№ 7669
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110121026 по описа за 2022 година
Предявени са следните обективно съединени осъдителни искове от Т. Ц.
М. срещу М..: - с правно основание чл. 181, ал. 1 З. – за заплащане на сумата
4320 лева, представляваща неизплатена левова равностойност на храна за 36
месеца за периода от 01.04.2019г. до 31.03.2022г., ведно със законната лихва,
считано от предявяването на иска – 19.04.2022г., до окончателното плащане и
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата 696,65 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горното
възнаграждение, дължимо за периода от 28.04.2019 г. до 18.04.2022 г.
Ищецът твърди, че за периода 03.05.2016г. – 15.04.2022г. бил служител
при ответника, като е изпълнявал длъжността „главен и.“, а впоследствие
длъжността „държавен и.“ в отдел „Ф..“ в .. Излага твърдения, че в качеството
му на държавен служител му се дължи предоставянето на храна или левовата
й равностойност, като в периода от 2019г. до 2022г. размерът на левовата
равностойност на храната на служителите в ., определена със съответни
ежегодни заповеди на министъра на в.. е в размер на 120 лева месечно.
Въпреки това през исковия период от 01.04.2019г. до 31.03.2022г.
работодателят не му е изплатил дължимата левова равностойност на храната.
Твърди, че съгласно В правила за заплатите на държавните служители в .
всички плащания, дължими на служителите се изплащат до края на текущия
1
месец, предвид което излага доводи, че ответникът е изпаднал в забава и
дължи обезщетение за забавено плащане. Претендира разноски за адвокатски
хонорар.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който
оспорва исковете. Не оспорва факта, че между страните е съществувало
твърдяното правоотношение през процесния период, както и че ищецът е
полагал труд. Твърди, че на ищеца са изплатени всички дължими по
служебното правоотношение възнаграждения. Излага съображения, че
ищецът не попада сред държавните служители, за които е приложима
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 З. за осигуряване на храна или левовата й
равностойност, тъй като служебното правоотношение между страните се
регулира от нормите на ЗДСл, а не от З.. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 181 З. на служителите на . се осигурява храна или левовата
й равностойност. В тежест на ищеца е да докаже, че в негова полза е
възникнало вземане за парично обезщетение – левовата равностойност на
храна за държавни служители за периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2022 г., на
посоченото основание и в претендирания размер.
По делото не е налице спор, че между страните през процесния период е
съществувало служебно правоотношение, като със заповед № 8121-1701 от
03.05.2016 г. ищецът е назначен за неопределено време на длъжността
„главен и.“ с ранг III младши, експертно ниво 2 по КД. в отдел „Ф..“ при ., по
силата на което Т. М. е имал статут на държавен служител по смисъла на чл.
142, ал. 1, т. 2 З..
Основният според въпрос по делото е дали в процесния период ищецът е
бил държавен служител по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДСл и дали при уреждане
на неговия статут се прилага и специалния З.. В зависимост от това, следва да
се определи на кои лица се следва храна и левовата й равностойност,
съобразно правната уредба на З. и подзаконовите нормативни актове относно
прилагането му.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 З. /в приложимата към процесния период
редакция/ определя три групи служители в системата на . – 1. държавни
служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
население, 2. държавни служители и 3. лица, работещи по трудово
правоотношение. Съгласно чл. 142, ал. 2 З., статутът на държавните
служители по ал. 1, т. 1 се урежда със З., а според чл. 142, ал. 3 З., статутът на
държавните служители по ал. 1, т. 2, какъвто безспорно се явява и ищецът, се
2
урежда със Закона за държавния служител.
Изчерпателното изброяване на разпоредби в З. приложими към
служителите заемащи длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР - чл. 56, чл. 151,
ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190,
ал. 2, чл. 191 и 233 - е въведено със Закона за изменение и допълнение на
Закона за Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила
от 1.10.2020 г. / и представлява връщане на част от правата на тези служители
отнети от законодателя през 2016 г. за тази група служители в ., като в
периода от 14.10.2016 г. до 01.10.2020 г. приложими спрямо тези служители
принципно са само разпоредбите на Закона за държавния служител. При това
положение допълнително изплащане на равностойност за храна се дължи
само при условията на чл. 181, ал. 3 ЗМВР – за служителите, които
изпълняват специфични дейности, визирани в приложимата за процесния
период Наредба № ./30.07.2015 г., издадена от министъра на в.. по
приложението на чл. 181, ал. 3 и. ал. 5 от З., свързани със специфичния
характер на труда, за които на служителите на . се полага безплатна храна,
каквито обаче в случая не се твърди и не се установява да са били
извършвани от ищеца, доколкото същият е изпълнявал обща
административна дейност със стандартно работно време – от 08:30 ч. до 17:30
ч. В наредбата е предвидено изрично, че служителите, извършващи дейности,
свързани със специфичния характер на труда, с право на безплатна храна, се
определят поименно със заповед на ръководителите на съответните
структури, каквато заповед също не е представена по делото.
Самата идея на чл. 142, ал. 1 ЗМВР е да разграничи служителите в
различни категории, които да имат и съответния различен статут /права и
задължения/ според това дали изпълняват специфични за М. функции
/например полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението – чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР/ или функции, които може да са
аналогични на тези в други министерства или държавни органи. След като
тези служители имат съвсем различни задължения и трудови функции по З. и
други нормативни актове, то не може да се изхожда от идея за приравняване
на правата им по отношение на заплата, права на храна или нейната
равностойност в пари, облекло, социално осигуряване и други.
Съгласно параграф 69, ал. 1 ПЗРЗИДЗ. /в сила от 01.02.2017 г./,
3
служебните правоотношения на държавните служители в ., за които се
прилага параграф 86 от Закона за изменение и допълнение на Закона за М. на
в.. /ДВ, бр. 14/2015 г. / и които към датата на влизане в сила на този закон
заемат длъжности за държавни служители с висше образование и
притежаващи висше образование, с изключение на тези от М. институт на М.
на в.. и на тези по параграф 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни
правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на
влизане в сила на този закон. Не е спорно по делото, че ищецът попада
именно в категорията служители, индивидуализирана в параграф 69, ал. 1
ПЗРЗИДЗ..
В пар. 69, ал. 6 ПЗРЗИДЗ. изрично е предвидено, че при назначаването на
служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска
от определеното по реда на Закона за М. на в.. възнаграждение, включващо
заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за
научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 З..
Предвид изложеното следва извода, че в случая не е налице твърдяната
от ищеца празнота в закона, поради което и не би могла да се приложи
нормативната уредба на З. по аналогия по силата на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА,
тъй като парите за храна по реда на чл. 181, ал. 1 З. са нормативно включени в
основната заплата на ищеца, като не се твърди и не се установява същата да
не е изплащана през исковия период.
Неоснователно се явява и искането на ищеца за прогласяване по пътя на
инцидентния съдебен контрол за законосъобразност, на нищожност на чл. 1
от Наредба № 8121з773/01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на
храна или левовата й равностойност на служителите на М. на в.., позовавайки
се на общата норма на чл. 1 ЗМВР. Чл. 1 от Наредба № . от 01.07.2015 г за
условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на
служителите на . не противоречи на чл. 181, ал. 1 ЗМВР, защото самата
разпоредба на чл. 142, ал. 4 ЗМВР препраща към ЗДСл при определяне
статута на служителите от категорията на ищеца, а там не е предвидено
изплащане на равностойност на сума за храна. Въпреки че липсва изрично
изключване на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от разпоредбата на
чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, самото наличие на чл. 181, ал. 2 и ал. 3 ЗМВР в
настоящата им редакция е аргумент, че законодателят е имал за цел да
4
проведе политика на детерминиране, а не на уеднаквяване и изравняване
правата на различните категории служители в ..
По изложените съображения съдът намира, че претенцията за заплащане
на сумата 4320 лв., представляваща неизплатена левова равностойност на
храна за 36 месеца за периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2022 г. се явява
неоснователна. Предвид неоснователността на главния иск, акцесорните
претенции за лихви също следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Ц. М., с ЕГН **********, с адрес гр. С.,
срещу М. на в.., със седалище и адрес на управление гр. С., искове с правно
основание чл. 181, ал. 1 З. и чл. 86 ЗЗД за сумата 4320 лв., представляваща
сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер на по 120 лв. на месец,
за период от 01.04.2019 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата 696,65 лв. мораторна
лихва върху главницата от 28.04.2019 г. до 18.04.2022 г.
ОСЪЖДА Т. Ц. М., с ЕГН **********, с адрес гр. С., да заплати на М. на
в.., със седалище и адрес на управление гр. С., сумата 50 лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5