МОТИВИ към присъдата по НОХД № 821 по описа на Варненския
окръжен съд за 2017 година, наказателно
отделение.
Варненска Окръжна прокуратура е внесла за разглеждане във ВОС, обвинителен акт, с който на подсъдимият А.И. *** е
предявено обвинение за престъпление от общ характер, квалифицирано по
чл.115 от НК вр
с чл.18, ал.1 от НК , за това, че на
15.06.2014 г. в гр. Дългопол обл. Варненска направил
опит умишлено да умъртви С.Д.С., като деянието е останало недовършено по
независещи от волята му причини.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението, намира го за безспорно доказано и предлага да бъде определено наказание –
лишаване от свобода, около минималния до средния размер, което да бъде
изтърпяно ефективно. Навеждат се доводи по същество, че се касае за умишлено
деяние опит към убийство, тъй като подсъдимия
не е бил в състоянието на неизбежна отбрана, съответно не е превишавал
същата. По отношение на предявения граждански иск не взема становище..
Като страна в процеса в хода на съдебното
производство, в качеството на частен обвинител и граждански ищец, бе
конституиран пострадалия от деянието – С.Д.С.. Бе
предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск за неимуществени вреди
срещу подсъдимия в резултат на престъпление по чл.115 вр с чл.18 от НК, в размер на 47 000 / четиридесет и седем
хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането – 15.06.2014 год, както и
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на гражданския ищец и
частен обвинител, в хода на съдебните прения поддържа изцяло становището на
прокуратурата относно правната квалификация на деянието, намира го за доказано
и предлага да бъде определено справедливо наказание „лишаване от свобода” и
уважаване на предявения граждански иск в пълния му размер, ведно със законната
лихва, както и направените разноски по делото. Навеждат се множество доводи в
подкрепа на тезата, че подсъдимия не е бил в положение на неизбежна отбрана,
тъй като е имал провокативно поведение и целта му е била да извърши деянието по
възведеното му обвинение, с което е бил заплашван преди това пострадалия.
В пледоарията си в хода на съдебните прения
защитника на подсъдимия А.И.Л. в лицето на адв. П. Д. от ВАК обосновава теза противна на тази подържана от прокурора и
мотивира правна квалификация на деянието по чл.12 от НК. Алтернативно
предоставя на съда преценката за квалификация по чл.119 от НК, ведно с варианта
превишаването на пределите на неизбежната отбрана да е резултат на уплаха и/или
смущение по смисъла на чл.12,ал.4 от НК. С оглед решението на съда, моли
подсъдимия да бъде оправдан; да не му се налага наказание или алтернативно да му
бъде наложено наказание „лишаване от свобода”
в подходящ размер и с оглед смекчаващите вината обстоятелства,
изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК .
Подсъдимият в своя защита се придържа към
становището на защитника си., а в последната си дума изказва виждането че е направил всичко за да
се защити, като моли алтернативно за
условно да бъде оправдан.
Съдът за да се произнесе, като взе предвид
събраните и проверени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Подсъдимият А.И.Л. *** живущ ***. По народност е българин, български гражданин.
Има завършено висше образование. Същият е женен. Притежава дружество с предмет на дейност –
доставка и монтаж на климатици. Посоченото обстоятелство е
наложило в обществото и прякор „ Наско Климатика” Не е
осъждан. Към момента на деянието е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, като му е наложено адм.
наказание „глоба в размер на 1000лева за деяние по чл.343в,ал.2 от НК.
Притежава ЕГН**********. Няма данни
да е известен на МВР с противообществени проявипо
местоживеене.
Св. С.С.
известен с прякора „М.” и св. Н.Г. живеели на съпружески начала имат дете. През
2014г. те стопанисвали под наем кафе аперитив „Мишел" / по името на дъщеря
им/ находящо се на улица „Г.Д."***. Предходния
наемател на заведението - св. И.К. с прякор „Ф.” бил направил някои подобрения
и имал желанието да му бъде възстановена сумата за направения от него разход. В
тази връзка между него и св. С. и имало разговор, който не приключил с някакви
определени ангажименти от страна на С..
Вечерта на 14.06.2014 г.
заведението „Мишел” работило както обикновено и имало клиенти. По това време се
провеждало и световно първенство по футбол, което предопределяло броя и пола на
посетителите. След 19ч дома на св. Н.Г.Н. и починалия му в хода на
разследването баща - Г.Г. се събрали посочените
двама, подсъдимия Л. и св. В.В. известен с прякор
„доктора” /като работещ в ЦСМП/ Всички употребили алкохол, като подсъдимия
изпил 50 гр. домашна ракия. По късно към компанията им се присъединил и св. И.К.
/Ф./ който бил с автомобила си. Около 21,30 - 22.00 часа компанията решила да
посети заведението „Джъмбо” в центъра на гр.Дългопол.
Всички се качили в автомобила на св.И.К. и управляван от него – джип „Ленд Ровър" и отпътували.
Пътя им минавал покрай заведението „Мишел” Св. Н.Н.
поискал да спрат до заведението. Намерението му било, да изясни защо св. С.С. заплашвал, че ще го бие, което му било предадено от
лицето Ф.Д.К. с прякор „Фреди”. И.К. спрял автомобила
и цялата компания влязла в заведението. К. тръгнал към тоалетната, а останалите
се отправили към бара на заведението. По това време там била св. Н.Г..
Пострадалия бил в кухнята на заведението. Н.Н. на
висок тон потърсил Ст. С.. Намесил се и баща му, което притеснило Г. и тя
извикала С., който междувременно чул
разправията. Когато св. С. излязъл от кухнята Г.Г.
под въздействието на алкохола започнал да изяснява защо е заплашван синът му Н..
Станала разправия на висок тон, в която С. разбрал, че по думи предадени от Ф.К.
на св.Н.Н., последният е заплашван от него. С.
отрекъл да се е заканвал спрямо Н. и се опитал да успокои Г.. Това подразнило
компанията и най-вече св. В.В., който се пресегнал през бара и хванал пострадалия, като
се опитвал да го издърпа. С. успял да се освободи от захвата,
като през това време се опитала да се намеси и св.Н.Г. и да предотврати
развитието на скандала. Тогава Г.Г. се насочил към
нея започнал да и извива ръцете, обиждал я и отправил заплаха, че ще затрият
цялото и семейство. Подобни заплахи отправил и св.Н.Н..
В разправията Г.Г. хвърлил пепелник, а от блъскането
по барплота се счупили чаши и дистанционно управление
за телевизор. Св. К. след като ползвал тоалета също отишъл до барплота, но участието му в скандала се ограничило до
реплика по повод на това, че „изграденото е негово”. Междувременно възникналия
скандал привлякъл вниманието и на посетителите, сред които били и св.Т.Ш. и св.
А.А.. Св.Н.Г. отишла при Ш. и я помолила да извика
полиция, което тя сторила. В заведението неустановено лице извикало на висок
глас, че идва полиция, което накрало компанията, в която бил подсъдимия да си
тръгне. С автомобила на св.И.К. се отправили към с.Дебелец в друго заведение с
намерението да останат да пренощуват в къщата на Г.Г.
***. Пристигайки в с.Дебелец компанията се настанила в питейно заведение,
където била поръчана бутилка уиски. Станало ясно, че Г.Г.
е забравил ключовете от къщата си и ще трябва да се върнат до гр.Дългопол. Подсъдимият
там изпил още около 50 гр. от него. Междувременно в заведението пристигнали
изпратените на скандал полицейски служители- св.Т.С. и Т.М.. Св. С. обяснил
какво се е случило, като пред св. Т.С. посочил лицата предизвикали скандала –
св.В.В., И.К. и Г. Г.. До колкото скандала бил
прекратен, служителите на МВР не предприели никакви действия към него момент и
си тръгнали. След известно време в заведението независимо един от друг дошли
лицата: Ф.К., К.К.- баджанак на пострадалия, св.С.Х.,
приятелите - св.Й.К. и св.П.К., и св. Я.Я.. В заведението имало и други посетители сред които и св.Д.К..
Лицата Ф.К., К.К., св.С.Х. и пострадалия С.С. седнали на една маса, като клиентите си поръчали уиски. С.
започнал да изяснява с Ф.К. защо е говорил пред Н.Н.,
че ще го бие. К., отрекъл това да е вярно. Тогава С. разказал за възникналия
скандал, за поведението на компанията на Г.Г., както
и за „претенцията” на И. К.. Това било чуто както от седящите на масата, така и
от св.Й.К., който седял на друга маса. В резултат на проведения разговор Ф.К. започнал
да търси телефона на Н.Н. и разговарял с него. По
време на разговора двамата се скарали, К. го псувал и искал да се видят за да
се разберат. В разговора за кратко /вземайки телефона/ се включил и св.И.К.,
който прекъснал връзката. Обаждането на К. към св.Н.Н.
бил възприет както от пострадалия така и от К.К., св.
Д.К. /който седял на друга маса/ и св.С.Х., който чул репликата ”Елате да се разберем, ще видите какво ще стане” . Св. Н. от
своя страна разказал на своята си компания за разговора си с К. и настоявал да
се види с него. Не след дълго заведението, в което бил подсъдимия и неговата
компания затваряло и те си тръгнали. Автомобила отново бил управляван от
собственика му – св.И.К.. Джипа „Ленд Ровър" бил с две врати. Достъпа /и изхода от него/ до
задната седалка ставало чрез свалянето на предните две седалки. На задната
седалка се настанили св.Н.Н., който седнал зад
водача, по средата седнал подсъдимият Л., а Г.Г. се
настанил зад предната дясна седалка, на която като най-едър по
телосложение седнал св.В.В.. По предварителното настояване на св.Н.Н., св.И.К. се насочил към гр.Дългопол с намерението да остави
Н. пред заведението „Мишел”, което и по –късно сторил. По същото време там
голяма част от посетителите гледали поредната футболна среща от първенството.
Св. Я.Я. който също посетил заведението и бил
употребил алкохол преди това отишъл до барплота,
поръчал си била и разговарял със св.Н.Г.. Тя му споделила за възникналия
скандал, като уточнила, че компанията на
Г.Г. /наречен от нея с прякора си „К.”/ правили
проблеми, псували са, заплашвали са мъжа й, дори Г. и е извивал ръцете. До като
се водил разговора св. Н.Г., видяла автомобила на св. И.К., че подминал заведението и да спира
на пресечка на ул. „Г.Д.”***. Това
възприели и пострадалия С., св. С.Х., Й.К., Д.К., Я.Я.,
лицата К.К., Ф.К. и
други неустановени клиенти на заведението. Пострадалия С. станал от
масата и бягайки се насочил към автомобила, който бил ориентиран с предната си
част към гр.Айтос. След С. към автомобила се отправили още К.К., Ф.К. и св. С.Х., който станал последен от масата. От
автомобила пръв слязъл св. В.В., който стигнал около
задната част на автомобила и бил пресрещнат от С.. Последният с не по-малко от
един удар повалил В. на земята, ударил си главата в терена и в резултат на
което загубил съзнание. Св.К. като видял повалянето на В. излязъл от своята
врата и се отправил към мястото където бил паднал. Междувременно от автомобила
излязъл Г.Г., който също бил повален на земята с удар
от страна на С.. К. видял, че и Г. е на земята, и вниманието му се насочило към
хората излезли от заведението които наближавали автомобила. В един от тях той
разпознал и св.С.Х.. Виждайки случващото се, подсъдимия също напуснал
автомобила. Към него момент до автомобила били и другите от обкръжението на
пострадалия. Подсъдимия получил удар в главата и такива по долните крайници, но
се затичал и се отдалечил. Действията на С. до този момент били възприети
изцяло от св.Д.К.. Пострадалия подгонил Л.. Св.Н.Н.
който излязъл последен, възприел падналия си баща, бягащия Л. и преследващия го
С.С.. По това време към него се приближил Ф.К. и
между тях станала разправия. Лицето К.Г. се отправил в посоката, в която се
отдалечили подсъдимия и пострадалия. Докато тичал Л. извадил носения от него
нож, ползван за работа и го разтворил. След това се спрял и се обърнал към
преследващия го С.. Пострадалия с лявата си ръка захванал подсъдимия и го
дърпал надолу. Подсъдимият с дясната си ръка прихванал лявата ръка на С..
Държейки ножа с лявата си ръка посегнал, да удари С. в горната част на тялото в
областта на шията. С. парирал удара с дясната си ръка, при което му била
порязана външната част на дясната мишница. След това подсъдимия нанесъл още
четири удара с ножа в тялото на подсъдимия, три от които попаднали в областта
на гръдния кош и един в корема. Св. С.С. извикал,
паднал на земята, изправил се, възприел нанесените му с ножа наранявания и
тръгнал към заведението. Към него момент
до тях пристигнал К.К., който се нахвърлил срещу Л.,
като последния му нанесъл порезни рани в областта на лявото рамо, които
започнали да кървят и той се отдалечил. Св. Й.К., Н.Г. и П. Тао
видели част от сбиването между подсъдимия и пострадалия без да имат възможност
да възприемат конкретика с оглед отдалечеността им и
недоброто осветление на мястото където се намирали. Св. П. Тао
обаче, видял, че подсъдимия държи нож и наблюдавайки го видял, че след като
останал сам Л. се отървал от него. Пострадалия стигайки до св.Й.К. го помолил
да го закара до лекар, което К. направил с автомобила си, откарвайки го до
местния медицински пункт. Междувременно за станалото били уведомени органите на
МВР, като на място бил изпратен същия екип от св. Т.С. и Т.М., както и
автомобил на Бърза помощ. Лекарския екип първо взел от мястото на инцидента св.
В., който продължавал да лежи уличното платно, а след това и пострадалия. По
отношение и на двамата били извършени животоспасяващи мероприятия. Благодарения
на спешната и адекватна намеса бил спасен живота на св.С.С..
Св. С. и М. задържали подсъдимия А.Л.,
като го настанили в служебния автомобил и по този начин предотвратили
саморазправата с него. До пристигането на екип който да извърши оглед на
местопроизшествие св.С., като не получил
отговор от подсъдимия къде е оръжието на деянието, тръгнал да го търси в
района. Помогнал му св.П.К., който го видял в тревната площ в близост до
мястото където преди това същия свидетел наблюдавал действията на Л..
Произшествието било запазено. По късно ножа бил възприет и от св. М.П.-***
посетил мястото на инцидента. При извършения оглед на местопроизшествие в
присъствието на поемните лица св.М.Н. и И.С. били фиксирани чрез описване и фотографиране
разположението на петна, /установени като кръв/, разположението на сгъваем нож
с червеникаво-кафява дръжка, тяхното отстояние до
ориентири определени за нуждите на огледа. Св. М.П. разговарял с лицето К.,
който заявил пред него, че пострадалия бил нападнат внезапно от подсъдимия още
пред заведението. Спрямо отведения в ПУ
Дългопол, подсъдим бил извършен личен обиск / за което няма приложен протокол/
в хода на който бил открит калъф за нож.
По делото
били извършени действия по разследването - разпознаване на лице, по време на
което св. Й.К. и С.Х. разпознали подсъдимия Л., като лицето с което св.С. се е
сборичкал, а Х., и че е размахвал нож.
В хода на досъдебното производство за нуждите на ДНК експертизи по
надлежния процесуален ред е взет сравнителен материал от лицето С.К.С.- майка
на лицето К.С.К..
По делото са назначени
следните експертизи:
Съдебно медицинска експертиза /основна и две
допълнителни/ по повод освидетелстването на С.С. и А.Л./том 1 л. 120-125, том 2 л. 100-105, том 3 л.92-95 /от
заключенията на които е видно, че:
1. С. е получил прободно порезно нараняване по страничната лява повърхност
на гръдния кош на около 7-8см. над лява ребрена дъга, две прободно
порезно наранявания по страничната лява повърхност на гръдния кош на нивото на
лявата ребрена дъга, прободно порезно нараняване в
средния етаж на корема в ляво от пъпа и прободно
порезно нараняване по задната повърхност на дясна мишница в горна трета. Същите
са резултат на пет удара с предмет с остър връх и режещ ръб, три по страничната
лява повърхност на гръдния кош, едно в лявата половина на корема и едно по
задната повърхност на дясната мишница.
Прободно порезното нараняване в лявата половина на корема ангажира всички
слоеве на коремната стена, прониква в коремната кухина, определя проникващо
нараняване в коремната кухина. Раневият канал ангажира
предната и задна стени на тънко черво, което задължително води до излив на тънкочревно съдържимо в
коремната кухина, развитие на перитонит и смъртен изход без хирургично лечение.
В този смисъл това травматично увреждане обуславя постоянно обща разстройство
на здравето опасно за живота.
По хода на раневия канал са налице пълно прерязване на големи
кръвоносни съдове /артерия лумбалис и и артерия епигастрика инф./. По време на оперативното лечение са
установени голям кръвоизлив в зад перитонеума, от коремната кухина са
евакуирани кръв и кръвни сгъстаци в обем не по-малък
от 2.5л. при продължаващо активно кървене. В този смисъл увреждането на тези
кръвоносни съдове обуславя постоянно общо разстройство на здравето опасно за
живота. Тези състояния са били преодолени в резултат на адекватното и
своевременно хирургично лечение.
В причинна връзка с
категорична необходимост от такова хирургично лечение и провеждането му, са
налице груби белези по предната повърхност на корема, които обуславят
обезобразяване. В своята съвкупност останалите описани травматични увреждания
са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота
2. Най-вероятното
положение между пострадалия и извършителя е лице в лице или пострадалият с
лявата половина на тялото си към извършителя.
Прободно порезните наранявания са
концентрирани в сравнително ограничена анатомична област, от което следва, че
същите са реализирани в кратък период от време, едно след друго, нанесени бързо
в тази област.
Прободно порезното нараняване в
областта на дясната мишница следва да се приеме като т.н. „защитно
нараняване", при което пострадалият противопоставя десния горен крайник на
действията на извършителя.
А.И.Л., е получил
травматични увреждания в областта на лявата ушна мида, дясната предмишница, гърба на дясната длан, дясна подбедрица, десния глезен и гърба на ходилото, които
свидетелстват за реализирани удари с твърди, тъпи предмети, не по-малко от пет,
в тези области.
Такива травматични увреждания биха могли да
бъдат получени при удари с юмруци в лявата лицева половина, горните крайници,
удари с крака в областта на десния долен крайник
3. При
проведения клиничен преглед са установени дължина на входните рани /белези/
14-15мм., която дължина съответства на ширината на острието на представеното
веществено доказателство - сгъваем нож.
Касае се за дълбоко прободно-порезно нараняване в областта на корема, в ляво от
пъпа, което би могло да бъде получено с представеното веществено доказателство,
като се има предвид възможността за поддаване на коремната стена, предвид
нейната еластичност.
Всички описани прободно-порезни
наранявания биха могли да бъдат получени с представеното веществено
доказателство
В съдебно заседание
заключенията се поддържат и вещото лице дава допълнителни разяснения, по
важните от които са:
При
ненавременно и адекватно медицинско лечение на нараняванията на артерия лумбалис и артерия епигастрика на
С.С., те водят до летален изход. Всички са са придружени с болкови синдроми,
особено това което е в коремната област е най-дълбоко и касае органи, които са
дълбоко разположени, както и излива на кръв също е от особено значение за
изхода. В заключението е коментирано, че и увреждането на тънкото черво,
несъмнено води до развитие на перитонит и впоследствие на това и смърт.
Увреждането на магистралните кръвоносни съдове водят до смърт при липса на
адекватно лечение. Оперативното лечение е преодоляло тази опасност.
Реално са
възможни усложнения и то е отстранимо само по
оперативен път.
При всички
положения след нанасяните удари пострадалия е бил в увредено общо състояние.
Несъмнено от излива на значително количество кръв в обем на от около 2,5 литра
той е бил пред смъртен изход.
При такива
травматични увреждания и спокоен следоперативен период нормално е човек да се
възстанови в рамките на месец и да бъде хирургично здрав По отношение на тези
травматични увреждания, които са установени, клинично здрав, означава че той ги
е преодолял и те не определят някакви последствия за здравето. Обичайно за
около месец се компенсира дори анемията.
Не може да е
категоричен каква е силата на удара. За ударите, които са в областта на дясната
мишница и гръден кош може да се прецени, че са нанесени със слаба сила, докато
този в лявата половина на корема е реализиран със значителна сила защото й
прониква чак до задпериториалното пространство,
преодолявайки коремна стена, тънко черво
т.е. в една значителна дълбочина. За да се реализира такъв удар, трябва да е
със сила. Не може да се определи от
какво разстояние са нанесени ударите. Несъмнено двамата са били близо един до
друг.
- такива
травматични увреждания могат да бъдат
причинени с представеното ВД, както и със с всеки друг нож с подобни параметри,
т.к. болшинството от раните са с ширината на ножа, освен това и морфологията на
раните е такава. Касае се за остър нож.
- Изводите му не се променят в резултат на
обясненията на подсъдимия
- Механизма на нараняване на мишницата е
противопоставяне на горния десен крайник. При ударите в лява ребрена дъга и
лявата половина на корема има защитен механизма, който да се противопоставя на
удара.
- При ръст на подсъдимия от 186 см и тегло 100
кг. и се приеме, че е изконсумирал 100
мл.концентрат, то концентрацията на алкохол би била в порядък малко над 0.5 на
хиляда, което е лека степен на алкохолно повлияване.
Съдебно
медицинска експертиза /т.1,л.128/ по повод
освидетелстването на В.Ц.В. от заключението на
която се установява, че на 14.06.2014год. св. е получил ожулване на дясна
теменна област, счупване на черепа в дясна челнотеменна
област, контузия на мозъка, счупване на черепа в дясна слепоочна област.
Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, реализирани в дясна слепоочна и теменна области.Контузията на мозъка
е обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота. В своята
съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
В съдебно заседание заключението се поддържа.
Съдебно медицинска експертиза /т.2 л. 96-97/ по повод освидетелстването на К.С.К. от заключението на която е видно, че на
същия е причинена прободно-порезна рана
по лявото рамо и е резултат на действие на предмет притежаващ остър връх и
режещ ръб, какъвто предмет е и ножът. Тя е обусловила временно разстройство на здравето
неопасно за живота.
В съдебно заседание заключението се поддържа.
Съдебно -
биологична експертиза / т. 1 л. 142 / от заключението на която е видно, че по изследвания сгъваем нож с
червеникаво-кафява дръжка е открито наличие на кръв, но поради минималното
количество е необходимо изследване по метода на ДНК.
В съдебно заседание
заключението се поддържа
Дактилоскопна експертиза /т. 1 л. 139 / от
заключението на която е видно, че по намерения и иззет сгъваем нож с
червеникаво-кафява дръжка не са открити дактилоскопни
следи.
В съдебно заседание заключението се поддържа
ДНК основна и допълнителна експертиза /т.2 л. 116-119 и л. 133-137 / Основно заключение,
от което е видно, че: при изследването на обект 1: обтривки
от червеникаво петно с диаметър 1,5 см; обект 2: обтривки
от червеникаво петно с диаметър 1 см; обект 3: обтривки
от червеникаво кафяви петна; обект 4: обтривка
от червеникаво кафяви петна, намерени на 3,5 м. западно от №3, западно на
пътното платно; обект №5 - сгъваем нож с червен и кавокафява
дръжка и калъфа за ножа (кръв) се определи ДНК профил
на едно и също лице от мъжки пол.
Определеният ДНК профил е различен от ДНК профила
на С.Д.С., което означава, че изследваната като обекти №1-5 кръв произхожда от
друго, неизследвано лице от мъжки пол.
В съдебно заседание
заключението се поддържа и вещото лице дава допълнителни разяснения сходни с
изложеното по горе.
Допълнително заключение от ДНК експертиза / т.2 л.133/ от което е видно, че изследваният клетъчен материал по странични повърхности на острие на
нож, дръжка на нож и 4 бр. тампони с червенокафява
материя /обекти №№ 1.1, 1.3, 1.4, 1.5, 1.6:
Обект № 3: петно с червеникав цвят и диаметър 1,5 см намерено и иззето до външната
част на заведение „Мишел"; Обект № 4: петно с червеникав цвят и диаметър 1
см намерено до външната част на заведение „Мишел" Обект № 5: от червеникавокафеви петна с неправилна форма намерени на
средата на пътното платно находящо се на ... заведението
и дом №114 Обект № 6 червеникавокафеви петна намерени
на 3,5 м от обект № 3 западно на пътното платно/ не произхожда от С.Д.С..
Не се изключва възможността неидентифицираното
лице от мъжки пол, на което принадлежи определения ДНК профил на клетъчния
материал по странични повърхности на острие и дръжка на нож и 4 бр. тампони с червенокафява материя и С.К.С. да са в близкородствени
отношения син-майка.
За изследваните червенокафяво
зацапване в основата на острието на нож /обект № 1.2/ и калъф за нож /обект №
2.1/ се установява смеси на клетъчен материал с ниски нива, които не могат да
бъдат интерпретирани.
Съдебно
психологично-психиатрична експертиза /т.2 л. 141-149 / от
заключението на която е видно, че А.И.Л.:
-не страда от психично разтройство в тесен
смисъл, умствено недоразвитие или слабоумие, да
удовлетворяват критериите за продължително и краткотрайно разтройство
на съзнанието в смисъла на чл. 33,ал 1 от НК.
- към момента на инкриминираното деяние от 15.06.2014год,/ при 0. не
се установяват психопатологични феномени, които да променят качествено или
количествено съзнанието на 0. и да му пречат да разбира свойството и значението
на извършеното от него и да ръководи поведението си.
-клинична симптоматика на физиологичен афект в случая на
15.06.2014год,/ не могат да се установят описаните в психиатричната
литературата характерни фази и симптоми, които да удовлетворят диагностицирането на такова състояние.
-към момента на изследването 0. А.И.Л. е психично здрав. Не
установяваме симптоми на психично разтройство
(психоза).
- по време на психологичното изследване 0. А.И.Л. е с включени
психологични защити, които са нормалпсихологически
разбираеми предвид ситуацията, в която се намира / повдигнато съдебно
производство и провеждане на СПЕ /.
- Проведеното психологично интервю и изведените количествени и
качествени резултати по предложения комплекс от психологични методики, насочват
към опити да се избегне основната тема, свързана с инцидента. В обичайни
житейски ситуации е устойчив към стресогенни фактори
от външната среда, но когато е засегнат в слаби и уязвими места е възможно да
загуби контрол над поведението и да реагира импулсивно / т.нар. реактивна
агресивност /, както вероятно се е получило и в настоящия казус.Намалена е
емоционалната съзвучност, като постъпките се рационализират.
В съдебно заседание заключението се поддържа и
вещите лица дават следните по важни разяснения:
1. Реактивна агресивност
означава, че по принцип човек не е агресивен, но когато се засегнат неговите
слаби и уязвими места може да насочи своята агресия, да стане уязвим и тогава
да отключи агресия. Реактивната агресивност е присъща на хора, които са с
потребност да завоюват, да доминират над другите, но не е изразена с много
висока стойност по тези скали, а има средни стойности, т.е тази агресивност не
е толкова висока. Този човек в ежедневни ситуации е стресоустойчив
- може да се въздържа. Когато се засегнат слаби и уязвими места може импулсивно
да даде агресия – това е реактивната агресивност.
Ситуацията е стресова
когато човек я осмисли по този начин. Ако той я осмислил като стресова,
застрашаваща неговата чест достойнство, уязвими места, тогава може да отключи
тази импулсивна агресивност.В конкретния случай е възможно той да е осмислил
тази ситуация като стресова, такъв категоричен извод не може да се направи.
Стрес за един човек е как
той осмисля конкретната ситуация, заплахите дали е почувствал засягане на чест,
достойнство и т.н. това е субективно осмисляне на дадена ситуация като
стресова, или като не. Реакцията при такива ситуации зависи от характера на
човека. Това е личностов терен. Той не е възприел
ситуация като необичайна.
Няма реално
освидетелстване за проба за количеството алкохола към него момент, така, че
декларираното количество алкохол може да се приеме като една форма на защита на
една здрава личност.
По принцип употребата на
алкохол би улеснила отключване на тази реактивна агресивност. Всеки
екзогенен фактор може да улесни тази латентна, реактивна агресивност, дори не
само алкохол, психоактивни вещества, банално заболяване и т.н.
Наговарянето от
приятелски кръг зависи от това доколко личността е внушаема.
Той не е внушаема личност. Той е много обран, силен
човек.
Подсъдимият възприема
хората като приятели, но има някакви страхове от саморазкриване.
Приятелството може да е формално, любезното отношение към хората с цел да се
представи в по-благоприятна светлина. Това са данните, които излизат и от
методиките, които съм приложила - количествени и качествени. Той не ги е
приемал в смисъл на дълбоко приятелство.
Това са познанства на един възпитан човек.
2. След даване на обяснения на подсъдимия, по
важните от тях са следните:
а/ становище на съдебния психолог:
- това е една много силна емоция, която е
възможно да е била страх и уплаха, имало е действие бягане, активност дейност,
която е била под въздействие на тази емоция.
- допълнителните показания, не водят до
промяна на заключението
- подсъдимия има спомен, нямал е стеснение на
съзнание, възприятия, мислене, така, че нямало е предварителен сериозен
конфликт; не са налични трите фази, които са характерни за физиологичния афект
при подсъдимия.
- не изключва наличието на уплаха и смущение,
но тя не е била до такава степен, че да отключи толкова бурна реакция. Може да
има смущение и страх, но не са били в този физиологичен афект, за който
обясних. Няма стеснение на съзнанието може да има уплаха, но те не
възпроизвеждат стеснение на съзнанието.
- различни са резултатите от уплаха и афект.
Няма уплаха и смущение до такава степен, които да доведат до стесняване на
съзнанието. Това бягство, гонене това е някаква емоция, която може да произведе
уплаха и смущение, но те не са такива, че да стеснят съзнанието на
освидетелствания, т.е не водят до афект.
б/ становище на съдебния психиатър:
- отчитайки обстановката и отдалечаването от
колата навежда от медицинска гледна точка за състоянието, което човек изпитва
чувството за страх и именно неговата стенична форма-
бягство. Това е нормална защитна реакция, страха на всеки един от нас.
Изведеното още в психологичните тестове при първото изследване за лицето като
характеристики, говорят, че при лицето е налице т.н. реактивна импулсивност,
или реактивна агресия, т.е в ситуация на стрес, когато се засягат за него
значими жизнени потребности, каквато е живота на един човек, тогава той реагира
с тази спонтанна агресивност. Така, че може в случай, че се приема достоверно
дадените показания на подсъдимия може да се обсъжда и тази теза като вероятна.
- Това състояние не стеснява съзнанието му.
Той е в ясно съзнание, няма умопомрачение, той разбира какво става, но действа
в импулс. Волевият акт предхожда мисленето. Затова се казва реактивна
спонтанност. Степента на алкохолно опиване към него момент е била 0.5 - ниска
степен, но все пак има алкохол, който води до друга ситуация. Човек става
по-чувствителен, по-реактивен, дали ще бъде по-агресивен, или ще се затвори, не
се знае. Най-вероятно алкохола, нощта, събитията, всичко това могат да усилят
неговите възприятия в посока той да стане по-сензитивен,по- чувствителен и
по-бързо реагиращ.
- Стеснението на съзнанието не дава реална
възможност на за пунктуална и точна преценка на обстановката. Дава общ план.
При освид. лице е категорично, че в нито един момент
няма стеснение на съзнанието. Въз основа на неговите показания, има хипотеза,
която да се обсъжда и уплаха и смущение
- при този подсъдим, което е обективизирано, че в ситуации на стрес той реагира
импулсивно с агресия. Тази му реакция е особеност на характера. Той е такъв
тип, мъжкар.
- Излизането от автомобила се свързва с
реакцията на страх. Налице е „спонтанна реактивност“ за този човек, защото той
реагира агресивно. Този човек носи това оръжие-ножа, той си го носи в себе си и
е привикнал с този начин - да има нож в себе си. Това означава, че знае да
борави с него и по най-лесния начин реагира с това. Той има опит с този вид
средство за защита. Човека се защитава, той не обсъжда какво ще нанесе на
другия, той се защитава.
Горната фактическа обстановка се установява от
събрания по делото доказателствен материал: частично
от обясненията на подсъдимият; напълно от показанията на свидетелите Т.Ш.; Й.К., А.А.; М. Н.;
И.С.; М.П. и Н.Г.; частично
от показанията на С. С.; С.Х.; П.К.; Д.К.; Я.Т.С.; Т.М.Я.; И.К.; Н.Н.; В.В.; и писмените доказателства -
протоколи за оглед на местопроизшествие, за разпознавания на лице, справка за
съдимост, медицинска документация и заключенията на основна и допълнителни
съдебно -медицинските експертизи на живи лица, по писменни
данни; основна и допълнителна ДНК експертизи, дактилоскопна
експертиза, биологична експертиза психологична и психиатрична експертиза и др..
Съдът кредитира, изцяло като непротиворечиви,
последователни, обективни и взаимно допълващи се показанията на свидетелите Н.Г.; Т.Ш.,
А.А.;
Й.К.; М.Н.; И.С.; М.П. и в по-голямата част на Д.К. дадени пред съда, като дава
вяра на онези части от тях дадени в хода на досъдебното производство, приобщени
по съответния процесуален ред, тъй като изхождат по време по-близко до деянието
предмет на настоящото дело. Всички изброени
свидетели не са
заинтерeсовани от изхода на делото, с
изключение на св.Н. Г.. Техните показания съответстват и на факти от
обективната действителност установени чрез заключения на експертизи и писмени
доказателства. Обвързаността на св. Н. Г. с пострадалия, той и
гр.ищец не дискредитира показанията
и, тъй като същите са добросъвестни,
неизолирани, в унисон освен с останалите свидетелски показания, които съдът кредитира,
но и се подкрепят
несъмнено и от писмените доказателства, заключения от експертизи,
за което ще стане реч
и по долу.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. Т.Ш., дадени в хода на досъдебното производство
тъй изхождат
по време по-близко до деянието предмет на настоящото дело. В тях не се съдържа конкретика за това
колко лица са влезли в заведението и как е протекъл инцидента между тях и
пострадалия и св. Н. Г.. Факт е обаче, че е тя е възприела караница между С. и
тези мъже, които не е познавала преди това, както и че чула шум от счупване от
стъкло. Тя е лицето извикало органите на МВР по молба на св. Н. Г..
Съдът оценявайки показанията на св. Н.Г., взе предвид,
че същата живее на семейни
начала с гр.ищец и се явява обвързана
емоционално и с неговите преживявания.
Както при всички свидетели, които са присъствали на инцидента в неговата цялост, показанията и
могат да се разделят на две части. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Г.
дадени пред съда, изключая констатираното
противоречие с показанията и от д.п. относно лицето което и отправяло закани. В
тази част се кредитират именно те, тъй изхождат по време по-близко до деянието.
Съдът кредитира показанията на св. Д.К.; М.Н.; И.С.; М.П. дадени пред съда
изцяло изключая тези на К.. Посочените свидетели не
са разпитвани по време на д.п.
Не се кредитират показанията на св.Д.К. единствено в частта им: че лицето К.К. е останал в заведението по време на сбиването между
пострадалия и подсъдимия, тъй като това се опровергава от свидетелските
показания и СМЕ за освидетелстването му и в частта, че подсъдимия и излязъл
последен от автомобила, тъй като това се опровергава от показанията на св.И.К.
и обясненията на подсъдимия. Съдът намери, че се касае за добросъвестно
заблуждение, тъй като вниманието на свидетеля е било инцидентно насочено към
случващото се и е било обхваното най-вече от действията
на пострадалия.
По отношение на останалите свидетели съдът прие:
Показанията на св.Т.С. и Т.М. дадени пред съда
се кредитират изцяло, като в случаите на констатираните противоречия или неточен спомен с доверие се ползваха тези
дадени в д.п. като произхождащи по време
по-близко до събитията да които се отнасят. Съдът не даде вяра на показанията
на Т.С. в частта им, че ножа намерен на мястото на произшествието е бил в
отворено състояние, тъй като това противоречи на констатациите в протокола за
оглед и приложения към него фотоалбум. Бяха изключени и като достоверни и
показанията на св.Т. М. по отношение на това, че са съставяли протоколи за
предупреждение по ЗМВР, тъй като такива не са приложени в делото, както и че
към времето когато те са посетили заведението „Мишел“ първия път, то компанията
в която е бил подсъдимия, вече е била напуснала мястото. Ако такива протоколи
са били изготвени, след инцидента е разбираема тяхната неотносимост
към делото, тъй като очевидно съставени по-късно няма как да изиграят своята
предупредителна функция.
С кредит на доверие се ползват и показанията
на св. В.В., но същите не съдържат конкретика относно релевантните факти по делото, тъй като
са резултат не на преките му впечатления, а на преразкази на събитията в които
е участвал. Това е обяснимо с оглед травматичните увреждания, които е получил
свидетеля.
Показанията на св.И.К.,
съдът оцени като достоверни по отношение на фактологията
за която свидетелства. Съдът кредитира показанията дадени в съдебно заседание в
частта им касаеща колко удара са нанесени на св.В.В. от страна на пострадалия, тъй като те се подкрепят от
заключението на СМЕ за освидетелстването на В.. Съдът не кредитира показанията
в частта им, че той не е знаел по какъв повод са спрели в заведението на С. и Г.,
както и че подсъдимия не е бил по това време в заведението. В тази част те
противоречат на показанията на св.Н.Н., Н.Г. и Ст. С.,
както и обясненията на подсъдимия. Всички те съдържат малко или повече
информация, че Л. е влязъл в заведението, а повода да отидат в него /по пътно/
е изясняване на отношенията между С. и Н.. В последващия
разказ на С. какво се е случило в заведението, възприет от св.Ст.Х. и Й. К. е
станало на въпрос дори за подобренията на заведението, каквито прентенции свидетеля твърди, че има към собственика му-
местното РПК. Разбира се в показанията му отсъства конкретика
за развилите се събития при първото посещение в „Мишел“, но това е обяснимо с
оглед правата му по НПК, както и заетата позиция по време на инцидента да
остане встрани от конфликтните моменти.
По отношение на св.
Я.Я. съдът оцени, показанията му като
достоверни по отношение на изнесените факти касаещи присъствието му в
заведението „Мишел“ отчитайки, че липсата за някои възприятия се дължи на
голямото количество изпит алкохол. Кредитират се показанията дадени в хода на
досъдебното произвоство, в частта им какво пред него
е разказала св.Н.Г., като по-близко по време, а в останалата част тези дадени
пред съда. Не се кредитират показанията в частта им на какво разстояние са се
отдалечили подсъдимия и пострадалия, тъй като тези възприятия са индивидуални.
Показанията на св. Н.Н. съдът намери
за правдиви в голяма част, като намери за невярно къде е седял свидетеля при
връщането на компанията им в гр.Дългопол пред заведението „Мишел“, тъй като
това се опровергава от показанията на И.К. и обясненията на подсъдимия. Съдът
оцени, че показанията на свидетеля са непълни по отношение на това какви
действия е извършвал баща му в заведението „Мишел“, но това е обяснимо с оглед
правата му по НПК. Не се кредитират и
показанията му, в частта в която той твърди, че подсъдимия не е влизал първия
път в заведението, тъй като това се оправергава от
обясненията на подсъдимия, от показанията на Т.Ш. и А. А.. Измежду показанията
дадени пред съда и на д.п., които са в противоречие помежду си, се кредитират
тези дадени пред съда, тъй като се подкрепят от тези на св.К.. По тази причина
и бе прието, че не е имало уговорка между Н. и останалите от компанията, че ще
предприемат съвместни действия срещу пострадалия.
Съдът кредитира показанията дадени от С. Х. в хода на д.п., в частта им в която те
противоречат с тези дадени пред съда, тъй като са по-близки по време със
събитията за които се отнасят. Съпоставяйки ги с тези на Д.К., И.К., Н.Н., Й.К., обясненията на подсъдимия съдът направи и извода,
че С.С., лицата Ф.К., К.К. са посрещнали групата, в която е бил подсъдимия още при спирането на
автомобила и това е станало на пътното платно, където е бил спрял. Този свидетел също се присъединил към групата на
пострадалия за да им окаже помощ.
Показанията
дадени от св. П.К., в хода на съдебното следствие съдът намери, за
правдиви с изключение на обстоятелството, че че пръв
е бил наранен К.К., поради което и ги кредитира
частично.
При оценката на показанията на св. С.С., съдът взе предвид, че същия е заинтересован от изхода
на делото с оглед участието му като страна в производството, както и заради
обстоятелството, че в резултат на неговите действия е пострадал св.В.В. за което се води друго наказателно производство.
Съобразявайки посоченото съдът кредитира показанията му само в отделни части,
най вече като систематика на фактите, но в голяма степен не и за тяхната
достоверност. Кредитират се твърденията му, че компанията, в която е бил
подсъдимия е била в заведението „Мишел“, където по инициатива най-вече на Г.Г. е възникнал скандал, по време на което е било заплашвано
семейството му. Не се подкрепя твърдението му, че подсъдимия е имал дейна роля
в развитието на този скандал, тъй като другите очевидци – Н.Г., Т.Ш. и А.А., И.К. и Н.Н. или не го твърдят
или не могат да го конкретизират извън възприятията си за викове и действия
изхождащи от няколко лица. Съдът се довери на твърдението на свидетеля, че
св.В.В. се е опитвал да го издърпа през барплота, че Г.Г. е извивал
ръцете на Н.Г., както и че същото лице е
отправяло заплахи към него и семейството му. Житейски логично, именно въз
основа на тези силни възприятия впоследствие
той да предприеме действия изключително към посочените две лица,
пренебрегвайки присъствието на други двама – Н.Н.-
свидетеля оказал се в основата на инцидента и И. К. с подхвърлената си
претенция за покрива – все обстоятелства за които по късно свидетеля ще разкава на приятелите си. В същата логична връзка е
пострадалия да насочи недоказаните с други доказателства свои твърдения, че са
били налице заплахи от страна на подсъдимия „Ще те убия копеленце,
за кой се мислиш?!“, който в края на инцидента му е причинил действително
сериозни наранявания, можещи да доведат до смъртта му. /обективно според съда тази връзка бе
изразена, преминавайки през местни родствени връзки на подсъдимия и полицейски
служители с думите: „ Все пак Дългопол е малко градче, всички се познават, пък
и те се имат с полицията. Единия е зет на бившия кмет. Специално този Л. ме
заплаши поне 10 пъти с убийство и след това ме наръга пет пъти с ножа“/ С
кредит на доверие се ползват и твърденията му, че нещата в този отрязък от
време са приключили с напускането им на заведението, след като станало ясно, че
идва полиция. Съдът се доверява на показанията и относно първата среща на
пострадалия с полицейските служители – св.Т.С. и Т.М. и тяхното отношение към
нарушаването на обществения ред, че нищо не може да предприемат. С. още твърди,
че преди да си тръгнат той е последвал групата и се опитвал да изясни с Г.Г. защо това се случва, когато получил отново заплахи от
подсъдимия „Ще те очистя копеленце, знаеш ли с кого
си имаш работа. Знаеш ли кои сме?!“ Тези му твърдения обаче остават изолирани
от останалите доказателства по делото, поради което съдът ги отхвърли като
недостоверни, но обясними с опита да се преекспонират
действията на Л., респективно да се обосноват неговите собствени. Несъмнено
съответстват на истината и показанията в частта им касаещи времето когато в
заведението се е появил Ф. К. , за изясняваното на неговите думи към св.Н.Н. и последващия разказ за възникналия
скандал, на което станали свидетели Ст.Х., Й.К. и Д.К.. С. първоначално отриче да е разбрал с кого К. е разговарял по телефона, на
което съдът не даде вяра, защото дори свидетели които не са били на неговата
маса /К. и К./ са схванали детайли от този разговор, пресъздаден от св.Н. Н.,
но към края на показанията си потвърди, че е чул К. да ги псува : „Фреди още говореше по телефона и те казаха, че идват. Той
няколко пъти говори по телефона, наемаше се и ги псуваше. Имаше някакви
пререкания с тях“ Съдът не даде вяра и в частта на показанията на С., касаещи
първите събития след спирането на автомобила, в което той твърди, че е излязъл
да ги пресрещне, но всичките пет човека са се нахвърлили върху него и са му
нанасяли удари от които той е паднал на земята, а след това се стигнало до
нападението на Л.. Така депозирани показанията се опровергават от всички
налични по делото доказателства. На първо място основен факт е, че св.В.В. е бил повален на земята и след падането му той нито е
могъл да се премести, нито някой е правил такива опити до идването на
полицейските служители и линейка. Всички свидетели са категорични, че тялото на
В. е било на пътното платно в близост до бордюра на тротоара, но не този който
е от към заведението. Обвързано с показанията на свидетелите очевидци- И.К., -
видял притичването на С. зад автомобила и ударите му по В. и Д.К.,- възприел
ударите на около метър зад автомобила, се налага извода, че никой от автомобила
не е успял да се придвижи в посока на заведението, което е отстояло на около
десетина и по-вече метра от задната му част. На следващо място пострадалия е
освидетелстван и по него не са открити наранявания извън тези от действието на
подсъдимия с нож, което изключва твърдението му, че е бил удрян с юмруци по
главата. Твърденията на С. за този епизод от събитията не се подкрепят от
другите свидетели- Ст.Х., Й.К., П.Тао отхвърля се
като истинно и от подсъдимия. Не на последно място съдът намери за правдива,
частта в която С. излага данни за нанесените от подсъдимия удари- един насочен
към шията и четири в тялото. Съгласно СМЕ удара от който пострадалия е получил
защитното нараняване е с неопределена цел /не е посочена област/ но доколкото
такъв механизъм е възможен съдът намери, че е бил насочен към шията. Кредитират
се показанията на пострадалия и за възстановителния му период с оглед наличната
медицинска документация и становището на вещото лице в тази насока.
Съдът кредитира като компетентни, пълни, ясни и
обективни заключенията по посочените по горе експертизи, с изключение на СМЕ
освидетелствала пострадалия в частта в която е отразено, че нараняванията му
съставляват “постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота” Вероятно се касае касае за техническа грешка с оглед изявлението на вещото
лице в съдебно заседание за какъв период от време те са отшумели и че не са
налице по медицински данни към настоящия момент. Съгласно постановление
№3/1979г. ПВС за характера на телесните увреждания този увреждания са временно
опасни за живота и попадат в обхвата на чл.128 НК, тъй като имат временен
характер, за разлика от “постоянното
общо разстройство на здравето, опасно за живота”, предполагащо, че тази
опасност за живота може да се прояви в който и да е момент от живота.
При оценката на обясненията
на подсъдимия, съдът ги съпостави с налични доказателствен
материал и ги намери за достоверни поради, което ги кредитира, като изключи
твърденията му, че иззетия и приложен към делото нож не е оръжието на
престъплението. Л. твърди, че ножа който е използвал е бил изхвърлен в близост
до мястото на деянието, както и че същия е бил автоматичен. Последното
обстоятелство бе възприето като защитна теза, на която подсъдимият има
неизменно право. Обстоятелството обаче се опровергава от следните фактически
данни взети в своята съвкупност:
- св.П.К. е наблюдавал
действията на подсъдимия когато се е освободил от оръжието на престъплението и
е съобщил за това на полицейските служители. Вярно е, че свидетеля твърди за
действия по скриване под обект, където той не е намерен, но Коа посочи този
обект на фотоалбума и той съответсва на мястото в
близост на което е намерен и фиксиран ножа иззет като веществено доказателство;
- съгласно СМЕ,
нараняванията на пострадалия са нанесени с нож със сходни параметри на този
приложен като в.д.;
- съгласно обясненията на
подсъдимия той е използвал едно и също оръжие срещу С. и срещу К.К.. От заключението на допълнително назначената ДНК
експертиза, е видно, че всички петна кръв иззети от мястото на произшествието и
тази налична по страничните части на ножа в неговата режеща част /острие/ може
да произхожда от лице което е в родствена връзка „майка –син“ с лицето ползвано
за сравнителен материал. Вече бе посочено, че за нуждите на тази експертиза е
взет сравнителен материал от майката на К.К.;
- иззетия по време на
обиска от подсъдимия калъф, по негови данни използван именно за оръжието на
престъплението, напълно съответства на размера на ножа приложен като в.д., в
сгънато състояние.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
С обясненията си подсъдимият, принципно не
отрича авторството на деянието /дори с твърдението за използван нож, който не е
приобщеното в.д./, но мотивира както противоправно
поведение от страна на пострадалия чрез осъществяването на нападение спрямо
него, така и защита осъществена в състояние на уплаха. На тази плоскост
защитата претендира деянието да бъде квалифицирано като извършено при условията
на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, алтернативно ако
преценката е за превишаване на нейните предели, то да се приеме, че същото е
резултат на уплаха.
Противно на тази теза е виждането на прокуратурата, чийто представител
поддържа възведеното с обвинителния акт обвинение за опит
към умишленото умъртвяване на пострадалия С.Д.С., като деянието е останало
недовършено по независещи от волята на подсъдимия причини. Обвинителната теза се поддържа и от
представителя на частното обвинение, като тя се допълва с нюанса, че дори и да
се приеме, че пострадалия е осъществил активни действия, то същите следва да се
разглеждат като неизбежна отбрана, поради наличието на провокация от страна на
подсъдимия, което изключва самият той да се позове на института на неизбежната
отбрана.
Анализа на доказателствата налагат безпротиворечивост на следните основни факти по които
страните нямат спор, но от които съдът извежда различни правни изводи:
- подсъдимият съвместно със свидетелите Н.Н., И. К., В.В. и лицето Г.Г., след употреба на
алкохол /изключая К./ във
време предхождащо деянието предмет на
разглеждане са посетили питейно
заведение, явяващо се работното място на
пострадалия С.С. и св.Н.Г.. Повода за посещението е
бил желанието на Н.Г. и неговия баща - Г.Г. да
изяснят вярно ли е обстоятелството, че пострадалия е отправял „задочни” / чрез
лицето Ф. К./ закани за саморазправа . В резултат на активни
действия от страна на Г. Г. и св. В. В. се стигнало до заплахи от страна на
посочените лица по отношение на здравето, живота и имуществото на С. и Г.,
както до физически действия срещу тях заплашващи телесната им неприкосновеност.
По време на развилия се инцидент била подхвърлена и неуточнена стара претенция
от страна на св.И. К., че С. и Г. му дължат репариране на вложени от негова
страна средства в стопанисваното питейно заведение;
- описания
по горе инцидент бил прекратен по волята на лицата, които са го
предизвикали, под угрозата, че са уведомени и ще се намесят провоохранителните
органи в лицето на МВР ;
- лицата които предизвикали инцидента напуснали
не само заведението и но и населеното място до идването на служителите на МВР –
св. Т.М. и Т.С., като последните не предприели никакви действия по издирването
им ;
- св.С.
разказал за инцидента на лицата Ф.К. и К. К., а св.Н. Г. на св.Я.Я..
Разказаното било чуто и от св. Ст.Х..
- Ф. К.
след употреба на алкохол провел разговор със св.Н.Н.
по телефон и използвайки псувни и закани предизвиквал среща с Н.Н. и неговите придружители, която според нагласите му
можела да прерасне в нов инцидент. Това обстоятелство било възприето както
от пострадалия, така и от св. Ст. Х., Й.
К.и лицето К. К..
- св. Н. Н.
споделил за заканите с компанията си, в която бил и подсъдимия, но намерение за
изясняване на отношенията между него и Ф. К. имало единствено в Н..
- след
като компанията, в която бил подсъдимия пристигнали в гр.Дългопол, св. И.К.
спрял автомобила с цел да слезе Н..
- св. С. при спирането на автомобила пред
заведението прибягал до него, и преди Н. да успее да слезе от автомобила с
удари повалил на земята излезлите от него – св.В.В. и
лицето Г. Г.. След С. към автомобила тръгнали и Ф.К., К.К.
и св.Ст.Х.
-
подсъдимия слязъл трети по ред от пътническата врата и побягнал с цел да се
отдалечи.
- св. С.
започнал преследването на подс.Л., който взел решение
да се защитава като използва нож.
- св. С.
нанесъл удар с ръка на подс. Л. в лявата част на
главата. Л. от своя страна се опитал с ножа да нанесе удар в дясната част на
врата на св.С., но последния се защитил с ръка и удара попаднал в дясната
външна част на мишницата. Последвали четири удара с ножа от страна на
подсъдимия в тялото на С., като три от
тях били в лявата част на гръдния кош и
един в ляво на корема, като всички
описани наранявания се извеждат от СМЕ;
- съгласно доп. СМЕ:
а/най-вероятното положение между пострадалия и извършителя е лице в лице или
пострадалият с лявата половина на тялото си към извършителя; б/прободно порезните наранявания са концентрирани в
сравнително ограничена анатомична област, от което следва, че същите са
реализирани в кратък период от време, едно след друго, нанесени бързо в тази
област. в/Дължината на входните рани /белези/ 14-15мм.,
която дължина съответства на ширината на острието на представеното веществено
доказателство - сгъваем нож. Касае
се за дълбоко прободно-порезно нараняване в областта
на корема, в ляво от пъпа, което би могло да бъде получено с представеното
веществено доказателство, като се има предвид възможността за поддаване на
коремната стена, предвид нейната еластичност.
- след
св.С. подсъдимия използвал ножа и срещу приближилия го К. К.
- в резултат на
действията на С. и подс. Л. и съгласно заключенията
на СМЕ са констатирани следните увреждания на лицата:
1. Ст.С. -
проникващо нараняване в коремната кухина, което в случая задължително води до
развитие на перитонит и смъртен изход без хирургично лечение. В този смисъл
това травматично увреждане обуславя постоянно обща разстройство на здравето
опасно за живота; по хода на раневия канал са налице
пълно прерязване на големи кръвоносни съдове, установен е голям кръвоизлив в коремната кухина и те
обуславят постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, останалите-
временно разстройство на здравето неопасно за живота.
2. К.К. - прободно-порезна рана по лявото рамо и е резултат на действие на предмет притежаващ
остър връх и режещ ръб, обусловила временно разстройство на здравето неопасно за живота
3. А.Л.- травматични
увреждания в областта на лявата ушна мида, дясната предмишница,
гърба на дясната длан, дясна подбедрица, десния
глезен и гърба на ходилото, които са в резултат на реализирани удари с твърди,
тъпи предмети, не по-малко от пет, в тези области.
4. В.В. е получил
ожулване на дясна теменна област, счупване на черепа в дясна челнотеменна област, контузия на мозъка, счупване на черепа
в дясна слепоочна област. Описаните травматични увреждания са резултат на удари
с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани в дясна слепоочна и теменна
области.Контузията на мозъка е обусловила разстройство на здравето временно
опасно за живота, а останалите - временно разстройство на здравето неопасно за
живота;
- св.П.К.
е видял действия на подсъдимия по укриване на ножа;
- на
мястото на деянието бил извършен оглед на местопроизшествие, по време на който
с протокола за оглед бил фиксиран и иззет сгъваем нож.;
- съгласно
доп. заключение на ДНКЕ, изследваният клетъчен материал по странични
повърхности на острие на нож, дръжка на нож и 4 бр. тампони с червенокафява материя – натривки от петна от кръв иззети по
време на огледа на местопроизшествие не
произхожда от С.Д.С., но не се изключва възможността той да принадлежи на лице
от мъжки пол което да е в близкородствени отношения
син-майка., със С.К.С.. В основата на острието на нож и калъф за нож се
установени смеси на клетъчен материал с ниски нива, които не могат да бъдат
интерпретирани.
- съгласно СППЕ и
допълнителните въпроси към нея подс. Л.: не страда от психично разтройство и
могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи
поведението си; не е бил в състояние на физиологичен афект и психично разтройство (психоза); в обичайни житейски ситуации е
устойчив към стресогенни фактори от външната среда,
но когато е засегнат в слаби и уязвими места е възможно да загуби контрол над
поведението и да реагира импулсивно / т.нар. реактивна агресивност /, както
вероятно се е получило и в настоящия казус; той не е внушаема
личност, а е много обран, силен човек; не е приемал хората от компанията си в
смисъл на дълбоко приятелство - това са познанства на един възпитан човек; бил
е под влиянето на емоция, която може да е страх и
уплаха, но тя не е била до такава степен, че да отключи бурна реакция. Няма
уплаха и смущение до такава степен, които да доведат до стесняване на
съзнанието. Стеснението на съзнанието не дава реална възможност на лицата,
които за пунктуална и точна преценка на обстановката и при освид.
лице категорично в нито един момент няма стеснение на съзнанието. Въз основа на
неговите показания има хипотеза, която да се обсъжда като уплаха и смущение; обективизирано е, че в ситуации на стрес той реагира
импулсивно с агресия. Тази му реакция е особеност на характера- тип, мъжкар;
привикнал е с този начин - да има нож в себе си, знае да борави с него и по
най-лесния начин реагира с това.
От правна
страна съдът намери следното:
Убийството
е резултатно престъпление. То е довършено, когато настъпи биологичната смърт на
пострадалия. За съставомерността на деянието не е
необходимо смъртта да настъпи веднага след въздействието. За нея от съществено
значение е наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между
поведението на извършителя и настъпилия резултат. Ето защо, независимо дали
смъртта на жертвата е настъпила непосредствено след деянието или в един
по-късен момент, щом е установено съществуването на такава причинна връзка и
при наличието на всички други обективни и субективни признаци от състава на
престъплението, деянието ще бъде квалифицирано като убийство. Константна е
съдебната практика /още с ППВС № 2/57 год./ е, че невземането на своевременни
мерки за спасяване живота на пострадалия или неуспешната медицинска интервенция
не изключват причинната връзка между деянието и настъпилата смърт. Ако и след
успешна медицинска интервенция пострадалият почине, понеже някои от органите му
не могат да поемат функциите на оперираните органи, причинната връзка също не
се изключва. За отговорността на дееца няма значение дали смъртта е настъпила в
резултат на нанесената травма или на усложненията от нея, тъй като се касае за
единен и непрекъснат причинен процес / напр.Р № 691-2003-І н.о./ В правната доктрина и от неизменната практика
на ВКС безпротиворечиво е прието, че изводите за
субективната страна на деянието се изграждат върху доказаните по делото реални
действия на подсъдимия, които обективират,
материализират формираните в съзнанието му представи, а не върху обясненията на
дееца. В същото време, освен действията на подсъдимия, от съществено значение
са броят, насочеността на ударите, силата, продължителността и интензитетът на
въздействие върху пострадалия, броят, тежестта и локализацията на
нараняванията, както и използваните средства, разстоянието, от което се посяга
на жертвата. Когато са причинени множество телесни увреждания на пострадалия с
нанасяне на тежки удари върху жизненoважни центрове
на тялото, е налице умисъл за убийство. В тази насока не следва да бъдат
игнорирани и предшестващите деянието действия на подсъдимия и пострадалия,
както и техните отношения. Касае се за комплексна преценка на всички релевантни
обстоятелства по делото, като вината се определя към момента на извършване на
деянието, а не след неговото приключване /Решение № 35-94-ОСНК/ Веднъж обективирана, тя не може да бъде заличена от последваща, дори положителна промяна в поведението на дееца
/напр. Р. 12-95-І н.о /, каквата по настоящето дело не е установена. Когато деецът
съзнава, че наред с целения резултат ще настъпи с положителност и смъртта на
пострадалия, но въпреки това извършва деянието, е налице убийство, извършено с
пряк умисъл. Пряк умисъл ще е налице, когато деецът действа от близко
разстояние, с опасно оръдие и с голяма сила нанася удар /и в жизнено важен
орган на човек. Налице е пряк умисъл тъй
като дееца съзнава, че не може да отмери ударите си така, че да се ограничи
само до нанасянето на телесна повреда, и в представното
съдържание на умисъла се включва представата, че смъртта закономерно ще
настъпи. / напр. Решение 406-79-I н.о. и
др./
В настоящия случай подсъдимият от обективна страна е извършил деянието
с действия, като е нанесъл пет удара
с опасно оръдие – нож с достъчна дължина на острието годно да причини смърт. Един
от ударите е бил насочен в шията но нереализиран поради защитна реакция, а
друг в едно от най- уязвимите и жизнено
важни места за живота на човека - корема. Бе посочено, че в резултат на него са
настъпили две вида увреждания, които сами по себе си биха довели до смърт при
липсата своевременна и адекватна медицинска намеса. Тези действия показват, че Л.
е съзнавал, че по този начин ще причини смъртта на пострадалия, която
действителност не е настъпила поради лекарска намеса. Ударите са били с
достатъчна интензивност и сила да причинят установените травматични увреждания.
За целенасоченността на удара на подсъдимият към
шията свидетелства наличието на защитно нараняване по С., което е в унисон с
неговите показания. За целенасочеността на останалите четири удара свидетелстват травматичните увреждания които
са приблизително в една област от ляво на тялото на пострадалия, нанесени в
кратък интервал от време.
Ето защо съдът прие, че
подсъдимия е желал смъртта на подсъдимия и в изпълнение на това му намерение
той е извършил всички необходими действия за това, описани и по горе, но
исканите от него обществено опасни последствия не са настъпили поради
обстоятелства извън неговата воля. От гледна точка на материалното право това е
хипотезата на чл.18, ал.1, пр.2 от НК
известно като довършен опит. Съгласно обвинителния акт е предявено обвинение за
деяние което е приключило в т.нар. „недовършен опит” по смисъла на чл.18 ,ал.1,
пр.1, макар и в обстоятелната му част фактите да се подвеждат под правото
посочено от съда. Няма съмнение, че
подсъдимият имаше възможност да се брани по фактите на обвинителния акт
независимо от правната интерпретация. Следва да се отбележи още, че не
съществува изискване да бъде изменяно обвинението по реда на чл.287 НПК от недовършен на довършен
опит, тъй като при съпоставката на двете правни конструкции се установява, че
те не представляват различни състави на престъпления и по отношение на тях не
може да бъде приложен института на изменение на обвинението, тъй като става
дума за едно и също престъпление (еднаква правна квалификация на престъпния
състав, едно и също наказание и т.н.), а и е налице идентичност на съставомерните факти / в този см. напр. Р по КНД № 789/12г І н.о./
Съдът не споделя доводите на частното обвинение,
донякъде изложени и от страна на прокуратурата,
че подсъдимият не е действал при условията на „неизбежна отбрана” -
институт уреден в чл.12 НК. За да възникне правото на защита на дееца е
необходимо наличие на непосредствено и противоправно
нападение от страна на пострадалия, в рамките до като то продължава и не е
завършило. Съгласно дадените задължителни за съдилищата указания в т.4 и т.5 на
Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС
„За правилното прилагане на закона относно неизбежната отбрана е необходимо
точно да се установят моментите, в които нападението става непосредствено и е
прекратено. В т.4 на постановлението е посочено, че „нападението е непосредствено не само когато е започнало самото
увреждане, но и когато е създадена реална опасност за увреждане” на защитимите
интереси. Пак там е посочено, че не е допустима „неизбежна отбрана при
предполагаемо, бъдещо или завършено нападение, защото такова в момента
обективно не съществува” Тази хипотеза е свързано с познатия в теорията на
наказателното право термин - „мнима неизбежна отбрана”, който е разработен в
съдебната практика, за което ще стане и реч по-долу. В т.9 на разглежданото
постановление е посочено, че под „мнима
неизбежна отбрана” следва да се разбира, грешката на деецът относно
действителността на нападението като се изпуска „….обстоятелството, че деецът
действа при грешка, като смята, че е нападнат или съществува реална съществена
заплаха от нападение, каквато всъщност няма, и че той има право на самоотбрана.
Грешката изключва умисъла за извършване на престъпление, защото деецът не
съзнава, че върши общественоопасно деяние….“
По-нататък ППВС №12/73 продължава, че
„…за да е налице грешка относно действителността на нападението,
респективно грешка относно обществената опасност на деянието, е необходимо по
същество обективно да бъде установено, че деецът, без да е имал основание, е
бил уверен, че се отбранява срещу едно непосредствено противоправно
посегателство…” В този смисъл са
множество решения на ВКС./сред които и Р № 700 от 9.12.1996 г. по н. д. №
570/1996 г., II н. о., Р № 325 от 3.10.2008 г. на ВКС по н. д. № 284/2008 г.,
III н. о./ Нападението е прекратено, когато е отблъснато от
нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е отказал да го завърши
или го е завършил и др”, съгласно задължителните
указания в разглежданото ППВС. В настоящия случай от доказателствата по делото
се установява по безспорен начин, че пострадалия Ст.С. още със спирането на автомобила
на И.К. се е насочил към него / „прибягвайки”
, съгласно показанията на К./ и със слизането на първите двама пътници,
започнал да им нанася удари с ръце, от които те са били повалени на земята. Подс. Л. е бил следващия, който е напуснал автомобила и се
отдалечил от него на известно разстояние, като преди това получил удари в
главата и долните крайници, не по малко от пет на брой - обективирано
в последващото освидетелстване. При обръщането му към
С., последния го захванал с ръка и го дърпал надолу . От тези непротиворечиви
факти се налага само един извод, и той е, че С. е реализирал нападение с
активни и недвусмислени като характер и резултат действия, срещу което
подсъдимия е предприел мерки за защита. Тези действия са били възприети от
всички свидетели, чието внимание е било насочено към пострадалия и подсъдимия, като се съдържат
като неопровергана тези и в обясненията на подсъдимия. По делото няма никакви
доказателства, от които може да се направи извод, че към момента на
осъществяваните действия по защита от страна на подсъдимия, е било налице
прекратяване или отблъскване на нападението, както и че то е било „мнимо” .
Тук, се
поставя и въпроса било ли е нападението противоправно
и не ли то резултат на провокация? На първо място съгласно утвърдената
практика „нападението“ трябва да се
разбира като едно или няколко действия или бездействия, които пряко и
непосредствено застрашават или накърняват държавни и обществени интереси,
личността или законните права на гражданите. Обикновено то се осъществява с
активни действия, като бездействието
също може да се оцени като нападение по смисъла на закона, ако деецът е бил
длъжен по закон да действа и бездействието му реално застрашава посочените вече
ценности Не само умишлените, но в някои случаи и непредпазливите деяния също
могат да се изразят в нападение, което да наложи активна защита. Ето защо
неизбежна отбрана е допустима и срещу деяния, извършени по непредпазливост.
Несъмнено „провокацията към нападение” изключва неговата противоправност,
тъй като неизбежната отбрана предполага нападение, което не е позволено от
закона. Затова, съгласно ППВС №12/73, „когато "отбраняващият се"
съзнателно провокира с активни действия нападение с цел да лиши от живот или да
причини телесна повреда на определено лице, не може да се позовава на неизбежна
отбрана, а ще отговаря на общо основание. От друга страна, на деянията,
извършени при неизбежна отбрана, не може да се отговори с неизбежна отбрана,
тъй като нападнатият има право да се защитава и неговото деяние е правомерно”
Доказателствата по делото не сочат на наличието нито на посочената
„провокация”, нито на наличието на предварителна цел от страна на подсъдимия да
лиши от живот или да причини телесна повреда на пострадалия или другиму. Вярно
е, че около два и повече часа, преди деянието на подс.Л.,
той в рамките на компания от няколко човека е бил в заведението на пострадалия,
както и че определени лица са има ли агресивно поведение към него и св.Н.И..
Безсъмнено обаче, повода да се върне св.Н.Н. до
заведението е бил намесата на лицето К.. Това обстоятелство е било известно
както на пострадалия, така и на свидетелите, които са чули разговора им. С. е
очаквал връщането на компанията и взел решението да им се противопостави,
независимо от техните намерения. Това му решение е продиктувано от липсата на
адекватна намеса според него на органите на МВР в лицето на св.Т.М. и Т.С.
/определена в показанията му:.. те казаха „Ще изчакаме, не можем да ги намерим“,
почнаха да се оправдават. Все пак Дългопол е малко градче, всички се познават,
пък и те се имат с полицията. Единия е зет на бившия кмет…/ , така и на
появилата се „подкрепа“ в лицето на негови приятели - К. и К.. Макар, че е
извън предмета на доказване по настоящото дело какво е субективното отношение
на пострадалия към причинените от него вреди, то за да се отговори положително
на въпроса дали деянието му е било противоправно се налага през горе упоменатите реално
установени фактически положения да бъде
разгледан и този въпрос. ППВС №12/ 73 изрично указва, че не може да има
отбрана, ако нападението е предполагаемо или бъдещо. В действителност, когато С.
е решил, че ще действа пръв и активно, нищо не го е заплашвало. Възможните
хипотези за поведение от страна на пристигащата компания /дори и броя на лицата
които ще дойдат за него е бил предполагаем/ са множество. Възможно е С. да е
изпаднал в грешка относно намеренията им - защото знае какво преди това са
сторили. "Грешката" по смисъла на НК изключва умисъла за извършване
на престъпление, защото деецът не съзнава, че върши общественоопасно
деяние. В зависимост от това обаче бил ли е длъжен и могъл ли е да предвиди, че
няма нападение, тя е извинителна или неизвинителна. Ако е извинителна, деянието
е случайно, респективно поведението му не е противоправно.
Когато грешката е неизвинителна, то е непредпазливо и деянието е противоправно, а на подсъдимия не може да се отрече правото
на неизбежна отбрана. "Отблъскването" на мнимо нападение означава и
мнима неизбежна отбрана- също противоправно деяние.
Възможна е, накрая, и липса на грешка по смисъла на чл. 14 НК, което е и
правната оценка на настоящия състав на съда, тъй като С. е нямал увереност, а само е предполагал или допускал,
че ще има нападение. В този случай обаче е налице евентуален умисъл за
извършеното от него деяние, което неминуемо е противоправно.
В последния смисъл и е утвърдената съдебна практика /Напр. Р № 321 от 23.VІІ.2001 г. по н. д. № 200 от
2000 г., І н. о., докладчик съдията П. Томов/
От друга страна, нито от гласните доказателства може да се изведе уговорка
между лицата от компанията, в която е бил подсъдимия да нападат пострадалия,
нито това е изводимо от заключението на СППЕ, което по скоро е в обратния
смисъл- Л. не е внушаем тип и обкръжаващите го лица
са възприемани от него като не повече от познати. В трети аспект следва да се
отбележи, че „целта“, която има предвид ППВС не е т. нар. в наказателното право
„специална цел“, а се отнася до мотива на умишлено престъпление. В доктрината „мотивът“ е субективната причина, поради която деецът извършва
конкретното деяние и която разкрива конкретно преследваните от него
непосредствени цели. Разликата между мотива и специалната цел на престъплението
е в степента на конкретизация и целенасоченост от една страна и в това дали
мотивът и целта са отразени в състава на престъплението. Специалната цел винаги
е формален признак на субективната страна на престъпления, които именно поради
наличие на такава цел могат да се извършват само при пряк умисъл. Тя описва
типичната насоченост на вида престъпление към постигане на определен резултат,
чиято липса прави конкретното деяние несъставомерно
по съответния текст от наказателния закон. Мотивът може да не е формален
признак на престъпния състав. Когато съставът не съдържа указания за специална
цел, мотивът следва да бъде установяван като конкретната причина за извършване
на конкретното деяние в рамките на доказването на умисъла. При резултатните
престъпения, извършими само при пряк умисъл, мотивът
представлява субективно стремление към постигане на резултата. Когато мотивът е
признак на състава, той изпълнява същата функция като специалната цел.
Разликата е в това, че той е свързан с потребност да се изрази отрицателно
отношение на дееца, а не да се постигне конкретно благоприятно изменение в
неговата правна или фактическа среда. Мотивът е елемент от субективната страна
само на умишлени престъпления, поради това той е винаги съзнаван. За разлика от
специалната цел, която винаги се отразява в съзнанието на дееца със
съдържанието, което й придава законът, мотивът може да се изразява в нагласи и
убеждения, които деецът субективно да интерпретира в отклонение от
формулировката на закона или съдебната практика. По тази причина е некоректна
тезата, че мотивът на което и да е престъпление може да бъде несъзнателен, поне
от позицията на наказателното право. В тази посока следва да се изтъкне и
формалният аргумент, че несъзнавани влечения не са част от субективната страна
на умишлените престъпления и не биха могли да влияят на наказателната
отговорност, която се носи само за съзнателно поведение. Привеждайки горните
достижения в доктрината към настоящето дело, несъмнено може да се твърди, че от
доказателствата по делото няма и не може да се изведе наличен мотив у
подсъдимия, който да го е ръководил да се върне в заведението за да убие или нарани пострадалия или другиго.
Преценявайки правната страна на
деянието съдът оцени, че подсъдимият е превишил пределите на неизбежната
отбрана по
смисъла на чл.12, ал.2 от НК тъй като
защитата му е била в явно несъответства на характера и опасността на
нападението. От многократно цитирано вече ППВС е известно, че към характера на
нападението може да се отнасят видът и обектът на защита - обществените
отношения, които се засягат, а когато нападението е престъпление, и
обстоятелствата, които характеризират степента на обществената опасност, с
оглед на която законодателят е дал и съответна квалификация на деянието. За
опасността на нападението пък са от значение онези обстоятелства, които засягат
интензивността на нападението, начините и средствата, с които се извършва, броя
на нападателите, мястото и времето, където е упражнено насилието и др. В т.7 на
ППВС №12/73г. изрично е посочено ,че „несъответствието е явно, когато е
изразено ясно и не възбужда съмнение. Деянието, извършено при превишаване
пределите на неизбежната отбрана, е неправомерно и срещу него е допустима
неизбежна отбрана” Последното изречение е относимо
към намесата на лицето К.К., но то би било необходимо
за мотивиране на деяние извън представения на съда обвинителен акт. Нито в теорията, нито в практиката е имало
спор, че превишаването на пределите на неизбежната отбрана е възможно само до
като нападението продължава и е незавършено. За това и ПВС във вече
коментираната т.5 на разглежданото
постановление изрично е посочил, че деянията, извършени при условията на чл. 118 /и 132,
ал.1 НК/
са възможни само, след като нападението е вече прекратено. По тази причина, с
оглед на настоящия случай деянието следва да бъде квалифицирано по чл.119 вр с чл.18 от НК /опита изключва чл.124,ал.4 от НК/, тъй
като както бе посочено се касае за деяние извършено при условията на т.нар.
алтернативен пряк умисъл. С оглед използваното средство - нож годен да причини
смърт, насока в жизненоважни органи и сила на ударите съдът изключи като
възможност приложението на чл.132, ал.2 НК.
Аргументирайки превишаване на пределите на
неизбежна отбрана съдът взе предвид, че преценката винаги е конкретна, в съобразие с доказателствата по делото. В закона няма
легално изискване отбраняващият се да подбере възможно най-лек и безболезнен за
нападателя начин на защита, още по-малко да избяга, както и за равностойност
между причинените и предизвикани вреди. Казаното е така, защото законът
позволява упражняване на активна защита. В конкретния случай подсъдимия е
следвало да съобрази, а и е имал време да го стори /за това и по-долу/, че
нападението от пострадалия се осъществява без оръжие и че изхожда от лице,
което не превишава /като възприятие/ физическата му маса, ръст и сила / дори са
в полза на подсъдимия/ Интензивността на нападението е могла да бъде заплаха за
здравето на подсъдимия, но не и за неговия живот. Обективно подсъдимия е
получил наранявания, четири от които са
в долните му крайници и едно в лявата част на главата, за които самия той
обяснява, че са получени при слизането му от автомобила., а когато е бил насаме
с пострадалия. След отдалечаването му по време на което той е извадил ножа, С.
не му е нанасял удари и не е правил опити за такива. Касае се за дърпане от
страна на пострадалия, което е възприето и от свидетелите Д. К., Й. К., Ст. Х.,
Н. Г. и П. К.. В същия смисъл са и обясненията на подсъдимия. С оглед на
изложеното съдът намери, не само, че обстоятелствата касаещи съответствието между нападението и защитата са
надхвърлили необходимото за отблъскване на нападението, но и че то е явно, защото
то не буди съмнение. Тук е мястото да се напомни, че съдът не прие защитната
теза на подсъдимия, че оръжието на престъплението е нож, който не е приобщен
като в.д. Във визирания аспект подсъдимия използвайки нож, който следва да
отвори за да използва, съдът намери аргумент подкрепящ решението му, като
резултат на обмислени действия как да организира защитата си.
В края на
правните изводи, следва да се изложат аргументи защо съдът не приема виждането
на защитата, че пределите на неизбежната отбрана са превишени в резултат на
уплаха или смущение. Съгласно чл. 12, ал. 4 НК при
превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение
деянието е виновно, но ненаказуемо. Това правило е приложимо и в случаите на чл.119 НК. В
съдебната практика недвусмислено са изведени критериите за състоянието на
уплаха или смущение, като то трябва да бъде онова особено психическо състояние,
което да е ограничавало в значителна степен възможността на нападнатия правилно
да прецени обстановката и да се защитава в пределите на неизбежната отбрана. Изследването
на този въпрос по настоящото дело бе резултат не само на получаването на
становище от страна на вещите лица изготвили СППЕ, но и такъв по анализа
фактите от обективната действителност към него момент. Виждането на вещите лица
се свежда до това, че не е имало нито един момент в развитието на инцидента, в
който подсъдимия да е бил в състояние на стеснение на съзнанието си, което да е
ограничавало в каквато и да било степен възможността правилно да прецени
характера и интензивността на нападението и да се защитава в пределите на
неизбежната отбрана. Приемайки за възможна, макар и само хипотеза с оглед на това ,че изхожда като
обяснение от страна на подсъдимия, вещите лица не изключват възможността той да
е бил в състояние на силна емоция предизвикана от страх. Тази емоция обаче, с
оглед характеровите особености на подсъдимия,
доказани с научни методики /въз основа на интервю без негово съдействие/
се отработва от подсъдимия чрез импулсивна агресия. В заключението тя е описана
като: „Освидетелстваният е в състояние да бъде устойчив при стресови
обстоятелства, да бъде уверен в себе си, оптимист и активен. На моменти е
повече самоуверен.Когато е уязвен е готов да се докаже на всяка цена, да „
завоюва", да доминира над другите и така да защити своето достойнство и
чест. В такъв момент може да прояви т.нар. „ реактивна агресивност", да
стане импулсивно агресивен“. Фактите от обективната действителност показват, че
подсъдимия не е бил изненадан във времето с внезапност
на нападението. Той е имал време да възприеме, че двама от вече слезлите
пътници са нападнати и свалени на земята. Не е имало пречки и да осъзнава, че
те са били доста по уязвими от него с оглед голямото количество алкохол което
са употребили. Решението му да напусне автомобила, подвластно на емоцията,
която може и да бъде страх / все пак се касае за ограничено пространство/ в
първоначалния момент не е било свързано и с решение за активни действия срещу
нападателя. Целта му е била да се отдалечи и да се организира, която и е
постигната. Колкото е да е било кратко времето за това, то е било достатъчно да
се отключи характеровата му идентичност да стане
агресивен, да използва носения от него нож, като елемент на защитата си.
Наличен и още един факт, подсъдимия се е чувствал уязвен и под доминантата „да
се докаже на всяка цена, да
завоюва", той е сторил това с увереността си, за преимущество с
оглед оръжието, което е било налично и употребено.
Въз
основа на горното съдът намери, че от обективна и субективна страна подсъдимият
Л. е осъществил състава на чл. 119, вр. чл.18,
ал.1 от НК, вр. чл. 12, ал.2 от НК, поради което и го
призна за виновен в това, че на 15.06.2014
г. в гр. Дългопол обл. Варненска направил опит да
умъртви С.Д.С., като деянието е извършено при превишаване пределите на
неизбежна отбрана и останало недовършено по
независещи от волята му причини, като го призна за невинен да е извършил
опит към престъпление по
чл. 115 от НК и го оправда
по това му обвинение.
ПРИЧИНИ, МОТИВИ И УСЛОВИЯ за извършване на
престъплението- незачитане на установения правов ред и неприкосновеността на
човешкия живот,
СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – чисто съдебно минало,
липсата на лоши характеристични данни, трудова и семейна ангажираност
ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА ОБСТОЯТЕЛСТВА – съдът не отчете такива
Като взе
предвид невисоката степен на обществена опасност на деянието и не-високата на
дееца, при явен превес на смекчаващите вината обстоятелства съдът при условията
на чл.54 от НК на основание на чл. 119, вр. чл.18, ал.1 от НК, вр. чл. 12, ал.2 от НК му наложи наказание „лишаване от свобода”
за срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК бе
отложено, като бе определен
изпитателен срок в размер на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
Мотивиращо налагането на това наказание по
отношение на подсъдимия са и фактите, свързани с личността на дееца, с оглед
характера и спецификата на престъплението по които като акт на поведение се
проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, и предвид изискванията
на специалната превенция, обуславящи адекватната на репресивната и поправително
- възпитателна функция, наказателна санкция. Характеристиката на осъщественото
от подсъдимия, инкриминирано деяние, подведено към престъпният състав на чл.119
от НК вр с чл.18 от НК, сочи на не висока степен на
обществена опасност на същото, но с висок социален резонанс на този вид противоправни посегателства. Фактическите данни за
личността на подсъдимото лице, не очертаващи формирани престъпни навици въпреки
игнорирането на установения правопорядък, не
обосновават нуждата от изолирането му от обществото за да бъде превъзпитаван и
поправян в условията на затвор. Не само чистото съдебно минало, но и социалния
статус на лицето, липсата на изрични лоши характеристични данни, трудовата му
ангажираност обосновават от една страна наказание в посочения размер, акцента
на което е поставен към генералната превенция, така и за постигане на целите за
наказанието за превъзпитанието на дееца и преди всичко за неговото поправяне чрез
един по-продължителен изпитателен срок, който съдът отмери като достатъчен от
четири години.
Така определеното наказание е достатъчно по
размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да поправят и превъзпитат осъденото лице към
спазване законите и добрите нрави, да се
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Като намери, че подсъдимия е извършил деянието
виновно, и от него са произтекли неимуществени вреди изразяващи се в болки,
страдания, страх и стрес за пострадалия съдът счете, че приетия за съвместно
разглеждане на делото в първа инстанция граждански иск за основателен.
Безспорен е факта, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
престъплението извършено от подсъдимия Л., с което възниква и неговата
отговорност по закон –чл.45 от ЗЗД, тъй като не е налице изискването на чл.46
от него. Тези вреди са в следствие
нанесените му средни и лека телесни увреждания, първите две от които са
преодолени в резултат на бързата и адекватна медицинска интервенцияи
са следните:
-прободно порезното нараняване в лявата половина на корема
ангажирало всички слоеве на коремната стена, и проникнало в коремната кухина,
определило проникващо нараняване в коремната кухина. Раневият
канал е ангажирал предната и задна стени на тънко черво, което задължително е
довело до излив на тънкочревно
съдържимо в коремната кухина, развитие на перитонит и смъртен изход без
хирургично лечение. Това травматично увреждане е обусловило временно
разстройство на здравето опасно за живота.
- по хода на раневия канал са били налице пълно прерязване на големи
кръвоносни съдове /артерия лумбалис и и артерия епигастрика инф./ в резултат на което са установени голям
кръвоизлив в зад перитонеума, от коремната кухина са евакуирани кръв и кръвни сгъстаци в обем не по-малък от 2.5л. при продължаващо
активно кървене. Увреждането на тези кръвоносни съдове са обуславили
временно разстройство на здравето опасно за живота.
- груби белези по
предната повърхност на корема, които обуславят обезобразяване
- прободно порезно нараняване по страничната лява повърхност
на гръдния кош на около 7-8см. над лява ребрена дъга; две прободно
порезно наранявания по страничната лява повърхност на гръдния кош на нивото на
лявата ребрена дъга, и прободно порезно нараняване по
задната повърхност на дясна мишница в горна трета- които са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота
Според
становището на вещото лице посочените по горе наранявания следва да отминат и
са отминали за период от около не по-голям от 30 дни Въпреки това по делото се
събраха гласни доказателства от показанията на Й. К., че С. е изпитал силен
страх за живота си; от Н. Г. А.А. и от самия него, че
в един по продължителен период от посочения ищеца е следвало да приема на
специална диетична храна, загубил е телесно тегло, които са нарушили нормалния
му ритъм на живот и са довели до явен дискомфорт.
Отделно от това в резултат на деянието същия е претърпял за един относително кратък период от време силен стрес -
основателен страх за живота и здравето си, с което са били засегнати
обществените отношения,свързани с психическата неприкосновеност като лично
благо за всеки гражданин.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществените вреди се определя по справедливост, което не
е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни
обстоятелства като характера на увреждането; начинът на извършването му;
обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване на здравето на
пострадалия, причинените морални
страдания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 год. на
Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния
казус, описани по горе, като взе предвид, че до настоящия момент не са
настъпили доказани усложнения, не на последно място и съпричиняването
от негова страна, съдът по справедливост
оцени, че нанесените неимуществени вреди могат да бъдат овъзмездени от сумата 7000 лева за изпитаните болки и
страдания, физически затруднения и дискомфорт, както и
такива съпътстващи оздравителния процес и 3000 лева за
изпитания страх и стрес, поради което и осъди подсъдимия да ги заплатят в размер общо на 10 000 лева, ведно с лихвата върху главницата
от деня на увреждането - 15.06.2014 г до окончателното и изплащане. Над тази сума до пълния размер на
претенцията от 47000 лева, съдът намери иска за недоказан, поради което и го
отхвърли. По отношение на искането за възлагането на разноските по делото за
процесуално представителство, съдът намери, че същите са доказани по размер
посочен,че са заплатени, съгласно приложения договор за правна помощ. В
настоящата инстанция не са правени възражения по реда на чл.143,ал.3 ГПК от
страна на подсъдимия и неговия защитник по отношение на разноските до
приключване на устните състазания, съгласно
възможностите на чл.78,ал.5 ГПК. По тази причина съдът ги присъди съобразно
уговорения размер, посочен по-долу.
На основание чл. 53, ал.1 б.А от НК съдът отне
в полза на Държавата сгъваем нож с червеникаво-кафява дръжка, послужил за
извършване на престъпление, като постанови, след влизане на присъдата в сила да
се унищожи, поради липса на стойност.
Съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата, за направените
разноски по делото - 186,63 лева по
сметка на ОД на МВР-Варна; 2291.02 лв.
по сметка на ВОП; 679.64 лв. по сметка на ВОС;
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 400лв , а на
гр.ищец и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 6280 лв.
Съдът постанови веществените доказателства: Платнен черен калъф за нож; обтривки от
петно с червеникаво кафяв цвят и диаметър 1,5 см; петно с червеникаво кафяв
цвят и диаметър 1 см; от червеникаво кафяво петно с неправилна форма; от
червеникаво кафяви петна; бял плик с надпис – сравнителен материал за ДНК
изследване иззет от устната кухина на С.С.; бял плик
с надпис – образец за сравнително ДНК изследване, иззет от устната кухина на
Снежанка С., след влизане на присъдата в сила да се унищожат.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ :