РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Бургас, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора а Георги Димитров Дуков (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100601179 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Атанас
Хаджиатанасов от АК - Бургас, служебен защитник на подсъдимия Б. И. Ч.,
ЕГН **********, срещу присъда № 82/28.10.2021 г., постановена по НОХД №
2787/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас.
С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Б. И. Ч.,
ЕГН **********, е признат за виновен в това, че в периода от 26.07.2020 г. до
15.08.2020 г., в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление и
опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на
имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 875,04 лева, от
владението и без съгласието на различни лица, с намерение противозаконно
да ги присвои, както следва:
- на 26.07.2020 г., в гр. Бургас, кв. „***“, на ул. „***“ № *, отнел от
владението и без съгласието на собственика А. И. А. с ЕГН **********, 1
брой градински чадър на стойност 85,00 лева /осемдесет и пет лв./, с
намерение противозаконно да го присвои;
1
- на 08/09.08.2020 г., в гр. Бургас, кв. „**“, автомивка „Рефреш“,
находяща се на ул. „***“ №*, отнел от владението и без съгласието на
собственика „АУТО РЕФРЕШ“ ООД, ЕИК: ***, с управител П. Д. Х., ЕГН
**********, 1 брой меден захранващ кабел с дължина около 40 метра на
стойност 500.00 /петстотин/ лева, с намерение противозаконно да го присвои;
- на 15.08.2020 г., в гр. Бургас, бензиностанция „Петрол“ №1101,
находяща се на ул. „***“ № *, чрез повреждане на преграда, здраво направена
за защита на имот - разбиване на прозорец, отнел от владението и без
съгласието на собственика „ЕВРО ТРЕЙД БГ“ ЕООД, ЕИК: ***, с управител
И. Й. В.: 12 броя безалкохолни напитки „Фанта портокал“ 330 мл., с единична
стойност 1,39 лева на обща стойност 16.68 лв.; 12 броя безалкохолни напитки
„Фрутимо портокал“ 500 мл., с единична стойност 1,46 лева на обща стойност
17.52 лв.; 12 броя безалкохолни напитки „Присан праскова“ 250 мл. с
единична стойност 1,69 лева на обща стойност 20.28 лв.; 12 броя
безалкохолни напитки „CAPPY PULPY портокал“ 330 мл., с единична
стойност 1,89 лева на обща стойност 22.68 лв.; 6 броя минерална вода „Банкя“
1,5 л., с единична стойност 1,59 лева на обща стойност 9.54 лв.; 6 броя
безалкохолни напитки „ШВЕПС БИТЪР ЛИМОН“ кен 330 мл., с единична
стойност 1,39 лева на обща стойност 8.34 лв.; 12 броя безалкохолни напитки
„Мурсалски чай“ кен 330 мл., с единична стойност 1,49 лева на обща
стойност 17.88 лв.; 24 броя безалкохолни напитки „Кока - кола“ 500 мл., с
единична стойност 1,69 лева на обща стойност 40.56 лв.; 24 броя енергийна
напитка „Hell класик“ 250 мл., с единична стойност 1,79 лева на обща
стойност 42.96 лв., 5 броя пакети тоалетна хартия с по 12 рула, с единична
стойност 18,72 лева на обща стойност 93,60 лв. - всички вещи на обща
стойност - 290.04 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, поради
което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден
на лишаване от свобода за срок от една година, като на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим за
изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.
С присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на
подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 113,40
лв.
С жалбата се релевират доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание. В подкрепа на това се сочи, че подс. Ч. е признал
2
вината си и цялостното му процесуално поведение е последователно, като в
хода на досъдебното производство и проведеното съдебно следствие пред
първоинстанционния съд е съдействал за разкриване на обективната истина, и
възстановяване на част от отнетите вещи. На следващо място се изтъква, че в
проведеното разпоредително заседание пред първоинстанционния съд Ч. е
заявил, че признава всички факти и обстоятелства, описани в обвинителния
акт, като делото е продължило по реда на особените правила на глава 27 от
НПК. Посочва се също така, че подс. Ч. е изразил съжаление за стореното и
многократно е заявил желание да възстанови напълно стойността на отнетото,
но предвид обстоятелството, че по време на проведеното досъдебно
производство и съдебно следствие пред първата инстанция същият е
пребивавал в Затвора - Бургас, е бил в невъзможност да стори това. На тези
основания е направено искане за изменение на първоинстанционната
присъда, като се намали размерът на наложеното наказание на шест месеца
лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитникът на
подсъдимия Ч. - адв. Атанас Хаджиатанасов от АК - Бургас, поддържа
жалбата по съображенията, изложени в нея, както и формулираното със
същата искане.
В лична защита подсъдимият Б.Ч. моли съда за намаляване размера
на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява позиция
за неоснователност на жалбата. Намира съдебния акт за обоснован и
законосъобразен, а наложеното наказание за справедливо, поради което
пледира за потвърждаването му.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за
процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен
срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на
обжалване акт, а разгледана по същество - за неоснователна.
Производството пред районния съд е протекло по реда на глава
XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Първостепенният съд е
съблюдавал стриктно правилата на процесуалния закон. Подсъдимият Б.Ч. е
признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
3
обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. При спазване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4
от НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на
направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Б. И. Ч. е роден на *** г. в гр. ***. Той е ***
гражданин, ***, ***, ***, ***, с ЕГН **********.
До датата на инкриминираното деяние подс. Ч. е осъждан, както
следва:
- по НОХД № 2661/2013 г. по описа на PC-Бургас, влязло в сила на
21.01.2014 г., за извършено на 06.04.2012 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от 3 години;
- по НОХД № 3137/2018 г. по описа на PC-Бургас, влязло в сила на
12.07.2018 г., за извършено на 27.06.2018 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
2, 4 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, при
първоначален „общ“ режим;
- по НОХД № 4060/2018 г. по описа на РС-Бургас, влязло в сила на
02.10.2018 г., за извършено на 03/04.03.2018 г. престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, при
първоначален „общ“ режим.
С определение от 07.11.2018 г. по ЧНД № 4631/2018 г. по описа на
РС- Бургас, влязло в сила на 23.11.2018 г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 от НК, на подс. Ч. е определено общо наказание по НОХД №
3137/2018 г. и НОХД № 4060/2018 г., и двете по описа на РС-Бургас, в размер
на най-тежкото измежду наложените му по тях, а именно лишаване от
свобода в размер на 6 месеца, при първоначален „общ“ режим. Така
определеното общо наказание е било изтърпяно на 11.01.2019 г.
Извън горните осъждания, подс. Ч. е бил осъждан като непълнолетен
по НОХД № 881/2010 г. на РС-Бургас, като му е наложено наказание
4
„Обществено порицание“, но за това осъждане е настъпила реабилитация по
право.
След датата на инкриминираното деяние спрямо подсъдимия е
влязло в сила още едно осъждане по НОХД № 1340/2021 г. на РС-Бургас, в
сила от 13.04.2021 г., с което му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 6 месеца, при първоначален „строг“ режим за извършено на
24.04.2020 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
29, ал. 1, б. „б“ от НК. Наказанието лишаване от свобода по това осъждане е
изтърпяно от Б.Ч. на 26.10.2021 г.
На 26.07.2020 г. вечерта, подс. Б.Ч., известен с прозвището си „Б.“,
вървял по ул. „Резвая” в гр. Бургас, кв. „Победа“. Минал покрай дом № ** на
същата улица. В двора на посочения адрес видял голям градински чадър,
който решил да отнеме. Седнал на тротоара, огледал се и след като се убедил,
че по ул. „Резвая” и в двора на дом № * няма хора, се качил на оградата,
пресегнал се и измъкнал градинския чадър от стойката му. Отнесъл го в дома
си, където го счупил, за да вземе от него металните части, които по- късно
продал за скрап на неустановено в хода на разследването лице. По-късно
същата вечер, св. А. И. А., живуща на горепосочения адрес, се прибрала в
дома си и установила, че от двора й липсва градинския чадър. За
установената липса св. А. подала сигнал в 01 РУ- Бургас.
Вечерта на 08/09.08.2020 г. подс. Ч. се разхождал из кв. „Победа“.
Минал покрай автомивка „Рефреш“, находяща се на ул. „**“ № *,
собственост на „АУТО РЕФРЕШ“ ООД с управител св. П. Д. Х.. До
ел.таблото на автомивката видял меден, четирижилен захранващ кабел с
дължина около 40 метра. Тъй като нямал пари, решил да открадне кабела,
който впоследствие да продаде. Подс.Ч. се огледал и след като се убедил, че
наоколо няма хора, отишъл до ел.таблото, издърпал кабела, навил го на руло
и го отнесъл в дома си с намерение впоследствие да го обгори и да го продаде
като медна скрап. На 09.08.2020 г., около 09:00 часа, св. Х. Е. Я. - съдружник в
„АУТО РЕФРЕШ“ ООД, отишъл в автомивка „Рефреш“ и установил липсата
на кабела от ел.таблото. За установената липса св. Я. подал сигнал на тел. 112
и уведомил по телефона св. Х..
Към 15.08.2020 г., свидетелите Н. К. Х. и Д. Н. А. работели като
продавач-консултанти в бензиностанция „Петрол“ 1101 Бургас, находяща се
в гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Чаталджа“ № *. Бензиностанцията била
собственост на „ЕВРО ТРЕЙД БГ“ ЕООД, ЕИК ***, с управител И. Й. В..
5
Работата на продавач-консултантите в бензиностанцията била организирана
на две смени - дневна и нощна, като свидетелите Х. и А. се редували. Вечерта
на 15/16.08.2020 г. св. Н. Х. била на работа в бензиностанцията нощна смяна.
Работното й време започвало от 19:00 часа на 15.08.2020 г. до 07:00 часа на
16.08.2020 г. От касата в бензиностанцията, на която св. Х. стояла за времето
на работната си смяна, тя нямала видимост към склада на бензиностанцията,
находящ се зад нея.
На 15.08.2020 г. около 19:20 часа подс. Ч. отново се разхождал из кв.
„Победа“. Отново нямал никакви пари в себе си. Затова решил да отнеме
чужди движими вещи, с които да се разпореди впоследствие с тях като със
свои. Отишъл до склада на бензиностанция „Петрол“ 1101 Бургас и през
прозореца видял, че вътре има напитки и пакетирани стоки, които може да
открадне. Разбил малък страничен прозорец на склада, като упражнил върху
него силен натиск, след което през същия прозорец влязъл вътре. Там подс. Ч.
намерил и взел 12 бр. безалкохолни напитки „Фанта портокал“ 330 мл.; 12 бр.
безалкохолни напитки „Фрутимо портокал“ 500 мл.; 12 бр. безалкохолни
напитки „Присан праскова“ 250 мл.; 12 бр. безалкохолни напитки „CAPPY
PULPY портокал“ 330 мл.; 6 бр. минерална вода „Банкя“ 1,5 л.; 6 бр.
безалкохолни напитки „ШВЕПС БИТЪР ЛИМОН“ кен 330 мл.; 12 бр.
безалкохолни напитки „Мурсалски чай“ кен 330 мл.; 24 бр. безалкохолни
напитки „Кока - кола“ 500 мл.; 24 бр. енергийна напитка „Hell класик“ 250
мл. и 5 бр. пакети тоалетна хартия с по 12 рула. Отнетите вещи подсъдимият
изнесъл от склада на бензиностанцията и пренесъл до дома си на два пъти.
По-късно част от тези стоки подс. Ч. продал на св. К. С. М. и на
други неустановени в хода на разследването лица от „махалата“, а друга част
изконсумирал заедно със семейството си.
На 16.08.2020 г. около 07:00 часа св. Д. Н. А. отишла на работа за
дневна смяна и установила, че един от прозорците на склада към
бензиностанцията е разбит. Незабавно уведомила за това управителя на
бензиностанцията - св. Т. И. Д., която веднага пристигнала на място. Същия
ден била извършена ревизия на склада, при която била установена липсата на
гореописаните стоки. За установената липса св. Д. подала сигнал в 01 РУ-
Бургас.
За трите случая били образувани преписки, които впоследствие били
обединени и въз основа на тях било образувано настоящето наказателно
6
производство. В хода на разследването в резултат от проведени оперативно -
издирвателни мероприятия, бил установен извършителят на кражбите – подс.
Ч..
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена
съдебно-оценителна експертиза, заключението на която установява, че
стойността на отнетите вещи към датата на извършване на деянията възлиза
на 875.04 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
направеното от подсъдимия Б.Ч. самопризнание при проведено при
условията на чл. 371, т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие в
производството пред първоинстанционния съд, както и от доказателствата,
събрани в досъдебното производство, които изцяло го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени средства - показанията на
свидетелите А. И. А. (л. 41 от ДП), Д. Н. А. (л. 43 от ДП), Т. И. Д. (л. 44 и л. 66
от ДП), Н. К. Х. (л. 45 от ДП), К. С. М. (л. 47 от ДП), Х. Е. Я. (л. 48 от ДП), П.
Д. Х. (л. 49 от ДП), частично от показанията на Д. Й. Й. (л. 46 от ДП) и Я. Н.
Д. (л. 50 от ДП), в писмените доказателствени средства и писмени
доказателства - протокол за оглед на веществени доказателства от 19.10.2020
г. и фотоалбум към него (л. 51 - 52 от ДП), справка за съдимост на подс. Ч. (л.
28-29 от НОХД № 2787/21 г.), констативен протокол (л. 19-20 от ДП),
протоколи за доброволно предаване (л. 24 - 26 и л. 38 от ДП), разписка (л. 27
от ДП), удостоверение (л. 63 от ДП), както и от експертните заключения на
извършените по делото съдебно-оценителна експертиза (л. 53-55 от ДП) и
допълнителна съдебно-оценителна експертиза (л. 69-71 от ДП). Правилно
районният съд е кредитирал частично показанията на свидетелите Й. и Д..
Проведеният от полицейските служители разговор, беседа с подсъдимия Ч. не
е доказателствено средство и показанията им в тази част не следва да бъдат
ценени. В съответствие с разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК
първостепенният съд не е събирал доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а ги е приел за категорично
установени на база направеното самопризнание на подсъдимия, подкрепящо
се от посочените по-горе доказателствени източници, събрани на досъдебното
производство.
Първостепенният съд е стигнал до законосъобразен правен извод, че
подс. Б.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци
на състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал.1, т. 3, вр.
7
чл.194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Доказани са времето на осъществените кражби, предметът на
престъпленията и тяхната стойност. Налице е квалифициращият признак по т.
3 на чл. 195, ал. 1 НК, доколкото едно от деянията е извършено, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, а именно разбит
е прозорец на складово помещение.
По несъмнен начин се установява предметът на престъпленията, а
чрез експертното заключение на изготвената оценъчна експертиза и тяхната
стойност. Подсъдимият е установил трайна фактическа власт върху отнетите
вещи. Този извод се налага предвид последващите му действия, изразяващи
се в разпореждане с отнетите вещи като със свои – продал за скрап металните
части от градинския чадър на неустановено в хода на разследването лице,
продал отнетите стоки от склада на бензиностанция „Петрол“ 1101 Бургас на
св. К. М. и на други неустановени в хода на разследването лица, а друга част
изконсумирал заедно със семейството си. Както вече бе посочено, вещите -
предмет на престъпните деяния, са били чужда собственост, което
обстоятелство ясно е било съзнавано от подсъдимия. С осъществените
действия по прекъсване на владението на собствениците и установяване на
своя фактическа власт върху чуждите движими вещи – на обща стойност
875.04 лева, подсъдимият е осъществили от обективна страна състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Въззивната инстанция напълно споделя изводите, направени от
първоинстанционния съд, че деянията са осъществени при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като са
налице три деяния, извършени от подсъдимия в периода 26.07.2020 г. -
15.08.2020 г., които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и
също престъпление - кражба, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк
умисъл, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
Предвид съдебното минало на подсъдимия, правилно
престъплението е квалифицирано като извършено в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК, тъй като е извършил
същото, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66 НК. Към
8
инкриминираната дата не е бил изтекъл срокът по чл. 30 от НК на
наказанието, наложено по НОХД № 2661/2013 г. описа на Районен съд -
Бургас. Правилно това не е отчетено като отегчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като се явява квалифициращ признак, който обуславя
правната квалификация на деянието и по-тежка наказателна репресия.
Правилен е и изводът, че от субективна страна подс. Ч. е извършил
деянията виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2 от НК, обективиран в действията му. Същият е съзнавал, че чрез действията
си лишава от фактическа власт върху вещите - предмет на престъпленията,
собствениците им и е искал преминаването им в своя фактическа власт.
Разбирал е противоправния характер на извършеното, както и
общественоопасните му последици, но въпреки това е искал настъпването им.
Възприетите от първоинстанционния съд фактически и правни
изводи, настоящата инстанция намира за правилни.
В изводите си относно вида и размера на наказанието, което подс. Ч.
следва да понесе за извършеното престъпление, първоинстанционният съд е
подходил обективно на събрания доказателствен материал, като е отчел
тежестта на деянията, обществената опасност на личността му, изхождайки от
данните за съдимост, както и приносът на дееца в разкриването на
обективната истина. Правилна е преценката на решаващия съд, че наличните
по делото смекчаващи обстоятелства са многобройни, като и най-лекото,
предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко, поради което е
индивидуализирал наказанието при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК и е определил наказанието под предвидения в закона минимум
от три години лишаване от свобода, а именно една година лишаване от
свобода. Този извод на съда се споделя и от настоящия съдебен състав.
Не почива на доказателствата по делото искането на защитника на
подсъдимия. Следващо намаляване на така определеното наказание, по
мнение на настоящия състав, ще се яви неоправдан толеранс към подсъдимия.
Първоинстанционният съд е извършил преценка на всички факти,
които имат отношение за коректното индивидуализиране на санкцията.
Отчетен е приносът на подсъдимия в разкриване на обективната истина,
изразеното съжаление и критично отношение към собственото му виновно
поведение, младата възраст, възстановяване на част от отнетите вещи, както и
обстоятелството, че отнетото имущество не надхвърля две минимални
9
работни заплати за страната към датата на деянията. Всички тези
обстоятелства са отчетени от БРС като основание за определяне на
наказанието на подсъдимия, съобразно чл. 55 от НК.
Не може да доведе до смекчаване на наказателната отговорност
самопризнанието на подсъдимия, доколкото същото е съществена
предпоставка за процесуалния ред, по който е проведено производството – по
реда на съкратеното съдебно следствие по Глава двадесет и седма от НПК.
Същото вече е взето предвид от законодателя със самия факт, че съгласно
нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът е длъжен да определи наказание при
условията на чл. 58а от НК. Същевременно самопризнанието на подсъдимия в
конкретния случай не е елемент от цялостно, обективно проявено в
досъдебната фаза процесуално поведение, съществено допринесло за
своевременно разкриване на престъплението и неговия автор, поради което и
съгласно Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 г. на ВКС по тълк. д.
№1/2008 г., ОСНК - т. 7., не следва да се третира като допълнително
смекчаващо обстоятелство.
Процесуалното поведение на подсъдимия също е отчетено при
приложението на разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК.
Възрастта на подсъдимия е отчетена от районния съд като
смекчаващо отговорността обстоятелство, въпреки че към датата на
извършване на отделните деяния същият е бил на 27 години - възраст, в която
може да преценява последиците от едно евентуално неправомерно поведение
и която предполага едно съвсем друго, отговорно поведение. В този смисъл
това не оправдава извършването на престъпления от негова страна. Така или
иначе, с оглед липсата на протест, положението на подсъдимия не може да се
утежнява. Но не заслужава и по-голямо снизхождение.
Тежкото материално положение не се приема от съда като
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като подсъдимият е в
трудоспособна възраст. Липсата на образование, квалификация, а от там и
липсата на постоянна работа, се дължат изцяло на собственото му поведение.
Посочените обстоятелства не дават основание на съда за намаляване на
наложеното от БРС наказание. Противното би означавало да се поощрява
извършването на престъпления с цел набавяне на средства. Съдът не може да
толерира подобно противозаконно поведение, несъвместимо с установените
обществени порядки и законови норми.
10
На следващо място, частичното възстановяване на причинените
вреди е било съобразено от първата инстанция при определяне на
наказанието. Що се отнася до наведеното в жалбата желание за
възстановяване напълно на отнетите вещи от подсъдимия, съдът словно
поощрява, но изразената от дееца готовност за репариране на вредите от
престъплението не би могла да обуслови намаляване размера на наказанието
му, доколкото към момента поведението на същия не е реализирано, а следва
да се третира като бъдеща несигурна проява. Едновременно с това съдът
допуска и известна формалност на подобна демонстрация, обслужваща
претендираното намаляване размера на наказанието.
Не следва да се отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелство възстановяването на причинените с деянията имуществени
вреди по трите осъждания на подсъдимия като пълнолетен, тъй като това е
условие за допустимост на диференцираната процедура по глава двадесет и
девета от НПК. Освен това законът дава възможност наказанието да се
определи при условията на чл. 55 НК, дори и без да са налице съответните
обстоятелства. Поради това въззивният съд счита, че възстановяването на
щетите е сторено от подсъдимия с ясното съзнание, че ще доведе до по-ниско
наказание и в никакъв случай не показва осъзнаване на извършеното и
поправяне към правомерно поведение.
По делото не се установяват други обстоятелства, които да са
относими към въпроса за индивидуализацията на наказанието, които да не са
били отчетени от първата инстанция.
В този смисъл настоящата инстанция счита, че определеното
наказание е законосъобразно и обществено оправдано, поради което не са
налице основания за неговото изменение. Уважаване на претенцията за
намаляване на неговия размер ще бъде неоправдано и в разрез с целите на
наказателната репресия. Подобен подход би се явил проява на необосновано
снизхождение към подсъдимия, предвид високата степен на обществена
опасност на извършеното от него, обуславяща се както от обстоятелството, че
с него се засягат пряко обществените отношения, свързани с правото на
собственост, така и от динамиката на този вид престъпления в страната към
настоящият момент. Освен това едно намаляване на наказанието ще бъде
несъвместимо и с постигането на целите на наказателната репресия, посочени
в чл. 36 от НК.
11
Не са допуснати нарушения и по отношение на режима за
изтърпяване на наказанието, който е определен от първостепенния съд по
правилата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС, съобразно съдимостта на
подсъдимия.
С оглед виновността на подсъдимия, правилно
първоинстанционният съд е ангажирал отговорността му за разноски, на
основание чл. 189, ал. 3 НПК.
При извършената служебна проверка, въззивната инстанция не
констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон,
които да налагат изменяване на присъдата или нейното отменяване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от
НПК, Окръжен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 82/28.10.2021 г., постановена по
НОХД № 2787/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено
съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12