№ 47
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110210258 по описа за 2021 година
За да се произнесе, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 4 и
следв. от ЗДвП.
С електронен фиш Серия К № 4353225/2021 г., издаден от СДВР, на В. П.
Н. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо
се в това, че на 04.01.2021 г. в 10.54 часа, в с. Волуяк, бул. „Ломско шосе“ до
№ 300 с посока на движение от гр. Костинброд към гр. София, при
ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, е управлявал л.а.
****** със скорост на движение от 82 км/ч, като нарушението е заснето с
автоматизирано техническо средство „TFR1-M” № 575.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена бланкетна жалба от
санкционираното лице В. П. Н., с която се иска неговата отмяна като
незаконосъобразен.
Жалбоподателят и въззиваемата страна не се явяват и не изпращат свои
процесуални представители в хода на съдебното производство по делото.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
1
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен
фиш, съдът констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или
изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 04.01.2021 г. В. П. Н. бил собственик на лек автомобил марка „******
На 04.01.2021 г., в 10.54 часа, неустановено по делото лице управлявало
горепосочения лек автомобил в с. Волуяк по бул. „Ломско шосе“ с посока на
движение от гр. Костинброд към гр. София, като до № 300 се движил със
скорост от 82 км/ч при максимално разрешена скорост в този пътен участък
от 50 км/ч.
Управлението на процесния лек автомобил със скорост от 82 км/ч било
установено и заснето с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол
„TFR1-M” № 575 с радарен скоростомер тип „Трафик радар” TR4D.
Системата за видеоконтрол е вписана под № 4835 в регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в
списъка на 24.02.2010 г. със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020
г. Въз основа на констатираното нарушение за скорост, заснето с мобилната
система за видеоконтрол, бил издаден процесният електронен фиш Серия К
№ 4353225/2021 г., с който на В. П. Н. било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400 лева за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП – превишаване на максимално разрешената
скорост за движение в населено място с 32 км/ч.
Към датата на извършване на нарушението (04.01.2021 г.), мобилна
система „TFR1-M” № 575 е преминала последваща периодична техническа
проверка на 01.09.2020 г., като срокът на валидност на проверката е до
01.09.2021 г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
2
приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 4353225/2021 г.;
справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил „БМВ” с рег.
№ СВ 8885 АР; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи; справка от Български институт по метрология с изх. №
57-00-195-1/01.10.2021 г.; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835, касаещо мобилна система за
видеоконтрол тип “TFR1-M”; справка от ГД „НП“, ведно с Протокол за
проверка № 5-38-20/01.09.2020 г.; писмо-справка от ОПП-СДВР, ведно със
снимков материал и протокол за използване на АТСС, и справка от Агенция
„Пътна инфраструктура“, ведно със схема за организация на движението на
процесния пътен участък.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
приложените справки от Български институт по метрология и от Главна
дирекция „Национална полиция“, ведно с писмените доказателства към тях,
се установява, че процесната мобилна система „TFR1-M” № 575 с радарен
скоростомер тип „Трафик радар” TR4D, с която е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като
към датата на констатиране на нарушението е преминала периодичен
технически преглед и е била изправна. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.
15 ЗДвП „Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”. С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към
процесния електронен фиш снимков материал като годно веществено
доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост на движение – 82 км/ч (след приспадане на 3 км/ч в полза на
нарушителя като възможна техническа грешка).
От приложената по делото справка от ОПП-СДВР и снимков материал към
нея се установява, че към момента на констатиране на нарушението –
04.01.2021 г., са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
3
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи, като е изготвен протокол за
използване на автоматизираното техническо средство.
От справката от Агенция „Пътна инфраструктура“ и приложената към нея
схема за организация на движението се установява, че в процесния пътен
участък от с. Волуяк максимално разрешената скорост на движение е 50 км/ч,
като не е имало поставени пътни знаци „В26“, които да въвеждат различна
максимална скорост на движение.
На следващо място, от Протокол № 5-38-20/01.09.2020 г. се установява, че
процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала периодичен
технически преглед на 01.09.2020 г. с валидност от 12 месеца, поради което
към момента на констатиране на процесното нарушение е била технически
изправна.
Независимо от изтеклия срок на валидност на одобреното средство за
измерване „TFR1-M“ на 24.02.2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 5
от Закона за измерванията същото следва да се счита, че отговаря на
изискванията на закона. Съгласно посочената разпоредба, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В
настоящия случай, както се посочи по-горе, процесното АТСС е преминало
последващ контрол за техническа изправност на 01.09.2020 г., поради което
към датата на констатиране на административното нарушение на 04.01.2021 г.
следва да се счита, че отговаря на изискванията за одобрен тип средство за
измерване.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви,
обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира
изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от
съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят В. П. Н. е извършил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
4
чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г. са въведени промени в нормативната уредба,
касаеща процедурата за издаване на електронни фишове с оглед съобразяване
със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ОСК на ВАС. В този смисъл с параграф 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП изрично бе посочено, че "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес“. Съгласно
промените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП и Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни
автоматизирани средства, може да се издава електронен фиш. В този смисъл е
и легалната дефиниция за електронен фиш съгласно параграф 6, т. 63 от ДР
на ЗДвП.
Следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 г. е изменена
разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП и е отменена нормата на чл. 165, ал.
2, т. 8 ЗДвП, като е отменено задължението на контролните органи
предварително да обозначават местата за контрол с автоматизирани
технически средства и системи (АТСС) с пътни знаци, както и да оповестяват
местата за контрол чрез средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на МВР. В този смисъл липсата на такова оповестяване на мястото
на контрол в конкретния случай не опорочава административнонаказателното
производство.
Същевременно, съгласно изискванията чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. нарушението е констатирано по несъмнен начин чрез изготвяне
на съответен протокол за използване на АТСС, от които е видно точното
местоположение и насоченост на АТСС.
Безспорно установено е, че ограничението в този участък от пътя е било 50
км/ч съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, доколкото се касае за
5
населено място (с. Волуяк) и не е било въведено допълнително ограничение
на скоростта с пътен знак „В26“. Същевременно мястото на извършване на
нарушението е ясно отразено в обжалвания електронен фиш, поради което
последният отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на действащите към момента на извършване на нарушението
правила, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
министъра на вътрешните работи.
Видно от справката от БИМ и техническата спецификация на мобилната
система за видеоконтрол, в електронния фиш са приспаднати в полза на
нарушителя 3 км/ч (допустимата техническа грешка при измерване на
скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол), като е посочена
скорост на движение от 82 км/ч, което е с 32 км/ч повече от позволената в
рамките на населено място – 50 км/ч. Следва да се посочи, че в електронния
фиш ясно е описано, че се касае за установена скорост 82 км/ч, която
представлява намалената такава след приспадане на толеранс от 3 км/ч
(възможна техническа грешка съгласно техническата спецификация на
АТСС) от реално измерената скорост от 85 км/ч (отразена в снимковия
материал към процесния електронен фиш).
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя В. П. Н., доколкото от приложената справка от ОПП-СДВР
е видно, че той е собственик на процесния автомобил. Същевременно,
жалбоподателят не е посочил в законоустановения 14-дневен срок от
връчване на електронния фиш, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП,
кое лице е управлявало автомобила на процесната дата.
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на В. П. Н. за извършеното
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП с оглед управлението на
процесния лек автомобил със скорост от 82 км/ч при ограничение на
скоростта в населено място от 50 км/ч.
Извършеното от В. П. Н. деяние е съставомерно и от субективна страна,
доколкото съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП електронният фиш се
6
издава срещу собственика на процесния автомобил, независимо от
обстоятелството дали последният действително е управлявал същия или не. В
случая нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят е съзнавал, че максимално позволената скорост на движение
в населено място е 50 км/ч, като е целял извършване на нарушението и
управление на автомобила със скорост от 82 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП при превишаване на
максимално разрешената скорост на движение в населено място от 31 до 40
км/ч, какъвто е настоящият случай (превишена скорост от 32 км/ч),
предвиденото административно наказание е „глоба” в размер на 400 лева.
Предвид определянето от законодателя на санкцията за така извършеното
нарушение в константен размер е безпредметно обсъждането на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл.
27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. В случая административнонаказващият орган е
наложил на жалбоподателя „глоба“ в определения от закона размер от 400
лева, поради което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази
си част.
Съдът счита, макар и да не е направено изрично възражение в тази насока,
че в настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай” на нарушение по
смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК. Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно
изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това, следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици –
причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. При това положение съдът
счита, че извършеното нарушение не представлява „маловажен случай” по
смисъла на чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. С оглед на това, правилно административнонаказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
7
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 6 и
чл. 338 НПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К № 4353225/2021 г., издаден
от СДВР, с който на В. П. Н. е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 400 лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8