Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 13.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 9575 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 166729 от 07.07.20177г., постановено по гр.д. № 5641/2016г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО, 37 състав, е признато за установено по реда на
чл.415 ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че В.В.К. дължи на ”Т.С.” ЕАД
сумата от 746,46 лева - главница за
доставена в периода от м.06.2012г. до м.04.2014г. топлинна енергия, в едно със
законната лихва от 27.07.2015г. до окончателно плащане; сумата от 152,10 лева – мораторна лихва върху уважената
главница за периода от 31.07.2012г. до 20.07.2015г., като са отхвърлени
исковете за горницата над 746,46 лева до
пълния предявен размер от 752,38 лева както и над 152,10 лева до пълния предявен размер от 153,97 лева, като
неоснователни. За сумите е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по гр.д. № 44150/2015г. на СРС, 37 състав.
С решението, изменено в частта на разноските му по реда на чл.248 от ГПК с
определение № 405540 от 11.05.2018г., в сила от 14.06.2018г., ответницата В.В.К. е осъдена да заплати на
ищеца сумата 837,73 лева – разноски за исковото производство пред СРС и сумата
от 50 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт в частта, с
която исковете срещу В.В.К. са уважени. Жалбоподателката поддържа, че решението
в обжалваната му част е неправилно и постановено при нарушение на материалния
закон. Твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че въззивницата е
потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, § 2а, от ДР на ЗЕ и е „клиент на
топлинна енергия“ и че между нея и дружеството – ищец не съществува валидна
облигационна връзка. По тези съображения жалбоподателката К., прави искане за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на
ново, с което исковете срещу него да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна, ”Т.С.” ЕАД и третото лице – помагач на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД, уведомени, не взимат становище по подадената въззивна
жалба.
Решението в частта, с която исковете на „Т.С.” ЕАД срещу В.В.К. са
отхвърлени исковете за горницата над 746,46
лева до пълния предявен размер от 752,38 лева, както и над 152,10 лева до пълния предявен размер
от 153,97 лева, като необжалвано е влязло в сила.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение посочените си правомощията настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение правилността му, по наведените от ответницата с въззивната му
жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд
приема следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1
Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
По делото е установено обстоятелството, видно от представеният и приложен на л.21 – 22 Нотариалния акт № 135,
том XI, дело № 1918 от 2007г., че В.В.К. е собственик на топлоснабден имот ап. 47, находящ се в
гр.София, ж.к. *******(първа) част, блок 146, вх.Б, ет.9 (девети).
По делото са представени договор - № 4865 от 25.11.2002г., и протокол от 17.09.2002г.
на ОС на ЕС с оглед преминаване към индивидуално разпределение на топлинна
енергия, касаеща бл.146.
Следователно и съгласно изложените по-горе мотиви, между ответницата и ищеца е възникнало и съществува
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия съгласно чл. 150 ЗЕ, с предмет доставка на топлинна енергия за посочения
обект с абонатен номер № 145356 и доводът й за липса на съществуващо облигационно правоотношение е неоснователен.
Като страна по това правоотношение, потребителят дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение и съответна част от стойността на топлинната енергия
отдадена от сградната инсталация, по данни от
общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл.156 ЗЕ
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда
– етажна собственост.
От събраните по делото писмени
доказателства и заключението на съдебно - техническата експертиза се установява изрично, че абонатът
не ползва и не заплаща ТЕ за отопление на имота, а заплаща ТЕ, отдадена от
сградната инсталация и такава за подгряване на вода. Стойността на доставената
и отчетена ТЕ е остойностена от приетата по делото съдебно - счетоводната експертиза.
Експертните становища са дадени от компетентни вещи лица, с притежавани
специални знания в науката топлотехника и счетоводство, мотивирани са подробно
и са обосновани, като вещите лица са дали и категоричен отговор на поставените
от страните въпроси, предвид което и настоящият състав на съда, при извършена
преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да ги кредитира.
Съгласно нормата на чл. 150 ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на същата се уреждат от
публично известни общи условия. Съгласно чл. 30 от ОУ, купувачите на топлинна
енергия заплащат доставената им топлинна енергия на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация и една изравнителна сметка. Гореустановеният ред за
отчитане на доставяната до абонатите топлинна енергия е спазен, според
заключението и на вещото лице по СТЕ. Така отчетената сума, в съответствие на
чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 30 от ОУ, е реално дължимата за периода от потребителите
цена на потребена топлинна енергия като при формиране на същата, са отчетени
изравнителните сметки и в този смисъл представлява реално потребената от
ответницата топлинна енергия (за сградна инсталация и подгряване на вода).
Съгласно чл. 30 от ОУ е определен срок за заплащане на дължимата от
купувача месечна цена на доставената топлинна енергия – 30 дни от изтичането на
периода, за който се отнася. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД,
считано от деня следващ последния ден от горния срок, купувачът на топлинна
енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената
на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД.
Приетото в открито съдебно заседание писмено доказателство - решение № 151
от 08.10.2018г. на НАП ЦУ, съставът на въззивния съд не намира да е относимо по
настоящия спор, доколкото същото представлява разрешение на НАП за достъп до
обществена информация, която не е свързана в частност със спора. По тази причина
съдът не дължи обсъждането му по същество, т.к. същото не би допринесло за
изясняване на настоящия спор.
При изложените мотиви и с оглед
съвпадането в изводите на двете съдебни инстанции, решението на СРС в
обжалваната му част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските
С
оглед изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна. Последният е
претендирал юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в негова полза,
на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НПП, в размер на 100 лв.
По
аргумент от чл.280, ал.3,т.1 от ГПК решението не подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Д въззивен състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 166729 от 07.07.2017г., постановено по гр.д. № 5641/2016г. по
описа на Софийски районен съд, I ГО, 37 състав, в частта, с която е признато за
установено по реда на чл.415 ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че В.В.К.
дължи на ”Т.С.” ЕАД сумата от 746,46
лева - главница за доставена в периода от м.06.2012г. до м.04.2014г.
топлинна енергия, в едно със законната лихва от 27.07.2015г. до окончателното й
плащане и сумата от 152,10 лева –
мораторна лихва върху уважената главница за периода от 31.07.2012г. до
20.07.2015г.
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на касационно
обжалване по аргумент от чл. 280,
ал. 3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: