ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34393
гр. София, 18.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110160175 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
1. Производството е по реда на член 276, параграф 1 ДФЕС и Глава
ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГПК (преюдициални запитвания)
2. Запитването се отнася до наличието на ефективни средства за защита на
правата на жертви, пострадали от престъпления и правото им на достъп
до съд, както и защитата на държавните бюджети. Запитването касае
ефективни средства за защита на жертвите от престъпления и търсенето
на обезщетение от деликвента по гражданскоправен ред. Запитването
цели да отговори на въпроса каква е отговорността за съдебни такси и
разноски, когато съдът отхвърли напълно иска на пострадалото лице за
обезщетение. Въпросите касаят тълкуването на принципите за 1)
достъп до правосъдие, ефективни правни средства за защита на
пострадалите от престъпление по ДИРЕКТИВА 2004/80/ЕО НА СЪВЕТА
от 29 април 2004 година относно обезщетението на жертвите на
престъпления и РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 606/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 юни 2013 година относно взаимното
признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела; 2)
пропорционалността на разумно бюджетно разходване на
публичните финанси в държавата – членка, съгласно ДИРЕКТИВА
2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за
бюджетните рамки на държавите-членки. Въпросите касаят тълкуването
на чл. чл.137 вр. чл. 138 вр. чл.143, пар.1, б. „а“ вр. чл. 188, пар.2 от
Процедурния правилник на СЕС относно отговорността на разноски,
като най-близа разпоредба приложима в националното производство.
СТРАНИ ПО СПОРА
1
3. ИЩЕЦ: Л. А З., ЕГН **********, гр. София, ул. „....... I“ № 36,....
4. ОТВЕТНИК: Е. Ж. С., ЕГН **********, гр. София, затворен комплекс
Витоша парк, ...... № 25, сграда Магнолия, ет.1, C3, представлявана от
особен представител (служебен защитник) адв. З. И. Д., гр. София, ул.
......... ....
НАЦИОНАЛНА ПРАВО
ГРАЖДАНКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ГПК)
5. Добросъвестност
Чл. Участващите в съдебните производства лица и техните представители под
страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни
да изнасят пред съда само истината.
6. Присъждане на разноски
Чл. 78. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска.
…..
(6) Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или
от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
съда.
(7) Когато делото е решено в полза на лице, на което е предоставена правна
помощ, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на
Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената или
отхвърлената част от иска. Когато делото не е решено в негова полза, лицето,
на което е предоставена правна помощ по чл. 23, ал. 2 от Закона за правната
помощ, дължи разноски съразмерно с уважената или отхвърлената част от
иска, с изключение на разноските за предоставената му правна помощ.
7. Освобождаване от такси и разноски
Чл. 83. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:
….
4. от ищеца - по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за
което има влязла в сила присъда;
(3) В случаите по ал. 1 и 2 разноските по производството се плащат от сумите,
предвидени от бюджета на съда.
8. Изменяне на решението в частта за разноските
Чл. 248. (1) В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може
2
да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
(2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или
изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.
(3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се
връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на
обжалване решението.
9. Задължителна сила на присъда
Чл. 300. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ (ЗЗД)
10. Погасителна давност
Чл. 110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок.
Чл. 115. Давност не тече:
……..
ж) докато трае съдебният процес относно вземането.
Чл. 116. Давността се прекъсва:
….
б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство; ако искът или възражението или искането за
почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се
смята прекъсната;
Чл. 120. Давността не се прилага служебно
НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС (НК)
11. Допълнителни разпоредби
Чл. 93. Указаните по-долу думи и изрази са употребени в този кодекс в
следния смисъл:
………
7. "Тежко престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен
затвор без замяна.
12. Обида и Клевета
Чл. 147. (1) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише
престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди
лева и с обществено порицание.
3
(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените
обстоятелства или на приписаните престъпления.
13. Чл. 161. (1) ….. за престъпленията по ….чл. 145, 146 - 148а, ……
наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
НАКАЗАТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (НПК)
14. Задължителна сила на актовете на съда
Чл. 413. (1) Влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания
са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и
граждани.
(2) Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд
по въпросите:
1. извършено ли е деянието;
2. виновен ли е деецът;
3. наказуемо ли е деянието.
(3) Разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете на районния съд по глави
двадесет и осма и двадесет и девета.
ПРАВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ПЕС)
ДИРЕКТИВА 2004/80/ЕО НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година относно
обезщетението на жертвите на престъпления
15. Член 1 Право за предявяване на иск в държавата-членка по
пребиваване
При тежко умишлено престъпление, което е извършено в държава-членка,
различна от тази, в която ищецът пребивава, държавите-членки гарантират, че
той ще има право да предяви своя иск пред орган или друга служба на
съответната държава-членка.
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 606/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 12 юни 2013 година относно взаимното признаване на мерки
за осигуряване на защита по граждански дела
16. Преамбюл
(1) Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на
свобода, сигурност и правосъдие, в което да е осигурено свободното движение
на хора, а достъпът до правосъдие да бъде улеснен, по-специално посредством
принципа на взаимно признаване на съдебните и извънсъдебните решения по
4
граждански дела. С оглед на постепенното изграждане на това пространство
Съюзът следва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по
гражданскоправни въпроси с трансгранични последици, по-специално когато
това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.
(38) Настоящият регламент спазва основните права и съблюдава принципите,
признати в Хартата на основните права на Европейския съюз. По-специално
чрез него се цели да се гарантират правата на защита и на справедлив процес,
установени в членове 47 и 48 от Хартата. Настоящият регламент следва да се
прилага в съответствие с посочените права и принципи.
ДИРЕКТИВА 2004/80/ЕО НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година относно
обезщетението на жертвите на престъпления
17. Преамбюл
(3) Европейският съвет в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. подчерта
необходимостта да се установи един минимум от норми за защита на жертвите
на престъпления, най-вече достъп до правосъдие и право на обезщетение,
включително заплащане на разходите за правосъдие.
18. Член 3 Компетентни органи и административни процедури
1. Държавите-членки създават или определят една или повече инстанции или
органи, наричани по-долу „органи за помощ“, компетентни да прилагат член
1.
2. Държавите-членки създават или определят една или повече инстанции или
органи, наричани по-долу „органи, вземащи решение“, компетентни да се
произнасят по исковете за обезщетение.
3. Държавите-членки полагат усилия да ограничат до минимум
административните формалности при подаване на иск за обезщетение.
19. Член 5 Помощ за ищеца
1. Органите за помощ предоставят на ищеца информацията, посочена в член
4, и формулярите за исковата молба въз основа на наръчника, изготвен по
силата на член 13, параграф 2.
2. Органите за помощ предоставят по молба на ищеца насоки и общи
указания за попълване на формуляра и молбата и за документите, които може
да му бъдат поискани.
3. Органите за помощ не правят никаква оценка на исковата молба.
20. Член 11 Други разпоредби
1. Информацията, която органите разменят по силата на членове 6 - 10, са
написани на:
а) официалните езици или един от официалните езици на държавата-членка
на органа получател, който е един от езиците на институциите на Общността,
или
5
б) друг език на институциите на Общността, който държавата-членка е
заявила, че приема;
с изключение на:
i) пълния текст на решенията на органа, вземащ решение, чийто езиков
режим е определен от правото на неговата държава-членка;
ii) протоколите, изготвени след изслушването по член 9, параграф 1, буква
б), чийто езиков режим е определен от органа за помощ, при условие че е един
от езиците на институциите на общността.
2. Услугите, предоставени от органа за помощ по силата на членове 1—10, не
дават право на възстановяване на такси или разходи на ищеца или на органа,
вземащ решение.
3. Формулярите на исковата молба и другите документи, предадени по
силата на членове 6 - 10 се освобождават от нотариални заверки и други
подобни формалности.
ДИРЕКТИВА 2011/85/ЕС НА СЪВЕТА от 8 ноември 2011 година относно
изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки
21. Преамбюл
(16) Като се има предвид, че основаните на правила бюджетни рамки на
държавите-членки имат доказана ефективност за повишаване на националната
ангажираност по отношение на фискалните правила на Съюза, насочени към
подобряване на бюджетната дисциплина, стриктните специфични за отделната
държава числови фискални правила, които са съгласувани с бюджетните цели
на равнището на Съюза, следва да бъдат крайъгълен камък за засилване на
рамката на Съюза за бюджетно наблюдение. Стриктните числови фискални
правила следва да разполагат с конкретни дефиниции на целите, както и с
механизми за ефективно и навременно наблюдение. Тези правила следва да се
основават на надежден и независим анализ, извършван от независими органи
или органи, които разполагат с функционална автономия по отношение на
фискалните органи на държавите-членки. В допълнение опитът в това
отношение показва, че за да се постигне ефективно функциониране на
числовите фискални правила, трябва да се предвидят последици в случай на
тяхното неизпълнение, които съответно биха могли да се изразяват и само в
загуба на репутация.
(25) За да могат ефективно да насърчават бюджетната дисциплина и
устойчивостта на публичните финанси, бюджетните рамки следва да
включват всички видове публични финанси. Поради тази причина следва да се
обърне особено внимание на дейностите на тези органи и фондове на
държавното управление, които не са част от редовните бюджети на
подсекторно равнище и които имат незабавно или средносрочно въздействие
върху бюджетните позиции на държавите-членки. Тяхното общо въздействие
върху салдото на сектор „Държавно управление“ и държавния дълг следва да
6
бъде представено в рамките на годишните бюджетни процеси и
средносрочните бюджетни планове
22. Член 6
1. Без да се засягат разпоредбите в ДФЕС относно рамката за бюджетно
наблюдение на Съюза, специфичните за отделната държава фискални правила
включват конкретни данни за следните елементи:
…
б) ефективно и навременно наблюдение на спазването на правилата, което се
основава на надежден и независим анализ, извършван от независими органи
или органи, които разполагат с функционална автономия по отношение на
фискалните органи на държавите-членки;
23. Член 9
1. Държавите-членки установяват надеждна, ефективна средносрочна
бюджетна рамка, предвиждаща приемането на перспектива за фискално
планиране с продължителност най-малко три години, за да се гарантира, че
националното фискално планиране следва многогодишна перспектива за
фискално планиране.
ПРОЦЕДУРЕН ПРАВИЛНИК НА СЕС
24. Член 138 Общи правила за възлагане на съдебните разноски
1. Загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е
направено такова искане.
25. Член 143 Разходи по производството
Производството пред Съда е безплатно, освен в следните случаи:
а) ако Съдът е направил разходи, които е било възможно да се избегнат, той
може след изслушване на генералния адвокат да осъди предизвикалата тези
разходи страна да ги възстанови;„
26. Член 185 Правна помощ
1 Страна, която не е в състояние да поеме изцяло или отчасти разходите в
производството, може във всеки един момент да поиска правна помощ.
2. Към молбата се прилагат всички сведения и доказателства, позволяващи
да се прецени имущественото състояние на молителя, по-специално
удостоверение от компетентния национален орган за това имуществено
състояние.
27. Член 188 Суми, изплащани като правна помощ
1. Когато се предоставя правна помощ, касата на Съда поема разноските във
връзка с подпомагането и представляването на молителя пред Съда,
евентуално до определения от съдебния състав максимален размер. По искане
на молителя или на неговия представител може да се отпусне аванс за
7
покриването на тези разноски.
2. В решението относно съдебните разноски може да се постанови
възстановяването в полза на касата на Съда на суми, изплатени като правна
помощ.
3. Секретарят организира възстановяването на тези суми от страната, която е
осъдена да ги заплати.
ДОГОВОР ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ДЕС)
28. Член 19, параграф 1
Съдът на Европейския съюз се състои от Съд, Общ съд и специализирани
съдилища. Той осигурява спазването на правото при тълкуването и
прилагането на Договорите.
Държавите членки установяват правните средства, необходими за
осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото
на Съюза.
ПРАКТИКА НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД (ВКС)
29. Освобождаването по чл.83 ГПК е по право и се отнася както за
държавната такса, така и разноските. Практиката на ВКС не отчита
процесуалното поведение на ищеца, което е довело до отхвърляне на
иска. Според практиката на Върховния съд, която не е променяна от 1989
г., жертвата е освободена от такси и разноски, независимо от изхода на
делото и нейното процесуално поведение.
ФАКТИ ПО ДЕЛО
30. С влязла в сила присъда по наказателно дело от частен характер
ответникът е признат за виновен за това, че публично разгласил позорни
обстоятелства и приписал престъпление по служба на ищеца. Ищецът е
заемал длъжност в системата на органите на реда (Министерство на
вътрешните работи) към момента на престъплението. Престъпление се
преследва по тъжба на пострадалия, който е ищецът.
31. Деянието на ответника представлява престъпление по българския
наказателен кодекс (НК), а именно клевета – разгласяване на позорно
обстоятелство или преписване на престъпление. Престъплението е леко,
според българският закон, защото не предвижда наказание лишаване от
свобода повече от 5 години. Престъплението не е тежко по смисъла на
чл.1 от Директива 2004/80, поради което Директивата не е приложима.
32. Престъплението е извършено на 28.06.2018 г. Присъдата е влязла в сила
на 11.07.2020 г.
33. На 02.11.2023 г., около 5 години и 6 месеца след извършване на
8
престъплението и около 3 години и 5 месеца след влизане в сила на
присъдата, ищецът подава искова молба. По повод нея е образувано
настоящото дело.
34. Ищецът се позовава на присъдата, като твърди, че вследствие на
престъплението е претърпял болки и страдания (неимуществени вреди) -
не могъл да спи, нарушен сън, бил разтревожен. По повод тези вреди
ищецът търси обезщетение от ответника. За да бъде уважен иска ищецът
следва да установи противоправното поведение на ответника,
настъпилите вреди и причинно-следствената връзка между вредите и
поведението на ответника, както и размера на вредите.
35. Ищецът претендира обезщетение от 9 000 лева (3 000 евро) за нанесената
клевета.
36. Държавната такса за претендираното парично обезщетение е в размер на
360 лева (230 евро). По силата на закона (ex lege) ищецът е освободен от
държавна такса, защото претендира обезщетение вследствие от
престъпление. Съгласно чл.83, ал.1, т.4 ГПК, ищецът е освободен от
такси и разноски, когато е по иск за вреди от непозволено увреждане от
престъпление, за което има влязло в сила присъда.
37. Първоначално таксата се поема от бюджета на съда, който е част от
държавния бюджет, съгласно чл.83, ал.3 ГПК. Това освобождаване е по
сила на закона.
38. За искове от непозволено увреждане на същата стойност, за които не са
установени, че са от престъпления, т.е. липсва влязла в сила присъдата,
държавната такса е същата, но се заплаща от ищеца, а не от бюджета на
съда.
39. А в процесния случай дали ще има наказателно производство или не
зависи от пострадалия, тъй като престъплението е от частен характер и се
преследва по тъжба на пострадалия.
40. По делото е установено, че има влязла в сила присъда. Същата
установява само противоправното поведение. Тя не установява вредите,
както и дали тези вреди са вследствие от престъплението (причинно-
следствената връзка). Ищецът е поискал допускане до разпит на
свидетели, с които да установи наличието на вреди, причинно-
следствената връзка между вредите и престъплението, както и размерът
на вредите.
41. Настоящият съдебен състав е уведомил ищеца, че има право да ползва
правна помощ, ако има нужда и не разполага с необходимите финансови
средства.
42. Ответникът не е намерен при връчване на препис от исковата молба. Ето
защо съдът е назначил (служебен защитник) (особен представител) на
ответника. Възнаграждението на особения представител е за сметка на
бюджета на съда, т.е. държавния бюджет, защото ищецът е освободен от
авансово внасяне на такси и разноски, съгласно чл.83, ал.1, т.4 ГПК и те
се поемат от съда, на основание чл.83, ал.3 ГПК.
9
43. В отговора на исковата молба ответникът е оспорил изцяло иска по
основание и размер. Ответникът е направил възражение, че искът е
погасено по давност. Това възражение се прави по 90 % от всички
образувани дела, независимо от техния характер. Възражението за
погасяване по давност на иска е характерно за значителен процент от
делата и е бланкетно, но съдът дължи произнасяне по него. Ответникът е
оспорил исковата претенция, защото счита, че не са доказани вредите и
причинно-следствената връзка между вредите и престъплението.
44. Съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание
(о.с.з.). В акта за насрочване на открито съдебно заседание съдът е
допуснал изслушването на поисканите от ищеца гласни доказателствени
средства, а именно свидетели.
45. Страните са били надлежно уведомени за датата на о.с.з., както и за
допуснатите доказателства, доказателствени средства и разпит на
свидетели.
46. С определението по насрочване на делото съдът е докладвал делото:
страните, предметът, спорните и безспорните факти и обстоятелства, как
се разпределя доказателствената тежест на страните.
47. Страните са получили призовки за о.с.з. и препис от акта за насрочване
на делото.
48. Ищецът не се е явил и не се е представлявал в о.с.з. Ищецът не е
депозирал никакво писмо, не е взел становище по отговора на исковата
молба и по възраженията на ответника; не е взел становище до
допуснатите доказателства: не е взел становище по хода на делото, нито
по определението за насрочване на. Ищецът не е осигурил явяването на
свидетели в о.с.з. По делото не са разпитани свидетелите на ищеца, тъй
като ищецът не е осигурил явяването им в о.с.з. Гласни доказателствени
средства не са приобщени по делото, тъй като ищецът, пострадал от
престъпление, не е довел свидетелите. Не е посочил никаква причина.
49. Ищецът не се е явил и не се е представлявал в о.с.з.
50. Освен подаването на исковата молба и една уточняваща молба, че не
дължи разноски за възнаграждение на особения представител, ищецът не
е извършил други процесуални действия Всички действия на ищеца
показват неговото десезиране и незаинтересованост от делото.
51. Особеният представител е взел становище по насрочването на делото, по
хода на делото, по допуснатите доказателства. Изразил е становище по
неоснователността на иска с писмена молба.
52. Настоящият съдебен състав е отхвърлил изцяло предявената исковата
претенция като неоснователна и недоказана. Съдът е приел, че исковата
претенция не е доказана, защото ищецът не е установил твърдените от
него вреди, причинно-следствената връзка с престъплението им и техния
размер. Съдът е приел, че причина за отхвърляне на иска е липсата на
всякаква процесуална активност на ищеца по делото – ищецът не е довел
поисканите ето него свидетели, което да установят вредите и причинно-
10
следствената връзка. Освен това, съдът е приел, че исковата претенция е
предявена след изтичане на петгодишна давност - законово определения
срок.
53. Настоящият съдебен състав е приел, че ищецът след като е загубил
делото следва да понесе разходите по делото – държавна такса и
възнаграждение на особения представител, тъй като същите са платени
авансово от държавния бюджет. А причината за отхвърляне на иска е
липсата на активно поведение от страна на ищеца. Съдът е приел, че
бюджетът на съдебната власт, който е част от държавния бюджет, не
следва да бъде ощетен, поради липсата на процесуална активност на
ищеца - пострадалия.
54. Съдът е определил отговорността на ищца за разноски като загубила
страна, защото причината за отхвърляне на иска не са възраженията на
ответника, а липсата на процесуална активност на ищеца (не е осигурил
доказателства, не се явил в о.с.з., не е взел становище по отговора на
исковата молба).
55. Решението не е обжалвано и същото е влязло в законна сила.
56. В срока за обжалване ищецът е подал молба за изменение на решението в
частта за разноските. В молбата ищецът твърди, че е освободен от
държавни такса и разноски по силата на закона. Ето защо твърди, че не
следва да бъде осъждан за никакви разходи, независимо от изхода на
делото. Ищецът твърди, че разноските следва да останат за държавния
бюджет, въпреки липсата на процесуална активност от негова страна.
57. Ответникът оспорва тези твърдения на ищеца. Ответникът твърди, че
след като ищецът е загубил делото следва да понесе разноските
(държавна такса и възнаграждение за особен представител). Твърди, че
тези разноски не следва да се поемат от бюджета на съда, защото го
ощетяват и причината за отхвърляне на иска е липсата на процесуална
активност на ищеца.
58. В националното производство е висящ въпросът как следва да се
разпредели отговорността за разноски по дело, образувано по иск на
пострадалия срещу престъпника (осъденото лице), когато ищецът не е
проявил никаква активност да докаже исковата си претенция, а по силата
на законът той е освободен от авансова внасяне на държавни такси и
разноски и тези такси и разноски предварително се заплащат от бюджета
на съда.
НЕОБХОДИМОСТ ОТ ТЪЛКУВАНЕ НА ПЕС
59. Правото на достъп до съд по чл.19 ДЕС и чл.47 ХОПЕС и чл.6 ЕКПЧ
изисква държавите да въведат такива правни средства и механизми, че
упражняването на права на засегнатите лица да не изискват прекомерно
тежки и сложни изисквания, които са непосилни за лицата. Наличието на
високи такси или прекомерно високи инструменти ще затруднят
упражняването на права чрез сезиране на съда, което де факто
възпрепятстват достъпа до правосъдие.
11
60. Таксите трябва да се оценяватв светлината на конкретните обстоятелства
по делото, включително способността на лицето да ги плати, за да се
определи дали лицето има реалната възможност да упражни правото си
на достъп до съд. Държавите следва да гарантират, че необходимостта да
се финансира правораздаването, не лишава от смисъл правото на достъп
до съд.
61. Като част от единната политика в правораздаването е принципът за
защитата на правата на пострадали от престъпления. В тази насока е
Директива 2012/29/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални
стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
Директивата се отнася до правата на жертви в наказателното
производство. Ето защо Директивата не е приложима в настоящия
случай.
62. Освен в наказателното производство, жертвите следва да могат да имат
друг инструмент за защита, а именно да потърсят обезщетение за
претърпените вреди и по граждански ред. В този смисъла са Директива
2004/80 и Регламент 606/2013.
63. Съгласно съображение 1 от Регламент 606/2013 достъпът до съд на
пострадалите следва да бъде улеснен. Съображение 38 от Регламента
въвежда принципът за ефективен достъп до правосъдие на пострадалото
лице.
64. Съгласно съображение 3 от Директива 2004/80 следва да се установи
единен минимум от норми за защита на жертвите на престъпления, най-
вече достъп до правосъдие и право на обезщетение, включително
заплащане на разходите за правосъдие.
65. Националният съд представлява орган за помощ по смисъла на
Директива 2004/80. Съгласно чл.5 от посочената Директива помощта на
ищеца се представя като подадена информация. А съгласно чл.11 от
Директивата услугите, предоставени от органа, вземащ решения няма
право на такси и разноски. Но не е ясно дали същата разпоредба следва
да се тълкува в смисъла, когато пострадалият злоупотребява с права – не
предприема активни действия по доказване на исковата си претенция.
Съгласно чл.11, пар.3 от Директива 2004/80 исковата молба се
освобождава от такси. Не е ясно дали тази разпоредба следва да се
тълкува в смисъл, че се освобождава само авансови такси, но и
последващи такси, ако пострадалият загуби делото, поради причина, че
не е положил дължимата грижа да докаже претенцията. Но съгласно чл.1
от Директива 2004/80, същата е приложима само при тежки
престъпления. Такова не е разглежданото в националното производство.
66. За съда не е ясно дали принципът за достъп до съд по чл.19 ДЕС следва
да се тълкува в смисъл, че пострадалият от леко престъпление „клевета“
(жертва на престъпление) може да бъде осъден да заплати в полза на
12
органа, вземащ решение, направените такси и разноски, при положение,
че искът на пострадалия е отхвърлен изцяло, поради липса на активно
процесуално действие от страна на пострадалия до докаже претенцията
си (представяне на доказателства, довеждане на свидетели, участие в
о.с.з. и др.) или че е предявил претенцията си след изтичане на законовия
предвиден давностен срок. Може ли пострадалият да бъде осъден да
заплати такси и разноски, направени от съда, при положение, че
предявеният от него иск за обезщетение срещу причинителя на вредата е
отхвърлен, поради липса на активно процесуално поведение на
пострадалия по събиране и представяне на доказателства, явяване в о.с.з.
или за това, че е предявил претенцията си след изтичане на законовия
давностен срок.
67. От друга страна, ДИРЕКТИВА 2011/85/ЕС НА СЪВЕТА от 8 ноември
2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-
членки въвежда принципът за ефективност при управление на държавния
бюджет и внимателно планиране и разходване на публични финанси на
държавата членка.
68. Според българското право, пострадалият от престъпление е освободен по
силата на закона от такси и разноски, когато търси обезщетение от
престъплението. Същите не се дължат авансово от него. Ако
пострадалият спечели делото таксите и разноските се поемат от
извършителя на престъплението (ответникът), като същият се осъжда да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт. Но ако ищецът загуби
делото, разноските остават за сметка на бюджета на съда, който е част от
държавния бюджет на съответната държава – членка.
69. При това положение, националната разпоредба и практика на ВКС a
priori освобождава пострадалият от всякакви държавни такси и разноски
без да изследва неговото поведение – дали е предявил иска в законовия
срок, дали е проявил процесуална активност да събере доказателства,
дали е поискал събирането на доказателства, дали се явил в о.с.з., т.е.
дали пострадалият е направил всичко възможно да докаже исковата си
претенция. Поведението на пострадалия по никакъв начин не се изследва
от националното право и практика в областта на отговорността за
разноски.
70. Така ще се стигне до ситуация, каквато е в разграждания случай.
Постаралият предявява исковата молба, която още на етап подаване в
съда е ясно, че е искът не е основателен, тъй като няма да бъде доказан,
поради липса на активна процесуална активност от страна на ищеца.
Освен това исковата претенция е предявена след изтичане на давностния
срок. А възражението за давност се прави от всеки ответник, който се
представлява от служебен адвокат (особен представител).
71. При това положение, следва, че освобождавано от такси и разноски е
пропорционално с оглед защитата правата на жертвата от леко
престъпление клевета. Но при неоснователно подаване на иск няма да
13
бъде пропорционално на защита на фискалния интерес на държавата и
бюджета на съдебната система.
72. Стига се до ситуации, че всеки пострадал от престъпление подава иск за
обезщетение, който не е подкрепен от никакви доказателства, не е
поискано събиране на доказателства още с подаването на иска или
ищецът не проявил процесуална активност да докаже твърдените от него
вреди. Затова исковете се отхвърлят, поради недоказаност. Така всички
разноски се поемат от държавния бюджет, включително и разноските за
служебен адвокат (особен представител), който е назначен на ответника
(осъденото лице). Всичко това нарушава задължението на държавата да
спазва финансова стабилност. Така пострадалите вместо да преследват
една легитимна и законовоопределена цел (защита на права от
престъпления) ще постигнат резултат за увеличаване разходите на
съдебната система без реално да се извършва ефективно правосъдие.
73. По тези дела ефективността и ефикасността на правосъдието е нулево,
защото ищецът, който е пострадал от престъпление, не проявява никаква
процесуална активност да събере доказателствата, на които се позовава в
исковата претенция. De facto не се решава никакъв спор, а се образуват
дела.
74. От една страна, съдът следва да следи правата на пострадалия и
принципът за достъп до съда. А от друга страна съдът трябва да следи
задължението за финансова стабилност на бюджета. За съда не е ясно как
следва да се тълкуват двата принципа за ефективно разходване на
държавни средства и за достъп до съд, ако ищецът е пострадал от
престъпление и не е проявил никаква процесуална активност
(представяне на доказателства, искане за събиране на доказателства и др.,
тяхното представяне по делото) за доказване на своята претенция и
същата е предявена очевидно много след изтичане на давностния срок.
75. Ето защо при прилагане на Правото на ЕС за настоящия съдебен състав
не е ясно дали принципът за ефективно разходване на държавни средства
по ДИРЕКТИВА 2011/85/ЕС и достъпът до съд по смисъла Регламент
606/2013 и Директива 2004/80 следва да се тълкуват в смисъл, че
допускат национална правна уредба и съдебна практика,
пострадалият да бъде освободен a priori от такси и разноски за водено от
него срещу извършителя на престъпление дело за обезщетение за
претърпени вреди от престъплението, без да се отчита процесуалната
активност на пострадалия за доказване на исковата претенция
(представяне на доказателства, искане за събиране на доказателства,
процесуална активност по доказване на иска и др.) и исковата претенция
е предявена много след изтичане на предвидената в закона давност.
76. За съда не е ясно, дали с цел запазване финансовите интереси на
държавата и предотвратяване на подаване на неоснователни искания до
съда, както и спазване на принципа за добросъвестно упражняване на
процесуални права, следва да се отчита поведението на пострадалия в
14
исковия процес по защита на неговите законни права и интереси.
77. С цел защита правото на достъп до съд, като елемент от независим и
безпристрастен съд по чл.19 ДЕС, чл.47 ХОПЕС и чл.6 ЕКПЧ,
българското право е освободил пострадалия от престъпления от внасяне
на авансови такси и разноски за образуваното от него дело.
78. Но от друга страна, не е уреден въпросът с финансовата стабилност на
държавния бюджет и създаването на възпиращи мерки срещу лица, които
подават явно неоснователни и недоказани искания до съда или не
проявят никаква минимална процесуална активност за доказване на
исковата си претенция.
79. Според националното право всеки пострадал от престъпление е
освободен от държавни такси и разноски, а съгласно чл.11, пар.3 от
Директива 2004/80 това се отнася само за пострадалите от тежки
умишлени престъпления. Като цяло, няма проблем държавата членка да
разшири приложението на Правото на ЕС спрямо по-голям кръг от
субекти. Но от друга, страна новите изисквания на финансовата политика
и Европейската комисия, изисква неоснователните разходите от бюджета
да намаляват. За съда не е ясно дали чл.13, пар.3 от Директива 2004/80
следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба да
предвижда незаплащането на авансови такси и разноски за престъпления
от частен характер и кои са леки, а не тежки.
80. Така, както е в разглеждания случай, пострадалите подават претенция за
обезщетение в големи размери над 10 000 лева, които претенции
генерират големи такси за държавата и разходи за особен представител
(възнаграждение на служебен защитник на страните). От друга страна, на
ищеца е налице процесуална възможност да предяви частичен иск за
много по-малка сума, за да докаже само основанието на своя иск, а
таксите и разноските да се определят върху значително по-малка сума
(Например частичен иск за 1 000 лева от 10 000 лева). Следва да се
отбележи, че предявяването на искова претенция на значителна стойност,
независимо дали е подкрепена с убедителни доказателства или не,
действа сплашващо на ответника, което в много случай има негативен
ефект върху него.
81. В процесния случай следва да се отчита обстоятелството, че ищецът има
юридическо образование и разследва престъпление, т.е. участва като
разследващ орган по наказателни дела. Това е така, защото към момента
на престъплението ищецът е орган на Министерство на вътрешните
работи. При това положение същият е запознат със законите на
държавата и задължението да представи доказателства и да си обезпечи
исковата си претенция.
82. Съгласно чл.78, ал.6 ГПК когато делото е решено в полза на лице, което е
освободено от държавни такси и разноски (чл.83, ал.1, т.4 ГПК), тези
такси и разноски се възлагат на противната страна. Съгласно чл. 83, ал. 3
ГПК, за лицата по чл.83 ГПК, разноските за производството се плащат от
15
сумите, предвидени от бюджета на съда.
83. В процесния случай, делото не е решено в полза на ищеца, който е
освободен от такси и разноски, поради което за съда остава въпросът на
кого да ги възложи, тъй като същите са поети авансово от
държавата/бюджета на съда. Съгласно националната практика на ВКС,
тези разноски остават за държавата. Но същата тази практиката не отчита
поведението на загубилата страна, а именно, че искът е отхвърлен, заради
поведение по събиране и представяне на доказателства, т.е. недоказаност,
а не на друго основание. Тази практиката на ВКС не отчита и принципът
за ефективно разходване на бюджетните средства.
84. Освен това съдът има обосновано предположение за евентуална форма на
неравнопоставеност. Ако ответната страна се е представлявала от
адвокат, то същата има право на разноски. Но, ако същата е представлява
от особен представител, държавата, която е направила съответните
разноски – такса и за адвокат, няма право да й се възстановят.
85. Принципът за устойчиво развитие в правосъдието изисква
упражняването на права да се осъществява с минимални средства, които
да бъдат ефективни и ефикасни. По този начин ще се запазят ресурсите.
Този принцип се основава на баланса на защитата на правата на жертвите
до различните сектори на обществения живот (социален, правосъдие,
здравеопазване и др.), така че да не се вреди на други и на бъдещо
поколение. Обратното – големи и необосновани средства за защита на
права, прави непропорционално разходване на държавни средства. Така
устойчивото развитие в правосъдието няма да се прояви, защото се
допускат искове, които са явно недоказани, за сметка на средства от
държавния бюджет.
86. Разпоредбата на чл. 78 ГПК урежда отговорността за разноски между
страните по делото, но не и каква е отговорността за разноски на лицето
спрямо съда, когато лицето е освободено от държавна такса по силата на
закона. Дължат ли се разноски в полза на бюджета на съдебната власт от
лице, което е загубило по своя причина делото (липса на процесуална
активност), което лице е освободено по силата на закона от такси и
разноски.
87. Запитващата юрисдикция е приложила принципа за ефективно
разходване на бюджетни средства по ДИРЕКТИВА 2011/85/ЕС и за
устойчиво развитие в правосъдието, като е използвала lex analogia чл.
138 и 187 от Процедурния правилник, че загубилата страна дължи
разноските, направени от съда.
88. Ето защо съда пита дали може да осъди ищеца да заплати такси и
разноски по делото, което е загубено от него, като пострадал от леко
престъпление „клевета“ срещу причинителя на вредата, като причината
за отхвърляне на иска е липсата на активно процесуално поведение на
страната за събиране и представяне на доказателства, явяване в о.с.з. или
предявяване на исковата претенция много след законовия давностен
16
срок.
89. Съгласно чл.138 от Процедурния правилник на СЕС, загубилата страна
заплаща разноските.
90. Съгласно чл.187 от Процедурния правилник на СЕС страната може да
поиска предоставяне на правна помощ. Запитващата юрисдикцията
приема, че разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК е вид правна помощ, тъй
като по силата на закона (ex lege) пострадалият е освободен от такси и
разноски.
91. Съгласно чл.188 от Процедурния правилник на СЕС в решението
относно съдебните разноски може да се постанови възстановяването в
полза на касата на Съда на суми, изплатени като правна помощ.
Следователно, Съдът на ЕС има правомощието да осъди страната, на
която е предоставила правна помощ, да възстанови съответните суми в
полза на бюджета на СЕС.
92. Съгласно чл.143, пар.1, б. „а“ от Процедурния правилник на СЕС, ако
Съдът е направил разходи, които е било възможно да се избегнат, той
може след изслушване на генералния адвокат да осъди предизвикалата
тези разходи страна да ги възстанови. Така СЕС осъжда страната, която
неоснователно е предизвикала сторените от съда разноски.
93. Следователно съдебните инструменти на Съда на ЕС допускат, когато
същият разглежда дела по преките производства, ищецът да бъде осъден
за направените от Съда на ЕС разноски, ако ищецът загуби делото и е
накарал Съда да направи тези разноски при положение, че същите
разноски са могли да избегнат. Преките производства пред СЕС са
идентични по смисъл, каквото е националното исковото производство.
94. При това положение, в националното право няма разпоредба, която да
регламентира какво се случва с таксите и разноските, поети от
държавата, когато страната загуби делото. Има национална практика на
ВКС, която съдът е длъжен да спазва, но същата не е променяна от 1989
г. Затова съдът запитва дали принципът за достъп до съд по чл.19 ДЕС
следва да се тълкува, че осъждането на пострадалия от престъпление е
допустимо, ако причината за загубване на делото е процесуалното
поведение на страна – липса на ангажиране и представяне на
доказателства и липса на цялостно активно поведение.
95. Тълкуването се налага, за да не се наруши съюзното право и същото да се
приложи правилно от националното юрисдикция.
96. Освен това, като най-близка разпоредба, националният съд би могъл да
приложи чл.137 вр. чл. 138 от Процедурния правилник на СЕС. Но за
настоящия съд възниква въпросът дали цитираните разпоредби от
Правилника на СЕС следва да се тълкуват в смисъл, че допускат ищецът,
който е пострадал от леко престъпление, което се преследва с тъжба, да
бъде осъден да заплати в полза на съда разноските и таксите, които съдът
е направил по повод заведеното от ищеца дело срещу причинителя на
вредата, ако делото е загубено по причина на ищеца – липса на активно
17
процесуално поведение по събиране, ангажиране на доказателства,
явяване в о.с.з. или предявяване на претенцията след изтичане на
законовия давностен срок.
97. За съда не е ясно дали чл.143, пар.1 б. „а“ от Процедурния правилник на
СЕС следва да се тълкува в смисъл, че възможност да се избегнат разходи
представлява активно процесуално поведение на страната, която
използва всички възможни от закона инструменти, за да докаже, че
претенцията е основателна и е предявила претенцията в законовия срок и
същата не е очевидно неоснователна.
98. При това положение, за запитващата юрисдикцията не е ясно дали
принципите за достъп до съд и ефективност при разходване на държавни
средства допускат да бъдат присъдени такси и разноски, в тежест на
пострадалия, които авансово са поети от държавата, ако искът на
пострадалия за парично обезщетение от престъпление е отхвърлен,
поради липсва на всякаква минимална процесуална активност на
пострадалия (представяне на доказателства, искане за събиране на
доказателства, явяване в о.с.з., довеждане на свидетели и др.) или
исковата претенция е предявена много след изтичане на предвидения в
закона давностен срок.
99. За съда не е ясно дали принципът за ефективно разходване на държавни
средства следва да се тълкува в смисъл, че допуска пострадалият да не
бъде освободен от такси и разноски, авансово поети от държавата, за
загубено от него дело за парично обезщетение срещу извършителя на
престъпление, ако същият не е проявил никаква минимална процесуална
активност за доказване на своята искова претенция (представяне на
доказателства, искане за събиране на доказателства, явяване в о.с.з.,
довеждане на свидетели и др.) или исковата претенция е предявена много
след изтичане на предвидения в закона давностен срок.
100. Необходимостта от тълкуване се налага, тъй като запитващата
юрисдикция следва да разпредели отговорността за разноски в
националното производство, съгласно молба на ищеца. Пострадалото
лице е загубило делото за обезщетение от престъпление, защото не е
представило никакви доказателства за доказване на претенцията си, не се
е явил в о.с.з., не е взел становище по актовете на съда - по насрочване на
делото и разпределението на доказателствената тежест, както и че
исковата претенция е предявена много след изтичане на предвидената в
закона давност. Причината е цялостното поведение на ищеца, което
доказва липсва на активност по доказване на твърденията си, както и
десезиране.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
1. ОТПРАВЯ до Съда на Европейския съюз следните преюдициални
18
въпроси, на основание чл.267 ДФЕС и чл. 629 ГПК:
1. Принципите за ефективно разходване на държавни средства по
ДИРЕКТИВА 2011/85/ЕС и достъпът до съд по смисъла на чл.19 ДЕС,
Директива 2004/80 и Регламент 606/2013 следва ли да се тълкуват в
смисъл, че допускат национална правна уредба да освобождава a priori
пострадалия от такси и разноски за водено от него дело за обезщетение
за претърпени вреди срещу причинителя на вредата, вследствие
напрестъпление, без да се отчитат: процесуалната активност на
пострадалия за доказване на исковата му претенция (представяне на
доказателства, искане за събиране на доказателства, явяване в о.с.з. и
др.), субективния елемент за знание за обезпечение на доказателствата
или че исковата претенция е предявена много след изтичане на
предвидената в закона давност.
2. Принципът за ефективно разходване на държавни средства по
ДИРЕКТИВА 2011/85/ЕС следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска
пострадалият да не бъде освободен от заплащане такси и разноски в
полза на съда, които такси и разноски са авансово поети от държавата, за
загубено от пострадалия дело за парично обезщетение срещу
причинителя на вредата от извършено леко престъпление, ако
пострадалият не е проявил каквато и да е минимална процесуална
активност за доказване на своята искова претенция (представяне на
доказателства, искане за събиране на доказателства, явяване в о.с.з. и др.)
или че исковата претенция е предявена много след изтичане на
предвидения в закона давностен срок.
Ако отговорът е отрицателен, следва да се отговори на следния въпрос:
3. Принципът за достъпът до съд по чл.19 ДЕС следва ли да се тълкува в
смисъл, че допуска пострадалият да бъде осъден да заплати в полза на
съда такси и разноски, които авансово са поети от държавата, ако искът
на пострадалия за парично обезщетение срещу причинителя на вредата от
леко престъпление е отхвърлен, поради липсва на каквато и да е
минимална процесуална активност на пострадалия за доказване на
претенцията (представяне на доказателства, искане за събиране на
доказателства, явяване в о.с.з. и др.) или исковата претенция е предявена
много след изтичане на предвидения в закона давностен срок.
2. чл.137 вр. чл. 138 вр.ч134, пар.1, б. „а“ вр. чл. 188, пар.2 от Процедурния
правилник на СЕС следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат
ищецът, който е пострадал от леко престъпление, което се преследва по
тъжба на пострадалия, да бъде осъден да заплати в полза на съда
разноските и таксите, които съдът е направил по повод заведеното от
пострадалия дело срещу причинителя на вредата, ако делото е загубено
по причина на пострадалия: липса на активно процесуално поведение по
събиране на доказателства, ангажиране на доказателства, явяване в о.с.з.
или предявяване на претенцията след изтичане на законовия давностен
срок.
19
3. СПИРА производството по гражданско дело № 20231110160175 по описа
за 2023 година на Софийския районен съд до постановяване на отговор
на въпросите по-горе или прекратяване на производството от Съда на
Европейския съюз, на основание чл.631 ГПК.
4. ПРЕПИС от определението да се връчи на:
страните;
на Върховен касационен съд по електронната поща за сведение;
на отдел „Право на ЕС и процесуално представителство пред Съда на
ЕС“ към Министерство на външните работи;
5. ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и всеки месец или след друго разпореждане, след справка в e-Curia и
публичната част на сайта СЕС.
6. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.631 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20