Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 12.11.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №3838 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.07.2018 год.,
постановено по гр.дело №69592/2017 год. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, Ж.М.Г. и Я.-Ю.Т.Г.
са осъдени да заплатят на В.И.П. по искове с правно основание чл. 61, ал.2 ЗЗД
и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от по 16 667 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2017 год. до окончателното
изплащане и сумата от по 501.01 лв.
– обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.06.2017
год. до 01.10.2017 год., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски по делото в размер на 1 433.36 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците
Ж.М.Г. и Я.-Ю.Т.Г.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният
съд бил приел, че ищецът е извършил действия, които попадат в обхвата на чл.
61, ал. 2 ЗЗД. Безспорно било, че страните по делото били учредители на
акционерно дружество „А.Т.“ АД с акции на „приносител“. Ищецът твърдял, че внесените
в капитала на дружеството пари били изцяло негови средства, с които бил покрил
разноските и на другите съдружници. Представена била
разписка от „Първа инвестиционна банка“ АД, от която било видно, че на ищеца
била заплатена сумата от 30 000 евро, като ищецът бил внесъл по банковата
сметка на дружеството в „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 50 000 лв. Същевременно
липсвали изискуемите декларации по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 от Закона
за мерките за изпиране на пари /ЗМИП/. Без тях не можело да бъде направена
връзка между изтеглените и внесените пари. Освен това в случая не се касаело за
водене на чужда работа без пълномощие, а ставало дума за трансформация на
капитал от една форма в друга. Тази трансформация била извършена от ищеца с
ясното съзнание, че вноската ще се трансформира в акции от капиталово
дружество, като след извършената доброволна вноска ищецът нямал право да
изисква внесените суми, а ако имал правно основание евентуално можел да
претендира придобитите от ответниците акции. Ответниците никога не били придобивали парични средства, а само
акции. С оглед отношенията между страните и доброволното участие в капиталово
дружество следвало да се приложат нормите на ТЗ. Дори и действията на ищеца да
били такива по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, то при извършване на работата той бил наясно,
че извършва действия, с които трансформира един вид капитал в друг,
целенасочено търсел тази трансформация и безусловно се бил съгласил, е ответниците ще придобият не парични средства, а акции, а
паричните средства ще отидат в партримониума на
акционерното дружество. С действията си ищецът се бил съгласил доброволно да
предостави акции във владение на ответниците, а не
парични средства и можел да иска предаване само на това, което е дал. Ето защо
молят обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.
Претендират и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата В.И.П. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че ответникът Г. не оспорвал обстоятелството, че ищецът бил направил
паричните вноски вместо ответниците. Възражението във
връзка с декларациите по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП се правело за
първи път във въззивното производство, а и липсата им
не опровергавала извършеното от ищеца плащане, нито опорочавало който и да е
елемент от фактическия състав по възникването на учреденото акционерно
дружество – факт, който бил установен с протокола от учредителното събрание на
бъдещите акционери, който не бил оспорен. Доводите на жалбоподателите, свързани
с трансформацията на капитал, не намирали опора в закона. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Според изложеното в
обстоятелствената част на исковата молба и уточненията, ищецът съзнателно,
доброволно и без да е бил натоварен е извършил чужда работа – тази на двамата ответници – заплатил е задължения на последните по внасянето
на парични вноски за покриване стойността на записаните им акции във връзка с
взетото от страните по делото решение на 29.08.2016 год. за учредяване на
акционерно дружество с фирма „А.Т.“. Следователно ищецът поддържа съзнателна
намеса в чужда правна сфера, предприета в собствен интерес и с намерение за
обслужване и на чуждия интерес. Касае се за водене на чужда работа без
пълномощие /не в изпълнение на задължение по закон или на договорно задължение/
– извъндоговорен източник на облигационно отношение,
в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, каквото е и правното основание на
предявените главни искове, както е приел и първоинстанционният
съд.
Безспорно е във въззивното
производство, че на 08.02.2016 год. страните по делото Ж.М.Г., записал
16 667 броя акции, Я.-Ю.Т.Г., записал 16 667 броя акции и В.И.П.,
записал 16 666 броя акции, взели следните решения: за учредяването на „А.Т.“
АД, със записан капитал в размер на 50 000 лв., разпределен на 50 000
акции на приносител с номинал 1 лв., като при учредяване на дружество се внесат
100 % от уставния капитал; за приемането на устав на дружеството; за избор на
съвет на директорите в състав: Ж.М.Г., Я.-Ю.Т.Г. и В.И.П. и за избор на
изпълнителен директор – Ж.М.Г..
На 31.08.2016 год. „Първа
инвестиционна банка“ АД изплатила на В.И.П. сумата от 30 000 евро чрез
задължаване по конкретна сметка, чийто титуляр е ищецът.
На 31.08.2016 год. ищецът внесъл по откритата
набирателна сметка на „А.Т.“ АД собствената си
парична вноска в размер на 16 666 лв., както и сумите от по 16 667
лв. – съответно капитал в полза на Ж.М.Г.
и капитал в полза на Я.-Ю.Т.Г. /виж представените по делото вносни бележки и
операционни бележки/.
Видно е от удостоверение на „Банка
ДСК“ ЕАД от 31.08.2016 год., че в откритата набирателна
сметка на „А.Т.“ АД има наличност от 50 000 лв., представляваща уставен
капитал на дружеството.
С нотариални покани, представени на
31.05.2017 год. на нотариус М.Ш., с рег.№042 на НК, ищецът поканил всеки един
от ответниците в 5-дневен срок от получаването на
поканата да върне сумата от по 16 667. Видно е от направените официални
удостоверявания от посочения нотариус, че поканите били връчени лично на всеки
един от ответниците на 12.06.2017 год.
Лицето, в чиито интерес някой извърши действия на
управление без натоварване, е длъжно да заплати на управителя направените
разноски. Когато гесторът е действал и в свой
интерес, заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването му – чл.
61, ал. 2 ЗЗД.
В разглеждания случай след като работата е била
предприета от ищеца уместно и е водена добре, за което свидетелства безспорното
между страните обстоятелство по регистрирането на акционерното дружество, което
може да се осъществи след набирането на неговия капитал – чл. 166, ал. 1 ТЗ
/виж и https://public.brra.bg/CheckUps/Verifications/ActiveCondition.ra?guid=d9af59e18fa247e5b163b107aaac1836/, и ответниците не са не противопоставили на
извършването й, на ищеца се дължи плащане на стойността на обогатяването,
настъпило в правната сфера на ответниците. То не е
резултат от случайност или израз на щедрост /с
намерение за дарение/, а резултат от намерението за доброволно управление на
чужда работа, предприето за постигането на законен резултат, включително и в
интерес на ищеца. Следователно доводите, с които се оспорва по същество доказателствената стойност на представените по делото документи,
отнасящи се до заплащането на паричните вноски, предприето от ищеца с негови
собствени средства, са неоснователни – а и волята на ищеца-наредител
за основанието на плащанията е формирана при тяхното извършване и е посочена
във вносните бележки. Във връзка с оспорването на произхода на тези средства,
респ. необходимостта от изискване на декларация за произхода на средствата, следва
да се посочи, че съдът не е орган по чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за мерките за
изпиране на пари – ЗМИП /обн., ДВ, бр. 85 от
24.07.1998 год., отм., бр. 27 от 27.03.2018 год./, а разглеждането и
разрешаването на гражданскоправен спор не може да се
постави в зависимост от приложението на този закон. Напротив, съдът е длъжен да
се произнесе по всяка молба за защита и съдействие на лични и имуществени права
– чл. 2 ГПК. ЗМИП /отм./ има друга цел, урежда друга материя и не влияе на
разрешаването на настоящия правен спор. Този закон има друг предмет на уредба и
не може да се тълкува разширително, респективно не се
прилагат по аналогия разпоредбите на чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, т. 3 ЗМИП
/отм./ – виж Определение № 415 от 1.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2054/2016 г., I г.
о., ГК.
Задължението на ответниците се съизмерва със сумата, която всеки един от тях сам би
заплатил в изпълнение на задължението си по чл. 166, ал 1 ТЗ за парична вноска преди
учредяването на конкретното АД, поради което и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предявените главни
искове са изцяло основателни, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Обстоятелството, че ответниците не са получили фактически процесните
суми /т.е. не са установили своя фактическа власт върху полученото/ е без
значение, тъй като под „обогатяване“ с оглед регламентацията в чл. 61, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД се разбира както получаването,
така и придобиването или спестяването на имуществени ползи от един правен
субект за сметка на друг правен субект /виж и чл. 175, ал. 1 ТЗ/.
Вземането за
обезщетение по чл. 61, ал. 2 ЗЗД става изискуемо при условията на чл. 69, ал. 1 ЗЗД /т.е. от деня на обогатяването на заинтересования/, но тъй като то е от извъндоговорен източник, за изпълнението на това вземане
ответникът изпада в забава от момента на поканата – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая
ответниците са поставени в забава след изтичането на
дадения от ищеца срок за доброволно изпълнение, отброяващ се от датата на
получаване на нотариалните покани. Следователно акцесорните
претенции се явяват установени в своето основание за периода от 17.06.2017 год.
до 01.10.2017 год., а размерът им възлиза на по 501.01 лв. /определен по
правилото на чл. 162 ГПК/, до който и същите правилно са били уважени от СРС.
Ето защо въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като
правилно.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателите нямат право на
разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателите /ответниците/ следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
действително направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 600 лв. /видно
от представения договор за правна защита и съдействие, който има характер на
разписка/.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от
26.07.2018
год., постановено по гр.дело №69592/2017 год. по описа на СРС, ГО, 42 с-в.
ОСЪЖДА Ж.М.Г. с ЕГН **********, с адрес: *** и Я.-Ю.Т.Г., с личен номер на
чужденец **********, с адрес: ***, да заплатят на В.И.П. с личен номер на
чужденец **********, със съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски във въззивното производство за възнаграждение
за един адвокат в размер на 1 600 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/