Р Е Ш
Е Н И Е
гр.С., 13.04.2009 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, АДМИНИСТРАТИВНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ- Е състав в публично съдебно заседание на седми април през
две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Л. Б.
ЧЛЕНОВЕ:
Р. К.
Л. В.
при участието на секретаря Н.С. и в
присъствието на прокурора К.С., като разгледа докладваното от съдия К. адм. дело № 636 по
описа за 2005 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.33- 45 ЗАП /отм./ вр. чл.95 вр. чл.98 ЗТСУ /отм./.
Образувано е по жалба на Я.Г.Д., М.Г.Д., Б.П.П., А.П.П., Е.А.П.,
С.Б.П., Б.Б.Ч., Е.Г.П. и А.Г. П. срещу Заповед № РД- 40- 773/ 31.08.1984 г. на
Председателя на Изпълнителния комитет /ИК/ на Столичен народен съвет /СНС/ по
чл.95 и чл.98 ЗТСУ /отм./, с която бил отчужден недвижим имот, представляващ незастроено ДВОРНО МЯСТО, съставляващо имот пл.№ 1, включен
в парцел ХІV от квартал 224 по плана на гр.С., местността „П.- Б.- Т.”, находящ
се на ул.”П. Т.” № 25, опредЕ.била оценка на имота в
размер на 4 610.40 лв. и бил определен начина на обезщетяване- чрез плащане в
брой.
Жалбоподателите навеждат довод за нищожност на обжалваната заповед, като
излагат съображения, че била издадена от некомпетентен орган. Твърдят, че не
била подписана от Председателя на ИК на СГНС П. М., а била подписана със
запетая от Ст. Л., който не бил упълномощен за това, а съгласно действащите към
1984 г. законови правила нямало възможност за делегиране на правомощията по
отчуждаването на недвижими имоти. Поради изложеното жалбоподателите
молят да бъде постановено решение за обявяване нищожността на цитирания
административен акт, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът Столичен общински съвет- чрез процесуален
представител- оспорва жалбата и моли по делото да бъде постановено решение за отхвърлянето
й като неоснователна.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита жалбата
за неоснователна.
Софийски градски съд, след като извърши проверка на
атакувания индивидуален административен акт съобразно разпоредбата на чл.41,
ал.3 ЗАП /отм./, и прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните- съобразно чл.188, ал.1 ГПК /отм./, намира за установено следното:
С обжалваната Заповед
№ РД- 40- 773/ 31.08.1984 г. на Председателя на Изпълнителния комитет /ИК/
на Столичен народен съвет /СНС/, издадена по пр.№ 42/ 1982 г./ на основание чл.95
и чл.98 ЗТСУ /отм./ от А. П. Б., от наследниците на Б. П. Б., от М. Н. Б., С.Б.П.,
П. Б. П. и Б.Б.Ч. бил отчужден недвижим имот, представляващ незастроено
ДВОРНО МЯСТО, съставляващо имот пл.№ 1, включен в парцел ХІV от квартал 224 по
плана на гр. С., местността „П.- Б.- Т.”, находящ се на ул.”П. Т.” № 25; опредЕ.била оценка на имота в размер на 4 610.40 лв. и бил
определен начина на обезщетяване- чрез плащане в брой. Приложената по делото
заповед е подписана със запетая, като под подписа на лицето, подписало за
Председател на ИК на СНС, не е посочено име.
Приложен е по делото и Протокол от 21.06.1984 г. на
Комисията по чл.265 ППЗТСУ- за извършване оценка на описания по- горе имот и
определяне начина на обезщетяване.
Установява се от Удостоверение за наследници № 126/
8.02.1999 г. на СО- Район „В.”, че Б. П. Б. починал през 1977 г., като оставил
за законни наследници съпруга М. Н. Б., дъщери С.Б.П. и Б. Б.Ч. и син П. Б. П.,
а също и че А. П. Б. починал през 1993 г., оставяйки за законни наследници племенниците
си С.Б.П., Б. Б.Ч. и П. Б. П. /деца на брат му Б. Б./, Я.Г.Д. и М.Г.Д. /деца на
сестра му М. М. Д.а/, и Е.Г.П. и А.Г.П. /деца на сестра му Зорка Г.П./.
Видно от Удостоверение за наследници № 612/ 11.08.2000 г. на
СО- Район „В.”- П. Б. П. починал през 2000 г., като оставил за законни
наследници съпруга Е.А.П. и синове Б.П.П. и А.П.П.
Съгласно представеното от ответника Решение № 5 от Първа
сесия на Столичния народен съвет от 12.12.1983 г.- на основание чл.64 от Закона
за народните съвети /ЗНС- понастоящем отменен/ Столичният народен съвет разпределил ръководството на дейностите,
поделенията и специализираните органи на СНС между щатните членове на
Изпълнителния комитет /Председателя, заместник- председателите и секретаря на
ИК/, в следствие на което Председателят П.
М. следвало да осъществява общото ръководство на ИК и на поделенията на
СНС, да ръководи дейностите, свързани с отбраната, сигурността и обществения
ред, и да координира работата между ИК на СНС и ИК на Районните народни съвети,
а Първият Зам.- председател С. Л.
следвало да ръководи дейностите на СНС, свързани с изграждането на новите
фондове и: управление „Строителство”; Главна дирекция за изграждане на С. /по
строителното производство/; ДСО „С.”; ДСО „И.”; СК „Обществено и промишлено строителство”; СК „Строителни
материали”; инвеститорска
дирекция „Метрополитен” /по строителното производство/; щаб по строителството;
да координира дейностите, които се ръководят от В. Н. и А. П.- по отношение на
транспорта и съобщенията, организацията и безопасността на движението и
енергетиката, Б. К. и Вл. Р.; и да осъществява координационни
функции с министерствата
и
ведомствата и
Л.2 на Реш. от 13.04.2009
г. по адм.д.№ 636/ 2005 г. на СГС, АО, ІІІ- Е с-в
координационно-
контролни функции спрямо строителните организации извън системата на СНС,
развиващи строителна дейност на територията на столицата.
В Приложение № 2 към Протокол № 22 от 26.09.1984 г. на ИК на
СНС и Приложение № 2 към Протокол № 22 от 2.10.1984 г. са посочени членовете на
ИК на СНС, като между тях фигурират П. М. /позиция № 1, в ляво/ и Ст. Л.
/позиция № 2, в ляво/. В самия Протокол № 22/ 2.10.1984 г. на ИК на СНС е
посочено, че П.М. е Председател на ИК на СНС.
За установяване авторството на обжалваната заповед по делото
е изслушана съдебно- почеркова експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице Манол Златев, прието в о.с.з. на 23.10.2008 г. като
неоспорено от страните, подписът на Заповед № РД- 40-
773/ 31.08.1984 г. не бил положен от П. М. В с.з. при изслушване на
заключението експертът е уточнил, че подписът върху процесната заповед бил на С.
Л.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.37, ал.2
ЗАП /отм./ жалба за обявяване нищожността на административния акт може да се
подава без ограничения във времето.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Жалбоподателите молят да бъде прогласена
нищожността на издадената на основание чл.95 и чл.98 ЗТСУ /отм./ Заповед № РД-
40- 773/ 31.08.1984 г. за отчуждаване на собствения на С.Б.П., Б.Б.Ч. /жалбоподателки/, А. П. Б., М. Н. Б. и П. Б. П. /наследодатели
на жалбоподателите/ недвижим имот, поради
обстоятелството, че не била издадена, респ. подписана от компетентния съгласно
ЗТСУ /отм./ административен орган.
Условие за действителността на
един административен акт е той да бъде издаден от компетентен орган, в
съответната форма и при спазване на процесуално- правните разпоредби по
издаването му и материално- правните норми относно съдържанието му и да е
съобразен с основната цел на закона. За да е законосъобразен административният
акт следва на първо място да е постановен от компетентен орган, т.е. от орган, оправомощен за това в пределите на неговата компетентност.
Компетентността на административния орган следва да се преценява в две насоки:
административна подведомственост при издаването на акта /административният
орган да не навлиза в предмета на дейност на други държавни органи/ и
административна компетентност /разпределението на правомощията по издаване на
административните актове вътре в сферата на административната
подведомственост/. Компетентността на административния орган следва да бъде
спазена в нейните три проявления: по материя, по място и по степен. В правната
теория и съдебната практика по безспорен и категоричен начин е възприет
принципа, че издаденият от държавен орган в нарушение на опредЕ.та
му компетентност административен акт е недействителен- опорочен под формата на
нищожност и не поражда целените с постановяването му правни последици /ТР № 2/
14.05.1991 г.- ОСГК на ВС/. Неспазването на изискванията за компетентност на административния
орган представлява съществено нарушение, което опорочава неговото волеизявление
и води до нищожност на издадения административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.95, ал.1 от Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ- в
редакцията й с изм. до ДВ- бр.45/ 8.06.1984 г., отм./ недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата,
кооперации и обществени организации, се
отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на
окръжния, съответно на общинския народен съвет, при който е създаден Съвет
за строителство и селищно устройство, а според ал.2 на същата норма /нова-
ДВ, бр.45/ 8.06.1984 г./ Изпълнителният комитет на Столичния народен
съвет със съгласие на министъра на строителството и селищното устройство може да реши функции на председателя на
изпълнителния комитет по отчуждаване на недвижими имоти и обезщетяване на
собствениците да се предоставят на негов заместник, както и на
председателите на изпълнителните комитети на районните народни съвети.
Не се спори по делото, че атакуваната от жалбоподателите
заповед по чл.95 и чл.98 ЗТСУ е била издадена от Зам.- Председателя на ИК на
СНС С. Л. /това обстоятелство е посочено и от експерта, извършил съдебно-
графическа експертиза по делото/. Същият бил избран за Заместник- Председател
на ИК на СНС за мандата, през време на който била издадена процесната заповед, видно
от цитираните по- горе Решение № 5 от проведената на 12.12.1983 г. първа сесия
на СНС и Приложения № 2 към решения по Протокол № 22 от 26.09.1984 г. и
Протокол № 22 от 2.10.1984 г. на ИК на СНС. За Председател на ИК на СНС- видно
от цитираните документи, бил избран П. М.. С цитираното решение от 12.12.1983
г. на основание чл.64 ЗНС било разпределено
ръководството на дейностите, поделенията и специализираните органи на СНС
между щатните членове на Изпълнителния комитет, като Председателят П. М. следвало да осъществява общото ръководство на
ИК и на поделенията на СНС, да ръководи дейностите, свързани с отбраната,
сигурността и обществения ред, и да координира работата между ИК на СНС и ИК на
Районните народни съвети, а ресорната
дейност на Първия Зам.- председател С. Л. била свързана с изграждането на С.,
строителството, транспорта и съобщенията, организацията и безопасността надвижението и
енергетиката и др. Разпределянето на посочените в решението на СНС ръководни
функции и дейности било извършено съобразно разпоредбата на чл.64 ЗНС /с изм. ДВ-
бр.97/ 1978 г., отм./, според която Народният съвет по предложение на
изпълнителния комитет разпределя ръководството на специализираните органи между
председателя, заместник- председателите и секретаря на ИК, като всеки от
тях отговаря за работата на поверените му отраслови органи пред народния съвет и
неговия изпълнителен комитет. Цитираното решение на СНС не е оспорено от жалбоподателите, като същите се позовават на невъзможност
за делегиране на правомощия по чл.95 ЗТСУ, визирайки старата му редакция- преди
изменението, обнародвано в ДВ- бр.45/ 8.06.1984 г. /приложимо в настоящия
случай, тъй като процесната заповед е издадена на 31.08.1984 г./, когато е била
въведена нова ал.2 и такова делегиране на правомощия вече е било възможно. То е
следвало да бъде извършено с решение на
ИК на СНС /взето след дадено от министъра на строителството и
селищното устройство съгласие/ за
предоставяне функции на председателя на ИК по отчуждаване на недвижими имоти и обезщетяване на собствениците
Л.3 на Реш.
от 13.04.2009 г. по адм.д.№ 636/ 2005 г. на СГС, АО,
ІІІ- Е с-в
на негов заместник или на председателите на ИК на
районните народни съвети /РНС/.
В закона не е била предвидена изрична форма за даването на посоченото
в чл.95, ал.2 ЗТСУ /отм./ съгласие, а разпоредбата на чл.184, ал.3 от ПЗР на
ЗТСУ /в редакцията с изм. ДВ- бр.45/ 8.06.1984 г., отм./ е предвиждала
възможност Министърът на строителството и селищното устройство да предоставя
свои функции, права и задължения по ЗТСУ и ППЗТСУ на заместниците си и други
ръководни длъжностни лица в системата на Министерството на строителството и
селищното устройство.
При това положение се
налага приемането на извод, че ИК на СНС е взел решението за делегиране
правомощията на председателя си по отчуждаване на недвижими имоти и
обезщетяване на собствениците на посочения Зам.- Председател /С. Л./ след
получено в посочения по- горе смисъл съгласие- при спазване правилата на чл.50
ЗНС /отм./, според който Изпълнителните комитети на народните съвети вземат
решения и дават разпореждания на основание на законите, указите, правилниците,
постановленията и разпорежданията на правителството, решенията на съвета и
всички други актове на по- горните органи на държавната власт и управление. Даденото
от горепосочения орган на държавно управление съгласие по чл.95, ал.2 ЗТСУ
/отм./ за оправомощаване на Заместник- Председателя
на ИК на СНС да изпълнява посочените функции на Председателя на ИК предпоставя вземането
на съответно решение от ИК на СНС, но непосочването
му в цитираното по- горе решение от 12.12.1983 г. не обуславя извод за неговата
липса. Доказателства, опровергаващи изложената фактическа обстановка, от страна
на жалбоподателите не са представени, поради което
съдът приема, че щом решението е било взето, то значи е имало необходимото за
това съгласие.
Аргумент в подкрепа
на изложеното относно предвидената в ЗТСУ възможност за делегиране правомощията
на Председателя на ИК на СНС може да бъде изведен и от обстоятелството, че
навсякъде в ЗТСУ /отм./ и в правилника за неговото приложение /ППЗТСУ/
законодателят е използвал израза „органът по чл.95 ЗТСУ”, очевидно визирайки
възможността за делегирането на правомощия по отчуждаването на недвижими имоти
и по обезщетяването на собствениците на орган, различен от Председателя на ИК
на СНС. В случай, че такава възможност е била изключена, то навсякъде в ЗТСУ и
ППЗТСУ би бил използван изразът „Председателят на ИК на СНС”, а не „органът по
чл.95 ЗТСУ”, който би могъл да бъде Председателят на ИК на СНС- по чл.95, ал.1
ЗТСУ /отм./ или Зам.- Председателят на ИК на СНС или Председателите на ИК на
РНС- по чл.95, ал.2 ЗТСУ /отм./.
С оглед изложените
по- горе съображения съдът намира, че при издаването на обжалваната Заповед № РД-
40- 773/ 31.08.1984 г. от Заместник- Председателя на ИК на СНС не е било
допуснато нарушение на закона, свързано с компетентността на административния
орган, поради което и обжалваният акт не се явява нищожен. Заповедта по чл.95 и
чл.98 ЗТСУ /отм./ е била издадена при наличието на териториална, материално-
правна и компетентност по степен на административния орган, поради което се
явява валидно издадена и не страда от пороци, обуславящи извод за нейната нищожност.
Поради изложеното жалбата на Я.Д., М.Д., Б.П., А.П., Е.П., С.П., Б.Ч., Е. П. и А.
П. се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Тъй като разноски от
страна на ответника по делото не са поискани, такива с настоящото съдебно
решение не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Г.Д. с ЕГН **********
***, М.Г.Д. с ЕГН ********** ***,
ул.”В.” № 29, Б.П.П. с ЕГН **********
***, ул.”В.” № 27, А.П.П. с ЕГН **********
***, ул.”В.” № 27, Е.А.П. с ЕГН **********
***, ул.”В.” № 27, С.Б.П. с ЕГН **********
***, ул.”В.” № 27, Б.Б.Ч. с ЕГН **********
***, ул.”В.” № 27, Е. Г.П. с ЕГН
********** ***, И А.Г. П. с ЕГН **********
***, съдържаща искане за обявяване НИЩОЖНОСТТА на Заповед № РД- 40- 773/ 31.08.1984 г. на Заместник- Председателя на Изпълнителния
комитет на Столичен народен съвет /ИК на СНС/ по чл.95 и чл.98 ЗТСУ /отм./, с която от А. П. Б., от наследниците
на Б. П. Б., от М. Н. Б., С.Б.П., П. Б. П. и Б.Б.Ч. бил отчужден недвижим имот,
представляващ незастроено ДВОРНО МЯСТО, съставляващо
имот пл.№ 1, включен в парцел ХІV от квартал 224 по плана на гр. С., местността
„П.- Б.- Т.”, находящ се на ул.”П. Т.” № 25; опредЕ.
била оценка на имота в размер на 4610.40 лв. и бил определен начина на
обезщетяване- чрез плащане в брой, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14- дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.