РЕШЕНИЕ
№ 2829
гр. Пловдив, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вихра М. Къдринска
при участието на секретаря Мартина Ат. Мишева
като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело №
20215330120488 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.
Постъпила е искова молба от Н.М.О., с ЕГН: **********, като законен
представител на Д.Д.Ч., с ЕГН: **********, против Д.К.Ч., с ЕГН:
**********, съгласно която с Решение № ***, постановено на *** година от
Районен съд – ***, по гражданско дело № 11718 по описа за *** година е
прекратен гражданския брак между родителите на малолетната Д.Д.Ч.. В
утвърденото от съда споразумение, постигнато между съпрузите, е посочено,
че бащата Д.К.Ч. ще заплаща ежемесечна издръжка на детето Д.Д.Ч. в размер
на 80,00 лева, считано от *** година. До настоящия момент бащата заплащал
този размер на издръжка, без да прояви разбиране, че тази сума била крайно
недостатъчна за отглеждане на дете на възрастта на Д. и за покриване дори на
нейните ежедневни нужди. Това налагало майката Н.М.О. да се обърне към
съда, за да поиска увеличаване на първоначално определения размер
издръжка, като излага следните обстоятелства: От постановяване на
съдебното решение, с което е определена издръжката на Д. били изминали
*** години, ако към дата *** година Д. е била на *** години, а към момента
на подаване на настоящата молба тя била на *** години и понастоящем била
1
записана като ученик в *** клас за учебната 2021/2022 година в *** в ***.
Вярно било, че учебниците за деца в този клас на обучение били безплатни,
но било вярно също, че за подготовка в училище и училищна дейност било
необходимо закупуване на допълнителни помагала, пособия и учебни
тетрадки. През месец септември, преди започване на учебната година само за
учебни и училищни помагала майката заплащала по 150,00 лева. Поради
установената епидемиологична обстановка в страната и продължаващото
училищно обучение на деца от тази възраст в домашни условия при така
нареченото „Онлайн обучение“ на Д. било необходимо да бъде осигурен
компютър, за който майката нямала необходимите средства. В тази връзка във
възможностите на майката било единствено да закупи мобилен телефон с
необходимите параметри и функции за провеждане на онлайн обучения.
Неудобство обаче било, че детето не можело да си напише домашните на този
телефон. Ежемесечната такса, която майката плащала към мобилния оператор
„***“ била в размер на 80,70 лева. Ето защо нуждата от закупуване на
компютър била първостепенна за детето. В случай на присъствено обучение
майката предоставяла на Д. и осигурявала по два лева джобни пари, сандвич и
вода. Поради липса на средства Д. не посещавала извънкласни занимания, а
имала огромно желание допълнително да получава уроци по английски език.
Необходимо било, по думите на майката Д. да носи така наречените „***“ п.
з. п. Прегледите при з. консултации по този въпрос стрували 60,00 лева. След
консултация от з. майката знаела, че възможно най-евтините *** били на
стойност от 400,00 лева. Но за нея било непосилно да отдели тези пари сама,
предвид ниския размер на издръжка, който бащата заплащал. Н.М.О.
реализирала чист доход от 472,30 лева като л. а. към ***. На следващо място
в тази възраст детето бързо израствало и било необходимо за всеки сезон -
зимен и летен, да се закупуват дрехи, обувки, маратонки, спортни екипи. На
следващо място основни грижи по отглеждане на детето се полагали от
майката. Бащата се ограничавал единствено до няколкочасови срещи с детето
в определения от съда режим, които срещи дори не се извършвали редовно.
Подаръци или допълнителни средства след тези срещи детето от бащата не
получавало. По думи на майката същият работел в с. редовно и реализирал
месечен доход в рамките на 1 500,00 лева. Многократно майката се обръщала
за допълнителна финансова помощ към бащата за всяка една нужда: за
закупуване на компютър, за заплащане на прегледи при з., за нуждата от
2
поставяне на с. н. з., за нуждата от дрехи, помагала и прочие, но бащата
отказвал доброволно да участва с повече от присъдената му със съдебно
решение издръжка в размер на 80,00 лева, което пораждало правния интерес
на Н.М.О., като законен представител на малолетната Д.Д.Ч., да се обърне
към съда за следното: Да се измени определения с решение № ***,
постановено на *** година от Районен съд – ***, по гражданско дело № 11718
по описа за *** година, размер на издръжка, дължима от Д.К.Ч., като бъде
увеличен размерът на същата за отглеждане на детето Д.Д.Ч. от 80,00 лева на
сумата от 250,00 лева, която да се заплаща от датата на постъпване на
исковата молба в съда, чрез нейната майка Н.М.О. В законоустановения срок
е постъпил отговор на исковата молба от Д.К.Ч., съгласно който заявява, че
исковата молба била допустима, но неоснователна и неаргументирана. Към
нея не били приложени доказателства, обосноваващи претенцията, а се
излагали мненията и желанията на майката на детето, която твърдяла
неистини. Редовно ходел с колата да взима детето Д. в дните, определени му
за лични контакти и го връщал навреме. По време на престоя й при него й
купувал храна, дрехи и обувки, давал й джобни пари и я водел на разходки,
защото му било хубаво с нея. Майка му С. лично дала на ищцата 160,00 лв., за
да постави с. н. з. на детето, но тя не го направила, а похарчила парите за
развлечения с О.-мъжът, с когото живеела на съпружески начала. Под
предлог, че детето имало нужда от телефон за онлайн обучението ищцата
купила прекомерно скъп телефон ,,Самсунг ***“. Такава скъпа и луксозна
вещ с всевъзможни функции не била нужна на детето да води неприсъствени
занятия. Очевидно било, че този телефон не бил за детето, но този претекст се
изтъквал като крайна нужда. Майката била о. с. и получавала високи доходи –
заплата, допълнителни възнаграждения и добавки. Бащата многократно
предлагал на майката и сега го правел: Ако било трудно да отглежда детето да
го предостави за отглеждане на него, заедно с майка му, а тя да плаща
издръжката, която тя претендира, защото той не можел да дава сумата, която
тя сочела, не защото не желаел, а защото нямал, въпреки че работел по осем
часа. Прилага и доказателства. Бил готов да закупи нужните учебни пособия
на детето, както и го правел преди, защото това били еднократни плащания,
но ищцата всеки път искала пари за едни и същи неща, които вече бил купил.
Същата нямала здравословни проблеми и можела да се набави допълнителни
доходи чрез намиране на втора работа, до пълното работно време, а не на
3
шест часа.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Между страните не се спори, че Д.Д.Ч., с ЕГН: **********, е дете на
Н.М.О., с ЕГН: **********, и Д.К.Ч., с ЕГН: **********, за което е
приложено към делото и копие от удостоверение за раждане на детето.
Видно от представеното заверено с оригинала копие от Решение № ***,
постановено на *** година от Районен съд – ***, по гражданско дело № 11718
по описа за *** година, ІV брачен състав, ответникът Д.К.Ч., с ЕГН:
**********, е осъден да заплаща на ненавършилото пълнолетие дете Д.Д.Ч.,
с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител Н.М.О., с
ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.
Съгласно р. н. д. с. на ищцовата страна Ф.М.О., на *** години, с. н. и.,
тя не била виждала бащата на детето след раздялата му с ищцата. Той не бил
идвал да си взима детето, нито я бил водил някъде на почивка, нито й бил
купувал някакви дрехи. С. помагала финансово на ищцата. Бащата на с.
купувал на детето необходими вещи, давал му пари. Нито веднъж ответникът
не се бил обадил да попита Д. как е, има ли нужда от нещо. Бащата изобщо не
бил осъществявал контакт с детето откакто се били разделили с ищцата.
Самата с. била помогнала миналата година да се купят учебните помагала за
детето. Ищцата търсела ответника да помогне, когато трябвало на детето да се
купи таблет или компютър за онлайн обучението, но той не отговарял на
обажданията. Наложило се да се в. з. на детето и да се лекуват други ***, но
отново бащата не участвал в това. З. констатирал, че трябвало на детето да се
сложат б. и майката започнала да търси начини да събере пари за това. Д.
завършила пореден етап от обучението си, като отново само майката поела
този разход и организация. Бащата дори не се бил обадил на детето да
честити. Той се занимавал със с. на частно. Бащата на с. бил в *** и тя почти
постоянно била там, независимо, че всъщност живеела в ***. Включително
рождените дни на детето се плащали от майката, с. лично била видяла на
последното тържество, че майката платила. Бащата не искал и да вижда
детето си, не бил ходил да я взима. Бабата по бащина линия се обаждала
понякога. Д. вече не искала да ходи при тях. Бабата понякога давала пари за
4
детето, когато били крайно необходими, но не и бащата. Детето посещавало и
занятия по н. т., които също се плащали от майката.
Според р. н. д. с. на ответната страна С.П.Ч., на *** години, м. н. о.,
детето периодично ходи у тях – взимат го, карат го на пазара, разхождат се и
се прибират – втората и четвърта седмица от месеца взимат детето. Тя и
ответника ходели с колата да взимат детето, майката никога не го била
довеждала. Детето понякога идвало само при тях, то вече било голямо, но
като стояло 2-3 часа, започвало да плаче и да иска да се прибира при майката,
защото не било свикнало там – то не преспивало при бащата. С. била дала
200,00 лева на майката за з. на детето, за рожден ден му давала по 50,00 лева,
като бащата осигурявал тези пари. Детето наскоро поискало от б. си 100,00
лева за дрехи и тя ги дала на детето, като й казала да ги даде на майка си. С.
при необходимост чакала майката на аптеката, за да купи лекарства за детето.
С. казвала на детето да си избере обувки в магазина и ходела на другия ден да
ги плати. Декември *** г. – януари *** г. майката казала, че парите за
издръжка са малко и тогава бащата добавил 50,00 лева, като станали общо
130,00 лева. След завеждане на делото, от м.февруари 2022 г. отново бащата
давал по 80,00 лева за издръжка. Във връзка със завършването майката
поискала пари и бащата дал 100,00 лева, за телефон и компютър не били
помагали – и те нямали такива в дома си. Ответникът работел във *** като о.
р. Парите за издръжката се превеждали по банков път от с., защото с. й не
можел да отсъства от работа. С. знаела, че майката живеела с някакъв мъж, с
когото идвала в *** с кола, за да вземат неща, купени от с. за детето. През
лятото ответникът не бил водил детето на море, но и той самия не можел да
си позволи да отиде. С. й имал лек автомобил „Мерцедес ***“, но рядко го
управлявал, имал и спрян от движение мотоциклет. Той не работел на частно.
Сам си правел р. в къщи само – ш., б. Синът й имал приятелка, с която все
още н. ж. н. с. н.
Съдът кредитира п. н. р. свидетели, като взе предвид, че независимо от
б. р. в. на двамата с., съответно с ищцата и ответника, те споделят предимно
собствените си възприятия от отношенията на страните.
Според заключението от изготвения по делото социален доклад, към
момента базовите потребности на детето от дом, храна, облекло, медицинско
обслужване, контакт с връстници, се посрещат от майката. Съществува
5
емоционална привързаност между майката и детето. Съществува
емоционална привързаност между бащата и детето, която е на базово ниво.
Майката може да разчита на подкрепата на близките си. В интерес на детето е
да поддържа връзка и с двамата си родители, както и да бъде определена
издръжка, съответстваща на възрастта и потребностите на детето.
Съобразно приетите по делото справки от НАП-***, ищцата има
сключен трудов договор с *** от *** г., като и преди това, от *** г. е
работила там, с основна заплата в минимален размер. Притежава недвижим
имот и туристическо ремарке. Ответникът работи на трудов договор с ***-***
от *** г., също с минимално трудово възнаграждение. Притежава две МПС и
не притежава недвижим имот.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
детето възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат
издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Правото на да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При
новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални
размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка
може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на
доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се
установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен
първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от
родителите на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят
издръжка.
По отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка
6
в настоящото производство, съдът намира от една страна, че действително е
налице промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения
размер на дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена от преди
повече от *** години. За изминалия период от време е налице промяна в
нуждите на детето. Освен това съществува промяна на икономическата
обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да
бъде издържано с определените тогава средства - 80,00 лева. Освен това,
трябва да се има предвид, че майката осъществява и фактическото
отглеждане на детето. От друга страна, няма информация и доказателства
бащата на детето да полага грижи за други лица или да има задължения за
издръжка на друго малолетно или непълнолетно дете. Тук е мястото да се
посочи, че към момента бащата работи по трудов договор. Няма данни
ответникът да страда от заболяване или да има друга причина, поради която
да не може да работи и да реализира и по-големи доходи. Следва да се има
предвид, че при предходното определяне на издръжката детето е било във
възраст, в която не е имало толкова потребности, както понастоящем. В
момента обаче нуждите на детето са завишени с оглед факта, че то е
приключило един етап от обучението си и предстои следващ такъв етап.
Детето посещава и н. т. Освен това, имало з. п., които изискват допълнителни
средства – нуждаело се от б.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да
отговаря едновременно на потребностите на детето и на доходите на
родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и
гласни доказателства, че детето има нужда да получава, а двамата родители са
задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 450,00
лв - за храна, дрехи, обувки, ток, вода, интернет, за развлечения, подходящи
за дете на неговата възраст, за училищни пособия и материали, за
извънкласни занимания и задоволяване на други текущи нужди, включително
и такива, необходими за правилното интелектуално и физическо развитие,
както и за преодоляване на здравословни проблеми. При разпределяне на тази
издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата
полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че
бащата следва да осигурява по 250,00 лева месечна издръжка за детето си, а
останалите 200,00 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за
фактическото отглеждане на детето.
7
Ето защо искът за увеличение на издръжката се явява основателен за
сумата в размер на 250,00 лева месечно за детето Д., започвайки от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 29.12.2022 г., до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради
което и следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че бащата, който
се намира в работоспособна възраст, здрав е, няма задължения към други
непълнолетни лица, ще може да заплаща издръжка в този размер.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът дължи
окончателна държавна такса по предявения иск върху размера на
присъдената /увеличена/ издръжка, която възлиза на сумата от 244,80 лв.
/двеста четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки/.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски
съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с
отхвърлената част. Ищецът претендира разноски в настоящето производство,
а и има доказателства за направени такива. Представено е адвокатско
пълномощно, видно от което направените в производството разноски от
страна на ищеца за един адвокат са в размер на 300,00 лева. Не е направено
възражение от ответната страна за прекомерност на поисканите разноски, а и
съгласно чл.7, т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство по искове за
издръжка минималният размер на адвокатско възнаграждение е 300,00 лева.
Така разноските, които ответникът дължи на ищцовата страна са в размер на
300,00 лв. /триста лева/. Разноски на ответника не се дължат от ищеца,
предвид изцяло уваженият иск.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за
присъждане на издръжка следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
8
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № ***, постановено на
*** година от Районен съд – ***, по гражданско дело № 11718 по описа за ***
година, ІV брачен състав, месечна издръжка, дължима от Д.К.Ч., с ЕГН:
**********, на ненавършилото пълнолетие дете Д.Д.Ч., с ЕГН: **********,
чрез нейната майка и законен представител Н.М.О., с ЕГН: **********, като
УВЕЛИЧАВА същата от 80,00 лв. /осемдесет лева/ на 250,00 лв. /двеста и
петдесет лева/ месечно, считано от 29.12.2021 г. до навършване на пълнолетие
от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.К.Ч., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен
съд- Пловдив сумата от 244,80 лв. /двеста четиридесет и четири лева и
осемдесет стотинки/ – държавна такса върху увеличения размер на
издръжката.
ОСЪЖДА Д.К.Ч., с ЕГН: **********, да заплати на Н.М.О., с ЕГН:
**********, в качеството й на майка и законен представител на Д.Д.Ч., с ЕГН:
**********, сумата от 300,00 лв. /триста лева/ - направени разноски в
производството от ищцовата страна за хонорар на един адвокат, съобразно
уважената част от иска.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
9