Решение по дело №236/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

6084

Година

30.7.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

07.08

Година

2015

Председател:

Секретар:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Е. А. М., ЕГН [ЕГН], живущ в Б., ул., чрез процесуалния му представител адвокат М. А. - АК - Б., ул. срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от Управителя С. Н. А. със седалище и адрес на управление: [населено място] дол, [община], с която се иска да бъде отменена Заповед № 21.07.2014 г. за прекратяване на трудовия договор на ищеца като „продавач консултант" в магазин за месо ул., към [фирма] [населено място] дол, [община], като незаконосъобразна, признавайки уволнението за незаконно, да бъде възстановен ищецът на длъжността, която изпълнявал до прекратяването на трудовия му договор „продавач консултант" в Д. О., [населено място] дол, [община], магазин за месо, ул.; да бъде осъден ответника, на основание чл.344 ал.1 т.З КТ във вр. с чл.225 ал.1 КТ да заплати на ищеца сумата от 2100.00, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа по трудов договор, поради това уволнение за пълния законов срок от шест месеца, считано от 19.07.2014 г. до 19.01.2015 г., ведно със законната лихва от завеждане на настоящия иск до окончателно изплащане на задължението, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 30.20 лева, представляваща разликата между изплатеното му възнаграждение в размер на 94.50 лева и дължимото му се възнаграждение в размер на 124.70 лева за изработените 10 дни през периода от 09.07.2014 г. до 19.07.2014 г., при договорено месечно възнаграждение в размер на 350.00 лева, след като се приспаднат задължителните удръжки /10x12.47=124.70 лева/, ведно със законната лихва от завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на задължението.

С протоколно определение в открито съдебно заседание, проведено на 24.04.2015г., съдът е допуснал на основание член 214 от ГПК изменение на предявеният иск с правно основание член 344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с член 225, ал.1 от КТ, като същият се счита предявен за сумата от 106, 54 лева /сто и шест лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа, поради незаконно уволнение, за периода от 19.07.2014г. до 29.07.2014г.

Твърди се в исковата молба, че на 09.07.2014 г. ищецът сключил трудов договор №09.07.2014 г. с [фирма] на основание чл.67, ал.1 т.1 във връзка с чл.70 от КТ в полза на работодателя, без в договора да е посочен какъв е срока за изпитване, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева, с който приел да изпълнява длъжността ПРОДАВАЧ КОНСУЛТАНТ в магазин за месо, находящ се в , ул. Сочи се, че му била предоставена за подпис и изпълнение длъжностна характеристика на длъжността продавач-консултант, но не бил инструктиран за работа с хранителни продукти. Твърди се от ищеца, че работел на смени, съгласно „седмичен работен график на магазин за месо, ул. от 08.07.2014 от 12.00 до 20.30 часа - датата предхождаща сключване на договора - 09.07.2014 г. до 19.07.2014 г., включително без прекъсване, на която дата е работил от 6.30 сутринта до 15.00 часа, когато К. А., който ръководел магазина му заявил, че е уволнен и го уведомил, че ще му се обади на 22.07.2014 г. да посети магазина и да си вземе парите за отработените смени и да подпише документите. Твърди се от ищеца в исковата молба, че на 24.07.2014 г. след обаждане посетил магазина, където работникът Д. Г. му връчил само заповед № /21.07.2014 г. за освобождаването му на основание чл.71 ал.1 от КТ, в която е посочено, че трудовият договор се прекратява считано от 19.07.2014 г., въпреки, че на тази дата е работил 8 часа и 30 минути, от 6.30 часа до 15.00 часа и сумата от 94.50 /деветдесет и четири лева и петдесет ст./ лева, без да му бъде дадена разписка за заплатеното му трудово възнаграждение, вместо полагащото му се възнаграждение в размер на 124.70 лева за изработените от него 10 дни през периода от 09.07.2014 г. до 19.07.2014 г., при договорено месечно възнаграждение в размер на 350 лева, след като се приспаднат задължителните удръжки /10x12.47=124.70 лева/, т.е. с 30.20 /тридесет лева и двадесет ст./ лева по-малко. Ищецът поддържа, че за 12-те дни, през които работил в ответното дружество изпълнявал разпорежданията на К. А., който ръководел магазина и е син на управителката на ответното дружество С. А., в които същият го задължавал да извършва и извършвал следните дейности, а именно: да реже кости и месо с професионална машина за резане на кости и месо, да разфасова цели животни и части от тях, да мели месо с професионална машина за кайма, да обезкостява остатъци от стари меса, да приема замразени меса, шкембе и др., да приема от доставчици касетки с месо и да ги подрежда във фризери за дълбоко замразяване, да размразява дълбоко замразените меса и суб продукти и други подобни дейности., т.е. все дейности които попадат в длъжностната характеристика на длъжността „транжор”- НКПД 74111023, а не в длъжностната характеристика на продавач-консултант, която му била връчена и каквато дейност приел да изпълнява по сключения трудов договор, в който бил назначен на длъжността „продавач-консултант".

Твърди, че бил принуждаван да работи и работил и на скарата пред магазина като скараджия и да приготвя хамбургери и всякакви меса на скара, пилета на грил и много други дейности, свързани с длъжностната характеристика на длъжността „скараджия", каквато той няма задължение по трудов договор да изпълнява, т.е. нямал възможност да изпълнява задълженията си по договора, посочени в трудовата му характеристика на продавач- консултант, за да може работодателя да провери дали се справя със спецификата и характера на работата, която изисква самата длъжност, за която кандидатствал и на която бил назначен. С оглед изложеното се поддържа, че заповедта за прекратяване на трудовия договор на основание чл.71 ал.1 от КТ е незаконосъобразна. Поддържа се, че по силата на чл.70 ал.1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да бъде сключен и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. В съдържанието на процесния трудов договор №/09.07.2014 г. не е вписана изрично уговорка за изпитване между страните, което е основна особеност на договора за изпитване и именно тя го отличава от окончателния трудов договор. Следователно може да се приеме, че такава уговорка е налице, само когато страните са постигнали съгласие за включването и в трудовия договор и тя е изрично вписана в същия. След като такава уговорка не е включена в съдържанието на договора, то същият не представлява и в него не се съдържа трудов договор за изпитване по смисъла на чл.70 от КТ. Следователно трудовото правоотношение, което е възникнало между страните, на основание трудов договор №/09.07.2014 г. не може да бъде прекратено на основание прекратяване на договор със срок за изпитване, поради което уволнението на ищеца с тази заповед е извършено незаконно.

В исковата молба се сочи още, че освен това в процесния трудов договор е посочено основание чл.67, ал.1 т.1 във вр. с чл.70, в полза на работодателя, но не е упоменат никакъв срок за изпитване уговорен в полза на работодателя, няма никакви данни за продължителност на срока. С оглед конкретните обстоятелства обаче този пропуск на работодателя би могъл да се окаже особено съществен и от материалноправна гледна точка, особено като се има предвид, че само 12 дни след подписването на трудовия договор е издадена заповедта за уволнение на ищеца. При това положение е обективно невъзможно да се проконтролира материалноправната законосъобразност на тази заповед преди всичко с оглед преценката за законосъобразност с приложеното от ответника правно основание за уволнението по чл.71, ал.1 КТ. В тази връзка посочените в заповедта причини за прекратяване на договора „до изтичане на срока за изпитване" биха могли да се подлагат на всякакви произволни и нееднозначни интерпретации, без да може да бъде изведено обосновано заключение за фактическото съответствие на въпросните причини за уволнението и горепосоченото правно основание, чиято приложимост е поначало възможна и законосъобразна единствено в рамките на изрично уговорения изпитателен срок. Твърди се в исковата молба и че заповедта е незаконосъобразна и по следните причини: Волеизявлението за прекратяване е направено в писмена форма и е довело до знанието на работника, но в един по-късен момент. Към дата 19.07.2014 г., на която дата работникът е бил на работа по време на цялата си смяна, т.е. работил е 8 часа и 30 минути, от 6.30 часа сутринта до 15.00 часа, когато е уведомен, че трудовият му договор се прекратява, считано от същата дата - 19.07.2014 г„ писмена заповед не е съществувала, а налице е било устно уведомяване на работника, че е уволнен, без да е било известно тогава основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение. Нещо повече и в следващите дни на 22.7.2014 г., за която дата К. А. е казал на ищеца, че ще му връчи заповедта за прекратяване на трудовия договор не е връчена такава. Едва на 24.7.2014 г. след позвъняване от К. А. до ищеца в 13.13 часа да отиде в магазина, за да си получите възнаграждението за отработените дни и да подпише документите, заповедта за прекратяване му е връчена от работника Д. Г., заедно със сумата 94.50 лева, като в заповедта е посочена дата на издаване 21.07.2014 г. и дата на връчване 21.07.2014 г., въпреки, че е връчена на 24.07.2014 г. Посочено е също така, че трудовият договор се прекратява считано от 19.07.2014 г., въпреки че на тази дата ищецът е бил на работа и е работил 8 часа и 30 минути, т.е. изработил е цялата си смяна, от 6.30 часа сутринта до 15.00 часа. Липсата на писмен акт за прекратяване на трудов договор към датата на прекратяването му, какъвто в случая се установява, сам по себе си е достатъчен да обоснове незаконосъобразност на уволнението. Не на последно място се твърди в исковата молба, че за краткото време, през което ищецът е работел в магазина за месо му е било разпореждано да извършва дейности свързани с длъжността „транжор-НКПД 74111023” и длъжността „скараджия", а не дейности свързани с длъжността „продавач-консултант", т.е. не е имал възможност да изпълнява задълженията си по договора, посочени в трудовата му характеристика, за да може работодателя да провери дали се справя със спецификата и характера на работата, която изисква самата длъжност, за която е кандидатствал и е бил назначен.

С Разпореждане № 8408/05.12.2014г. , съдия – докладчикът след като е извършил проверка за редовност на исковата молба и доказателствата към нея, в съответствие с чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.

Преписи от исковата молба и приложенията са редовно връчени на ответника на 11.12.2014г.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника. Със същият се оспорва изцяло исковата молба, както по основание, така и по размер, като се иска да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде оставена без уважение исковата молба на ищеца и да се присъдят сторените по делото разноски. Сочи се, че в исковата молба са наведени факти, които са неточни и не отговарят на фактическата действителност. Твърди се, че единствено вярно и признато от страна на ответното дружество е твърдението, че с ищеца са били в трудови правоотношения по силата на представения с исковата молба трудов договор, сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 във връзка с чл.70 от КТ в полза на работодателя, тоест с времетраене на трудовия договор за неопределено време и със срок на изпитване в полза на работодателя. Трудовият договор бил сключен на дата 09.07.2014г. и прекратен със Заповед № 65 от 21.07.2014г., считано от 19.07.2014г., на основание чл. 71, ал.1 от КТ, без предизвестие в срока на изпитване в полза на работодателя. Сочи се, че длъжността, която ищецът приел да изпълнява на основание процесния трудов договор, а именно „ПРОДАВАЧ КОНСУЛТАНТ" в предприятие [фирма] и с месторабота магазин за месо в Б., ул. изисквала да се провери годността на работника да я изпълнява, поради което с ищеца по взаимна воля при пълно съвпадане на двете насрещни волеизявления, сключили точно такъв трудов договор със срок на изпитване в полза на работодателя [фирма].В нормата на чл.70, ал.1 от КТ е предвидена точно такава възможност, а именно когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява в срока на изпитване, упоменат в същата норма, а именно до шест месеца. Твърди се от ответното дружество, че именно в този срок на изпитване било установено, че ищецът не е годен да изпълнява работата, която е приел да изпълнява, не се справял със служебните си задължения, съгласно сключения по между им трудов договор, а именно „ПРОДАВАЧ КОНСУЛТАНТ", както и със задълженията си, упоменати изрично в длъжностната характеристика, неразделна част от трудовия договор. Чл.71, ал.1 от КТ гласи, че до изтичането на срока за изпитване, страната, в чиято полза е уговорен този срок, има право да прекрати договора без предизвестие. Поради изложената по - горе и установена негодност да изпълнява работата и несправяне със служебните си задължения, ответното дружество със Заповед № 21.07.2014г. прекратило процесния трудов договор с ищеца именно в срока на изпитване и без предизвестие, поради което се поддържа, че атакуваната от ищеца заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение се явява изцяло законосъобразна.

Твърди се, че не отговарят на истината и твърденията на ищеца относно, това че са му възлагани допълнителни дейности, цитирани в исковата молба, да транжира меса и да работи на скарата, както и че в съдържанието на сключения помежду им трудов договор № /09.07.2014г. не е вписана изричната уговорка за изпитване между страните, такава изрично е записана в процесния договор, че е изцяло в полза на работодателя. С оглед изложеното се поддържа, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобпазна и не следва да бъде отменяна. Сочи се още и че не следва да бъдат уважени и останалите искания на ответника за възстановяване на заеманата от него длъжност до прекратяването на трудовия договор като ПРОДАВАЧ КОНСУЛТАНТ, както и искането за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа след прекратяване на трудовия договор, ведно със законната лихва от завеждането на настоящата искова претенция и за изплащане на разликата между изплатеното възнаграждение на ищеца и реално дължимото такова, тъй като такава разлика не съществува.

С Определение №6549 от 30.09.2014г. по описа на РС – [населено място] съдът, на основание член 95,ал.1 от ГПК във връзка с член 94 от ГПК във връзка с член 25, ал.1 от Закона за правната помощ, е предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство на ищеца Е. А. М.. С Определение №6925 от 13.10.2014г. по описа на РС-град Б. за процесуален представител на ищеца е назначена адвокат М. А. от АК Б.. Адвокат А. е подала поправена искова молба във връзка с представителството на ищеца и е извършвала и други процесуални действия във връзка с хода на делото. По време на разглеждането на делото съдът е констатирал, че са настъпили промени в доходите на ищеца, които от своя страна са довели до промяна на обстоятелствата, обосновали извода на съда за допускане на правна помощ и водещи до липса на основания да се продължи предоставянето на безплатна правна помощ по отношение на ищеца в настоящето производство. С Определение №1639, постановено по време на откритото съдебно заседание от 27.02.2015г., предоставената с Определение №6925 от 13.10.2014г. правна помощ на ищеца Е. А. М. с ЕГН [ЕГН] по гражданско дело №1888 от 2014г. по описа на РС – [населено място] е прекратена, а адвокат А. е освободена от участие в производството. В последствие ищецът ангажира договорен представител – адвокат Г. Б., която го представлява пред настоящата инстанция.

В проведените открити съдебни заседания ищецът се явява лично и с процесуален представител, като поддържа исковата молба и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество се изразява становище за основателност на предявените искове, като се претендират и сторените в производството разноски, представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество се представлява от процесуален представител – адвокат Х., който оспорва така предявените искове по основание и размер, ангажира писмени и гласни доказателства. По същество изразява становище за неоснователност на предявените искове, че трудовото правоотношение е законосъобразно прекратено. Претендират се и сторените по делото разноски, като се представя списък по чл. 80 от ГПК.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, като е изслушано и заключението на вещото лице.

Благоевградски районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения Дружествен договор на дружество с ограничена отговорност [фирма] /листове 163-166 по делото/ и Извлечение от Търговския регистър /лист 26 по делото/ е видно, че [фирма] е търговско дружество с ЕИК[ЕИК] и седалище и адрес на управление [населено място] дол, [община], което се представлява от управителя С. Н. А..

От представения и приет по делото Трудов договор №09.07.2014г. /лист 138 по делото/ и Длъжностна характеристика на длъжността продавач-консултант /лист 140-141 по делото/ е видно, че на 09.07.2014г. между Е. А. М., ЕГН [ЕГН], живущ в Б., ул. и [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от Управителя С. Н. А., със седалище и адрес на управление: [населено място] дол, [община] е сключен трудов договор на основание чл.67, ал.1, т.1, във връзка с чл.70, в полза на работодателя от КТ, ищецът се е задължил да постъпи на работа на 09.07.2014г., като е постъпил именно на тази дата, видно от отразяването срещу подпис върху трудовия договор. В трудовия договор изрично е посочено, „в полза на работодателя“, липсва изрично посочване на срока за изпитване, но в тези случаи следва да се приеме, че той е максимално предвидения в закона, а именно 6 месеца.

По силата на посочения трудов договор ищеца е изпълнявал длъжността „продавач-консултант в магазин за месо, находящ се в [населено място], ул., при пълно работно време – 5 дни в седмицата, 8 часа на ден, с основно месечно възнаграждение 350, 00 лв. С трудовия договор е уговорен срок за предизвестие при прекратяване на трудовия договор еднакъв и за двете страни от 30 /тридесет/ дни.

От предоставената по делото служебна бележка от 09.07.2014г. /лист 139 по делото/ е видно, че на Е. А. М. е раздадено работно облекло, включващо престилка с дълъг ръкав – 2 броя, предни престилки – 2 броя, панталони – 2 броя, шапка – 2 броя и обувки – 2 броя.

От представената Служебна бележка №/09.07.2014г., издадена от управителя на Д. О. С. А. /лист 142 по делото/ е видно, че на Е. А. М. е бил проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве при работа в предприятието на 09.07.2014г.

От Заповед №/21.07.2014г. на управителят С. А. /лист 143 по делото/ е видно, че трудовото правоотношение между Е. А. М. и Д. О. е прекратено с посочено основание член 71, ал.1 от КТ. Като причини за прекратяване на трудовия договор са посочени прекратяване на договора до изтичане на срока на изпитване. Заповедта е връчена на ищеца на 21.07.2014г. срещу подпис. На ищеца не е връчвано предизвестие, такова не е представено по делото.В трудовата книжка на ищецата, копие от която е приобщено като доказателство по делото, също е отразено като основание за прекратяване на трудовото правоотношение-чл.71, ал.1 от КТ.

От Уведомление по член 62, ал.5 от КТ /лист 150 по делото/ и придружително писмо към уведомлението /лист 151 по делото/, справка за приети и отхвърлени уведомления по член 62, ал.5 от КТ с Вх.№/09.07.2014г. /лист 152 по делото/, Уведомление по член 62, ал.5 от КТ /лист 144 по делото/ и придружително писмо към уведомлението /лист 145 по делото/, Справка за приети и отхвърлени уведимления по член 62, ал.5 от КТ с Вх.№/21.07.2014г. /лист 146 по делотое видно, че работодателят е уведомил Националната агенция за приходите за сключването на трудовия договор и прекратяването му.

От фиш, издаден през месец юли 2014г. на името на Е. А. М. /лист 156 по делото/, е видно, че ищецът е получил трудово възнаграждение за 8 дни работа в размер на 95, 43 лв. след приспадане на задължителните удръжки, т.е. чиста работна заплата.

От представения седмичен работен график на магазин за месо, находящ се в [населено място], ул. за периода от 07.07.2014г. до 13.07.2014г /лист 157 по делото/ е видно, че Е. А. М. е работил по трудово правоотношение с Д. О. три дни – на 09.07.2014г., 10.07.2014г. и 11.07.2014г., като на 12.07.2014г. и 13.07.2014г. е бил почивка.

От представения седмичен работен график на магазин за месо, находящ се в [населено място], ул. за периода от 14.07.2014г. до 21.07.2014г /лист 158 по делото/ е видно, че Е. А. М. е работил по трудово правоотношение с Д. О. в продължение на пет дни през горепосочения период – от 14.07.2014г. до 18.07.2014г. включително.

От предоставеното копие на Трудова книжка № 27 на Е. А. М. /листове 159-161 по делото/ е видно, че ищецът след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника е бил в трудови правоотношения както следва: за периода от 30.07.2014г. до 19.09.2014г. ищецът се е намирал в трудово правоотношение с [фирма], от 24.10.2014г. ищецът е в трудови правоотношения с [фирма].

От Служебна бележка с И..№40/24.01.2015г., издадена от Агенция по заетостта, /лист 162 по делото/ е видно, че Е. А. М. с ЕГН [ЕГН] е бил регистриран като търсещо работа лице по постоянен адрес [населено място], ул. за периодите от 26.05.2014г. до 08.07.2014г., от 24.07.2014г. до 29.07.2014г., от 23.09.2014г. до 23.10.2014г.

По делото е назначена и допусната съдебно-счетоводна експертиза /листове 78-84 по делото/, като е прието заключението, ведно сдопълнение към съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните по делото. Вещото лице в заключението си е посочило, че отработените от Е. А. М. дни за периода от 09.07.2014г. до 18.07.2014г. включително не са 10 работни дни, а само 8 работни дни. Размерът на нетното възнаграждение, което се дължи на ищеца по сключения между него и ответното дружество трудов договор за отработените от него 8 работни дни при договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 350 лева, след като се приспаднат задължителните удръжки е 95,43 лева, което съгласно положен подпис от ищеца върху фиш за работна заплата за месец юли 2014г. му е изплатен в брой. В случай, че ищецът е работил и в събота и неделя е налице положен извънреден труд, който се заплаща според правилата на чл. 262 КТ. Вещото лице е посочило още, че размерът на една работна надница на Е. А. М. по трудовото му правоотношение с Д. О., след като се приспаднат дължимите от работника задължителни удръжки при същото месечно трудово възнаграждение е 11,93 лева, а среднодневното брутно трудово възнаграждение, което служи като база за изчисляване на обезщетението по член 225, ал.1 от КТ е 15, 22 лева. В заключението на счетоводната експертиза е посочено, че размерът на обезщетението по член 225, ал.1 от КТ за оставане без работа за пълния законов срок от 6 месеца, считано от 19.07.2014г. до 19.01.2015г. е 2 054, 00 лева. След депозиране на заключението в съда вещото лице – експерт счетоводител е получило писмени документи – трудовата книжка на ищеца и официална информация от НАП за сключени трудови договори на ищеца след прекратяване на трудовото правоотношение на последния с Д. О., които са обусловили промяна в размера на обезщетението по член 225, ал.1 от КТ. Въз основа на тези документи вещото лице е изготвило допълнение към вече депозираната експертиза, от което е видно, че размерът на обезщетението по член 225, ал.1 от КТ за оставане без работа за процесния период /след допуснатото изменение на иска/ 19.07.2014г. – 29.07.2014г. или от датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество до датата на започване на работа на същия в [фирма] е в размер на 106, 54 лв. Видно от обстоятелствената част на заключението вещото лице е посочило, че разликата между отразеното в трудовата книжка на ищеца, където е записано „трудов стаж“ 10 календарни дни и отразеното в РПВ „отработени 8 работни дни“ е правилно. Съгл. Чл. 2, ал. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка на работника дните, посочени в чл. 349, ал. 1 от КТ, сред които са дата на постъпване на работа и дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. в трудовата книжка се посочват календарните дни за периода, а в РПВ се посочват отработените дни. Съдът кредитира заключението по съдебно-счетоводната експертиза като компетентно, пълно и ясно.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си свидетелката Л. Н. твърди, че работи в ответното дружество от 5 или 6 години, като познава лично ищеца и е работила заедно с него по времето, когато същият е бил в трудово правоотношение с Д. О.. Сочи, че е била на смени заедно с ищеца, който е бил на топлата витрина на караваната. Посочва, че ищецът е постъпил в Д. О. като служител, който е запознат с работата, но не се е справял с топлата витрина и затова е бил допуснат вътре в магазина, за да се обучи по отношение на месата и след това отново да се върне на топлата витрина. Твърди, че и при работата вътре в магазина ищецът не се е справял с поставените му задачи, като е работил на всички щандове вътре в магазина в качеството му на продавач-консултант. Свидетелката заявява, че има преки впечатления от работата на ищеца, тъй като се е случвало да карат едни и същи смени. Посочва, че е имало оплаквания от клиенти, като е чула от колеги за такъв случай. Сочи, че оплакването на клиенти от ищеца е било отправено до колегата на свидетелката К. А.. Твърди, че ищеца е работил в магазина за месо около седмица и малко, като причината за уволнението му е била несправяне с работата. Съдът дава вяра и кредитира показанията на свидетелката Л. Н., тъй като същите са последователни, почиват на преките й впечатления и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Разпитаният в ссъдебно заседание свидетел К. А. твърди, че работи в Д. О., като продавач –консултант, от създаването на фирмата. Посочва, че познава бегло ищеца от кратковременния му период на работа в ответното дружество. Поддържа, че ищеца е кандидатствал за работа на топлата витрина, но се е оказало, че не познава предлаганите там артикули, въпреки твърденията му, че е изпълнявал такава работа. Сочи, че впоследствие ищецът е бил вкаран на работа вътре в магазина, за да опознае предлаганите артикули и след това да заеме позицията, за която е кандидатствал на топлата витрина. Поддържа, че е имал оплакване от клиенти срещу ищеца, докато последният е работил вътре в магазина, като клиентите са поискали определен продукт, а ищецът го е объркал. Твърди, че ищецът изцяло не се е справял с поставените му задачи, като това е стигнало и до работодателя. Поддържа, че работодателят е взел решение ищецът да остане още няколко дни на работа, за да се провери дали ще свикне с изискванията или не. Сочи, че ищецът е продължил да не се справя с работния процес и поради тази причина е бил прекратен и трудовият му договор. Поддържа, че е бил пряк свидетел на работата на ищеца в дните, в които двамата са имали общи смени. Сочи, че лицето от ответното дружество, което се грижи за въвеждането в работния процес и което следи за точното изпълнение на задълженията на работниците е Л. Н. Съдът дава вяра и кредитира показанията на свидетелят К. А., тъй като същите са последователни, почиват на преките му впечатления и кореспондират с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.

Свидетелят А. Т., сочи, че познава ищеца от магазина за месо на фирма Д. О., от който редовно пазарува местни продукти. Посочва, че по време на покупките си от този магазин ищецът го е обслужвал както вътре в щандовете за месо, така и отвън на топлата витрина. Твърди, че се е запознал с ищеца докато е пазарувал от магазина за месо, като сочи, че ищеца се е отнасял любезно с клиентите, обслужвал е добре същите, упътвал ги е и им е помагал при избора на по-свежи и по-пресни меса. Съдът кредитира показанията на свидетеля като основани на лични впечатления.

Необсъдените от съда писмени доказателства са неотносими към предмета на делото и не допринасят за изясняване на обстоятелства и факти относими към спора.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По исковете с правно основание член 344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ във връзка с член 225, ал.1 от КТ:

Доказателствената тежест в производството по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ пада върху работодателя, който следва да установи, че е извършил правилно и законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение. Когато прекратяването на трудовия договор между страните е извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, обстоятелствата, които подлежат на установяване, са наличието на валидна клауза за изпитване в полза на работодателя, извършване на уволнението преди изтичане на срока за изпитване с писмена заповед, от лице, упражняващо работодателска власт.

Предмет на трудовия спор е заповед № /21.07.2017г. на управителя на [фирма], ЕИК[ЕИК], с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 19.07.2014г.

Няма спор между страните, че са били обвързани от валидно трудово правоотношение,по силата на което считано от 09.07.2014г., работникът е започнал да престира труд на длъжност „продавач-консултант ” в магазин за месо, находящ се в [населено място], ул.

Спорните моменти между страните се свеждат до това дали е била налице включена в договора клауза за срок за изпитване, респ. в чия полза е уговорен срока и законосъобразно ли е упражнено правото на работодателя да прекрати Т. на посоченото основание чл. 71, ал.1 КТ.

Съгласно чл. 67, ал. 1 от КТ трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор, а когато в договора изрично не е уговорено друго същият се смята сключен за неопределено време (ал.2). Според чл. 70, ал.1 от КТ когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Уговорка за изпитване може да се направи както при сключване на трудов договор за неопределено време, така и при сключване на срочен трудов договор. (така и в Решение № 98 от 4.04.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1083/99 г., III г. о., Решение № 178 от 18.02.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1132/99 г., III г. о. и др.). Тя не влияе върху вида на правоотношението, а представлява възможност за страните, или едната от тях, да провери за определен период, дали създадената трудовоправна връзка я удовлетворява и ако прецени обратното, да я прекъсне по облекчен ред. В настоящия случай, в сключения между страните трудов договор от 09.07.2014г. е отбелязано като основание чл.67, ал.1, т.1 във вр. с чл.70 от КТ, в полза на работодателя. И тъй като в договора не е посочен изрично вида му: срочен или безсрочен, намира приложение общата клауза на чл.67, ал.2 от КТ - същият се смята сключен за неопределено време. Следователно, още със сключване на трудовия договор трудовото правоотношение между страните по него е възникнало за неопределено време. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. Уговорката за изпитване е приложима по отношение на всички видове трудови договори, както срочни така и безсрочни. Необходимо е уговорката за това да се съдържа в него.

Според съда по безспорен начин бе установено, че страните по делото са сключили трудов договор с въведена клауза-срок за изпитване на основание чл. 70 от КТ. В тази връзка се явява неоснователно възражението на ищеца, че в сключения между страните трудов договор не е включена изрично клауза за изпитване между тях. Тъкмо обратното – внимателният прочит на съдържанието на подписания от страните договор, говори че такава клауза е била уговорена и съответно включена в неговото съдържание. В съдържанието на договора изрично е отразено, че същият се сключва на основание чл. 67, ал.1, т.1 във връзка с чл. 70 КТ, в полза на работодателя. Т.е по естеството си се касае за сключен безсрочен трудов договор с включена в него клауза със срок за изпитване. В съдържанието на договора изрично е упомената и е посочена разпоредбата на чл. 70 КТ /макар и да не е налице нейното текстово изписване/, което е достатъчно, за да се приеме, че договорът е сключен именно при тези условия. Нещо повече, посочено е и „в полза на работодателя“. Т.е. изрично е посочено и в чия полза е уговорен срокът за изпитване, като взаимното тълкуване на посочването на разпоредбата от закона и в полза на работодателя, води до категоричния извод, че в договора се съдържа валидна клауза за срок за изпитване в полза на работодателя. В договора липсва изрично посочване на срока за изпитване, но в тези случаи следва да се приеме, че той е максимално предвидения в закона, а именно 6 месеца. Следователно, започнал да тече считано от 09.07.2014г., като към 21.07.2014г. /датата на връчване на заповедта за прекратяване/, този срок не е бил изтекъл.

Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ, страната, в чиято полза е бил уговорен срока за изпитване /в настоящия случай е уговорен в полза на работодателя/, може до изтичането му да прекрати договора едностранно, без предизвестие. Това прекратяване следва да изхожда от страната, в чиято полза е уговорено изпитването и не е необходимо да бъде мотивирано. Достатъчно е да бъде ясно и безусловно изразено. Изрично не е предвидена специална форма, в която това волеизявление следва да бъде направено, но след като договорът е сключен в писмена форма и волеизявлението за неговото прекратяване следва да бъде направено писмено. Това изискване е било спазено посредством Заповед №/21.07.2014г., която е била връчена на ищеца на 21.07.2014г.

От доказателствата по делото, се установи, че към момента на прекратяване на трудовия договор шестмесечния изпитателен срок все още не е бил изтекъл. В случаите, когато страната, която има право да прекрати трудовия договор със срок на изпитване / в случая работодателя/, упражни това свое право в уговорения срок, са без значение мотивите за това. Така доводите на ищеца, че работодателят не е имал възможност да провери дали се справя със спецификата и характера на работата, която изисква длъжността на която е назначен, тъй като са му възлагани и други задачи са неоснователни. При договора със срок за изпитване преценката за качествата и годността на работника да изпълнява възложената му работа се прави еднолично от работодателя, а волеизявлението му за прекратяване на трудовото правоотношение не се мотивира и не подлежи на съдебен контрол. Правно ирелевантно е обстоятелството дали договорът е срочен или безсрочен - и в двата случая същият се прекратява по реда и при условията на чл. 71, ал. 1 КТ, а не се подчинява на режима на прекратяване на безсрочните трудови договори - възраженията на ищеца в тази насока са неоснователни. Отделно от това от събраните по делото гласни доказателства се установи, че до работодателя са достигнали оплаквания от клиенти във връзка с работата на ищеца.

По отношение соченото от ищеца, че работодателят не му е отправил предизвестие, същото е неоснователно. Действително в трудовия договор е уговорен срок за предизвестие при прекратяване на трудовия договор еднакъв и за двете страни от 30 /тридесет/ дни. Съдът като съобрази, че договорите следва да се тълкуват като се търси действителната обща воля на страните, счита, че уговорката за прекратяване на трудовия договор с едномесечно предизвестие следва да се счита действителна доколкото страните са се съгласили с нея като са подписали договора.

От друга страна, сключването и прекратяването на трудов договор с клауза за изпитване е регламентирано в чл. 70 и 71 от КТ. От тези разпоредби е очевидно, че смисълът на такъв договор е именно във възможността за прекратяването му без предизвестие, в случай, че изпитването се окаже неуспешно. В противен случай, ако дори и при неуспешно изпитване се изисква предизвестие за прекратяването на договора, би се обезсмислило съществуването на специална уредба за този вид трудов договор. Страните просто биха сключвали срочен такъв.

Съдът счита, че разума на закона не е такъв. Съобразно чл. 71, ал.1 от КТ преди изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен този срок / в случая работодателя/ може да прекрати трудовия договор без предизвестие. Това обаче може да бъде сторено само по причини свързани с клаузата за изпитване, т.е. ако то се окаже неуспешно за страната, която иска прекратяване на договора.

Клаузата за едномесечно предизвестие при прекратяване на трудовия договор със срок за изпитване, би намерила приложение в случай, че работодателят прекрати трудовото правоотношение не на осн. чл. 71, ал.1 от КТ, а на някое от основанията изброени в чл. 328 от КТ. Това е така, защото очевидно един трудов договор по чл. 70 от КТ може да бъде прекратен не само поради това, че работникът не се справя с работата. Аргумент в тази насока е, че в чл. 70, ал.3 от КТ е посочено изрично, че по време на изпитването страните по договора имат всички права и задължения като при окончателен трудов договор.

В настоящия случай обаче работодателят е прекратил трудовия си договор с ищеца именно поради това, че в срока за изпитване той не се е оказал годен за изпълняваната работа и поради това не е бил длъжен да отправя предизвестие.

Изхождайки от целта на сключения договор-да провери годността на работника да изпълнява възложената работа по трудовото правоотношение, съобразявайки, че резултатът от проверката на качествата на работника мотивира работодателя да сключи окончателен договор с работника или да прекрати трудовия договор преди да е изтекъл изпитателния срок, съдът намира, че в настоящия случай трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно.

След като е сключил договор с изпитателен срок, който е уговорен конкретно в чия полза е-на работодатебя, то ищеца е бил наясно с правата на работодателя по чл. 71, ал. 1 от КТ-да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие във всеки момент до изтичането на срока за изпитване.

Позовавайки се на гореизложеното съдът намира, че уволнението е извършено законосъобразно, поради което следва да се отхвърли иска за отмяна на заповедта за уволнение.

С оглед на изложеното предявеният иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, а като обусловени от него следва да се отхвърлят и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй като същите предпоставят уважен иск за отмяна на уволнението, което обстоятелство не е налице. Неоснователен предвид гореизложените констатации е и акцесорният иск за законна лихва от датата на завеждане на настоящото дело до окончателното изплащане на задължението.

По иска с правно основание член 128, т.2 от КТ:

Предявеният иск е с правно основание чл. 128 от Кодекса на труда. Основно задължение на работодателя по трудовото правоотношение съгласно чл. 128 КТ е заплащането в установените срокове на уговореното трудово възнаграждение за извършената от работника работа. В случая е безспорно, че между страните за процесния период е съществувало трудово правоотношение. Няма данни ищеца да не е изпълнявал задълженията си по трудовия договор, а този факт не се оспорва и от ответника, напротив безспорно се установява от събраните в хода на процеса гласни доказателства вкл. тези ангажирани от ответника, че ищеца е изпълнявал задълженията си, поради което следва да се приеме, че е изправна страна по него. Установи се и от съдебно-счетоводната експертиза, че същият е отработил 8 работни дни. За ответното дружество в качеството му на работодател е възникнало задължение за заплащане на уговореното трудово възнаграждение като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила /чл. 128 вр. чл. 242 КТ/. Съгласно чл. 242 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, като по силата на чл. 128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника, уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като съответно чл. 270, ал. 2 от КТ установява тези срокове.

От приетата по делото и неоспорена от ищеца съдебно-счетоводна експертиза се установи, че отработените от Е. А. М. дни за периода от 09.07.2014г. до 18.07.2014г. включително не са 10 работни дни, а само 8 работни дни. Размерът на нетното възнаграждение, което се дължи на ищеца по сключения между него и ответното дружество трудов договор за отработените от него 8 работни дни при договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 350 лева, след като се приспаднат задължителните удръжки е 95,43 лева. От приобщения по делото фиш на ищеца за месец юли е видно, че ответното дружество е заплатило горепосочената сума за престирания труд. Предвид изложеното ответникът-работодател е изпълнил законовото си задължение, като е изплатил на работника дължимото му се за отработените от него работни дни трудово възнаграждение. Ищецът навежда твърдения, че ответното дружество му дължи възнаграждение за 10 работни дни, т.е. съдържа се твърдение, че е работил и почивните дни- събота и неделя, като поддържа, че е престирал труд и през горепосочените дни. Тези твърдения обаче не са подкрепени от други доказателства събрани по делото, поради което настоящия съд ги намира за недоказани. Нещо повече – тези твърдения на ищеца се опровергават от приетия като писмено доказателство седмичен работен график на магазин за месо, находящ се в [населено място], ул., за периода от 07.07.2014г. до 13.07.2014г., според който ищецът е бил почивка през въпросната събота и неделя. Посоченото писмено доказателство е прието по реда на ГПК и по никакъв начин не бе оспорено от ищеца, поради което съдът го кредитира изцяло. Отделно от това следва да се отбележи, че дори и да бе установено, че ищецът е работил през посочените от него дни, които са събота и неделя, то за същите се е дължало възнаграждение за извънреден труд, какъвто иск обаче не е предявен по делото.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли, като следва да отхвърли и акцесорният иск за законна лихва от завеждане на делото до окончателното заплащане на задължението.

Предвид изхода на делото и на основание член 78, ал.3 от ГПК искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено и ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на 370, 00 лева /триста и седемдесет лева/, представляваща платено от ответното дружество адвокатско възнаграждение, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие.

По арг. на чл.359 от КТ ищецът не дължи заплащане на държавна такса.

Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от внасяне на такси и разноски в настоящето производство и исковете са отхвърлени, сторените разноски за вещо лице остават за сметка на съда.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. А. М., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул., срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от Управителя С. Н. А. със седалище и адрес на управление: [населено място] дол, [община], искове с правно основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1- с които се иска признаване за незаконно на извършеното уволнение и отмяна на Заповед № /21.07.2014 г. за прекратяване на трудовия договор на ищеца като „продавач консултант" в магазин за месо ул., към [фирма] [населено място], [община], като незаконосъобразна; да бъде възстановен ищецът на длъжността, която е изпълнявал до прекратяването на трудовия му договор - „продавач консултант" в Д. О., [населено място] дол, [община], магазин за месо, ул.; както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 106, 54 лева /сто и шест лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконно уволнение, за периода от 19.07.2014г. до 29.07.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба-19.09.2014г. окончателно изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е. А. М., ЕГН [ЕГН], живущ в Б., ул., срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от Управителя С. Н. А. със седалище и адрес на управление: [населено място] дол, [община], иск да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 30, 20 лева /тридесет лева и двадесет стотинки/, представляваща разликата между изплатеното му възнаграждение в размер на 94.50 лева и дължимото му се възнаграждение в размер на 124.70 лева за изработените 10 дни през периода от 09.07.2014 г. до 19.07.2014 г., при договорено месечно възнаграждение в размер на 350.00 лева, след като се приспаднат задължителните удръжки /10x12.47=124.70 лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба-19.09.2014г. окончателно изплащане на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Е. А. М., ЕГН [ЕГН], живущ в Б., ул. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от Управителя С. Н. А. със седалище и адрес на управление: [населено място] дол, [община] сумата в размер на 370, 00 лв. /триста и седемдесет лева/, представляваща платено от ответното дружество адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Благоевградския окръжен съд.

Районен съдия: