношение на И. да бъде
приложена принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „б” от НК.
За да бъде постановено налагане на принудителни медицински мерки по
чл. 89 от НК е необходимо лицето, по отношение на което се искат тези
мерки да е извършило общественоопасно деяние в състояние на
невменяемост, което изключва ангажирането на наказателна отговорност.
Основание за прилагане на принудителните медицински мерки трябва да бъде
степента на обществена опасност на психично болния.
Обществената опасност на освидетелствания следва да се извежда от
събраните по делото доказателства, касаещи степента на обществена опасност
на конкретното деяние, така и психическото състояние на извършителя.
И. не е разпитан в хода на разследването. Не му е съобщено за
образуваното наказателно производство. Тъй като не е привличан като
обвиняем, не му е осигурена адвокатска защита.
Съдът намира, че предвид на събраните доказателства по ДП е налице
недоказаност на авторството на деянието.
Както бе посочено предпоставка за постановяване на принудителни
медицински мерки по чл. 89 от НК е лицето, спрямо което те се искат, да е
извършило общественоопасно деяние, като съдът намира, че не са
представени доказателства А.И. да е извършил престъпление по чл. 144, ал.3
от НК.
Налице са противоречия в твърденията на З.И. и на разпитаните по
досъдебното производство свидетели. Установява се от събраните по ДП
доказателства, че З. и А. постоянно се карат, пишат един срещу друг жалби до
различни инстанции, като при тях разправиите били ежедневие, като З.
нарочно се закачала с А. и по този начин го предизвиквала.
Установява се, че влизайки в двора на св. А. З. е вървяла сама, никой не
я е гонил, като брат й дошъл след около 5 минути и бил спокоен. Излизайки
от двора, на улицата, започнали да говорят на висок тон, но не се установява
безспорно А. да е заплашвал сестра си, че ще я убива или по някакъв начин да
е заплашвал както нейния живот, така и някой друг.
2

Видно от събраните по досъдебното производство доказателства е, че
А. не е агресивен.
Твърденията на З.И. не се потвърждават и от показанията на разпитания
в качеството на свидетел кмет на с. Аспарухово. По отношение на
инкриминараната дата 28.12.2020г. кметът е получил обаждане от жена от
селото, че З. е влязла в двора й. При пристигането си чул, че Р. се кара на З.,
че същата е нахлула в къщата й. Не е ставал свидетел на конфликтни
ситуации между брата и сестрата, при които А. да е отправял заплахи за
живота или здравето на сестра си. Свидетелят твърди, че И. не е агресивен
към хората, нито е имало случай в мандата на кмета да е заплашвал или
нападал някого.
При изслушването на вещото лице в с.з. психиатърът заявява, че за А. е
избран дългодействащ антипсихотик, който се поставя инжекционно на 15
дни и това е гаранция, че той няма да се пропуска приема на медикаменти,
както и че редовно посещава психиатър. Вещото лице е категорично, че в
стадия на заболяването при А. не е удачна мярката, визирана в разпоредбата
на чл.89 б.”б” и б.„в”.
При констатираната липса на предпоставки за приложение на
принудителна медицинска мярка по чл. 89, б.”б” поради липсата на
доказателства лицето, спрямо което те се искат, да е извършило
общественоопасно деяние, следва предложението на РП – Плевен да се
остави без уважение.
От събраните по делото в хода на съдебното следствие доказателства
съдът приема, че по отношение на осв. не е доказано извършването на
общественоопасно деяние, както и че събраните доказателства сочат, че осв.
И. не представлява опасност за обществото.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките за
налагане на принудителни медицински мерки по чл. 89, б.„б” от НК по
отношение на освидетелстваното лице.
Водим от горните мотиви съдът постанови определението си.

СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	72
Дата:	25 октомври 2021 г. (в сила от 1 декември 2021 г.)
Съдия:	Стойка Георгиева Манолова Стойкова

Дело:	20214410200296
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	8 октомври 2021 г.

Определение по дело №296/2021 на Районен съд - Левски

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите