РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 789
град Пловдив, 27.04.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХІІІ състав, в
публично заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесет и втората
година в състав:
Административен съдия: Георги Пасков
при секретаря Петя Петрова, като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 1943 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 267 и
следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във
връзка с чл. 145 и
следващите от АПК.
Образувано
е по жалба на „ВЕТО КАР“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, област Пловдив, ул. „Симеон
Първи“ №22, представлявано от управителя В.Б., чрез процесуалния му
представител адв. М., против Решение № 248 от 23.06.2022г., издадено от
Директора на Териториална дирекция на НАП Пловдив, което е оставена без
уважение жалбата му против Разпореждане с изх. №
С220016-137-0006712/08.06.2022г.. издадено от Г.П.на длъжност старши публичен
изпълнител при ГД на НАП Пловдив, в частта по отношение на задълженията по
Декларация по ЗДДС за 2017г и 2018г.. както и по Данъчна декларация по ЗКПО за
2017г.
Ответникът
чрез процесуалния му представител ю-т А. оспорва жалбата.Претендира
възнаграждение за юрисконсулт.
От фактическа
страна съдът намира за установено следното:
Срещу жалбоподателя
„ВЕТО КАР“ ЕООД е било образувано изпълнително дело № *********/2018 г. по
описа на ТД на НАП гр. Пловдив. Изготвено е било Съобщение за доброволно изпълнение с изх. № 0180016-149-0010181/17.07.2018
г., с което дружеството е било уведомено за образуваното изпълнително дело и за
вида и размера на дължимите задълженията. Публичният изпълнител е издал
Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С210016-022-0065740/07.09.2021
г„ с което е бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържанието на касети, както и суми
предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по
платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ РАЙФАЙЗЕН БАНК в
размер на 9462,68лв.
На 07.09.2021 г е
било изпратено е било запорно съобщение изх. №С210016-003-0050830/07.09.2021
г., на ТБ РАЙФАЙЗЕН БАНК. Търговската банка е отговорила, че няма наличност по
запорираната сметка.
Жалбоподателят е
подал Искане вх. № С220016-000-0266277/07.06.2022 г., в което той се е позовал на изтекла погасителна давност на
задълженията по изпълнителното дело, като е претендирал тяхното отписване на
основание чл. 173 от ДОПК.
Публичният
изпълнител е издал Разпореждане
с изх.№ С220016-137-0006712/08.06.2022г.
Жалбоподателят
е подал жалба до Директора на ТД на НАП гр. Пловдив против разпореждането, в
частта му в която е постановен отказ да бъде прекратено събирането на вземания,
поради изтекла погасителна давност.
С
процесното Решение № 248
от 23.06.2022г., Директорът на ТД на НАП Пловдив е оставил жалбата без уважение.
Съдът намира,
жалбата за подадена от надлежна страна и в срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Според
жалбоподателя вземанията предмет на изпълнително дело № *********/2018 г. са погасени по
давност на основание чл. 225, ал.1, т.7 от ДОПК, във вр. с чл. 168, т.3 и чл.
171 от ДОПК.
На следващо място
се сочи, че наложения запор на банковата сметка на дружеството е
незаконосъобразен.
Според жалбоподателя
изпълнителното производство следва да бъде прекратено на и основание чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК. т. е. настъпила е т. нар. "перемпция".
По така наведените
доводи съдът намира за установено следното:
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срокПо силата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на
публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение.
Съгласно чл. 221, ал. 4 от ДОПК, в случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки,
принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и
недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на
възбрана, с постановление на публичния изпълнител.
Основателно е твърдението на
жалбоподателя, че давността в случая не може да се счита за прекъсната, защото
длъжникът не е бил уведомен предварително за наложения запор с Постановление за налагане на обезпечителни
мерки № С210016-022-0065740/07.09.2021 г
Видно от мотивите на Тълкувателно решение
№ 7 от 15.04.2021 г. на ВАС по т. д. № 8/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия,
давността е институт на материалното право и представлява период от време,
определен по продължителност от закона, през който, ако носителят на едно
субективно право не го упражни, то се погасява. За нуждите на изпълнителното
производство по ДОПК погасителната давност е способ, чрез който се
преустановява възможността публично задължение да бъде събрано принудително.
Позоваването на предвидената в закона погасителна давност е средство за защита
на длъжника. Ето защо всяко действие, с което давността се прекъсва, следва да
е доведено предварително до неговото знание.
В случая, няма данни горепосоченото постановление
за налагане на обезпечителни да е било надлежно съобщено на длъжника, поради
което оспорващият е бил лишен от правото си да узнае за наложените
обезпечителни мерки и съответно да може да предприеме действия за защита срещу
тях.
Давността за задълженията за 2017 не може
да се счита за прекъсната, във връзка с издаването на посоченото ПНОМ. Няма
данни за предприети други мерки от страна на публичния изпълнител по
принудителното събиране на установените за тези периоди вземания.
Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че изпълнителното
производство е прекратено поради настъпила "перемпция",
тъй като в случая, този институт е неприложим. Основанията за прекратяване на
изпълнителното производство са изброени в чл. 225, ал. 1 от ДОПК, който като правна норма се явява специален по отношение на
общите основания за прекратяване на изпълнителното дело, предвидени в ГПК.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че решението на Директора на ТД на НАП, Пловдив и потвърденото с него
разпореждане са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, като преписката
се върне на публичния изпълнител за ново произнасяне и постановяване на
разпореждане, с което да прекрати поради изтекла давност процесните публични
задължения .
При този изход на правния спор на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от него разноски по делото
както следва: 50лв. внесена ДТ, 500лв. за възнаграждение за адвокат или общо
550 лв.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Пловдивски административен съд, ХІІІ
състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 248 от 23.06.2022г., издадено от
Директора на Териториална дирекция на НАП Пловдив и потвърденото с него и Разпореждане с изх. №
С220016-137-0006712/08.06.2022г.. издадено от Г.П.на длъжност старши публичен
изпълнител при ГД на НАП Пловдив, в частта по отношение на задълженията по
Декларация по ЗДДС за 2017г и 2018г., както и по Данъчна декларация по ЗКПО за
2017г.
ВРЪЩА
преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП, Пловдив, за постановяване на
ново разпореждане, при спазване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящето разпореждане.
ОСЪЖДА Националната Агенция за Приходите, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 38, ал. 1, т.
3 от ЗА, във връзка с чл. 8, ал. 1,
във връзка с чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на „ВЕТО КАР“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, област
Пловдив, ул. „Симеон Първи“ №22, представлявано от управителя В.Б. сумата
в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.
Решението
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: