Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.06.2020 Г.
гр.Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Свиленградският Районен съд в публичното си
заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година
,в състав:
Районен
съдия:Христо Георчев
Членове :
Съдебни заседатели :
С
участието на секретаря Ангелина Добрева ,като разгледа докладваното от съдия
Христо Георчев АНД № 177/2020 год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано
е Наказателно постановление №19-0351-000696
издадено на 04.10.2019г. от БОНЧО
ЦВЕТАНОВ БОНЕВ на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР ХАСКОВО, РУ СВИЛЕНГРАД упълномощен с МЗ 8121з - 515 / 14.05.2018г.в
предвид, че А.Г.К. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Хасково, РУ
Свиленград е съставил АУАН Д668408/ 12.09.2019 г. против К.Г.Г., ЕГН/ЛНЧ **********
с адрес *** със СУМПС № ********* , кат. А В С СЕ АМ ТКТ ВЕ, води се на отчет в
ОДМВР Хасково,за това, че на 29.08.2019 г. в 17:10 часа в гр.Свиленград на
бул.България (Г.Димитров) - в посока кв.Гебран , по Стария Мост, като нарушител
Държава България при обстоятелства: при извършена полицейска проверка се установява
че е предоставил на Александър Атанасов Вълев, който не притежава СУ на МПС,
управлението на мотоциклет марка кимко хцитинг 500, чийто собственик е Г.,поради
което е извършил:
1) водач, собственик, упълномощен
ползвател или длъжностно лице което допуска или предоставя управлението на МПС
на лице, което не е правоспособен водач,с което виновно е нарушил чл.102 ал. 1
т.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и по ЧЛ.177 АЛ.1 ТЗ Б.А от ЗДвП е наложена
на К.Г.Г. ЕГН/ЛНЧ ********** с
адрес *** 1) ЧЛ.177 АЛ.1 ТЗ Б.А от ЗДвП - Глоба в размер на 300лв.
Жалбоподателят К.Г.Г., редовно призован,
чрез адв.С., не се явява. За него се
явява адв. Д.С., представя пълномощно.
Административнонаказващият орган
група към ОДМВР – Хасково, РУ - Свиленград, редовно призовани, не изпращат
представител.
Страна Районна прокуратура - Свиленград,
редовно призована, не изпраща представител.
А.Г.К., редовно призован, се явява.
Ж.Г.П., редовно призован, се явява.
Жалбата е подадена в седмодневен
,предвидения от закона изискуем преклузивен срок , от надлежна страна, имаща
правен интерес да обжалва , пред компетентен орган , поради което е процесуално
допустима и редовна. Като такава е проявила своя суспензивен и девулативен
ефект.
Съдът , след като обстойно прецени събраните
по надлежен ред доказателства ,намира за установено следното :
На
29.08.2019г св. А.Г.К. и св. Ж.Г.П. полицейски служители към РУ на МВР
Свиленград изпълнявали вменените им
служебни задължения до Стария мост на река Марица .Спряли за проверка
мотоциклет идващ от площад Свилена и след подаване на сигнала водача изпълнил полицейското нареждане.В
процеса на проверката присъствали и двамата свидетели. При извършена справка по
ЕГН се установило , че лицето не притежава СУ на МПС. Съставили му акт за управление на мотопед от водач който
не е правоспособен и свалили табелите на мотопеда.Още при спирането водача
заявил , че е взел мотора и тръгнал за квартал „Гебран“, защото слагали камери в казино и той трябвало да вземе
кабели, мотора бил отпред с ключа на
него и той го взел. “. Водача споделил пред свидетелите , че е взел
мотопеда със знанието на собственика
след което при водене на преписката
отрекъл, тоест при извършената проверка на място заявил, че Г. му е
предоставил мотора за извършване на
определена работа, а при писмените обяснения не потвърдил това. К.Г.
също отрекъл да е давал мотора си. Въпреки всичко на Г. бил съставен акт,
защото такива били насоките на инспектората на МВР и районното управление в
Хасково,а именно , когато има констатирано такова нарушение да се съставят
актове, дори им било казано, че ще се
наказват служителите които са допуснали такова нарушение. Съставен бил акт, предявен на лицето, той заявил, че не е предоставил мотопеда си,
подписал го и му връчили препис от акта. Съставен бил акт на собственика за това,
че предоставя мотопеда си на
неправоспособен водач.
Горната фактическа обстановка се доказва и от събраните доказателства
съдържащите се в Административно наказателната преписка писмени документи и материали, които имат
характер и значение на доказателства,
т.е. съдържат фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по
делото, допринасят за тяхното изясняване
и са установени при условията и по предвидения в НПК ред.
Имайки предвид характера на това производство и ограничения кръг от възможните допустими
процесуални способи и методи за събиране на доказателства , то разпита бе
проведен по начин такъв , че да възпроизвежда доказателства , като изпълни
изцяло отредените му от закона функции..Въпреки
това възпроизведените с гласни
доказателствени средства доказателства –
показанията на разпитаните свидетели, не могат да се определят , като последователни,безпротиворечиви,
логически обосновани, открояващи се с убедителност и обективност относно
предмета на процесното НП..Съдът е длъжен
да отбележи следното- показанията , като доказателства придобити чрез
гласните доказателствени средства
–разпит на свидетели по делото ,не се открояват с яснота и необходимата
конкретика. Именно убедителността най важния и ключов критерий за обективност и
откровеност ,присъства в показанията на св. П.
и то относно основните мотиви за съставяне на акта –указанията за
работа и съответно отношение в подобни
ситуации. От тук издаденото процесно на делото НП , въз основа на този акт също
се оказва ,че страда от недопустими пороци.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.Подадена е жалба от лице,
на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение
от ЗАНН.Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен
за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази
насока, предвид, което съдът разгледа жалбата по същество .
Проверявайки поотделно съответствието на
процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и
законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание в съответствие с
материалните норми,съдът намира:
Въз
основа на обстоен и всестранен анализ на доказателствата преценени в тяхната
цялост , взаимна връзка и зависимост
,събрани по делото чрез гласните доказателствени средства -разпит на свидетел и
писмените доказателствени средства намиращи се в административно наказателната
преписка и приобщени по делото по надлежен ред, съдът счита, че при издаването
на процесното НП е допуснато особено съществено процесуално нарушение . ЗАНН е
категоричен, че за да се гарантира правото на защита на жалбоподателя
в чл.57 е отразено, че трябва да имаме точно, конкретно и ясно описание на извършеното нарушение и това
описание съответно да отговаря и на санкционната
норма – основанието на което е издадено
НП. Ето защо, това води до неправомерно
ограничаване правота на защита на жалбоподателя и което ограничаване е
съществено и неотстранимо процесуално
нарушение .Разпоредбата на чл.57 от ЗАНН е императивна, тъй като
осигурява правото на защита на жалбоподателя, като в съдържанието му се включва
и правото му на защита да знае точно в какво административно нарушение се
твърди, че е извършил лицето - жалбоподател, за да може да организира своята
защита пълноценно.Нарушеното право на защита във всички случаи води до
порочност на процесният акт и изисква неговата цялостна отмяна като
незаконосъобразно. Чл. 102. от ЗДвП гласи (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г,
изм., бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила 21.01.2017 г.,бр. 11 от
2017 г., в сила от 31.01.2017 г.) (1) (Предишен текст на чл. 102-ДВ, бр. 105 от
2018 в сила от 1.01.2019 г.) На водача, собственика или упълномощения ползвател
на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното
превозно средство:
(изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.) на водач, който е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не
притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която се отнася моторното превозно средство..
Очевидно е , че
в НП виновно нарушената
разпоредба от ЗДвП е посочена непълно
.Освен , че словом не става ясно , дали се касае за водач , собственик и т.н. , както и дали допуска или
предоставя , но и цифрото изражение не е прецизирано предвид непосочване на
съответната алтернатива или предложение .Това води до объркване и невъзможност за адекватно упражняване на
правото на защита.
За да е спазено изискването на чл. 42, т, 4 от ЗАНН по отношение на АУАН, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН по
отношение на.НП, в акта следва да е извършено описание на нарушението, чрез
посочване на датата и мястото, където същото е извършено, както и на
обстоятелствата, при които е било извършено. Това описание следва да е достатъчно
ясно и пълно, чрез излагане на всички обективни и субективни белези на
административното нарушение, за да може наказаното лице да разбере какво му е
вменено да е извършило и да организира защитата си и то в пълен обем. В
конкретния случай, не са изложени обективни обстоятелства, разкриващи
действията или бездействията на лицето, спрямо което е повдигнато
административното обвинение.
Настоящият
съдебен състав споделя тезата, че при това описание на нарушението не са
изяснени фактически обстоятелства, явяващи се от съществено значение за това да
се определи има ли извършено нарушение, кога е извършено и извършено ли е
виновно от наказаното лице.
В процесния случай, при така въведените в АУАН и НП факти, за наказаното
лице остава неясно срещу какво вменено му административно нарушение следва да
се защитава, респективно съдът е възпрепятстван на провери осъществяването на
същото от обективна и субективна страна, което е основание за отмяна на
обжалваното Наказателно постановление. Нито оскъдните писмени, нито гласните доказателства по
делото съдържат данни за неговото обективно поведение по предоставянето на
автомобила на това лице, както и за субективното отношение към това деяние,
Предвид събраните по делото
доказателства, не се налага изводът, до който е достигнал АНО за установено по
безспорен начин извършване на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
Следва да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това
по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно,за да могат да
породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на
правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК. Поради това те не
могат да бъдат променяни,допълвани, допълнително мотивирани и др. нито пък е
допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово
определените им реквизити,в частност съдържанието на обективната им страна и
правна квалификация , както и съответното
по вид наказание. Поради това и изискването към наказващия орган относно
постановяването им е завишено в процесуален аспект.Именно в негова тежест е да
докаже соченото нарушение и да го квалифицира адекватно , като определи
правилно и законосъъообразно наказанието за вмененото на жалбоподателя нарушение .
По изложените съображения въззивният съд
счита, че обжалваното наказателно постановление
е незаконосъобразно, поради нарушение на процесуалния закон и следва да
бъде отменено, а жалбата уважена като основателна .
Относно разноските
-Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административно процесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до
преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото. Според чл. 36 от ЗА,
размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
(нормативният) размер, определен в чл. 18, ал.
2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 е 300 лв. Не е налице, обаче правна и фактическа сложност на делото,
работата на адвоката по това дело се състои в явяване в едно съдебно заседание,
написване на Жалба т.е. налице е несъответствие между размера на възнаграждението
и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че
в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година,
постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК
до размер от 150 лв.
С
оглед представения списък на разноските и изхода на делото ,съдът следва да присъди
адвокатското възнаграждение в размер на 150
лева полза на жалбоподателя и за сметка на АНО.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,съдът:
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление
№19-0351-000696 издадено на 04.10.2019г.
от БОНЧО ЦВЕТАНОВ БОНЕВ на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР ХАСКОВО, РУ
СВИЛЕНГРАД упълномощен с МЗ 8121з - 515
/ 14.05.2018г.в предвид, че А.Г.К. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР
Хасково, РУ Свиленград е съставил АУАН Д668408/ 12.09.2019 г. против К.Г.Г.,
ЕГН/ЛНЧ ********** с адрес *** със СУМПС № ********* , кат. А В С СЕ АМ ТКТ ВЕ,
води се на отчет в ОДМВР Хасково,за това, че на 29.08.2019 г. в 17:10 часа в гр.Свиленград
на бул.България (Г.Димитров) - в посока кв.Гебран , по Стария Мост, като нарушител
Държава България при обстоятелства: при извършена полицейска проверка се установвява
че е предоставил на Александър Атанасов Вълев, който не притежава СУ на МПС,
управлението на мотоциклет марка кимко хцитинг 500, чийто собственик е Г.,поради
което е извършил:
1) водач, собственик, упълномощен
ползвател или длъжностно лице което допуска или предоставя управлението на МПС
на лице, което не е правоспособен водач,с което виновно е нарушил чл.102 ал. 1
т.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и по ЧЛ.177 АЛ.1 ТЗ Б.А отЗДвП е наложена
на К.Г.Г. ЕГН/ЛНЧ ********** с
адрес *** 1) ЧЛ.177 АЛ.1 ТЗ Б.А от ЗДвП - Глоба в размер на 300лв., като
неправилно и незаконосъобразно .
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Хасково да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 150 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-гр.Хасково в 14 дневен срок от съобщението
до страните,че е обявено.
Районен съдия:……..