№ 3087
гр. Бургас, 08.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20222100501952 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274,ал.1,т.1 от ГПК , образувано по частната жалба на Р. В. К.
ЕГН ********** и Т. К. К. ЕГН ********** – двамата с адрес: ******, чрез пълномощник адв.
Петър Савов Начков – АК-Сливен, със съдебен адрес: гр.Сливен,ул.“Г.С.Раковски“№1, ет.1, офис
1, против протоколно Определение №397/25.10.22г., постановено по гр.д.№593/22г. по описа на
РС-Карнобат, с което е прекратено производството по делото в частта по предявения от горните
лица инцидентен установителен иск(ИУИ) и е постановено връщането на исковата молба, на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Определението в тази част се сочи за неправилно и незаконосъобразно. Моли се за неговата
отмяна и за постановяване на ново, с което своевременно предявеният ИУИ бъде приет за
разглеждане в производството по делото.
Страната счита, че за да прекрати производството в горепосочената част, първостепенният
съд е изложил чисто теоретични разсъждения, които обаче не са адаптирани към конкретното
съдебно производство. Мотивите за произнасянето му са неясни и неразбираеми за страната,
поради което развива доводите си в две посоки:
Ако съдът изисква посочване на правна квалификация на претенцията, страната не е
процесуално задължена да я сочи, но от съдържанието на петитума си намира за явно, че
твърденият порок намира основанието си в чл.26, ал. 2, предложение първо от ЗЗД,т.е.
нищожност, поради невъзможен предмет.
Ако първоинстанционният съд е имал предвид посочване на поясняващи иска факти и
обстоятелства, намира това за изпълнено с подробния си писмен отговор на исковата молба, в
който е предявен ИУИ и с уточнителната молба, подадена в отговор на твърде общите указания в
тази насока, дадени с Разпореждане №594/23.09.22 г. по гр. д. 593/22г. на КРС. Намира обаче
даденото от КРС указание „ да се отстрани противоречието между обстоятелствената част и
петитума на иска“ за бланкетно, т.к. не е посочено в какво точно се изразява това.Липсва и
насочване към коя от шестте хипотези на чл.127, ал.1 от ГПК попада твърдяната нередовност .
1
Счита също, че таксата за производството по този иск следва да бъде съдебно определена ,
а не бланкетно да се вменява задължение за внасянето й.
Страната излага и възражения за ненадлежно връчване на книжа за производството, които
обаче са извън предмета на спора, поради което съдът не ги обсъжда по делото.
Не ангажира нови доказателства.
В срок е представен отговор на частната жалба от Е.Х. Я-А ЕГН ********** с адрес:
******* и посочен електронен адрес за призоваване в ССЕВ чрез адв. В. Иванов с адрес на
кантората : гр.София, пл.“Райко Даскалов“ №4,ет.1,ап.1.
В същия се изразява становище за неоснователност на изложените в частната жалба
възражения.Страната се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, обосновали
приемането на ИУИ за нередовен и връщането му на подателя като непоправен в рамките на
предвидения от закона преклузивен срок.Моли се за оставянето на частната жалба без уважение и
за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Проверката на частната жалба, извършена от БОС, на основание чл.275 от ГПК, сочи
същата за редовна и допустима.
Предмет на обжалване не е акт на съда, с който е отказано приемането за разглеждане на
ИУИ, неподлежащ на самостоятелен инстанционен контрол, според т.7(а) от Тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, а протоколно определение по
чл.129, ал.3 от ГПК за връщане на приета искова молба по ИУИ, т.к. указанията за поправката й за
редовност, съобразно чл.127 и чл.128 от ГПК и за внасянето на държавна такса, не са изпълнени в
дадения на страната срок.
БОС счита, че в случая за връщането на ИУИ, аналогично следва да намерят приложение
мотивите на ВКС, изложени в т.7(в) от цитираното ТР, обосноваващи самостоятелната
обжалваемост на акта за връщането на приет за разглеждане насрещен иск, който е нередовен и
непоправен в срок, след дадени на страната надлежни указания.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, а съображенията за това са
следните:
Производството по гр.д.№593/22г. по описа на КРС е образувано по исковата молба на Е.
Я. против Р. и Т. К.и, за извършването на делба на съсобствен недвижим имот, на основание чл.34
от ЗС и чл. 341 и сл. от ГПК.
Посочила е, че черпи правата си в общата вещ от Постановление за възлагане, влязло в сила
на 30.03.22г., вписано в СВ към АВ-гр.Карнобат на 03.05.22г., издадено в нейна полза като
купувач от осъществена за делбения недвижим имот(терен и сграда) публична продан по изп. д.
№972/ 2013г. по описа на ЧСИ Т.Маджарова с рег.№803 и район на действие – този на БОС.
В своевременно подадения отговор на исковата молба , ответници Р. и Т. К.и- посочени
от ищцата за съсобственици, са изложили възражения по допустимостта и основателността на
заявената претенция. В тази връзка са оспорили и Постановлението за възлагане на идеални части
от недвижимия имот, предмет на делбата, като нищожно.
Порокът на постановлението се извлича от обстоятелството, че ответник Р. В. К. се сочи за
едноличен собственик на процесния имот, т.к. съпрузите К.и били сключили брачен договор от
24.04. 2015 г., в който са се съгласили за това, макар имотът да е придобит по време на брака им.
За въведената нищожност са предявили и ИУИ, съдържащ молба за прогласяването й със
2
съдебното решение и за обезсилване на горното Постановление за възлагане, на така посоченото
основание.
Предявеният ИУИ е оставен без движение с определението на КРС от 23.09.22г. по чл.140
от ГПК, а на подалите го ответници са дадени указания за поправката на ИМ, в едноседмичен срок
от получаване на съобщението(вж. л.34- дело РС). Нередовността се изразява според съда в
констатирано противоречие между обстоятелствената част и петитума на претенцията, но страната
не е конкретно насочена към поправката, чрез разяснение в какво точно се състои посоченото
противоречие между двете части на иска и какво точно процесуално действие да предприемат
подалите го К.и, за да го преодолеят.Последните са изрично предупредени,че при неотстраняване
на нередовността в срок и в цялост, ИУИ няма да бъде приет за съвместно разглеждане, но не и че
исковата молба, която го обективира ще бъде върната като нередовна.
След двукратно продължаване на срока за изпълнение на дадените указания за поправка и
след дадено в срока уточнение(вж.л.87 от делото на КРС), с обжалваното по делото протоколно
определение, в първото по делото открито съдебно заседание, КРС е приел исковата молба за ИУИ
за непоправена в срок, съобразно дадените указания и я е върнал на основание чл.129, ал.3 от
ГПК, като е прекратил производството по делото в тази част.
Определението е неправилно.
За да върне като непоправена в срок една оставена без движение искова молба, съдът
следва да е дал нужните за поправката й конкретни указания на подалата я страна, да е определил
срок за изпълнението им и да е предупредил страната за негативните последици от неизпълнението
на указанията в срок.
На следващо място е трайна и последователна практиката на ВКС в насока, че
неизпълнението на неправилни, неточни, непълни или неясни указания на съда, не влече след себе
си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на
делото или за обезсилване на първоинстанционното решение( така: решение № 434 от 13.05.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 700/2009 г., I г. о., ГК, решение № 438 от 12. 01. 2012 г. по гр. д. № 76/2011 г., 3
г. о. и решение № 280 от 5. 07. 2012 г. по гр. д. № 298/2011 г., 1 г. о., решение 434/13. 05. 2010 г. по
гр. д. № 700/2009 г., 1 г. о., решение № 247 от 18. 06. 2012 г. по гр. д. № 449/2011 г., 1 г. о.,
решение № 280 от 5. 07. 2012 г. по гр. д. № 298/2011 г., 1 г. о.).
Преценявайки съобразно горните предпоставки определението, с което КРС е оставил без
движение подадената по ИУИ молба, БОС заключава, че дадените на подателите й указания от
съда за поправка са неясни, неточни, а с оглед изложените в обстоятелствената част на ИУИ факти
по спора и преповтарянето им в уточнителната молба до съда- ненужни, досежно изискването
ищците по ИУИ да обосноват искането си за прогласяване нищожността на Постановлението за
възлагане на ЧСИ Маджарова.
В мотивната част на горното определение са изложени пространно и изчерпателно
основанията за нищожност на акта „постановление за възлагане на недвижим имот“, но на ищците
на ИУИ не са дадени конкретни указания да уточнят пред съда дали се позовават на някое от тях в
контекста на твърдяната недействителност на конкретното постановление, ползващо ищцата А..
След изброяването на основанията за нищожност, съдът се е задоволил само с
констатацията, че ищците по ИУИ не са заявили нито едно от тях, а по отношение на ответник К. и
с разсъждения, че няма правен интерес от това да жали процесното постановление за възлагане в
защита на вещните права на съпругата си, но не изисква допълнително разяснение за правния
3
интерес на К. от подаването на ИУИ, нито обяснява ясно на ищците по ИУИ в какво се състои
противоречието между двете му части(обстоятелствена и петитум).
Според БОС, след получаването на уточнението на К.и, КРС би следвало да се убеди, че в
случая не се касае до непълнота на изложението, описващо спор за недействителност на
Постановление за възлагане, а до диренето на несъответна на действителния спор на страните
защита по делото, т.к. изнесените в ИУИ и уточнението твърдения са, че ищцата няма права върху
делбената вещ, защото Постановлението за възлагане, от което ги черпи, няма вещен ефект. С този
акт й е прехвърлена собственост, каквато длъжникът по изпълнението не е притежавал върху
имота, изнесен на публична продан за негов дълг. Продаденият имот е индивидуална собственост
на К., а тя няма задължение да удовлетворява кредитора на съпруга си.
В ИУИ е описан вещно правен спор, чието разрешаване, т.е. защита от съда, изисква
установяването на правата на съделителка К., сочеща се за единствен титуляр на собствеността, а
не обявяването на Постановлението на СИ за недействително.
Това налага на сезирания съд в изпълнение на задължението му за проверка редовността на
ИУИ, да остави исковата молба без движение с указание за съобразяване на вида търсена
защита(петитума) с изложението в обстоятелствената част, като на страната се разясни, че така
описаното нейно накърнено право на собственост не може да бъде защитено пряко по
претендирания начин.
На ищеца по ИУИ К. следва да се даде и указание да обоснове правния си интерес от
заявяването му, т.к. не е посочил за нуждаещи се от съдебна защита свои субективни права, а
защитата на чужди такива е недопустима според визираната в чл.26, ал.2 от ГПК императивна
забрана.
Едва след това и в зависимост от надлежното изпълнение на даденото указание, следва да
се определи съответно дължимата за исковете държавна такса, за внасянето на която по сметка на
сезирания съд евентуално да се даде допълнителен срок.
Не на последно място БОС съобразява и това, че след подаването на уточняващата ИУИ
молба КРС е дължал произнасяне, с което да обяви на страната дали приема първите си указания
за без движение за изпълнени или не, като отговори на отправените му възражения и едва тогава
при необходимост да даде нов срок за поправка на исковата молба.
В противовес на горното и в нарушение на правото на защита на ответниците по делбата и
на задължението си по чл.129, ал.1 от ГПК, съдът се е произнесъл по направеното от тях уточнение
в насроченото по делото открито съдебно заседание, обявявайки указанията си за неизпълнени,
поради процесуално бездействие на страната и направо е прекратил производството по ИУИ на
основание чл.129, ал.3 от ГПК, прилагайки най-тежата процесуална санкция, без да отговори на
изложените възражения и без да отправи надлежно предупреждение за негативните последици от
неизпълнението в срок на указанията си за поправката на исковата молба по ИУИ.
При така констатираните допуснати от съда процесуални опущения, БОС заключава, че
наложената на ищците по ИУИ процесуална санкция за прекратяване на производството по делото
по предявения от тях иск, е неоснователна и те не следва да я понесат.
С оглед извода за неправилност на постановеното от първата инстанция прекратително
определение, като нарушаващо изискванията на чл.129, ал.1 от ГПК, вменени на съда за надлежна
проверка за редовност на исковата молба, с която е сезиран, то следва да бъде отменено и делото
4
върнато на КРС за повтаряне на процесуалните действия по проверката за редовност на исковата
молба, подадена от К.и, в съответствие с предписанието на чл.127 и чл.128 от ГПК и съобразно
дадените с настоящото определение указания.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 25.10.22г.по гр.д.№593/22г. по описа на РС-
Карнобат, в частта, прекратяваща производството по посоченото дело, по предявения от Р. и Т.
К.и против Е. Я. инцидентен установителен иск и връщаща като непоправена на основание чл.129,
ал.3 от ГПК подадената от тях искова молба, обективираща този ИУИ.
ВРЪЩА делото на КРС за продължаване на съдопроизводствените действия по проверка
редовността на молбата, съдържаща ИУИ, съобразно изискванията на чл.127,чл.128 от ГПК и
дадените в настоящото определение указания.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5