МОТИВИ
към Присъда №91/02.07.2019г. по НОХД №1799/2018г.
на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу К.Т.К. ЕГН: ********** – за това, че: „В периода от 11.03.14г. до 14.03.2014г. в
гр.Плевен ,противозаконно присвоил чужда движима вещ – парична сума в размер на
105.000.00лева сибственост на „В.“ ЕООД *** с представляващ Г.И.Ц. *** ,която
сума владеел на основание фактура №***/07.03.2014г. ,издадена за авансово
плащане по договор ***/07.03.2014г. за доставка на шарен слънчоглед сорт ***,сключен
между „***“ ЕООД Плевен и „В.“ ЕООД *** ,като обсебването е в големи размери –
чл. 206 ал.3 вр. ал.1 от НК.“
В хода на предходното
първоинстанционно разглеждане на делото е приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство, граждански иск от „В.“ ЕООД *** против подсъдимия К.Т.К.
ЕГН: ********** – „за заплащане на сумата
от 105 000 /сто и пет хиляди/ лв., представляваща размера на причинени
имуществени вреди, резултат от деянието, за което е повдигнато обвинение по чл.
206 ал.3 вр. ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от деня на причиняване
на вредите - 14.03.2017 г., до окончателното
им изплащане.“ /л.32 от НОХД №1588/2017г. по описа на РС – ПЛЕВЕН/.
Представителят на РП – ПЛЕВЕН
поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че в хода на съдебното следствие са
събрани доказателства, от които фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, се доказва по убедителен начин. По отношение на наказанието
счита, че то следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства – към предвидения в чл.206 ал.3 НК, минимум.
Гражданският ищец „В.“ ЕООД ***,
се представлява от съотеветен повереник, който счита, че обвинението е доказано
по несъмнен начин. Изтъква, че паричната сума в размер на 105.000.00лева,
собственост на „В.“ ЕООД ***, не е била използвана по предназначение от страна
на подсъдимия и че гражданският иск за посочената парична сума е доказан както
по основание, така и по размер, поради което пледира да бъде изцяло уважен.
Подсъдимият К.Т.К. се явява лично
и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен и дава обяснения в подкрепа
на тази своя позиция. Пледира да бъде оправдан. Упълномощеният защитник счита,
че посочения в обвинителния акт Договор между „В.“ ЕООД *** и ***ЕООД е
надлежно изпълнен от страна на последното дружество и че не е налице
неправомерно разходване на паричната сума в размер на 105 000 лева;
изтъква, че деянието е недоказано от субективна страна, както и че средствата
на наказателната репресия, незаконосъобразно са използвани за решаване на спор
по търговско правоотношение.
След като обсъди задълбочено събраните
по делото доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната
съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
К.Т.К. е роден на *** г. в гр.***,
живее в ***, българин, български гражданин, средно-специално образование,
работи, женен, осъждан, ЕГН: **********.
През периода 2013 – 2015г. подсъдимият
К. бил управител на „***“ ЕООД ЕИК: ***. В предмета на дейност на дружеството,
наред с другото, била включена и търговията със земеделска продукция. В същата
сфера на търговска дейност, през посочения период, оперирало и дружество „В.”
ЕООД *** ЕИК: ***, с управител Г.И.Ц. и пълномощник с генарално пълномощно /на
практика управляващ дружеството/ – свидетелят Б.В.Ц.. Подсъдимият К. и св.Ц. се
познавали именно във връзка със сходния предмет на дейност, осъществяван от
техните дружества – между които, през годините, имало сключени търговски
сделки.
В началото на 2014г. до
07.03.2014г., свидетелят Ц. и подсъдимият К. обсъждали сключването на договор,
съобразно който „***“ ЕООД да достави на „В.” ЕООД *** шарен слънчоглед.
Принципната уговорка, до която достигнали, била с производителите на
земеделската продукция да комуникира пряко „***“ ЕООД, а семената за посев да
бъдат осигурени от страна на „В.” ЕООД ***.
В тази връзка, последното дружество набавило необходимото количество семена
сорт *** ***, които впоследствие предало на „***“
ЕООД.
В началото на 2014г. до
07.03.2014г., подсъдимият К. се срещнал
със свидетелите В.И.О. /управител на дружество „*** с ЕИК ***/ и В.И.П. /управител
на дружество ***ЕООД с ЕИК *********/. Постигнал с двамата свидетели уговорка, че
управляваните от тяхна страна дружества ще произведат през същата календарна
година слънчоглед сорт *** ***, като поел ангажимента да им осигури
необходимите за това семена за посев.
На 07.03.2014г. между „В.” ЕООД *** и „***” ЕООД -
ПЛЕВЕН бил сключен Договор ***/07.03.2014г. Съгласно договора, ПРОДАВАЧЪТ „***”
ЕООД – ПЛЕВЕН се задължавал да произведе 300 тона шарен слънчоглед сорт *** ***,
да продаде същото количество на КУПУВАЧА „В.” ЕООД ***, а последният се
задължавал да осигури необходимото количество семена за посев, както и да изкупи
произведената продукция до 15.10.2014г. на цена 700 лева за тон, без включен
ДДС; договорена била и неустойка при неизпълнение от страните.
На същата дата – 07.03.2014г. от страна на „В.” ЕООД ***
била издадена проформа фактура № ***/07.03.14г. с посочено основание - авансово
плащане по договор за доставка на шарен слънчоглед реколта - 2014г. Фактурата
била за сумата от 105 000 лева. На
11.03.2014г., посредством кредитен превод от страна на „В.” ЕООД ***, посочената парична
сума постъпила по разплащателна сметка на „***“ ЕООД - ПЛЕВЕН с аналитичен номер
***и IBAN: *** „***АД.
Непосредствено преди споменатия паричен превод, по
сметката на „***“ ЕООД – ПЛЕВЕН била налична сумата от 139,94 лева. След 14.03.2014г.
била налична парична сума в размер на 139, 85 лева. С други думи, за времето от
11.03. до 14.03.2014г. паричната сума в
размер на 105 000 лева, била практически усвоена, както следва:
-
11.03.14г. –
платени 3020,00 лв. /20 лв. – за издаден превод и 3000 – изтеглени на каса от К.К./;
-
12.03.14г. –
платени 2248,07 лв./1051,73 лв. плащане на осигурителни и данъчни задължения за
минал период, 1194,34лв. – плащания към доставчици *** ЕООД, ***ЕАД и 2лв. – за
издаден превод /
-
13.03.14г. –
платени 1932,02лв./432,02 лв. – за доставчик *** ЕООД, такса охрана за минал
период и 1500 лева – изтеглени на каса от К.К./;
-
14.03.14г. –
платени 97 800 /96 800лв. – погасяване на кредит №*** и 100 лв. – такса за
подновяване на кредит 1%/.
Между „В.” ЕООД *** и „***“ ЕООД – ПЛЕВЕН бил сключен още един договор - Договор №***20.03.2014
год., като предмет на същия било производство и продажба на 325 тона шарен
слънчоглед сорт ***/хибрид ***/ с единична цена - 700.00 лв./тон, без включен
ДДС; семената за посев следвало да бъдат предоставени от купувача „В.” ЕООД на
продавача ***ЕООД.
С подписан анекс от 08.10.2014 год.
количеството на слънчогледа предмет на покупко-продажба по договора, било
променено от 325 тона - на 300 тона, при цена за изкупуване 720.00 лв. на тон,
без включен ДДС, срещу издадена фактура. С подписан анекс отново от 08.10.2014
год., но към Договор ***/07.03.2014г., цената за изкупуване на тон шарен
слънчоглед била променена също на 720,00 лв., без включен ДДС, срещу издадена
фактура.
Междувременно, подс.К. предприел
действия, насочени към изпълнение на договорните задължения спрямо „В.“ ЕООД ***.
В тази връзка, сключил Договор №***/07.03.2014г.
със ***за производство и продажба на 250 тона шарен слънчоглед с единична цена
- 700.00 лв. за тон; на 20.03.2014 год. бил сключен и втори договор /Договор №***/20.03.2014
год/ - за производство и продажба на още 325 тона шарен слънчоглед. И по двата
договора, ***ЕООД имало качеството на купувач, ***– на продавач. С нарочни
приемно-предавателни протоколи, К. предал на ***семената за посев на шарения
слънчоглед. През есента на 2014г. започнало поетапно извозване на произведения
слънчоглед от базата на ***- ***. На практика, Договор №***/07.03.2014г. бил
изцяло изпълнен, а Договор №***/20.03.2014 год – частично. Налице било
необходимото количество произведен слънчоглед, но заплащането и извозването му
от ***ЕООД се бавели. Поради възникналите трудности по изпълнение на договора,
на 04.03.2015г. бил подписан Анекс към договор №***/20.03.2014 год., с който
страните се споразумели за прекратяване на договора - след заплащане на дължима
сума в размер на ***.00 лв. от страна на ***ЕООД и приели, че не си дължат
никакви други насрещни претенции или неустойки. Съгласно подписани
приемо-предавателни протоколи, общото количество доставен от *** на *** шарен
слънчоглед било в общ тонаж - 307.720
т., на обща стойност 215 404.00 лв., като след приспадане на стойността на
доставените семена в размер на 24 500лв., общото задължение на ***ЕООД към ***било
в размер на 190 904.00 лева, от които - 190 800.00 лева, изплатени по банков
път, а разликата от *** лева била отразена в подписаното споразумение за
уреждане на взаимни задължения между дружествата.
От друга страна, на 07.03.2014 год. между *** и ***ЕООД
бил подписан Договор № ***/07.03.2014 год. с предмет - производство и продажба
на 250 тона шарен слънчоглед, сорт ***с продажна цена 700.00 лв. за тон. По
договора имало частично изпълнение. Налице било необходимото количество
произведен слънчоглед, но заплащането и извозването му от ***ЕООД се бавели.
След приспадане на стойността на доставените от ***ЕООД семена, размерът на
общото задължение на ***ЕООД към ***ЕООД бил в размер на 70 550.20 лв.
Дружество ***ЕООД извършило плащания по банков път към ***ЕООД в общ размер на
67 800.00 лв., като неизплатена останала сума в размер на 2748.10 лв. На
27.02.2015 год. между страните бил подписан анекс към Договор №***/07.03.2014
г., според който страните се споразумели за прекратяване на договора, след
заплащане на дължимата от ***ЕООД сума в размер на 2748.10 лв., като приели, че
не си дължат други престации, както и неустойки.
Следва да бъде отбелязано, че при комуникацията си със
свидетелите В.О. и В.П. – ръководещи на практика дейността съответно н***и ***ЕООД – ***, подсъдимият обяснявал
забавянето в изпълнението /т.е. плащанията/ от страна на ***ЕООД с проблеми,
възникнали във връзка с износа на шарения слънчоглед. В крайна сметка, именно
по този начин се стигнало и до подписването на споменатите вече анекси към
Договор №***/20.03.2014 год и Договор № ***/07.03.2014 год., тъй като забавянията
в извозването /и заплащането/ на произведения от ***и ***ЕООД шарен слънчоглед, създавали
организационни и финансови затруднения за производителите.
На следващо място, във връзка със сключените между „В.”
ЕООД и ***ЕООД договори за покупко-продажба на шарен слънчоглед, през есента на
2014г. и зимата на 2014/2015г. били извършени съответни доставки. Общото
количество доставен на „В.” ЕООД от страна на ***ЕООД слънчоглед било отразено
в приемо-предавателен протокол от 30.04.2015 год., в който било посочено, че се
касае за 330,150 тона. На същата дата, между „В.” ЕООД, представлявано от св.Б.Ц.
и ***ЕООД, представлявано от подсъдимия К., бил
подписан анекс към Договор ***/07.03.2014 год., в който било отразено, че се
прекратява изпълнението на сключения договор, считано от датата на
подписването; страните приемат, че изцяло са уредили взаимоотношенията си във
връзка с изпълнението на договора и не си дължат повече насрещни престации или неустойки. След като анексът бил подписан от Ц. и К., с
положени печати на двете дружества, св.Ц. преценил, че не се е запознал
надлежно със съдържанието на анекса и не е съгласен. Поради това, въпреки
надлежното му документално оформление, К.Т.К. отбелязал саморъчно, че настоящият
анекс не е валиден, поради недействителност на съдържанието.
От друга страна, във връзка със сключените с ***ЕООД
два договора, „В.” ЕООД, посредством кредитни преводи, заплатило обща сума в
размер на 382 600 лева, докато от страна на ***ЕООД,
бил доставен шарен слънчоглед на обща
стойност 204 103.00 лв. В действителност, цената му при 720 лева за тон
възлизала на 237 708.00 лева, но при приспадане на цената на доставените от страна
на „В.” ЕООД семена за посев, в общ
размер на 33 605.00 лв., крайната цена на доставения слънчоглед била именно 204
103.00 лв. По този начин, надплатена от страна на „В.” ЕООД се явила сума в
размер на 178 497.00 лв. Отношенията между свидетеля Б.Ц. и подсъдимия К.
с времето се влошили, не на последно място поради факта, че св.Ц. настоявал преведения още на 11.03.2014г. аванс в размер на
105 000 лева, да бъде приспаднат в хода на доставките на шарения
слънчоглед. В крайна сметка, св.Ц. се почувствал измамен от начина, по
който се развили търговските отношения между „В.” ЕООД и ***ЕООД по
покупко-продажба на шарен слънчоглед и на 08.10.2015г. завел жалба пред РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН.
С първо действие по разследването
– разпит на свидетеля Б.В.Ц., извършен на 08.10.2015г. при условията на чл.212
ал.2 НПК, започнало досъдебно производство №Д-2150/2015г. по описа на РП –
ПЛЕВЕН. В хода на същото, К.Т.К. ЕГН: **********
бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл.206 ал.3
вр.ал.1 НК.
Възприетата от Съда фактическа
обстановка почива върху следните доказателствени материали:
- показания на свидетелите В.И.О. -
дадени непосредствено пред Съда и прочетени на основание чл. 281 ал. ІV във вр.
с ал. І т. 2 НПК, В.И.П. – дадени непосредствено пред Съда и прочетени на
основание чл. 281 ал. ІV във вр. с ал. І т. 2 НПК. Съдът преценява, че както
непосредствено дадените, така и прочетените показания на двамата свидетели се
отличават с убедителност и последователност, не пораждат съмнение в тяхната
добросъвестност и поради това им отдава вяра. Предвид по-голямата детайлност на
прочетените на основание чл.281 НПК показания, Съдът им отдава известно предпочитание
пред непосредствено дадените показания на двамата свидетели, още повече, че О.
и П. напълно се солидаризират със заявеното в досъдебното производство;
- експертно заключение по съдебно-икономическа
експертиза /л.97 – 124 от Т.ІІІ на ДП/, от което се установява, че между
дружествата „В.” ЕООД /купувач/ и ***ЕООД /продавач/ са сключени два договора.
Съгласно Договор ***/07.03.2014 год., предмет на същия е производство и
продажба на 300 тона шарен слънчоглед сорт ***/хибрид ***/ с единична цена -
700.00 лв./тон, без включен ДДС. С подписан анекс от 08.10.2014 год., цената за
изкупуване на тон шарен слънчоглед е променена на 720,00 лв., без включен ДДС,
срещу издадена фактура. На 30.04.2015 год. между страните е подписан анекс към
договора, в.който е отразено, че с настоящият анекс се прекратява изпълнението
на сключения договор ***/07.03.2014 год., считано от датата на подписването;
страните приемат, че с подписване на анекса изцяло са уредили взаимоотношенията
си във връзка с изпълнението на договора и не си дължат каквито и да било
насрещни престации, както по отношение на плащания, така и във връзка с
изпълнението, не се дължат и неустойки във връзка с изпълнението на всяка една
от страните по договора. Анексът е подписан от страните, положени еа печати на
двете дружества, но от страна на К.Т.К. е декларирано, че настоящия анекс не е
валиден, поради недействителност на съдържанието. Договореното количество шарен
слънчоглед, сорт ***е превозено и предадено на „В.” ЕООД на няколко доставки,
за което е съставен приемо-предавателен протокол от 30.04.2015 год. По този
начин, общото количество предаден слънчоглед на „В.” ЕООД от страна на *** по
Договор ***/07.03.2014 год. е 330,150 тона, на обща стойност 237 708.00 лв.
/330.150 тона по 720.00лв./. Вторият сключен договор между посочените страни е
Договор №***20.03.2014 год., като предмет на същия е производство и продажба на
325 тона шарен слънчоглед сорт ***/хибрид ***/ с единична цена - 700.00
лв./тон, без включен ДДС. С подписан анекс от 08.10.2014 год. количеството на
слънчогледа предмет на покупко-продажба по договора, се променя от 325 тона -
на 300 тона, при цена за изкупуване 720.00 лв. на тон, без включен ДДС, срещу
издадена фактура. Съгласно всеки от двата договора, семената за посев на
слънчоглед се предоставят от купувача „В.” ЕООД на продавача ***ЕООД. Вещото
лице счита, че общото задължение на ***ЕООД към „В.“ ЕООД, по фактури за
доставени семена е 33 605.00 лв, а общата стойност, платена от „В.” ЕООД на ***ЕООД
възлиза на 382 600.00 лв. След прихващане на задължението на ***ЕООД
по издадените фактури за семена, задължението на „В.” ЕООД към *** за
доставеното количество слънчоглед е в размер на 204 103.00 лв./237 708.00 -
33605.00 лв./. На тази основа вещото лице отбелязва, че „В.” ЕООД е извършило
плащания по банковата сметка на ***ЕООД, надвишаващи стойността на доставеното
количество шарен слънчоглед, сорт ***със 178 497.00 лв. На следващо място, във
връзка с двата договора, сключени между ***ЕООД и „В.” ЕООД, вещото лице е
изяснило, че ***ЕООД е сключило договори за покупко-продажба на шарен
слънчоглед сорт ***с двама производители - ***
и СД ***- ***, ***. От една страна, на 07.03.2014 год. е сключен договор
№*** със ***за производство и продажба на 250 тона шарен слънчоглед с единична
цена - 700.00 лв. за тон, като на 20.03.2014 год. е сключен и втори договор /№***/
- за производство и продажба на още 325 тона шарен слънчоглед. И по двата
договора със СД ***от страна на ***ЕООД са предоставени, с нарочни
приемно-предавателни протоколи, семена за посев на шарения слънчоглед. Вещото
лице отбелязва, че на 04.03.2015г. е подписан Анекс към договор №***/20.03.2014
год., с който страните се споразумяват за прекратяване на договора след заплащане
на дължима сума в размер на ***.00 лв. съгласно споразумението и приемат, че
няма да си дължат каквито и да било други насрещни претенции, както по
отношение на плащания, така и във връзка с изпълнение; не се дължат неустойки
във връзка с изпълнението на всяка една от страните по договора за
покупко-продажба №***/20.03.2014 год. Съгласно подписани приемо-предавателни
протоколи, общото количество доставен от *** на ***ЕООД шарен слънчоглед е
307.720 т., на обща стойност 215 404.00 лв., като след приспадане на стойността
на доставените семена в размер на 24 500лв., общото задължение на *** към *** е
в размер на 190 904.00 лева, от които 190 800.00 лева са изплатени по банков
път, а разликата от *** лева е отразена в подписаното споразумение за уреждане
на взаимни задължения между дружествата. От друга страна, на 07.03.2014 год.
между ***ЕООД и ***ЕООД е подписан Договор № *** с предмет - производство и
продажба на 250 тона шарен слънчоглед, сорт ***с продажна цена 700.00 лв. за
тон. По договора е имало частично изпълнение от страните, като след приспадане
на стойността на доставените от ***ЕООД семена, размерът на общото задължение
на ***ЕООД към ***е в размер на 70 550.20 лв. Дружество ***ЕООД е извършило
плащания по банков път към ***ЕООД в общ размер на 67 800.00 лв. и неизплатена
е останала сума в размер на 2748.10 лв. На 27.02.2015 год. е подписан анекс към
договор №***/07.03.2014 г., според който страните се споразумяват за
прекратяване на договора след заплащане на дължимата сума в размер на 2748.10
лв. и приемат, че няма да си дължат каквито и да било други насрещни претенции,
както по отношение на плащания, така и във връзка с изпълнение; не се дължат
неустойки във връзка с изпълнението на всяка една от страните по договора за
покупко-продажба №***/07.03.2014 год. Вещото лице е отбелязало, че по Договор ***/07.03.2014
год. между дружествата „В." ЕООД - купувач и ***ЕООД – продавач, са
съставени следните документи: Фактура №***/07.03.2014 год. — 105 000.00 лв., с
предмет на доставката - аванс по договор; Фактура ***/08.10.2014 год. – 432
000.00 лв. с предмет на доставката 600 тона шарен слънчоглед с единична цена
720.00 лв. и Кредитно известие ***/30.04.2015 год. - минус 194 297.76 лв. за
недоставени количества слънчоглед по договор. В този смисъл вещото лице
изтъква, че общото задължение на „В.” ЕООД по издадени фактури и кредитно
известие, възлиза на 342 702.24 лв., а
общото задължение на ***ЕООД към „В.” ЕООД, за предоставени семена шарен
слънчоглед сорт ***е в размер на 33 605.00 лв.; общото задължение на „В.” ЕООД
за извършената доставка на шарен слънчоглед от *** е 237 708.00 лв., а след
прихващане на задължението на *** по издадените фактури за семена, задължението
на „В.” ЕООД към *** е в размер на 204 103.00 лв. /237 708.00лв. – 33 605.00лв.
/. При съобразяване на общо платената с парични преводи сума от 382 600 лева от
страна на „В.“ ЕООД и цената на доставения слънчоглед в размер на 204 103.00
лв., вещото лице приема, че „В.” ЕООД е платило 178 497.00 лв. в повече от
стойността на доставеното количество шарен слънчоглед по Договор ***/07.03.2014
год. В тази връзка вещото лице счита, че при съставяне на приемо-предавателен
протокол от 30.04.2015 год. и издаване на кредитно известие ***/30.04.2015 г.,
за *** възниква задължение за възстановяване на платените суми за недоставен
слънчоглед на „В.” ЕООД, както и платената стойност по издадената фактура за
аванс №***/07.03.2014 год. Съдът счита, че експертното заключение е обосновано
и не буди съмнение в неговата правилност, поради което му отдава вяра;
- Договор за покупко-продажба №***/07.03.2014г.
/л.86 – 87 от Т.І на ДП/;
- Приемно-предавателни протоколи от
17.03.2014г. и 20.03.2014г. /л.88 – 90 от Т.І на ДП/;
- Препис от Договор за
покупко-продажба №***/07.03.2014г. /л.91 – 92 от Т.І на ДП/;
- Препис от Договор за
покупко-продажба №***20.03.2014г. и Анекс от 08.10.2014г. към същия /л.117 – 119
от Т.І на ДП/;
- Препис от Анекс от 08.10.2014г.
към Договор за покупко-продажба ***/07.03.2014г. /л.120 от Т.І на ДП/;
- Препис от Анекс от 30.04.2015г.
към Договор ***/07.03.2014г. /л.154 от Т.І на ДП/;
- Извлечение от ***/ за разплащателна
сметка на ***ЕООД с IBAN: *** /л.15 – 22 от Т.ІV на ДП/;
- Удостоверения за актуално
състояние на ***ЕООД, „В.“ ЕООД, ***СД, ***ЕООД
/л.135 – 146 от Т.ІІІ на ДП/;
- Протокол за претърсване и
изземване от 09.10.2015г. /л.12 – 15 от Т.І на ДП/;
- Препис от Приемно-предавателен
протокол от 30.04.2015г. /л.10 от Т.ІІ на ДП/;
- Препис на Фактура № ***/07.03.2014г.
/л.55, л.161 от Т.І на ДП, л.11 от Т.ІІ на ДП/;
- Препис на Фактура № ***/08.10.2014г.
/ л.159 от Т.І на ДП/;
- Препис на Кредитно известие № ***/30.04.2015г. /л.160 от Т.І на ДП/;
- Препис на Фактура ***/17.03.2014г.
/л.45, л.165 от Т.І на ДП/;
- Препис на Фактура № ***/20.03.2014г.
/л.166 от Т.І на ДП/;
- Препис на Фактура № ***/28.03.2014г.
/л.164 от Т.І на ДП/;
- Препис на Споразумение от 27.02.2015г.
/л.40 от Т.ІІ на ДП/;
- Препис от Анекс от 27.02.2015г.
/л.48 от Т.ІІ на ДП/;
- Препис от приемно-предавателен
протокол от 27.02.2015г. /л.52 от Т.ІІ на ДП/;
- Препис от Споразумение от
04.03.2015г. /л.81 от Т.ІІ на ДП/;
- Препис от Анекс от 04.03.2015г.
/л.88 от Т.ІІ на ДП/;
- Препис от Приемно-предавателен протокол
от 20.03.2015г. /л.84 от Т.ІІ на ДП/;
- Препис от Приемно-предавателен
протокол от 20.01.2015г. /л.91 от Т.ІІ на ДП/;
- Заверени преписи от платежни
нареждания за кредитен превод чрез система за онлайн интернет банкиране от
страна на „В.“ ЕООД към ***ЕООД /л.169 – 177 от Т.І на ДП/;
- Протокол за претърсване и
изземване от 09.10.2015г. и фотоалбум /л.128 – 142 от Т.І на ДП/;
- Препис от Анекс от 04.03.2015г.
към Договор №***/20.03.2014г. /л.96 от Т.І на ДП/;
- Препис от Приемно-предавателни
протоколи от 04.03.2015г. /л.94 – 95 от Т.І на ДП/;
- Справка от ***– ЦУ /л.26 от Т.ІІІ
на ДП/;
- характеристични данни /л.28 от
делото/;
- справка за съдимост /л.32 – 34 от
делото/.
В доказателствената съвкупност са
налице известни особености, които налагат обсъждане в съответствие с чл.305
ал.3 изр.2 НПК. По-конкретно, противоречия са налице между обясненията на
подсъдимия К.Т.К. и показанията на свидетеля Б.В.Ц..
Според обясненията на подсъдимия,
сключените между представляваното от негова страна ***ЕООД и „В.“ ЕООД договори
за покупко-продажба на шарен слънчоглед, са били подчинени на очакването, че
трета страна – контрагент на „В.“ ЕООД в ***/неустановено лице/ е следвало да
изкупи произведения за „В.“ ЕООД шарен слънчоглед. Подсъдимият твърди, че не са
му известни параметрите на договорните отношения по така планирания износ от
страна на „В.“ ЕООД, но е категоричен, че именно проблемите със същия износ – и
невъзможността или нежеланието на третата неустановена страна, оперираща в Р***,
да изкупи количествата шарен слънчоглед – са станали причина, на свой ред, ***ЕООД
да не изпълни надлежно договорите, сключени с ***СД, ***ЕООД. С други думи,
очакванията за износ на голямо количество шарен слънчоглед не се оправдали,
поради което „В.“ ЕООД отказало да изкупи повече от реално доставеното
количество от страна на ***ЕООД. Подсъдимият отбелязва, че както в договорите с
***СД, ***ЕООД, така и в тези с „В.“ ЕООД, изкупната цена на тон е била
заложена на 700 лева първоначално, тъй като К. и Ц. си имали доверие и
негласната уговорка била, че след като „В.“ ЕООД реализира печалба от износа на
слънчоглед, същата печалба ще бъде „поделена“
с ***ЕООД посредством допълнителни анекси. Изтъква, че е пожелал обаче да се
сключи Анекс за завишаване цената на продажба от 700 – на 720 лева, защото
впоследствие преценил, че евентуалната печалба ще се отложи значително във
времето и е за предпочитане да реализира поне 20 лева печалба от тон шарен
слънчоглед.
От друга страна, според
показанията на св.Б.Ц., същият действително планирал износ на шарен слънчоглед
реколта 2014г. от страна на „В.“ ЕООД и именно в тази връзка, обсъдил сключване
на договор с ***ЕООД. Управителят на последното – К.К. обаче, настоявал отношенията
с производителите да осъществява именно той, тъй като са от ***, от който
самият той е родом; обяснил на св.Ц., че е необходимо авансово плащане за
производителите. Именно в тази връзка, след сключване на Договор ***/07.03.2014г.,
св.Ц. извършил кредитен превод на сумата от 105 000 лева, по сметка на ***ЕООД;
скоро след това бил сключен и втория договор за продажба на шарен слънчоглед,
между същите дружества. Свидетелят е категоричен, че за посочената авансова
сума е имало устна уговорка с К.К. – че тези пари ще бъдат предоставени на
производителите, за обезпечаване на различните им нужди по производство на
шарен слънчоглед. Известно време след това, по настояване на К., цената от 700
лева за тон шарен слънчоглед, била покачена на 720 лева. Според Ц., доставката
на шарения слънчоглед започнала през есента на 2014г., но К. не се съгласил да
бъдат сторнирани авансово преведените парични средства в размер на 105 000
лева, тъй като врачанските производители нямали такова желание, а искали да се
уверят, че ще им бъде изкупено цялото количество слънчоглед. Също така
отбелязва, че в края на 2014г. или началото на 2015г. се стигнало до ситуация,
при която имало текущо платени доставки, които де факто не били извършени от
страна на ***ЕООД. Ц. посочва, че К. се оправдал с лошото време и пътните
условия; впоследствие пък подсъдимият заявил на Ц., че врачанските
производители не са съгласни да продават слънчогледа, освен ако „В.“ ЕООД не се
съгласи да изкупи цялото им произведено количество. Ц. се обезпокоил от това
развитие на нещата, но все пак се съгласил на подобна уговорка; известно време
след това обаче, подсъдимият го уведомил, че врачанските производители са си
намерили друг контрагент и че са му продали произведения шарен слънчоглед;
подсъдимият обаче уверил свидетеля Ц., че авансово преведената сума, ще му бъде
възстановена. Към месец септември 2015г. обаче имало и други търговски
отношения между ***ЕООД и „В.“ ЕООД /които не са предмет на настоящото дело/, които
не били надлежно изпълнени от ***ЕООД; същевременно, св.Ц. се срещнал с
врачанските производители и те го уведомили, че не са получавали авансови
плащания и не са поставяли условия; преценил, че е измамен и сезирал РП –
ПЛЕВЕН.
Съдът счита, че отношенията между ***ЕООД
и „В.“ ЕООД, като търговски такива, са отразени надлежно в сключените договори,
анекси към тях, приемно-предавателни протоколи, издадени фактури и т.н. В този
смисъл, налице са достатъчно доказателства, ползващи се с обективност, непораждащи
съмнение в тяхната достоверност и в този смисъл – изясняването на
обстоятелствата на случая следва да е подчинено именно на тези доказателствени
материали. Във всеки случай, при тяхното наличие, няма основание да се отдаде
предпочитание на гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията
на Б.Ц. и обясненията на подсъдимия К.К.. Както подсъдимият, така и свидетелят
концентрират своите обяснения/показания върху всевъзможни усни и дори - негласни
уговорки, като гласните доказателствени средства носят тежкия отпечатък на
заетата от всеки от двамата, собствена позиция по делото. Нещо повече -
съдържащите се в обясненията на К. и показанията на Ц. данни, носят не само
субективен отпечатък, но и на практика са недоказани и недоказуеми, тъй като се
свеждат до собствени преценки и твърдяни уговорки „на четири очи“. Ето защо,
Съдът преценява позицията на подсъдимия, обективирана в неговите обяснения за
недоказана, заемаща изолирано място в доказателствената съвкупност и без да
бъде нарушавана забраната по чл.103 ал.3 НПК Съдът намира, че се касае за
версия, която е проявление на правото на защита на подсъдимия, но която предвид
недоказаността си, не може да бъде кредитирана. Аналогично, не са налице
доказателства за това, че показанията на свидетеля Б.Ц. са лъжовни. Част от
показанията му намират потвърждение в показанията на св.О. и П., които
потвърждават, че не са получавали или изисквали аванс, както и че не са
поставяли допълнителни условия във връзка с произведения от техните дружества,
шарен слънчоглед. Същевременно, твърдяните от свидетеля Б.Ц. факти и
обстоятелства за начина, по който са се развили взаимоотношенията между ***ЕООД
и „В.“ ЕООД, не са надлежно доказани. Поради това, показанията на св.Ц. не са
достатъчно убедителни и не следва да бъдат кредитирани. Отново следва да бъде
специално подчертано – за отношенията между ***ЕООД и „В.“ ЕООД са налице
съставени документи и същите документи са напълно достатъчни за изясняване
обстоятелствата на случая, при спазване на изискванията за обективност,
всестранност и пълнота.
Следва да бъде напомнено, че
престъплението по чл.206 ал.1 НК, от обективна страна, изисква наличието на
чужда движима вещ, която е предоставена във фактическата власт на дееца на
определено правно основание. Същата вещ следва да е конкретно поверена на дееца
и с акта на поверяване да е уточнено какви действия той може да осъществява с
вещта. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.206 ал.1 НК се осъществява
чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждо
имущество, в свой или в чужд интерес; противозаконността на разпореждането се
определя от нарушаване от страна на дееца на допустимите съобразно правното
основание за държане на вещта, предели на разпореждане със същата.
При съобразяване на изложената
по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че извършеното от страна на
подсъдимия К., е несъставомерно от обективна страна.
На първо място, няма как да се
приеме, че в настоящия случай, паричните средства в размер на 105 000 лева
представляват „движима вещ“ както се
сочи в обвинителния акт или дори – движими вещи, както несъмнено, по-прецизно, принципно
следва да бъдат определени. Както беше изтъкнато и по-горе, същите парични
средства са преведени посредством кредитен превод от страна на „В.“ ЕООД и към 11.03.2014г.
са били по разплащателна сметка на ***ЕООД в ***Налице е заверка на банкови
сметки, като разплащателната на ***ЕООД е кредитирана със сума в размер на
105 000 лева. Следователно, не се касае за конкретно определени, индивидуализирани
движими вещи – парични знаци, които биват предадени някому на правно основание.
Наличностите по банкова сметка, ***, категорично не може да се разглеждат като
– или да бъдат приравнени на – движима вещ или движими вещи. Касае се за
парични наличности, без самостоятелно материално, физическо битие в обективната
действителност, които очевидно не попадат в легалната дефиниция за движима вещ,
изводима от чл.110 ал.2 вр.ал.1 ЗС. С други думи, налице е негоден предмет на
престъпление по чл.206 ал.1 НК.
От току-що изложеното обаче,
следва и друг, особено съществен момент: така приетата от Прокуратурата „движима“ вещ, не е била „поверена“ във фактическата власт на К.Т.К..
Както беше отбелязано, сумата е преведена по разплащателна сметка на ***в ***Липсата
на материален обект, който да бъде определен като „вещ“, при това – движима, по смисъла на чл.110 ал.2 ЗС, автоматично
изключва и възможността което и да било физическо лице, вкл. – подсъдимият К. –
да може да упражнява фактическа власт върху същата вещ. От друга страна, дори
да би била възприета, юридически несъстоятелната теза за упражняване на „фактическа власт“ върху наличност по
банкова смека, то в такъв случай пък би се оказало, че сумата от 105 000
лева, в действителност, е била във „фактическа
власт“ на титуляря на разплащателната сметка – ***ЕООД, а не – подсъдимият К..
По-нататък, поставя се въпроса за
конкретното правно основание, въз основа на което е предоставена паричната сума
в размер на 105 000 лева. Както беше отбелязано и по-горе, в тази насока, нито
обясненията на подсъдимия, нито – показанията на св.Ц., могат да бъдат взети
предвид. От друга страна, във Фактура № ***/07.03.2014г. е *** рек.2014г. Авансово по договор“. С
други думи, паричните средства са предоставени в изпълнение на договор за
покупко-продажба на шарен слънчоглед и в този смисъл – те са престация по същия
договор. При това положение обаче, очевидно няма как да бъде възприета тезата,
че са предоставени на подсъдимия К. на каквото и да било друго основание, вкл.
– че е налице точно определен начин, по който следва да бъдат разходвани, още
повече, че не е изрично, несъмнено лимитирано какви действия следва да бъдат
осъществявани с преведените по този начин парични средства.
И тук именно е мястото да бъде
обърнато внимание върху правното положение на паричните средства, водени по
разплащателни сметки на лицата в банките. Правната теория и юридическата
практика разглеждат разплащателната сметка като разновидност на т.нар.“неправилен влог“, имащ за предмет
заместими и потребими вещи. Съобразно договора за неправилен влог, влогодателят
предава в собственост на влогоприемателя пари или други заместими вещи, а
влогоприемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество – чл.257 ал.2 вр.чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите. Макар чл.257 ал.1 ЗЗД да предвижда, че „Дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма
право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя.“,
чл.257 ал.3 ЗЗД изрично изключва този принцип от банковата дейност. Последното,
от своя страна, се налага от спецификите на същия вид дейност, тъй като
съобразно чл.2 ал.1 ЗКрИ, „Банка
(кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на
влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране
за своя сметка и на собствен риск.“. Вземанията по разплащателна сметка
представляват вземания, които ползвател на платежни услуги има към доставчик на
платежни услуги – чл.3 ал.1 и §1 т.21 на ДР от Закона за платежните услуги и
платежните системи /отм. – ДВ бр. 20 от 6.03.2018 г., действал към
инкриминирания период от време/. Самата разплащателна сметка като вид платежна
сметка е предвидена в чл.6 ал.3 т.1 от НАРЕДБА *** от 16.07.2009 г. за
условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти /отм. ДВ бр. 37 от 4.05.2018 г., в сила от 8.05.2018 г., но
действала към инкриминирания период от време/, като е отбеязано, че това е
сметка „за съхранение на пари, платими на
виждане без срок за предизвестие от титуляря до банката и за изпълнение на
платежни операции по внасяне, прехвърляне и теглене на средства“. Банката
обаче не просто съхранява вложената парична сума, а става неин собственик, като
дължи връщане на същото количество пари в същата валута, тъй като – както беше
отбелязано и по-горе, разплащателната сметка е вид неправилен влог. Следва да
бъде отбелязано, че съобразно чл.7 ал.2 от споменатата НАРЕДБА, „При закриване на платежната сметка
доставчикът на платежни услуги възстановява на титуляря останалите по сметката
средства или средствата, неизползвани за платежни операции.“, а съгласно
чл.12 ал.1 от същата, „Кредитният превод
е платежна операция, наредена от платеца чрез неговия доставчик на платежни
услуги, с цел средствата да се предоставят на разположение на получателя чрез
неговия доставчик на платежни услуги. Платецът и получателят могат да бъдат
едно и също лице.“.
При съобразяване на тези принципни
правни положения, следва извода, че след извършения от страна на „В.“ ЕООД
кредитен превод на сумата в размер на 105 000 лева /л.173 от Т.І на ДП/,
съответната разплащателна сметка с
аналитичен номер ***и IBAN: *** „***АД, е
била заверена с кредит в размера на тази сума, паричните средства са станали
собственост на „***АД, като са били на разположение – на ***ЕООД, от момента на
постъпването им по сметката на дружеството. На свой ред, оттук следват, редица
изводи:
-
паричната сума в размер на 105 000 лева, след превеждането й по сметката
на ***ЕООД в „***АД, не е била собственост на „В.“ ЕООД, а на посочената банка;
-
паричната сума в размер на 105 000 лева не е била предоставена във
владение на К.Т.К., а е била в разплащателна сметката на ***ЕООД, на
разположение на същото дружество;
-
усвояването на паричната сума, т.е. разпореждането със същата не е било
подложено на никакви конкретни правни ограничения от страна на „***АД и
категорично – не са били налице такива ограничения, поставени от страна на „В.“
ЕООД. Този извод не се повлиява по никакъв начин от обстоятелството, че
кредитния превод за сумата от 105 000 лева е въз основа на Фактура №***/07.03.2014г.,
включително – че в същата Фактура, е ***
рек.2014г. Авансово по договор“. Да се приеме обратното – а именно, че
юридическо лице – търговец, няма право да се разпорежда с наличните по
разплащателната му сметка парични средства, тъй като в издадена нему фактура е
направено подобно отбелязване – е виждане, не просто необосновимо от юридическа
гледна точка, но и напълно юридически неприемливо;
-
усвояването на паричната сума беше разгледано по-горе – касае се за
четири дати - 11, 12, 13 и 14.03.2014г., на които са извършени разплащания към
физически и юридически лица (11.03.14г. – платени 3020,00 лв. /20 лв. – за
издаден превод и 3000 – изтеглени на каса от К.К./; 12.03.14г. – платени
2248,07 лв./1051,73 лв. плащане на осигурителни и данъчни задължения за минал
период, 1194,34лв. – плащания към доставчиците *** ЕООД, ***ЕАД и 2лв. – за
издаден превод /; 13.03.14г. – платени 1932,02лв./432,02 лв. – за доставчик ***
ЕООД, такса охрана за минал период и 1500 лева – изтеглени на каса от К.К./; 14.03.14г.
– платени 97 800 /96 800лв. – погасяване на кредит №*** и 100 лв. – такса за
подновяване на кредит 1%/). Всяко от посочените разпореждания на дати 11, 12,
13 и 14.03.2014г. е било извършено по нареждане на управляващия ***ЕООД - К.Т.К.
и в никое от тези разпореждания няма нищо противозаконно от гледна точка на
чл.206 ал.1 НК, тъй като се касае за парични средства от разплащателна сметка
на управляваното от негова страна дружество. Липсват каквито и да било
юридически аргументи, от които да следва, че посочените парични средства е било
необходимо просто да бъдат налични по разплащателната сметка, да бъдат
изразходвани по точно определен начин или пък – че съставляват някаква формално
обособена част от паричната наличност по разплащателната сметка, която
обособена част е подложена на различен правен режим от останалите средства по
сметката.
При отчитане на всички изложени
дотук съображения, следва по несъмнен начин, че не е налице движима вещ, която
принципно би могла да бъде предмет на обсебване, а парични средства в размер на
105 000 лева, които са собственост на „***АД, бидейки по разплащателна
сметка на ***същата парична сума не е владяна от страна на подсъдимия,
включително – въз основа на Фактура №***/07.03.2014г.; подсъдимият е извършил
актове на юридическо разпореждане с посочените парични средства, в качеството
на Управител на ***“, но в тези актове няма нищо противозаконно. Следователно, в
случая е налице обективна несъставомерност по чл.206 ал.1 НК, а оттук – и по
чл.206 ал.3 вр.ал.1 НК.
При положение, че признаците от
обективна страна на деянието не са налице, обсъждането на субективната му
страна, се явява безпредметно, Все пак, следва да бъде отбелязано, че подсъдимият
К., при усвояване на процесната парична сума в размер на 105 000 лева, е
действал в качеството на управител на ***ЕООД, т.е. законен представител на
титуляря на сметката. Да се приеме, в тази връзка, че е имал съзнание, че върши
противозаконно разпореждане с чужди движими вещи и по-конкретно – парични
средства на „В.“ ЕООД, е както житейски, така и юридически несъстоятелно.
Следователно, извършеното от страна
на К.Т.К. не съставлява престъпление. Поради това и в съответствие с чл.304 НПК, подсъдимият следва да бъде изцяло оправдан. Следва да бъде подчертано, че
при разглеждането на НОХД №1799/2018г., настоящият съдебен състав е взел
предвид съображенията, съдържащи се в Определение №***/04.12.2018г. по ВЧНД №***/18г.
по описа на ОС – ПЛЕВЕН и в частност – че е налице перфектен от процесуална
гледна точка обвинителен акт и че са налице предпоставките за разглеждане на
делото в открито съдебно заседание.
На следващо място, във връзка с
предявения от страна на „В.“ ЕООД *** граждански иск против подсъдимия К.Т.К.
ЕГН: ********** - „за заплащане на сумата
от 105 000 /сто и пет хиляди/ лв., представляваща размера на причинени
имуществени вреди, резултат от деянието, за което е повдигнато обвинение по чл.
206 ал.3 вр. ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от деня на причиняване
на вредите - 14.03.2017 г., до
окончателното им изплащане.“ /л.32 от НОХД №1588/2017г. по описа на РС –
ПЛЕВЕН/, Съдът взе предвид именно цитираната формулировка от съдебния състав по
НОХД №1588/2017г. по описа на РС – ПЛЕВЕН, при приемане на гражданския иск; в
хода на разпоредителното заседание, от страна на гражданския ищец не бяха
направени никакви допълнителни уточнения по тази формулировка. Във връзка със
същия граждански иск, Съдът съобрази, на първо място, че К.Т.К. не е извършил
престъплението, в което е обвинен – по чл.206 ал.3 вр.ал.1 НК. Нещо повече, от
негова страна не е извършено деяние или деяния, които да са противоправни и
виновни, а оттук – да е налице причинно-следствена връзка между подобно
поведение и определени по размер имуществени вреди. Следователно, не са налице
основания за деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД. Следва да бъде отбелязано, че
от заключението по единичната съдебно-икономическа експертиза е видно, че са
налице два договора за покупко-продажба на шарен слънчоглед, сключени между ***ЕООД
и „В.“ ЕООД, като във връзка със същите договори, налице са взаимни претенции
по тяхното изпълнение; вещото лице също отбелязва, че от 30.04.2015 год., след
издаване на Кредитно известие ***/30.04.2015 г., за ***ЕООД възниква задължение
за възстановяване на платените суми за недоставен слънчоглед на „В.” ЕООД,
както и платената стойност по издадената фактура за аванс №***/07.03.2014 год.
Изводът е, че евентуално биха могли да се обсъждат основания за договорната
отговорност на страните по действалите между тях търговски правоотношения, а на
свой ред - деликтната и договорната отговорност, взаимно се изключват; в този
смисъл е и трайната съдебна практика. Ето защо, неоснователен и недоказан е
предявеният от страна на „В.“ ЕООД граждански иск – и същият следва да бъде
оставен без уважение.
В съответствие с изложените дотук
съображения, Съдът:
-
призна подсъдимия К.Т.К. ЕГН: ********** за невиновен в това, че в
периода от 11.03.14г. до 14.03.2014г. в гр.Плевен, противозаконно присвоил
чужда движима вещ – парична сума в размер на 105.000.00лева, собственост на „В.“
ЕООД *** с представляващ Г.И.Ц. ***, която сума владеел на основание фактура №***/07.03.2014г.,
издадена за авансово плащане по договор ***/07.03.2014г. за доставка на шарен
слънчоглед сорт ***сключен между „***“ ЕООД Плевен и „В.“ ЕООД ***, като
обсебването е в големи размери –- престъпление по чл. 206 ал.3 вр. ал.1 НК,
поради което и на основание чл.304 НПК го оправда по така повдигнатото обвинение;
-
остави без уважение като неоснователен и недоказан приетия за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск от „В.“ ЕООД *** против
подсъдимия К.Т.К. ЕГН: ********** - за заплащане на сумата от 105 000 /сто и
пет хиляди/ лв., представляваща размера на причинени имуществени вреди,
резултат от деянието, за което е повдигнато обвинение по чл. 206 ал.3 вр. ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от деня на причиняване на вредите -
14.03.2017 г., до окончателното им изплащане.
Съобразно този изход на
наказателното производство и на основание чл.190 ал.1 НПК, Съдът постанови
направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.
Върху тези мотиви, Съдът основава
Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: