№ 7052
гр. София, 21.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело №
20211110158539 по описа за 2021 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
По искането на ответника за изслушване на ССчЕ съдът ще се произнесе в първото
открито заседание след отделяне на спорните от безспорните факти. На страните следва да
се поставят въпроси за отделяне на спорните от безспорните факти.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на страните в срок до първото открито заседание с писмена молба да
посочат кой е последният пълен отработен от ищеца месец преди уволнението и какъв е
размерът на полученото за него възнаграждение – основно, както и всички допълнителни,
като им УКАЗВА че при неизпълнение или при спор по конкретните суми /не по вида на
възнагражденията/ съдът ще назначи съдебно-счетоводна експертиза, което ще увеличи
разноските по делото и ще го забави
УКАЗВА на ответника в срок до първото открито заседание с писмена молба да
посочи оспорва ли да е изплащал ежемесечно текущото материално стимулиране и да
посочи периода, през който го изплаща, като му УКАЗВА че при неизпълнение или спор по
този факт съдът ще допусне заключение на ССчЕ.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
1
ОТЛАГА на основание чл. 140, ал. 2 ГПК за първото открито заседание
произнасянето по искането на ищеца за изслушване на ССчЕ за отговор на поставените в
исковата молба задачи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.4.2022 г. – 15,15 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и препис от
отговора и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
66, ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 14 497 лева, представляваща обезщетение
по т. 9 от Допълнително споразумение № 2359/01.4.2017 г. към Трудов договор №
2098/25.03.2011 г., заедно със законна лихва от 13.10.2021 г. до погасяване и на сумата от
716 лева, представляваща мораторна лихва за периода 14.04.2021 г. - 08.10.2021 г.
Ищецът твърди, че в периода 28.03.2011 г. – 25.04.2020 г. е бил в трудово
правоотношение с ответника, по силата на което последно изпълнявал длъжността
„координатор офис“. Твърди, че с т. 9 от допълнително споразумение № 2359/01.04.2017 г.,
страните уговорили при прекратяване на трудово правоотношение, без значение от
основанието, на работника да се изплати обезщетение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение за всяка прослужена година, без значение промяната на длъжността, но за
не повече от десет години /десет брутни трудови възнаграждения/. Поддържа, че на
25.3.2020 г. е подал предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 326, ал. 1 КТ, както и че същото е прекратено на 25.4.2020 г., с изтичане срока
на предизвестието и съгласно заповед № 99/23.04.2020 г. Твърди, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение има пълни 9 прослужени години в дружеството,
поради което и му се дължи обезщетение в размер на девет брутни възнаграждения по
1610,88 лева. Сочи, че поканил ответника да му ги заплати, но последният се сторил това.
Ответникът оспорва обезщетението да е дължимо при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника/служителя, Счита, че клаузата, на която ищецът основава
вземането си, е недействителна поради липса на основание и поради противоречие с добрите
нрави. Оспорва размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца.
Като безспорни на основание чл. 153 ГПК не подлежат на доказване следните
обстоятелства: че в периода 28.3.2011 г. – 25.4.2020 г. страните са били в трудово
правоотношение, по силата на което ищецът последно изпълнявал длъжността „координатор
офис“; че последното е прекратено 25.4.2020 г., с предизвестие от работника/служителя на
основание чл. 326, ал. 1 КТ; че трудовият договор е изменен с описаните в исковата молба
допълнителни споразумения, които имат съдържанието на представените към исковата
молба документи, вкл. Допълнително споразумение № 2359/01.04.2017 г.; че ищецът е
отправил покана за заплащането на обезщетението, получена от ответника на 14.4.2021 г.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно съглашение по силата на което
2
ответникът се е задължил да му заплати обезщетение в размер на по едно брутно трудово
възнаграждение за всяка прослужена година, размера на брутното трудово възнаграждение,
получено за последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото
правоотношение
В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението, за който не сочи
доказателства.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3