Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.06.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен
състав, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Даниела
Ангелова
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 269/2018г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.238 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на“Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление ***,против
решението от 07.12.2017г. на РС-Своге по гр.д. № 234/2017г., с което е
отхвърлен иска по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.60, ал.2 ЗКИ като вземането произтичало от предсрочната изискуемост на договор за
кредит за текущо потребление, сключен на
29.10.2015г. с И.Р.К..Релевира оплаквания за
нарушение на материалния закон и нарушаване на съдопроизводствените
правила.Районният съд неправилно приел,че обявяването на предсрочната
изискуемост трябва да предшества депозирането на исковата молба в съда,
позовавайки се на т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.Въззивникът
поддържа тезата,че в заповедното производство могат да се претендират вземания,чиято
изискуемост е настъпила към датата на подаване на заявлението,докато в исковото
производство изискуемостта може да настъпи по време на процеса на основание
чл.235,ал.3 от ГПК.Ако обявяването на предсрочната изискуемост настъпи преди
постановяване на решението,съдът бил длъжен да отчете този факт.Разпоредбата на
чл.418, ал.3 не била приложима по аналогия на закона и аналогия на правото в
исковия процес.Връчването на препис от исковата молба изпълнявало функцията на
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира въззивната
жалба процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:
Производството е образувано по искова
молба вх.№ 1101/05.05.2017г. на“ Б.Д.“ ЕАД ,с която са кумулативно обективно
съединени осъдителни искове против И.Р.К. с ЕГН ********** ***, за сумите
913.85 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата,считано от
29.10.2015г. до окончателното плащане на
сумата, 294.26 лв. договорна лихва за периода 05.02.2016г. до 04.05.2017г.и
сумата 142.19 лв. заемни такси.Ищецът твърди,че сключил с ответника „договор за
кредитна карта“ на 29.10.2015г.,като
кредитът възлизал на 1000лв.Към 05.05.2017г.-датата на депозиране на исковата
молба- имало пет непогасени вноски,което
се доказвало с приложеното извлечение от сметка.Съгласно чл.30, ал.2 и чл.31 от
Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Б.Д.“ЕАД,при забава на плащането на
повече от четири последователни месеца кредитът ставал предсрочно изискуем .При
евентуалност се поддържа,че кредитът станал предсрочно изискуем не в деня на депозиране на исковата молба, а в
деня на връчването и на ответника.
Ответникът не е депозирал отговор по
чл.131 ГПК.
От приложения договор е видно,че
действително е сключен „договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица“с ответника на
горепосочената дата, под формата на кредитен лимит ,в размер на 1000лв.,усвоени
незабавно и изцяло за срок от 1 година и ще се погасява на 12 равни месечни
вноски при месечна падежна дата 20 -то число, при определен лихвен процент и
ГПР. В чл.1 първи е уговорено,че ще се спазват ОУ на банката за този вид
кредит.Съгласно чл.31 ако клиентът не погаси задължението си в размера и срока
по чл.30 , ал.3 ,ползването на кредитния лимит се прекратява и вземането за
целия използван кредит става изискуемо и започва да се олихвява с равна на
действащия лихвен процент,увеличен с допълнителна надбавка за
забава.“Последиците по предходното изречение настъпват автоматично, а ако
законът го изисква-след уведомление на клиента“.
Съдебно-счетоводната експертиза
установява,че на 09.11.2015г. са изтеглени 950 лв. и са начислени такси
62.50лв.Не са платени пет вноски за последователни месеци от януари до май
2016г.на обща стойност 460.53 лв.съобразно клаузите на договора непогасената
главница възлиза на 913.85лв.,договорната лихва на 294.26лв., санкционната
лихва на 0.26лв.и заемните такси на 142.19лв.
При така
установеното от фактическа страна първоинстанционният
съд е приел,че исковете са неоснователни,тъй като предсрочната изискуемост не е
настъпила. Банката не е довела до знанието на длъжника волеизявлението си,че
обявява кредита за предсрочно изискуем съгласно чл.60 ал.2 от Закона за
кредитните институции.този правен извод е законосъобразен.В договора,сключен
между страните е уговорено,че кредитът става предсрочно изискуем автоматично
само в случай,че закон не изисква обявяването му за такъв чрез уведомление на
клиента.разпоредбата на чл.60, ал.2 урежда именно задължението на кредитора да
обяви кредита за предсрочно изискуем, независимо от обстоятелството дали ще се
развие исков процес или спорът ще се уреди доброволно.
По изложените
съображения решението е законосъобразно и правилно.Не са допуснати съдопроизводствени нарушения-спазени са сроковете,
разменени са книжа, допуснати са исканите доказателства,страните са редовно
призовани, правилно е разпределена доказателствената
тежест, делото е докладвано адекватно.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 114/07.12.2017г.по гр.д. № 234/2017г. на РС-Своге.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.