РЕШЕНИЕ
№ 2787
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100509523 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 13515 от 08.07.2024 г., постановено по гр. д. № 13069/2023 г. по описа на
СРС, 123- ти състав, са отхвърлени изцяло предявените от Д.К.Б.срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ искове с правно основание чл. 32, ал. 1, предл. последно, вр. чл. 67, ал. 7, т.
1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 50а от Закона за държавния служител (ЗДСл) за общата сума от 22500 лв.
– неплатени в срок допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, включително
в делнични дни, в дните на официални празници, в почивни дни и нощен труд в периода от
02.08.2021 г. до 06.07.2022 г., коректно индивидуализирани в писмена молба вх. № 103865 от
13.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото – 13.03.2023 г. до окончателното й плащане и с правно основание чл. 86, ал. 1,
изречение 1 от ЗЗД за общата сума от 2424.45 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатените в срок допълнителни възнаграждения за извънреден
труд, положен в периода от 02.08.2021 г. до 06.07.2022 г., за периода на забава от 01.10.2021
г. до 12.03.2023 г., включително, като недоказани по основание и по размер.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца Д. К. Б. с излагане
на доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Навеждат се доводи, че
1
първоинстанционният съд не е анализирал всички представени по делото доказателства,
поради което е достигнал до неправилни изводи от фактическа и правна страна. Твърди се,
че съдът не е допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели, което
доказателствено искане е направено от ищеца още с исковата молба. Излагат се подробни
съображения за противоречие на обжалваното решение със съдебната практика и в частност
с цитирани решения на ВКС. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него
да постанови ново, с което да уважи предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
Агенция „Пътна инфраструктура“, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението в
обжалваната част. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд установява следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от ищеца Д. К. Б. срещу
ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. В исковата молба са изложени твърдения, че в
периода 02.08.2021 г. – 06.07.2022 г. между ищеца и ответника е съществувало служебно
правоотношение, възникнало въз основа на заповед за назначаване, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „главен експерт“ в отдел „Връзки с обществеността и
протокол“ на дирекция „Комуникации и информация“ при ответника. Твърди се, че въпреки
че, съгласно процесната заповед работното време на ищеца е било определено на 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица, същият е полагал извънреден
труд в делнични дни, през дните на официални празници и през почивните дни, както и
нощен труд, поради което се иска осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на
22 500 лева, представляваща дължими, но незаплатени допълнителни възнаграждения за
извънреден и нощен труд, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата.
С молба с вх. № 103865/13.04.2023 г. ищецът е конкретизирал претенциите си по
размер и период, като от посочената молба става ясно, че ищецът претендира ответникът да
му заплати следните суми: 1./ сумата в размер на 11 892 лева, представляваща допълнително
2
възнаграждение за положен извънреден труд в делнични дни, от които 890 лева за м. 09.2021
г., 1 546 лева за м. 10.2021 г., 1265 лева за м. 11.2021 г., 1 125 лева за м. 12.2021 г., 1 5 46 лева
за м. 01.2022 г., 1 734 лева за м. 02.2022 г., 1 125 за м. 03.2022 г., 1 125 за м. 04.2022 г., 1 312
лева за м. 05.2022 г. и 843 лева за м. 06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане; 2./ сумата в размер на 1 800 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през дните на
официални празници, от които 600 лева за м. 12.2021 г., 600 лева за м. 01.2022 г. и 600 лева за
м. 05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; 3./ сумата в размер на 8 398 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд през почивните дни, от които 525 лева за м.
09.2021 г., 1 050 лева за м. 10.2021 г., 1 050 лева за м. 11.2021 г., 525 лева за м. 12.2021 г., 525
лева за м. 01.2022 г., 525 лева за м. 02.2022 г., 1 050 за м. 03.2022 г., 1 575 за м. 04.2022 г., 525
лева за м. 05.2022 г. и 1 048 лева за м. 06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане; 4./ сумата в размер на 410 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, от които 28,56 лева
за м. 09.2021 г., 51,68 лева за м. 10.2021 г., 43,52 лева за м. 11.2021 г., 39,44 лева м. 12.2021 г.,
43,52 лева за 01.2022 ., 48,96 лева за 02.2022 г., 39,44 лева за 03.2022 г., 44,88 лева 04.2022 г.,
38,08 лева за 05.2022 г. и 31,28 лева за 06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
С оглед на уточненията в горецитираната молба, вкл. изричното посочване на
конкретни месеци и календарни дни, в рамките на които ищецът твърди да е полагал
извънреден, респ. нощен труд, настоящата инстанция намира, че въпреки посочения
многократно в исковата молба и уточняващата молба период, а именно – 02.08.2021 г. –
06.07.2022 г. /визиращ целия период от време, в рамките на който ищецът твърди с
ответника да са били в служебно правоотношение/, претендираните и изброени по- горе
вземания за допълнителни възнаграждения, индивидуализирани в уточнителната молба,
касаят периода 10.09.2021 г. – 20.06.2022 г. Очевидно в случая не се касае за нередовност на
исковата молба, която да възпрепятства съда да установи действителната воля на ищеца,
респ. ответника да предприеме съответно процесуално поведение, изразяващо се в
признаване или оспорване на така предявените претенции. Напротив, ищецът в достатъчна
степен е индивидуализирал вземанията си както по размер, така и по период, посочвайки
конкретни календарни дни през 2021 г. и 2022 г., вкл. и отработени часове.
С молба с вх. № 107168/08.10.2024 г. ищецът е уточнил размера и периода на
мораторните лихви, които претендира, поотделно по всеки един от предявените от него
главни искове, като е посочил, че претендира, както следва: 1./ сумата в размер на 1 298,40
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.10.2021 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение
за положен от ищеца извънреден труд в делнични дни; 2./ сумата в размер на 193,28 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.01.2022
г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен
3
от ищеца извънреден труд през дните на официалните празници; 3./ сумата в размер на
884,49 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.10.2021 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение
за положен от ищеца извънреден труд през почивните дни и 4./ сумата в размер на 48,28 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2021
г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен
от ищеца нощен труд.
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция намира, че са предявени следните
искове: 1./ иск с правна квалификация чл. 32, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 7, т. 2 вр. чл. 50а ЗДлС вр.
чл. 150 вр. чл. 262, т. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 11 892 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в делнични дни за
периода от 10.09.2021 г. до 20.06.2022 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане; 2./ иск с правна квалификация чл. 32, ал. 1 вр. чл.
67, ал. 7, т. 3 вр. чл. 50а ЗДлС вр. чл. 150 КТ вр. чл. 262, т. 3 КТ за заплащане на сумата в
размер на 1 800 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд през дните на официални празници през м. 01.2022 г., м. 12.2021 г., м.
01.2022 г. и м. 05.2022 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното плащане; 3./ иск с правна квалификация чл. 32, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 7,
т. 2 вр. чл. 50а ЗДсЛ вр. чл. 150 вр. чл. 262, т. 2 КТ за заплащане на сумата в размер на 8 398
лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд
през почивните дни за периода от 10.09.2021 г. до 20.06.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане; 4./ иск с правна
квалификация чл. 32, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 7, т. 1 ЗДлС вр. чл. 140 КТ за заплащане на сумата в
размер на 410 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца
нощен труд за периода от 10.09.2021 г. до 20.06.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане; 5./ иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1 298,40 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2021 г. до 13.03.2023 г. върху
вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден
труд в делнични дни; 6./ иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
в размер на 193,28 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 01.01.2022 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през дните на официалните празници;
7./ иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 884,49
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
01.10.2021 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение
за положен от ищеца извънреден труд през почивните дни; 8./ иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 48,28 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2021 г. до 13.03.2023 г. върху
вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд.
4
Не е спорно във въззивното производство, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че в процесния период 10.09.2021 г. – 20.06.2022 г. между
страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „главен експерт“ в отдел „Връзки с обществеността и протокол“ на дирекция
„Комуникации и информация“ при ответника. Съгласно заповед № ЧР-СП-506/29.07.2021 г.,
с която ищецът е назначен на горепосочената длъжност, работното му време е определено на
8 часа дневно, 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица.
От показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели А. П. Н. и К. И.
П. /служители при ответника в процесния период и към момента на депозиране на
свидетелските показания/, които въззивният съд кредитира като последователни,
непротиворечиви и логични, като същевременно същите не разкриват недостоверност,
преднамереност и/или непълнота, се установява, че в процесния период служителите в отдел
„Връзки с обществеността и протокол“ на дирекция „Комуникации и информация“ при
ответника са полагали труд съобразно изготвени и съгласувани между тях графици, които са
представяни на и утвърждавани от началника на отдела и директора на дирекцията, като
представените пред първоинстанционния съд графици на дежурства /л. 17 – л. 26 от делото
пред първата инстанция/ са именно тези, по които служителите в отдела са работели в
посочените в тях периоди. От събраните гласни доказателства се установява, че служителите
в отдел „Връзки с обществеността и протокол“ при ответника са престирали труд при
следното работно време: първа смяна от 00:00 ч. до 07:30 ч., през което време служителите
са работели от вкъщи, а след това – от 07:30 ч. до 15:30 ч., смяната е продължавала на
работните им места в сградата на ответника и втора смяна, започваща от 11:00 ч. до 19:30 ч.,
през което време служителите са работели на работните си места в сградата на ответника, а
след това – от 19:30 ч. до 00:00 ч., смяната е продължавала, като служителите са полагали
труд от домовете си. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че в
процесния период служителите в отдел „Връзки с обществеността и протокол“ при
ответника са полагали труд и в почивни дни, и в дните на официални празници, като
работното време в тези дни е било от 00:00 ч. до 00:00 ч., т. е. 24- часово. От събраните
гласни доказателства се установява още, че при ответника са извършени проверка от
изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, както и вътрешен одит, при които са
констатирани нарушения на нормативната уредба досежно работното време на служителите
в отдел „Връзки с обществеността и протокол“ и заплащането на положения от тях труд.
Обсъжданите гласни доказателства се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства – графици на дежурства в отдел „Връзки с обществеността и протокол“ за
периода септември 2021 г. – юни 2022 г., одитен доклад за резултатите от извършен одитен
ангажимент за увереност с предмет: „Одит да съответствие с нормативните изисквания и
вътрешните актове на дейностите, извършвани от дирекция „Комуникация и информация“ в
АПИ в периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г.“, уведомление от Д. К. Б. с вх. № 93-01-
3764/14.06.22 г., уведомление от служителите на отдел „Връзки с обществеността и
протокол“ в дирекция „Комуникации и информация“ с вх. № 94-00-3801/27.06.22 г., сигнал
до изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, отчет на управителния съвет на
5
агенция „Пътна инфраструктура“ за периода 1 юли – 30 септември 2021 г., отчет на
управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура“ за периода 1 януари – 31 март 2022
г., писмо от изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, уведомление от Д. К. Б. с
вх. № 94-00-4727/23.08.22 г. доклад от Айсел Адем – директор на дирекция АОЧРУС и
протокол за извършена проверка № ПР2236696 от 22.11.2022 г.
Неоснователни са доводите, изложени в отговора на въззивната жалба, че по делото
се установява, че в процесния период въззивникът ищец е работел при условията на
ненормиран работен ден, както и че на същия са били изплатени допълнителни
възнаграждения за положения от него извънреден труд. Това е така, защото представената
заповед № РД-11-96/05.02.2019 г. не касае процесния период, а от представените по делото
заповед № РД-11-1396/10.12.2019 г., ведно с приложен поименен списък, заповед № РД-11-
1474/17.12.2021 г., ведно с приложен поименен списък, заповед № РД-11-1499/23.12.2021 г.,
ведно с приложен поименен списък, и протокол № 33110/22 от заседание на УС на АПИ, не
се установява плащане на дължимите допълните възнаграждения. От същите се установява
единствено, че ищецът е полагал извънреден труд, за който са му били дължими
допълнителни възнаграждения, но по делото липсват доказателства за реалното им
изплащане. Представеното извлечение от счетоводната система също не установява
плащане на посочените в същото допълнителни възнаграждения за положен извънреден
труд, доколкото в него липсват посочване на начина, по който сумата е изплатена на ищеца,
както и подпис на последния, с който да удостовери получаването на посочената в
извлечението сума. Освен обсъдените писмени доказателства, ответникът не е представил
други такива, с които да изпълни възложената му от съда доказателствена тежест да
установи плащане на претендираните суми.
В приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата по делото съдебно-
счетоводна експертиза /ССчЕ/ вещото лице е посочило, че не може да даде отговор на
поставения въпрос относно размера на брутната заплата на въззивника ищец за процесния
период, доколкото ответникът не е предоставил на експертизата фишове за начислена
заплата за процесния период, като в откритото съдебно заседание вещото лице е уточнило,
че е работило въз основа на представения фиш за заплата от месец декември 2021 г. /л. 55 от
делото пред въззивната инстанция/ и е използвало данните от него за отговора на всички
поставени му въпроси. В тази връзка ищецът въззивник изрично е посочил, че няма
увеличение на заплатата от месец декември 2021 г., като определеното му брутно
възнаграждение за целия процесен период е било в размер на 2 200 лева /който размер е бил
взет предвид от вещото лице при отговор на поставените му въпроси/.
Видно от заключението на ССчЕ полаганият труд от ищеца в периода 10.09.2021 г. –
20.06.2022 г. е бил на смени: първа и втора смяна и 24- часови дежурства, в т. ч. нощни и
дневни часове, като положеният от ищеца извънреден труд в делнични дни в периода
10.09.2021 г. – 20.06.2022 г. възлиза на 765 часа, а размерът на неплатените допълнителни
възнаграждения възлиза на 15 478,76 лева; положеният от ищеца извънреден труд в почивни
дни в периода 10.09.2021 г. – 20.06.2022 г. възлиза на 425 часа, а размерът на неплатените
6
допълнителни възнаграждения възлиза на 10 200 лева; положеният от ищеца извънреден
труд през дните на официални празници в периода 10.09.2021 г. – 20.06.2022 г. възлиза на
100 часа, а размерът на неплатените допълнителни възнаграждения възлиза на 2 750 лева;
положеният от ищеца нощен труд в периода 10.09.2021 г. – 20.06.2022 г. възлиза на 630 часа,
а размерът на неплатените допълнителни възнаграждения възлиза на 157 лева.
Видно от заключението на ССчЕ, размерът на законната лихва върху неплатеното
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в делнични дни за
периода 01.10.2021 г. – 13.03.2023 г. възлиза на 1 900,15 лева; размерът на законната лихва
върху неплатеното допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в
почивни дни за периода 01.10.2021 г. – 13.03.2023 г. възлиза на 1 234,15 лева; размерът на
законната лихва върху неплатеното допълнително възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд в дните на официални празници за периода 01.01.2022 г. – 13.03.2023 г.
възлиза на 178,72 лева, а размерът на законната лихва върху неплатеното допълнително
възнаграждение за положен от ищеца нощен труд за периода от 01.10.2021 г. до 13.03.2023 г.
възлиза на 19,31 лева.
Настоящата инстанция кредитира заключението на допуснатата по делото ССчЕ на
основание чл. 202 ГПК като обосновано, пълно и компетентно изготвено, освен в частта му
досежно изчисленият размер на дължимите на ищеца допълнителни възнаграждения за
положен нощен труд в периода 10.09.2021 г. – 20.06.2022 г., доколкото изчисленията на
вещото лице не са съобразени с приложимата за процесния период нормативна уредба,
според която за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. се
заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от
минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев /чл. 20
Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, изм. – ДВ, бр. 66 от
2020 г., в сила от 01.01.2021 г./. Видно от справката, приложена към заключението, при
пресмятане на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд експертът е взел
предвид предходната редакция на разпоредбата на чл. 20 НЗСДА, според която за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. се заплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Ето защо, настоящата
инстанция приема, че размерът на дължимото на ищеца допълнително възнаграждение за
положен нощен труд в периода 10.09.2021 г. – 20.06.2022 г., изчислен по реда на чл. 162
ГПК, възлиза на 654,18 лева, от които 52 лева за м. 09.2021 г., 76 лева за м. 10.2021 г., 64 лева
за м. 11.2021 г., 66 лева за м. 12.2021 г., 76,68 лева м. 01.2022 г., 76,68 лева за м. 02.2022 г.,
63,90 лева за м. 03.2022 г., 70,29 лева за м. 04.2022 г., 59,64 лева за м. 05.2022 г. и 48,99 лева
за м. 06.2022 г. Следователно размерът на законната лихва върху неплатеното допълнително
възнаграждение за положен от ищеца нощен труд за периода от 01.10.2021 г. до 13.03.2023 г.,
изчислен по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 73,12 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
За изпълнение на държавната служба държавният служител има право на брутна
7
заплата, която включва основна заплата и допълнителни възнаграждения /чл. 32, ал. 1 и чл.
67, ал. 1 ЗДсЛ/, сред които са и допълнителното възнаграждение за положен нощен труд, за
положен извънреден труд и за работа през официалните празници /чл. 67, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3
ЗДсЛ/.
Извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за
него работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена заповед
на органа по назначаването, като относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда
/чл. 50а, ал. 1 и ал. 2 ЗДсЛ/. Според разпоредбите на чл. 262, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и ал. 2 КТ
положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или
служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто – за работа през работните дни, 75 на
сто – за работа през почивните дни, и 100 на сто – за работа през дните на официалните
празници, като когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото
възнаграждение, определено с трудовия договор /чл. 262, ал. 2 КТ/. По идентичен начин
заплащането на положения извънреден труд е регламентирано и в Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация, като според чл. 21, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НЗСДА за
положения извънреден труд се заплаща допълнително възнаграждение за отработеното
време, изчислено върху индивидуалната основна заплата, в размер, както следва: за работа
през работните дни – 50 на сто; за работа през почивните дни – 75 на сто; за работа през
дните на официални празници – 100 на сто.
Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., като за всеки отработен нощен
час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. се заплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,15 на сто от минималната работна заплата, установена
за страната, но не по-малко от един лев /чл. 20 НЗСДА/.
В разглеждания случай от събрания по делото доказателствен материал безспорно се
установява, че въззивникът ищец е бил в служебно правоотношение с ответника в
процесния период 10.09.2021 г. – 20.06.2022 г., като работното му време е било определено
на 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица. От друга страна, от
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че в процесния период
10.09.2021 г. – 20.06.2022 г. въззивникът ищец е полагал извънреден труд в делнични дни, в
почивни дни и в дните на официални празници, както и нощен труд, поради което в негова
полза са възникнали вземания за допълнителни възнаграждения, регламентирани в
разпоредбите на чл. 67, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗДсЛ.
По делото не е спорно, а и не се установява ищецът и ответникът да са уговорили
положеният извънреден труд да се заплаща с увеличение по- голямо от минимално
предвиденото в чл. 262, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и/или да са уговорили различен от посочения
в чл. 262, ал. 2 КТ начин за изчисляването му, поради което приложение следва да намери
регламентираният в КТ минимален размер на допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд в работни дни, в почивни дни и през дните на официални празници, а
именно 50 на сто, респ. 75 на сто, респ. 100 на сто върху основната заплата, определена със
8
заповедта за назначаване. Както вече беше посочено по- горе, по делото не се установява
ответникът да е заплатил на ищеца претендираните суми.
От заключението на ССчЕ и приложената към него справка се установява, че
положеният от ищеца извънреден труд в делнични дни в исковия период възлиза на 765
часа, като дължимото му възнаграждение възлиза на 15 478,76 лева, а обезщетението за
забава в размер на законната лихва – на 1 900,15 лева. Ето защо и с оглед на диспозитивното
начало в гражданския процес ищецът се легитимира като кредитор на претендираните суми
в размер на 11 892 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд в делнични дни за периода от 10.09.2021 г. до 20.06.2022
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и в размер на 1 298,40 лева представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
Предвид изложеното обжалваното решение в частта, в която са отхвърлени
предявените искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 11 892
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в
делнични дни за периода от 10.09.2021 г. до 20.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата в
размер на 1 298,40 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 01.10.2021 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в делнични дни, е неправилно и
следва да се отмени, като вместо него следва да се постанови друго, с което исковете с
правна квалификация чл. 32, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 7, т. 2 вр. чл. 50а ЗДлС вр. чл. 150 вр. чл.
262, т. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважават в пълен размер.
От заключението на ССчЕ и приложената към него справка се установява, че
положеният от ищеца извънреден труд в почивни дни в исковия период възлиза на 425 часа,
като дължимото му възнаграждение възлиза на 10 200 лева, а обезщетението за забава в
размер на законната лихва – на 1 234,15 лева. Ето защо и с оглед на диспозитивното начало в
гражданския процес ищецът се легитимира като кредитор на претендираните суми в размер
на 8 398 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд в почивните дни за периода от 10.09.2021 г. до 20.06.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и в размер на 884,49 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва.
Предвид изложеното обжалваното решение в частта, в която са отхвърлени
предявените искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 8 398
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през
почивните дни в периода 10.09.2021 г. – 20.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата в размер
на 884,49 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 01.10.2021 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително
9
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в почивни дни, е неправилно и следва
да се отмени, като вместо него следва да се постанови друго, с което исковете с правна
квалификация чл. 32, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 7, т. 2 вр. чл. 50а ЗДсЛ вр. чл. 150 вр. чл. 262, т. 2 КТ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважават в пълен размер.
От заключението на ССчЕ и приложената към него справка се установява, че
положеният от ищеца извънреден труд в дните на официални празници в исковия период
възлиза на 100 часа, като дължимото му възнаграждение възлиза на 2 750 лева, а
обезщетението за забава в размер на законната лихва – на 178,72 лева. Ето защо и с оглед на
диспозитивното начало в гражданския процес ищецът се легитимира като кредитор на
претендираната сума в размер на 1 800 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през дните на официални празници
през м. 12.2021 г., м. 01.2022 г. и м. 05.2022 г., ведно със законната лихва.
Претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 01.10.2021 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително
възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през дните на официални празници се
явява основателна до размера от 178,72 лева, като в останалата част – над посочения размер
до пълния предявен размер от 193,28 лева, искът е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Предвид изложеното обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 800 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през дните на
официални празници през м. 12.2021 г., м. 01.2022 г. и м. 05.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, е
неправилно и следва да се отмени, като вместо него следва да се постанови друго, с което
искът с правна квалификация чл. 32, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 7, т. 3 вр. чл. 50а ЗДлС вр. чл. 150 КТ
вр. чл. 262, т. 3 КТ следва да се уважи в пълен размер.
Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 178,72 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2021
г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен
от ищеца извънреден труд през дните на официални празници, като вместо него следва да се
постанови друго, с което искът с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи
до размера от 178,72 лева. Първоинстанционното решение следва да се потвърди в частта, с
която предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 178,72 лева до пълния
предявен размер от 193,28 лева.
От заключението на ССчЕ и приложенаната към него справка се установява, че
положеният от ищеца нощен труд в исковия период възлиза на 630 часа, като с оглед
изложените по- горе съображения, които съдът не намира за необходимо да преповтаря,
размерът на дължимото му възнаграждение възлиза на 654,18 лева, а обезщетението за
забава в размер на законната лихва – на 73,12 лева. Ето защо и с оглед на диспозитивното
10
начало в гражданския процес ищецът се легитимира като кредитор на претендираните суми
в размер на 410 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд
в периода 10.09.2021 г. – 20.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и в размер на 48,28 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид изложеното, обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени
предявените искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 410
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд в периода
10.09.2021 г. – 20.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 48,28 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2021
г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен
от ищеца нощен труд, е неправилно и следва да се отмени, като вместо него следва да се
постанови друго, с което исковете с правна квалификация чл. 32, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 7, т. 1
ЗДлС вр. чл. 140 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважават в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноските следва да се разпределят съобразно уважената
част от исковете. На въззивника ищец разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото
такива не са претендирани нито за първата, нито за въззивната инстанция. За
първоинстанционното производство въззиваемият ответник не е претендирал разноски,
поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Във въззивното производство въззиваемият ответник е претендирал юрисконсултско
възнаграждение, което настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
размер на 100 лв. При това положение в полза на въззиваемия ответник, предвид изхода на
спора пред настоящата инстанция, се следва сумата от 0,06 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 13515 от 08.07.2024 г., постановено по гр. д. № 13069/2023 г. по
описа на СРС, 123- ти състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от Д.К.Б. с ЕГН
********** с адрес гр. Нови Искър, ул. ***** срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ със
седалище и адрес на управление гр. София, бил. „Македония“ № 3 искове с правно
основание чл. 32, ал. 1, предл. последно, вр. чл. 67, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 50а от Закона
за държавния служител (ЗДСл) за общата сума от 22500 лв. – неплатени в срок
допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, включително в делнични дни, в
дните на официални празници, в почивни дни и нощен труд в периода от 02.08.2021 г. до
06.07.2022 г., коректно индивидуализирани в писмена молба вх. № 103865 от 13.04.2023 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото –
13.03.2023 г. до окончателното й плащане и с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 от
11
ЗЗД за сумата до 2 409,89 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
неплатените в срок допълнителни възнаграждения за извънреден труд, положен в периода от
02.08.2021 г. до 06.07.2022 г., за периода на забава от 01.10.2021 г. до 12.03.2023 г.,
включително, като недоказани по основание и по размер, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на Д. К. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Нови
Искър, ул. ***** на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 7, т. 2 вр. чл. 50а ЗДлС вр. чл. 150
вр. чл. 262, т. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 11 892 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в делнични дни за
периода от 10.09.2021 г. до 20.06.2022 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане, и сумата в размер на 1 298,40 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2021
г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен
от ищеца извънреден труд в делнични дни.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на Д. К. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Нови
Искър, ул. ***** на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 7, т. 3 вр. чл. 50а ЗДлС вр. чл. 150
КТ вр. чл. 262, т. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1 800 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през дните на
официални празници през м. 01.2022 г., м. 12.2021 г., м. 01.2022 г. и м. 05.2022 г., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, и
сумата в размер на 178,72 лева представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 01.01.2022 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през дните на
официалните празници.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на Д. К. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Нови
Искър, ул. ***** на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 7, т. 2 вр. чл. 50а ЗДсЛ вр. чл. 150
вр. чл. 262, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 8 398 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през почивните дни за
периода от 10.09.2021 г. до 20.06.2022 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане, и сумата в размер на 884,49 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.10.2021 г. до 13.03.2023
г. върху вземането за главница за допълнително възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд през почивните дни.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Македония“ № 3 да заплати на Д. К. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Нови
Искър, ул. ***** на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 7, т. 1 ЗДлС вр. чл. 140 КТ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 410 лв., представляваща допълнително възнаграждение за
12
положен от ищеца нощен труд за периода от 10.09.2021 г. до 20.06.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, и сумата в
размер на 48,28 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 01.10.2021 г. до 13.03.2023 г. върху вземането за главница за допълнително
възнаграждение за положен от ищеца нощен труд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13515 от 08.07.2024 г., постановено по гр. д. №
13069/2023 г. по описа на СРС, 123- ти състав, в частта, с която са отхвърлени предявените
от Д.К.Б. с ЕГН ********** с адрес гр. Нови Искър, ул. ***** срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ със седалище и адрес на управление гр. София, бил. „Македония“ № 3
искове с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД за сумата над 2 409,89 лева до
пълния предявен размер от 2424,45 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху неплатените в срок допълнителни възнаграждения за извънреден труд, положен в
погрешно посочения период от 02.08.2021 г. до 06.07.2022 г. вместо правилния период от
10.09.2021 г. до 20.06.2022 г. за периода на забава от 01.10.2021 г. до 12.03.2023 г.
ОСЪЖДА Д. К. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Нови Искър, ул. ***** да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Македония“ № 3 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 0,06 лева,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13