№ 3848
гр. София, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110131668 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана от Л. К., гражданин на
[държава], родена на ********** г., със съдебен адрес [населено място], [улица] [адрес],
искова молба, с която срещу [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление
[населено място], [улица], ет. 2, е предявен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр.чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. за
сумата от 400 евро главница, представляваща обезщетение за закъснял полет № [номер] от
11.07.2019 г. по направление летище [населено място] - летище [населено място], ведно със
законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК (16.02.2021г.) до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 18.02.2021 г. по ч.гр.д. № 9182/2021 г. по описа на СРС, I ГО,
41-ви състав.
Ищецът твърди, че за горепосочените суми е депозирала заявлението по чл.410 ГПК
на 16.02.2021г., по което е образувано ч.гр.д. № 9182/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41-ви
състав. Съдът уважава в цялост депозираното заявление и на 18.02.2021 г. издава заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу [фирма]. Редовно уведомено за
издадената заповед, последното подава в срок възражение по чл.414 ГПК. За установяване
на оспореното вземане е депозирана в срок искова молба.
Ищецът твърди, че е сключила с ответното дружество договор за въздушен превоз на
пътници за полет с № [номер] от 11.07.2019 г. по направление летище [населено място] -
летище [населено място], за което е издаден електронен билет. Сочи, че излитането по
1
разписание е следвало да се осъществи в 16:20 часа на 11.07.2019 г. от летище [населено
място], но реално е излетял в 00:05 часа на 12.07.2019 г. Твърди, че се е явила своевременно
на гишето за регистрация на летище [населено място] преди излитане на полета, съгласно
потвърдена регистрация. Твърди реално полетът да е забавен при излитане и пристига в
крайния пункт със закъснение над три часа. Твърди, че вследствие на това в нейна полза е
възникнало правото на парично обезщетение съгласно чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент /ЕС/
261/2004г. в размер на 400 евро, тъй като разстоянието между двете летища, изчислено по
метода на дъгата на големия кръг е над 2 721 км. Допълва, че ответникът не е взел мерки за
своевременно извършване на полета и избягване на закъснението. Посочва, че е предявил
извънсъдебно претенция към ответника за заплащане на обезщетение, но плащане не било
извършено. Претендира лихва за забава върху дължимото обезщетение от дата на
депозиране на заявлението до окончателното плащане. Представя писмени документи,
прави искане за събиране на доказателства, претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва иска като неоснователен. Сочи, че полетът е извършен на основание договор с
[фирма] като част от лятна чартърна програма, включваща пакет от услуги. Поради това
намира, че се касае за мултимодално пътуване, включващо повече от един вид транспорт в
рамките на един договор за превоз, в който случай Регламент (ЕО) № 261/2004 г. е
неприложим. Желае съдът да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235
ГПК, установи следното от фактическа и правна страна :
Не е спорно и се установява в производството, че процесните вземания са били
предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
18.02.2021 г. по ч.гр.д. № 9182/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41-ви състав. Исковете са
допустими като предявени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от страна, притежаваща
правен интерес от установяване на вземане по срочно оспорена заповед по чл.410 ГПК.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е
притежавала електронен билет за полет № [номер], планиран за излитане в 16:20 на
11.07.2019 г. от летище [населено място] и за кацане 18:20 часа на 11.07.2019 г. на летище
[населено място], опериран от ответното дружество. Билетът включва полет № [номер] на
същия превозвач планиран за излитане на 04.07.2019 г. от летище [населено място] и за
кацане в 00:50 часа на летище [населено място]. Обстоятелството дали електронният билет е
закупен от ответното дружество директно или от туристическа агенция е ирелевантен, а
релевираните в първото съдебно заседание възражения на ответника в обратната насока са
неоснователни.
Страните не спорят и по делото се установява, че разстоянието между летище
[населено място] и летище [населено място], изчислено по метода на дъгата на големия
кръг, е 2 721 км.
2
От представената в копие бордна карта се установява, че ищецът се е явила на гишето
за регистрация и е допусната като пътник на борда на самолета, осъществяващ въздушния
превоз. Бордната карта е документ, издаван от авиокомпаниите, който дава право на
пътника да се качи на определен полет и съдържа имената на пътника, номер, дата и час на
полета, маршрут, баркод, място на борда, номер на изхода, краен час за качване на самолета.
Представената по делото бордна карта съдържа горната информация за процесния полет.
Регламент (ЕО) 261/2004 не поставя като условие за обезщетение пряка облигационна
връзка между пътника и превозвача, а само качеството на пътник на търсещия
обезщетението по аргумент от чл. 1, пар. 1 от Регламент (ЕО) 261/2004. В чл. 3 от
Регламента е предвидена приложимост на същия при условие, че пътниците имат
потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл. 5, се
представят на гишето за регистрация както е предвидено и в час, посочен предварително и в
писмен вид /включително по електронен път/ от въздушния превозвач, туроператора или
упълномощен пътнически агент или ако не е посочен час – не по-късно от 45 минути преди
обявения час на излитане. Представената бордна карта удостоверява изпълнение на това
изискване.
Ответникът не е оспорил твърдението, че полетът е пристигнал до крайната си
дестинация с повече от три часа закъснение. Последното се извежда от приложеното писмо
от летище [населено място], от което се доказва, че полет № [номер] е излетял в 00:05 часа
на 12.07.2019 г. или с над пет часа закъснение от планираното време за кацане.
В Регламент (ЕО) № 261/2004г. са разграничени разписани хипотези, при които е
възниква право на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите,
предвидени в чл.7, сред които и отказан достъп до борда (чл.4). С решение от 19.11.2009г.
по съединени дела С-402/07 и С-423/07, както и С-581/10 и С – 629/10 / на Съдът на
Европейските общности е дадено задължително съгласно чл. 633 ГПК тълкуване на
разпоредбите на приложимия към настоящия спор регламент и в частност, че пътниците на
закъснели полети могат да се приравнят на пътници на отменени полети за целите на
прилагането на правото на обезщетение като същите имат правата по чл.7 от регламента,
когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от
три часа.
В тази връзка следва да се обсъди възражението на ответника, че услугата по
въздушен превоз, извършвана от ответното дружество е част от пакет услуги, предоставяна
от туристическа агенция на своите клиенти, поради което е налице хипотезата на
мултимодално пътуване, в който случай не следва да се прилага Регламент /ЕО/ № 261/2004
на Европейския парламент и на Съвета. От представеното по делото споразумение за
чартърни полети от 18.06.2018 г., подписано между [фирма] и [фирма] – [населено място] и
приложение № 1 към него се установява, че дружеството ответникът извършва полети
съгласно чартърна програма за лято 2019 г. (в представения превод на документа на
български език годината е грешно посочена като 2020 г.), в която е включен и полет №
[номер]. Последното не установява, че процесният полет е част от мултимодално
3
пътуване.Съгласно извлечената дефиниция от параграф 1, т.20 от Наредба за условията и
реда за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния
транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт, чл.2, т.21 от Делегиран регламент
(ЕС) 2017/1926 на комисията от 31.05.2017 г. и Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета мултимодалното пътуване, представлява
онова, което включва използване на няколко вида транспорт по време на придвижването по
маршрута до крайната дестинация. Ответникът, комуто е доказателствената тежест да
установи възраженията си, не е ангажирал доказателства, че полетът е част от мултимодално
пътуване, а чартърния му характер не налага сам по себе си единствено възможен извод за
това. Противно на изложеното в представените по делото писмени бележки не е в тежест на
ищеца да оборва това възражение на превозвача, нито да доказва наличието на договор с
туристическа агенция и неговото съдържание.
От представената по делото разпечатка на хартиен носител на електронно писмо от
11.08.2020 г. се установява, че ищецът е предявила извънсъдебно претенция за заплащане на
обезщетение за закъснение на процесния полет. Последното е оспорено едва в
предоставения срок за писмени бележки и се явява преклудирано. Единствено за пълнота
следва да се посочи, че представената разпечатка представлява електронно изявление по
смисъла на чл.2, ал.1 ЗЕДЕУУ и същото се смята за получено при постъпването му в
посочената от ответника електронна система с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЕДЕУУ.
Пак за пълнота следва да се изтъкне, че Регламент (ЕО) № 261/2004г. не поставя посоченото
от ответника изискване за допустимост на иска за обезщетение на пътник на закъснял полет
– провеждане на рекламационно производство и противното не следва от цитираната от
ответника разпоредба на чл.135 от Закона за гражданското въздухоплаване, а в т.7.1 от
Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 се съдържат отправени препоръки, но и
по делото се доказва, че е изготвено електронно писмо до ответника, което не е оспорено с
отговора на съдопроизводственото действие или до приключване на устните състезания.
По изложените съображения предявената искова претенция следва да бъде уважена.
По силата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените в
производството съдебни разноски. Ищецът е реализирал разноски в исковото производство
в размер на 325 лева от които 25 лева държавна такса, за чието заплащане от името на
ищеца дружеството изрично е упълномощено и 300 лева за адвокатско възнаграждение, за
чието заплащане по делото е представен договор за правна защита и съдействие.
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство, съобразно изхода от
спора. Ищецът е реализирал разноски в размер на 385 лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, които следва да му се присъдят.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Л. К., гражданин на [държава], родена
на ********** г., със съдебен адрес [населено място], [улица] [адрес], срещу [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр.чл. 7, т. 1, б. "б" от
Регламент /ЕО/ 261/2004 г., че [фирма] дължи на Л. К. сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснял полет № [номер] от 11.07.2019 г. по направление летище [населено
място] - летище [населено място], ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК (16.02.2021г.) до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.02.2021 г. по
ч.гр.д. № 9182/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41-ви състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено
място], [улица], ет. 2, да заплати на Л. К., гражданин на [държава], родена на ********** г.,
със съдебен адрес [населено място], [улица] [адрес],, сумата 325 лева, представляваща
сторени в производството разноски за тази съдебна инстанция и сумата от 385 лева –
разноски в заповедното производство.
Присъдените на ищеца суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка [банкова
сметка].
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от получаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5