№ 251
гр. Русе , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520200721 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Й. Б., чрез адв. П.И. – САК, депозирана
против наказателно постановление № 38-0000628/18.03.2021г., издадено от
Директор на РД „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92,
ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева,
за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е неправилно, издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се
релевират доводи, че АУАН е незаконосъобразен, тъй като е издаден от
некомпетентен орган, предвид липсата на териториална компетентност,
съгласно чл. 15, ал. 3, т. 6 от Устройствения правилник на ИА „АА“, както и
че АУАН е допуснато нарушение, тъй като е посочен свидетел с три имена и
ЕГН, но липсва качеството на същия. По същество се релевират доводи за
недоказаност на нарушението, тъй като административнонаказващия орган се
е позовал само на кантарна бележка, а не е събрал други доказателства в тази
1
насока. Твърди се, че липсват доказателства, които в случая да потвърждават
наказателното постановление. На последно място се релевират доводи,
касаещи преценка, съгласно чл. 27 ЗАНН и в условията на алтернативност се
моли, наказанието да бъде индивидуализирано в минималния предвиден
размер.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по
отношение на същото е ангажирана административнонаказателна
отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно
нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя
е започнало със съставянето на АУАН Серия А-2020 № 285602 от
26.01.2021г., за това, че на 26.01.2021г., около 15,20 часа, на главен път І-4,
км. 206+051, до бившата консервена фабрика, посока от град Варна към град
София, управлявал съчленена композиция, състояща се от моторно превозно
средство влекач Скания А 4х2, с рег. № ЕВ 19 52 ВА от категория N 3, с две
2
оси, с прикачено полуремарке Кнапен Кок390, с рег. № ЕВ 06 71 ЕА, от
категория О4, с три оси, с обща маса от 41160 кг., видно от представена
кантарна бележка № 367565 от дата изход 26.01.2021г. в 13:09:53 часа, която
маса надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството от 40000 кг., с 1160 кг., които факти актосъставителят е
субсумирал като нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1,
т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентично с това съдържащо се в АУАН, като на жалбоподателя, за
така установеното нарушение, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева.
Въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмени доказателствени средства и извършената им оценка,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Констатираното нарушение е описано подробно, по начин напълно
индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за
какво конкретно нарушение е санкциониран, като както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретните законови разпоредба, под които са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
3
Съдът намира за неоснователни твърдения на жалбоподателя, че
АУАН и НП са издадени от лице, които не притежават териториална
компетентност. Цитираната в жалбата разпоредба на чл.15, ал. 3, т. 6 от
Устройствения правилник на ИА „АА“, не касае териториалната
компетентност. Същата е регламентирана в чл. 17 от Устройствен правилник
на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" Приет с ПМС №
272 от 29.11.2013 г., обн., ДВ, бр. 105 от 6.12.2013 г., изм. и доп., бр. 33 от
8.05.2015 г., в сила от 15.05.2015 г., доп., бр. 52 от 2.07.2019 г., в сила от
2.07.2019 г., изм. и доп., бр. 7 от 24.01.2020 г., в сила от 1.02.2020 г., в т. 6
изрично е посочено, че регионална дирекция „Автомобилна администрация –
Русе“ е с териториална компетентност областите Русе, Силистра, Разград и
Търговище и със седалище в гр. Русе.
Неоснователни са и доводите релевирани с жалбата, че в НП не са
посочени доказателствата, въз основа на които е извършена преценката от
страна на административнонаказващия орган. Видно от съдържанието на НП
в същото изрично е посочено, че нарушението е установено въз основа на
представена от водача кантарна бележка № 367565 от дата изход 26.01.2021г.
в 13:09:53 часа.
Не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е
накърнило или ограничило правото на защита на наказаното лице,
обстоятелството, че в АУАН не е посочено дали свидетелят е очевидец или е
само свидетел при съставянето на АУАН.
В настоящия случай се касае за нарушение, което е установено въз
основа на представени писмени доказателства, които са приложени по делото.
Всички изложено според настоящия съдебен състав обосновава
извод, че не е нарушено по никакъв начин правото на защита на
жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата отговорност и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
НП са намерили отражение всички елементи от обективната страна на състава
на това нарушение.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да изведен единственият възможен
извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на
4
вмененото му във вина нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6,
ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ, както от обективна,
така и от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване
на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението, а съгласно чл. 6, ал. 1,
т. 3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ допустимата максимална
маса на съчленени ППС, с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 тона,
а в случая общата маса на управляваното от жалбоподателя ППС е
надхвърляла допустимата маса с 1160 кг.
Правилно е определен субекта на нарушението. Нормата на чл. 177,
ал.3 ЗДвП предвижда налагане на административно наказание „Глоба“,
именно на водач, който управлява ППС с маса, надвишаваща определената от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство и в конкретния
случай, освен че няма спор, че именно жалбоподателят е управлявал
превозното средство на дата 26.01.2021г., който факт безспорно се установява
и доказва от приобщените в хода на производството и писмени доказателства
и не се оспорва от жалбоподателя.
Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя, за недоказаност на нарушението, предвид
това, че масата на превозното средство е установена въз основа на
представените писмени доказателства – товарителница и кантарна бележка.
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства –
Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната № 792014 от
дата 26.01.2021г., кантарна бележка № 367565 от дата 26.01.2021г и пътен
лист № 0270452 от дата 26.01.2021г., безспорно се установява, че теглото на
товара е 25 660 кг., а теглото на пътното превозно средство е 25660 кг., както
и е установено и брутното тегло, а именно 41160 кг. По своята
доказателствена същност, посочените документи представляват частни
свидетелстващи документи, които доколкото носят подписа на водача и
същият е приел товара във вида и количеството посочени в тях, които факти
5
последният е удостоверил с подписа си, същите се ползват с обвързваща за
съда материална доказателствена сила и правилно са ценени от
актосъставителя и от административнонаказващия орган като частни
удостоверителни документи, безспорно доказващи удостоверените в тях
факти, относно общата маса на натовареното превозно средство, надхвърляща
допустимата максимална маса по чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ, и съответно, доказващи извършването на
нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП.
Отделно от това, съдът намира за неоснователни и доводите на
пълномощника на жалбоподателя, че приложените писмени доказателства,
установяващи теглото на натовареното пътно превозно средство не са
достатъчни да обосноват извод, за общата маса на превозното средство, което
е управлявал жалбоподателя, а е следвало контролните органи да извършат
собствено измерване с електронна везна, отговаряща на изискванията на
Закона за измерванията.
Нормата на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ,
въвежда подобно задължение за контролните органи, но то касае само
случаите, в които се извършва проверка за съответствието между масата и
габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС, в случаите по чл.
14, ал. 3 от същата, която касае именно извънгабаритните и/или тежките
ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата
такса, с обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с
повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II,
както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м,
и дължина - до 22 м., в която хипотеза не попада настоящия случай.
Както бе посочено по-горе в мотивите, в настоящия случай общата
маса на натоварване е била установена въз основа на документи, представен
от самия водач на ППС и подписани от него, който е приел данните за товара
и общата маса без възражение относно извършеното претегляне при
потегляне и резултата от него.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение, както
интелектуалния така и волевия момент на умисъла, а именно намерили са
6
отражение всички факти от обективната страна на състава на нарушението –
конкретния размер на натоварването на превозното средство и собствената му
маса, като във волево отношение деецът пряко е целял настъпване на
последиците от извършеното от него деяние.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че правилно е
приложен материалния закон, като установените факти са субсумирани под
приложимата правна норма.
Въз основа на правилно установените факти, касаещи установеното
нарушение, правилно е издирена и приложена, съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание
чл. 11 ЗАНН. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че
извършеното от жалбоподателя нарушение, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от
този вид.
Доколкото обаче, в оспореното наказателно постановление
административнонаказващият орган не е изложил мотиви, обусловили
налагането на административно наказание в максималния размер от 1500
лева, то наказателното постановление в неговата санкционна част следва да
бъде изменено, като размерът на административното наказание „Глоба“ бъде
намален от 1500 лева до минимално предвиденият в санкционната разпоредба
размер, а именно 500 лева. Липсата на мотиви, относно определянето на
размера на административното наказание препятства съдебния контрол, във
връзка със спазване разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН от страна на
административнонаказващия орган. В тази връзка в наказателното
постановление административнонаказващият орган единствено е посочил
декларативно, че е взел предвид тежестта на нарушенията, наличието на
подбуди за извършването им и целите на чл. 12 ЗАНН, въпреки че става
въпрос за едно единствено нарушение и без да изложи, каквито и да било
мотиви е наложил максималният размер на предвиденото за това нарушение
7
административно наказание „Глоба“. С оглед невъзможността този порок да
бъде саниран в хода на производството по обжалване на наказателното
постановление и при доказаност на нарушението, то на основание чл. 27, ал. 5
ЗАНН следва да бъде намален размерът на наложеното на нарушителя
административно наказание „Глоба“ до предвидения в санкционната
разпоредба минимум, който е именно 500 лева.
В този смисъл, за необходимостта да бъдат изложени мотиви в
наказателното постановление, при определяне размера на санкцията е и
практиката на Административен съд – Русе, намерила израз в Решение от
27.02.2019г., постановено по КАНД № 8/2019г., Решение от 07.03.2016г.
постановено по КАНД № 7/2016г. и Решение от 14.04.2015г. постановено по
КНАХД № 90 по описа на съда за 2015г.
Отделно от това при преценка обстоятелствата по чл. 27, ал. 2
ЗАНН, а именно липсата на предходни нарушения на Закона за пътищата от
страна на жалбоподателя, липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства
и конкретният размер на претоварването, именно минималния предвиден за
това нарушение размер на административното наказание „Глоба“, би
постигнало в пълна степен целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН и би се
явило в пълна степен съответна на личността на дееца и на извършеното от
него деяние.
С оглед обстоятелството, че жалбоподателят не е претендирал
разноски, нито с жалбата, нито в хода по същество и не е представил
доказателства за извършването на такива, то разноски в полза на същият не
следва да бъдат присъждани, въпреки уважаването на направеното с жалбата
искане за изменение на наказателното постановление в неговата санкционна
част.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 38-0000628/18.03.2021г.,
издадено от Директор на РД „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по
8
реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на В. Й. Б., ЕГН: **********, с адрес *****,
на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т.
2, пр. 2 ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на
МРРБ, като НАМАЛЯВА, размера на административното наказание
„ГЛОБА” от 1500 (хиляда и петстотин) лева на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9