Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, с участието на прокурора Ива Цанова, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 5467 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д.Р.Л. срещу решението по гр.д.№ 50329/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 91 състав, с която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са изложени съображения за това. Въззивникът моли да се отмени решението на районния съд и да се постанови друго, с което да се променят имената му, както следва: собственото му име – от „Д.“ на „Д.“, бащиното му име – от „Р.“ на „Л.“ и фамилното му име – от „Л.“ на „Й.“. При условията на евентуалност моли за промяна на бащиното му име от „Р.“ на „Л.“ и на фамилното му име от „Л.“*** взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК от молителя в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:
С решението по гр.д. № 50329/2019 г. Софийският районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, е оставил без уважение молбата на Д.Р.Л. за промяна на имената му на „Д. Л. Й.“.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Настоящият съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на първостепенния съд (чл. 272 от ГПК).
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр.д. № 344/2011 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС, е прието, че важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР се явяват онези, които създават преди всичко затруднения при общуването в обществото, включително и с държавните институции; тези важни обстоятелства не трябва обаче да са в нарушение на изискванията на чл. 9, чл. 13 и чл. 14 от ЗГР, и на други императивни разпоредби на посочения закон. Аналогично е разрешен въпросът и в решение № 680 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 1164/2009 г., Г.К., ІV Г.О. на ВКС – предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо; тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице.
В настоящия случай въззивникът желае да носи като бащино име собственото име на майка му, а като фамилно име – фамилното име на майка му. Изложените в молбата по чл. 19, ал. 1 от ЗГР важни обстоятелства са в противоречие с императивните правила, въз основа на които се образуват бащините и фамилните имена на българските граждани. Въззивникът е лице с известно бащинство – имената на баща му са Р.Л., поради което бащиното и фамилното име на лицето не могат да се променят по заявения начин.
Видно от показанията на майката на въззивника
– Л.П.Й.а, разпитана като свидетел в първата инстанция, въззивникът
не асоциира бащиното и фамилното си имена с биологичния си баща, но не и
собственото си име. От друга страна, евентуалното искане на лицето не е за
промяна на собственото му име, а по делото не са събрани доказателства за важни
причини за промяна на собственото име на въззивника
точно на „Д.“.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 50329/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 91 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.