гр.Хасково, 30.09.2022г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на
тридесети септември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа а.д.№854 по описа за
2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по
жалба на Я.М.Я. *** против Разпореждане на основание чл.60, ал.1 от АПК във вр.
с чл.165, ал.2, т.3 от ЗДвП за допускане на предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0351-000133
от 05.08.2022г. на Мл.полицейски инспектор към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград,
като е направено и искане на основание чл.60, ал.6 от АПК за спиране на
допуснатото на предварително изпълнение.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност – условие за допускане на предварително изпълнение
„осигуряване на безопасност на движението“ не съществувало нито в чл.60 от АПК,
нито в друг нормативен акт. Така било и относно условието „опазване живота и
здравето на гражданите“, като в чл.60, ал.1 от АПК имало подобно условие, но
гласяло – за да се осигури животът или здравето на гражданите. Освен това
разпореждането следвало да се мотивира, а в процесното разпореждане липсвали
мотиви за издаването. Бланкетните посочени условия не били равнозначни на
мотиви, а трябвало да бъдат конкретизирани, за да бъде извършена преценка от
съда. Предварителното изпълнение било допуснато за 180 дни, като в закона
липсвало възможност за предварителното изпълнение да има срок, различен от
посочения в закона в случая на ПАМ. Поначало следвало да се допусне предварително
изпълнение като цяло, а не за определен срок. ЗПАМ била издадена за 6 месеца, а
предварителното изпълнение – за 180 дни, като така имало разминаване.
Допълнително са изложени съображения относно мотивировката на оспореното
разпореждане, като се сочи, че липсата на мотиви освен, че била порок на
формата, то винаги била и основание за отмяна. Мотивите на заповедта и мотивите
на разпореждането били различни, а в този смисъл била и съдебната практика.
Като разгледа оспорването и приложените
доказателства съдът намира от фактическа страна следното:
Жалбоподателят - като собственик на л.а.
Фолкваген Голф, рег.№ *******, го е предоставил на лицето С.М.К., което е
неправоспособен водач, установено при съставянето на АУАН сер.АД №232107 от
05.08.2022г.
На 05.08.2022г. със Заповед №22-0351-000113,
Мл.полицейски инспектор към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, на основание прилага
на жалбоподателя принудителна административна мярка Прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. На основание чл.60, ал.1 от АПК във
вр. с чл.165, ал.2, т.3 от ЗДвП и с цел осигуряване на безопасността на
движението и опазване на живота и здравето на гражданите е разпоредено
допускане на предварително изпълнение на заповедта, считано от 21,30ч. на
05.08.2022г., а именно – за 180 дни.
Въз основа на така установените факти
съдът приема от правна страна, че искането е подадено от надлежно лице и в срока
по чл.60, ал.5 от АПК, доколкото се установява, че адресат на заповедта е
жалбоподателя и същата е връчена на 28.08.2022г., а жалбата е постъпила на
30.08.2022г.
Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Обективираното в административния акт
волеизявление представлява по своя правен характер прилагане на ПАМ в обществен
интерес и в защита правата на участниците в движението, с цел отстраняване на
констатирано нарушение при осъществяване на дейността и привеждането ѝ в
съответствие със задължителните изисквания. В изключение от общия принцип в
административния процес за суспензивен ефект на жалбата със специалното правило
на чл.172, ал.6 от ЗДвП е допуснато пряко - по
силата на закона, предварително изпълнение на индивидуалните административни
актове от категорията на процесния.
В случая обаче е допуснато и предварително
изпълнение на основание чл.60 от АПК с изрично волеизявление на
административния орган, заложено като част от диспозитива на заповедта. Така се
установява, че при наличие на изключението от суспензивния ефект на жалбата по
чл.172, ал.6 от ЗДвП, административният орган се е произнесъл при отнета
компетентност да преценява дали са налице предпоставки за допускане на
предварително изпълнение, поради което и настоящото процесно разпореждане е
незаконосъобразно до степен на нищожност. Недопустимо е когато е допуснато
предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт по силата на закона,
то да е налице и обективирана в писмен вид воля на административния орган за
същото действие. При наличие на допуснато по силата на закона предварително
изпълнение на административен акт, както е в настоящия случай, не е допустимо и
административния орган също да допусне предварително изпълнение на същия акт,
като обективираната му воля влече след себе си нищожност на издаденият акт в
тази му част. В този смисъл разпореждането на административния орган в
процесната заповед, с което е допуснато предварително изпълнение, следва да се
прогласи за нищожно.
Като се има предвид, че оспореното
разпореждане е нищожно, а и евентуално проявен суспензивния ефект на жалбата по
чл.172, ал.6 от ЗДвП – адм.д. №930/2022г., по жалба срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-0351-000133 от 05.08.2022г. на
Мл.полицейски инспектор към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград, то не следва да бъде
разглеждано искането по чл.60, ал.6 от АПК .
С оглед уважаване на жалбата, то в
настоящото производство ответната страна дължи направените от жалбоподателя
разноски – 500,00 лева за адв.възнаграждение пред ХАС, 10,00 лева – държавна
такса за образуване на делото пред ХАС, както и направените разноски пред ВАС
при обжалване на Определение на ХАС №667/30.08.2022г. – 30,00 лева за д.т. и
500,00 лева за адв.възнаграждение.
Действащата понастоящем редакция на чл.172, ал.5 от ЗДвП,
съгласно която решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу
индивидуални административни актове за прилагане на ПАМ от вида на изброените в
чл.172, ал.1 от ЗДвП
не подлежат на обжалване, както и предвид връзката между главното
производството и акцесорните му, то настоящия съдебен акт е окончателен.
Доколкото произнасянето на съда
понастоящем е при условията на чл.60, ал.6 от АПК – незабавно, и ответната
страна не е взела становище по делото, то при спор относно разноските е
приложима разпоредбата на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Разпореждане,
издадено на основание чл.60, ал.1 от АПК във вр. с чл.165, ал.2, т.3 от ЗДвП, за
допускане на предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0351-000133
от 05.08.2022г. на Мл.полицейски инспектор към ОД МВР Хасково, РУ Свиленград.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплатят на Я.М.Я.,
ЕГН **********,***, направените разноски в общ размер на 1040,00 лева.
Определението е окончателно.
Съдия: