Решение по дело №281/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 288                                        16.07.2021г.                                          гр.Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на шести юли                                                                                   две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

секретар Таня Михова

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

търговско дело № 281 по описа на БОС за 2020г.

 

Твърди се по делото, че по силата на сключен договор № Д-610/02.12.2016 г. на основание Закона за обществените поръчки и Решение № Р-23/02.12.2016 г. на кмета на Община Поморие, след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка между Община Поморие като ВЪЗЛОЖИТЕЛ и „РТК” ООД, ЕИК *********, като ИЗПЪЛНИТЕЛ, на ищеца е възложено да извършва дейности по сметосъбиране, сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчяване на улиците в Община Поморие. Съгласно чл. 4 от сключения между страните договор, дължимите от ответника суми се заплащат в срок от 30 дни след издаване на фактура и съставяне на приемо-предавателен протокол за извършените работи. Ищецът твърди, че е изпълнявал точно и в срок своите задължения, докато ответникът значително е забавял своите плащания, поради което ищецът се е ползвал от правото си по чл. 17. т. 5 от договора и развалил същия с тримесечно предизвестие, получено от ответника на 07.08.2017г. Съгласно чл. 17. т. 5 от договора между страните при разваляне на същия по реда на тази разпоредба ответникът дължи обезщетение в размер на годишната цена на услугата за текущата година. Ищецът счита, че се касае за уговорена неустойка при разваляне на договора, която има за цел не само да обезщети ищеца за вредите от неизпълнението от страна на ответника, но и да санкционира същия за виновното му забавено изпълнение на поетите задължения, което е довело до необходимостта от разваляне на процесния договор. С оглед на което се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 000 лева, представляваща дължима договорна неустойка за разваляне на договора. Сумата се претендира със законна лихва върху същата от датата на завеждане на делото-30.07.2020г. до окончателното и заплащане.

В условията на евентуалност, при неуважаване на иска за дължима неустойка, се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 211 521,28 лева-вреди от договорното неизпълнение на ответника и последвалото разваляне на договора, които вреди се изразяват в пропусната полза от ищеца да получи сумата, уговорена в договора като възнаграждение. Сумата се претендира със законна лихва върху същата от датата на завеждане на делото-30.07.2020г. до окончателното и заплащане.

В определения от закона срок ответникът е отговорил на исковата молба, като същият счита, че между страните по процесния договор няма уговорена клауза за неустойка, поради което и ищецът неоснователно претендира дължима сума за неустойка. Ответникът счита, че в договора, в чл. 15 има уговорен размер на договорна лихва за забава, но не и неустойка за неизпълнение. Въпреки това, ответникът счита размера на уговорената неустойка за прекомерен, поради което и клаузата се счита за нищожна. В условията на евентуалност се иска намаляване на неустойката. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. След допълнителната искова молба, в допълнителният отговор, ответникът пояснява, че в чл. 17, т. 5 от договора между страните няма уговорена неустойка, а обезщетение. В случай, че се приеме за неустойка поддържа становището си за прекомерност на същата и съответно нищожност на тази клауза, а в условията на евентуалност се иска намаляване на същата. Ответникът оспорва евентуалния иск, като счита, че ищецът не е претъпял вредите, които претендира.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира за безспорна по делото фактологията, че след участие в процедура по обявена обществена поръчка и спечелването и, ищецът, в качеството на изпълнител е сключил с ответника, в качеството му на възложител договор № Д-610/02.12.2016г. По силата на така сключения договор, на ищеца е възложено да извършва дейности по сметосъбиране, сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчяване на улиците в Община Поморие. Страните не спорят и относно факта на прекратяване на договора от страна на ищеца по реда на чл. 17, т. 5 от договора, а именно ищецът е отправил до ответника тримесечно писмено предизвестие, че прекратява същия поради неизплатени възнаграждения. На лист 8 от делото е представено въпросното предизвестие, от което е видно, че същото е получено от ответника на 07.08.2017г., следователно тримесечния срок е изтекъл на 07.11.2017г. и считано от 08.11.2017г. договорът между страните е прекратен на посочено основание. Договорът между страните е бил сключен за срок от 18 месеца, считано от 04.06.2016г. или е следвало да действа до 04.12.2017г., но е прекратен на 08.11.2017г.

      При така констатираната фактология, по правото съдът намира следното:

 

Предявената главна претенция е с правно основание чл.  92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно иска се осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 000 лева- неустойка, уговорена в чл. 17, т. 5 от договора. Сумата се претендира със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Между страните се спори, дали уговореното в чл. 17, т. 5 от договора обезщетение има характер на неустойка и ако е такова, какъв е вида на неустойката. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката служи за обезпечаване на изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението без същите да следват да се доказват. Спорната разпоредба от договора гласи, че договорът между страните може да се прекрати от изпълнителя с тримесечно писмено предизвестие при неизпълнение от възложителя, като в този случай възложителят дължи на изпълнителя обезщетение в размер на стойността, равняваща се на годишната цена на услугата за текущата година. Съдът намира, че тълкувайки на основание чл. 20 от ЗЗД, уговореното в договора между страните, обезщетението, което е посочено в чл. 17, т. 5, има характер на неустойка за неизпълнение/частично неизпълнение в хипотезата на чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, тъй като страните предварително са определили възможността за разваляне на договора при забава в плащанията от страна на ответника с конкретно определяем размер на вредите. Съдът обаче намира, че въпросната клауза от договора между страните е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предложение първо от Закона за задълженията и договорите, а именно поради невъзможен предмет. Безспорно хипотезите на нищожност на договорите може да бъдат прилагани и по отношение на отделни техни клаузи, а в случая по отношение на уговорената от страните клауза за неустойка. Видно от съдържанието на уговорката на чл. 17, т. 5 от договора, сключен между страните, размерът на неустойката се определя като годишната цена на услугата по договора за текущата година. От договора и наличните по делото ценови предложения-част от документацията по проведената обществена поръчка, съдът констатира, че в процесния договор няма ясна изначално годишна цена на договора. Каса се за предвидено заплащане на конкретни услуги, като след извършването им и с оглед вида им на изпълнителя се заплаща за конкретната работа. Това е видно и от извършената по делото съдебно-икономическа експертиза, която е отразила от счетоводството на ищеца конкретно издадените фактури за конкретно извършени работи за периода на действия на договора. Следователно при разваляне на договора от страна на изпълнителя в хипотезата на чл. 17, т. 5, никога няма да е ясна годишната цена на услугата за текущата година, както поради факта, че такава няма уговорена, така и поради обстоятелството, че при развалянето на договора може изобщо да не е изминала една година от сключването на договора и следователно не може да се изчисли годишна стойност на извършеното. Последният извод на съда следва и от факта, че уговорената неустойка е обвързана с разваляне на договора поради договорно неизпълнение, като това може да се случи в етап на договорните отношение между страните, когато не е изтекла една година от сключването на договора. С оглед изложеното до тук съдът приема, че клаузата за дължима неустойка е такава с невъзможен предмет и като такова е нищожна. Отделно от това съдът споделя и становището на ответника, че клаузата е нищожна и поради противоречие със закона и добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, а именно се касае за клауза противоречаща на добрите нрави. Както вече беше споменато, правната идея на уговорката за неустойка е да обезщети вредите на изправната страна по договора, а не до доведе до неоснователно му обогатяване. Уговорената от страните неустойка прави възможно изпълнителят по договора да получи както възнаграждение за конкретно извършените от него дейности, а след забава в плащанията и разваляне на договора, да получи още веднъж стойността на всички извършени услуги или годишната цена /както е формулирано в договора/ още веднъж. Така уговореното не би имало обезщетителен характер, а обогатяващ, което го прави противоречащо на добрите нрави.

С оглед становището на съда за нищожност на уговорената в чл. 17, т. 5 от договора клауза за нейстойка, неоснователно е искането на ищеца да му бъде присъдена сумата от 1 000 000 лева-неустойка и главната претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Отхвърлянето на главната претенция е предпоставка за разглеждане на евентуално предявения по делото иск. При изложената по-горе фактология на сключения между страните и прекратен договор, ищецът е предявил иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение второ във вр. чл. 82 от Закона за задълженията и договорите, а именно претендира се вреда от неизпълнението на договора от страна на ответника в размер на 211 521,28 лева, което неизпълнение се изразява в пропуснатата полза от страна на ищеца да получи печалба от договора за целия му срок, която би била разликата от полученото плащане на услугата и направените от ищеца разходи за извършването им. Сумата се претендира със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба. С оглед приетата фактическа обстановка е видно, че сключеният между страните договор е прекратен от ищеца поради неизправност на ответника на 08.11.2017г., а е следвало да действа до 04.12.2017г. Следователно за период от по-малко от месец или точно за 27 дни, ищецът е лишен от възможност да извършва възложената му услуга и съответно да реализира печалба от същата. Разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД дава възможност на изправната страна по един неизпълнен от другата страна договор да иска обезщетение за претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са в пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Безспорно ищецът и изпълнител по процесния договор е бил лишен от  възможността да реализира печалба от услуги за периода от 27 дни, като това е пряка последица от поведението на възложителя и ответник. Затруднението за изчисление на конкретните пропуснати ползи следват от обстоятелството, че процесният договор касае извършването на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчяване на улиците в Община Поморие. Съгласно чл. 13, т. 1 от договора, изпълнението на услугите се установява с двустранни месечни протоколи, т. е. няма предварително регламентиране на вида и стойността на помесечно извършените дейности и съответно няма как да се установи, какви биха били по вид и стойност дейностите, които ищецът щеше да извърши за периода от 27 дни. Същевременно предвид вида на дейностите, които предполагат ежедневното им извършване, тъй като се касае за почистване и сметосъбиране, то е ясно, че и през тези 27 дни, в които договорът е прекратен преди да изтече срока му, ищецът е щял да извърши някакви дейности, без да е ясно какви. Становището на съда, че всеки месец са се извършвали дейности от ищеца, следва от извършената по делото съдебно-икономическа експертиза, която е описала фактурите за извършена дейност от ищеца до прекратяване на договора, и от което е видно, че дейности са се фактурирали всеки месец от действието на договора, което е логично предвид на извършваното.

В тежест на ищеца беше да докаже по вид и размер вредите които е претърпял в резултат на разваляне на договора поради договорното неизпълнение от страна на ответника. Тези вреди, изразяващи се пропусната печалба, ще бъдат вероятни такива, тъй като няма как да бъде определено, какви точно услуги би извършил ищеца за посочения период от 27 дни. Въпреки че съдът счита, че такива вреди биха имали хипотетичен характер, да се лиши страна по договора изначално от възможност да претендира вреди в хипотезата на пропуснати ползи е явно несправедливо. Съдът счита, че с оглед свършената работа от ищеца за периода до прекратяване на договора, може да се изчисли средна стойност на извършеното от него, може да се изчисли средно направените от него разходи за извършените услуги и съответно средната печалба, като по този начин се изчисли какво би получил като печалба за оставащите до края на договора 27 дни. В тази връзка по делото е ангажирана съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице е имало за задача да направи съответните изчисления. По изчисления на експерта средномесечния приход от дейността на ищеца за процесния договор възлиза на 133 932,46, а средномесечния разход възлиза на 113 633,11 лева. При така направените изчисления средномесечната печалба възлиза на 20 299,35 лева. Следователно за 27 дни вероятната печалба, която е пропуснал ищеца възлиза на  17 680,07 лева, в който размер съдът приема, че основателна претенцията му.

Предвид на становището  на съда за частична основателност на евентуалния иск на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ишецът има право на направените разноски съответно на уважената част на претенциите ми или 1 019,13 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски съответно на отхвърлената част на иска, като от страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на хонорара на представляващия страната адвокат. Възражението за прекомерност не е основателно, тъй като размера от 25 836 лева с ДДС попада в минимлно предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 6 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съответно на отхвърлената част на исковете на ответника се дължи възнаграждение в размер на 25 656 лева.

При компенсиране на разноските е видно, че ищецът дължи на ответника разноски в размер на 24 636,87 лева.

Ищецът по разгледания евентуален иска дължи държавна такса за същия в размер на 707,20 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „РТК” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Елин Пелин, ул. Кирил и Методий № 23, със съдебен адрес: гр. София, ул. Проф. Н. Михайлов № 7, вх. Б, ет. 1, ап. 2 срещу ОБЩИНА ПОМОРИЕ, с ЕИК *********, с адрес; гр. Поморие, ул. Солна № 5, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, бул. Генерал Столетов № 66, ет. 1, ап. 3, „Адокатско дружество Гроздев и Бари“, адокат Димитър Гроздев, с който на основание чл.  92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 000 лева- неустойка, уговорена в чл. 17, т. 5 от сключения между страните договор № Д-610/02.12.2016г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ПОМОРИЕ, с ЕИК *********, с адрес; гр. Поморие, ул. Солна № 5, със съдебен адрес:***, „Адокатско дружество Г. и Бари“, адокат Д.Г., да заплати на „РТК” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. Елин Пелин, ул. Кирил и Методий № 23, със съдебен адрес: гр. София, ул. Проф. Н. Михайлов № 7, вх. Б, ет. 1, ап. 2, сумата от 17 680,07 /седемнадесет хиляди шестстотин и осемдесет лева и седем стотинки/ лева, която сума представлява нереализирана печалба за периода 08.11.2017г.-04.12.2017г. по договор № Д-610/02.12.2016г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 17 680,07 лева до претендираната от 211 521,28 лева, ведно със законна лихва за забава от 30.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „РТК” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. Елин Пелин, ул. Кирил и Методий № 23, със съдебен адрес:***. Н. Михайлов № 7, вх. Б, ет. 1, ап. 2 да заплати на ОБЩИНА ПОМОРИЕ, с ЕИК *********, с адрес; гр. Поморие, ул. Солна № 5, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, бул. Генерал Столетов № 66, ет. 1, ап. 3, „Адокатско дружество Гроздев и Бари“, адокат Димитър Гроздев сумата от 24 636,87 лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски след извършена компенсация на същите.

ОСЪЖДА „РТК” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление; гр. Елин Пелин, ул. Кирил и Методий № 23, със съдебен адрес: гр. София, ул. Проф. Н. Михайлов № 7, вх. Б, ет. 1, ап. 2 да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса за разгледания евентуален иск в размер на 707,20 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: