№ 1504
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000502492 по описа за 2022 година
при участието на секретар Павлина Христова, за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение 148 от 08.06.2022 г. по
гр.д. 344/2021 г. ОС Монтана е отхвърлил предявения от Н. В. Н. иск срещу С. А. С. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28001 лв. за причинени
страдания, уронване на доброто име и достойнството, вследствие подаване на сигнали до
министъра на вътрешните работи и до директора на Областна дирекция на МВР Монтана,
ведно със законна лихва върху предявената сума.
Подадена е допустима въззивна жалба от ищеца чрез адв. П. Т. с искане за отмяна на
решението поради неправилност и необоснованост и съществени нарушения на
процесуалните правила.
Подаден е отговор от ответника чрез адв. Г. И., с който жалбата се оспорва и се моли за
потвърждаване на обжалваното решение.
Страните не са направили доказателствени искания и от настоящата инстанция не са
събирани нови доказателства.
В съдебно заседание и в писмени защити процесуалните представители на страните
обосновават тезите си. Адв. Т. от името на жалбоподателя твърди, че в изразите в
подадения сигнал са поставени фактически твърдения, приписващи конкретно поведение на
въззивника-ищец и във всеки един от пунктовете по делото това поведение влиза в пълна
колизия, както с обществения интерес, така и със законовите предписания и особено със
статута на ищеца като началник на полицейския участък в селището, където ответникът се
явява кмет. Този сигнал не е така дискретен, както смята първоинстанционният съд, той е
изпратен на висшестоящите ръководители на МВР, които стоят над ищеца, а именно
областен директор и министър на вътрешните работи, не е необходимо той да бъде
разгласяван по медии или по друг начин, за да постигне последиците на един деликт,
какъвто е очертан в обстоятелствената част на исковите претенции. Адв. И. от името на
1
ответника по жалбата намира, че ответникът е упражнил конституционно гарантирани права
и няма осъществен деликт. Да се възприеме тезата на ищеца в първоинстанционното
производство и въззивник в настоящото производство би означавало да се обезсмисли
изобщо възможността граждани, юридически лица да търсят защита на свои права и законни
интереси. Към писмената защита е приложено решение 53 от 04.04.2018 г. по гр.д. 1913/2017
г. на Трето ГО на ВКС.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
В исковата молба са въведени твърдения, че ответникът е кмет на община Бойчиновци
за пореден мандат, а ищецът е служител на МВР и заема длъжността „началник на
полицейски участък“ - Бойчиновци. Двамата работят в малък град и не са в добри
отношения помежду си. Ответникът С. С. подал сигнал на ЕЕН 112 през 2020 г., в който е
описал физическо посегателство над работници от негова фирма, като инцидентът се е
развил по време на земеделски дейности върху полски масиви. На място била пристигнала
дежурна оперативна група и бил извършен оглед на местопроизшествие от разследващ
полицай, като има образувано досъдебно производство, което е на производство и към
настоящия момент. На 24.08.2021 г. ответникът е подал сигнал, адресиран до министъра на
вътрешните работи и до директора на ОДМВР-Монтана, в който е заявил оплаквания и
твърдения за отношението на Н. Н. към него, при което на задаван от него въпрос по
движението на неговата жалба от 2020 г., ищецът е обръщал глава „на другата страна“ и
казвал: 1. „Какво ме интересува, нищо няма да стане“. В сигнала ответникът е описал като
изречени от ищеца и следните думи: 2. „Ще бъда полицай, докато този кмет не го изведа с
белезници“. Отделно от това в сигнала си С. С. твърди за ищеца: 3. „Същият е подвластен на
един местен земеделски бизнесмен“; 4. „Н. със служебния си автомобил често е забелязван
на същия във фирмата, за да получава инструкции срещу мен“. Твърди, че в резултат на тези
изявления на ответника, които определя като неверни и клеветнически, се чувства неудобно
сред колегите си, както и че се чувства омерзен от приписаното му поведение, поради което
се е затворил в себе си и избягва събрания с приятели и колеги. Твърди, че това се е
отразило и върху съня му. Изпитва напрежение при лични контакти и в семейна среда.
Възраженията на ответника са, че недоброто лично отношение на ищеца е породено от
обстоятелството, че ответникът е кмет на общината. Самият той нямал лошо отношение към
ищеца. Във връзка с инцидент по време на земеделска кампания през 2020 г., при който е
извършено нападение и побой спрямо лица, работещи на полето, стопанисвано от него, в
качеството му на физическо лице - регистриран земеделски производител, последният е
сезирал органите на МВР чрез телефон 112. Това оплакване има характер и на жалба, като
по случая липсва какъвто и да е положителен резултат, както и липсва информация за
развитието на преписката. В резултат от недоброто лично отношение на ищеца към
ответника, последният не е получил търсената с подадената от него жалба защита, но е
станал и обект на недопустимо към който и да е гражданин неуважително и
пренебрежително отношение от полицейски служител. Узнал от свои познати, че ищецът
открито и нееднократно е изразявал недоброто си лично отношение към него, включително,
че е заявявал, че ще бъде полицай, докато не изведе този кмет /ответника/ с белезници.
Освен това, бил притеснен и от достигнала до него информация за близки отношения на
ищеца с местен земеделски предприемач, който също е имал недобро отношение към
ответника и това е довело до опасения за евентуални неправомерни действия спрямо него.
При такава продължителна и стресова ситуация на недобро лично отношение от овластен
полицейски началник, изразяващо се в бездействие, пренебрежително отношение и липса на
информация и резултат по оплакването му от 2020 г., ответникът потърсил защита на
правата си, като е подал сигнал за проверка до компетентните висшестоящи институции, а
именно - директора на ОД на МВР Монтана и министъра на вътрешните работи.
Бездействието на местната полиция по неговото оплакване било свързано с лично негативно
2
отношение на началника на полицейския участък към него, заради позицията му на кмет.
Твърди, че подаването на сигнал с искане за извършване на проверка е израз на правото на
защита и не представлява неправомерно деяние, тъй като единствената цел за това е била да
потърси защита на своите права и законни интереси, като освен това не е направил сигнала
си публично достояние. Оспорва твърденията в исковата молба, че са били засегнати честта
и достойнството на ищеца, както и че изявленията в сигнала са клеветнически.
От събраните доказателства и от изявленията на страните се установяват следните
факти от значение за спора пред настоящата инстанция, като се съобрази и, че срещу
приетите от ОС Монтана факти няма въззивни доводи.
На 20.11.2020 г. след като ответникът бил уведомен от сина си, че работниците на
полето, стопанисвано от него, са пребити, отишъл на място и сигнализирал на тел.112 за
побоя. Разговорът на телефон 112 е наличен по делото чрез приобщеното веществено
доказателство - компактдиск с аудиозапис. След проведения разговор пристигнала линейка,
която откарала пострадалите в болницата в Монтана.
На 24.08.2021 г. ответникът подал два сигнала с идентично съдържание до министъра
на вътрешните работи и до директора на ОД на МВР-Монтана с входящи номера № 812102-
1529/24.08.2021 г. и № 812102-1563/30.08.2021 г. В тях е описал, че са във връзка със случай
през 2020 г., при който работници от неговата фирма били бити, както и че има бездействие
от страна на полицията по този казус. Написал е, че е провел разговор с началника на
полицейския участък в Бойчиновци, като последният му казал „какво ме интересува, нищо
няма да стане“. Посочва, че има лоши отношения между двамата, като конкретизира, че Н.
говори небивалици по негов адрес пред служители и граждани и е дал за пример думи,
които според ответника са изречени от ищеца „ще бъда полицай докато този кмет не го
изведа с белезници“. В сигнала заявява, че Н. е „подвластен на местен земеделски
бизнесмен“, както и че „със служебния му автомобил Н. често е забелязван във фирмата на
същия този бизнесмен, за да получава инструкции от последния“ срещу него. Отправено е
искане да се възложи на компетентните органи да извършат проверка по случая, за да
установят дали подадената жалба от С. е разгледана в законоустановения срок и какъв е
резултата от разследването.
По повод сигналите започнала проверка в ОД на МВР Монтана, в рамките на която
ищецът и ответникът са дали обяснения, представени по делото. Във връзка с извършената
проверка е изготвен доклад с рег.№3010-21891/06.10.2021 г. на инспектор от Областната
дирекция, съгласуван с началник СПКП и зам.-директор на Областната дирекция, според
който Н. Н. не е извършвал действия, които са несъвместими със заеманата от него
длъжност и е отправено предложение до директора на ОД изнесените данни от С. С. за
дисциплинарни нарушения от страна на служителя Н. Н. да се приемат за неоснователни и
копия от събраните материали да се изпратят на Районна прокуратура Монтана за
произнасяне по компетентност.
Доказано е по делото, че ищецът и ответникът са в обтегнати отношения, като по този
въпрос свидетелските показания са безпротиворечиви, че ищецът е началник на полицейски
участък - Бойчиновци, а ответникът – кмет на Община Бойчиновци и че Община
Бойчиновци е малка и повечето живеещи в нея се познават помежду си.
Установява се съдържанието на сигнала, приложен на л. 57 от първоинстанционното
дело, като се установява, че изявленията, от които ищецът твърди да търпи вреди, са
написани от ответника по делото. Авторството на изявленията не е спорно. Спорно е дали
тези изявления противоправно са накърнили доброто име на ищеца като началник на
полицейския участък и дали тази противоправност е причинила на ищеца описаните в
исковата молба неимуществени вреди.
Искът е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и ищецът следва да докаже противоправно
поведение на ответника, претърпените вреди и причинната връзка между тях. Доколкото
става дума за гражданска отговорност, вината се предполага. В конкретния случай ищецът
следва да докаже разгласяването на позорно обстоятелство чрез подаването на сигнал до
3
държавен орган, че правото на подаване на сигнал е превратно упражнено, както и
причинените от това вреди. Ако ответникът докаже верността на твърденията си, той се
освобождава от отговорност.
Известно е, че за да е налице клеветническо твърдение, трябва да е разгласено позорно
обстоятелство за другиго или да му е приписано престъпление, като разгласените
обстоятелства или приписаните престъпления трябва да не отговарят на действителността.
Ищецът твърди, че ответникът е разгласил за него позорно обстоятелство, с което му е
причинил вреди, като е пострадало доброто му име, а в резултат на това е ограничил
социалните си контакти, страдал от безсъние, бил напрегнат. Известно е също така, че
доброто име, представлява положителната оценка на обществото за личността, неговата
известност, общественото мнение спрямо него и неговите качества, професионализъм,
умения и нравственост, които определят уважението на околните спрямо него.
Изявленията, че Н. Н. е изрекъл думите „ще бъда полицай, докато този кмет не го
изведа с белезници“, че е подвластен на местен бизнесмен и че е получавал инструкции
срещу ответника, съдът приема за позорни обстоятелства за личността на ищеца. Това е
така, тъй като началникът на полицейския участък според законовите и етичните норми не
би следвало да получава инструкции от местен бизнесмен, да му е подвластен или да
мотивира служебното си поведение и изпълнението на задълженията си според личното си
отношение към някого, в случая кмета на общината.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът не е изрекъл точно
тези думи, но св. С. С. С. е възприел лично думите „този тумбак и още други трима ще ви
вкарам в затвора“, като понятието „тумбак“ е използвано за С. С. (разпит в с.з. от 24.02.2022
г.) Св. В. М. разказва, че ищецът му се е обадил от личния телефон и му е казал, че живее за
мига да изведе свидетеля и кмета с белезници от Общината (разпит в същото с.з.). По тази
причина независимо, че е за позорно обстоятелство, твърдението не е клеветническо.
Съдът кредитира показанията на С. С. и на В. М., независимо че работят в Община
Бойчиновци и са подчинени на кмета, тъй като показанията са вътрешно непротиворечиви, а
и се подкрепят от показанията на св. Р. П., който не е в служебна зависимост от кмета. При
доказаните обтегнати отношения между страните по делото показанията на свидетелите са
убедителни за съда.
Не се установява обаче обстоятелствата, че е подвластен на местен бизнесмен и че
често е забелязван със служебния си автомобил във фирмата, за да получава инструкции
срещу кмета, да са верни. Свидетелите С. С., В. М. и Р. П. разказват, че има слухове, но
никой от тримата свидетели не е възприел лично факти, които да потвърдят верността на
тези слухове. Св. Е. И. Н. и М. Г. Й. в приятелски отношения с ищеца, са категорични, че
няма бизнесмен, от когото ищецът да получава инструкции. Св. Н., която е колега на ищеца,
заявява, че той се ръководи единствено от закона. Ето защо, поради това че са разгласени
позорящи обстоятелства, които не се доказва да са верни, поведението на ответника е
противоправно.
В частта, в която ответникът е описал, че по повод жалбата му ищецът е отговорил
„какво ме интересува, нищо няма да стане“, съдът приема, че няма злоупотреба с правото на
жалба и сигнал до държавните органи, тъй като цели да предизвика проверка по
разследването във връзка със случая от 2020 г. Наред с това, свидетелят Р. Г. П. разказва, че
ищецът при въпрос от ответника докъде е стигнало производството за нападнатите
служители, казал, че нищо няма да се случи по този въпрос.
Цитираните два израза, за които въззивният съд приема, че са противоправни,
представляват превратно упражняване на правото на жалби и сигнали, защото не целят
проверка от страна на висшестоящите на ищеца ръководители. Правото на жалба и сигнал
не е безгранично и не следва да засяга други конституционни ценности, каквито са доброто
име и правата на гражданите. Приемливо от законова и етична гледна точка е в сигнала да
бъдат употребени по-силни изрази, които да мотивират държавния орган да извърши по-
задълбочена или по-бърза проверка на изложеното в него, но не е приемливо да се излагат
4
позорни обстоятелства за другиго, бил той и полицейски служител, от когото би могло да
зависи разследването по фактите, по повод на които е сигналът.
Съгласно цитираните от процесуалния представител на ответника решение № 53 от
04.04.2018 г. по гр.д. 1913/2017 г. на Трето ГО на ВКС и Решение № 758 от 11.02.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК носителят на едно субективно право е свободен да
прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на
материално и процесуално право поначало е правомерно. Това, обаче, не изключва
възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна; тя е налице,
когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни
интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите
на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Подаването на жалба до съответния компетентен орган
съставлява упражняване на законоустановена възможност - гражданите имат право да се
обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни.
Жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат
установени. Злоупотреба с право (т. е. противоправно поведение) е налице, когато жалбата
не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите
мерки, а когато жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава жалбата, за да навреди
другиму или за да накърни друг обществен интерес.
В настоящия случай въззивният съд счита, че ответникът чрез използваните от него
противоправни изявления в сигнала не е целял проверка по случая с пребитите служители от
2020 г., а да накърни доброто име на ищеца, да се опита да реши своите междуличностни
проблеми чрез сезирането на министъра на вътрешните работи и компетентната ОД на МВР.
Съдът приема доводите на процесуалния представител на ищеца, че този сигнал също
представлява разгласяване на позорните обстоятелства. За да е налице клевета е достатъчно
дори само едно трето лице да е узнало, а в случая е доказано, че поне инспектор от
Областната дирекция, началник СПКП и зам.-директор на Областната дирекция са узнали за
обстоятелствата. В този смисъл е правната доктрина, според която разгласяването е
довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно
обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Формата на довеждане до
знанието на третото лице може да бъде различна, например категорично твърдение за
съществуващо позорно обстоятелство, изказване на съмнение, разпространение на слух.
Клевета има, когато поне едно трето лице е узнало твърдението за позорното обстоятелство,
като не е нужно то да е повярвало в истинността на това обстоятелство. (Наказателно право.
Особена част. Престъпления против правата на човека, А. Стойнов, С., 1997 г., л. 139 – 140)
Настоящият състав споделя приетото от ВКС, че жалбоподателят е добросъвестен и
когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. В случая служителите на ОД
на МВР са установили, че изнесените данни от С. С. за дисциплинарни нарушения от страна
на служителя Н. Н. са неоснователни. Сигналите от 24.08.2021 г. не представляват просто
искане за проверка докъде е стигнало разследването на побоя и не цели само евентуалното
му приключване, а излага данни, че съвместната работа между институциите на кмета на
полицията не е възможна, че Н. не го е потърсил за съвместно провеждане на седмични
срещи за разискване на наболели проблеми. Между тези данни са и употребените
противоправни изрази, които нямат нищо общо с въпроса, по който ответникът е сезирал
министъра и ОД. Самите служители на ОД на МВР са възприели данните от сигнала като
данни за дисциплинарни нарушения от страна на Н., а не само като искане за проверка по
разследването на побоя.
Неотносими към противоправността на изразите са свидетелските показания за яростно
заканване на кмета, тъй като ответникът може да избере как да реагира на тези закани – да
предяви иск или да ги приеме. Избраният от него път да отправи твърдения за зависимост на
ищеца от местен бизнесмен в сигнал до висшестоящите му ръководители по повод питане за
разследване по сигнал за побой не е добросъвестно упражняване на правото на жалби и
сигнали. Тези твърдения ответникът може да отправи и в сигнал до КПКОНПИ, ако се
съмнява в наличието на конфликт на интереси по отношение на ищеца и в този случай ще
5
бъдат проверени точно твърденията за зависимост и сигналът би бил добросъвестно
подаден. За да се счете за добросъвестно подаден сигналът от 24.08.2021 г., той следва да
отговаря на това, което свидетелката Т. Г. П., заместник-кмет, е възприела относно
подадения сигнал: със сигнала кметът е търсил помощ от по-висша инстанция, за да защити
себе си, семейството си и децата си и тя самата не знае защо се разглежда срещу г-н Н., по-
скоро е срещу началник участък полиция. Противоправността и наклеветяването се състои
в това, че сигналът е излязъл извън търсенето на защита и се е превърнал в излагане на
твърдение за зависимост от местен бизнесмен конкретно на Н. Н.. Съдът приема доводите в
писмената защита на ответника, че се чувства дискриминиран от полицията заради
позицията си на кмет, но използваните думи в сигнала от август 2021 г. не допринасят за
коригиране на тази дискриминация. Неотносими са и доводите, свързани с показанията за
побоя по време на земеделската кампания през ноември 2020 г. Побоят и подаденият сигнал
от ноември 2020 г. са доказани факти, но те не освобождават ответника от отговорност по
отношение на двата описани по-горе израза.
Използваните изрази не могат да бъдат приети като правомерно упражнено право на
изразяване, тъй като свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, в които се
засяга честта и доброто име на гражданите. Ищецът като началник на полицейски участък
би следвало да търпи по-засилена критика по отношение на изпълнение на задълженията си,
но с подадения от ответника сигнал границите, очертани от Конституцията и ЕКЗПЧОС, са
прекрачени.
По повод търпените неимуществени вреди съдът съобразява свидетелските показания.
Не се доказват твърденията за затваряне в себе си, безсъние, напрежение при лични
контакти и в семейна среда във връзка със сигналите на ответника. Свидетелските
показания в това отношение са противоречиви в зависимост от страната, довела свидетеля.
Според доведените от ищеца свидетели Е. И. Н. и М. Г. Й. той бил притеснен, затворил се в
себе си, един път му прилошало, имал нарушения в съня. Според св. Р. П. няма промяна в
поведението на ищеца след август 2021 г., виждал го да се среща с хора, да говори и да се
смее. Не се установява притесненията, за които разказват свидетелките, да са във връзка със
сигнала на ищеца. Не се установява ограничаване на социалните контакти, защото видно от
техните показания, ищецът и свидетелките постоянно са в приятелски контакт и той ползва
тяхната подкрепа. В тази връзка обезщетението следва да се определи само за накърненото
добро име, не и за произтичащите от това твърдени от ищеца вреди.
От значение е, че двата противоправни израза са за едно и също позорно обстоятелство:
ищецът е зависим от местен бизнесмен и получава инструкции от него. Следва да се
съобрази и факта, че ответникът не е дал гласност на точно тези изрази. Св. Т. П. знае за
сигнала, но не се установява да знае за употребените в него думи. Св. Н. и Й. са разбрали за
сигнала от самия ищец. Като се отчете и стандарта на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта,
справедливият размер на обезщетението според настоящия състав е 1000 (хиляда) лева,
които се дължат със законната лихва от деня на исковата молба – 03.11.2021 г., както е
поискана от ищеца.
По повод исканията на ищеца за присъждане на обезщетение: за приписваното му
отношение на незаинтересованост от конкретна преписка и изявление, че не го интересува и
нищо няма да стане – 1000 лв.; за приписваното му изявление, че ще бъде полицай, докато
не изведе ответника с белезници – 1000 лв.; за приписваното му положение на подвластие
спрямо непосочен местен бизнесмен – 1000 лв. и за приписаното му поведение на
полицейски началник, който със служебен автомобил посещава офис на местен бизнесмен и
получава от последния инструкции за поведение – 25001 лв. и оплакването, че първата
инстанция не е разгледала всеки един иск по отделно въззивният съд излага следните
съображения. Отделното посочване на претенциите за всяко от изявленията не налага
заключението, че е налице обективно кумулативно съединяване на искове. Предметът на
исковата претенция се индивидуализира с нейната обстоятелствена част – фактическите
основания, на които тя почива – и с отправеното към съда искане. Когато изложените от
6
ищеца правопораждащи факти са едни и същи, какъвто е настоящият случай – налице е един
иск, макар в случая ищецът да е разграничил за всяко изявление от сигнала от 24.08.2021 г.
как оценява вредите си. Това се налага и по аргумент от принципа на интегрално
обезщетение на вредите, установен в чл. 51, ал. 1 ЗЗД, с оглед на който с присъждане на
обезщетението за вреди от непозволено увреждане увреденият по начало няма право на иск
за други вреди от увреждането, освен ако те са настъпили поради непредвидени
обстоятелства или изявяването им не е било предвидено и са последвали след постановяване
на решението на съда (така Решение № 1609 от 18.VII.1968 г. по гр. д. № 942/68 г., I г. о.).
Отделното посочване на търпените вреди в исковата молба със съответна на всяко
увреждане претенция за обезщетение в определен размер има отношение към определяне
размера на претенцията с оглед относителната тежест, която ищецът, по силата на
диспозитивното начало в гражданския процес, придава на определени вреди спрямо
останалите. Ето защо, доколкото противоправните изявления са в един и същ сигнал и за
едно и също позорно обстоятелство, предизвикали са едни и същи по вид вреди у ищеца,
обезщетението следва да се определи глобално.
Изводите на двете инстанции частично не съвпадат, поради което решението следва да
бъде отменено в частта, в която искът е отхвърлен за 1000 (хиляда) лева със законната лихва
от деня на исковата молба и потвърден в останалата си отхвърлителна част. Вместо това на
ищеца следва да се присъди обезщетение за 1000 (хиляда) лева със законната лихва от деня
на исковата молба.
При този изход от спора следва да се променят разноските за първата инстанция и да
се присъдят за настоящата инстанция съобразно уважената/отхвърлената част от жалбата
спрямо обжалваемия интерес.
По разноските в първоинстанционно производство
Ответникът дължи разноски на ищеца съобразно уважената част от иска в размер на
104 лева (2920х1000/28001).
Ищецът дължи разноски на ответника съобразно отхвърлената част от иска в размер на
2328 лева (2415х27001/28001) и решението следва да бъде отменено за разликата до 2415
лева.
По разноските във въззивното производство
Жалбоподателят е претендирал заплащане на ДТ в размер на 560 лв. и 1800 лв.
адвокатски хонорар. Предвид частичното уважаване на жалбата ответникът дължи 85 лева
(2360х1000/28001).
С оглед частичното отхвърляне на жалбата жалбоподателят дължи разноски на
ответника по нея в размер на 2314 лева (2400х27001/28001).
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 148 от 08.06.2022 г. по гр.д. 344/2021 г. на ОС Монтана в частта, в
която искът на Н. В. Н. с ЕГН ********** срещу С. А. С. с ЕГН ********** с правно
основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за уронване на
доброто име вследствие подаване на сигнали до министъра на вътрешните работи и до
директора на Областна дирекция на МВР Монтана на 24.08.2021 г., е отхвърлен за сумата от
1000 (хиляда) лв. със законната лихва от 03.11.2021 г. до плащането, както и в частта, в
която Н. В. Н. е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да плати на С. А. С. разноски за
разликата от 2328 лева до 2415 лева
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
7
ОСЪЖДА С. А. С. с ЕГН ********** да заплати на Н. В. Н. с ЕГН ********** на
основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от уронване на доброто име вследствие подаване на сигнали до
министъра на вътрешните работи и до директора на Областна дирекция на МВР Монтана на
24.08.2021 г. за изразите „същият е подвластен на един местен земеделски бизнесмен“ и „Н.
със служебния си автомобил често е забелязван на същия във фирмата, за да получава
инструкции срещу мен“ ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до изплащането й.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА С. А. С. с ЕГН ********** да заплати на Н. В. Н. с ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски за първата инстанция в размер на 104 лева и за
въззивната инстанция в размер на 85 лева.
ОСЪЖДА Н. В. Н. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на
С. А. С. с ЕГН ********** разноски в размер на 2314 лева за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8