РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330111022 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ЗЕАД „Булстрад В.И.Г.”
ЕАД (с променена правно-организационна форма, считано от 03.12.2021 г.,
съгласно вписани обстоятелства в Търговския регистър), против Агенция
„Пътна инфраструктура” регресен осъдителен иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
266, 77 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
репариране на причинени вреди на застрахованото имущество товарен
автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, вследствие на настъпило на
01.12.2021 г. пътно-транспортно произшествие, изразяващо се в попадане на
автомобила в необозначена и необезопасена дупка на републикански път II-86
в участъка на кръстовището на *** и ***, ведно със законна мораторна лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
01.07.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че при движение на републикански път II-86 в
участъка на кръстовището на *** и ***, управляваният от Н. Р. Д. товарен
автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, собственост на „Райфайзен лизинг
България“ ООД – клон Пловдив, попада в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно. Твърди, че вследствие на произшествието се
1
увредила предната дясна гума на автомобила. Поддържа, че увреденият лек
автомобил бил застрахован със застрахователна полица № *** при ищцовото
дружество за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, със срок на
действие на полицата от 03.11.2020 г. до 02.11.2021 г. За осъществения
застрахователен риск постъпило заявление за обезщетение за вреди, по което
била образувана щета и след извършен оглед били установени вреди на
предна дясна гума марка „Бриджстон“ с размери 215/55/17 и 80 % остатъчна
стойност. Сочи, че автомобилът постъпил за ремонт в „Тойота Тексим“
ЕООД, за което е издадена фактура на стойност 266, 77 лв. с ДДС, която сума
била изплатена на 18.02.2021 г. Поддържа, че със заплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу
причинителя на вредата. Твърди, че изграждането, ремонтът и поддържането
на републиканските пътища е задължение на ответника на основание чл. 30,
ал. 1 от Закона за пътищата. Твърди, че ответникът не изпълнил
задължението си за поддържане на републиканските пътища в изправност,
което бездействие на ответника се намира в пряка причинно-следствена
връзка с причинените имуществени вреди на моторното превозно средство.
По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е депозирал в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата
молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва
възникването на регресно право в полза на ищеца, като оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение. Сочи, че съгласно разпоредбата на
чл. 351, ал. 3 КЗ застрахователното правоотношение възниква след изплащане
на застрахователната премия, а при разсрочено заплащане – на първата
застрахователна вноска, в който смисъл липсвали доказателства към исковата
молба. Оспорва факта на настъпване на произшествието на републикански
път по описания в исковата молба начин, както вида и размера на
настъпилите вреди и наличието на задължение за заплащане на обезщетение и
наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното
произшествие и вредите. Оспорва факта на настъпване на произшествието
при описаната в протокола за ПТП пътна обстановка, като твърди, че
протоколът за ПТП не се ползва с доказателствена стойност досежно
механизма на пътно-транспортното произшествие и поведението на водача.
Твърди, че настъпване на произшествието се дължи на поведението на водача,
което счита за неуместно, като последният управлявал автомобила с
несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Оспорва
настъпването на вредите, тяхната стойност, както и факта на реалното
заплащане на стойността на вредите към посочените в исковата молба
сервизи. Релевира възражение за съпричиняване на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД, като моли за намаляване на обезщетението. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
2
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с регресен осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в
отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно
задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява,
че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното
поведение на определени физически лица, на които ответникът, е възложил
подръжката на републиканската пътна инфраструктура.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква
работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и
възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа
при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на
увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която
настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то
следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие)
на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност
вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния
резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, като признато от
правото юридическо лице не е деликтоспособна, тъй като тя формира и
изразява правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица и носи
само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител
за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по
повод на изпълнение на възложената им от общината работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по
3
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди,
причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ.
От представената по делото комбинирана застрахователна полица
„Каско Стандарт“ с № *** при ищцовото дружество ЗЕАД „Булстрад В.И.Г.”
ЕАД се установява, че увреденият товарен автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.
№ ***, собственост на „Райфайзен лизинг България“ ООД – клон Пловдив, е
застрахован при ищеца по автомобилна застраховка „Каско“ със срок на
валидност на застрахователната полица от 03.11.2020 г. до 02.11.2020 г.
Установена е застрахователна премия от 774, 17 лв., платима на вноски, както
следва: първа вноска към датата на сключване на договора от 193, 55 лв.,
втора вноска с падеж на 03.02.2021 г. от 193, 54 лв., трета вноска с падеж на
03.05.2021 г. от 193, 54 лв. и четвърта вноска с падеж на 03.08.2021 г. от 193,
54 лв.,
От изслушаната по делото и неоспорена от страни съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че първата вноска по застрахователната премия в
размер от 193, 55 лв. е заплатена на 12.11.2020 г.
Следователно от така представените доказателства се установява, че
увреденият автомобил е бил застрахован при ищцовото дружество по валидно
сключена имуществена застраховка „Каско Стандарт“, която е била валидна
към датата на настъпване на твърдяното пътно-транспортно произшествие –
01.02.2021 г. Установява се, че първата вноска по застрахователна премия е
била изцяло заплатена от застрахования преди датата на настъпване на
произшествието.
Следователно при приложение на разпоредбата на чл. 351, ал. 3 КЗ,
съгласно която освен ако е уговорено друго, застрахователното покритие
започва след заплащането на дължимата премия по договора или на първата
вноска по нея - при разсрочено плащане на премията, застрахователното
събитие от 01.02.2021 г. е настъпило в срока на действие на сключената
между ищеца и собственика на увредения автомобил имуществена
застраховка.
Обстоятелството, че увреденият автомобил е собственост на
„Райфайзен лизинг България“ ООД – клон Пловдив се установява от
представения по делото препис от Свидетелство за регистрация.
4
От представените в производството по делото доказателства се
установява, че по уведомление за щета от водача на застрахования автомобил
Н. Р. Д., при ищцовото дружество е образувана щета № ***, по която щета е
изготвен опис – заключение на установените вреди на предна дясна гума, като
е направена калкулация за сумата от общо 266, 77 лв.
От представеното по делото възлагателно писмо от 03.02.2021 г. се
установява, че ремонтът на лекия автомобил е възложен на „Тойота Тексим“
ЕООД. От дружеството, осъществило ремонта е издадена фактура № *** за
сумата от 266, 77 лв. с включен ДДС, заплатена от ищеца с нареждане за
групово плащане от 18.02.2021 г.
Осъществяването на застрахователното събитие подлежи на доказване с
всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително със
свидетелски показания и експертно съдействие чрез изслушване на
експертиза.
В случая не е съставен протокол за ПТП на основание чл. 125, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 125 а ЗДвП.
В производството по делото са изслушани показанията на свидетелката
Н. Р. Д., която свидетелства пред съда, че на 01.02.2021 г., се прибирала от
работа със служебния й лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, като за
да избегне трафика, около 18:00 – 18:15 часа, минала през околовръстното.
Сочи, че спряла на светофара на кръстовището на *** и ***, като пред нея
имало пет или шест коли. На зелен сигнал на светофарната уредба потеглила,
като в самото кръстовище попаднала в дупка, чула много силен шум и й
светнал индикатор на автомобилното табло за наличие на проблем в гумата.
Движила се от кръговото за гр. П., по околовръстният път в посока гр. А..
Сочи, че не е имало никакво обозначение на дупката или маркировка.
Свидетелства, че не е видяла дупката, било в 18:15 часа вечерта, имало голям
трафик, и дупката била на самото кръстовище. Сочи, че нямало как да спре
незабавно след инцидента – на самото кръстовище, а спряла след като завила
за отбивката за „***“, когато вече усетила, че гумата започва да стърже.
Когато слязла от автомобила установила, че предна дясна гума е спукана –
спаднала до джанта, като повикала човек, който да й помогне, за да я смени.
Съдът приема за достоверни показанията на този свидетел, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като
последният възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия
5
досежно случилото се.
От тези гласни доказателствени средства се установява, че на 01.02.2021
г. движейки се по околовръстния път на гр. Пловдив, представляващ
републиканкси път II-86, на кръстовището между *** и ***, товарен
автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № ***, преминава през необезопасена
дупка на платното за движение, при което настъпва удар в дясната гума на
автомобила.
Настъпването на застрахователното събитие и механизма на деянието
не подлежат на установяване единствено с писмени доказателства и чрез
протокол за ПТП. Напротив – константна е практиката на Върховния
касационен съд, в която се приема, че обвързващата доказателствена сила на
протокола за ПТП и протокола за оглед на местопроизшествието не
освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и
с други доказателствени средства, например със свидетели и авто-техническа
експертиза, тъй като относно наличието или не на виновно поведение на
участващо в ПТП лице посочените документи нямат обвързваща съда
материална доказателствена сила. В този смисъл е Решение № 85/ 28.05.2009
г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. №
444/2010 г., I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I
ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/ 201 1г. на ВКС, II ТО.
В чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и
реда за взаимодействие между контролните органи на министерството на
вътрешните работи, застрахователните компании и агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани
с моторните превозни средства е прието, че документите, които се съставят от
органите на полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за
ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3.
фотография с цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по
тях. В разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не
са посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е
уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено
заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в
поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието.
В раздел І, чл. 7 от Наредбата е посочено, че при ПТП с материални
щети се издава протокол при посещаване на място от органите на полицията.
Налице е съответствие на тази разпоредба с чл. 125, т. 8 от Закона за
движение по пътищата, според която службите за контрол на МВР посещават
6
задължително мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му вреди.
Следователно, при тълкуване на посочената нормативна уредба, в
случая се установява, че съставянето на протокол за ПТП не е било
задължително, доколкото въпреки установените увреди на автомобила,
последният се е придвижил на собствен ход, доколкото не са въведени
твърдения за наличие на щета, възпрепятстваща движението на моторното
превозно средство.
Следователно от така възприетите в производството по делото
доказателства се установява твърдения от ищеца механизъм на пътно-
транспортното произшествие.
До този извод съдът достигна при съобразяване на гласните
доказателствени средства и заключението по приетата и неоспорена от
страните съдебна авто-техническа експертиза.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
се установява, че при установения механизъм на произшествието –
преминаване през необезопасена дупка на платното за движение от
техническа гледна точка е възможно да бъдат увредени посочените детайли в
съответната степен, като установените повреди са типични за такъв
механизъм на пътно-транспортното произшествие. Вещото лице е
установило, че са настъпили вреди на предна дясна гума на автомобила, като
стойността на ремонта към датата на настъпване на произшествието е в
размер на сумата от 380, 08 лв.
Причинно-следствената връзка между наличието на необезопасена
неравност върху пътното платно и движещият се по него автомобил и
твърдения вредоносен резултат е установена и от приетата като компетентно
изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Вещото лице е формирало
своите фактически (доказателствени) изводи въз основа на установените по
делото обстоятелства, като установява, че повредите върху автомобила
съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира,
че вредите са закономерна, естествена и необходима последица от попадането
на лекия автомобил в необезопасена дупка на пътното платно.
От представените в производството по делото доказателства –
удостоверение, издадено от Агенция пътна инфраструктура, че пътното
платно, на което е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие, а
именно път II – 86, представлява част от републиканската пътна мрежа.
Следователно и доколкото процесният път е публична държавна
7
собственост, за неговото поддържане и стопанисване отговаря Агенция
„Пътна инфраструктура”, тъй като тъй като съгласно чл. 167, ал. 3 във вр. с
ал. 1 ЗДвП на ответника принадлежи правното задължение да контролира
състоянието и изправността на пътната настилка и пътните съоръжения, да го
поддържа в изправно състояние, като отсранява във възможно най-кратък
срок препятствията по него.
Следователно, по силата на ЗДвП на ответната агенция е вменено
задължение да стопанисва и поддържа републиканската пътна
инфраструктура, което включва и недопускането, съответно отстраняването
на дупки по тях. Агенцията изпълнява тези дейности чрез служителите си или
други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения,
като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при
действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на
възложената работа по поддръжката на улиците, част от републиканската
пътна инфраструктура.
В случая наличието на дупка и неравности на пътното платно към
датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 01.02.2021 г.,
се установи по безспорен начин от събраните в производството по делото
доказателства - показанията на водача на увредения автомобил и съдебно
авто-техническата експертиза.
С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се
причина за пътно-транспортното произшествие, е резултат от бездействието
на длъжностните лица, на които ответникът е възложил изпълнението на
очертаните по-горе задължения, при наличие на обективна възможност за
обезопасяването на пътното платно, агенцията отговаря спрямо увреденото
лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на
вредоностния резултат от страна на водача - участник в произшествието,
остана недоказано в производството по делото, тъй като ответникът, чиято е
доказателствената тежест на установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, надлжено разпределена с доклада по делото, не установи в
процеса на доказване своите възражения. За пълнота на изложението следва
да се посочи, че от показанията на свидетелката, управлява автомобила, се
установява, че произшествието е настъпило на кръстовище, регулирано от
светофарна уредба, при навлизане на автомобила в кръстовището след
подаване на зелена светлина и ход на автомобила, след като последния е
спрял за да изчака разрешителен режим за преминаване през кръстовището.
Т.е. автомобилът е бил в ход, незабавно след като е потеглил, като скоростта е
била съобразена с трафика и условията на платното за движение. В този
смисъл не е налице соченото нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП.
Следователно, за ищеца се е породило право на вземане на
извъндоговорно основание срещу Агенция “Пътна инфраструктура”. Тъй като
8
причинените вреди са закономерна, необходима последица от
противоправното поведение на работници или служители при ответника при
или при повод на извършваната от тях работа, настоящата съдебна инстанция
счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ гаранционно-
обезпечителната отговорност на ответника срещу увредения от процесното
ПТП, са осъществени в обективната действителност.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Следователно нормативната цел на тази правна
норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици, което
обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. В този
смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която
остава приложима, макар да е постановена при действието на отменения КЗ -
така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК , в което е
прието, че „при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към
Наредба № 24/08.03.06 г. С оглед на отговора на поставения по реда на чл.
280, ал. 1 ГПК въпрос въззивното решение съответства на тълкуването на
закона, направено от касационния съд. Застрахователното обезщетение е
определено по заключението на изслушаната авто-техническа експертиза, в
което са изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото
МПС по пазарни цени към датата на ПТП”.
Дължимото застрахователно обезщетение за причинените имуществени
вреди на собственика на процесния увреден автомобил се равнява на
пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото възстановяване – в
размер на сумата от 380, 08 лв. - съгласно заключението на допусната и
приета от съда САТЕ. Установява се обаче, че застрахователят е заплатил
застрахователно обезщетение в по-нисък размер – 266, 77 лв., поради което
исковата претенция следва да бъде уважена в пълния й предявен размер.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената
част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
сторените в настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 635
лв., от които сумата от 50 лв. за държавна такса, 300 лв. за адвокатско
възнаграждение, 120 лв. за съдебно-счетоводна експертиза, 150 лв. за съдебно
авто-техническа експертиза и сумата от 15 лв. – депозит за свидетел.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
9
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Агенция “Пътна инфраструктура” - София, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Македония" № 3, с адрес за призоваване *** –
чрез „Областно пътно управление“ – гр. Пловдив, да заплати на ЗЕАД
„Булстрад В.И.Г.” ЕАД (с променена правно-организационна форма, считано
от 03.12.2021 г., съгласно вписани обстоятелства в Търговския регистър),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, сумата от 266, 77 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за репариране на причинени вреди на
застрахованото имущество товарен автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. №
***, вследствие на настъпило на 01.12.2021 г. пътно-транспортно
произшествие, изразяващо се в попадане на автомобила в необозначена и
необезопасена дупка на републикански път II-86 в участъка на кръстовището
на *** и ***, ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.07.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура” - София да заплати на
ЗЕАД „Булстрад В.И.Г.” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 635 лв. – разноски
в исковото производство по гр.д. № 11022/2021 г. на Районен съд - Пловдив,
IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10